МОТИВИ към Присъда № 260081 от 23.06.2021
година
по н.о.х.дело № 3006/2020 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора:
Обвинението срещу подсъдимия Ж.Н.И. – роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, ЕГН
**********, е за това, че на 25.02.2020 г.,
в с. Бяло поле, общ. Опан, противозаконно унищожил чужда движима вещ - лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МБ 1 ООД“ с регистрационен № СТ .... СМ, на
стойност 4655.00 /четири хиляди шестстотин петдесет и пет/ лева, собственост на
Д.С.К. – престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура - Стара Загора счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Предлага наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки всяка за срок от десет месеца. Сочи
подробни съображения.
Служебният защитник също счита,
че в случай на осъдителен съдебен акт наказанието следва да е пробация.
Делото е разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие. Подсъдимият прави признания на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск в размер на 4655.00 лева, причинени
имуществени вреди.
Пострадалият е конституиран
като частен обвинител и граждански ищец. В съдебно заседание пострадалият се
явява лично и с упълномощен повереник. Претендира
направени разноски.
Съдът приема за установено следното:
Подсъдимият Ж.Н.И. е роден на ***
***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, понастоящем работи в
Слънчев бряг, със средно образование, не е женен, не е осъждан /реабилитиран по
право/.
Свидетелят Д.К. притежавал лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МБ 100Д“
с регистрационен № СТ .... СМ, който купил през 2007 г. В централната част на
село Бяло поле, общ. Опан, Д.К. стопанисвал собствено дворно място. Горният лек
автомобил К. първоначално използвал, но впоследствие спрял да използва активно
и през 2017 г. го паркирал пред дворното си място, находящо
се в с. Бяло поле, общ. Опан.
На 22.02.2020 г. К. ***, за да фрезова дворното си място. След като
приключил работата си се прибрал в гр. Стара Загора. Докато бил в с. Бяло поле,
общ. Опан, К. не забелязал нищо нередно в паркирания пред дворното място лек
автомобил, негова собственост.
На 25.02.2020 г., още от сутринта, в с. Бяло
поле, общ. Опан Ж.И. започнал да употребява алкохол. Малко преди 23,00 часа на
25.02.2020 г. И. излязъл от дома си, където живеел и тръгнал по улиците на
селото. Когато стигнал в централната част на селото, преминавайки северозападно
от бившата детска градина, забелязал, че на улицата пред дворното място на Д.К.,
когото познавал, бил паркиран лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МБ 100Д“
с регистрационен № СТ .... СМ.
За въпросния автомобил подсъдимият знаел, че е
собственост на Д.К..
Подсъдимият преминал покрай моторното
превозно средство, марка „Мерцедес“, модел „МБ 100Д“ с регистрационен № СТ ....
СМ. Започнал да обикаля около същото, като забелязал, че предния страничен ляв
прозорец на лявата врата на автомобила е отворен. Извадил кибрит от джоба си и
запалил няколко клечки, които хвърлил във вътрешността на автомобила, през
отворения прозорец. След като горящите кибритени клечки били хвърлени от И. в купето на автомобила,
паднали на седалката на водача и тапицерията й започнала да гори, а подсъдимият
се изтеглил встрани /на около десет метра/ и наблюдавал как вследствие на
собствените му действия по лекия автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МБ 100Д“ с
регистрационен № СТ .... СМ, възникнали обгаряния, чул и силен пукот от счупване на стъклата на моторното превозно
средство. Въпреки, че Ж.И. видял разгорелия се силен
огън, си тръгнал от мястото. По същото време свидетеля Таньо Танев, чийто дом
се намирал в близост до дворното място на К. ***, бил в дома си и около 23,30
часа на 25.02.2020 г. решил да посети външната тоалетна. Като излязъл навън
забелязал, че автомобила на неговия съсед К., гори и веднага се обадил на ЕЕН
112, за да съобщи за случилото се.
На място била изпратена оперативната
дежурно-следствена група на 01 РУ на МВР - Стара Загора, бил извършен оглед на
местопроизшествие и е изготвен фотоалбум.
На мястото на инцидента пристигнал екип на PC „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - с. Опан, който загасил горящия автомобил. Впоследствие
е образувано настоящото наказателно производство.
Така вследствие на действията на Ж.И. автомобилът,
марка „Мерцедес“, модел „МБ 100Д“ с регистрационен № СТ .... СМ, изгорял изцяло
и станал напълно негоден за последваща употреба по
предназначение. По този начин, движимата вещ - лек автомобил, марка „Мерцедес“,
модел „МБ 1 ООД“ с регистрационен № СТ .... СМ, била напълно унищожена, тъй
като станала изцяло негодна за ползване по предназначение.
Видно от заключението на назначената съдебно - оценителна
експертиза, към процесната дата стойността на
унищожената движима вещ - лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МБ 100Д“ с
регистрационен № СТ .... СМ, е 4655.00 /четири хиляди шестстотин петдесет и
пет/ лева, т.е. под равностойността на четиринадесет минимални работни заплати.
Към момента на извършване на гореописаното деяние размера на минималната
работна заплата за страна е 610,00 лв. Поради обстоятелството, че унищожената
движима вещ възлиза на стойност под тази на 14 минимални работни заплати, то
същата не представлява имущество със значителна стойност, т.е. извършеното от Ж.И.
не осъществява признаците на престъпление чл.330 ал.1 от НК.
Видно от заключението на вещото лице от изготвената
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, Ж.И. страда от
психично заболяване - биполярно афективно
разстройство. Ремисия. Лека умствена изостаналост.
Обикновено алкохолно опиване. Ж.И. е бил в състояние да възприема правилно, да
запаметява и възпроизвежда фактите, свързани с инкриминираното деяние, както и
да дава достоверни показания за тях. Към момента на извършване на деянието,
както и към момента на изготвяне на експертизата е разбирал свойството и
значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си. Ж.И. е
способен да участва в разследването по наказателното производство, да участва
адекватно в досъдебната и в съдебната фаза на процеса.
Заключенията на вещите лица
дадени на досъдебното производство не са оспорени, а съдът приема за
добросъвестни и компетентни.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена от съвкупната, взаимна и последователна
връзка между: - самопризнанията на подсъдимия подкрепящи се от материалите от досъдебното
производство имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото: постановление
за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 21.09.2020 г.;
протокол за разпит на обвиняем Ж.И. от 21.09.2020 г.; протокол за оглед на
местопроизшествие от 26.02.2020 г.; протокол за разпит на свидетел Д.К. от
05.03.2020 г.; талон за собственост на МПС с № *********/03.12.2005 г.;
протокол за разпит на свидетел Таньо Танев от 10.03.2020 г.; протокол за разпит
на свидетел Георги Колев от 03.08.2020 г.; експертно пожаротехническо
заключение от 19.03.2020 г.; комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза от 24.05.2020 г.; оценителна експертиза от 15.06.2020 г.; справка за
прекратяване на регистрация на МПС; справка за съдимост с рег. №
1311/01.04.2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние; епикриза
на Ж.И., издадена от ДПБ „Георги Кисьов“ – Раднево от 23.03.2011 г.; - приетите
в съдебно заседание писмени доказателства – справки за съдимост.
Предвид
установената по делото фактическа обстановка, съдът приема за доказано по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Ж.Н.И. е осъществил престъпния състав на чл.216 ал.1 от НК, тъй
като на
25.02.2020 г. в село Бяло поле, община Опан, противозаконно унищожил чужда
движима вещ - лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МБ 1 ООД“ с
регистрационен № СТ .... СМ, на стойност 4655.00 /четири хиляди шестстотин
петдесет и пет/ лева, собственост на Д.С.К..
От
установената в хода на досъдебното производство фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия следва извода, че
деянието е извършено при пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Преследвал е една конкретна, пряка цел, която с целенасочени
действия е успял да реализира. На този извод навеждат механизма и начина на
извършване на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено, а именно противозаконно повреждане на чужда движима вещ.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК –
т.нар. генерална и специална превенция.
Съдът отчете като:
- смекчаващи отговорността
обстоятелства – направени пълни признания още на досъдебното производство;
изразено съжаление за процесното деяние; чисто
съдебно минало; трудово ангажиран и имащ желание да възстанови вредите на
пострадалия; сравнително недобро здравословно състояние;
- отегчаващи отговорността
обстоятелство – не са налице.
Съдът на основание чл.216 ал.1
от НК във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б.„б“ от НК във връзка с чл.42а ал.2 т.1, т.2
и ал.3 т.1 във връзка с чл.42б ал.1 от НК определи наказание пробация с пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с
периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът отчете невисоката степен
на обществена опасност на дееца и приема, че с наказание пробация
в максимална степен ще изпълнят целите на наказанието.
От събраните по делото
доказателства се установи по категоричен начин, че подсъдимият е автор на деликт – с действията си е причинил непозволено увреждане
на конституирания граждански ищец, като са налице и всички елементи на деликтната отговорност – виновно противоправно
поведение от страна на подсъдимия, вредоносен резултат – увреждане причинено на
ищеца – вреди от имуществен характер, вина на подсъдимия и причинна връзка
между тях.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени.
В случая е предявен иск за
присъждане на сума, представляваща причинени имуществени вреди.
Предвид установената фактическа
обстановка, съдът приема, че на ищеца са причинени от подсъдимия имуществени
вреди, които следва да бъдат възмездени. Имайки предвид размера на причинените
имуществени вреди съобразно съдебно-оценителната експертиза, съдът намери, че
искът е основателен и доказан в размер на сумата 4655,00 лева, представляваща
причинени имуществени вреди, поради което и го уважи в този му размер.
Причинените на гражданския ищец
вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител му
дължи. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като
задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът
се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1
от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на
тези съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума,
считано от 25.02.2020 година до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото в
тежест на подсъдимия се възложиха направените разноски.
На основание чл.189 ал.1 и 2 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати:
- на гражданския ищец сума в
размер на 600.00 лева, представляваща направени разноски за повереник;
- в полза на държавата по
бюджетната сметка на Районен
съд – Стара Загора
сума в размер на 186,20 лв., представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск;
- по бюджетната сметка на ОД на
МВР – Стара Загора направените разноски в размер на 540.90 лева на досъдебното производство.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
присъдата.
СЪДИЯ: