04.11.2019г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№259 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от ЗУТ и е образувано по жалба от ООД Константин 07
– гр.П., против Заповед №604/31.12.2018г. на Кмет на Община И. за премахване на
незаконен строеж. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна. С нея било разпоредено
премахване на незаконни строежи – Навес с дървена покривна конструкция с
размери 22,75/9,70м, който бил построен в отклонение от издадено строително
разрешение за поставяне №03/07.10.2011г., тъй като не било спазено посоченото
петно за застрояване, няма одобрен проект и разрешение за строеж и част от него
попада в съседен поземлен имот, както и Част от ограда /на изток/ с дължина
55,90м. и височина на плътната част средно 0,60м/0,25м, изградена от бетон и
ажурна част, изградена с метални колове и мрежа с височина 1,60м., попадаща в
съседен поземлен имот. Извършената проверка, преди да бъде издадена оспорената
заповед, направила своите констатации от старо геодезическо заснемане от
м.април 2017г., а не било направено такова за датата на извършване на
проверката – 28.11.2018г. Не били изложени съображения за идентичност на
старото и актуалното положение, а това водело до необоснованост на изводите.
Изрично било направено подобно възражение още след връчването на констативния
акт, но то не било разгледано от административния орган. При проверката било
установено, че изграждането на ограда имало две строителни разрешения -
№13/14.06.2007г., издадено на ЕТ К. С., и №22/13.08.2008г., издадено на дружеството
– жалбоподател. Но пък сред адресатите на заповедта не бил посочен едноличния
търговец, нито било обосновано защо оградата следвало да бъде премахната от
дружеството. Неяснотата идвала и от посочването на обекта като един, а било
прието, че били издадени две разрешения за строеж. Това водело и до
невъзможност да се отграничи кое от двете разрешения не съответства на
изграждането на оградата. Освен това оспорената заповед била издадена на основание
чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.3 от ЗУТ, касаеща незаконните
строежи. Но пък за обекта Навес с дървена конструкция било издадено разрешение
за поставяне по реда на чл.57 от ЗУТ, което налагало провеждане на специалното
производство по чл.57 от ЗУТ – от компетентност на кмета на общината, но това
производство не било извършено. Нямало констатации, че се касаело за изцяло
незаконен строеж, а твърденията били, че част от него попада в съседен имот, но
от това не следвало да се премахва целия обект. Не били посочени факти, които
да обосноват правните основания за издаване на заповедта, посочени в т.1 и т.3
от ал.2, чл.225 от ЗУТ. Първото изисквало да е изграден в несъответствие с
предвижданията на ПУП. При второто се изисквало съществени отклонения в
одобрените инвестиционни проекти, но нита в констативния акт, нито в
обстоятелствената част на заповедта имало обосновка в тази насока. Не била
отграничена навлизащата в чужд имот част и съответно в тази насока преценката
за съществено отклонение била невъзможна. Иска съдът да отмени оспорената
заповед като незаконосъобразна, като се заплатят направените по делото
разноски.
Ответникът Кмет на Община И., обл.Х.,
оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да постанови решение, с което
да се отхвърли, като и да се заплатят направените разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка съгласно Заповед
№506/20.11.2018г. от служители на Община И. бил съставен Констативен акт №7/28.11.2018г.
относно строеж Навес с дървена покривна конструкция, построен в ПИ 1126, кв.22
по ПУП И., и Ограда, построена в УПИ IX-1104, 1125, 1126, кв.22
по ПУП И.. В
преписката са представени жалба от 17.01.2017г., писмо от ДНСК – л.71-73. Имоти
УПИ IX-1104, 1125, 1126, кв.22 по ПУП И. били собственост на
ООД Константин 7, а ПИ 1106, кв.22 по ПУП И. бил собствен в ид.ч. за ЕООД Мак
92 и наследници на трето лице. Определените като строеж VI категория Навес с дървена покривна конструкция и
Ограда били собственост на ООД Константин 7, като дружеството е посочено и като
техен ползвател. За обекта Навес с дървена покривна конструкция е посочен, че
има издадено разрешение за поставяне №3/07.10.2011г., а за Ограда – две
разрешения за строеж, съответно №13/14.06.2007г., издадено на ЕТ К. С., и
№22/13.08.2008г., издадено на ООД К. ... Установено било, че Навес с дървена
покривна конструкция бил в отклонение от издаденото разрешение за поставяне и
част от строежа попада в съседен имот, което било съществено нарушение, тъй
като представлявал незаконен строеж съгласно чл.148, ал.2 във вр. с чл.154,
ал.2, т.1 и т.4 от ЗУТ – не било спазено посоченото петно за застрояване с
размери 20,00/7,00м. Установено било и че обектът Ограда е в отклонение от
издадените разрешения за строеж, като част от нея /на изток/ с дължина 55,90м.
и височина на плътната част средно 0,60/0,25м. е построена в съседен имот и не
отговаря на изискванията на чл.48, ал.3 и 4 от ЗУТ. Като нарушени разпоредби
са посочени чл.225, ал.2, т.1-3 от ЗУТ. Приложени са копие от скица
№129/07.10.2011г. с указано петно за застрояване и геодезическо заснемане от
04.2017г. с отразено съществуващо положение на двата обекта. Не е съставена
собствена ръчна скица от проверяващата комисия, за да се укаже нарушението като
местоположение и размери, а е използвана скица от геодезическо заснемане, в
което няма отразени координатни точки и дължината на оградата и навеса, а
направено е изчислена само площ за навеса.
Актът е съставен в присъствието на представител
на дружеството, посочено като собственик, изпълнител и ползвател, като е
направено възражение от 04.12.2018г., че констатациите са общи, не почиват на
доказателства, а геодезическото заснемане не било извършено за целите на
проверката, а било от 2017г. и част от предишна заповед, отменена с влязло в
сила решение. Освен че не било актуално, то геодезическото заснемане не било и
пълно – нямало посочване с каква част се навлиза в съседния имот при
изграждането на двата обекта, не били ясно очертани и визуализирани
отклоненията.
Въз основа на Констативен акт №7/28.11.2018г.
Кметът на Община И. е издал Заповед №04/31.12.2018г., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1-3 е наредил на собственикът на строежите да ги
премахне в 30-дневен срок. За строежа Навес с дървена покривна конструкция се
посочват размери и че е построен с бетонови и дървени колове, от северната
стена е затворен с тухлена зидария, а останалите страни са открити, с покрив
двускатен с дървена покривна конструкция, покрит с керемиди, което го
класифицира като строеж съгласно пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и за същия нямало
надлежно издадена строителна документация, тъй като бил построен в отклонение
на издаденото разрешение за поставяне, не било спазено посоченото петно за
застрояване и част от имота попадала в съседния имот. За обекта Ограда се
посочва, че част попада в съдебния имот – на изток с обща дължина 55,90м и
височина на плътната част средно 0,60/0,25м, изградена от бетон и ажурна част,
изградена с метални колове и мрежа с височина 1,60м, поради което се явявала
незаконна, тъй като била в отклонение от издадените разрешения за строежи не
била спазена строителната линия. Възраженията от 04.12.2018г. били приети за
неоснователни без да са изложени съображения по тях.
Заповедта е връчена на жалбоподателя с
придружаващо писмо изх.№94-00-2722/1 с известие за доставяне, като е получена
на 11.02.2019г. – л.83 от делото, а съобразно посоченото в писмо
изх.№30-00-100/25.02.2019г. жабата е постъпила на 19.02.2019г.
Видно от представения н.а.
№87/14.04.2008г., №105/13.06.2005г. и н.а. №13/10.02.2005г. ПИ №1126 и 1125,
както и УПИ IV-1104, както и от дружествения договор от 31.10.2013г.
тези имоти са собствени на дружеството – жалбоподател.
За двата обекта има издадени съответно за
навеса – Разрешение за поставяне №3/07.10.2011г., представено по делото, ведно
с виза и конструктивно становище, а за оградата – Разрешение за строеж
№22/13.08.2008г. и №13/14.06.2007г., ведно с конструктивни становища и детайл
за изработка на ограда от лек тип.
Съгласно представената обяснителна записка
и скица с контролно геодезическо заснемане от 04.2017г. по координатна система
от 1970г. са заснети съществуващи огради и нанесена регулация, като заснемането
е с възложител Община И. и е относно УПИ
IХ-1104,1125 и УПИ I-1126,1134, кв.22 – л.57-61.
За пълното изясняване на спора от
фактическа страна е назначена и изслушана експертиза, по която заключението на
вещото лице се възприема от съда изцяло като компетентно и безпристрастно
изготвено. При извършената проверка на представените по делото документи и
тези, находящи се в Община И., както и замерване на място, вещото лице
установява, че вместо собствена ръчна скица проверяващите са използвали
геодезическо заснемане, в което няма приложени координати на точките и няма
посочени размери, поради което не може да се твърди, че двете огради и навеса
са навлезли в площта на УПИ II-1106. Като изхожда от
известните данни вещото лице представя 3 броя схеми с вероятно местоположение
на процесните обекти и сочи, че категоричен извод относно изпълнението им би
могъл да бъде даден едва след повторно геодезическо измерване. За процесните
огради са били одобрени необходимите проекти по ЗУТ, има съставено
конструктивно становище, а за навесът е издадено разрешение за поставяне и
необходимото конструктивно становище. При направения оглед на навеса вещото
лице установява, че при реализацията на обекта са спазени направените
изисквания, като от източната страна след два реда
стоманобетонови колони са изпълнени и един ред дървени колони със сечение 20/20 см. Този обект подлежал на
разрешение за поставяне съгласно чл.56 от ЗУТ. Отклонението по отношение на
този обект – в посочени от вещото лице размери, не било съществено, тъй като
при поставяемите обекти ЗУТ не коментира устройствени характеристики, а в
случая било нарушено указанието на визата за местоположение на поставяемия
обект. Вещото лице сочи, че комисията основава изводите си само на едно готово
геодезическо заснемане, а проверяващите не са изследвали самостоятелно
нарушенията и отклоненията. Не било обследвано дали обектите са незаконен
строеж, тъй като било възможно да не отговарят на всички изисквания, но да не
са незаконни. Отделно от това нямало яснота дали целите обекти или само част от
тях са в нарушение. Изрично се
посочва, че в общината има проектиране на обект Изменение на ПУПІПРЗ на кв.22
по ПУП на Ивайловград, като проектът бил в процедура по одобряване и се
предвиждало образуване на нов УПИ с устройствена зона Пп в съответствие с
действителното ползване на терените, което създавало нова хипотеза по отношение
на процесните обекти.
При така изложеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, адресат на акта, срещу акт, подлежащ на оспорване
и в законоустановения срок.
Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ – кмет на съответната община. Безспорно е по делото, че строежът Ограда е VI категория, а заповедта е издадена и подписана от Кмет на съответната община, поради което в тази част не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК. По отношение на установеното, че другият обект е преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ и доколкото съобразно чл.57а, ал.2 и 3 от ЗУТ /редакция преди доп. с ДВ бр.25/2019г./ констатациите относно нарушението се извършват от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ, а кметът на общината издава заповед за премахване на обекта, то следва да се приеме, че и по отношение на навеса административният орган е действал в пределите на своята компетентост.
Заповедта
съдържа наименование, подпис на издателя, адресат на акта, разпоредителна част,
с която са определени задълженията, начина и срока за изпълнението им, посочени
са фактическите и правните основания за издаването ѝ, като така са
спазени изискванията за форма съгласно чл.59 от АПК. Указан е както редът, така и срокът за
обжалване на акта, поради което не е налице и отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК.
Но при издаване на оспорената заповед административният
орган не е спазил общите правила по чл.35 и чл.36 във вр. с чл.9, ал.2 от АПК
за изясняване и доказване на релевантните за случая факти и обстоятелства,
включително посредством служебно събиране на относимите доказателства, като
така е направен необоснован извод, че двата обекта / навесът, определен като
строеж, и оградата/ са незаконни строежи и следва да бъдат премахнати. За
основа на констатациите е приложено е геодезическо заснемане, което не само
няма данни да е актуално към момента на проверката, но и е непълно, тъй като в
използваното заснемане липсват размери и разстояния, както и няма приложени
координати на гранични точки, за да бъде установено действителното местоположение
и съответните значими за производството данни за оградата и навеса. По
отношение на констатациите и изводите относно обекта Навес следва да се има
предвид неоспореното заключение на вещото лице и събраните по делото
доказателства, че това е преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ. Вещото
лице е категорично, че навесът е изпълнен с разрешение за поставяне и за него е
изготвено конструктивно становище, като има отклонение в размерите, посочени от
визата, но те не се определят от вещото лице като съществено отклонение,
доколкото към поставяемите обекти няма условия за изпълнение както към строежите,
представляващи допълващо застрояване и стопански сгради. Като нарушение при
поставянето на обекта вещото лице сочи нарушено указание на визата, касаещо местоположението
– вместо на 3,00м. от общата дворищна регулационна линия, то поставянето било
направено върху същата линия. Нито в констативния протокол, нито в заповедта
има извод защо административният орган приема за обекта, че не е преместваем, а
е строеж, при това го определя като масивен. В тази насока единствено в
заповедта е посочено, че обектът е строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на
ЗУТ, т.е. сочи се легалната дефиниция по смисъла на ЗУТ за строеж – „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното
наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението, но не и съответни действителни факти, които да го подведат
под тази норма. От тук следва, че административният орган неправилно е провел
производство по отношение на този обект по чл.225а от ЗУТ – за премахване на
незаконен строеж, вместо по чл.57а, ал.3 от ЗУТ. Независимо, че и в двете
производства компетентен да издаде заповедта за премахване е кметът на
съответната община, то е следвало да бъде изследвани от административния орган
различни обстоятелства, които и да бъдат подведи под съответната правна норма и
основание, относими към преместваемите обекти, а не към незаконните
строежи. По отношение на констатациите и
изводите относно обекта Ограда следва да се има предвид не само вече изложеното
относно геодезическото заснемане и несъставянето на съответна схема от
проверяващите, а и наличието на безспорен факт, че за оградата са издадени две
разрешения за строеж, касаещи поставянето на ограда в два различни имота.
Констатациите за построяване на част от двете огради, като построени в
отклонение на издадените разрешения за строеж и не спазена строителна линия,
обаче са относно една част с обща дължина 55,90м с посочена височина на
плътната част средно 0,60/0,25м, изградена от бетон и ажурна част, изградена с
метални колове и мрежа с височина 1,60м., попадаща в съдебния имот 1106, кв.22.
така описана тази част не дава описание на съответните части от двете огради,
за които са направени твърденията, нито тези отделени две части са обозначени
по начин, които да ги определя така, че да може да бъде извършено премахването
на съответната част, за която се твърди, че е в отклонение. Наред с това и за
двата обекта – навес и ограда, е разпоредено премахването на част от всеки
един, но не е обсъдено и определено каква е тази част, както и не е изследвано
възможно ли е премахването на само част от съответния обект и дали той може да
съществува като самостоятелен обект след извършване на разпоредено за
премахване на част от него.
Освен посоченото до тук административният
орган е приел, че обектите са изградени като
незаконни по смисъла на посочените чл.225, ал.2, т.1-3 от ЗУТ. В този смисъл не
само има непълно и неточно установяване на фактите от значение за издаване на
оспорения акт, но и за дори установените факти не може да се твърди, че са коректно
квалифицирани в съответствие с посочената норма. За навеса /без да е уточнено
защо се приема за строеж, а не е временен обект/ има посочване, че няма
надлежно издадена строителна документация - одобрен проект и разрешение за
строеж, и част от него попада в съседен имот, като заедно с това е посочено, че
е построен в отклонение на издаденото разрешение за поставяне, тъй като не било
спазено посоченото петно за застрояване, т.е. едновременно се приема, че е
преместваем обект, както и строеж. За двете огради се посочва обща част, която
попадала в съседния имот и се явявала незаконна като построена в отклонение от
издадените разрешения за строеж и не спазена строителна линия, а не са посочени
поотделно съответните части от всяка от оградите.
В този смисъл съдът установи, че административният орган е постановил оспорения акт без да събере доказателства и да установи дали единият обект е строеж или преместваем, както и дали обектите, предмет на заповедта, са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, което обстоятелство на самостоятелно правно основание обуславя незаконосъобразност на заповедта. Процесуалният и материалният закон са приложени неправилно, което е основание за отмяна на оспорения акт
С оглед крайния извод за основателност на
жалбата, то следва да бъде уважено искането на жалбоподателите ответната страна
да им заплати направените по делото разноски – 500,00 лева за
адв.възнаграждение, 50 лева д.т., 353,00 лева – за вещо лице.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №604/31.12.2018г. на Кмет на
Община И. за премахване на незаконен строеж.
ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на ООД К. .. – гр.П.,
ЕИК …., направените
по делото разноски в общ размер на 903,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
Съдия: