Р Е Ш
Е Н И Е
№………./ 07.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шести декември през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 9420
по описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 20846 от 14.12.2016 г.,
поправено с решение по чл.247 от ГПк № 21912 от
27.12.2016 г., двете постановени по гр.д. № 53212/2015
г. на СРС, 73 състав, е признато
за установено на осн.
чл.422, ал.1 ГПК, че К.А.Б. и Е.Д.Б. са солидарно задължени да платят на ищеца „Т.С.”
ЕАД, на осн. чл.214, ал.2 ГПК сумата
от 56,73 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане
на задължението на ищците
от 651,64 лв. по чл.149 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД след подаване на исковата
молба - за периода 26.3.2015 - 25.2.2016 г., като са отхвърлени
предявените на основание чл. 422, ал.1 ГПК искове от „ Т.С.” ЕАД, за установяване
че ответниците К.А.Б. и Е.Д.Б. му
дължи следните суми: на осн. чл.149 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 651,64 лв.,
претендирана като цена за доставена топлинна енергия в апартамент в гр.София, ж.к.******за периода юни 2012 - април 2014 г.; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 104,21, претендирана
като обезщетение за забава
за плащане на главниците за
периода 31.7.2012 -12.3.2015 г.
С решението първоинстанционният
съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците К.А.Б. и Е.Д.Б. солидарно да заплатят на „Т.С.”
ЕАД разноски по исковото производство в размер на 375,00
лв. и разноски по заповедното
производство в размер на и 325,00 лв. съразмерно на уважените части от исковете.
По делото е участвало
трето лице - помагач на страната на ищеца - дружеството „Т.С.” ЕООД.
Първоинстанционото решение на СРС, е обжалвано в срок от ответниците К.А.Б. и Е.Д.Б., в частите, в които е признато за
установено, че дължат на ищеца сума за лихва за забава от подаване на исковата
молба, и са осъдени да платят на ищеца разноските, с оплаквания за недопустимост
на същото по отношение на К.А.Б., тъй като производството спрямо него е било
прекратено с определение от открито съдебно заседание на 07.03.2016 г. по първоинстанционтото дело, което е пречка да се постанови
решение спрямо този ответник. По отношение на ответника Е.Д.Б. се излагат оплаквания за неправилност
на решението като постановено при нарушение на материалния и на процесуалния
закон, тъй като ответниците били възразили, че не са
потребители на топлинна енергия и съдът не е обсъдил тези техни възражения,
нито е съобразил събраните по делото доказалества, че
собственик на имота е друго лице отпреди исковия период, което е и подало до
ищеца заявление за откриване партида на името на това трето лице, и макар
Балабанови като прехвърлители да са запазили правото
на ползване върху имота, реално не са живеели в него. Така ищецът е и
злоупотребил с права като търси сумите от ползвателите-неползващи имота, а не
от собственика. Необсъждането на тези възражения и събраните доказателства за
тях твърдят че водят до липса на мотиви. Молят решението да се
отмени спрямо ответника Е.Б. и исковете отхвърлят. Претендират за присъждане на разноските
по делото за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач не са дали писмен отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата
страна-ищец „Т.С.” ЕАД с писмена молба слезд този срок, подадена за откритото съдебно заседание
пред СГС, моли жалбата да се отхвърли, претендира разноски за въззивната инстнация вкл. за
защита от юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбеие съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Съгласно чл.269 от ГПК,
въззивният съд извършва служебно проверка за
валидност и допустимост на обжалваното решение, и едва след това- за неговата
правилност.
Исковото производство
е такова по установителни искове за съществуване на вземане по реда на чл.422,
вр. чл.415 от ГПК.
Решението е валидно
тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и достатъчно мотиви, от които да се
извлече волята на съда, както е отразена и в диспозитива
на решението/съобразно и поправката му.
По допустимостта на
решението въззивният съд се произнася само в
обжалваните му части съгласно чл.269 от ГПК.
С определението по
чл.140 от ГПК от 03.12.2015 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по
отношение на ответника К.Б. като е
констатирал, че спрямо него заповедта по чл.410 от ГПК е влязла в сила. Това
определение не е било обжалвано и е влязло в сила. Въз основа на него
ответникът К.Б. не се явява надлежна страна в исковото производство и решението
като постановено и спрямо него следва да се обезсили частично в частите, в
които това лице е сочено като задължено лице за лихва за забава от подаване на
исковата молба до плащането и осъдено за разноски солидарно с другия ответник Е.Б..
В частта, в която решението е влязло в сила като необжалвано, въззивният съд не прави проверка за допустимост както вече
бе изложено по-горе, и не може да обезсилва решението и в необжалваната част.
По жалбата срещу
решението в частта относно задължения на ответника Е.Б..
Решението на СРС е
влязло в сила в частите, в които са били отхвърлени исковете спрямо двамата ответници за установяване дължимост
от тях на суми за топлинна енергия и лихви за забава, по съображения в
мотивите, че е тези вземания са безспорни и е налице тяхното заплащане след
подаване на исковата молба който факт се отчита на основание чл.235, ал.3 от ГПК, като ответниците остават задължени за законната
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба до плащането и
за разноските по делото. Решението не е било обжалвано от ответниците
в тази част, в която са отхвърлени исковете срещу тях за установяване дължимост на сумите 651,64 лв., цена за доставена топлинна
енергия в апартамент в гр.София, ж.к.******за периода юни 2012 - април 2014
г.; и за 104,21, обезщетение за забава
за плащане на главниците за периода 31.7.2012 -12.3.2015 г., поради което в
тази отхвърлителна част решението е влязло в сила, и
на основание чл.298 от ГПК задължава въззивния съд да
приеме, че тези две вземания са съществували към подаване на исковата молба, но
са били погасени чрез плащане в хода на делото. Силата на присъдено нещо на
решението в тази част се разпростира и върху фактите на съществуване на
задълженията и на тяхното погасяване в хода на делото, съгласно т.9 от ТР №
4/2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.2 от ТР № 3/22.04.2019 Г. по т.
д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Тази сила на присъдено нещо относно фактите на
възникване на задължението и неговото погасяване препятства преценка от въззивния съд дали вземането съществува с оглед забраната
по чл.299, ал.1, вр.чл.298 от ГПК от ГПК. Или
оплакванията по въззивната жалба относно липсата на
качеството потребител на Е.Б. не могат да се обсъждат и съобразяват от въззивния съд, тъй като те касаят другата част на
решението, която е влязла в сила.
След като с влязлото
в сила решение, макар и исковете за главница и лихва за забава преди исковата
молба да са били отхвърлени, това е станало на база установяване че е налице
погасяване на тези вземания в хода на делото. Така се запазват правоувеличаващите последици от предявяване на иска-
задължението на длъжника-ответник за законната лихва за забава върху главницата
след подаване на исковата молба и отговорността за разноските. След като е
установено с решението в частта, в която е влязло в сила, че плащането е
направено в хода на делото, видно от отговора на исковата молба ответницата Е.Б.
не е признала основанието на иска спрямо нея, то същата остава задължена както
за лихвата за забава от исковата молба до плащането така и за разноските, тъй
като не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Ето защо решението в
обжалваните части спрямо ответника Е.Б. следва да се потвърди като правилно.
По разноските за въззивната инстанция: Въззивникът-ответник
К.Б. има право следователно на половината от разноските за държавна такса, или
50лв. Ответницата Е.Б. няма право на разноски, тъй като жалбата й не се
уважава.
Съгласно чл.78, ал.1
и ал.8 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата
страна-ищец „Т.С.“ ЕАД би имала право на разноски пред въззивната
инстанция, които се определят от съда, а не от страната, съгласно чл.78, ал.8
от ГПК, ако беше осъществена по делото защита от юрисконсулт съобразно
характеристиките на защита според Закона за адвокатурата.В случая обаче, в
полза на ищеца не следва да се присъжда възнаграждение за юрисконсулт, т.к.
единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване
на бланкетна молба, след сроковете за отговор по въззивната жалба, което не може да се счита осъществена
защита по делото, за която да се дължи заплащане от противната страна. Искането
за разноски на ищеца не може да се уважи за въззивната
инстанция.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 20846 от
14.12.2016 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК №
21912 от 27.12.2016 г., двете постановени
по гр.д. № 53212/2015 г. на СРС, 73 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, В КОИТО е признато
за установено на осн.
чл.422, ал.1 ГПК, че К.А.Б. Е ЗАДЪЛЖЕН СОЛИДАРНО с друго
лице да плати на ищеца „Т.С.” ЕАД, на осн. чл.214, ал.2 ГПК сумата от
56,73 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане
на задължението на ищците
от 651,64 лв. по чл.149 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД след подаване на исковата
молба - за периода 26.3.2015 - 25.2.2016 г., И Е ОСЪДЕН К.А.Б. да заплати солидарно с друго лице на „Т.С.” ЕАД разноски по исковото
производство в размер на 375,00 лв. и разноски по заповедното производство в размер на и 325,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20846 от
14.12.2016 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК №
21912 от 27.12.2016 г., двете постановени
по гр.д. № 53212/2015 г. на СРС, 73 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ В КОИТО е признато за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че Е.Д.Б. Е ЗАДЪЛЖЕНА ДА ПЛАТИ на ищеца „Т.С.” ЕАД, на осн. чл.214,
ал.2 ГПК сумата от 56,73 лв.,
представляваща обезщетение
за забава за плащане на задължението
на ищците от 651,64 лв. по
чл.149 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД след подаване на исковата молба - за периода 26.3.2015 - 25.2.2016 г., И Е ОСЪДЕНА
Е.Д.Б. да заплати на „Т.С.” ЕАД разноски по исковото
производство в размер на 375,00 лв. и разноски по заповедното производство в размер на и 325,00 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД ЕИК***** със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на основание чл.78, ал.4 от ГПК на К.А.Б. с ЕГН ********** от в гр.София, ж.к.*******,
сумата 50 лв. разноски за въззината инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.”
ЕАД за разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено при
участие на трето лице- помагач на страната на ищеца- „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.