Р
Е Ш Е
Н И Е № 79
гр. Стара Загора,
24.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично съдебно заседание на десети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Зорница
Делчева
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 22 по описа
за 2022 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от
Ю.Е.И. *** против Решение № 59/21.12.2021 г.,
постановено по АНД № 20215520200257/ 2021 г. на Районен съд Раднево, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ №21-0327-000382/ 04.08.2021г.,
издадено от Началник Районно управление /РУ/ Раднево при ОД на МВР Стара
Загора, с което на основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП на касатора са наложени адмнистративни
наказания „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност решението като постановено в нарушение
на закона, необосновано и немотивирано. Според касатора изводът на съда за
подаден законосъобразен, ясен и своевременен сиггнал за спиране от полицейски
орган не кореспондират със събраните по делото доказателства. Счита, че в
производството по издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по чл.42 от ЗАНН, които съдът не е взел предвид при
постановяването на решението, освен това е санирал нарушението на чл.40 от ЗАНН
чрез разпит на свидетел. Направено е искане за отмяна на решението и отмяна на
издаденото НП. Претендира за присъждане на направените разноски по представен
списък.
Ответникът по касационната
жалба – РУ Раднево при Областна дирекция на МВР Стара Загора, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя мотивите в решението
на Районен съд Раднево и предлага да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Раднево
е Наказателно постановление 21-0327-000382/
04.08.2021г., издадено от Началник РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, въз
основа на АУАН № 0704591/ 29.06.2021г, с което на основание чл. 175, ал.1,
т.3 от ЗДвП на Ю.И. са наложени
адмнистративни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.103 ЗДвП от ЗДвП. Като
административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 15.06.2021г., около
16:55ч., в гр.Раднево, на ул. „Митьо Станев“-западно от Община Раднево, в
посока север-юг, като инструктор по време на управление на лек автомобил
„Фолксваген Бора“ с рег.№ ***, нейна собственост, с цел обучение на Ивелина
Динчева за придобиване на СУМПС при подаден сигнал за спиране със стоп палка по
образец от контролен орган, не спира, а продължава движението си, с което
осуетява извършване на проверка.
Районен съд Раднево е потвърдил
обжалваното НП по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Съдът приема, че наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил материалния закон, квалифицирайки деянието като
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, извършено виновно от Ю.И.. След
преценка на данните от вещественото доказателствено средство и обсъждане на двете групи свидетелски
показания е направен извод, че в качеството си на инструктор И. отговаря при
нарушение като водач на МПС, а в случая е отказала да спре на ясно подаден
сигнал от контролен орган. Не са констатирани
допуснати съществени процесуални нарушения или съществено нарушаване на
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, при установяване на
нарушението, определяне на нарушителя и правната квалификация на деянието,
както и при налагане на вида и размера на
наказанията.
Решението на Районен съд Раднево
е валидно, допустимо и правилно.
Административнонаказателната
отговорност на Ю.И. е ангажирана на основание разпоредбата на чл.175, ал.1, т.3
от ЗДвП, съгласно която водач, който откаже да предаде документите си на
органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка
от органите за контрол, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. От правна страна обвинението е мотивирано с разпоредбата на чл. 103 ЗДвП, която предвижда задължение
за водачите на пътни превозни средства при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват
неговите указания. Видовете сигнали за спиране са детайлизирани в чл. 170 ЗДвП
и в чл. 207 от ППЗДвП, включително чрез своевременно подаване на ясен сигнал със
стоп-палка и чрез подаване на сигнал само с ръка.
Съгласно действащата правна
уредба, неизпълнението на задължението за спиране при подаден сигнал от
контролните органи би могло да се вмени в отговорност на водача на превозното
средство, само когато той е възприел подадения сигнал. В случая всички тези
предпоставки са налице доколкото с оглед мястото и времето, на което е бил
подаден сигналът за спиране към И. ***:07ч, без успоредно движение на други
автомобили, е безспорно, че се касае за
сигнал за спиране, подаден точно към нея. Видно от възпроизведения видеозапис
от вещественото доказателствено средство, униформен и със светлоотразителна
жилетка полицейски служител навлиза в платното за движение, непосредствено пред
учебния автомобил и изпъва напред ръка, в която държи стоп-палка. Неоснователно се поддържа от касаторката, че
това е опит за спиране и полицейският служител се отказва от намерението си.
Напротив, сигналът е съвсем ясен и разбираем, а инструкторът, чието качество
съгласно съдебната практика е приравнено на водач на МПС, е бил длъжен да го
изпълни. Както е посочено във възражението срещу съставения АУАН, И. е
забелязала присъствието на контролните органи,
а предвид заснетото от камерата движение на служителя очевидно е могла и
да възприеме сигнала.
На следващо място, правилно районният
съдът е приел, че при проведеното административнонаказателно производство не са
допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на
формалните изисквания към съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз
основа на него НП. Не е налице разминаване в правната квалификация на деянието
между АУАН и НП. Обвинението в АУАН е изразено ръкописно, но при внимателното
му разглеждане недвусмислено се констатира, че интерпретацията на И. за
разчитане на цифровото изписване като „чл.102“ не намира опора в представените
екземпляри. Същите аргументи са относими към оплакването за нарушение на чл.40
от ЗАНН - приложените по делото
екземпляри на АУАН съдържат частично покриващи се подписи на двамата посочени в
тях свидетели.
Решаващият съд е мотивирал убедително потвърждаването на
обжалваното НП по обвинението за извършено от Ю.И. за нарушение на чл.103 от ЗДвП като основание за налагане на административно наказание по чл. 175, ал.1,
т.3 от ЗДвП, което е фактически, правно и доказателствено обосновано. В тази
връзка настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите в първоинстанционното
решение и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН препраща към тях.
С оглед така изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното
касационно основание за отмяна, поради което обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на
касатора не се дължат разноски.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59/21.12.2021 г., постановено по АНД № 20215520200257/2021
г. на Районен съд Раднево
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.