РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Враца, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20231420103136 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45, вр.
чл.52 ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 01.09.2020г., около 06,30ч., на АМ „Тракия“, при
км.242+100, в двете активни ленти са спрели последователно лек автомобил “******” с
рег.№ ****, управляван от С. Д. Д. и лек автомобил “****" с рег.№ *****, управляван
от С. Н. Ч., като водачът на движещия се след тях лек автомобил “****" с рег.№ *** -
П. Г. П., за да избегне удар в спрелите превозни средства, предприела маневра завой
надясно, преминала през аварийната лента и след последвал удар в дясната мантинела
се установила в крайпътната канавка. В резултат на възникналото ПТП на водача,
пътниците и собственика на лек автомобил “*** ***” - ищците, са причинени вреди.
По повод настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство №306 ЗМ
412/2020г. по описа на РУ-Нова Загора (пр.пр. № 3957/2020г. по описа на РП-Нова
Загора), което е прекратено на основание чл.343, ал.2 от НК - по искане на
пострадалото лице Д. Е..В резултат на пътнотранспортното произшествие Д. Н. Е. е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и емоционални
страдания, вследствие причинените му телесни увреждания, предприетото лечение,
настъпилия битов дискомфорт и нетрудоспособност в периода на възстановяване. След
инцидента на пострадалия е оказана спешна медицинска помощ, като са констатирани
счупване на седалищната и срамната кости на таза, контузия на гръбначния стълб в
поясно-кръстната област с функционална и палпаторна болезненост и контузия на
левия крак с болезненост и охлузване на кожата в областта на колянната става.
Последвало е възстановяване в домашни условия, включващо спазване на строг
постелен режим и медикаментозен прием на обезболяващи. В този период при
задоволяване на хигиенно- битовите и жизнените си потребности ищецът е бил
1
обслужван и подпомаган от близките си. Наред с изпитвания значителен битов
дискомфорт и настъпилата нетрудоспособност, тези обстоятелства са довели до редица
отрицателни емоционални преживявания — отчаяние, гняв, раздразнителност, тревога,
чувство за непълноценност и несигурност. Освен неимуществени вреди, пострадалият
е претърпял и имуществени такива, в общ размер от 260,66 лева, изразяващи се в
направени разходи за лечението и възстановяване му.
Пострадалите Х. Е. М. и П. Г. П. са получили повърхностни мекотъканни
увреждания - контузии, охлузвания, кръвонасядания, натъртвания и отоци, вследствие
които са търпели физически болки, като на всички ищци са причинени емоционални
травми, изразяващи се в стрес, тревожност, безпокойство и страх.
Увредената Д. Г. П. е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
равностойността на собствения й лек автомобил “**** ***” с рег.№ ****, който в
резултат на получените деформации и повреди е технически негоден за използване
/тотална щета/.
Навеждат се твърдения, че към момента на възникване на непозволеното
увреждане гражданската отговорност на водачите е била обезпечена по сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, съответно: на лек автомобил “***" с рег.№ **
*** при ЗД „Евроинс“ АД, а на лек автомобил “****” с рег.№ ***** при ЗК „Лев инс“
АД и на лек автомобил ******** при ЗД ”Бул инс” АД. Въз основа на това предявили
извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
и имуществени вреди от увредените лица, съответно пред ЗД „Евроинс“ АД и ЗД ”Бул
инс” АД, получена по пощата на 15.01.2021г. и пред ЗК „Лев инс“ АД, получена на
10.05.2021г. С уведомление изх. № 310/5/21.02.2022г. ЗД „Евроинс“ АД отказала
изплащане на обезщетение, поради виждането, че поведението на водача на лек
автомобил “****” не е противоправно и виновно. Същото становище, но по отношение
поведението на водача на лек автомобил “*** било изразено и от ЗД Бул инс“ АД, а ЗК
„Лев инс" АД изискало представянето на редица документи от наказателното
производство, които към момента на искането не били изготвени.
Предвид настъпилото застрахователно събитие - описаното по-горе ПТП, при
което са увредени ищците и понесените от тях щети, за последните възниква правен
интерес да предявят осъдителни искове за изплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди срещу ответниците, които са солидарно
отговорни пред увредените лица, съгласно разпоредбата на чл.499, ал.7 от КЗ във
връзка с чл.53 от ЗЗД. Намират, че приносът на водачите на участващите в процесното
ПТП превозни средства в причинно-следствения процес на възникването на инцидента
е в съотношение на по 40% - за тези на лек авт. “***” и “****”, и 20 % за водача на
л.авт. ******” - ищцата П. Г., с който възприет принос е редуцирана предявената от
нея искова претенция. От друга страна, предявените искове от Д. Е. и Х. М. са в
заявения размер също след отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващото се в липсата на поставен обезопасителен колан, съответно в размер на
30%.
По отношение цената на исковите претенции за неимуществени вреди:
Физическите и психически болки и страдания не могат да бъдат съизмерими с пари, но
все пак пълното обезщетяване на всички неимуществените вреди изисква същото да
бъде съотносимо както с физическите болки и страдания, претърпени от увреденото
лице, така и с психическите травми и негативните последици, отразили се върху
обичайния жизнен стандарт на пострадалите. По силата на закона - чл.52 от ЗЗД, то
следва да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.
Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което:
-Да осъди ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
2
управление: гр.София, бул."Х.фор Колумб" № 43 и ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, гр. София,
бул."Симеоновско шосе" № 67А, при условията на солидарна отговорност, да заплатят
на Д. Н. Е., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.***, ул.„*****” № ******, сумата от
24 500 (двадесет и четири хиляди и петстотин) лева, съставляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, и сумата от 260,66 лева /двеста и шестдесет лева и
66 ст./, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
настъпило ПТП на 01.09.2020г., на АМ „Тракия“, ведно със законната лихва от
15.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
-Да осъди ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул."Х.фор Колумб" № 43 и ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, гр. София,
бул.Химеоновско шосе № 67А, при условията на солидарна отговорност, да заплатят
на Х. Е. М. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.****, ул.„****” № ***, сумата от 700
(седемстотин) лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие настъпило ПТП на 01.09.2020 г.„ на АМ „Тракия“, ведно със законната
лихва от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
-Да осъди ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. "Х.фор Колумб" № 43 и ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, гр. София,
бул."Симеоновско шосе № 67А, при условията на солидарна отговорност, да заплатят
на Н. М. М. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.***, ул.„***” № ****, ет.**, ап.**,
сумата от 500 (петстотин) лева, съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие настъпило ПТП на 01.09.2020г„ на АМ „Тракия",
ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
-Да осъди ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул."Х.фор Колумб" № 43 и ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, гр. София,
бул."Симеоновско шосе" № 67А, при условията на солидарна отговорност, да заплатят
на Д. Г. П. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.**, жк.„**”, бл.****, вх.**, ет**,
an.**, сумата от 5 500 (пет хиляди и петстотин) лева, обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие настъпила тотална щета на собствения й лек
автомобил “***” с рег.№ ****, ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
-Да осъди ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул."Х.фор Колумб" № 43, да заплати на П. Г. П. с ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр.***, жк. „***”,бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, сумата от 800
(осемстотин) лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие настъпило ПТП на 01.09.2020г„ на АМ „Тракия“, ведно със законната
лихва от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В срочно подаден отговор, ответникът „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********
оспорва предявените искове по основание и размер в цялост.
На първо място оспорва твърденията, че на 01.09.20 г. е настъпило ПТП по
описания в исковата молба механизъм. Оспорва твърденията, че водачът на л.а. „***“ с
рег. № * е спрял ******в лявата активна лента за движение на АМ „Тракия“. Твърди,
че дори да е предприето спиране от страна на водача на л.а. „********“, то е било
заради наличие на техническа неизправност на автомобила или на намираща се на пътя
опасност за движението. Водачът на лекия автомобил „***“ няма никаква вина за ПТП.
Оспорва дори да е налице нарушение на правилата за движение от страна на водача на
л.а. „***“, то да се намира в причинна връзка с вредите на ищците. Навеждат се
3
твърдения, че водачът на л.а. **** е осъществявал движението си в дясната лента за
движение на АМ Тракия, поради което дори водачът на л.а. „*** да е спрял в лявата
лента, поведението му по никакъв начин не е допринесло за настъпване на
произшествието.
Посочва се, че изцяло виновен за произшествието, евентуално съпричинил е
произшествието, водачът на л.а. „***“, чиято ГО е застрахована в Бул Инс.Оспорва да
е налице причинна връзка между ПТП и описаните в исковата молба телесни
увреждания и имуществени вреди. Оспорвам всички твърденията за вида и характера
на телесните уврежданията на ищците, пътували без поставен предпазен колан по
време на настъпване на ПТП в нарушение с разпоредбите на ЗДвП, което е допринесло
за настъпване на телесни увреждания.
С отговора на исковата молба, в преклузивния за това срок, релевира и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците Х. Е. М.,
Д. Г. П., Н. М. и П. Г. П.,тъй като същите са пътували без обезопасителни колани.
Прави възражение за съпричинаване на вредоносния резултат от страна на Д. Г. П. и П.
Г. П. изразяващо се в нарушение на законовите разпоредби на ЗДвП от страна на
водача П. П., а именно: 1/ не е използвала най-дясната възможна пътна лента 2/ не е
контролирала непрекъснато превозното средство, което е управлявала; 3/ при избиране
скоростта на движението не се е съобразила с атмосферните условия, с релефа на
местността със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензитета на движението, конкретните условия на видимост, за да бъде в
съС.ие да спре пред всяко предвидимо препятствие; 4/ Нарушила е и разпоредбата на
чл.20, ал. 2 изр. второ ЗДвП съгласно която - водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; 5/ не се
е движила на такова разС.ие от движещото се пред нея друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него когато скоростта намали или спре рязко; 6/ движила се е
с превишена за участъка ПТП скорост, които нарушения пряко са довели до
настъпване на телесните увреждания на ищцата П. П. и на имуществените вреди на Д.
П..
Предвид неоснователността на главните искове оспорва и акцесорните искове за
лихви.
В срочно подаден отговор, ответникът „Лев Инс” АД оспорва предявените искове
по основание и размер в цялост. Оспорва описания в исковата молба механизъм на
пътнотранспортното произшествие. Оспорва твърдението, че изключително по
причина от виновното поведение на водача на лек автомобил марка „***", модел „***"
с рег. № **** и в причинна връзка с механизма на транспортно произшествие от
01.09.2020г., за пострадалите са настъпили заявените телесни увреждания и
емоционални травми.
Поддържа, че телесните травми в конкретния им морфологичен характер и тежест
са настъпили за пострадалите, в резултат от липсата на поставени предпазни
обезопасителни колани, представляващо нарушение на императивна правна норма - чл.
137А от ЗДвП. Поради проявената небрежност от страна на пострадалите, не е било
налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото е
предвиден конструктивно и функционално обезопасителния колан, от което е бил
възможен контакта на тялото на пострадалите с детайли от вътрешното оборудване на
автомобила и от което са настъпили травмите в конкретния им вид.
Навежда твърдения, че описаните телесни увреди не са със заявения интензитет.
Това е така, поради факта, че на датата на настъпилия инцидент, ищците са прегледани
и освободени. Няма издаден болнични листа.Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло, алтернативно - да бъдат уважени частично, с оглед наведените
4
възражения. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Не е спорно между страните по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че към момента на възникване на процесното ПТП, гражданската
отговорност на водачите е била обезпечена по сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, съответно: за лек автомобил “***" с рег.№ *****при ЗД „Евроинс“ АД, а
на лек автомобил “***” с рег.№ ***** при ЗК „Лев инс“ АД.Гражданската отговорност
на водача на лек автомобил **** с рег.№ *****е била застрахована при ЗД ”Бул инс”
АД.
За настъпилото ПТП ищците уведомили ответниците - застрахователи за щета по
застраховка „Гражданска отговорност” на МПС, получена по пощата на 15.01.2021г. от
ЗД „Евроинс“ АД и пред ЗК „Лев инс“ АД, получена на 10.05.2021г. което се
установява от приетите по делото заявления до ЗД „Евроинс“ АД и „Лев инс“ АД /л.48
- 55/. Във връзка с предявените застрахователни претенции при ответниците са
образувани щети под съответните номера. С уведомление изх.№ 310/5/21.02.2022г. ЗД
„Евроинс“ АД отказало изплащане на обезщетение, поради виждането, че поведението
на водача на лек автомобил “*****” не е противоправно и виновно. Същото
становище, но по отношение поведението на водача на лек авт. “*** *** е изразено и
от ЗД Бул инс' АД. ЗК „Лев инс" АД с писма с изх. № 4570/19.05.2021 г., №
4567/19.05.2021 г. и № 5387/16.06.2021 г. по описа на застрахователя, също отказали
изплащане на застрахователно обезщетение, поради липса на основание за това.
Приет като доказателство по делото е Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 88/01.09.2020г по описа на РУ-Нова Загора.
Приети като писмени доказателства по делото са: лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 10374/01.09.2020г. ; Допълнителен лист към лист за преглед на пациент - 2
броя; Амбулаторен лист № 3046/ 02.09.2020г„ изд.от Д-р Г. И. К.; Рецепта, издадена от
Д-р Д., Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 10377/01 09.2020г.; Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 10375/01,09.2020г.
Приети като писмени доказателства по делото са още: Фискален бон от
01,09.2020г. за сумата от 10.90 лева; Фискален бон от 02.09.2020г. за сумата от 39.04
лева; Фискален бон от 02.09.2020г. за сумата от 55.25 лева; Фискален бон от
04.09.2020г. за сумата от 5.12 лева; Фискален бон от 05.09.2020г. за сумата от 8.05
лева; Фискален бон от 07.09.2020г. за сумата от 8.02 лева; Фискален бон от 07.09.2020г.
за сумата от 36.35 лева; Фискален бон от 10.09.2020г. за сумата от 6.29 лева; Фискален
бон от 12.09.2020г. за сумата от 2.73 лева,Фискален бон от 15.09.2020г. за сумата от
43.30 лева; Фискален бон от 22.09.2020г. за сумата от 19.39 лева;Фискален бон от
24.09.2020г. за сумата от 14.58 лева, както и Фискален бон от 27.09.2020г. за сумата от
11.64 лева;
От приетото по делото копие от Свидетелство за регистрация част I се
установява, че участвалия в ПТП лек автомобил “**** ***” с рег.№ ***** е
собственост на Д. Г. П..
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана от съда
съдебно – медицинска експертиза.
Вещото лице е посочило, че от приложената медицинска документация се
установило, че Д. Е. е получил: Счупване на долното рамо на срамната кост на таза
вляво, охлузвания в областта на тялото и лява колянна става. Счупването на таза е
причинило на Е. трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник, а останалите
мекотъканни увреждания са му причинили болка и страдание. Х. М. е получил:
5
Контузия на гръдния кош, което увреждане му е причинило болка и страдание. П. П. е
получила: Охлузвания в областта на горни и долни крайници, които увреждания са й
причинили болка и страдание.
Отразено е също, че лечението, което е било проведено на Д. Е. е било
медикаментозно, като е включвало обезболяващи, антикоагуланти, НСПВС и
антиацидни средства, а за останалите двама е било еднократно с Натриев бромат и
НСПВС. Оздравителният период за счупването на таза на ищеца Е. е от порядъка на
2,5-3 месеца, а за мекотъканните травми на Е., М. и П. е от порядъка на 10 -12 дни.
Болките и страданията като интензитет и продължителност са били по-големи при Д.
Е., имайки предвид морфологията на уврежданията, а именно счупената тазова кост,
която е довела и до нарушенията на функцията на долен ляв крайник, а по отношение
на мекотъканните увреждания на П. и М., същите са били с не голям интензитет и
продължителност за кратък период от време. Ищецът Д. Е. е търпял физически и битов
дискомфорт в дейностите от ежедневието, тъй като се е нуждаел от постелен режим за
възстановяване за срок повече от 1 месец, като е бил нетрудоспособен през
възстановителния период. Направените разходи от ищеца Д. Е. са необходими за
лечението и възстановяването му от причинените вследствие процесното ПТП
увреждания. Получените от ищците травми отговарят да бъдат получени в условията
на ПТП.
Изяснено е също, че няма медицински данни по които да се направи извод, че
тримата ищци са били с поставени обезопасителни колани. Фактът, че ищеца Е. е
изпаднал от лекия автомобил по време на процесното ПТП, дава основание да се
приеме, че същият е бил без обезопасителен колан, което има отношение за получените
от него травми и наранявания.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обосновано, което не е
оспорено от страните по делото.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана съдебна
автотехническа експертиза.
Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка, мястото на удара между
лекия автомобил „*****” с per. №**** и мантинелата се намира на около 17,4 метра от
напречната мерна линия по дължината на платното за движение и на около 0,55 метра
в дясно от надлъжната мерна линия по ширината на платното за движение. Анализът
на данните от протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него,
получените повреди по лекия автомобил „****“ и извършените изчисления обуславят
от техническа гледна точка следния вероятен механизъм на произшествието: ПТП-то е
станало през светлата част на денонощието на 01.09.2020 година, около 06,00 часа, на
автомагистрала „Тракия“ на км 242+100 в посока от София към Бургас при ясно време,
отлична видимост и суха пътна настилка. Лекият автомобил „****“ с рег. №***,
управляван от П. Г. П. от гр. Враца се е движил в дясното платно за движение на
автомагистрала „Тракия“ в посока от София към Бургас със скорост от около 124 км/ч.
По същото време по АМ „Тракия“ в посока към гр. Карнобат се е движил лекият
автомобил „***“ с рег. №***, управляван от С. Д. Д. от гр. Карнобат, като на км
242+100 от АМ „Тракия“ внезапно предното обзорно стъкло на автомобила се
запотило, което е довело до рязко намаляване на видимостта му. Водачът веднага е
пуснал чистачките и отоплителната система на автомобила, като едновременно с това е
предприел спиране, като се установил лявата активна лента за да предотврати
възникване на произшествие. Тази маневра е била възприета от водача на движещият
след него лек автомобил „*****“ с рег.№ ***** управляван от С. Н. Ч. от с. Житница,
Област Пловдив, като опасност, поради което веднага е намалил скоростта си и спрял
непосредствено зад лекия автомобил „*****“, като се установил между лявата и и
6
дясната лента активна лента за движение.
Приближавайки мястото, където са били спрели двата леки автомобила,
водачката на лекия автомобил „*****“ ги е възприела със закъснение, като опасност и
не намалила своевременно скоростта си на движение, като за да избегне удара е
предприела промяна на направлението на движението с рязко завъртане на волана на
дясно. Тази маневра от техническа гледна точка, поради високата скорост на движение
на лекия автомобил „***“ около 124 км/ч е довела до странично занасяне на
автомобила, загуба на напречна устойчивост и пълна загуба на управление на
автомобила. Лекият автомобил „***“ се отклонил в дясно по посока на движението си
и е напуснал платното за движение, като при линейното си преместване се е завъртял
около вертикалната си ос, в посока на въртене часовниковата стрелка на около 50°.
Преминавайки през десния банкет лекият автомобил „****“ се блъснал в мантинелата
и след полет около 7 метра е паднал в крайпътната канавка, където е последвало
преобръщане.В резултат на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания на
пътниците в автомобила и значителни материални щети по лекия автомобил „*“.***
Изяснено е също, че лекият автомобил „******” с per. №******* след
предприетата рязка маневра завой на дясно е загубил напречна устойчивост и се
отклонил на дясно, като последователно е преминал през аварийната лента и десния
банкет и се блъснал в крайпътната ограда - мантинела, след което е прелетял над ската
и се установил върху отводнителната канавка. Движел се е със скорост около 124 км/ч.
Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил „******при движение с
определената скорост от 124 км/ч в условията на произшествието е била около 144,00
метра. Лекият автомобил „****” непосредствено преди настъпването на ПТП се е
движил в дясната активна лента на платното за движение на АМ „Тракия“.
Водачът на лекия автомобил „*******” П. в условията на произшествието от
техническа гледна точка е имала възможност да възприеме спирането на двата
автомобила пред нея „*****“ и „********“ по светлините на стоповете, които се
виждат при ясно време от разС.ие около 300 метра.Условието за съществуване на
техническа възможност от страна на водача на лекия автомобил „********” П. да
предотврати настъпилото ПТП е - опасната зона на спиране на автомобила да е по-
малка от разС.ието на видимост към двата автомобила в условията на произшествието,
тоест условието е изпълнено, следователно водачът на лекия автомобил „*********”
при движение с определената скорост на движение е имал техническа възможност да
предотврати ПТП при своевременно реагиране на възникналата опасност, чрез
аварийно спиране.Посочено е също, че ПТП-то е било предотвратимо за водачите на
леките автомобили „******“ и „*********“, ако са спрели автомобилите в аварийната
лента на платното за движение на АМ „Тракия“ и сигнализирали за престояването,
съгласно изискванията на ЗДвП.ПТП-то е било предотвратимо за водача на лекия
автомобил „***********“, ако своевременно е реагирал на опасността, като намалил
скоростта си на движение и спрял автомобила в аварийната лента на платното за
движение на АМ „Тракия“.
Вещото лице е изчислило, че действителната пазарната стойност на лекия
автомобил „****“ с per. №**** с първа регистрация 19.03.1999 г. в съС.ието му към
датата на ПТП - 01.09.2020 г. възлиза на 2101 (две хиляди сто и един ) лева, както и че
е налице тотална щета на лекия автомобил „******“ с рег.№ **********, като няма
запазени части и механизми.
Отразено е също, че тъй като в делото не са описани пътни знаци, които да
ограничават скоростта на движението в района на станалото ПТП, технически
съобразената скорост за движение в участъка на ПТП с оглед конкретните атмосферни
условия, видимост и съС.ие на пътя е съгласно изискванията на ЗДвП — максимална
7
140 км/ч.
Посочено е също, че с поставени предпазни колани са били само П. Г. П. и Н. М.
М.. Ако са били с поставени предпазни колани пострадалите биха получили по леки
травми и наранявания.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обосновано, което не е
оспорено от страните по делото.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля Ц. Т. Е. – майка на ищеца Д. Н.. В показанията си пояснява, че видяла Д.
вечерта след 23:00 часа, когато го докарал нейният мъж, с негов колега от гр.Сливен,
от болницата. Той бил уплашен, стресиран, през цялото време казвал – „да, добре съм.“
Бил легнал в колата по корем, защото нямало друг начин от гр.Сливен до гр. Враца да
пътува, защото не можел да седи, имал счупвания след катастрофата. Била му указана
медицинска помощ в болницата в гр. Сливен и им се обадили, да си го приберат. По
тялото навсякъде имал охлузвания, рани, под шията бил лилав, подут, с огромен
хематом, седалищната част била тъмно лилава, цялата. Кракът му бил надут в
ходилото, коляното и ръцете му били ожулени. На следващия ден се свързали с личния
му лекар, той пуснал направление за ортопед.Отишли на лекар при доктор К. взели и
диска, който бил предоставен от болницата и докторът казал, какво да правят, казал им
за счупванията, които им казали и от болницата, че има Д.. Предписали му
болкоуспокояващи, навсякъде го боляло, не можел да мръдне. Дали му и инжекции
против съсирване на кръвта, за около 15- 20 дни, които се слагали всеки ден. Дали му и
други лекарства, които не помни. Д. лежал на легло, само по корем, не можел да се
обърне нито наляво, нито надясно. Това продължило около 20-25 дни. След това
започнал да се обръща наляво и надясно. Около месец и една седмица, той бил на
легло. Започнал леко да присяда на леглото за няколко минути, защото го боляло, не
можел да пази равновесие, защото не бил ставал дълго време. Около една седмица му
било необходимо, за да започне да се изправя, губел равновесие, след като стъпил на
краката, ходел с две патерици и то много трудно. След като се изправил Д. усетил, че и
левият крак го боли. Отишли при д-р К. и му направили снимка и се оказало, че има
изкълчване или спукване, имал някакъв възел. Започнал да се движи самостоятелно
три месеца след катастрофата. Болките били много силни в началото, след това имало
болки, но отшумявали, пиел болкоуспокояващи, взимал и приспивателни, защото не
можел да спи в началото. Д. станал нервен, избягвал да говори, отговарял с две думи.
Докато Д. бил на легло през цялото време, свидетелят, баща му, брат му и баба му го
обслужвали. В началото бил с памперси и катетър – който бил 7-8 дни, след което го
махнали. Две медицински сестри / познати/ идвали и му слагали инжекциите. Той
изпитвал неудобство от това, отказвал да се храни. Преди катастрофата поставял
климатици и тапицирал волани. След катастрофата видял, че не може да слага вече
климатици, тъй като трябва да се вдигат. Трудно му е сядането и до сега седи на един
дебел дунапрен и доста често го боли. При по продължително седене и стоене също го
боли. При вдигане на тежко – също. Чак на четвъртия месец започнал да работи, да
тапицира волани.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 ГПК,
доколкото същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства –
писмени доказателства и съдебно - медицинска експертиза.
Разпитан свидетелят С. Д. Д., без дела, родство и зависимости със страните по
делото пояснява, че си спомня процесното ПТП. Управлявал л.а. марка „*****“ с рег.
№ *. След н***его имало едно ***, но не знае номер. Другият автомобил мисли, че бил
л.а. „****“, не е сигурен. Въпросното ПТП настъпило преди Нова Загора, на
автомагистралата преди Нова Загора. Прибирал се от гр.София в посока Бургас и преди
8
07:00 часа, както пътувал, изведнъж му се запотило предното стъкло. Изгубил всякаква
видимост. Както си карал се запотило изведнъж стъклото, за миг. Спрял на
автомагистралата. Секунди след това чул спирачки и след него било спряло „***“.
Шофьорът на „****“ отишъл при него и го попитал какво става. Не знае какво му е
казал, защото бил стресиран. Слязъл от колата, която била плътно до мантинелата и в
този момент чул пак спирачки и другата кола катастрофирала – л.к „***“. Лекият
автомобил марка „***“ се блъснал в мантинелата и след това в канавката. Посочва, че
към момента на удара се намирал в лявата изпреварваща пътна лента, пътувал по нея и
там спрял. „****“ спряло след него, а „Сеата“ не знае къде е бил в момента на ПТП-то.
Лекият автомобил „****“ се ударил в мантинелата и се обърнал в канавката. Удар
между неговата кола и „***“, нямало. След настъпване на ПТП-то КАТ състави
документи, но не знае какви точно документи. Автомобилът марка „***“ бил смачкан и
от него излетяла едната гума и се ударила в задна дясна врата на неговата кола. Лекият
автомобил марка „***“ спрял в тази пътна лента, в която спрял той – в бързата лента,
най-лява за движение. Габаритите на **** не може да каже дали били изцяло в лявата
пътна лента за движение, не може да каже дали е бил леко настъпил осовата линия.
Лекият автомобил марка „****“ бил спрял и шофьорът дошъл при него, за да попита
какво става. Не успял да сложи триъгълник /предупредителен сигнал, който да
сигнализира за принудителното спиране на автомобила/, тъй като всичко станало за
секунди. Не е опитвал да почисти стъклото и да премахне замъгляването, направо
спрял и след това станало всичко, което казал по-горе. Когато пристигнали да мерят
разследващите на местопроизшествието водачът на лекият автомобил с марка „***“ не
бил на местопроизшествието, водачът си бил тръгнал.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като логични, последователни и
вътрешно непротиворечиви.
Разпитан свидетелят М. В., без дела, родство и зависимости със страните по
делото пояснява, че си спомня процесното ПТП. Пътували заедно по автомагистрала
„Тракия“, посока гр. Бургас, това било в края на лятото на 2020 г. Били тръгнали на
почивка, а той бил втора кола след тях. След катастрофата били стресирани, уплашени,
всички имали наранявания, имали порезни рани от стъкла, оплаквали се, натъртвания,
болки в гърдите, по крайниците. Линейката вдигнала Д., П. и Х.. Н. останал на място на
ПТП-то с полицията. След това ги закарали в болницата в гр. Ямбол, там били
прегледани. Д. останал в болницата, другите ги пуснали. С тези оплаквания били около
20 дни, а емоционално лабилни са може би и до днес. Винаги, когато говорят за това
нещо, стават тревожни, гласът им се променя. П. е по емоционална, доста време не
шофирала, било я страх даже да се вози в автомобил. Когато станало ПТП-то,
свидетелят отишъл до автомобила, Данчо лежал в канавката отстрани, а другите
излизали от автомобила. Предполага, че са били с колани в колата. Свидетелят
изяснява, че се движел след лек автомобил, марка „Сеат“, на около 80-100 метра.
Видял ПТП-то, спомня си как е настъпило. След ляв завой, излезли от него, след завоя
имало два автомобила, които били спрели в активните две ленти за движение, мисли,
че били един до друг. Видял, че П. натиснала стоповете, колата се завъртяла, ударила
се в мантинелата и полетяла във въздуха. Спомня си, че ПТП-то било след завоя,
веднага след излизане от завоя. Полина карала в дясната лента. Спрелите автомобили
били в активните ленти за движение. Свидетелят спрял в аварийната лента. Не си
спомня с каква скорост шофирал. Не е видял човек на пътното платно, видял само
спрелите автомобили. Видял само светнали стопове, както и че всички ленти са пълни.
Двата автомобила били в покой, но човек около тях не е видял. На самото място не
помни какви били метеорологичните условия.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като логични, последователни и
вътрешно непротиворечиви.
9
Други относими по делото доказателства не са приети.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния
делинквент, в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована
при ответника, е претърпял процесните неимуществени вреди в претендирания размер,
както и че са спазени изискванията на чл. 380 КЗ. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение
за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
По отношение на искането на ищеца да бъде присъдена законна лихва върху
главницата, считано от уведомяване на ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение - 10.05.2021 г., следва да се докаже, че с предявяването на претенцията
пред застрахователя, ищецът е предоставил пълни и точни данни за банковата сметка,
по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя.
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат
изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно
произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ
– 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователите – ответници на 10.05.2021 г. пред „Лев Инс“ АД и на
15.01.2021 г. пред „Евроинс“АД, като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към
датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен
състав намира предявените искове за допустими.
В настоящото производство се претендира солидарна отговорност от двамата
ответника ЗД „Евроинс“ АД, застраховал гражданската отговорност на водача на лек
автомобил “***" с рег.№ **** и ЗК „Лев инс“ АД, застраховал гражданската
отговорност на водача на лек автомобил “***” с рег. № ****.
Установена е по безспорен начин от събраните доказателства фактическата
обстановка по делото, която не е оспорена и от страните. По АМ „Тракия“ в посока
към гр. Карнобат се е движил лекият автомобил „***“ с рег.№****, управляван от С.
Д. Д. от гр. Карнобат, като на км 242+100 от АМ „Тракия“ внезапно предното обзорно
стъкло на автомобила се запотило, което е довело до рязко намаляване на видимостта
му. Водачът веднага е пуснал чистачките и отоплителната система на автомобила, като
едновременно с това е предприел спиране, като се установил лявата активна лента за да
предотврати възникване на произшествие. Тази маневра е била възприета от водача на
движещият след него лек автомобил „***“ с рег.№****, управляван от С. Н. Ч. от с.
Житница, Област Пловдив, като опасност, поради което веднага е намалил скоростта
10
си и спрял непосредствено зад лекия автомобил „******“, като се установил между
лявата и и дясната лента активна лента за движение.Приближавайки мястото, където са
били спрели двата леки автомобила, водачката на лекия автомобил „*****“ ги е
възприела със закъснение, като опасност и не намалила своевременно скоростта си на
движение, като за да избегне удара е предприела промяна на направлението на
движението с рязко завъртане на волана на дясно. Тази маневра от техническа гледна
точка, поради високата скорост на движение на лекия автомобил „****“ около 124 км/ч
е довела до странично занасяне на автомобила, загуба на напречна устойчивост и
пълна загуба на управление на автомобила. Водачът на лекия автомобил „****” П. в
условията на произшествието от техническа гледна точка е имала възможност да
възприеме спирането на двата автомобила пред нея „****“ и „***“ по светлините на
стоповете, които се виждат при ясно време от разС.ие около 300 метра.Условието за
съществуване на техническа възможност от страна на водача на лекия автомобил
„*****” П. да предотврати настъпилото ПТП е - опасната зона на спиране на
автомобила да е по-малка от разС.ието на видимост към двата автомобила в условията
на произшествието, тоест условието е изпълнено, следователно водачът на лекия
автомобил „****” при движение с определената скорост на движение е имал
техническа възможност да предотврати ПТП при своевременно реагиране на
възникналата опасност, чрез аварийно спиране.Предвид заключението на вещото лице,
съдът намира, че не е налице пряка причинно – следствена връзка между поведението
на водача на лекия автомобил „Опел Зафира“ и причинените на ищците вреди.
За да се установи налице ли е основание за ангажиране отговорността на всеки
един от ответниците, следва да бъдат анализирани изцяло установените по делото
факти и поведението на всеки един участник в процесното ПТП. Богата е съдебната
практика на ВС и ВКС относно тълкуването на понятието „опасност на пътя”, което
понятие, изпълва законовото съдържание на част от текста на чл.20, ал.2, предл.второ
от ЗДвП и има своето фактическо изражение във всеки конкретен случай. Следва да
бъде даден верен отговор на съществения доказателствен въпрос - от кой момент е
възникнала опасността на пътя спрямо движението на леките автомобили, управлявани
съответно от водачите на лек автомобил марка „*****“ и лек автомобил марка ****
„*****“. Следва да бъде даден отговор на фактическия въпрос каква е връзката между
поведението на всички участници в движението, които са били на пътното платно
непосредствено преди и по време на ПТП, при възникването на опасността за
движението им, и обективно, каква е била предотвратимостта на вредните последици
за всеки от тях от момента на възникване на опасността на пътя, от който момент са
възникнали за тях и задълженията, вменени им от правилата за безопасност на
движението. Решаващият съд, при отговор на този въпрос, трябва да даде оценка какво
е обективно установеното поведение на участниците в ПТП и какво е следвало да бъде
съобразеното със закона поведение на участниците в ПТП, за да бъдат предотвратени
настъпилите вредоносни последици.
Според настоящия съдебен състав, водачът на лек автомобил марка *****
„******“ е нарушил Закона за движение по пътищата и по - точно чл. 58, т.1, съгласно
който, при движение по автомагистрала на водача е забранено: да спира пътното
превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това
места. В чл. 59 пък е регламентирано, че водачът на пътно превозно средство,
принуден да спре, поради независещи от него обстоятелства, може да направи това
върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и
при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с
предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При
невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе
мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз
11
начин.Установи се по делото, че водачът на лекия автомобил марка „**** „ С. Д. е
спрял автомобила в най – лавата активна лента за движение на магистралата, като дори
не е направил опит да измести автомобила в аварийната лента. Същият обосновава
действието си с внезапно запотяване на предното стъкло на автомобила. Това
обстоятелство е мъчно установимо по несъмнен начин, доколкото С. Д. е пътувал сам в
автомобила и е трудно да бъдат проверени тези негови твърдения с други
доказателствени средства. Дори и да се приеме, че е така, факт е, че същият не е
направил опит да установи автомобила на безопасно място, а именно в аварийната
лента на автомагистралата – в този смисъл е налице и признание на свидетеля Д..
Съдът намира, че водачът на лек автомобил „*******“ П. Г. също е нарушила
Закона за движение по пътищата - чл.20, ал.1 - Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а съгласно ал.2 на същия
член, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Както бе споменато по – горе обаче, за да е налице основание за ангажиране
отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на
застрахования, освен виновно и противоправно поведение на последния, е необходимо
също така да е налице причинно – следствена връзка между поведението му и
настъпилите вреди. В конкретния случай съдът приема, че не е налице такава връзка
между поведението на водача С. Д., чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника ЗД „Евроинс“ АД и настъпилите за ищците имуществени и неимуществени
вреди, като пряк и непосредствен резултат от поведението на Д.. Вредата е
отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права
и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на
увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва
закономерно от твърдяното противоправно и виновно поведение на делинквента, по
силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува
между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са
типична, нормално, закономерно настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат и които са адекватно следствие от увреждането.Установи се по делото, че
водачът на лекия автомобил **** „***“ – С. Д. е нарушил правилата за движение по
пътищата, спирайки в активната лява пътна за движение на Автомагистрала „Тракия“.
Установи се , обаче, от заключението по изготвената автотехническа експертиза, че
приближавайки мястото, където са били спрели двата леки автомобила, водачката на
лекия автомобил „*****“ ги е възприела със закъснение, като опасност и не намалила
своевременно скоростта си на движение, като за да избегне удара е предприела
промяна на направлението на движението с рязко завъртане на волана на дясно. Тази
маневра от техническа гледна точка, поради високата скорост на движение на лекия
автомобил „*** ****“ около 124 км/ч е довела до странично занасяне на автомобила,
загуба на напречна устойчивост и пълна загуба на управление на автомобила. Вещото
лице е пояснило, че водачът е могъл да възприеме опасността, когато е отстоявал на
разС.ие около 300 метра от спрелите автомобили, като опасната зона за спиране със
скорост от 124 км/ч е 144 метра. Следователно, водачът на лекия автомобил „*****”
при движение с определената скорост на движение е имал техническа възможност да
предотврати ПТП при своевременно реагиране на възникналата опасност, чрез
аварийно спиране. В подкрепа на изложеното следва да се отбележи, че водачът на лек
12
автомобил марка „****“ с рег.№ *******, който се е движил и отстоявал на разС.ие по
– малко от това, от което е отстоявал водачът на лек автомобил марка „****“ от
спрелия автомобил ****„*****“, е успял да възприеме опасността и да спре аварийно,
за да предотврати настъпването на ПТП.
Предвид гореизложеното, всички предявени искови претенции спрямо
ответника ЗД „Евроинс“ АД, застраховал гражданската отговорност на водача на лек
автомобил “******" с рег.№ *******, ще бъдат отхвърлени.
Ищецът Д. Г. е претендирала от двамата ответници сумата от 5500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - настъпила тотална
щета на собствения й лек автомобил “****” с рег. № *****, вследствие настъпило ПТП
на 01.09.2020 г. на АМ „Тракия“, ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.Установи се, че гражданската отговорност на
водача на лек автомобил “******” с рег. № * е застра***хована при ответника „Лев
Инс“АД. Съгласно чл.494, т.1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за вредите,
претърпени от виновния водач на моторното превозно средство. Следователно, налице
е законово уредено изключение от покритието на застраховката „Гражданска
отговорност“. Поради това, предявеният от Д. Г. иск ще бъде отхвърлен изцяло.
Въз основа на изложеното по – горе и събраните по делото доказателства, съдът
намира, че елементите от спорното материално право са установени по несъмнен
начин по отношение на ответниците Д. Н. Е., Х. Е. М. и Н. М. М.. Установи се, че в
пряка причинно - следствена връзка с виновното и противоправно поведение на водача
на лек автомобил марка “Сеат Толедо", с рег.№ ******* - П. Г. П., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника „Лев Инс“АД, за посочените лица са
настъпили имуществени и неимуществени вреди . Механизмът на ПТП, освен че е
установен от изслушаната съдебно техническа експертиза, не е оспорен от страните по
делото. Спорен е въпроса по чия вина е настъпило ПТП и вредоносния резултат, по
които въпроси съдът изрази становище по – горе в мотивите.Следователно, по
отношение на посочените ищци исковите претенции са доказани в своето основание.
Следва да се отговори на въпроса какъв е размера на подлежащите за
възстановяване щети. За да даде правилен отговор от правна страна относно
основателността и доказаността на предявените осъдителни искове, Врачанският
районен съд съобразява следното: Съгласно нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ
застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност" е задължен да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида, характера и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, възрастта на пострадалия,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
13
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат
не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и
явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на
увреденото съС.ие. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/1968 г.,
съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са
"характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът Д. Н. Е. е получил: Счупване на долното рамо на
срамната кост на таза вляво, охлузвания в областта на тялото и лява колянна става.
Счупването на таза е причинило на Е. трайно затруднение на движенията на долен ляв
крайник, а останалите мекотъканни увреждания са му причинили болка и страдание.
Оздравителният период за счупването на таза на ищеца Е. е от порядъка на 2,5-3
месеца, а за мекотъканните травми на Е. е от порядъка на 10 -12 дни.
За посочените увреждания на пострадалия в делото няма данни за проведено
специфично лечение. През възстановителния период пострадалият е търпял болки и
страдания с интензитет, характерен за този вид увреждания. Нито от събраните
показания, нито от приетата експертиза се установява ищецът да е търпял вреди,
надхвърлящи значително по обем или времетраене обичайните последици от този вид
увреждания. През този период ищеца е нарушил обичайният си начин на живот,
търпял е неудобства, които са обичайни за подобен род ситуации. При определяне на
обезщетението следва да се съобрази също, че ищецът е получил емоционално съС.ие
на пострадали при подобен вид деяние, но че стресът, който е изпитал, е бил по-голям
от обичайния при такива събития, предвид обстоятелството, че същия не е могъл да
продължи работата си по поставяне на климатични инсталации, чрез която дейност е
осигурявал доходите си, както и тези на семейството си. Последното обстоятелство се
потвърждава от показанията на свидетеля Ц. Т. Е. / Предписали му болкоуспокояващи,
навсякъде го боляло, не можел да мръдне. Дали му и инжекции против съсирване на
кръвта, за около 15- 20 дни, които се слагали всеки ден. Дали му и други лекарства,
които не помни. Д. лежал на легло, само по корем, не можел да се обърне нито наляво,
нито надясно. Това продължило около 20-25 дни. След това започнал да се обръща
наляво и надясно. Около месец и една седмица, той бил на легло. Започнал леко да
присяда на леглото за няколко минути, защото го боляло, не можел да пази
равновесие, защото не бил ставал дълго време. Около една седмица му било
необходимо, за да започне да се изправя, губел равновесие, след като стъпил на
краката, ходел с две патерици и то много трудно. След като се изправил Д. усетил, че
и левият крак го боли. Отишли при д-р К. и му направили снимка и се оказало, че има
изкълчване или спукване, имал някакъв възел. Започнал да се движи самостоятелно
три месеца след катастрофата. Болките били много силни в началото, след това
имало болки, но отшумявали, пиел болкоуспокояващи, взимал и приспивателни,
защото не можел да спи в началото. След катастрофата видял, че не може да слага
вече климатици, тъй като трябва да се вдигат. Трудно му е сядането и до сега седи
на един дебел дунапрен и доста често го боли. При по продължително седене и стоене
също го боли. При вдигане на тежко – също. Чак на четвъртия месец започнал да
работи, да тапицира волани. /.
Като взе предвид тези доказани от ищеца Д. Е. вреди, липсата на проведено
специфично лечение, възрастта на ищеца към момента на настъпване на деликта,
продължителността на възстановителния процес (2,5-3 месеца), обстоятелството, че
14
все още е налице психологическа травма от настъпилото събитие, както и
претърпените от него неудобства и затруднения в личния живот, не на последно място
и преживения стрес от травмиращото събитие, при съобразяване и на икономическите
условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, индиция за икономическите условия, съдът намира, че
справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер от 33.000 лева. Този размер на
обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на ищеца неимуществени
вреди в следствие на деликта, без същевременно да води до неоснователно обогатяване
за сметка на ответника. Доказаха се негативни психически преживявания на ищеца, но
не и че отрицателните преживявания са довели до продължително психическо или
нервно разстройство, което по трайност и интензитет да сочи на извод за причинени
вреди в по-голям размер. Определеното обезщетение е съответно на жизнения
стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Като взе предвид по – горе посочените критерии и като отчете обстоятелството,
че ответникът Х. Е. М. е получил повърхностни мекотъканни увреждания - контузии,
охлузвания, кръвонасядания, натъртвания и отоци, вследствие които е търпял
физически болки, като на същия са причинени емоционални травми, изразяващи се в
стрес, тревожност, безпокойство и страх, при съобразяване и на икономическите
условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, индиция за икономическите условия, съдът намира, че
справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер от 1200.00 лева. Този размер на
обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на ищеца неимуществени
вреди в следствие на деликта, без същевременно да води до неоснователно обогатяване
за сметка на ответника.
Като взе предвид по – горе посочените критерии и като отчете обстоятелството,
че на ответника Н. М. М. са причинени емоционални травми, изразяващи се в стрес,
тревожност, безпокойство и страх, при съобразяване и на икономическите условия в
страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент,
индиция за икономическите условия, съдът намира, че справедливото в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства, следва да
бъде определено в размер от 500.00 лева. Следователно, искът на този ищец следва да
бъде уважен в пълния предявен размер.
Ищецът Д. Е. претендира и имуществени вреди в размер на 260.66 лева,
представляващи направени разходи за лечение в резултат на претърпяното ПТП. По
делото са приети писмени доказателства /тринадесет броя фискални бона/, сборът от
сумите по които се равнява на исковата претенция. Искът се явява основателен за
сумите, материализирани в посочените и приети писмени доказателства. За да достигне
до извод за основателност на предявения иск, съдът взе предвид останалите събрани по
делото доказателства, а именно – заключение на изслушаната съдебно – медицинска
експертиза, в която вещото лице е посочило, че направените разходи от ищеца Д. Е. са
необходими за лечението и възстановяването му от причинените вследствие
процесното ПТП увреждания. Искът следва да бъде уважен изцяло за сумата от общо
260,66 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
уведомяване на застрахователя – 10.05.2021 година.
По възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
15
ищците.
Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги
поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка
със собственото му поведение. Когато и поведението на пострадалия е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е
обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-
следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на
пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо за настъпването
на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като
тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е
задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК. По
въпросите за крайния момент, до който може да бъде направено възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и трябва ли ответникът да изложи конкретни
фактически обстоятелства относно действията, с които пострадалият е допринесъл за
увреждането е формирана практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на
чл. 290 ГПК решения на ВКС- решение № 98 от 29. 06. 2016 г. по т. д. № 1499/15 г. на
ВКС, I т. о., решение № 41 от 26. 04. 2017 г. по т. д. № 3133/2015 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 66 от 1. 06. 2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, І т. о. и решение № 18 от
24. 03. 2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. В тях е прието, че приносът на
пострадалия като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото
обезщетение за вреди следва да е релевиран надлежно от ответника с възражение пред
първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез
посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в
причинна връзка и са допринесли за увреждането. Надлежно възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде
направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице
хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава
възражението. Ако застрахователят не е могъл да узнае за тях преди изтичане на срока
за отговор на исковата молба, те могат да бъдат наведени в първоинстанционното
производство и след изтичането на този срок, тъй като съгласно чл. 147, т. 1 ГПК до
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, страните могат да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, ако не са могли да
ги узнаят, посочат и представят своевременно. След като възражението за принос на
пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД може да се основава само на конкретни факти,
страната не може да го направи преди да е могла да узнае за тях. В тази насока е и
даденото разяснение в мотИ.ионната част на т. 4 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което общото правило
за преклузия по чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока за отговор на
исковата молба се отнася само за възражения, основани на факти, съществуващи и
узнати към този момент.
В случая и от двамата ответника са направени възражения за съпричиняване в
срока за отговор на исковата молба. Доколкото всички претенции спрямо ответника
„ЕВРОИНС“ АД ще бъдат отхвърлени, съдът намира за безпредметно произнасянето
по направените от този ответник възражения в тази насока.
Ответникът „Лев Инс“ АД релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищците на две основания – превишена скорост от страна на
водача на лек автомобил марка ****„****“, както и не поставяне на обезопасителни
колани от ищците. От заключението по допуснатата съдебно техническа експертиза се
установи, че скоростта на движение на лекия автомобил „********“ е около 124 км/ч.
Отразено е също, че тъй като в делото не са описани пътни знаци, които да ограничават
16
скоростта на движението в района на станалото ПТП, технически съобразената скорост
за движение в участъка на ПТП с оглед конкретните атмосферни условия, видимост и
съС.ие на пътя е съгласно изискванията на ЗДвП — максимална 140 км/ч. Тоест, не е
налице движение с превишена скорост, поради което на това основание възражението
е неоснователно.
Установи се по делото от изготвената съдебно техническа експертиза, че ищците
Д. Е. и Х. М. са пътували без поставени обезопасителни колани. По този въпрос не е
налице спор между страните по делото. Напротив, с исковата молба посочените ищци
заявяват, че е налице съпричиняване от тях на вредоносния резултат, като заявените
претенции за неимуществени вреди са редуцирани предварително с 30% на това
основание. Въз основа на събраните доказателства, съдът приема, че размера на
съпричиняване на вредите от тези ищци възлиза именно на 30%. Съгласно
постановките на Тълкувателно решение № 1/01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на
ОСГТК на ВКС, Когато пострадалият твърди, че е претърпял вреди от непозволено
увреждане в определен размер и посочва паричния им еквивалент, включително и като
признава своя принос, съдът не е длъжен да възприеме неговата оценка, тъй като
законодателят е възложил именно на него задължението да определи размера на
справедливото обезщетение (чл.52 ЗЗД). Съдът, при доказан по основание иск и при
установено съпричиняване, не може да обезщети само част от неимуществените вреди
от деликта с мотив, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес (чл.6 ГПК) е недопустимо при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД да се
намалява обезщетение, което не е поискано. Диспозитивното начало е водещо в
гражданския процес и съобразно с този принцип предметът на съдебното производство
и участниците в процеса се определят по волята на търсещото защита лице, но същият
не изключва задължението на съда да направи своите изводи за това дали
юридическите факти, на които страните основават правата си, са се осъществили и са
породили твърдените от тях правни последици, както и да се съобрази с принципа за
справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт.
Пострадалият следва да посочи ясно обстоятелствата, от които може да се направи
извод за накърняване на негови неимуществени блага, а съдът по вътрешно убеждение
(чл.12 ГПК) определя обезщетението за всички неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, и спрямо определения по справедливост
размер прилага разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. При постановяване на решението
съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, от значение за размера на вредите,
настъпили след предявяване на иска (чл. 235, ал. 3 ГПК), тъй като продължаващите в
хода на процеса болки и страдания не са ново правопораждащо основание. Съдът
следва в своите мотиви да посочи величината (размера), спрямо която прилага
намаляването, а размерът на паричното обезщетение, предявен с исковата молба, има
значение с оглед забраната за произнасяне plus petitum .
Съдът е определели обезщетения в размер на 33 000 лева за ищеца Д. Е. и 1200
лева за ищеца Х. М.. При това положение, при отчитане размера на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищците в размер на 30% и с оглед постановките на
посоченото тълкувателно решение, съдът намира, че исковите претенции на двамата
ищци следва да бъдат уважени изцяло, както са заявени с исковата молба, а именно 24
500 лева за ищеца Д. Е. и 700.00 лева за ищеца Х. М..
По отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при
ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респективно
17
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се
изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.
429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват
лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице
обезщетение за забава от делинквента на осн. чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното
правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия Кодекс за
застраховането абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на
увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ -
отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда
на чл. 380 КЗ. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано
с: 1 изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай
той дължи лихва за собствената си забава, и 2 с възможност увреденото лице да
предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Предвид така изложеното, следва да се посочи, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / се включва дължимото
от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента
на уведомяване на застрахователя, респективно предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. В този
смисъл е и непротиворечивата практика на върховната инстанция- вж. в този смисъл
реш.№ 167/30.01.2020 г.на ВКС по т-.д. № 2273/2018 г.,второ т.о,реш. №
50101/20.10.2022 г. на ВКС по т.д. № 1428/2021 г. на второ т.о. на ВКС ,реш. №
72/29.06.2022 г. на ВКС по т.д. № 1191/2021 г. ,първо т.о. ,ТК и множество други.
Процесното ПТП е извършено на 01.09.2020 г. Ищците са заявили писмена
претенция пред застрахователя „Лев инс“ АД на 10.05.2021 г. С оглед даденото по-горе
разрешение на правния въпрос за периода от датата на деликта 01.09.2020 г. до
предявяване на претенцията пред застрахователя, обезщетението за забава върху
обезщетението за претърпените от ищеца вреди се дължи от делинквента на основание
86 ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от
застрахователя на основание застрахователния договор. Следователно, на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, тоест от 10.05.2021 г., а след изтичане
на срока по чл. 496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение,
застрахователя дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
за собствената си забава.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК право на
разноски възникват както за част от ищците, така и за ответниците „ЕВРОИНС“ АД и
ЗАД „Лев Инс" АД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищците Д. Н. Е.,
Х. Е. М. и Н. М. М.. От пълномощника на посочените ищци своевременно е поискано
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл. 38, ал. 2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на адвокатско
18
възнаграждение, което се определя от съда. Размерът на възнаграждението се определя
от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете. Дължимото
адвокатско възнаграждение се определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2, като се осъжда другата страна да го заплати. В случая,
възнаграждението за исковото производство за ответника Д. Н. Е. следва да бъде
определено по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в редакцията в сила от
04.11.2022 г., а именно при интерес от 10 000 лв. до 25 000 лева, минималното
възнаграждение се определя в размер на 2628.46 лв. Възнаграждението за исковото
производство за ответниците Х. Е. М. и Н. М. М. следва да бъде определено по чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в редакцията в сила от 04.11.2022 г., а
именно при интерес до 1 000 лв., минималното възнаграждение се определя в размер
на 400.00 лв. ЗАД „Лев Инс" АД следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния
представител на ответниците посочените суми.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗАД „Лев Инс" АД следва да заплати на
ответниците, както следва: На Д. Н. Е. сумата от 1030 лева – заплатена държавна такса,
като и 307.00 лева – депозит за СМЕ и 307.00 лева – депозит за САТЕ, съобразно
уважената част от общата искова претенция. На Х. Е. М. - сумата от 50 лева –
заплатена държавна такса, като и 8.67 лева – депозит за СМЕ и 8.67 лева – депозит за
САТЕ, съобразно уважената част от общата искова претенция и Н. М. М. - сумата от 50
лева – заплатена държавна такса, като и 6.19 лева – депозит за СМЕ и 6.19 лева –
депозит за САТЕ, съобразно уважената част от общата искова претенция.
Доколкото исковите претенции са отхвърлени изцяло спрямо ответника
„ЕВРОИНС“ АД, ищците на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да заплатят всички
разноски на това дружество. Всеки от тях следва да бъде осъден да заплати на
дружеството сумата от 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл.78, ал.8 ГПК. Дружеството претендира съгласно списък по чл. 80
ГПК и е доказало разноски в общ размер от 800.00 лева, от които: 400.00 лева депозит
за СМЕ и 400.00 лева – депозит за САТЕ. Така всеки ответник следва да заплати на
„ЕВРОИНС“ АД и сумата от 160.00 лева – разноски за СМЕ и за САТЕ или общо по
260.00 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът Д. П. дължи разноски и на ответника ЗАД
„Лев Инс" АД, съобразно отхвърлената част от исковите претенции. Последното
дружество е доказало разноски в размер на 1000.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от исковите претенции, ищцата следва
да заплати на ответника сумата от 170.48 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Лев Инс" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Е., ЕГН **********, с поС.ен адрес:
гр.*****, ул.„*****” № *******, сумата от 24 500 (двадесет и четири хиляди и
петстотин) лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
както и сумата от 260,66 лева /двеста и шестдесет лева и 66 ст./, съставляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, по щета № *****-****-*****-****-
******/***.**.* г., дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка
"Гражданска отговорност" № **/***/***** вследствие настъпило по вина на П. Г. П.
ПТП на 01.09.2020 г., на АМ „Тракия“, ведно със законната лихва от 10.05.2021 г. до
19
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта, с която е
поискано солидарното осъждане на основание чл.499, ал.7 КЗ, ответникът
„ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати солидарно със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
********* посочените суми.
ОСЪЖДА „Лев Инс" ЗАД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. М.
П., ЕГН: **********, вписана в Адвокатска колегия – гр. София, с адрес на
кантората: гр. *****, ул. „ ***“ № ** ет.** сумата от 2628,46 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
Д. Н. Е. - ищец по гр.д. № 3136 /2023 г. по описа на Районен съд – гр.Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Лев Инс" ЗАД, ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Н. Е., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.****, ул.„****” №*** *,
сумата от 1 644.00 (хиляда четиристотин читиредесет и четири) лева – разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. Н. Е., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: ********* сумата от 260.00 лева – разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА ЗАД „Лев Инс" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Х. Е. М., ЕГН: **********, с поС.ен адрес:
гр.***, ул.„****” № *******, сумата от 700 (седемстотин) лева, съставляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по щета № ******-*****-****-**-
**/***.**.** г., дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка
"Гражданска отговорност" № **/**/*****, вследствие настъпило по вина на П. Г. П.
ПТП на 01.09.2020 г., на АМ „Тракия“, ведно със законната лихва от 10.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта, с която е
поискано солидарното осъждане на основание чл.499, ал.7 КЗ на ответника
„ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати солидарно със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
********* посочените суми.
ОСЪЖДА „Лев Инс" ЗАД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. М.
П., ЕГН: **********, вписана в Адвокатска колегия – гр. София, с адрес на
кантората: гр. *****, ул. „ ****“ №* *, ет.** сумата от 400,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
Х. Е. М. - ищец по гр.д. № 3136 /2023 г. по описа на Районен съд – гр.Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Лев Инс" ЗАД, ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Е. М., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр.*****, ул.„******” № **,
сумата от 67.34 (шестдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки) лева –
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Х. Е. М., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: ********* сумата от 260.00 лева – разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА ЗАД „Лев Инс" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес:
гр.***, ул.„****” № ***, ет.**, ап.**, сумата от 500 (петстотин) лева, съставляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по щета № ***-******-**-**-
**/**.**.** г., дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка
"Гражданска отговорност" № **/**/*****, вследствие настъпило по вина на П. Г. П.
ПТП на 01.09.2020 г., на АМ „Тракия“, ведно със законната лихва от 10.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта, с която е
поискано солидарното осъждане на основание чл.499, ал.7 КЗ на ответника
„ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********
20
посочените суми.
ОСЪЖДА „Лев Инс" ЗАД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. М.
П., ЕГН: **********, вписана в Адвокатска колегия – гр. София, с адрес на
кантората: гр. *****, ул. „ ******“ № **, ет.** сумата от 400,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
Н. М. М. - ищец по гр.д. № 3136 /2023 г. по описа на Районен съд – гр.Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Лев Инс" ЗАД, ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Н. М. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.******, ул.„****” № **,
ет.**, ап.***, сумата от 62.38 (шестдесет и два лева и тридесет и осем стотинки)
лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Н. М. М., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. **** ул.„****” № **, ет.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК:
********* сумата от 260.00 лева – разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Г. П., ЕГН: **********, с поС.ен адрес:
гр.*****, ж.к. „*****”,бл.*****, вх.**, ет.**, ап.** срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Х.фор Колумб" № 43
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл.52 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 800 (осемстотин) лева,
съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпило
ПТП на 01.09.2020 г. на АМ „Тракия“, ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК П. Г. П., ЕГН: **********, с поС.ен
адрес: гр.****, ж.к. „****”,бл.**, вх**, ет.**, а*п.* ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВРОИНС“
АД, ЕИК: ********* сумата от 260.00 лева – разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. П., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр.****,
ж.к. „*****”, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Х.фор Колумб" № 43 и ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, гр. София,
бул."Симеоновско шосе" № 67А искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.
429, ал. 3 КЗ, вр. чл.499, ал.7 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 5.500 (пет хиляди и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - настъпила тотална
щета на собствения й лек автомобил “*****” с рег. № ******, вследствие настъпило
ПТП на 01.09.2020 г. на АМ „Тракия“, ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. Г. П., ЕГН: **********, с поС.ен
адрес: гр.***, ж.к. „***”, бл.**, вх.**, ет.**, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВРОИНС“ АД,
ЕИК: ********* сумата от 260.00 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. Г. П.,ЕГН: **********, с поС.ен
адрес: гр.***, ж.к. „**”, бл.**, вх.** ет.**, ап.***ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК: ********* сумата от 170.48 лева – разноски в настоящото производство,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че заплащането на
присъдените суми може да се извърши по следните посочени от ищеца банкови
сметки: IBAN: ********, с титуляр Д. Н. Е., *********** – с титуляр П. Г. П. - лично и
в качеството си на пълномощник по смисъла на чл.338 от КЗ.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр. Враца в
21
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
22