РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 15.01.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
798 описа за 2019 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание с
правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и
вр. чл. 99 ЗЗД.
Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. Д.А., срещу К.К.Г., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на
09.03.2012 год. между третото лице БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД и ответника
е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-01649601/09.03.2012 год., по силата на
който ответникът е получил кредит в размер на 7980,00 лв., които е следвало да
върне, заедно с договорената лихва и такси, в срок до 20.02.2015 год. (за 35
месеца).
Ответникът не е изпълнил
изцяло задълженията си по договора за заем и преустановил плащанията на 01.08.2016
год.
С Договор за покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от 14.09.2018 год.
подписаното Приложение № 1 от 14.09.2018 год., първоначалният кредитор –
третото лице БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД е прехвърлил вземанията си към
ответника на настоящия ищец.
За това по заявление на ищеца
била издадена Заповед от 28.12.2018 год., за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2669/2018 на ЛРС, която била връчена на ответника. Тя
се възползвала от правото на възражение в законоустановения срок и съдът е
указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
За това ищецът иска: да бъде
признато от съда за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника
по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01649601/09.03.2012 год.:
- 966,51. главница,
- 18,14 лв. – мораторна лихва
за периода от 01.08.2018 год. – датата на настъпване на забавата, до 14.12.2018
год. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
- 100,00 лв. –
административна такса за събиране на
вземането,
Ведно със законната лихва
върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК (21.12.2018 год.) до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените
разноски по заповедното и настоящото исково производство.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника. Предвид
процесуалното поведение на ответника, съдът
е приел, че между страните са няма
спорни фактически твърдения.
Приложено
е ч.гр.д. № 2669/2018 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на
ищеца и в негова полза е издадена Заповед от 28.12.2018 год., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в исковата
молба суми.
Заповедта
е връчена на длъжника, който се е възползвал от правото си на възражение и съдът
с Разпореждане от 15.02.2019 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено
от заявителя-настоящ ищец на 06.03.2019г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
не се представлява.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства се установява, че БНП
Париба Пърсънъл Файнес” ЕАД, се е намирало в
облигационни правоотношения с ответника по настоящото производство, регулирани от Договор
за потребителски кредит № PLUS-01649601/09.03.2012
год.
Кредиторът е изпълнил задължението си към ответника по този
договор.
Ответникът от своя страна не е изпълнил задължението да
погасява кредита съгласно приетият от страните погасителен план.
С Договор за покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от 14.09.2018 год.
подписаното Приложение № 1 от 14.09.2018 год., първоначалният кредитор –
третото лице БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД е прехвърлил вземанията си към
ответника на настоящия ищец.
Предвид неподаването на писмен отговор от страна на
ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, се налага извод, че той не оспорва претенцията
по основание и размер.
За това искът за главница следва да се уважи в предявеният
размер като основателен и доказан.
Съдът намира, че претенцията за лихви за забава е
основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо главното
задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и
претенцията за лихви. След изтичане на падежа, ответникът – длъжник, съгласно
чл. 84, ал. І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и
същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД. Лихвата за забава също е
уговорена по размер между страните – в т. 5 от Договора. В този смисъл иска
следва да се уважи за предявения размер.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 600 лв.,
от които 375 лв. по исковото и 225 лв. по заповедното производство.
Мотивиран от горните
съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.К.Г., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, по силата на Договор за потребителски кредит № PLUS-01649601/09.03.2012 год., сключен с БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, следните суми, за които има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2669/2018. на ЛРС:
- 966,51. главница,
- 18,14 лв. – мораторна лихва
за периода от 01.08.2018 год. – датата на настъпване на забавата, до 14.12.2018
год. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
- 100,00 лв. –
административна такса за събиране на
вземането,
Ведно със законната лихва
върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК (21.12.2018 год.) до
окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН **********,***,
да
заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, сторените разноски в исковото и в
заповедното производство, в общ размер на 600,00
лв. /шестстотин лв., 00 ст./
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Монтана, в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: