Решение по дело №3233/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261674
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20185330103233
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 261674

гр. Пловдив, 14.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 13.11.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3233 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.

  Образувано е по искова молба от „Керамик Вижън Груп“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК *********, с която са предявени искове за установяване на следните вземания при условията на солидарност спрямо „СФБ“ ЕООД /с предходно наименование „Спийдфлоу България“ ЕООД/, ЕИК ********* и В.С.Е., ЕГН ********** – сумата в размер на 7712.86 лв.  – главница, представляващо незаплатено възнаграждение по договори за СМР от 29.05.2015 г., за която сума е издадена фактура № 883/22.12.2015 г.; сумата от 1560.68 лв. лихва за забава върху незаплатеното възнаграждение за периода 22.12.2015 г. – 17.12.2017 г.; сумата от 1997.08 лв. обезщетение за претърпени загуби поради неизпълнението на договорите за СМР от 29.05.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20092/2017 г. по описа на ПРС.

Ишецът бил в договорни отношения с ответниците по договори за обект „Ремонт на къща в с. М.“ от 29.05.2015 г. Ищецът бил изправна страна, като изпълнил всички договорени СМР, които били описани в Приложение № 1 към договора за СМР, но не му било заплатено изцяло дължимото възнаграждение за извършените СМР, като останал остатък в размер на 7712.86 лв. Сумата представлявала окончателно плащане по договори за СМР от 29.05.2015 г. с вкл. ДДС, описана в Справка на плащанията за обект – Ремонт на къща в с. М.. За сумата от 7712.86 лв. била издадена фактура № 883/22.12.2015 г. Всеки един от ответниците се бил задължил на самостоятелно основание да заплати сумата  на ищеца по сключените два отделни договора за СМР. Претендира се и обезщетение за забава върху главницата за незаплатени СМР от датата на издаване на фактурата до 17.12.2017 г. Междувременно и предвид изпълнението на договорите за СМР – ищецът заявил необходимите количества бетон от трето лице /“Хидробетон“ ООД/. Поради некоректното отношение по повод сключените договори и забавеното плащане за обекта от страна на възложителите, ищецът-изпълнител изпаднал в забава спрямо доставчика на бетон /“Хидробетон“ ООД/. Излага, че поради поведението на ответниците е претърпял загуби – имуществени вреди, от заплатената на „Хидробетон“ ООД сума в размер на 1997.08 лв. Претенцията била формирана от 1260 лв. с ДДС заплатена стойност на 3 фактури на доставчика на бетон „Хидробетон ООД“, издадени в периода 26.10.2015 г.-30.10.2015 г., 79.08 лв. заплатена мораторна лихва, 258 лв. заплатени разноски по обезпечителното производство пред *** и 400 лв. заплатен адв. хонорар по гр. д. № 7809/2016 г. на ПРС. Поддържа, че ответниците дължали претендираните суми при условията на солидарност, поради това, че са увредили интересите на изпълнителя. Посочва, че е налице съпричиняване на вредата. Моли исковете да бъдат уважени като бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20092/2017 г. на ПРС. Претендира законна лихва върху главницата в размер на 7712, 86 лв. от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2018 г. до окончателното изплащане.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от „СФБ“ ЕООД /с предходно наименование „Спийдфлоу България“ ЕООД/, ЕИК ********* и В.С.Е., ЕГН **********. Предявените искове били недопустими – намира, че в производството били предявени субективно съединени искове при условията на евентуалност, по които предварително заявената стойност на претенциите била претендирана при разделност. Тези искове били недопустими, тъй като неотговаряли на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Петитумът на исковата молба бил осъдителен и не отговарял на вида на търсената защита, поради което и останалите претенции били недопустими. По същество исковете били неоснователни. Липсвало конкретизация на обема и цената на всяко СМР. Представената КСС не била подписана от страните, поради което съгласието следвало да се изследва за всяко отделно СМР. Извършените плащания били по авансови вноски. Извършената работа от ищеца била изключително некачествена и по обем отговаряла на 60 % от описаните в приложение № 1 към договора обем на СМР. За поправка на работата „СФБ“ ЕООД било наело „Елкомфорт“ ЕООД. Твърди, че няма постигнато пълно съгласие по обем и цени между ищеца и В. Е.. Ищецът бил неизправна страна по договора. Възразява ищецът да има изискуеми вземания за незаплатени СМР, обезщетение за забава върху тях и вземане за обезщетение за вреди. Оспорва исковете по основание и размер.

Относно твърденията за недопустимост на производството, следва да се отбележи, че констатираните нередовности по исковата молба са отстранени с уточнителна молба с вх. № от 21.12.2018 г., от която препис е връчен на ответниците на 07.01.2019 г. – л. 139. Към настоящия момент претенциите са допустими и редовни.

Пловдивският районен съд, XXII състав като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 20092/2017 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжниците, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от последните. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество

         Предявени са обективно и субективно кумулативно  съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД; чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 53 ЗЗД.                                                                        

         По иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

          За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да докаже наличието на сключени договори от 29.05.2015 г. между страните, че е изправна страна по договорите, както и изпълнение на възложените СМР, уговорките на страните за обема на работата и за дължимото възнаграждение, предаването на изработеното и приемането му от ответниците, твърдяната солидарност на задълженията, падежа на вземането, както и размера на претенциите. Ответниците следва да проведат насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, а при доказването на фактическия състав на вземанията следва да докажат възраженията си, че работата не е била изпълнена качествено и в пълен обем, респ. че е погасил задълженията си.

                        От представения по делото Договор за строително-монтажни работи от 29.05.2015 г. /л.8/ се установява, че същият е сключен между „Спийтфлоу България“ ЕООД /СФБ ЕООД/, в качеството на възложител и „Керамик Вижън Груп“ ЕООД, в качеството на изпълнител, по силата на който последното дружество се е задължило да извърши „Ремонт на обекти на фирмата Възложител“, съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора. Договорът е подписан от страните, което не се оспорва от ответника. Ответникът СФБ ЕООД не оспорва, че договорът касае обект в село М., макар това да не е отразено в договора.

                        От представения по делото Договор за строително-монтажни работи от 29.05.2015 г. /л.13/ се установява, че същият е сключен между В.С.Е., в качеството на възложител и „Керамик Вижън Груп“ ЕООД,в качеството на изпълнител, по силата на който последното дружество се е задължило да извърши „Цялостен ремонт на къща в село М.“, съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора. Договорът е подписан от страните, което не се оспорва от ответника. Ответникът не оспорва, че договорът касае обект в село М., макар договора в тази част да е зачертан.

                        Следва да се посочи, че в договорите не е отразено конкретно какви строително-монтажни работи страните се съгласяват да бъдат извършени, нито се установява цена, която страните са уговорили за извършването на СМР. В тази връзка същите препращат към Приложение № 1 към договора.

                        По делото е представено Приложение № 1 към договор за СМР от 29.05.2015 г. /л.18-25/, като в същото липсва подпис на представител на ответното дружество, както и подпис на ответникът-физическо лице. Предвид липсата на подпис на приложението същото няма нито формална, нито материална доказателствена стойност за съда. Въз основа на него не се установява, че страните са се уговорили именно, посочените в това приложение СМР да бъдат изпълнени, на посочените в него цени.

                        По делото липсва доказателства това Приложение № 1 да е достигнало до знанието на ответниците и да е прието от последните, включително и по реда на чл.292, ал.1 ТЗ. Според посочената разпоредба предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смятат за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. За да се приложи нормата, следва да се докаже, първо, че между търговците има трайни търговски отношения, и второ, че офертата е достигнала до търговеца. И двете предпоставки не се установяват по делото, като следва да се има предвид, че посочената разпоредба не е приложима по отношение на ответника-физическо лице, действащ в лично качество, а не като търговец.

                        Горното се отнася и за представения по делото Приемо-предавателен протокол към договор за СМР от 29.05.2015 г. /л.26/ същият не носи подпис на нито един от ответниците, предвид което няма никаква доказателствена стойност за съда. С него няма как да се удостовери, че именно описаното в него е извършено от ищеца и е прието без забележка от ответниците. Липсва и признание на тези обстоятелства от страна на ответниците.

                        От разпита на свидетеля Х. Б. Д. /протокол от о.с.з. от 23.01.2019 г. л.148/ се установява, че същият е осигурявал техническа помощ по обект възложен на „Керамик Вижън Груп“ ЕООД за осъществяване на СМР в село М.. Свидетелят присъствал на разговори между представител на ищцовото дружество и възложителя – физическо лице, в които се уговаряли какво да бъде извършвано по къщата етаж по етаж, както и да се направи оранжерия. Изпълнението започнало с искане за премахване на стени, уговаряне каква ще е визията на къщата и разпределение. Свидетелят заявява, че не знае какво са уговаряли конкретно страните, какво са избирали като материали и какво са влагали в ремонта на къщата, както и дали са извършени уговорените СМР. Свидетелят не е участвал пряко в изпълнението на СМР. СМР-та, които той знае да са били извършени са изкопи, бетон, армировка. Свидетелят присъствал когато се наливал бетон за оранжерията.

                        От разпита на свидетеля П.Й.Я. /протокол от о.с.з. от 18.06.2019 г. л.179/ се установява, че същият е съдействал на управителя на ищеца при извършването на ремонт на обект в село М.. Свидетелят помагал за координацията на работата, наглеждал работниците, но не е извършал ремонтни дейности. Свидетелят установява, че в известна степен имало яснота какво ще се извършва в обекта, но имало и допълнителни работи в хода на ремонта. Свидетелят не бил присъствал на всички разговори между представителите на страните. Свидетелят установява, че видял направата на ел. инсталация и на полагане на основи за оранжерия. Ремонтът бил интензивен, идвали различни фирми, които да дават оферти. Свидетелят установява, че ответникът В.Е. идвал всяка вечер, виждал какво е извършено и се продължавало към следващ етап. 

                        От разпита на свидетеля Д. Л. Г. /протокол от о.с.з. от 11.03.2019 г. л.159/ се установява, че същият познава В.Е. във връзка с извършването на ремонт в къща в село М.. Свидетелят посетил имота и установил, че некачествено е направена ел. инсталацията, тъй като били запазени стари кабели, което не било правилно. Свидетелят подменил кабелите. При корекцията на ел. инсталацията се наложило частично къртене на стени. Била направена шпакловка и боя на стените на първа ръка, като на доста места шпакловката не била добре изпълнена, което наложило наново шпакловане на къщата на 80 %. Цялата къща отвътре била боядисана. В банята плочките били налепени на криво и не били довършени, което наложило изкъртване на цялата баня и подмяна на плочките и на ВиК тръби, които се счупили при къртене на банята, което било неминуемо. Свидетелят заедно с новите работници били поставили контакти и ключове за осветление. Обръщали са всички врати, всички врати били преработени. Отвън на къщата свидетелят правил хидроизолация, защото вътре имало течове, тъй като преди това не била поставена хидроизолация на кота 0. Отвън имало облицовка от камък, частично направена и с различни видове камъни, което било недопустимо. Това наложило изкъртване на целия цокъл от камък и поставяне на нов. По двора също имало ремонтни дейности, които следвало да довършват, тъй като били недовършени. Целият двор бил направен на ново с облицовка. Правени били улуци. Направили орнаменти по оградата. Довършили били чешмата в двора. Направили дренажна система на оранжерията, защото наличната такава била в окаяно състояние, недобре направена. Свидетелят не е присъствал на предявяване на претенции от собственика към предишните работници.

                        Преценени по реда на чл.175 ГПК съдът кредитира така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви помежду си. Свидетелите дават сведения за обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.

                        Съдът намира, че нито един от така разпитаните свидетели не установява какви са били конкретни уговорки между страните във връзка с извършването на СМР в обекта в село М.. Не се установява какви конкретно ремонтни дейности ответниците са възложили на ищеца. Всеки един от тях говори за ремонтни дейности по къщата, какво е извършено, но не и какво е възложено от страна на В.Е., било като физическо лице или като законен представител на „СФБ“ ЕООД. Свидетелите не установяват какви са били конкретните уговорки между страните. Не се установява от показанията им, че именно описаното в представените и неподписани Приложение и Приемо-предавателен протокол е възложено от ответниците. Обстоятелството, че свидетелите, доведени от ищеца заявяват, при предявяване на Приложението, че това са ремонтните дейности, които са извършвани не могат да се кредитират в пълнота, доколкото нито един от свидетелите не участвал в ремонтните дейности и до края на ремонтния процес. Наред с това свидетелят Я. установява, че имало извършени допълнителни дейности в хода на работата. Предвид което от показанията на свидетелите не се установява, какво от извършените от ищеца ремонтни дейности е възложено от ищеца.

                        В тази връзка от приетите по делото Съдебно-техническа експертиза /л.186/ и Допълнителна съдебно-техническа експертиза /л.243/ се установява какви СМР реално са извършени в имота, описани в Количествено-стойностна сметка. Описани са и констатираните недостатъци и недовършени работи и тяхната стойност. Стойността на извършените СМР в имота в село М., съгласно Допълнителната СТЕ са в размер на 157 197.78 лева.

                        Следва да се посочи, че макар СТЕ да установява какви СМР са извършени в процесния имот, същата не установява, че именно тези СМР са възложени от ответниците на ищеца. 

                        По делото е безспорно между страните, че ответникът „СФБ“ ЕООД е платил на ищеца по сключения между тях договор от 29.05.2015 г. сума в общ размер на 151 500 лева, което се установява и от представените по делото фактури /л.126-130/ и от приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза /л.273/.

            Съдът приема, че именно за ремонтните дейности за които е заплатена сума в размер на 151 500 лева има съгласие между страните за възложена, извършена и приета работа. С оглед разпоредбата на чл.266 ЗЗД, според която възложителят дължи възнаграждение за приетата работа, следва да се заключи, че в полза на ищеца е възникнало вземане за възнаграждение за работата, която е възложена и приета. В случая по делото се установи, че ответникът „СФБ“ ЕООД е признал възложена и извършена работа на стойност 151 500 лева.

Не се установява по делото, че работата, за която се дължи претендираната от ищеца сума в настоящото производство е приета от възложителя. Действително свидетелят Я. установява, че В.Е. ежедневно посещавал обекта и след негово одобрение се продължавало на следващ етап. С показанията си, обаче, свидетелят не установява да е присъствал на окончателното предаване на обекта при извършване на всички ремонтни дейности. Не се установява конкретно кои работи са приети от ответника.

                        Не се установява и солидарна отговорност на двамата ответници.Такава нито е уговорена в договорите, нито е предвидена в закона в подобна хипотеза.

                        С оглед всичко изложено съдът намира, че ищецът не доказа, че който и да било от ответниците му е възложил извършването на СМР, за които се претендира сумата в размер на 7712.86 лева, нито че работата, за която се претендира търсената стойност е приета от възложителя.

                        Предвид изложеното искът за заплащане на сумата в размер на 7712.86 лева солидарно от двамата ответници е недоказан по основание и следва да се отхвърли.

                        По иска по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 53 ЗЗД.

                        За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че е претърпял твърдените имуществени вреди, във връзка с противоправно поведение на ответниците /забавено плащане на възнагражденията за СМР от страна на възложителите/, причинно-следствена връзка между деянията и претърпените вреди, че увреждането е причинено и от двамата ответници, както и размера на вредите – размера на направените имуществени разходи, заплатени на „Хидробетон“ ООД.

                        От представеното по дело Решение № 317 от 30.01.2017 г. по гр.д. № 7809/2016 г. на Районен съд – Пловдив, влязло в сила /л.54/ се установява, че между ищеца и трето неучастващо по делото лице „Хидробетон“ ООД е имало договорни отношения по доставка на бетон, за които са издадени посочените в решението фактури на обща стойност 1260 лева. С решението по делото „Керамик Вижън Груп“ ЕООД е осъдено да заплати на „Хидробетон“ ООД сума в общ размер на 1997.08 лева, в това число 1260 лева главница -  продажна цена, 78.66 лева – лихва за забава и 879.72 лева – разноски и 439.86 лева – разноски в обезпечително производство.

                        Твърди се, че ищецът е заплатил на „Хидробетон“ ООД по посоченото решение сума в размер на 1260 лева с ДДС, 79.08 лева – законна лихва, 258 лева – заплатени разноски по обезпечително производство и 400 лева – платено адвокатско възнаграждение по гр. д № 7809/2016 г. на Районен съд – Пловдив.

                        От представеното решение не се установява посочените във фактурите стоки да са за обект в село Марково в полза на ответниците. От решението е видно и е установено със сила на присъдено нещо за наличие на договорни отношения между страните по него.

От представените по делото експедиционни бележки /л.59-63/ не се установява, че посоченото в тях количество бетон е доставено за обекта на ответниците. Същите не носят подпис на представител на ответниците, което да се приеме за признание за доставеното количество бетон.

                        Горното не се установява и от представените фактури, които не носят подпис на ответниците, нито от тях се установява за какъв обект са предназначени.

                        От свидетелските показания на свидетелите Д. и Я. не се установява, че именно посоченото количество бетон, закупено от фирма „Хидробетон“ ООД е било доставено за имота на ответниците в село М.. Свидетелят установяват, че на място на обекта в село М. е доставян бетон, но нито се установява в какво количество и от коя фирма.

                        Предвид изложеното не се установява, че заплатените от ищеца суми в размер на главница по договори за доставка и мораторна лихва представляват претърпяна от тях вреда поради противоправно неизпълнение на задълженията на ответниците. Не се установява ответниците да са имали задължение да заплащат бетон, не се установява, че бетон в твърдяното количество и на твърдяната стойност е доставен от „Хидробетон“ ООД в имота на ответниците в село М..

                        Също така заплащането на лихви, такси и разноски във връзка с вземанията на „Хидробетон“ ООД не са в пряка причинно-следствена връзка с противоправно поведение на ответниците. Пряка и непосредствена причина за заплащането на тези вземания е неизпълнение на задълженията на ищеца „Керамик Вижън Груп“ ЕООД към свои контрагент - „Хидробетон“ ООД по договорите за доставка на бетон, предмет на цитираното по горе гр. дело.

                        С оглед изложеното и този иск за сумата в размер на 1997.08 лева се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

По отговорността за разноските:

  С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който е направил своевременно искане в тази насока, представен е списък по чл.80 ГПК. Ответникът доказа следните разноски – 70 лева– депозит за Съдебно-счетоводна експертиза и 1200 лева - платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на който е представена разписка, обективирана в представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.282/. Общо разноски за ищеца ответниците в размер на 1270 лева, която сума ще се присъди изцяло, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

      Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Керамик Вижън Груп“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив ул. „Д-р Владо“ № 1, представлявано от Ц. Ц. – У. срещу „СФБ“ ЕООД /с предишно наименование „Спидфлоу България“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Арх. Камен Петков“ № 1а, представлявано от В.Е. – У. и В.С.Е., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове за признаване за установено, че „СФБ“ ЕООД, ЕИК ********* и В.С.Е., ЕГН ********** дължат солидарно на „Керамик Вижън Груп“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 7712.86 лв.  – главница, представляващо незаплатено възнаграждение по договори за СМР от 29.05.2015 г., за която сума е издадена фактура № 883/22.12.2015 г.,  сумата в размер на 1560.68 лв. - лихва за забава върху незаплатеното възнаграждение за периода 22.12.2015 г. – 17.12.2017 г., както и сумата в размер на 1997.08 лв. обезщетение за претърпени загуби поради неизпълнението на договорите за СМР от 29.05.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20092/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Керамик Вижън Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив ул. „Д-р Владо“ № 1, представлявано от Ц. Ц. – У. ДА ЗАПЛАТИ НА „СФБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Арх. Камен Петков“ № 1а, представлявано от В.Е. – У. и В.С.Е., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 1270 лева – разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ