№ 3124
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100512286 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20104313 от 24.04.2021 г. , постановено по гр.д. №
79491/2015 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, е отхвърлен ревандикационния
иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от М. Б. С., с ЕГН: **********, В.
С. Й., с ЕГН: **********, и С. С. С., с ЕГН: **********, против Я. И. Ц., с
ЕГН: **********, и Н. П. Ц., с ЕГН: **********, за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищците М. Б. С., с ЕГН: **********, В. С.
Й., с ЕГН: **********, и С. С. С., с ЕГН: **********, са собственици на
недвижим имот, като М. Б. С., с ЕГН: **********, е собственик на 4/6/четири
шести/ идеални части, В. С. Й., с ЕГН: **********, е собственик на 1/6/една
шеста/ идеална част и С. С. С., с ЕГН: **********, е собственик на 1/6/една
шеста/ идеална част, именно - неурегулиран поземлен имот в гр. София, село
Мало Бучино, ул. „*********, с пл. № 133 в кадастрален лист А-2-6-В от
неодобрен кадастрален план от 1980г. по плана на гр. София, местност
„Микроязовир Суходол", с площ 1 500 кв.м., съгласно нотариален акт за
собственост № 55, том 1, peг. № 7770, дело № 56 от 2001 г. на нотариус М.В., с
pег. № 209 от регистъра на НК, а съгласно скица на поземлен имот № 15-
486298-10.11.2015 г., представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.4378.133 съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени
със Заповед РД-18- 54/30.08.2010 година на изпълнителния директор на АГКК
с площ на имота от 1550 кв.м., с административен адрес: гр. София, район
Люлин, ул. „********* с трайно предназначение на територията:
1
урбанизирана, при съседи: 68134.4378.206, 68134.4378.225, 68134.4378.132,
68134.4378.221, с номер по предходен план: 133, квартал 7 и да бъдат
осъдени ответниците Я. И. Ц., с ЕГН: **********, и Н. П. Ц., с ЕГН:
**********, да предадат владението на същия имот на М. Б. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София. ж.к. „*********. С. Й., с ЕГН: **********, и
С. С. С., с ЕГН: **********.
Със същото решение е признато за установено на основание чл. 124,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за собствеността по
отношение на М. Б. С., с ЕГН: **********, В. С. Й., с ЕГН: ********** и С. С.
С., с ЕГН: **********, че Я. И. Ц., с ЕГН: **********, и Н. П. Ц., с ЕГН:
**********, са придобили на основание давностно владение правото на
собственост върху 400 кв.метра от 1500 кв.метра от недвижим имот,
находящ се в гр. София, кв. „Малинов дол“, ул. „*********, при граници: 15
(петнадесет) метра от широчината и 26,60 (двадесет и шест цяло и шестдесет)
метра по дължината в северозападната част на парцела, цялото с площ от 400
(четиристотин) кв. метра, които 400 кв.метра са от неурегулиран поземлен
имот, с пл. № 133 в кадастрален лист А-2-6-В от неодобрен кадастрален план
от 1980г. по плана на гр. София, местност „Микроязовир Суходол", целият с
площ 1 500 кв.м, съгласно скица на поземлен имот № 15-486298-10.11.2015 г.,
представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4378.133, съгласно
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-
54/30.08.2010 година на изпълнителния директор на АГКК с площ на имота от
1550 кв.м., с административен адрес: гр. София, район Люлин, ул. „*********
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи:
68134.4378.206, 68134.4378.225, 68134.4378.132, 68134.4378.221, с номер по
предходен план: 133, квартал 7.
С решение № 20099801 от 08.08.2023 г., постановено по гр.д. №
79491/2015 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, е допуснато на основание чл.
247 ГПК и на основание чл. 250 ГПК изменение и допълване на диспозитива
на Решение № 20104313 от 24.04.2021 г., постановено по гр.дело №
79491/2015 година по описа на Софийски районен съд, като е признато за
установено на основание чл. 108 от Закона за собствеността в отношенията
между страните, че ищците М. Б. С., с ЕГН: **********, В. С. Й., с ЕГН:
********** и С. С. С., с ЕГН: **********, са собственици на 1100/1500
идеални части от недвижимия имот, като М. Б. С., с ЕГН: **********, е
собственик на 4/6/четири шести/ идеални части, В. С. Й., с ЕГН: **********, е
собственик на 1/6/една шеста/ идеална част и С. С. С., с ЕГН: **********, е
собственик на 1/6/една шеста/ идеална част, а именно недвижим имот,
представляващ - неурегулиран поземлен имот в гр. София, село Мало Бучино,
ул. „*********, с пл. № 133 в кадастрален лист А-2-6-В от неодобрен
кадастрален план от 1980г. по плана на гр. София, местност „Микроязовир
Суходол“, с площ 1 500 кв.м., съгласно нотариален акт за собственост № 55,
том 1, peг. № 7770, дело № 56 от 2001 г. на нотариус М.В., с pег. № 209 от
регистъра на НК, а съгласно скица на поземлен имот № 15-486298-10.11.2015
2
г., представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4378.133 съгласно
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-
54/30.08.2010 година на изпълнителния директор на АГКК с площ на имота от
1550 кв.м., с административен адрес: гр. София, район Люлин, ул. „*********
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи:
68134.4378.206, 68134.4378.225, 68134.4378.132, 68134.4378.221, с номер по
предходен план: 133, квартал 7, като е отхвърлен искът в останалата част, т.е
за 400/1100 ид. ч. като неоснователна, поради недоказаност. Със същото
решение ответниците Я. И. Ц., с ЕГН: ********** и Н. П. Ц., с ЕГН:
**********, са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат владението на
1100/1500 идеални части от недвижим имот, представляващ - неурегулиран
поземлен имот в гр. София, село Мало Бучино, ул. „*********, с пл. № 133 в
кадастрален лист А-2-6-В от неодобрен кадастрален план от 1980г. по плана на
гр. София, местност „Микроязовир Суходол“, с площ 1 500 кв.м., съгласно
нотариален акт за собственост № 55, том 1, peг. № 7770, дело № 56 от 2001 г.
на нотариус М.В., с pег. № 209 от регистъра на НК, а съгласно скица на
поземлен имот № 15-486298-10.11.2015 г., представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.4378.133 съгласно кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 54/30.08.2010 година на
изпълнителния директор на АГКК с площ на имота от 1550 кв.м., с
административен адрес: гр. София, район Люлин, ул. „********* с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: 68134.4378.206,
68134.4378.225, 68134.4378.132, 68134.4378.221, с номер по предходен план:
133, квартал 7 - на М. Б. С., с ЕГН: **********, като собственик на 4/6/четири
шести/ идеални части, на В. С. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
********* като собственик на 1/6/една шеста/ идеална част и на С. С. С., с
ЕГН: **********, като собственик на 1/6/една шеста/ идеална част, като е
отхвърлен искът в останалата част за предаването на владението върху целия
имот, т.е за 400/1100 ид. ч. като неоснователна, поради недоказаност.
Срещу основното решение е постъпила въззивна жалба от ищците по
първоначалния иск и ответници по насрещния иск М. В. С., В. С. Й. и С. С. С.,
чрез адв. А.Т.. В подадената от първоначалните ищци и ответници по
насрещния иск жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
постановеното решение. Жалбоподателите поддържат, че неправилно съдът е
уважил предявения от ответниците насрещен иск. Наведени са съображения,
че реална част от имот може да се придобие само ако са спазени изискванията
на чл.19 ЗУТ, което в случая не било налице. На следващо място с жалбата се
оспорват изводите на съда, че ответниците са придобили процесната част от
имота по давност, доколкото владението им е било смутено с предприетите от
ищците действия – подаване на жалби, спиране на електрозахранването във
владяната от ответниците реална част. Заявеното искане е решението на
първоинстанционния съд да бъде изцяло отменено, като искът по
първоначалният иск чл. 108 ЗС бъде уважен, а насрещният иск по чл. 124 ГПК
– отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените разноски.
3
Постъпил е отговор от въззиваемите ищци по насрещния иск, чрез адв.
С. П., с който жалбата се оспорва. Заявено е становище, че решението е
правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила.. До въззивния съд е
отправено искане решението да бъде потвърдено, като бъдат присъдени и
сторените по делото разноски.
Срещу решение № 20099801 от 08.08.2023 г. в частта относно
предявения първоначално иск с правно основание чл.108 ЗС е постъпила
въззивна жалба вх. №25034269/13.09.2023 г. от ищците по първоначалния иск
и ответници по насрещния иск М. В. С., В. С. Й. и С. С. С., чрез адв. А.Т..
Поддържа се, че съдът необосновано е отхвърлил иска им за признаване
правото на собственост и предаване на владението за 400/1100 ид.ч. Моли се
за уважаване в цялост на предявения иск по чл.108 ЗС. От ищците по
първоначалния иск и ответници по насрещния иск е постъпила и втора
въззивна жалба вх. № 25034321/13.09.2023 г. срещу допълнителното решение
в частта по предявения насрещен иск, в която са изложени доводи за
недопустимост на решението поради наличието на противоречие в мотивите
на решението относно предмета на насрещния иск дали касае идеални части
или реална част от имота. Моли се за отмяна на решението.
Срещу двете въззивни жалби е постъпил отговор от 26.10.2023 г. от
въззиваемите ищци по насрещния иск, чрез адв. С. П., в който се твърди, че
допълнителното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа се, че са
придобили процесната реална част от недвижими имот. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваните решения са валидни
и е допустими. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен
от М. Б. С., с ЕГН: **********, В. С. Й., с ЕГН: ********** и С. С. С., с ЕГН:
**********, против Я. И. Ц., с ЕГН: **********, и Н. П. Ц., с ЕГН:
********** иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на
собственост и предаване на владението върху собствен недвижим имот -
поземлен имот с идентификатор 68134.4378.133 съгласно кадастрална карта и
4
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18- 54/30.08.2010 година на
изпълнителния директор на АГКК с площ на имота от 1550 кв.м., с
административен адрес: гр. София, район Люлин, ул.,.********* с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: 68134.4378.206,
68134.4378.225, 68134.4378.132, 68134.4378.221, с номер по предходен план:
133, квартал 7. Ищците навеждат в исковата молба фактическо твърдение, че с
ответниците имали сключен предварителен договор за продажба на част от
парцела от 14.09.2004 г., но така и не бил сключен окончателен договор.
Същите се настанили в имота им без да имат права върху него, незаконно са
изградили временна постройка и отказват да го напуснат.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковата
претенция, като заявяват и насрещна искова претенция. С насрещния иск,
насрещните ищци твърдят, че са придобили правото на собственост върху
400/1500 идеални части от процесния недвижим имот. Като придобивно
основание ищците по насрещния иск твърдят оригинерно такова – придобивна
давност.
Насрещните ищци твърдят, че са осъществявали и упражнявали повече от
10-годишно непрекъснато и необезпокоявано владеене върху оградена реална
част от имота, където са изградили и постройка, в която са живели. Твърдят, че
началната дата на давностното им владение върху претендираните 400/1500
идеални части от правото на собственост върху спорния недвижим имот е
датата на сключване на предварителен договор за покупко – продажба между
тях и покойния съпруг на ищцата М. С. – С.С. – 14.9.2004 година.Насрещните
ищци искат от съда да признае за установено по отношение на ответниците по
насрещния иск, че са собственици на 400/1500 идеални части от правото на
собственост от процесния имот.
При образуване на въззивното производство предявената искова молба е
била нередовна предвид обстоятелството, че ищците твърдят да са владели
реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.4378.133, твърдят да са
придобили по давност описаната реална част, но същевременно е формулиран
петитум за установяване правото на собственост върху идеални части от
поземления имот. В изпълнение на своите задължения с разпореждане № №
28059/22.12.2023 г. въззивният съд е оставил исковата молба без движение,
като е указал на ищците по насрещния иск /и въззиваеми в настоящото
производство/ да уточнят дали предявеният от тях иск е за реална или идеална
част от процесния недвижим имот; ако искът касае реална част от имота, да
индивидуализират процесната реална част от недвижимия имот, като
повдигнат в цвят реалната част на представената актуална скица по действаща
одобрена кадастрална карта; да уточнят дали владяната от тях реална част е
отделена физически от останалата част от имота чрез изградена ограда или по
друг начин, както и откъде осъществяват достъп до владяната от тях реална
част. На 30.01.2024 г. въззиваемите са депозирали молба, в която не са
изпълнили изцяло дадените указания, поради което и с разпореждане №
2683/01.02.2024 г. указанията са дадени повторно. С уточнителни молби от
5
19.02.2024 г. и 25.03.2024 г. ищците по насрещния иск са уточнили, че предмет
на иска им е реална част от имота с площ около 400 кв.м., която е отделена от
останалата част от имота с телена ограда. В о.с.з. от 26.02.2025 г. ищците по
насрещния иск са уточнили, че предмет на иска им е реална част с площ от 330
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68134.4378.133, заключена между
точките 107,105,3,4,103,101,106,100 и 107 по комбинирана скица на СТЕ на
л.59 от настоящото дело, като с направеното уточнение са отстранени
констатираните нередовности по насрещния иск, което е констатирано от
въззивния съд с протоколно определение от 26.02.2025 г. Предвид
направеното уточнение на предявения иск, на въззивниците е указано да
уточнят дали по предявения ревандикационен иск искането им е за предаване
на целия недвижим имот или само за спорната реална част, предмет на
насрещния иск. В о.с.з от 26.02.2025 г. въззивниците са уточнили, че искането
им по предявения иск е за установяване правото на собственост върху целия
поземлен имот с идентификатор 68134.4378.133, както и предаване
владението върху реалната част от имота, която се владее от въззиваемите и
която и предмет на предявения насрещен иск. С протоколно определение от
о.с.з. от 26.02.2025 г. е прието направеното уточнение на иска по чл.108 ЗС от
въззивниците.
Oт представения по делото нотариален акт за собственост №
55/27.06.2001 г., том 1, peг. № 7770, дело № 56 от 2001 г. на нотариус М.В., с
pег. № 209 от регистъра на НК се установява, че С.И.С. закупил от Е.Г.Р. и
Н.Г.Д. неурегулиран поземлен имот в гр. София, село Мало Бучино, ул.
„*********, с планоснимачен № 133 в кадастрален лист А-2-6-В от неодобрен
кадастрален план от 1980 г. по плана на гр. София, местност „Микроязовир
Суходол", с площ 1 500 кв.м. Доколкото договорът е сключен в
законоустановената форма и не е оспорен от страните, съдът приема, че със
същия С.И.С. валидно е придобил правото на собственост върху процесния
недвижим имот. От удостоверение за граждански брак, издадено от
Димитровски районен съд, се установява, че С.И.С. и М. В. С. са сключили
граждански брак на 31.07.1983г., т.е. имотът е придобит към датата на
сключване на брака между С.И.С. и М. В. С. и е станал съпружеска
имуществена общност на основание чл.19,ал.1 СК /отм. с бр. 47 от 23.06.2009
г../.
От препис-извлечение от акт за смърт № 502 от дата 14.12.2009 г. и от
удостоверение на за наследници с изх. № УН-1849 от 20.11.2015г. се
установява, че С.И.С. е починал на 14.12.2009г., като е оставил за законни
наследници М. В. С. – съпруга, В. С. Й. – дъщеря и С. С. С. – дъщеря, които са
наследили по 1/3 от имуществото му. Със смъртта С.И.С. е прекратен бракът
му с М. В. С. /чл.44,т.1 СК/, с което е прекратена и съпружеската имуществена
общност при равни дялове за съпрузите /чл.27,ал.1 вр. чл.28 СК/. Ето защо и
със смъртта на С.И.С. М. В. С. е станала собственик на 4/6 ид.ч. от имота ( ½
след прекратяване на СИО и 1/6 по силата на наследствено правоприемство от
С.И.С.), а В. С. Й. и С. С. С. – на по 1/6 ид.ч.
6
От представения по делото предварителен договор за продажба на
недвижим имот с нотариална заверка на подписите под рег. № 3000 от дата
17.09.2004г. на нотариус С.А., с район на действие РС Елин Пелин, се
установява, че на 14.09.2004 г. между С.И.С. в качеството си на продавач и
ответниците Я. И. Ц. и Н. П. Ц. в качеството си на продавачи, е сключен
предварителен договор, по силата на който продавачът продава на купувачите
400/1500 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр. София, село Мало Бучино,
общ. „Овча купел“, местността „Манилов дол“, съставляващ УПИ-парцел
XVI-133, кв. 7 по регулационния план на гр. София, м. „Манилов дол“, при
граници на продаваемото се място 15 м. от широчината и 26,60 см. по
дължината в северозападната част на парцела, цялото с площ 400 кв.м., като
целият парцел е от 1500 кв.м., при съседи на парцела: шосе, парцел XV-133,
XVII-132, микроязовир Суходол, за сумата от 10 000 лв., която продавачът е
получил при сключване на договора, като купувачите влизат във владение от
подписване на договора. Ищците са оспорили по реда на чл.193,ал.1 ГПК
документът с твърдение, че договорът не е подписан от С.С., но от приетата
пред първоинстанционния съд СГЕ се установява, че подписът, положен в
мястото „продавач“, е изпълнен от С.С.. Ето защо и въззивният съд намира
оспорването за недоказано.
Не е спорно между страните, че към настоящия момент ответниците
владеят реална част от поземления имот, индивидуализирана в приетата пред
въззивния съд СТЕ и заключена между точките 107,105,3,4,103,101,106,100 и
107 по комбинирана скица на л.59 от настоящото дело с площ от 330 кв.м.
Спорно между страните се явява обстоятелството дали въззиваемите Я. И. Ц.
и Н. П. Ц. са придобили тази реална част от поземлен имот с идентификатор
68134.4378.133. За да се признае правото на собственост по отношение на
един отчасти или чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква
претендиращият несобственик освен да е демонстрирал по отношение на
невладеещия собственик на вещта поведение, което несъмнено да сочи, че
упражнява собственическите правомощия единствено за себе си /animus/ и да
е упражнявал фактическа власт по отношение на конкретната вещ /corpus/ в
продължение на 10 години, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца. Само
доколкото елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС са налице по
отношение на претендиращото собствеността лице, и то установени при едно
пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла
придобивна давност на конкретен недвижим имот може да бъде уважено.
Липсата на категорично установяване на която и да е от законовите
материалноправни предпоставки изключва придобиването на собствеността.
От разпита на свидетеля М.Т. С., се установява, че същата живее в
съседство с процесния недвижи имот. Същата сочи, че въззиваемите Я. И. Ц. и
Н. П. Ц. са работили при С.И.С. през 2004 г. С. е споделил с нея, че е доволен,
тъй като е сключил предварителен договор с Я. и Н., въз основа на който
същите са му заплатили 10 000 лв. Споделя, че С. е бил в близки отношения с
7
ответниците, основани на приятелство и взаимопомощ. Свидетелката
навежда, че въззиваемите изградили сглобяема къща в имота точно до
улицата, в която живеят от 2004 г. насам. Поддържа,че след смъртта на С.
въззиваемите продължили да живеят в имота, но е дошла техника и е съборила
жилището им, като към момента те живеят в бунгало в имота.
Свидетелят С.И.А. твърди, че познава Я. И. Ц. от 2004 г., като
познава и С.И.С.. Сочи, че е ходил на място в „Малинов дол“ при Я. през 2004
г.,2005 г. и 2006 г., като знаел от Я., че за парцела имало предварителен
договор, като 400 кв.м. от парцела били за Я.. Сочи, че след смъртта на С.С.,
Я. имал разправии с жена му М., като по нейна жалба съборили сглобяемата
им къщичка. Навежда, че първоначално въззиваемите се настанили в парцела
със съгласието на С.С., като от м.09.2004 г. до настоящия момент постоянно
живеят там.
Свидетелите Г. В., сестра на ищцата и свидетеля Г.М., твърди, че знае, че
ищците притежават процесния недвижим имот от 2001 г., като зет й С.И.С.
живеел там, около него имало много хора, които му помагали, вкл.
ответниците. Сочи, че ответниците живеели в изградена в барака в имота.
Свидетелят поддържа, че С.И.С. искал имота да остане за децата и не е
споделял да е сключвал договор за продажба с ответниците. Навежда, че след
смъртта на С.И.С., М. В. С. искала да изгони ответниците от имота, които са
заградили част от парцела – тази откъм улицата и са оставили 4 метра проход
за достъп на ищците до останалата част от имота.
Свидетел Г.М. твърди, че познава М. В. С. от 2007 г., когато са започнали
работа в Административен съд, като не е познавал С.И.С.. Сочи, че е ходил в
имота, който било около 1,5 дка, предната лицева част била преградена, а от
другата част били оставени 4 метра лице към улицата, за да се влиза в имота.
Сочи, че оградената част от имота била около 400-500 кв.м., същата се ползва
от лицата, които са помагали на С.И.С.. Поддържа, че след смъртта на мъжа й,
ищцата е искала от ответниците да напуснат имота, но същите са отказали.
В предварителен договор за продажба на недвижим имот с нотариална
заверка на подписите под рег. № 3000 от дата 17.09.2004г., е удостоверено, че
владението се предава в деня на плащане на продажната цена, за която е
посочена, че е предадена при сключването на сделката. В тази си част
писменото доказателство представлява частен свидетелстващ документ, като
фактът, че владението е предадено на 17.09.2004 г. на ищеца, се подкрепя и от
показанията на разпитаните свидетели. Макар в предварителния договора да е
предвидено продажбата на 400/1500 ид.ч. от поземлен имот, в договора е
индивидуализирана реална част от имота, която се продава - граници на
продаваемото се място 15 м. от широчината и 26,60 м. по дължината в
северозападната част на парцела, цялото с площ 400 кв.м. Именно върху тази
реална част ответниците са установили фактическа власт, като това
обстоятелство се подкрепя безпротиворечиво от всички събрани свидетелски
показания.
8
Както се посочи и по-горе, за да е налице изпълнен фактически състав на
изтекла придобивна давност фактическата власт върху вещта следва да се
осъществява за период 10 години с намерение за своене. Като елемент от
придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се
осъществява постоянно, т.е. да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. Владението също
така трябва да е спокойно - да не е установено и поддържано с насилие
/решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.д. № 1366/2005 г., ВКС, ІV г.о., решение
№262/01.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012 г. на ВКС, II Г.О./. В практика на ВКС
/решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г.о., ГК,
решение № 6/2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г. на ВКС, I г.о./ е прието, че
фактическата власт върху вещта не е необходимо да се осъществява във всеки
момент във времето, а може да се упражнява и чрез периодични посещения в
имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не
са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението
обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по
този начин се отблъсква владението на собственика и/или на трети лица. От
събраните по делото доказателства се установи че въззиваемите са
установили фактическа власт върху реалната част от имота от 17.09.2004 г.,
манифестирали, че го владеят имота за себе си и са отблъснали опитите на М.
В. С. да им отнеме владението на владяната реална част. Неоснователни са
доводите на въззивниците, че давността е била прекъсната с прекъсване на
водоснабдяването и електрическото захранване в имота, както и със
събарянето от държавните органи на незаконно изградена барака в имота,
доколкото владението на чужд имот е фактическо състояние, а посочените
действия не препятстват възможността на владелеца да осъществява
фактическа власт върху имота в пълен обем.
По отношение на въпроса дали Я. И. Ц. и Н. П. Ц. при установяването на
фактическа власт върху имота през 2004 г. въз основа на сключения
предварителен договор са били държатели или владелци на процесния
недвижим имот, въззивният съд намира следното: изхождайки от
разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС, константната практика на ВКС приема, че
фактическа власт, упражнявана въз основа на сключен със собственика
предварителен договор за продажба на недвижим имот, съставлява владение
по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС /в този смисъл решение № 83 от 01.02.2021 г. по
гр. д. № 2978/2019 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, решение № 2384 от 3.12.1969 г. по
гр. д. № 1816/1969 г. на ВС, І г.о., решение № 1343 от 28.11.2008 г. по гр. д. №
4391/2007 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 1619 от 14.12.2000 г. по гр. д. №
640/2000 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 101 от 14.07.2015 г. по гр. д. №
891/2015 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и др./. Определяйки купувача по
предварителния договор като владелец, законодателят е съобразил целта, с
която се сключва такъв договор – придобиването на собствеността. Когато
признава на купувача по сключен със собственика предварителен договор за
продажба качеството „владелец“, едновременно с това законодателят държи
9
сметка за дължимото правомерно поведение на страните, произтичащо от
облигационно-правната им връзка. Този подход е свързан именно с целта на
сключването на предварителния договор – той не размества собствеността,
нито дори създава за купувача „основание“ по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС
(поради което и придобиването по давност изисква упражняване на владение в
срока по чл. 79, ал. 1 ЗС), но обвързва страните със задължението да сключат
окончателен договор с вещно- транслативно действие. Възприетият подход е
причината, поради която изначално наличната у купувача субективна
представа, че упражнява фактическа власт върху чужд имот, при това при
съществуваща облигационно-правна връзка със собственика, не изключва
наличието на намерение за своене.
По изложените съображения по делото безспорно се установява, че
въззиваемите Я. И. Ц. и Н. П. Ц. са упражнявали владение върху реална част с
площ от 330 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68134.4378.133,
заключена между точките 107,105,3,4,103,101,106,100 и 107 по комбинирана
скица на СТЕ на л.59 от настоящото дело.
Доколкото се касае за иск за придобиване по давност на реална част от
урегулиран поземлен имот, следва да се извърши преценка дали са спазени
изксвания на чл.200,ал.1 ЗУТ вр. чл.19,ал.6 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 200, ал.
1 ЗУТ, за разлика от съответната забранителна разпоредба на чл. 59 ЗТСУ
(отм.), е формулирана разрешително - тя дава възможност да се придобиват по
давност и чрез сделки реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищните образувания, като поставя едно
условие - да са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ.
Целта на разпоредбата е да не бъдат раздробявани поземлените имота на
малки части, което би направило практически невъзможно застрояването и
икономическото ползване на терена. С оглед на това препращането на чл. 200,
ал. 1 ЗУТ е към минималните размери на УПИ, посочени в чл. 19 ЗУТ. Такива
минимални размери законът предвижда единствено за УПИ за ниско жилищно
застрояване - чл. 19, ал. 1. Следователно, ограничението за минимални
размери, към което препраща чл. 200, ал. 1 ЗУТ, е относимо само за УПИ за
жилищно застрояване, съответно то следва да бъде преценявано при
придобиване по давност на реални части от такива урегулирани поземлени
имоти / решение № 110 от 13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2019 г., I г. о.,
ГК/. От изготвената СТЕ се установява, че процесният поземлен имот е
урегулиран и за ниско жилищно застрояване. Вещото лице е установило, че
заградената и владяна от въззиваемите реална част от имота е с площ от
поземлен имот с идентификатор 68134.4378.133 е в размер от 330 кв.м. с лице
към улицата от 14,02 метра., и 304 кв.м. от урегулирания поземлен имот XVI-
133. Сочи, че е възможно УПИ XVI-133 да бъде разделен на две части, тъй
като е с лице на две улици, но задната улица не е реализирана и не са уредени
сметките по регулация. Посочено е, че е налице разминаване между
регулационни и кадастрални граници на имота, което е видимо и на
изготвената комбинирана скица. В о.с.з. вещото лице разяснява, че в дъното на
10
имота е предвидено по ПУП да има улична регулация, но процесния ПИ с
идентификатор 68134.4378.133 няма излаз на нея, тъй като между процесния
имот и предвидената улица има неуредени сметки /парче земя от 60 кв.м.,
собственост на трето лице/, т.е. практически имотът няма лице към втора
улица – има лице единствено към ул. „Малобученски път“. От експертизата е
видно, че остатъкът от имота извън владяната реална част остава с лице към
улицата от 5,32 метра при минимално изискуеми 14 метра.
Съгласно § 5. т. 11 от ДР на ЗУТ по смисъла на ЗУТ урегулиран поземлен
имот или урегулиран имот е поземлен имот, за който с подробен устройствен
план са определени граници, достъп до улица, път или алея, конкретно
предназначение и режим на устройство. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУТ с подробни
устройствени планове (нататък и ПУП) се урегулират улици, както и квартали
и поземлени имоти за застояване и за други нужди без застрояване.
Разпоредбата на чл. 16 ЗУТ също предвижда урегулиране с подробен
устройствен план на територии с неурегулирани поземлени имоти, както и на
територии с неприложена първа регулация. Съгласно чл. 14, ал. 2 ЗУТ улиците
се урегулират с улични регулационни линии. Съгласно чл. 14, ал. 3 ЗУТ
поземлените имоти се урегулират с улични и вътрешни регулационни линии,
като уличните регулационни линии определят границата с прилежащата улица
(лице на имота) (т. 1). Съгласно чл. 14, ал. 4 ЗУТ поземлените имоти имат
задължително лице (изход) към улица, към път, към алея в парк. Съгласно
първоначалната редакция на чл. 14, ал. 5 ЗУТ в урегулираните с подробен
устройствен план поземлени имоти регулационните линии стават граници на
имотите. С изменение на редакцията, с ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от
26.11.2012 г., е прието, че в урегулираните с подробен устройствен план
поземлени имоти регулационните линии стават граници на имотите, когато
подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията.
Следователно с двете редакции на ал. 5 са уредени два различни режима
(преди и след влизане в сила на изменението на ал. 5 на 26.11.2012 г.) за
определяне на границите на имотите. В първия е достатъчно да има влязъл в
сила подробен устройствен план (да има влязъл в сила административен акт за
одобряване на подробен устройствен план по чл. 14). Във втория е необходимо
и допълнително условие – влезлият в сила ПУП да е приложен. Тъй като на
това изискване не е предвидено ограничение /изключение (за приложението
на ПУП), следва, че изискването се отнася и до приложението на уличната
регулация. В разпоредбата на § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ е предвидено кога
подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията. При
действието на ЗУТ, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който
може да се придобие по давност при условията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ –
урегулиран поземлен имот, който да отговаря на изискванията за минималните
размери по чл. 19, които се отнасят и до лицето на урегулирания поземлен
имот до 26.11.2012 г., уличната регулация трябва да е влязла в сила, а след
26.11.2012 г. уличната регулация трябва да бъде и приложена, но не е
предвидено изискване улицата да бъде изградена. / Решение № 110 от
11
13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2019 г., I г. о., ГК/. В случая 10-
годишната придобивна давност по отношение реалната част, владяна от
въззиваемите, изтича през 2014 г., поради което е необходимо уличната
регулация и да e била приложена. Безспорно в случая уличната регулацията не
е приложена, като ПИ с идентификатор 68134.4378.133 в дъното си не граничи
с предвидената улица /която не е изградена/, а с парче земя, собственост на
трето лице, т.е. налице са неуредени сметки по регулация. Ето защо и УПИ
XVI-133 има лице към улица единствен от към ул. „Малобученски път“.
Видно от приетата СТЕ, имотът, който остава извън владяната реална
част от въззиваемите остава с лице към ул. „Малобученски път“ от 5,32 метра.
Съгласно чл.19,ал.1, т.1 ЗУТ, поземлените имоти за ниско жилищно
застрояване следва да имат най-малко 14 метра лице към улицата, т.е. в случая
парцелът, който би останал при отделянето на реално владяния от ответниците
имот, не би отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ. Въззивният съд намира, че
изискването на чл.200 ЗУТ за спазване на минималните показатели по чл.19
ЗУТ при придобиване по давност на реални части от урегулирани имоти се
отнася не само за придобивания по давност имот, но за остатъка от имота,
който ще остане след това. Това е така, тъй като целта на закона е да не бъдат
раздробявани поземлените имота на малки части, което би направило
практически невъзможно застрояването и икономическото ползване на терена
– без значение дали тези малки части /или части без нужното лице към
улицата/ се придобиват от владелеца или остават за досегашния собственик
след отделянето, доколкото законова разпоредба защитава и в двата случая
един и същ обществен интерес.
По изложените съображения и доколкото при отделяне на владения от
въззиваемите имот останалата част от ПИ XVI-133 не би отговаряла на
изискванията на чл.19 ЗУТ, то Я. И. Ц. и Н. П. Ц. не са придобили по давност
владяната от тях реална част от имота.
Предмет на защита по исковете за собственост е определена вещ. Когато
вещта е недвижима, тя следва да бъде обособена като самостоятелна
кадастрална или регулационна единица. Допустимо е обаче предявяването на
иск за собственост и върху реална част от недвижим имот в няколко хипотези.
Най-често срещаната от тях е, когато ответникът оспорва собствеността или е
отнел владението на собственика само върху реална част от имота му. В този
случай предмет на защита по предявения иск за собственост е целият имот, но
се претендира за предаване само на реалната част от имота, тъй като само тази
реална част се владее неоснователно от ответника /Решение № 482 от
20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 551/2012 г., I г. о., ГК/. Ето защо и съобразно
направеното уточнение от въззивниците М. Б. С., В. С. Й., с ЕГН и С. С. С. в
о.з. от 26.02.2025 г., искът с правно основание чл.108 ЗС се явява основателен,
като бъде признато правото на собственост при установените квоти на ищците
/4/6 за М. С., и по 1/6 за В. Й. и С. С./ върху процесния поземлен имот с пл. №
133 с идентификатор 68134.4378.133, като въззиваемите Я. И. Ц. и Н. П. Ц.
бъдат осъдени да предадат владяната от тях реална част от имота, заключена
12
между точките 107,105,3,4,103,101,106,100 и 107 по комбинирана скица на
СТЕ на л.59 от настоящото дело. По изложените съображения, насрещният
иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК на Я. И. Ц. и Н. П. Ц. с правно
основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване правото на собственост върху
владяната от тях реална част се явява неоснователен.
С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, основното решение на първоинстанционния съд, както и
решението по чл.247 и чл.250 ГПК, следва да бъдат отменени изцяло, като
бъде постановено друго, с което първоначалният иск по чл.108 ЗС бъде
уважен, а насрещният иск по чл.124,ал.1 ГПК – отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на спора, в полза на въззивниците следва да се присъдят
разноски за първоинстанионното производство. Същите претендират
адвокатско възнаграждение в размер от общо 3200 лв. за тримата.
Въззиваемите са релевирали възражение по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност,
което съдът намира за неоснователно, доколкото платеното възнаграждение е
от трима въззиваеми и касае защита по предявения първоначален и по
насрещния иск по вещно дело с висока фактическа и правна сложност. Ето
защо в полза на въззивниците следва да се присъдят разноски в размер от
общо 3818,24 лв. /за адв. възнаграждение и внесена д.т. от 618,24 лв./.
За въззивното производство въззивниците претендират 4000 лв.
адвокатско възнаграждение, но са представили доказателства за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение от 3000 лв. Въззиваемите са релевирали
възражение за прекомрност, но същото се явява неоснователно по изложените
по-горе съображения, поради което и следва да се присъди адвокатско
възнаграждение от 3000 лв. Ето защо в полза на въззивниците следва да се
присъдят разноски в размер от общо 4296,68 лв. за въззивното производство
/за адв. възнаграждение, държавна такса и депозит за в.л./.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20104313 от 24.04.2021 г. , постановено по гр.д.
№ 79491/2015 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, както и решение №
20099801 от 08.08.2023 г., постановени по гр.д. № 79491/2015 г. по описа на
СРС, ГО, 143 състав, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Б. С., с ЕГН:
**********, В. С. Й., с ЕГН: **********, и С. С. С., с ЕГН: **********,
против Я. И. Ц., с ЕГН: **********, и Н. П. Ц., с ЕГН: **********, иск с
правно основание чл.108 ЗС, че М. Б. С., с ЕГН: **********, В. С. Й., с ЕГН:
13
**********, и С. С. С., с ЕГН: **********, са собственици, при квоти 4/6 за
М. Б. С., 1/6 за В. С. Й. и 1/6 за С. С. С., на поземлен имот в гр. София, село
Мало Бучино, ул. „*********, с пл. № 133 в кадастрален лист А-2-6-В от
неодобрен кадастрален план от 1980г. по плана на гр. София, местност
„Микроязовир Суходол", с площ 1 500 кв.м., съгласно нотариален акт за
собственост № 55, том 1, peг. № 7770, дело № 56 от 2001 г. на нотариус М.В., с
pег. № 209 от регистъра на НК, а съгласно скица на поземлен имот № 15-
486298-10.11.2015 г., представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.4378.133 съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени
със Заповед РД-18- 54/30.08.2010 година на изпълнителния директор на АГКК
с площ на имота от 1550 кв.м., с административен адрес: гр. София, район
Люлин, ул. „********* с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, при съседи: 68134.4378.206, 68134.4378.225, 68134.4378.132,
68134.4378.221, по силата на нотариален акт за собственост № 55, том 1, peг.
№ 7770, дело № 56 от 2001 г. на нотариус М.В., с pег. № 209 от регистъра на
НК и наследствено правоприемство от С.И.С., ЕГН **********, и ОСЪЖДА
Я. И. Ц., с ЕГН: **********, и Н. П. Ц., с ЕГН: **********, да предадат на М.
Б. С., с ЕГН: **********, В. С. Й., с ЕГН: **********, и С. С. С., с ЕГН:
**********, владението върху реална част с площ от 330 кв.м. от поземления
имот с идентификатор 68134.4378.133, заключена между точките
107,105,3,4,103,101,106,100 и 107 по комбинирана скица на СТЕ на л.59 от
настоящото дело, и представляваща неразделна част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. И. Ц., с ЕГН: **********, и Н. П. Ц., с
ЕГН: **********, срещу М. Б. С., с ЕГН: **********, В. С. Й., с ЕГН:
**********, и С. С. С., с ЕГН: **********, иск с правно основание чл.124,ал.1
ГПК за признаване правото на собственост върху реална част с площ от 330
кв.м. от поземлен имот в гр. София, село Мало Бучино, ул. „*********, с пл.
№ 133 в кадастрален лист А-2-6-В от неодобрен кадастрален план от 1980г. по
плана на гр. София, местност „Микроязовир Суходол", с площ 1 500 кв.м.,
съгласно нотариален акт за собственост № 55, том 1, peг. № 7770, дело № 56
от 2001 г. на нотариус М.В., с pег. № 209 от регистъра на НК, с идентификатор
68134.4378.133, заключена между точките 107,105,3,4,103,101,106,100 и 107
по комбинирана скица на СТЕ на л.59 от настоящото дело, и представляваща
неразделна част от настоящото решение, на основание осъществено давностно
владение в периода 2004 г. – 2015 г.
ОСЪЖДА Я. И. Ц., с ЕГН: **********, и Н. П. Ц., с ЕГН: **********,
да заплатят на основание чл.78,ал.1 ГПК на М. Б. С., с ЕГН: **********, В. С.
Й., с ЕГН: **********, и С. С. С., с ЕГН: **********, разноски за
първоинстанционното производство в размер от 3818,24 лв., както и разноски
за въззивното производство в размер от 4296,68 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15