№ 73
гр. Попово, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100844 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът- Х. Х. И. от с.С., общ.П., действащ чрез адв.М.И. от ВАК, твърди в исковата
си молба, че с ответника са съпрузи от 18.08.2015г., когато сключили граждански брак,
първи по ред и за двамата. От брака си нямали родени деца.
Твърди се, че съпрузите твърде набързо и необмислено решили да станат семейство.
Скоро след сключването на брака им, обаче започнали да се появата противоречия по
отношение на разбиранията им за живот, вследствие на което започнали ежедневни дразги и
разправии.
Твърди се, че многократно правили опити да свикнат един с друг, да правят
компромиси, да бъдат по-търпеливи един към друг, да се изслушват, но това така и не се
случило. Към настоящия момент живеели разделено повече от година и половина, и всеки от
тях имал свой собствен личен живот.
Ищецът твърди, че нищо не свързвало съпрузите, дори не се поздравявали и не си
говорели, когато се срещнели. Държали се като непознати, защото имало отчужденост
помежду им.
Ищецът счита, че брака между страните е изчерпан от съдържание, и е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, поради което моли съда да
го прекрати, без да се произнася по въпроса за вината. В с.з. иска се поддържа лично и с
упълномощен процесуален представител.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от
ответникът С. Ш. А. от с.Г., общ.П., не представя доказателства, не прави доказателствени
искания. Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.
Съдът след анализ и преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното:
Страните са съпрузи по силата на граждански брак сключен на 18.08.2015г. с акт №
1
****г., съставен в с.С., общ.П., първи по ред за двамата. Няма спор по отношение на това, че
от брака си страните нямат родени деца. Като съпрузи страните живеели първоначално при
родителите на съпруга в с.С., общ.П., а след това се установили И..
От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че преди малко
повече от година съпрузите се разделили, и всеки от тях води отделен живот. Ищецът
останал в И., където живее понастоящем, и където срещнал друга жена, с която искал да
създаден ново семейството, а ответника А. се установила в Г.. Установява се още, че
съпрузите нямали съвместен живот, и всеки поел своя път, без да го споделя с другия.
Причината за това била прибързаното им решение да сключат брак, и породеното
неразбирателство по отношение на някои въпроси свързани с брака и отношенията им.
Въпреки, че през годините се разделяли няколко пъти и се събирали, отношенията между
съпрузите така и не се променили. И двамата свидетели заявиха, че понастоящем съпрузите
не поддържат връзка помежду си и всичко помежду им било приключило, като и двамата не
искали този брак да продължава.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че бракът между страните е само формален и лишен от съдържание поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Липсва една от
основните му предпоставки – съвместното живеене на съпрузите, както и духовна и
физическа близост между тях. Всеки от тях живее собствен живот, без да го споделя с
другия. Това състояние на брака им е обективно и непреодолимо. От събраните свидетелски
показания се установи, че съпрузите са във фактическа раздяла повече от година, и не
поддържат връзка помежду си. Няма спор, че към настоящият момент отношенията между
съпрузите не почиват на взаимно уважение, общи грижи, любов и разбирателство. Предвид
което съдът намира, че тази брачна връзка не може да бъде заздравена и затова допуска
развод.
Доколкото страните не правят искане за произнасяне относно вината на това
разстройство на брака, то съда на основание чл.49, ал.3 от СК не следва да се произнася по
този въпрос.
Предвид всичко изложено и установено дотук, съда следва да се произнесе и по
въпросите изрично уредени в чл.322, ал.2 от ГПК.
Тъй като страните нямат малолетни, или непълнолетни деца родени от брака, то по
отношение упражняване на родителските права, лични отношения и издръжка на деца
съда не следва да се произнася.
Тъй като няма направени искания за присъждане на издръжка между съпрузите след
прекратяване на брака, съдът не следва да се произнася и по този въпрос. Съпрузите нямат и
семейно жилище, доколкото са живели в чужбина.
Имуществените отношения относно придобитото по време на брака движимо
имущество страните ще уредят впоследствие, тъй като в тази посока не се събраха данни
дали изобщо страните имат такова.
По отношение на фамилното име на съпругата, тъй като същата не е приела
фамилията на съпруга си, то остава непроменено
Предвид всичко изложено съда счита, че разноските направени по делото се поемат
по равно, в тежест на всеки от тях, както са ги направили, на основание чл.329, ал.1,изр.ІІ от
ГПК.
По отношение на държавната такса за допускането на развода, съдът намира, че
същата следва да бъде определена в размер на 50.00лв., вносими поравно от страните, на
основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
2
Водим от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК, съдът:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Х. Х. И., ЕГН **********, от с.С., общ.П., обл.Т.,
ул.“****, и С. Ш. А., ЕГН **********, от с.Г., общ.П., обл.Т., ул.***, сключен с Акт
№****г., съставен в с.С., общ.П., като дълбоко непоправим и разстроен, на основание
чл.49, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА Х. Х. И., с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПпРС сумата
25.00лв. (двадесет и пет лева)- държавна такса за допускането на развода, на основание чл.
6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С. Ш. А., с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПпРС
сумата 25.00лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса за допускането на развода, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Търговище, в двуседмичен
срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3