Р Е
Ш Е Н
И Е № 46
гр.П., 26.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като
разгледа докладваното от с ъ д и я т
а анд
№ 26 по описа а ПпРС за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на Н.И.Х. ***-9-100/29.09.2020
г. издадено от Директора
на ОДМВР Т., с което е на осн. чл.209а,ал.1 Закона за здравето /ЗЗ/ му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. /триста лева/ за
това, че „на 22.04.2020 г., около 14.35
ч., в гр.П., обл.Т.,
намирайки се на закрито обществено място – в супермаркет „Т-маркет“ находящ се
на ул.“П. Х.“, не е поставил защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата, в условията на обявено с решение от 13.03.2020 г. на
Народното събрание на РБ извънредно положение, чийто срок е удължен с решение
от 03.04.2020 г. на НС на РБ и въведена на основание чл.63,ал.1 от ЗЗ
противоепидемична мярка с т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. , доп. със
заповед № РД-01-197/11.04. 2020 г. на министъра на здравеопазването, изразяваща
се в задължение на всички лица, намиращи се в закрити или на открити обществени
места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.)“.
– нарушение по чл.209а,ал.1 от ЗЗ.
В подадената до съда жалба се
оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че АУАН и НП са издадени при
неизяснена фактическа обстановка, при допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се
явяла лично и се представлява се от адв.Б.К. от ТАК,
която поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства и пледира за отмяна
на издаденото НП като незаконосъобразно, претендира направените разноски.
Въззиваемата страна редовно
призована, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален
представител в с.з. В придружително към жалбата писмо навежда довод за
евентуално намаляване на претендирано в процеса адвокатско възнаграждение до
възможния минимум по Наредба № 1/2004 г.
Районна прокуратура Т., ТО П.,
уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. На 22.04.2020
г. полицейските служители Й.Й. и С.Д. *** във връзка
със контрол на епидемиологичните мерки във връзка с COVID-19. Около 14.30 ч.
полицай Й. се намирал на паркинга на хипермаркет „Т-маркет“, находящ се на
ул.“П.Х.“ в гр.П., където съставял АУАН на лицето Г. С. И.. В същото време
полицай Д. довела при него две лица – жалбоподателя Н.И.Х. и св. ****, за които
посочила, че били в магазина без поставена предпазна маска /докладна записка
л.29/.При тези обстоятелства, на Х. бил съставен и връчен АУАН /приложен л.28/,
с който и съгл.чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП за извършеното
от него нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. С оглед данните за престъпление по
чл.355,ал.1 и ал.2 от НК, материалите били изпратени на РП Т., ТО П., като с
постановление от 26.05.2020 г. /приложено/ бил постановен отказ за образуване
на ДП, след което материалите били препратени по компетентност на Директора на
ОДМВР Т. за реализиране на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя. При тези обстоятелства и след като преценил, че деянието не
съставлява маловажен случай, на 29.09.2020 г. Директорът на ОДМВР Т. издал
атакуваното в настоящия процес НП № 321-9-100, с което и на основание
чл.209а,ал.4,вр. с ал.1 от ЗЗ наложил на жалбоподателя минималното наказание
глоба в размер на 300 лв.
Фактическата обстановка беше установена от съда след
преценка на показанията на изслушаните в с.з. актосъставител, свидетели, както от
приложените и приобщени по реда на чл.283 НПК
писмени доказателства. Същата се оспорва от жалбоподателя видно от
наведените в жалбата доводи.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от
правна страна и по същество съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП
е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича
както пряко от закона (случай,
в който се презюмира),
така и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е
спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде
съгласно чл.209а,ал.4 от ЗЗ орган – Директор на ОДМВР Т. По същият начин и на
осн.чл.209а от ЗЗ, на актосъставителя Й.С.Й. –
полицай от състава на РУ П. са делегирани права да съставя АУАН по ЗЗ (Раздел I,т.1 от заповед №
3633-611/14.04.2020 г. на Директора на ОДМВР).
Видно
от приложеният АУАН, както от показанията в с.з. на актосъставителя
Й.Й. става
ясно, че момента, респ. и мястото за които се твърди, че се е намирал
жалбоподателя в момента на установяване липсата на поставена маска, не е
констатирано непосредствено от него, а от св.С.Д.. От друга страна, посредством
показанията на изслушания в с.з. свидетел ** се установява, че той и колегата
му Н. действително са били на посочената дата в магазина, където са пазарували,
но са махнали предпазните си маски при излизане на паркинга, т.е. налице е
съвсем различна фактическа обстановка, противоречието в която е следвало да
бъде изяснена от АНО по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН. В този контекст, например е
следвало да се посочи друг свидетел, който да се впише като очевидец на
нарушението, което би улеснило детайлното изясняване на относимите към предмета
на доказване факти. След като това не е сторено настоящата въззивна съдебна
инстанция намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение на
императивни правила, което в случая съставлява самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното НП, тъй като прави същото изцяло незаконосъобразно. Спорните обстоятелства във връзка с
неотстранените противоречия досежно това къде точно се намирал без поставена
маска жалбоподателя /дали вътре в магазина или на паркинга отвън, което е от
изключително значение за наличието на обществена опасност на деянието/, наред с
липсата на независим свидетел-очевидец разколебават презумптивната
доказателствена сила, с която се ползва всеки АУАВ и водят до
незаконосъобразност на издаденото НП, респ. до неговата отмяна.
Независимо от посоченото
по-горе процесуално нарушение и дори да се приеме за доказано по надлежен ред,
че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.209а,ал.1 от ЗЗ, според този съдебен състав то разкрива белезите на типичен маловажен случай на административно нарушение,
обуславящ приложение на чл.28,б.”а” ЗАНН.
Административнонаказващият орган само формално е посочил в
НП, но не е мотивирал съображенията си за това защо приема, че случаят не е
маловажен и нарушението следва да бъде санкционирано – подход, който сам по
себе си е неправилен и не може да бъде подкрепен. Това е така понеже самият
ЗАНН не предвижда критерий за отграничаване на маловажните случаи, поради което
във всеки един случай следва да се подхожда конкретно при съобразяване с
относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е извършено
административното нарушение, например стойността на вредата ако има такава, кръгът
на засегнатите обществени интереси и т.н. Посредством задължителните за всички съдилища указания,
дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС се прие
че „…преценката за маловажност на случая
подлежи на съдебен контрол … когато съдът констатира,че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за
отмяна на НП,поради издаването му в противоречие със закона… ”. От друга страна известно е, че когато
преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
попадащи в обхвата на чл.6 ЗАНН, т.е. когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл.28 ЗАНН. Ако тази разпоредба бъде приложена, на практика нарушителя
се освобождава от административно наказателна отговорност. При така посоченото,
следва да се приеме, че в случая се касае за особена компетентност на
наказващият орган за произнасяне по специален, различен от общия за произнасяне
ред, но в никакъв случай това произнасяне не може да почива на преценка по
целесъобразност. Тази преценка на наказващият орган подлежи на съдебен контрол,
но само когато съдът констатира, че са били налице предпоставките за приложение
на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил.
В контекста на изложеното в горния абзац и отчитайки
всички събрани по делото доказателства съдът намира, че констатираното
нарушение е формално и не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, т.е.
не може да се твърди, че липсват вредни последици единствено поради липсата на
такъв резултат. Това обаче не означава априори, че то не може да се определи
като маловажно по смисъла на чл.11 ЗАНН, във вр. с чл.9,ал.2 от НК и
отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН. Независимо
от формалното осъществяване на фактическия състав на административно нарушение
по чл.209а ал. 1 от ЗЗ, съдът счита, че извършеното от жалбоподателя деяние
представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Същото е с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни
нарушения от същия вид, тъй като се установи, че към момента на съставяне на
акта жалбоподателя Н.Х. се е намирал сам на паркинга на хранителния магазин, и
по този начин макар и без маска в момента на проверката очевидно не е създавал
опасност да зарази други лица ако евентуално е бил положителен за COVID-19. Извършеното нарушение остава изолирано и не се
следва да се приема като разкриващо такава степен на обществена опасност, че да
бъде санкционирано, поради което същото е незначително и при установяването
му административнонаказващият орган е следвало да съобрази това. Ето защо и при
принципно правилно установените
по делото обстоятелства, в рамките на оперативната си самостоятелност, Директорът
на ОДМВР Т. е следвало да предприеме някоя от мерките посочени в чл.28,б.”а” от ЗАНН преди да пристъпи към санкциониране на нарушителя. В този контекст следва
да се посочи също, че към датата на издаване на атакуваното НП – 29.09.2020 г.
вече е било
възприето коренно различно виждане от здравните власти по отношение на
противоепидемичните мерки и респ. неносенето на маски и предпазни средства на
открито. След като не е
приложил чл.28 от ЗАНН в рамките на правомощията си по
чл.53,ал.1 от ЗАНН, наказващият орган е допуснал твърдяното нарушение на
материалния закон, поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено
като незаконосъобразно.
С огледа изхода на делото, основателно се явява
направеното от процесуалния представител на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК, съгласно чл.143, ал.1
от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според
легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган. От приложеният по
делото Договор за правна защита и съдействие серия Т, № **********/23.02.2021
г. е видно, че направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
по делото са в размер на 150 лв. Предвид изложеното, ОДМВР Т. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя посочената сума. С
оглед разпоредбата на чл.18,ал.2,
във вр. с чл.7, ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тази сума е дори и под минималната сума /300
лв./ дължима при процесуално представителство, защита и съдействие при дела с материален
интерес до 1000 лв., поради което и направеното от наказващия орган възражение за
прекомерност се явява неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 321-9-100/29.09.2020
г. на
Директора на ОДМВР Т., с което на Н.И.Х.
***, ЕГН-********** действащ чрез адв.*** от ТАК,
със съдебен адрес ***,за нарушение по чл.209а,ал.1 от ЗЗ, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Т. гр.Т., ДА ЗАПЛАТИ
на Н.И.Х. ***, ЕГН-**********,
действащ чрез пълномощник адв.Б.К. от ТАК, СУМАТА
150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: