№ 7778
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110134218
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „**** ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника СВ. Й. Ш. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за периода
май 2018 г. – април 2020 г. на ответника топлинна енергия в собствения му недвижим имот.
Поддържа, че купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение за
посочения период. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Ето защо претендира
следните суми: 1196,26 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода
май 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 072031, 64,36 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода май 2018 г. –
април 2020 г., заедно със законната лихва от 16.6.2021 г. до погасяване на задълженията,
165,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. – 15.4.2021 г. и 11,04
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.7.2018 г. –
15.4.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител, оспорва
1
наличието на облигационно правоотношение, както и количеството доставена в имота
топлинна енергия. Оспорва вземането за такса за предоставяне на услугата дялово
разпределение. Счита, че вземанията са погасени по давност. Моли съда да отхвърли
исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни и моли съда
да ги уважи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през исковия
период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ
107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а
от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на
топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на
имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. От представените по делото нотариални актове за продажба на
недвижим имот, както и от този за учредяване на договорна ипотека се установява, че
в периода 2013 г. – октомври 2020 г. ответникът е бил титуляр на правото на
собственост върху процесния имот. Следователно установено е съществуването на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна
енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този
договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал.
2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в
жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните в срока по чл.
200, ал. 3 ГПК. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция,
като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С
2
оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в
процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с
етажните собственици на топлоснабдената сграда. За процесния период на ответника е
начислявана цена за топлинна енергия, отдадена от 5 броя отоплителни тела, на 4 които са
били поставени ИРРО, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като и топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация. Топлинната енергия за БГВ и отдадена от
отоплителните тела е измерена на база реален отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, като протоколите за главен отчет са представени по делото и
съдържат подпис на потребителя или на лице, подсигурило достъп. Показанията от
протоколите за главен отчет са нанесени коректно в подробните изравнителни сметки.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от лирата, е определена коректно,
съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г. Технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Съгласно заключението на СТЕ цената на доставената в имота
топлинна енергия през процесния период възлиза на 1192,02 лева. Ответникът не доказа
погасяване, поради което искът следва да бъде уважен за посочената сума, а за разликата до
пълния предявен размер от 1196,26 лева – отхвърлен.
Неоснователно е релевираното в срок възражение за погасяване на вземането по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 16.6.2021 г. – арг.
от чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.,
и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 09.4.2018 г., са погасени по давност. Такива в случая не се
претендират – вземането за май 2018 г. е станало изискуемо на 15.7.2018 г. /съгласно чл. 33,
ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/, а погасителната давност за
него е изтекла на 23.9.2021 г. /при съобразяване на спирането на течението на срока/ - т.е.
след предявяване на иска.
3
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, доколкото сумите за такса за ДР не са
включени в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36
от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „**** ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. От представените отчети, изравнителни сметки и заключението на СТЕ се
установява, че третото лице помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния
период, като няма данни работата да не е приета. Ето защо и ответникът дължи
възнаграждение, което за процесния период възлиза на 64,36 лева /като размерът не се
оспорва от ответника/.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал.
3 на чл. 32 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче разпоредбата на
чл. 33, ал. 4 няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО и водомера, изготвянето
на изравнителната сметка и издаването на общите фактури за 2019 и 2020 г. е настъпило
след предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в
4
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Ето защо искът за
вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде изцяло отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част се явява неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски за държавна такса, депозит за СТЕ, за
възнаграждение за особен представител и възнаграждение за юрисконсулт. Намалени
съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват разноски в размер на 344,58
лева /като следва да се има предвид, че платената държавна такса по исковете по чл. 86 ЗЗД
е изцяло недължима, тъй като тези искове са изцяло неоснователни/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СВ. Й. Ш., ЕГН ********** да заплати на „**** ЕАД, ЕИК *** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следните суми 1192,02 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2020 г. в
имот с аб. № 072031 и 64,36 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на
услуга дялово разпределение за периода май 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната
лихва от 16.6.2021 г. до погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 344,58 лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1196,26, както и исковете по
чл. 86 ЗЗД за сумите 165,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2019 г. –
15.4.2021 г. и 11,04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 017.2018 г.
– 15.4.2021 г.
Решението е постановено при участието в процеса на „Т***” ЕООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6