О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 603 26.03.2019 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.БУРГАС, Първи състав, в закрито заседание на двадесет и шести март,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов административно
дело № 531 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на „БИОТЕХКОРП“ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул.“Възраждане“№
31А, представлявано от управителя Ю.В. Д., чрез пълномощника –адвокат Г.К.,***.
С жалбата се оспорва „писмен
отговор/становище/“, изх.№ 769000-2744 от 14.02.2019г., издаден от
Началника на Сектор „Пътна полиция“, който според жалбоподателя бил индивидуален административен акт, тъй
като бил издаден в отговор на Заявление, с рег.№ 769000-2747 от 07.02.2019г.
подадено до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.Бургас.
Жалбоподателят
счита, че оспореният административен акт бил издаден в противоречие с
материалноправните норми и целта на закона. Органът отказал да разреши „запазване правото на ползване на
регистрационни табели с № „А00001А“ както и да „разреши бъдещо монтиране на табели с № „А00001А“ на друг автомобил, собственост на дружеството, като се
позовал на чл.19 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистрацията на МПС,
издадена от Министерството на вътрешните работи.
В резюме, доводите на жалбоподателя са
следните:
През месец
юли 2016г. представител на дружеството подало в сектор „Пътна полиция“-Бургас
заявление за ползване на табели с регистрационен номер по желание, по реда на
чл.24, ал.6 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистрацията на МПС /за краткост наредбата/. Според
жалбоподателя, редът по който се издава подобно разрешение бил особен.
Заявителят посочвал, че желае ползването на номер по свой избор, след което
била осъществявана обстойна проверка както на заявителя, така и на възможността
за издаване на табела с описания номер по желание. В тази процедура не се
обсъждало на кой точно автомобил ще се прикрепят табелите, а в случай, че не са
налице цитираните отрицателни предпоставки за издаване на табели с номера по
желание, органът издавал подобно разрешение. Процедурата по чл.24, ал.6 от
Наредбата била специална по отношение на общите правила, а в подкрепа на това
се сочи и изключение от принципа за разходоориентиран размер на таксата,
съгласно Постановление № 1 от 2012г. на Министерския съвет, с което била приета
Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл.7а от
Закона за ограничаване на административното регулиране и административния
контрол върху стопанската дейност и разходването им.
При
уважаване на съответното подадено заявление, считано от 23.08.2016г.
дружеството придобило правото на ползване на табела с рег.номер по желание, а
именно, рег.№ А00001А. Била заплатена таксата, предвидена в Тарифа № 4 за
таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по
Закона за държавните такси, т.е. след заплащане на сумата от 7000 лева.
Табелата била прикрепена на автомобил „BMW X5 25d“, с посочени индивидуализиращи данни. Това превозно
средство претърпяло пътнотранспортно произшествие на 20.08.2018г., вследствие
на което бил увреден и съгласно приложен документ на застрахователя щетата била
„тотална“ и следвало да се прекрати регистрацията на МПС. Сочи се, че и двете
регистрационни табели били напълно запазени, т.е. не са повредени в резултата
на произшествието.
Така
изложените факти и наличието на особен ред за придобиване правото на ползване
на номер по избор, както и значителният размер на платената такса за издаване
на табелите с такъв номер, обосновали тезата на жалбоподателя, че след като
титулярът на правото на ползване бил един и същи субект, липсвала пречка
издадените по-рано регистрационни табели с номер по желание да се поставят на
друг автомобил, собственост на същия титуляр.
С
жалбата се иска постановяване на съдебно решение, с което ответната страна-
Началник на сектор „ПП“ при ОД на МВР- град Бургас да бъде задължен да разреши
на дружеството запазване правото на ползване на рег.№ А00001А, както и да
разреши монтиране на табелите с цитирания номер на друг автомобил, собственост
на същото дружество.
Прави
се и „особено искане“, а именно да се издаде съдебно разпореждане до
административния орган за съхраняване на регистрационни табели с този номер при
прекратяване на регистрацията на автомобил „BMW X5 25d“, до приключване на производството с влязло в сила
решение.
Наред
с изложеното, при уважаване на жалбата трябвало да се вземе предвид и
обстоятелството, че таксата за придобиване на правото да се ползва номер по
желание вече била платена и българското законодателство не допускало повторно
събиране на такса за една и съща услуга. Поради това, ако бъде издадено
разрешение за монтиране на табели с описания номер на друг автомобил,
собственост на същото дружество, следвало да се заплати обикновена такса за
регистрация, съгласно чл.26 и 27 от тарифата за таксите.
След двукратно изискване /с определения на съда от 11.03.2019г. и от
15.03.2019г./, административният орган изготвил оспорения „писмен отговор /становище/“, изпратил по
делото пълната административна преписка. От страна на ответника- Началник на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.Бургас, не се изразява становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
Административен съд– град Бургас, като взе
предвид доводите и становищата на страните, съобразно представените по делото
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По
фактите:
Жалбата е подадена от търговско
дружество, подало описаното по-горе заявление, а жалбоподателят е адресат и на
писмения отговор/становище/, оспорен в настоящото производство.
На 07.02.2019г., било подадено Заявление
от „БИОТЕХКОРП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Възраждане“№ 31А, представля-вано от управителя Ю. В. Д., чрез
пълномощника–адвокат Г.К.,*** от делото/.
Документът бил адресиран до Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
гр.Бургас, а в него при излагане на фактите, свързани с регистрацията на
автомобил „BMW X5 25d“, с рег.№ А00001А,
както и обстоятелството за претърпяното ПТП, в резултат на което автомобилът
бил увреден „тотално“, юридическото лице- собственик на превозното средство
уведомило административния орган за наличие на основание за прекратяване на
регистрацията на МПС. В подкрепа на изложеното било представено и съответно
уведомление от 31.01.2019г. на конкретния застраховател, с който дружеството
имало правоотношение. Видно от писмото на ЗАД“Армеец“/ л.32 от материалите по делото/, автомобилът имал застраховка
„Каско“ на МПС, с посочена индивидуална полица, а във връзка със заведена
претенция било констатирано застрахователно събитие, при което превозното
средство било увредено „тотално“, съгласно Общите условия към сключен
застрахователен договор и нормата на чл.390, ал.2 от Кодекса за застраховането.
В уведомителното писмо се сочи, че предстои изплащане на застрахователно обезщетение
след прекратяване на регистрацията на МПС, поради настъпилата тотална щета.
Видно от материалите по делото, към
датата на подаденото заявление от 07.02.2019г. не било подадено заявление за
прекратяване на регистрация на МПС по образец.
След като обсъдил изложените факти и
обстоятелства, по повод процесното заявление от 07.02.2019г., вх.№ 769000-
2747, органът изпратил писмен отговор/становище до дружеството -изх.№
769000-2747 от 14.02.2019г., в което са цитирани нормите на чл.140, ал.2 от ЗДвП относно условията и редът за регистриране на превозните средства, както и
издадената въз основа на тази норма наредба на МВР, съответно упоменатото в
чл.143, ал.6 от ЗДвП, с оглед прекратяване регистрацията на МПС. Като се
позовал на указанията в чл.19, ал.1, както и ал.4 от наредбата, органът изложил
становището си, че молбата на дружеството от 07.02.2019г. не може да бъде
удовлетворена, респективно при прекратяване на регистрацията на процесното
превозно средство, табелите с рег.№ А00001А ще бъдат унищожени, съгласно
цитираните разпоредби на нормативния акт.
Със заявлението от 07.02.2019г. до
административния орган се иска да бъде разрешено запазване правото на
ползване на цитирания номер по желание, което право било предоставено на
това дружество, съответно да бъде разрешено монтиране на табелите с
издадения регистрационен номер по избор на друг автомобил, собственост на
дружеството.
По делото бе представено и заверено
копие от заявление за първоначалната регистрация на автомобила на фирмата,
подадено на 18.08.2016г./л.30 от делото/,
както и заявление от същата дата, подадено от името на юридическото лице, с
което било поискано предоставяне на регистрационни табели с номер по желание,
т.е. на номер А00001А, относно собствения на фирмата лек автомобил „БМВ Х5“, каквото
разрешение било получено /обективирано с
подписи на посочените длъжностни лица, в долната част на документа/, както
и след заплащане на дължимите суми, вкл. таксата от 7000 лева за ползване на
регистрационен номер с надпис по желание.
Както вече бе отбелязано, видно от
допълнително постъпила по делото справка от ответната страна /писмо вх.№ 3133 от 19.03.2019г./, на
датата, когато било подадено заявление до органа с отправените искания относно
ползване на избрания номер /07.02.2019г./,
дружеството не подало съответно заявление за прекратяване на регистрацията,
каквото се изисква по образец. Такова било подадено по-късно, а именно на
12.03.2019г., а с него били приложени и декларация от законният представител на
дружеството, че тотално увреденият автомобил бил предаден в център за
съхранение и разкомплектоване на МПС. Декларацията била изготвена на датата
12.03.2019г., като отново било представено и уведомителното писмо на
застрахователя за предстоящо изплащане на обезщетение, след прекратяване на
регистрацията.
По делото е представен и Протокол от
12.03.2019г., удостоверяващ, че комисия от длъжностни лица в посочения поименен
състав проверила представените за бракуване табели, с регистрационни номера,
сред които били описани и табелите с номер А00001А. Изрично е отбелязано, че на
тази дата бракуваните табели са унищожени, чрез разрязване.
Приложена е и Заповед № 251з-2556 от
12.08.2016г., издадена от Директора на ОД на МВР-гр.Бургас, относно „създаване
организация за предоставяне за ползване на табели с регистрационни номера с
четири еднакви цифри в поредния номер, комбинация от цифри или с надпис по
желание“.
При
произнасянето си, съдът съобрази от правна страна следното:
За ясното очертаване предмета на
производството, следва да се уточни изрично, че обект на съдебен контрол и
проверка за законосъобразност в настоящото производство е само т.нар. писмен отговор/становище на ответника,
по повод подаденото на 07.02.2019г. заявление. Това е така, защото жалбата е
насочена именно срещу това писмо, което според жалбоподателя имало характер на
индивидуален административен акт, респективно подлежи на оспорване пред
компетентния съд, по реда на АПК, а се твърди, че било незаконосъобразен акт.
На първо място, преди да бъдат обсъдени
обстоятелствата по съществото на спора, следва да се прецени дали е налице
административен акт, който подлежи на оспорване пред съда, като в случаят
действително може да бъде предмет на оспорване издаден от компетентния орган
индивидуален административен акт, представляващ изрично волеизявление или
изразено с действие или бездействие волеизявление на административен орган, с
което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права,
свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, респективно
отказът да се издаде такъв акт / по
аргумент от разпоредбата на чл.21 от АПК/. В такъв случай, производството
по издаване на целения индивидуален административен акт започва по реда,
посочен в нормата на чл.24 от АПК.
В настоящата хипотеза, действията на
органа по повод прекратяване на регистрацията могат да бъдат предмет на съдебен
контрол само при започнала по смисъла на чл.24 от АПК процедура, с подаване на
нарочно заявление за прекратяване на регистрация. Обаче, на 07.02.2019г. такова
не било подадено, а било отправено само искане да бъде запазено правото на
ползване на цитирания номер по желание, съответно да бъде разрешено
монтиране на табелите, с издадения регистрационен номер по избор на друг
автомобил, собственост на дружеството. Жалбоподателят стигнал дори
по-далеч, като при изискването да му бъдат уважени тези искания дал указания на
органа, впрочем и на съда, каква такса следвало да дължи при евентуалното
уважаване на тези искания, защото вече си бил платил таксата за осъществена
услуга „предоставяне на регистрационен номер по желание“, поради което трябвало
да му се изиска само „обикновена такса“, съгласно тарифата.
Не може да бъде споделена тезата на
жалбоподателя, че писмото- отговор на ответника съставлява индивидуален
административен акт. За да е налице такъв акт, който да бъде годен обект за
оспорване по този ред е следвало заявителят да подаде изискуемото заявление за
прекратяване на регистрация, по повод на което да се направят съответните
искания и на тази плоскост да се обсъждат евентуалните действия или
бездействия, респективно актове, които органът постановява. При така създалата
се ситуация, дружеството само направило едно предварително известяване на
намеренията си да запази предоставения регистрационен номер, без да инициира
производството пред органа, чийто предмет е прекратяване регистрацията на
автомобила. Макар подадения на 07.02.2019г. документ да бил озаглавен „заявление“,
с подаването му дружеството не поставило началото на производство по
прекратяване на регистрация, а всъщност уведомило органа, че предстои да бъде
осъществена такава процедура и предварително направил искания свързани с
нейното осъществяване. В този смисъл, изпратеният отговор на органа съдържа
само разясняване на правната уредба, като били цитирани относими правни
разпоредби относно произнасянето с регистрационните табели, но е абсолютно
несъстоятелно да се твърди, че писмото на административния орган по своята
същност съставлява годен административен акт, при положение, че процедурата по
прекратяване на регистрацията още не била инициирана от заинтересованото лице,
а това се случило едва на 12.03.2019г.
Относно спорния момент дали процесните табели
с номер по желание подлежат на изземване и унищожаване, т.е. дали е допустимо
да бъдат монтирани на друг автомобил или не, респективно дали поначало били
издадени на фирмата-заявител или са предоставени само за конкретен автомобил,
собственост на тази фирма, ясен отговор дава логическото и систематичното
тълкуване на нормите от приложимия подзаконов нормативен акт.
Според императивната норма на чл.10, ал.1 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, издадена въз основа на чл.140, ал.2 от ЗДвП „За всяко регистрирано превозно средство се
предоставят табели с регистрационен номер“. Този номер е уникален и не се
предоставя на заявителя, независимо дали е физическо или юридическо лице, а се
дава на конкретното превозно средство и аргумент в подкрепа на този извод освен
цитираната е и друга императивна разпоредба-чл.10, ал.8, който гласи, че „При загубване или открадване на табела(и) с
регистрационен номер, отговаряща(и) на българските стандарти БДС 15980 и БДС
ISO 7591 или Регламент (ЕО) №
2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г., те се обявяват за издирване,
а превозното средство се регистрира с нов регистрационен номер. Старият регистрационен номер не се използва
повторно.“ Допълнителен аргумент за извода, че табелите с конкретен
номер се предоставят на определено моторно превозно средство, а не на неговия
собственик и не подлежат на прехвърляне от едно моторно превозно средство на
друго е и указанието на чл.14, ал.1 от наредбата, съгласно която „Промяна
в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на
регистрационния номер…“ и други.
Съобразно чл.19, ал.1 от наредбата, при прекратяване на регистрацията
по заявление на собственика, основаващо се на документ от застрахователя, че
следва да бъде изплатено обезщетение за тотална щета, каквито са реалните факти
в процесният казус, се предоставят табелите с регистрационния номер на
превозното средство, а на следващо място в текста на чл.19, ал.4 от нормативния
акт на органа се вменява задължението, че „представените табели се изземват и
унищожават“. При така съществуващата уредба, дори не е предоставена
възможност за преценка от страна на органа дали да бъдат иззети и унищожени
табелите или не, а следва да бъдат изпълни нормативните указания.
Уредбата на регистрационният номер, като част
от елементите на регистрацията на всеки автомобил, както и принципите за
неговото определяне са инкорпорирани в чл.24 от наредбата, а общият случай при
определяне на регистрационен номер, съответно неговото съдържание се описва в
чл.24, ал.1, т.1-4, както и ал.2 и ал.3 от наредбата. Действително, като
изключение от общото правило, нормотворецът уредил правна възможност, съгласно
ал.4 и ал.6 на чл.24 да се определя регистрационен номер, със съдържание на
цифрите или включващ надпис по желание, по избор на конкретния собственик, за
което се подава нарочно заявление по реда на чл.24, ал.4 и ал.6. В тези норми е
указано и обстоятелството, че се заплащат такси, които се събират в системата
на МВР, по Закона за държавните такси.
Несъстоятелна е тезата, че по отношение на
тези табели съдържащи надпис по желание не се прилагат описаните по-горе норми,
с аргумента, че била заплащана значително по-висока такса. Последната, както
вече бе отбелязано се определя с нормативен акт. Независимо дали става въпрос
за табели с регистрационен номер издаден по общите правила или за такива,
съдържащи надпис по желание, регистрационният номер на автомобила, съответно
табелата, която го обективира е един от основните елементи на неговата
регистрация и като такъв нормативния ред относно изземването и унищожаването на
табелите при прекратяване на регистрацията е приложим във всички случаи, без
изключения. Този извод следва от систематичното място на нормите, които уреждат
тези процедури, респективно и от логическото им тълкуване. Ако бе налице такова
изключение, то законодателят изрично би го отразил в конкретна правна норма, но
такова изключение от правилото не се съдържа. Тезата, че табела съдържаща
регистрационен номер може да се постави на друго превозно средство противоречи
на цитираните по-горе норми, поради което не намира опора в закона. Нещо
повече, законодателят изрично е отрекъл тази възможност с криминализирането на
подобни действия, като състав на престъпление. Съгласно чл.345, ал.1 от
Наказателния кодекс „Който си
служи с табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно
средство, или с табела, неиздадена от съответните органи, се наказва с лишаване
от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева“.
В настоящият
случай, както стана ясно от обсъдените по-горе писмени доказателства, на
07.02.2019г. било подадено единствено заявление с направените искания за
запазване на съществуващ номер и разрешаване подмяна на превозното средство, на
което да се постави тази табела, а заявлението за прекратяване регистрацията на
тотално увредения автомобил било подадено по-късно, т.е. на 12.03.2019г. При
тези констатации, писменият отговор на така формулираното по-ранно заявление,
не съдържа индивидуален административен акт, издаден от административен орган,
с адресат- заявителя и жалбоподател по делото, нито отказ да се издаде такъв
акт. В писмото си, административният орган само възпроизвежда част от
приложимата нормативна уредба, свързана с регистрационните табели, които предвид снемането на превозното
средство от отчет, трябва да бъдат иззети и унищожени. В този смисъл, писмото
на административния орган не обективира нито административен акт, нито изричен
/писмен/ отказ да се издаде индивидуален административен акт. Отделен е
въпроса, дали този орган има подобни правомощия, т.е. да разпорежда запазване
на предоставени табели с надпис по желание и да разрешава преместването им на
друг автомобил, предвид императивната уредба за уникалността на регистрационният
номер и принадлежността му към едно-единствено превозно средство, описана
по-горе.
За пълнота на изложеното, с оглед направеното „особено
искане“ в жалбата, за издаване на съдебно разпореждане за съхраняване на регистрационните
табели до произнасяне на съда с окончателен акт, следва да се отбележи, че
съдът не разполага с правомощия да издава подобно разпореждане до
административния орган. При положение, че изземването и унищожаването на
табелите е част от процедурата по прекратяване на регистрацията и тя е
регламентирана с посочените задължителни норми, издаване на подобно
разпореждане би било в разрез с нормативния ред, а при липса на такива
правомощия би било и нищожно. Отделно от това, при положение, че с нарочен
протокол от 12.03.2019г. органът вече извършил указаното от наредбата
унищожаване на табелите, подобно разпореждане би било и лишено от предмет.
Обобщено, с изготвянето на обсъжданото писмо на 14.02.2019г. органът не
постановил административен акт, който подлежи на оспорване и подадената срещу
него жалба е процесуално НЕДОПУСТИМА, при което следва да бъде оставена без разглеждане, респективно, производството
по делото- прекратено.
По
изложените съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд -гр.Бургас,
I-ви състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
„БИОТЕХКОРП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Бургас,
ул.“Възраждане“№ 31А, представлявано от управителя Юрий Василиевич Допиро, против
„писмен отговор/становище/“, изх.№
769000-2744 от 14.02.2019г., на Началника на Сектор „Пътна полиция“, във връзка
със Заявление, с рег.№ 769000-2747 от 07.02.2019г. на същото дружество,
подадено до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.Бургас, като процесуално
НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 531 по описа
за 2019г. на Административен съд- гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с
частна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 7 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: