ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 734
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500420 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413,
ал.2 вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Ц.П., срещу
разпореждане, инкорпорирано в заповед №98/06.01.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №73/2022 г. на
Районен съд Пловдив, ХIХ граждански състав, с което се отхвърля
заявлението за издаване на заповед за изпълнение против К. П. П., ЕГН
**********, в частта за сумите 41.56 лева договорна лихва и 264.61 лв.
мораторна лихва.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е
неправилен и незаконосъобразен. Целта на заповедното производство е да се
провери дали вземането е спорно. Доказването дали договорът за кредит е
действителен не е предмет на изследване от съда в заповедното производство.
Уговорката за заплащане на възнаградителна лихва не може да се определи
като нищожна поради противоречие със закона. Преценката за противоречие
със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната
лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя
максимален размер на ГПР. В договора са посочени фиксиран годишен
1
лихвен процент по заема, ГПР, брой погасителни вноски и техния размер,
дата на плащането им, общ размер на всички плащания, като е спазено
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не са налице неравноправни клаузи, тъй
като не се създава възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка
на длъжника. Навеждат се и доводи във връзка с неустойка, като се твърди,
че такава не е претендирана със заявлението и заповедният съд се е
произнесъл по непредявен иск. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане
и издаване на заповед за изпълнение.
В съответствие с чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не
е връчен на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в
производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по
реда на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение в частта,
касаеща сумата от 41.56 лв. договорна лихва и 264.61 лв. мораторна лихва,
като е приел, че съгласно чл.411, ал.2, т.3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането се основава на неравноправна клауза в
договора, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
В случая клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР,
неустойка при непредставяне на обезпечение, при предоставена заемна сума
от 500 лв. и общо задължение от 456 лв. са неравноправни клаузи. Наличието
на евентуално неравноправни клаузи сочи дължимост само на главницата.
Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Производството пред първата инстанция е образувано по
заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу длъжника К.П. за следните
суми: 500 лв. – главница; 41.56 лв. – договорна лихва за периода от 28.01.2019
г. до 27.05.2019 г.; 264.61 лв. – обезщетение за забава, считано от 29.01.2019 г.
2
до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. –
14.07.2020 г. не е начислена лихва; законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда. В заявлението е отбелязано, че заявителят е придобил
вземанията въз основа на договор за цесия, сключен със „Сити кеш“ ООД,
ЕИК *********. Между последното дружество и длъжника бил сключен
договор за паричен заем №261497 от 21.01.2019 г., като „Сити кеш“ ООД
предоставило на П. сумата от 500 лв., която следвало да се върне на 18 равни
седмични вноски по 30.09 лв., при първа погасителна вноска на 28.01.2019 г.
и последна – на 27.05.2019 г. Договорната лихва е 41.56 лв., като следвало да
се върнат общо 541.56 лв. Начислено е обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху неплатената главница за периода от
29.01.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 264.61
лв. Заемополучателят не изплатил дължимия заем, като се иска издаване
заповед за изпълнение за посочените суми.
Видно от приложения договор за паричен заем, изрично е
уговорено, че размерът му е 500 лв., следва да се погаси със седмични
погасителни вноски – две по 3.90 лв. всяка и 16 по 33.36 лв., с общ размер на
плащанията 541.56 лв. Посочени са и ГПР – 49.9% и лихвен % - 40.08. В чл.6
от договора е посочено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен чрез
банкова гаранция или чрез поръчител. Според чл.8, заемателят следва да
предостави договореното в чл.6 в тридневен срок от сключване на договора, в
противен случай дължи неустойка в размер на 214.44 лв. с начин на
разсрочено плащане, посочен в приложение №1 към договора. Според
погасителния план, посочен в приложение №1, е посочен и размер на
неустойката, която следва да се заплаща в ежеседмичните вноски, като
размерът на всяка вноска в този случай е 42 лв. и общата дължима сума е 756
лв. В чл.9 от общите условия по договор за заем (л.11 от
първоинстанционното дело) е посочено как се определя обезпечението.
Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени всички
изисквания относно съдържанието на договора. В този смисъл доводите в
частната жалба, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, е неоснователно.
„Сити кеш“ ООД е финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1, т.3 ЗКИ и може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало
извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат
3
качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК в релевантната за периода редакция.
Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и
т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния
размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение
на посочените текстове. Договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин.
Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е
посочена методика на формиране годишния процент на разходите /кои
компоненти са включени в него и как се формира в посочения размер от
49.90%/. По същия начин не е ясно фиксираната годишна лихва от 40.08%
какво включва и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Потребителят
е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Отделно от това, посочените в договора ГПР от 49.90% и общата
сума на плащанията от 541.56 лева не съответстват на действителните. Още
при сключването на договора е предвидено уговорената в чл.8 неустойка да
се плаща разсрочено във времето, заедно със седмичните вноски. Въведеното
изискване за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно
определени параметри, които, предвид броя им и изключително краткия срок,
в който следва да се предоставят – тридневен от сключване на договора, на
практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за
потребителя се създава значително затруднение както относно физическите
лица – поръчители, които следва да отговарят на критерии, за които
информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за
осигуровки, чиста кредитна история и др./, а относно банковата гаранция –
същата трябва да е в размер на два пъти общата сума за плащане по договора
за заем, включваща договорната главница и лихва, и период – шест месеца
4
след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на
документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за които са нужни
технологично време и чуждо съдействие. Нещо повече - в случай, че
заемателят би разполагал свободно със сума, равна на сбора от чистата сума
по договора и възнаградителните лихви за целия период на договора, то той
не би имал интерес от сключването му. Условието за предоставяне на
обезпечение чрез банкова гаранция е в очевидно противоречие с интересите
на кредитополучателя и на практика е неизпълнимо.
По отношение на поръчителството - то би следвало да бъде
подсигурено преди подписване на договора, защото изисква време лицето,
нуждаещо се от кредит, да разговаря с тези, за които счита, че биха се
съгласили да поръчителстват. Тези лица, от своя страна, би следвало да се
запознаят с условията на договора за заем, за да преценят възможно най -
точно рисковете от поръчителството. Не е налице законова пречка да се
поръчителства по вече поето задължение, но в конкретния случай
обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е въведено като
условие за предоставяне на заема, дава основание да се счита, че заемодателят
няма интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката, която
всъщност се явява скрита печалба - скрито възнаграждение, определено в
абсолютен размер, а не в лихви.
С оглед на изложеното клаузата за неустойка при неосигуряване
на обезпечение води до извод за обоснована вероятност да е неравноправна,
като до този извод е достигнал и първоинстанционния съд.
Не се възприемат доводите в частната жалба, че не могат да бъдат
проверявани за неравноправност уговорките между страните, с които съдът не
е сезиран – съдът следва да прецени дали се касае за неравноправни клаузи в
договора, респективно – дали е налице обоснована вероятност за наличие на
такива клаузи.
Производството е заповедно, като законът не изисква представяне
на доказателства в подкрепа на твърденията на кредитора. Това обаче не
освобождава съдът от задължението му да следи за неравноправни клаузи,
което е и направено. В този случай правилно е издадена заповед за
изпълнение само за главницата, с оглед нормата на чл.22 ЗПК, но не и за
лихвите.
По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени
в нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, настоящият състав счита, че правилно
първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за
посочените суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен в атакуваната
част, като следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед
№98/06.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №73/2022 г. на Районен съд Пловдив, ХIХ граждански
състав, с което се отхвърля заявлението на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, бул. Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, за
издаване на заповед за изпълнение против К. П. П., ЕГН **********, от град
Пловдив, ул. Ружа №13, ет.10, ап.47, в частта за сумите 41.56 лева договорна
лихва и 264.61 лв. мораторна лихва.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6