Решение по дело №5668/2020 на Районен съд - Плевен

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. ***,06.10.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***ският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа  година в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Петя И. като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. №5668 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делба на недвижим имот, втора фаза по извършване на делбата.

С влязло в сила решение № 260195/10.03.2021г. по гр.дело № 5668/2020г., ***ският районен съд е допуснал на основание чл.344 ал.1 ГПК вр. с чл.69 ЗН да се извърши съдебна делба съдебна делба между Б.П.Т. – Н. с ЕГН ********** *** и Т.М.Н. с ЕГН ********** ***, върху следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на ***, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 10.08.2020г., с адрес на имота: гр. ***, самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор 56722.665.89.1, с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 70.51 кв.м., прилежащи части: маза №7 - 8.08 кв.м., 10.58 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56722.665.89.1.16, под обекта: 56722.665.89.1.15, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, съгласно схема №15-722788-10.08.2020г. на *** при два равни дяла.

По делото е прието заключение за пазарната цена на имота, допуснат до делба и за неговата поделяемост. Видно от приетото по делото заключение, пазарната оценка на имота към датата на съдебното заседание е в размер на 85500,00 лева. Установява се, че имотът е неподеляем, а стойността на един дял е 42750,00 лева. С оглед на установената реална неподеляемост на имота, съдът намира, че на основание  чл.348 от ГПК, същият следва да бъде изнесен на публична продан, при първоначална цена посочената пазарна стойност на имота - сумата от 85500 лв. Същият не може да бъде поставен в дял на никой от съделителите.

Т.М.Н. е предявил срещу Б.П.Т. претенция по сметки за заплащане на сумата от 40230 лева, представляваща половината от внесената сума, с която е погасен ипотечния кредит за закупуване на жилището.

Б.П.Т. – Н. е предявила иск по сметки срещу Т.М.Н. за сумата от 680 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота на основание чл.31 ал.2 ЗС за периода 23.11.2020г. до 01.03.2021г.

Като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е прието, че страните живеят разделени от месец октомври 2013г., както и че за периода 01.11.2013г. до 12.07.2021г. съделителят Т.Н. е погасявал дължимите по кредита вноски, като общо е погасил сума в размер на 80460 лева. Страните не спорят, че съделиделителката Б.П.Т. – Н. дължи на съделителя Т.М.Н. сумата от 40230 лева. В практиката се приема, че погасяването на задълженията по кредит, с който е закупен имот в режим на СИО, поражда облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след прекратяването на брака. Съгласно чл.32 ал.2 СК, съпрузите са солидарни длъжници за взетия по време на брака кредит за закупуване на жилище и ако целия кредит, или част от него са погасени от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака на основание чл.127 ал.2 ЗЗД, този съпруг може да претендира заплащане на припадащата се част от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността. В настоящия случай се установи, че от месец октомври 2013г. страните живеят разделени, а съделителят Т.Н. е погасявал вноските по кредита считано от 01.11.2013г. - 12.07.2021г. Следователно, претенцията му другия съделител да му заплати половината от заплатената по кредита сума, а именно сумата от 40230 лева е основателна и следва да бъде уважена, в каквато насока е и практиката на ВКС (Решение №139/24.10.2018г. по гр.д.№4625/2017г., I г.о.), където е прието, че когато заемът е платен по време на фактическа раздяла, касае се за лични средства на съпруга и затова в този случай претенцията е основателна.

По отношение на претенцията на Б.П.Т. за заплащане на обезщетение за ползване, съдът приема, че същата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС съставлява право за онзи от съсобствениците на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, които същият притежава в съсобствеността. Основание за вземането е фактическото положение – реалното ползване на общата вещ от един или част от съсобствениците. Това фактическо положение води до разместване на имуществени блага на съсобствениците. Всеки съсобственик е титуляр на правото на собственост в определен обем, а ползването е в обем, по -голям от притежаваните части. Съсобствеността и ползването не си съответстват, в резултат на което правото на съсобственика лично да ползва своята част от имота е засегнато. Съгласно дадените разяснения с ТР № 7/2012г. на ВКС, ОСГК, лишаване от лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което препятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Препятстването от страна на ползващия съсобственик на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ, макар и по силата на правомерно поведение, нарушава забраната по чл.31, ал.1 ЗС да не се пречи и поражда установеното в чл.31, ал.2 ЗС право на обезщетение. Тази възможност представлява регламентирано средство за защита на лишените от възможност съсобственици пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците: поради това, че съсобственикът не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, има право на парично обезщетение.

Обезщетението за ползване на съсобствен имот има компенсаторна функция спрямо останалите съсобственици и е изискуемо от деня на писменото му поискване. Това е така, защото едва след поканата, с която неползващия съсобственик заявява желанието си да се ползва от правомощията си на собственик, ползването от другия съсобственик може да се квалифицира като неправомерно. Поради това и от този момент нататък ограничението, наложено на другия съсобственик в упражняването на правото му на собственост, следва да се компенсира. Следователно, за да бъде уважена претенция по чл.31, ал.2 ЗС, съсобственикът, заявил иска си за обезщетение за ползата, следва да установи, както че имотът е съсобствен и факта на ползването в по-голям обем, от притежаваните обем права в собственост на процесния имот от ответника, така и че има отправена писмена покана до другия съсобственик за обезщетение и ползата, която е пропуснал след поканата - обикновено в размер на дължимия пазарен наем.

Периодът, за който претенцията се явява основателна е от датата на поканата – 23.11.2020г. до 01.03.2021г, когато са предадени ключовете за имота. В заключението си вещото лице е установило, че за този период наемната цена е 680 лева. При така изложеното, Т.М.Н. следва да заплати на Б.П.Т. – Н. сумата от 680 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота, предмет на делбата за периода 23.11.2020г. до 01.03.2021г.

По разноските :

Разноски на страните се дължат само по отношение на исковете по сметки.

Разноските за адвокатско възнаграждение по иска по чл.346 ГПК, които Б.П.Т. – Н. е заплатила за процесуално представителство са в размер на 300 лева, вещо лице 125 лева  и вписване на искова молба 5 лева, общо 430 лева.

Разноските, които Т.М.Н. е заплатил за процесуално представителство за иска по сметки е 900 лева.

С оглед изложеното, Т.М.Н. следва да заплати на Б.П.Т. – Н. разноски в размер на 430 лева, а Б.П.Т. – Н. следва да заплати на Т.М.Н. разноски в размер на 900 лева.

По така изложените съображения ***ският районен съд

Р      Е       Ш       И:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на ***, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 10.08.2020г., с адрес на имота: гр. ***, самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор 56722.665.89.1, с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 70.51 кв.м., прилежащи части: маза №7 - 8.08 кв.м., 10.58 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56722.665.89.1.16, под обекта: 56722.665.89.1.15, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, съгласно схема №15-722788-10.08.2020г. на ***, при първоначална цена 85500 лева.

От получената при публичната продан цена да се образуват два равни дяла, по един за всяка от страните.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК Б.П.Т. – Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.М.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 900 лева разноски по делото.

               ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК Т.М.Н. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.Т. – Н. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 430 лева.

 

                          ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, Б.П.Т. – Н. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС дължимата държавна такса  в размер на 1711 лева.

                          ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, Т.М.Н. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС дължимата държавна такса  в размер на 1711 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: