АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ДОБРИЧ
№......................... 15.06.2021 г., гр. Добрич
Административен съд -
Добрич, в закрито съдебно заседание, на петнадесети юни през две хиляди двадесет
и първа година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 193/ 2021 год. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на
„Земеделска компания“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Добрич, ул. „Методи Кусевич“ № 4, представлявано от управителя, Р.С.Н.,
подадена чрез адв. Р.К., САК, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка
10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 –
2020 г. за кампания 2019 г. с изх. № 01 – 2600/ 882#5/ 21.01.2021 г., издаден
от Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, Петя Славчева.
Жалбата е подадена чрез
административния орган, който е изпратил преписката по издаване на оспорения
акт, като в придружителното писмо е оспорил жалбата като неоснователна.
Внесена е дължимата
държавна такса.
С вх. № 1879/ 14.06.2021
г. ответникът е изпратил и Становище по жалбата, чрез старши юрисконуслт при
Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Варна, Д.М.. Със същото оспорва жалбата,
като настоява, че същата е недопустима на основание Тълкувателно решение № 6 от
30.06.2015 г. по въпрос втори на Върховния административен съд, тълк. дело № 4/
2013, ОСС I и II.
Въз основа на приложените по делото писмени доказателства, изразеното
Становище, приложимите правни норми и цитираното Тълкувателно решение, се
установява следното от фактическа и правна страна:
Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“
от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2019 г.
с изх. № 01 – 2600/ 882#5/ 21.01.2021 г., издаден от Зам. Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, Петя Славчева, е получен от „Земеделска
компания“ ЕООД на 29.01.2021 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне.(. 48)
Актът за прекратяване на ангажимент е обжалван по административен ред с
жалба вх. № 70 – 593/ 05.02.2021 г.(л. 56)
Съгласно чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът е бил оспорен по
административен ред, 14-дневният срок за оспорването му започва да тече от
съобщението, че по-горестоящия административен орган се е произнесъл с решение,
а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се
произнесе. Съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК министърът на земеделието, храните и
горите е следвало да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката.
С писмо от 10.02.2021 г. е изискана преписката по оспорения акт от
издателя му.(л. 55)
Видно от печата върху придружителното писмо преписката е постъпила в
МЗХ на 05.03.2021 г.(л. 53), с оглед на което министърът е следвало да се
произнесе до 19.03.2021 г., петък, работен ден.
Той не се е произнесъл в този срок, поради което след тази дата за
оспорващият е започнал да тече 14-дневният срок за оспорване на акта по съдебен
ред, който е изтекъл на 02.04.2021 г., работен ден, петък. Жалбата по която е
образувано настоящото съдебно производство, е депозирана на 13.04.2021 г., след
произнасянето на по-горестоящия административен орган със Заповед № РД20-37/ 24.03.2021
г.
При последващо късно произнасяне с изричен акт на по-горестоящия
административен орган, с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения
административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. Това
разбиране следва от характера на сроковете за обжалване по чл. 149, ал. 3 АПК,
които са преклузивни, като съответно с изтичането или неоспорването им
първоначалният административен акт влиза в сила. Спазването на преклузивния
срок за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
жалбата и затова задължение на съда е да следи за него. Изтичането на срока по
чл. 149, ал. 3 АПК води като последица погасяване правото на оспорване, което е
субективно процесуално право. Преклузивните срокове, не могат да бъдат
продължавани от съда по негова преценка, тъй като те са от категорията на
погасителни срокове, като в определени от закона случаи могат само да бъдат
удължавани или възстановявани.
Компетентният административен орган по смисъла на чл. 81 от АПК може да
се произнесе и след изтичане на законоустановения срок, т. е. това негово
правомощие, макар да е обвързано със срок, не възпрепятства възможността да
издаде акта си и след изтичане на определения от закона срок. Произнасянето
извън предвидените в закона срокове обаче не означава, че се поражда правото на
жалба в нов срок, извън посочения в чл. 149, ал. 3 от АПК. Ако се приеме
обратното, то разпоредбата на чл. 149, ал. 3, предл. 2 от АПК би била
неприложима. Късното произнасяне на посочения орган не създава за адресата на
акта благоприятни последици, предвид непредвидимостта относно действията по
произнасяне на компетентния административен орган, а и законодателят е
предвидил правото му на жалба след изтичане на крайния срок, в който е следвало
да се произнесе по-горестоящият орган. Както непроизнасянето на по-горестоящия
административен орган, така и късното му произнасяне с резултат отхвърляне на
жалбата след изтичане на предвидения за това в закона срок, не санират
просрочието на жалбата срещу административния акт по съдебен ред, тъй като
пропускането на срока по чл. 149, ал. 3 от АПК погасява субективното право на
жалба.
В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на
ВАС по т. д. № 4/ 2013 г., ОСС, І и ІІ колегия, с което съдът е длъжен да се
съобрази, според която съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 от АПК не е
допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока
за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля
жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален
административен акт.
В случая не се установят и предпоставките за прилагане на удължения
срок за обжалване по чл. 140, ал. 1 от АПК, доколкото в оспорения Акт за
прекратяване на ангажимент изрично е посочено, че подлежи на обжалване както по
административен, така и по съдебен ред в 14 - дневен срок от съобщаването.
В жалбата не са изложени доводи за нищожност, поради което и не може да
се приложи нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК.
С оглед горното жалбата като недопустима следва да бъде оставена без
разглеждане и производството по нея прекратено, като бъде отменено
разпореждането за насрочване на открито заседание по делото.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 159, т. 5 от АПК,
Административен съд - Добрич, Първи състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 537/ 25.05.2021 г. за насрочване открито
заседание по делото на 05.07.2021 г. от 11.30 часа.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 1433/ 07.05.2021 г. на „Земеделска
компания“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Добрич, ул.
„Методи Кусевич“ № 4, представлявано от управителя, Р.С.Н., подадена чрез адв. Р.К.,
САК, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания
2019 г. с изх. № 01 – 2600/ 882#5/ 21.01.2021 г., издаден от Зам. Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, Петя Славчева.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 193/ 2021 г. по описа на
Административен съд - Добрич.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: