РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 302
гр. Пловдив, 12 февруари 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 424 по
описа за 2020 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано е във връзка с Решение № 2145/11.02.2020 г., постановено по
адм. дело № 4973/2019 г. по описа на Върховен административен съд, Шесто
отделение, в частта, отменяща Решение № 497/07.03.2019 г., постановено по адм.
дело № 1607/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта, с която е
отменено Решение № 2153-15-238/09.11.2017 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - гр.
Пловдив, относно непогасената по давност част от задължението за периода
01.01.2012 г. - 30.06.2016 г. в размер на 15 034,35 лв., от които главница в
размер на 11 038,44 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в размер на 3 995,91 лв. и
потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив
относно непогасената по давност част от задължението за периода 01.01.2012 г. -
30.06.2016 г. в размер на 15 034,35 лв., от които главница в размер на 11 038,
44 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в размер на 3 995, 91 лв., като делото
е върнато за ново разглеждане в тази му част от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото, съобразно
указанията на висшия по степен съд, изложени в отменителното решение,
Пловдивският административен съд намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
3. Предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство е жалбата на С.
Е.А., ЕГН ********** с адрес,***, против Решение № 2153-15-238/09.11.2017 г. на
Ръководителя на ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта му по т. 2, с която е
потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта,
с която е разпоредено възстановяване на неправилно изплатената сума за лична
пенсия за ОСВ от А. за периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2016 г. в общ размер
на 15 034, 35 лв., от които главница в размер на 11 038, 44 лв. и лихва по чл.
113 от КСО в размер на 3 995, 91 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
4. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния
си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен
акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Подробни съображения се излагат в писмено становище, приложено
по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представен списък.
ІІ. По допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
6. С оглед направен преглед на
пенсионните досиета, е преценена необходимостта от установяване на
осигурителния стаж и доход на жалбоподателката А..
6.1. В тази връзка и с писмо №
К-17713/18.04.2013 г. от лицето са изискани оригиналните документи за
осигурителен стаж, което писмо се е върнало като непотърсено на 22.05.2013 г. /л. 27 от адм. дело №
1607/2018 г. на ПАС/.
6.2. При това положение, на основание
Заповед № 200/15.07.2013 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив с писмо №
К-17713#1/29.08.2013
г. и писмо № К-17713#2/26.02.2014
г. е изискано да бъде извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ –
Пловдив по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО във връзка с установяване на
осигурителен стаж и доход на А., с оглед преценка правомерността на отпуснатата
пенсия за ОСВ /л.
28 и л. 34 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
6.3. В Декларация от 13.03.2015 г. лицето
посочва осигурителите, периодите и длъжностите, на които е полагало
осигурителен стаж /л.
37 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
6.4. С писма до осигурителите /л. 47 и сл. от адм.
дело № 1607/2018 г. на ПАС/ са
изискани документи, удостоверяващи осигурителния стаж и осигурителен доход за
базисен период от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г., от който е отпусната и
изменена пенсията, считано от 01.01.2000 г., като са установени следните
периоди, които са зачетени за осигурителен стаж:
-
09.12.1963 г. – 24.12.1964 г. с продължителност 1 година и 15 дни по обр. УП-3
№ С-3387/21.07.2015 г., издаден от Община Стамболово, без посочена длъжност /л. 71 от адм. дело №
1607/2018 г. на ПАС/;
-
24.12.1964 г. – 01.02.1966 г. с продължителност 1 година 1 месец и 7 дни по
обр. УП-3 № ФС-20-03754/03.07.2015 г., издаден от МБАЛ Хасково на длъжност
лекар /л.
70 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/;
- 01.02.1966 г. – 01.11.1967 г. с
продължителност 1 година и 9 месеца по обр. УП-3 № 46/01.07.2015 г., издаден от
МБАЛ Харманли на длъжност лекар /л.69 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/;
-
01.11.1967 г. – 01.05.1973 г. с продължителност 5 години и 6 месеца по обр.
УП-3 № С-2558/1/03.07.2015 г., издаден от Община Сопот на длъжност завеждащ
детски ясли /л.68
от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/;
-
28.10.1974 г. – 01.08.1994 г. – с продължителност 19 години 9 месеца и 3 дни по
обр. УП-3 № 697/20.07.2015 г., издаден от Медицински колеж на длъжност
преподавател /л.
67 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
По
реда на чл. 99, ал. 3 от КСО на 01.09.2016 г. са постъпили документи за стаж и
са зачетени следните периоди:
-
20.02.1959 г. – 01.08.1959 г. с продължителност от 4 месеца и 23 дни по обр.
УП-3 № 200/01.02.1963 г., издаден от ДИП 9 септември – памукоберачна фабрика
Пловдив на длъжност шпулачка от втора категория труд /л. 98-101 от адм.
дело № 1607/2018 г. на ПАС/;
-
01.05.1973 г. – 27.10.1974 г. с
продължителност от 1 година 5 месеца и 27 дни по обр. УП-3 № 154/11.01.1979 г.,
издаден от Районна болница Карлово на длъжност лекар /л. 102-104 от адм.
дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
Не
е зачетен стаж по чл. 9, ал. 7 от КСО като неработеща майка, тъй като в периода
от м.10.1973 г. – м.10.1974 г. лицето е работило.
Съгласно
посочените по-горе удостоверения обр. УП-3 от осигурителите, е установен
осигурителният стаж на А., възлизащ на 30 години, 07 месеца и 22 дни от трета
категория труд и 04 месеца и 23 дни от втора категория труд или превърнат към
трета категория труд по чл. 104 от КСО – 31 години 01 месец и 21 дни.
6.5. По реда на чл. 99, ал. 3 от КСО е
представено Удостоверение № 536/22.08.2016 г. на Медицински университет
Пловдив, в което са посочени отработени часове и получен доход от А. в
качеството й на външен лектор в периода м.10.1994 г. – м.06.2000 г. /л. 113 от адм. дело №
1607/2018 г. на ПАС/. С
писмо до осигурителя е изискано уточняване относно вида на договора,
основанието за осигуряване, наличието на данни за внесени осигурителни вноски и
издаване на документи за осигурителен доход и стаж.
В
отговор, с ново удостоверение № 152/09.03.2017 г. МУ – Пловдив уведомява
органите на пенсионното осигуряване, че жалбоподателката е работила като външен
лектор, с вътрешна заповед, няма сключен трудов договор, няма сключен
граждански договор, няма данни за издавана осигурителна книжка и не могат да
бъдат издадени документи за стаж и доход, не са намерени платежни документи, от
които да е видно какви осигурителни вноски за ДОО са превеждани /л. 120 от адм. дело №
1607/2018 г. на ПАС/.
Изискана
е проверка за изнесената в удостоверението информация от контролен орган в ТП
на НОИ – Пловдив, като с Констативен протокол № КП-5-15-00255608/21.04.2017 г.
е установено следното: по 2 бр. ведомости са изплатени лекторски възнаграждения
за периода м.10.1988 г. до м.07.1995 г. и от м.08.1995 г. до 2001 г., няма
трудово досие, граждански договори, платежни нареждания, от които да е видно
какви осигурителни вноски за ДОО са превеждани и не може да бъде извършена
преценка на вида правоотношение, по което е упражнявала дейност А. /л. 129 от адм. дело №
1607/2018 г. на ПАС/.
Не
са издадени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход за
цитирани период от МУ – Пловдив и същият не е зачетен.
6.6. С писмо № 2175-15-10#5/28.04.2017 г. жалбоподателката прави
нарочно искане да се изчисли пенсията й от тригодишен базисен период 01.01.1991
г. – 31.12.1993 г. /л.
126-127 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
Доходът
за този период е констатирано от пенсионния орган, че е установен с обр. УП-2 №
306/05.06.2017 г., издаден от Медицински колеж към МУ – Пловдив и е в размер на
125 881 лв., като се формира индивидуален коефициент 1.668.
В
тази връзка, с писмо № 2175-15-10#10/09.06.2017 г. /л. 133 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/ лицето е уведомено, че в пенсионната
му преписка има приложен образец УП-2 № 473/29.07.1997 г., издаден от ПМУ
Пловдив с осигурителен доход за периода 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г.
14 388 лв., формиращ коефициент 1.686 /л. 64 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
Но
размерът на пенсията е изчислен от тригодишен базисен период 01.01.1991 г. –
31.12.1993 г., изрично деклариран от А..
6.7. Констатирано е, че пенсията
неправилно е изменена от 01.01.2000 г. с осигурителен доход 20 390 лв. за
тригодишен базисен период 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г., индивидуален
коефициент 2.389 и осигурителен стаж 37 години 02 месеца и 17 дни, тъй като при
извършените проверки и събрани доказателства, са установени 31 години 01 месец
и 21 дни от трета категория труд, а не 37 години 02 месеца и 17 дни, съответно
е установен осигурителен доход за периода 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г. -
14 388 лв., а не 20 390 лв.
6.8. При това положение, с разпореждане № **********
Протокол № 01266 от 07.07.2017 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, е
изменена получаваната от А. пенсия, считано от 01.04.1996 г., съобразно
данните, установени в рамките на проведено пред пенсионния орган
административно производство /л. 143-148 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
По
делото няма данни това разпореждане да е оспорено, поради което и следва да се
приеме, че е влязло в сила. Впрочем, в тази насока са и мотивите на ВАС в
решение № 2145/11.02.2020 г., постановено по адм. дело № 4973/2019 г., Шесто
отделение.
7. Както вече се посочи, с оспореното Решение №
2153-15-238/09.11.2017 г. Ръководителят на ТП на НОИ - гр. Пловдив е потвърдил Разпореждане
№ **********/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив в частта за възстановяване
на неправилно изплатената сума за лична пенсия за ОСВ от А., досежно периода от
01.01.2012 г. до 30.06.2016 г. в общ размер на 15 034,35 лв., от които главница
в размер на 11 038,44 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в размер на 3 995,91 лв.
За
да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от
фактическа и правна страна:
Цитирана
е разпоредбата на чл. 98 ал. 2 от КСО /в приложимата редакция/, съгласно която длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
или други длъжностни лица, определени от ръководителя на ТП на НОИ, издават
разпореждания за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии.
Според
разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от НПОС разпореждането по чл. 98, ал. 2 КСО се
издава в едноседмичен срок от влизането в сила на разпореждането по чл. 98, ал.
1 КСО за изменение или прекратяване на пенсията.
Разпореждане
№ **********, протокол № 01266/07.07.2017 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –
Пловдив, представляващо разпореждане по чл. 98, ал. 1 от КСО, е влязло в сила и
представлява стабилен административен акт.
По
отношение на приетата недобросъвестност е посочено, че в хода на
административното производство по издаване на Разпореждане № **********,
протокол № 01266/07.07.2017 г., безспорно е установено, че отразеният в Разпореждане
№ 3637/2000 г., за изменение от 01.01.2000 г. на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, стаж от трета категория в размер на 37 г. 02 м. и 17 дни, не е
доказан от А..
Предприети
са всички възможни и необходими действия по установяване на точния размер на
осигурителния стаж на жалбоподателката при спазване принципите на истинност и
служебно начало, визирани в разпоредбите на чл. 7 и чл. 9 от АПК. Жалбоподателката,
като лице, претендиращо право на пенсия, според органите на пенсионното
осигуряване, носи доказателствена тежест да установи по пътя на пълно и главно
доказване осигурителния си стаж и осигурителния доход, зачетени от пенсионния
орган при отпускане на пенсията. В подкрепа на направения от пенсионния орган
извод за недобросъвестност от страна на А. при получаването на пенсия, на която
същата не е имала право, е посочена и разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от НПОС /в
редакцията й за процесния период/, съгласно която по първоначално постъпило
заявление за отпускане на пенсия се съставя пенсионно досие с номер - единният
граждански номер на заявителя. Към досието се прилагат: заявлението за пенсия;
документите за осигурителен доход /не и за стаж/; удостоверение за наследници;
лични декларации; всички последващи заявления и жалби на лицето; експертни
решения на ТЕЛК (НЕЛК), РЕЛКК; постановени актове, касаещи осигурителните права
на лицето. В тази връзка за административния орган липсва нормативноустановено
задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документи за стаж - в
настоящия случай документи, удостоверяващи положен от жалбоподателката стаж от
трета категория в размер на 37 г. 02 м. и 17 дни. Тези документи не са част от
задължителното съдържание на пенсионната преписка, а подлежат на връщане на
лицата след произнасянето на административния орган. В тежест на
жалбоподателката е да докаже претендирания в административното производство
стаж в размер на 37 г. 02 м. и 17 дни, въз основа на който е придобила право на
пенсия и въз основа на който е получавала пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Недоказването на това обстоятелство сочи, че същата е била
недобросъвестна както при получаването на пенсията, която определено не й се
полага, така и при подаване на заявлението за отпускане на тази пенсия.
Непредставянето на всички оригинални документи за стаж и представянето на част
от тях три години по-късно навежда на мисълта за представени различни документи
към датата отпускане на пенсията през 1996 г. от тези, установени в хода на
настоящото административно производство. В тази връзка е прието, че А. си е послужила
с документи с недоказано съдържание по отношение на положения стаж от трета
категория, вследствие на което е получила пенсия по-рано от датата, от която
има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на действително
положен стаж.
С
тези съображения е обоснован извод за наличие на хипотезата на чл. 98, ал. 2 от КСО /в приложимата редакция/, съответно за законосъобразност на процесното разпореждане
в обжалваната в настоящото производство част.
8. В хода на първоначалното разглеждане на делото са приети, представени от
ответния административен орган Справка № 1 с целия дълг по надвзета пенсия за
периода 01.01.2007 г. – 30.06.2016 г., Справка № 2 с погасената по давност
надвзета пенсия за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2011 г., Справка № 3 с остатък
от надвзета пенсия за периода 01.01.2012 г. – 30.06.2016 г., Справка за
направени удръжки от задължение по надвзета пенсия за лицето към 10.10.2018 г. /л. 201-209 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/.
9. В хода на
настоящото съдебното производство по делото са приети, представени с писмо УРИ
117730/13811 от 15.06.2020 г. на ОД на МВР – Пловдив, Отдел „Икономическа
полиция“ копия на налични по пенсионното досие на А. документи /л. 21-42/, както и представени от ответния административен
орган копия на документи, снети от магнитен носител, съставляващи пенсионното
досие на жалбоподателката, предоставен от ОД на МВР, Сектор „Икономическа
полиция“ /л. 46-87/; документи, касаещи резултата от извършена проверка
по повод оригиналното пенсионно досие на жалбоподателката, приобщено по
прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив,
съставени след постановяване на процесните разпореждане и решение, както и
Заповед № 1015-15-52/25.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив /л. 88-107/; писмо изх. № 989/26.10.2020 г. от Медицински
университет – Пловдив, ведно с приложеното към него писмо изх. № 152/09.03.2017
г. /л. 129-131/.
10. Отново в хода
на настоящото съдебно производството са изслушани две съдебно-графологични
експертизи (СГЕ), приети без заявени резерви от страните, както следва:
10.1. Заключение
вх. № 17275/27.10.2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, обективирано
в Протокол № 117 от 27.10.2020 г. /л. 121-127/ изготвено
от вещото лице Н.Б., което се свежда до следното:
Ръкописният текст и положените подписи в молба от
27.07.1998 г. – лист 31 по делото и молба от 06.04.2000 г. – лист 35-гръб по
делото, не са изпълнени от С. Е.А..
10.2. Заключение
вх. № 27/04.01.2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, обективирано
в Протокол № 12 от 02.01.2021 г. /л. 145-158/ изготвено от
същото вещо лице – Н.Б., според което: ръкописният текст, с който е попълнена
молба от 27.07.1998 г. – лист 31 по делото, не е изпълнен от А.Б. – Г.;
ръкописният текст, с който е попълнена молба от 06.04.2000 г. – лист 35-гръб по
делото, е изпълнен от А.Б. – Г.; подписът долу вдясно в молба от 27.07.1998 г.
– лист 31 по делото, не е положен от А.Б. – Г.; подписът долу вдясно в молба от
06.04.2000 г. – лист 35-гръб по делото не е изпълнен от А.Б. – Г.; положеният
подпис в молба/предложение вх. № 5409/29.08.1994 г. – лист 39 по делото, не е
изпълнен от А.Б. – Г. или С. Е.А.; ръкописният текст, с който е попълнена молба
вх. № 16839/25.08.1997 г. на лист 27-гръб по делото не е изпълнен от А.Б. – Г.
или С. Е.А.; положеният подпис след: „С уважение:“ в молба/предложение вх. №
16839/25.08.1997 г. на лист 27-гръб по делото, е изпълнен от С. Е.А..
Други доказателства в хода на съдебното производство
не се ангажираха от страните.
ІV. За
правото:
11. Оспореният
административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е
постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при
спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е
издадено в хода на административно производство, което е приключило с
постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт
от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
„Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.
12. Противоположните становища, поддържани от страните в
настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния
закон и се концентрират във въпроса налице ли е недобросъвестност от страна на
жалбоподателката при получаване на въпросните суми.
Съвкупната преценка на приобщените по
делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на
органите на НОИ по отношение на недобросъвестно получените парични обезщетения
са неистинни и направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на
материалния закон.
13. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните
плащания, да възстанови същите, не е достатъчно установяването на
неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите,
когато получилият е действал недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Изрично
в тази насока чл. 114, ал. 2 КСО въвежда правилото, че добросъвестно получените
суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с
изключение на случаите по чл. 40, ал. 7 чл. 42, ал. 2, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2
и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е
Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до
изтичането на срока за доброволно изпълнение.
При тълкуването на цитираните
разпоредби се налага изводът, че предпоставка за прилагането им, е
недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Анализът на
събраните по делото доказателства сочи, че в конкретния случай не са налице
елементите от фактическия състав, при който възниква правото на
административния орган да постанови възстановяване на изплатени суми за
осигурителни плащания. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието
„добросъвестност” при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите
принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да
се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното
убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или
предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Липсват съществени
елементи от предпоставката „недобросъвестност” от обективно и субективно
естество – настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им
укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а
недобросъвестността на жалбоподателката е необходимо да бъде безспорно
установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган. В
случая неправилни са изводите на ответника, че лицето е следвало да доказва
добросъвестността си. В този смисъл е и константната практика на ВАС, VІ
отделение: решение № 1234 от 04.02.2008 г. по адм. д. № 9467 от 2007 г., решение
№ 6207 от 27.05.2008 г. по адм. д. № 1440 от 2008 г., решение № 11902 от
13.10.2009 г. по адм. д. № 7531 от 2009 г., а в по-ново време решение № 3997 от
21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., решение № 5171 от 12.04.2011 г. по
адм. д. № 10452 от 2010 г., решение № 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436
от 2011 г.
Безспорен факт е постановеното
Разпореждане № **********/28.02.2000 г., с което на жалбоподателката е изменена
личната пенсия за ОСВ на основание чл. 26, ал. 1 от ППЗП /отм./, считано от
01.01.2000 г. при базисен период 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г. и осигурителен
доход 20 390 лв. и осигурителен стаж от трета категория 37 години 02
месеца и 17 дни. Ако пенсионните органи са считали, че не са били налице
предпоставките за изменение на пенсията в даден размер, то същите е следвало да
не уважат направеното искане и техните пропуски не могат да се вменят във вина
на А., още повече да й причинят вреди при положение, че осигурителните органи
не са доказали недобросъвестността й при получаване на сумите за пенсии. (Така
Решение № 11095 от 25.09.2017 г. по адм. д. № 1339/2017 на Върховния
административен съд, постановено по идентичен казус).
14. В случая от страна на ответния административен орган не
е отчетено, че:
- Пенсионното досие на А. е изчезнало
от НОИ, за което по делото не се установява последната да носи някаква вина.
Поради тази причина не са налице данни какви документи жалбоподателката е
представила за установяване на осигурителния си стаж и доход, за да се приеме,
че те са имали различно съдържание от представените понастоящем. В подкрепа на
тези изводи са и изготвените СГЕ, при които се установи, че нито една от
депозираните в ТП на НОИ – Пловдив молби не са подписани от лицето. Впрочем,
налице е единствено една такава молба, удостоверението обаче, което се
представя с нея, няма данни да е неистински документ, още повече, че в мотивите
към разпореждането от 07.07.2017 г. /л. 148 от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/ това удостоверение обр. УП-2 е
посочено от пенсионните органи като по-благоприятно за лицето, доколкото
посочения в него доход, формира по-висок индивидуален коефициент.
- За лицата придобили право на пенсия
с влязъл в сила акт на пенсионен орган, не съществува задължение за съхраняване
на документите, въз основа на които вече им е отпусната пенсия;
- Липсват каквито и да било
доказателства пенсионните органи да са върнали на жалбоподателката
представените от нея документи, удостоверяващи трудовия й стаж. Действително,
администрацията няма нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните
досиета на лицата документи за осигурителен стаж (според чл. 7, ал. 6 от НПОС в приложимата
редакция, заявлението и приложените към него документи, послужили за отпускане
на персонална пенсия, се съхраняват в НОИ, с изключение на документите за
осигурителен стаж, които се връщат на лицата), но пък има нормативноустановено задължение да съхранява
самите пенсионни досиета, съответно отговорността за неизпълнението на това
задължение от страна на НОИ не може да бъде прехвърлена върху лицата, за чиито
досиета администрацията не е положила дължимата грижа да съхрани. Все в тази
насока и следва да се посочи, че още през 2008 г. /така заявление на л. 20
от адм. дело № 1607/2018 г. на ПАС/,
т.е. преди да е стартирало производството по възстановяване на пенсионното й
досие, А. е декларирала, че не пази документи и няма възможност да ги събере
отново;
- Положеният от А. трудов стаж и през 1994
г. (когато
е издадено разпореждането, с което й е отпусната личната пенсия за ОСВ) и през 2017 г. (когато е издадено
Разпореждане № ********** Протокол № N 01266/07.07.2017 г.) е установен от органите на НОИ, че е
полаган при едни и същи осигурители, доколкото, видно от представеното копие на
молба-предложение за пенсиониране вх. № 5409/29.08.1994 г. от А., на трета
страница, са посочени приложените документи за трудов стаж, както и осигурителите
/л. 50/, които осигурители съвпадат с
посочените от лицето в нарочна декларация от 13.03.2015 г. /л. 37 от адм. дело №
1607/2018 г. на ПАС/. Все
в тази насока следва да се посочи, че при извършена служебна проверка, всеки
един от така посочените осигурители е потвърдил положения от А. стаж и е издал
изисканите удостоверения обр. УП-2 и/или обр. УП-3. Установява се, че и с
представените документи със заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ е
деклариран стаж от 31 г. 00м 08 дни, а установеният от пенсионните органи през
2017 г. е 31 г. 00 м. 15 дни, т.е. само с разлика от 7 дни. Действително,
констатира се известна разлика от близо 6 години в установения стаж с
разпореждането от 2000 г. с този, установен с разпореждането от 2017 г., но пък
тази разлика очевидно се дължи на липсата на представени доказателства от
МУ-Пловдив, поради ненамерени платежни документи, от които да е видно точно
какви осигурителни вноски за ДОО са превеждани. Тук обаче, следва да се
констатира и фактът, че този работодател на А. представя доказателства за
изплащани на лицето възнаграждения в периода 1994 г. – 2000 г., който е близо
шестгодишен, т.е. точно толкова, колкото е и установената разлика между
първоначално декларирания стаж през 1994 г. и стажът, зачетен през 2000 г.
При това положение, обстоятелството,
че пенсионният орган през 2000 г. е зачел този стаж, за който сега е невъзможно
да бъде потвърден, поради липсата на ненамерени платежни документи, от които да
е видно точно какви осигурителни вноски за ДОО са превеждани по отношение на А.,
в никакъв случай не води до
недобросъвестност на жалбоподателката, доколкото от една страна крайното
решение принадлежи на пенсионния орган, което не е обвързано с претендираните
от заявителя права, а от друга, липсват доказателства А. умишлено да е въвела в
заблуждение органите на НОИ, чрез представяне на документи с невярно съдържание
или по друг начин. Последното се установи безспорно и от изготвените в хода на
настоящото съдебно производство основна и допълнителна СГЕ, приети без заявени
оспорвания от страните по делото, в които вещото лице е установило само един
подписан от жалбоподателката документ, с който, както вече се посочи и по-горе,
същата представя удостоверение обр. УП-2 № 473/29.07.1997 г., издаден от ПМУ
Пловдив с осигурителен доход за периода 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г. –
14 388 лв., формиращ индивидуален коефициент 1,686, което удостоверение не
само, че е потвърдено от пенсионните органи, но и е предложено на лицето като
по-благоприятно.
Казано с други думи, като е основал
тезата си за „недобросъвестност“ на А. само на вероятностни съждения, без да са
налице обективни факти, които да ги подкрепят, ответният административен орган
е постановил едно незаконосъобразно решение.
Различен би бил случаят, при който
лицето не установява никакъв стаж, или същият е в минимален размер, или
пенсията й е отпусната напр. като военнослужеща, а служба в армията
впоследствие не е установена. При това положение, обосновано би могло да се
приеме, че няма как заявителката, на която такава пенсия е отпусната, да не
знае, че без стаж или такъв като военнослужещ, пенсия не й се следва.
15. Изложените до тук съображения, имат за последица
незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-238/09.11.2017 г. на
Ръководителя на ТП на НОИ - гр. Пловдив в частта му по т. 2 и потвърденото с
него Разпореждане № **********/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта,
с която е разпоредено възстановяване на неправилно изплатената сума за лична
пенсия за ОСВ от А. за периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2016 г. в общ размер
на 15 034,35 лв., от които главница в размер на 11 038, 44 лв. и лихва по чл.
113 от КСО в размер на 3 995,91 лв. Това има за последица тяхната отмяна в
посочената част.
V. За
разноските:
16. При посочения изход на
спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателката се дължат извършените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 650 лева, представляващи
заплатените по делото възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №
2153-15-238/09.11.2017 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - гр. Пловдив в частта
му по т. 2 и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол №
3045-15-178/19.09.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - гр. Пловдив, в частта, с която е разпоредено възстановяване на неправилно
изплатената сума за лична пенсия за ОСВ от С. Е.А., ЕГН ********** с адрес,***,
за периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2016 г. в общ размер на 15 034,35 лв., от
които главница в размер на 11 038,44 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в размер на
3 995,91 лв.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт - гр. София, да заплати на С. Е.А., ЕГН ********** с адрес,***, сумата от 650 лв.,
представляваща сторените разноски за всички съдебни инстанции.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: