Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ..........., град Шумен, 17.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на седми октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова
и с участие
на прокурор Р. Рачев от Окръжна прокуратура– Шумен
като
разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №243 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63 ал.1 предл. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна
жалба, депозирана от „Комплексен
онкологичен център – Шумен“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, против Решение
№337/05.06.2019 г., постановено по ВАНД №861/2019 г. по описа на ШРС.
Касаторът навежда доводи за допуснато
нарушение на материалния закон от решаващия съд, поради което решението е
неправилно и необосновано. Твърди се, че АУАН бил съставен след изтичането на
три месечния срок от откриване на нарушителя и не е налице плащане по смисъла
на закона, а само възстановяване на неоснователно получени суми по трудово
правоотношение. Иска се да се отмени оспореното решение, както и потвърденото с
него наказателното постановление на директор на ТД на НАП– Варна.
Ответната страна ТД на НАП – Варна, редовно
призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по
касационната жалба.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба
за допустима и основателна и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на
предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, касационната жалба се явява основателна
по следните съображения:
С Решение №337/05.06.2019 г.,
постановено по ВАНД №851/2019 г. по описа на ШРС, е потвърдено Наказателно
постановление №398499 –F449713/16.01.2019 г. издадено от Директор ТД на НАП
Варна, с което на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 10 176.00 лева на основание чл.5 ал.1 от ЗОПБ за
нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ.
За да се произнесе по спора,
районният съд е установил от фактическа страна следното: За периода 01.10.2017 г.
- 30.09.2018 г. била извършена проверка на касатора от ТД на НАП, възложена с
РИП №П-03002718107340-ОРП-001/14.06.2018 г., във връзка с постъпил доклад
№ДИЗШН-1/16.03.2018 г. от Агенция за държавна финансова инспекция Шумен,
относно спазване на данъчното законодателство. В хода на проверката било установено,
че „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, в качеството му на задължено
лице, по смисъла на чл.1 от ЗОПБ било получило плащания в брой, надвишаващи
10 000 лева. На 15.03.2018 г. „КОЦ - Шумен“ ЕООД било получило плащане в
размер на 10 176,00 лева от И.Р. Сумата била отчетена в счетоводството на касатора
в сметка „Каса 1“ и Кт сметка 709 „Други приходи от дейността“ на 15.03.2018 г.
с основание „внесена сума по АДФИ проверка по Договор 12/20“. Установено е, че
на същата дата, а именно 15.03.2018 г.
„КОЦ - Шумен“ ЕООД било получило плащане в размер на 10 180,00 лева от R=<=.
Сумата била отчетена в счетоводството на касатора в сметка „Каса 1“ и Кт сметка
709 „Други приходи от дейността“ на 15.03.2018 г. с основание „внесена сума по
АДФИ проверка по Договор 22/2015“. С оглед тези констатации било прието, че
деянието представлява нарушение на разпоредбите на чл.3 ал.1 т.1 от
ЗОПБ. Въз основа на констатациите от проверката, на 30.11.2018 г. бил
съставен АУАН № F449713, като в същия е посочено, че е нарушен чл.3 ал.1
т.1 от ЗОПБ. АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от управителя лице,
което го подписало без възражения. Писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани.
Въз основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, на 16.01.2019
г., Директор ТД на НАП Варна издал обжалваното Наказателно постановление №398499
–F449713, с което на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 10 176.00 лева на основание чл.5 ал.1 от ЗОПБ за
нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ, за това, че в качеството му на задължено
лице по смисъла на чл.1 от ЗОПБ е получило плащане в брой, надвишаващо
10 000 лв., а именно 10 180.00 лева на 15.03.2018 г. от И.Р. и
10 176.00 лв. на 15.03.2018 г. от И.Р.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че контролните органи стриктно са спазили
императивните правила на ЗАНН по съставяне на акта и НП. Мотивирал се още, че
в хода на съдебното следствие се
установило по безспорен начин от приложените и събрани писмени доказателства,
както и гласните такива, че с действията си дружеството – жалбоподател е
осъществило от обективна страна състава на вмененото му нарушение, понеже на 15.03.2018
г. в гр. Ш. „К.о.ц.Ш.“ ЕООД получило плащане в брой, надвишаващо 10 000
лв., а именно 10 180.00 лева на 15.03.2018 г. от И.Р. и 10 176.00 лв.
на 15.03.2018 г. от И.Р, с което е нарушило забраната на чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ.
Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя по същество,
касаещи характера на извършеното получаване на парична сума. Предвид липсата на
легална дефиниция на понятието „плащане“ в Закона за ограничаване на плащанията
в брой, съдът почерпил доводи в тази насока от Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012
г. на ВКС по тълк. дело №3/2011 г., ОСГТК, касаещо „периодични плащания“ по
смисъла на чл.111
б.„в“ от Закона за задълженията и договорите, според което „плащането“ се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Т.е. за „плащане” по смисъла на чл.111, б. „в” от
Закон за задълженията и договорите следва да се разбира именно задължение за
предаване на пари или други заместими вещи, като било ирелевантно правното
основание за плащането. По тези съображения
въззивният съд потвърдил наложената на дружеството имуществена санкция.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, но не и направените въз
основа на нея правни изводи за наличие на осъществено нарушение по ЗОПБ.
Касационна инстанция намира, че неправилно в
случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице
за нарушение по чл.3
ал.1 т.1 от ЗОПБ, доколкото ответното дружество е в качеството на получател
на парични суми, а не е платец на същите. Фактическите действия по приемане
/получаване/ на извършеното плащане, не са предмет на регулация от нормата
на чл.3
от ЗОПБ и съответно получателят на предмета на престацията, извършена
в нарушение на чл.3 от
ЗОПБ, не е субект на отговорността по чл.5 ал.1 от ЗОПБ. Административнонаказателният
състав на чл.5 ал.1 от ЗОПБ предвижда налагане на
наказание на този, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3 от
ЗОПБ. Съответно нормата на чл.3 от
ЗОПБ императивно регламентира плащанията на територията на страната над
определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна
сметка. Изхождайки от разрешението, дадено в Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012
г. на ВКС по тълк. дело №3/2011 г. на ОСГТК и разглеждайки плащането като
задължение за предаване на пари или други заместими вещи, следва изводът, че
субектът на това задължение и в частност субектът на задължението за предаване
на пари, е субект /адресат/ и на административното задължение по чл.3 от
ЗОПБ. Доколкото регламентираният състав на административното нарушение по чл.5 ал.1 от
ЗОПБ, се свързва с неизпълнение на задължението по чл.3 от
ЗОПБ плащанията над определена стойност да се извършват само чрез превод
или внасяне по платежна сметка, субектът на задължението за плащане и в това си
качество и адресат на задължението по чл. 3 от
ЗОПБ, е и субект на нарушението по чл.5 ал.1 от ЗОПБ.
Форма
на съставомерното изпълнително деяние по чл.5 ал.1 предл. първо от ЗОПБ, е действие
по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл. 3
ЗОПБ. Това плащане в случая не е осъществено от ответното дружество, поради
което и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
На следващо място е необходимо да се
отбележи, че в обжалваното съдебно решение районният съд неправилно е възприел,
че отговорността на дружеството е ангажирана за изпълнително деяние
„допустителство“, като е изложил правилни мотиви, че това не е законосъобразно.
Допустителството се наказва само в изрично предвидените от закона случай и като
форма на осъществяване на деянието на административно нарушение следва да е
изрично, ясно и конкретно обективирано от страна на административно наказващият
орган при описание на обстоятелствата по
неговото осъществяване, каквото липсва в процесното НП. Освен това по реда на
чл.5 ал.1 от ЗОПБ не е налице възможност да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице за нарушение по чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ, защото
допустителство винаги предполага бездействие, изразяващо се в неупражнен
контрол върху поднадзорни лица, в чиято дейност се констатира несъобразяване с
конкретното правило или неизпълнено задължение за противопоставяне на
неправомерното поведение на трето лице и непредприемане на действия за
отстраняването на нарушението. Бездействието, при наличието на задължение за
активно поведение, е противоправно само ако съществува обективна възможност
субектът да осуети нарушението, което предполага конкретни представи в
съзнанието на дееца относно осъществяването на деянието. При липсата на
интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде формиран и волеви като
отношение към съставомерните последици. Отговорност за допустителство биха
могли да носят, съгласно чл.24 ал.2 от ЗАНН, ръководителите на
предприятия, учреждения и организации,
които са допуснали да бъдат извършени административни нарушения, но не и
юридическото лице. Следва да се отбележи, че и в Указания на Министерство на
финансите по прилагането на закона, публикувани на сайта, е посочено изрично,
че на административна санкция подлежи платецът, заплатил сума в брой
надвишаваща посочената в закона, като лицето, получило сумата не може да се
третира като допустител по смисъла на НК, респективно за целите на налагане на
административна санкция по ЗОПБ. С оглед на изложеното, незаконосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Районният съд е достигнал до противен извод, което
налага отмяна на постановеното от него съдебно решение, съответно отмяна на
потвърденото от него наказателно
постановление. В този смисъл е практиката на АС- Шумен по КАНД №198/2019
г. по идентичен казус между страните.
За пълнота, съдът намира, че направеното за
първи път пред касационна инстанция възражение за процесуално нарушение във
връзка с издаването на АУАН след изтичане на три месечния срок от откриване на
нарушителя, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.34
ал.1 от ЗАНН, не се образува административно-наказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения,
както и по посочените в разпоредбата закони- две години. С изтичането на три
месечния срок се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административно-наказателното правоотношение и в този
смисъл процесуално нарушение ще е налице, както когато АУАН е съставен
след 3-месечния срок от откриване на
нарушителя, като срокът започва да тече от деня, в който органът, който е
овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Видно от събраните по
делото доказателства контролните органи са осъществявали действия по събиране
на доказателства с искания за представяне на документи от 29.10.2018 г., като
на 27.11.2018 г. от управителя на дружеството е представена главна книга на
счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ за периода 01.10.2017 г.-30.09.2018 г.,
поради което съдът намира, че дори да е имало данни, че е налице нарушение,
нарушителят не е бил категорично установен на твърдяната от жалбоподателя
датата на образуване на преписката - 14.06.2018 г. Поради което съдът намира,
че данните за извършеното нарушение и нарушителя, са станали известни на
актосъставителя едва когато са изискани и събрани всички писмени доказателства
по казуса, което е било непосредствено
преди съставянето на АУАН и безспорно срокът по чл.34 от ЗАНН не е изтекъл.
С оглед гореизложеното настоящата касационна
инстанция приема, че атакуваното Решение на РС град Шумен е постановено при
неправилно прилагане на материалния закон, поради което е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Доколкото спорът е
изяснен от фактическа страна, то касационната инстанция следва са произнесе по
същество, и Наказателно постановление №398499 –F449713/16.01.2019 г. издадено
от Директор ТД на НАП Варна, с което на „Комплексен онкологичен център – Шумен“
ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 176.00 лева на
основание чл.5 ал.1 от ЗОПБ за нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №337/05.06.2019 г. на Районен съд град Шумен, постановено по ВАНД №861/2019
г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №398499 –F449713/16.01.2019 г. издадено от Директор
ТД на НАП Варна, с което на „К.о.ц.“ ЕООД ***, с БУЛСТАТ *********, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 10 176.00 лева, на основание чл.5 ал.1
от Закона за ограничаване на плащанията в брой, за нарушение на чл.3 ал.1 т.1
от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ:1. ..................
2. ...................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
17.10.2019г.