РЕШЕНИЕ№119

 

гр. Сливница, 18.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД- ГР. СЛИВНИЦА, III^-ти състав, в публичното заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

 

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 98 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от „К.Р.“ ООД срещу С.С.Б. положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично вземане в размер на 80,00 лв., представляваща част от главницата по запис на заповед, издаден на 23.01.2018 г., за сумата в размер на 120,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 30.07.2018 г., до окончателното ѝ заплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 258 от 24.07.2018 г. по ч.гр.д. № 466/2018 г. по описа на РС- гр. Сливница.

В исковата молба се твърди, че между „К.“ ООД и ответницата е възникнало търговско правоотношение от едностранна абстрактна сделка – запис на заповед, издаден на 23.01.2018 г., който материализира поето едностранно задължение за заплащане на сумата в размер на 120,00 лв. на поемателя, с падеж на предявяване, който запис е бил предявен на 16.05.2018 г. Сочи се, че поемателят „К.“ ООД е прехвърлило правата по записа на заповед на ищеца „К.Р.“ ООД посредством джиро, обективирано на гърба на записа на заповед с дата 20.06.2018 г. Сочи се, че дължимата сума не е била заплатена изцяло, с оглед което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска за сумата в размер на 80,00 лв.

В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е получено лично от ответницата на 19.04.2019 г.) по делото не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител- адв. Х.М., поддържа исковата молба и моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, като претендира и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В съдебно заседание, проведено на 03.10.2018 г., ответникът, редовно призован (съобщението е връчено пълнолетно лице от домашните му- С. Б. П.- майка, със задължение да го предаде), не се явява и не изпраща представител, като не взема становище по представения от съда с определение от 13.08.2019 г. проект на доклад по делото и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в  чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:

Съгласно  чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Налице е първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С разпореждане от 15.04.2019 г. съдът е указал на ответника последиците от неподаване на отговор, вкл. възможността срещу него да бъде постановено неприсъствено решение, в случай че не се яви в първото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Разпореждането е било връчено на ответника лично на 19.04.2019 г., видно от находящата се по делото разписка, като в едномесечния срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор.

С определение от 13.08.2019 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото. Със същото съдът отново е указал на ответника, че, в случай че не вземе становище във връзка с дадените указания и доклада по делото в дадения от съда срок и, въпреки че е редовно призован, не се яви или не изпрати представител в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска. Съобщението е връчено пълнолетно лице от домашните му- С. Б. П.- майка, със задължение да го предаде, на 19.08.2019 г.

В проведеното на 03.10.2019 г. съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не взема становище по дадените с определението указания и не изпраща представител, като не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В същото съдебно заседание представителят на ищеца адв. М. е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че е налице и втората предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, доколкото искът, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, е вероятно основателен.  В тази връзка съдът съобрази, че към исковата молба и по-конкретно по ч.гр.д. № 466/2018 г. по описа на РС- гр. Сливница, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, което е било надлежно приобщено към настоящото дело, е представен оригиналът на редовния от външна страна запис на заповед от 23.01.2018 г., издаден от ответницата в полза на „К.“ ООД (праводател на ищеца по силата на съдържащото се на гърба на записа на заповед редовно джиро от 20.06.2018 г.). Положения в записа на заповед подпис от името на ответницата не е бил оспорен, като от представената по делото ценна книга на заповед се установява, че тя удостоверява действително поето менителнично задължение. Записът на заповед е действителен, тъй като в този документ са обективирани всички изискуеми от закона клаузи (реквизити) – изразът „запис на заповед” се съдържа както в заглавието на менителничния ефект, така и в неговия текст; безусловно обещание за плащане на определена сума – 120,00 лева; падеж – на предявяване; предявяване на записа за плащане на 16.05.2018 г.; място на плащане – гр. С, ж.к. „Л“, бул. „П. В.“ № **, ет. *, офис **; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати – „К.” ООД; дата и място на издаване – гр. С, на 23.01.2018 г. и подпис на издателя – С.С.Б.. Правата по издадения запис на заповед са били редовно прехвърлени на ищеца „К.Р.“ ООД със извършеното на гърба на записа на заповед джиро от 20.06.2018 г., подписано от Л.Р., в качеството му на управител на джиранта- „К.“ ООД.

Съдът, съобразявайки изложеното, намира, че решението не следва да се мотивира по същество, тъй като същото се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Претендираната от ищеца сума по записа на заповед е в размер на 80,00 лв., с оглед което и предвид диспозитивното начало, въпреки липсата на отбелязвания по записа на заповед за извършени частични плащания, искът следва да бъде изцяло уважен за претендирания размер.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото производство в размер на 25,00 лв., представляващи заплатената от ищеца държавна такса, доколкото макар и в договора за правна защита и съдействие да е посочен размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, а именно 360,00 лв., по делото не са представени доказателства, че същото е било платено по предвидения между страните начин, а именно по посочената в договора банкова сметка. ***. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 385,00 лв., в това число 25,00 лв. държавна такса, и 360,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд- гр. Сливница

 

РЕШИ:

 

ПРЗИНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ, по отношение на С.С.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че „К.Р.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „К.“ № *, ет. *, ап. *, е носител на право на парично вземане в размер на 80,00 (осемдесет) лева, удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 258 от 24.07.2018 г. по ч.гр.д. № 466/2018 г. по описа на РС- гр. Сливница и представляващо част от главницата по запис на заповед, издаден от С.С.Б. на 23.01.2018 г., в полза на „К.“ ООД, ЕИК *********, за сумата в размер на 120,00 лв., правата по който запис на заповед са прехвърлени на „К.Р.“ ООД, ЕИК *********, с джиро от 20.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 30.07.2018 г., до окончателното ѝ заплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.С.Б., ЕГН **********, да заплати на „К.Р.“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на  25,00 (двадесет и пет) лева- разноски в съдебното производство по чл. 422 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.С.Б., ЕГН **********, да заплати на „К.Р.“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 385,00 (триста осемдесет и пет) лева- разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на ответника.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                            (Невена Великова)