РЕШЕНИЕ
№ 14775
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110120724 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ ЕАД срещу Б. Б. Б., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 502,48
лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 17.01.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 85,92 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.12.2022
г., сумата от 16,72 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 17.01.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 3,82 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до
15.12.2022 г., за които суми на 30.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2415/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот -
апартамент ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответника има
качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Б. Б. Б.,
чрез назначения му особен представител адв. М., с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Твърди, че ответникът няма качеството на потребител на
топлинна енергия, тъй като партидата е само на името на Ан. Б.а. По делото не са
ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между
ответника и топлопреносното дружество. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „фирма“ ООД изразява становище, че в
рамките на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно
извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната
стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както
и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответнка (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период)
„клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
2
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В разглеждания случай по делото при заявено от ответника с отговора на исковата
молба нарочно оспорване и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за
ищеца не се установява, че през процесния период ответника е притежавал някое от
качествата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Същият факт не е отделен от съда като безспорен между
страните и на основание чл. 153 ГПК подлежи на пълно и главно доказване, каквото по
делото не е проведено. По делото като писмено доказателство в тази връзка е представен
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на закона за общинската
собственост от 17.03.1998 г., видно от съдържанието на който на посочената дата
процесният апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, бил
закупен от Ан. Кр. А.. Това е и лицето, което фигурира като титуляр на партидата в
представените и приети като писмени доказателства документи за главен отчет и
изравнителни сметки.
По делото не са ангажирани никакви други доказателства, от които да се установява,
че през процесния период 01.05.2019 г. -30.04.2021 г. ответникът Б. Б. Б. е бил клиент на ТЕ
в качеството си на собственик на процесния недвижим имот, на каквото основание ищецът е
предявил исковете си.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за ищеца,
съдът намира предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, за недоказани и неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Претенциите на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна
енергия и за цена на услуга дялово разпределение и предвид горните изводи на съда по
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, също следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството на основание чл. 78, ал.
3 ГПК има ответникът, но до приключване на устните състезания, същият не е ангажирал
доказателства такива да са били извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Б. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми:
сумата от 502,48 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 17.01.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 85,92 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 15.12.2022 г., сумата от 16,72 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
3
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
17.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,82 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.01.2020 г. до 15.12.2022 г., за които суми на 30.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2415/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „фирма“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4