Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.11.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
осемнадесети октомври година
2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7319 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, във вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД, предявени при активно субективно съединяване.
По изложените в
исковата молба обстоятелства М.Т.А. ЕГН ********** и Л.К.А. ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. С.В. са предявили срещу М.М.М. с ЕГН **********, представляван от неговата майка и
законен представител В.П.Д. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне на сключения на 05.06.2015 г. с Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 48, том IV, per. № 09832, н.д. № 0600/2015 г., на нотариус В.Б.,
peг. № 302 на НК, с район на действие СРС, договор за продажба на недвижим
имот, с който Т.М.А.(наследодател на ищците) и Л.К. А. са продали на ответника,
недвижим имот, представляващ СИО, а именно: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в
гр.София в блок на ул. "********етаж, със застроена площ от 88.17
кв.метра, състоящ се от: входно антре, кухня, дневна, спалня, мокро помещение,
баня-тоалетна, при съседи: апартамент №4, калкан, улица “Стара планина”, двор,
стълбищна клетка, заедно с принадлежащо: МАЗЕ № 3, със застроена площ от 5.80 кв.метра,
при съседи: мазе №4, коридор, калкан, двор, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо парцел II-346 от квартал 732 по плана на гр.София, местност
ГТЦ-Зона Г- 13, целия от 336 кв.метра, находящ се в гр.София, ул. „**********,
при съседи: ул. „Стара планина”, парцел 1-343, парцел III-350, парцел XHI-347 и
парцел XII-318, който АПАРТАМЕНТ, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на град София, община Столична, област София, одобрени със Заповед
РД-18-45/09.07.2010г. на изпълнителния директор АГКК, представлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.404.230.1.2., поради
неизпълнение на задължението за плащане на продажната цена от 99 200,00 лв. в
уговорения срок. Наведен е довод, че жилището предмет на процесната продажба е
било съсобствено наТ.и Л. А.и,
придобит по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, като
след смъртта наТ.А. наследник на неговата част от
имота са съпругата му Л.А. и неговата дъщеря М.А.. Ищците твърдят, че след подписване на
нотариалния акт ответникът М.М., чрез неговата майка
и законен представител В.Д. не е извършил никакви плащания на уговорената продажна
цена. Сочат още, че с нотариална покана pe № 2529,
том I, № 152 от 16.04.2018 г., на Нотариус Т.М., рег.№ 199 на НК, с район на
действие СРС, ищците Л.А. и М.А. са поканили ответника, чрез неговата майка и
законен представител, доброволно да заплати дължимата продажна цена, което не
било сторено. Претендират разноски.
В законовия срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника М.М.М.,
чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител адв. Д.А..
В отговора е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорени
са твърденията на ищците, че ответникът М.М.М. чрез
неговата майка и законен представител В.Д. не е извършвал никакви плащания на
продажната цена. Твърди се, че финансовите отношения породени от процесния
договор за продажба са уредени, чрез майката на ответника и същият няма
задължения по процесния договор за покупко- продажба към момента.
В о.с.з. на 28.01.2020г. адв.Д.
А.е освободена като особен представител по искане на явилата се В.Д. – майка и
законен представител на М.М., с оглед молбата и да и
бъде дадена възможност да ангажира договорен адвокат, който да защити
интересите на малолетния ответник по най – добрия начин, предвид
обстоятелството, че разбрала едва от особения представител за образуваното
дело.
В становище вх. №276763 от 21.10.2020г. /назовано
„отговор на ИМ“/ депозирано от М.М.М., представляван
от неговата майка В.Д., чрез адв.В.Д. - пълномощник
предявения конститутивен иск е изцяло оспорен. Не се оспорва обстоятелството,
че на 05.06.2020г. Т.М.А.и Л.К.А. от една страна и малолетният М.,
представляван от майка му В.Д. е
сключена сделка, с която на ответниика е прехвърлено правото на собственост
върху апартамент №3, находящ се гр.София, ул. "********етаж. Заявено е твърдение, че действителната воля
на страните е да сключат сделка за дарение.
Ответникът се позовава на документ с нотариална заверка на подписите от
01.07.2015г. озаглавен „обратно писмо“ , в който страните по сделката заявили,
че прехвърлителите даряват на приобретеля описания в договора недвижим имот
безвъзмездно. Наведен е довод, че действителната воля на страните е, че
ответникът не дължи плащане. Твърди се, че ищцата Л.А. лично е декларирала в
обратното писмо на по-късна дата, че такава цена не и се дължи. Прави се искане
да бъде разгледано възражението за относителна симулация на сключената
продажбена сделка, като прикриваща дарение и да бъде отхвърлена исковата
претенция. Твърди се, че според действителна воля на страните ответникът не
дължи продажна цена. Твърди се, че
покойнияТ.А. и съпругата му Л. са били в близки
отношения с М. и майка му В., като гледали на момчето като на свой внук.
В
съдебно заседание ищците, чрез адв. В. и адв.Т.поддържат предявения иск и оспорват твърденията на
ответниците за дарствено намерение за разпореждане с единственото жилище на
продавачите. Оспорват възражението за относителна симулация на процесната
сделка, като преклудирано, доколкото не е наведено в срока за отговор. Оспорват
атентичността на представения документ „обратно писмо“, както и нотариалната
заверка като поддържат, че Л.К.А. не се е явявала пред нотариус за подписване
на документ на 01.07.2015г. Правят искане документа да се изключи от
доказателствата по делото, като неистински. Представя списък на разноски по
чл.80 ГПК и писмена защита. В становище
вх.№281928 от 02.11.2020г. ищцата Л.А. допълва, че при подписване на
упъномощителната сделка е била заплашвана и малтретирана от съпруга си Т.А. и Р.К.–
майка на В.Д. и дългогодишна интимна партньорка на Т.. Твърди се, че тормозът е бил системен, като Л.А.,
която е инвалид е била затваряна в жилището, до нея не са допускани други хора,
включително и нейната дъщеря М..
Предвид повдигнатото оспорване по реда
на чл.193, ал.1 ГПК в о.с.з. на 27.10.2020г. е открито производство по
оспорване на обратно писмо с нотариална заверка на подписите от 01.07.2015г. на
нотариус Р.Д..
В хода на делото на 09.07.2022г. ищцата
Л.К.А. е починала, като на нейно място с определение постановено в з.с.з. на
29.08.2022г. като правоприемник е конституирана нейната дъщеря и единствен законен
наследник М.Т.А..
Софийски градски съд, ГО, І –7 ми състав, преценявайки доводите и
възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че апартамент
№ 3, находящ се в гр.София, ул. "********етаж, предмет на процесната продажба е бил съсобствен
наТ.и Л. А.и, придобит по време на брака им в режим
на съпружеска имуществена общност.
Безспорно е, като се установява непротиворечиво и от събраните гласните
доказателства, че съпрузите Л. иТ.А.и купили две
жилища на гр.София на ул. "Стара планина”, след като продали голям
апартамент останал в наследство от родителите на Л.А.,***.
В
приетия неоспорен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 48, том
IV, per. № 09832, н.д. № 0600/2015 г., на нотариус В.Б., peг. № 302 на НК, с
район на действие СРС, е обективиран сключен на 05.06.2015г. договор за
продажба на недвижим имот, с който Т.М.А.лично и като пълномощник на Л.К. А.
продали на М.М.М.,
представляван от неговата майка В.Д., недвижим имот, представляващ съпружеска
имукествена общност, а именно: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр.София в блок на
ул. "********етаж, със застроена площ от 88.17 кв.метра, състоящ се от:
входно антре, кухня, дневна, спалня, мокро помещение, баня-тоалетна, при
съседи: апартамент №4, калкан, улица “Стара планина”, двор, стълбищна клетка,
заедно с принадлежащо: МАЗЕ № 3, със застроена площ от 5.80 кв.метра, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, съставляващо парцел II-346 от квартал 732 по плана на
гр.София, местност ГТЦ-Зона Г- 13, целия от 336 кв.метра, находящ се в
гр.София, ул. „**********, който апартамент, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на град София, община Столична, област София, одобрени
със Заповед РД-18-45/09.07.2010г. на изпълнителния директор АГКК, представлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.404.230.1.2. за сумата от 99
200лв./л.7-л.8 от делото/ Съгласно
уговореното в пункт 2 от нотариалния акт, купувачът М.М.М.
малолетен, представляван от неговата майка В.Д.
се задължил да заплати продажната
цена в размер на 99 200,00 лева, по
банков път, на равни месечни вноски, за срок от 33 месеца, считано от датата на
подписване на нотариалния акт. В пункт 1
, абзац 3 от нотариалния акт е уговорено, че продавачитеТ.А.
и Л.А. си запазват пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продавания
имот.
Видно от Пълномощно с нотариална заверка на съдържанието
рег.№09173 от 26.05.2015г. на М.Б.– помощник нотариус по заместване при
Нотариус В. Б. рег.№302 от НК, ищцата Л.К.А. упълномощила Т.А. до подпише натариален акт за продажба на съособствения
им апартамент придобит по време на брака им, а именно -
АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр.София в блок на ул. "********етаж,
със застроена площ от 88.17 кв.метра, като определи продажната цена, начина на
плащатне и получи същата. Върху пълномощното е отбелязано, че заверката е
извършена извън нотариалната кантора – в гр.София, на ул.“**********. /л.10 - гръб/
Не се спори, като е видно от ЕР №1835 /28.06.2017г. на ТЕЛК
при V МБАЛ София, че ищцата Л.К.А. е лице с увреждания, с призната
от ТЕЛК 92 % ТНР с чужда помощ, с редица хронични заболявания на
опорно-двигателния апарат, с дата на инвалидност – 16.05.2011г./л.21 от делото/
От приетото удостоверение за наследници изх.№РОБ
18-УГО от 15.01.2018г. се установява, че след смъртта на Т.М.А.на 17.12.2017г.
негови законни наследници са съпругата
му Л.К.А. и дъщеря му М.Т.А. – ищци в
настоящото производство./л.11 от
делото/
По
делото е прието за безспорно обстоятелството, че ответникът М.М.М., представляван от майка му В.Д. не е заплатил
уговорената в нотариалния акт за продажба от 05.06.2015г. цена от 99 200,00 лева, като не е заплатил
никоя от уговорените 33 равни месечни вноски.
Спорен е въпроса каква е била действителната
воля на страните по процесния договор за продажба на недвижим имот от
05.06.2015г.
В показанията на ангажирания от ищците
свидетел З.П.А. /67г., без родство/, се съдържат данни, че преди години Т.и Л. А.и
живеели в апратамент на ул.“**********, който бил на
родителите на ищцата. По-късно го продали и с получените париТ.А.
купил две жилища - един апартамент на ул.“**********, в който заживели със
съпругата му Л. ***, където живеела Р.К.с дъщерите и. Свидетелката А. уточнява,
че познава Л.А. от 1985г., както че и била викана отТ.да
се грижи за нея в дома им, защото ищцата не била добре със здравето, след претърпяна
злополука и катастрофа. Свидетелката знаела за ответника М., че е внуче на Р.К.–
главна счетоводителка във фирмата на Т., с която същият имал и други отношения
освен служебните. Според свид. А. поведението наТ.било
такова, сякаш една от дъщерите на Р. е негова дъщеря. Свидетелката А. сочи, че съпрузите Л. иТ.не били в хубави отношения от край време. Имало случай
свидетелката да завари Л. в дома и със счупена ръка и на въпроса и защо не е
повикан лекар,Т.не дал никакъв отговор. Свид. А. сочи, чеТ.се
отнасял зле и с дъщеря си М., която изгонил от дома им и тя не живеела с
родителите си от години.Т.А. не позволявал на М. да идва при майка си, нито на Л.
да ходи при дъщеря си. Двете общували по между си, чрез свидетелката А. и чрез
друга тяхна обща приятелка. Ищцата М. искала да вземе майка си, когато била със
счупена ръка, но Л. не смеела да напусне съпруга си Т., защото имала някакъв
страх от него. Свидетелката А. сочи още,
че Л.А. никога не е споменава и не е имала желание да дарява единственото си
жилище си на някого.
СвидетелятТ.В.
/41г., без родство/ сочи в показанията си дадени в о.с.з. на 21.06.2021г., че
живее с ищцата М. от 2015г., но я познава от 2010г. Според свид. В., М. не се виждала с родителите
си, защото нейния баща не позволявал на майка и да се срещат двете. М. имала син М., като Л. иТ.не
се виждали и с внука си. Свид. В. знаел от ищцата за семеен апартамент на
ул.“Московска“, който бил продаден и със сумата закупени два апартамента на
ул.“Стара планина“. КогатоТ.починал, свидетелят В. отишъл
заедно с М. да видят майка и Л., която не била в „цветущо“ състояние, т.к. не
била гледана добре. За прехвърлянето на процесното жилище на ул.“Стара планина“
разбрали от документите, които намерили в жилището на А.и, но Л. не била наясно
с това. Тя им казала, че не знае за извършена сделка. В апартамента нямало
детска стая и като цяло не бил в добро състояние, имало неприятна миризма.
Според свидетелят приятелката му М. се е интересувала от родителите си. На нея
не ú било приятно, че не може да види майка си, както и че майка
ú не може да види внука си М..
Показанията на свидетелката З. А. са
последователни, житейски логични, почиват на преки, дългогодишни впечатления на
лице, което не е заинтересовано от изхода на спора, съответстват на останалите
събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира.
Ангажираната от ответната страна свидетелка Р.К./71г., баба на ответника/, сочи в
показанията си, че работила сТ.А. от 1986 г. до 2010
г. Според свид.К. сТ.и Л.А.и
били като едно голямо семейство. Събирали всяка година поне 7 пъти, за рождени
дни на всеки от тях /без М./, както и на всеки Великден, Коледа, религиозни празници. Свид. К. сочи, че успели за 30 години да
изградят такива отношения, че знаели какво се случва във всяко семейство.
Свидетеката знаела за болката наТ.и Л., затова че не
могат да виждат родния си внук. Според свид.Р.К.когато
през 2009г. се родил нейния внук М., в негово лицеТ.А.
и Л.видели липсващия внук. А.и споделяли пред свидетелката, че искат да оставят
апартамента на М.. Наистина ищцата М. била единствено рождено дете наТ.и Л., но според свид. К. дъщерята не се грижела за
родителите си. Свидетелката сочи, че
сметките, които наследила М. от „Булбанк“, „ДСК“ и „Райфайзенбак“ били поне 300
000 долара, сума получена от работата наТ.и Р. във фирмата.
Свидетелката Д.Д.
/39г., леля на ответника/, сочи, че познава Л. иТ.А.и
още от детските си години. Сочи, че нейната майка Р. иТ.А.
имали работни отношения, но впоследствие били като цялостно семейство.
Празнували заедно празниците, чували се всеки ден. Когото Л. иТ.А.и почнали да остаряват, свидетелката Д., майка и Р.,
както и сестра и В. се грижели за тях – пазарували им, ходили при тях.Т.разхождал
децата на В. и Д.. Споделял, че са решили да оставят апартамента си на М.. Свидетелката Д. сочи, че сестра и В. ***,
който купила отТ.и Л.. След смъртта наТ.съпругата му Л. се отдръпнала от тях.
Съдът
преценява показанията на свидетелките Р.К.иД.Д. по реда на чл.172 от ГПК, като съобразява тяхната възможна
заинтересованост от изхода на спора, предвид обстоятелството, че е първата е баба на на
ответника М.М., а втората негова леля, както и
противоречието на показанията с данните в приетото решение №369904/23.03.2018г.
по гр.д.№11253/2018г. по описа на СРС, III ГО, 158 с-в за приемане по опис на наследството наТ.М.А../л.162 от
делото/
Във връзка с наведеното от ответника
възражение за симулативност на процесния договор за продажба, като прикриващ
дарение е представено обратно писмо от 01.07.2015 г. с нотариална заверка на
подписите peг. № 20478/01.07.2015 г. от М.И.- помощник нотариус по заместване
при Р.Д., нотариус с район на действие PC - гр. София, № 274 от Нотариалната
камара. /л.125 от делото/ Същото
съдържа изявления на Л.К.А. иТ.А. като прехвърлители
и М.М.М. действащ чрез майка му В.П.Д. като приобретатели, че
сключения между страните на 05.06.2015г. договор за покупко – продажба обективиран
в нотариален акт №48 по нот. дело №0600/ 2015 на Нотариус В.Б. е симулативен,
що се отнася до възмездното прехвърляне на недвижимия имот, а действителната
воля на страните е, че прехвърлителите даряват на приоберетателя описания в договора
недвижим имот.
Във връзка с откритото производство по реда
на чл.193 ГПК за оспорване автентичността на приетото обратно писмо от
01.07.2015г. по делото са назначени, изслушани и приети заключенията на две
съдебни – графически експертизи.
От приетото заключение на
съдебно-графическата експертиза с вещо лице С.Х. – експерт криминалист, се
установи, че ръкописно изписаните имена „Т.М.А.” и „Л.К.А.” и подписа в позиция
„1” в обратно писмо рег.№ 20478/01.07.2015 г.
са изпълнени отТ.М.А.. Вещото лице Х. сочи в
заключението си, че не може да отговори дали подписът в позиция „2” в обратното
писмо е извършен от Л.К.А., доколкото той съдържа съвпадения с подписите на Л.А.
(събрани като сравнителен материал), но и множество различия.
Поради непълното заключение на вещото
лице С.Х. по реда на чл.201 ГПК е допусната допълнителна съдебно-графическата
експертиза.
От приетото неоспорено заключение на Допълнителна СГрафЕ с
в.л. д-р С.Б. – специалист криминалистическо
изследване на документи, се установи, че подписът на ред 2 за „ПРЕХВЪРЛИТЕЛИ” в
обратното писмо рег.№ 20478/01.07.2015 г. на помощник нотариус М.И./по
заместване на нотариус №274 – Р.Д./ не е положен от Л.К.А.. При извършеното
сравнително графическо изследване на подписа на ред 2 за „ПРЕХВЪРЛИТЕЛИ” в
обратното писмо рег.№ 20478/01.07.2015 г. и сравнителните образци от саморъчни
подписи на Л.А. в периода 2000 – 2021г. са установени различия в частните
признаци, които са характерни, устойчиви и в своята съвкупност достаъчни за
извода, че подписа обект на експертизата не е положен от Л.К.А.. Вещото лице
обосновава, че констатираните съвпадения в общите признаци нямат самостоятелно
значение и показват, че подписът е положен със стремеж за наподобяване саморъчните
подписи на Л.К.А..
Съдът при преценка по реда на чл.202 ГПК възприема приетото неоспорено заключение на допълнителната съдебно-графическа
експертиза, изготвена от вещо лице д-р С.Б., като обективно и компетентно
дадено.
В отговорите по реда на чл.176 от ГПК
дадени в открито с.з. от 22.06.2021 г.
ищцата Л.А. заявява, че М.М. не ги е посещавал ежедневно, както и че иТ.не се е отнасял към него като свой внук, защото М. не му
е внук. Отговаря също, че последните 10 години преди смърта
сиТ.не е общувал с дъщеря си М. и нейния син М..
В отговорите по реда на чл.176 от ГПК дадени в открито с.з. от 22.06.2021 г.
В.Д. – законен представител на ответника, сочи, че ходила при нотариус Р.Д.
заедно сТ.А., но не помни дали Л.А. е била с тях.
Предвид извода в приетото неоспорено
заключение на допълнителната съдебно- графическа експертиза, изготвена от вещо
лице д-р С.Б., оспорванено на автентичността на представеното по делото
обратното писмо рег.№ 20478/01.07.2015 г. на помощник нотариус М.И./по
заместване на нотариус №274 – Р.Д./ е доказано, а документът е неистински в частта относно подписа на ред 2 за
„ПРЕХВЪРЛИТЕЛИ”, който не е положен от Л.К.А., сочена като негов автор.
Ръкописно изписаното име „Л.К.А.” в оспореното обратно писмо също не е изписно
от ищцата Л.А../закл. на СГрафЕ
с в.л.Х./
Така установеното от фактическа страна, сочи
на следните правни изводи:
По допустимостта
на предявения конститутивен иск:
Изложените от
ищците спорни факти, във връзка с направеното искане – за разваляне на договор
за покупко продажба определят правното основание на предявения иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Искът е процесуално допустим – налице е
активна процесуална легитимация и правен интерес за ищците, като продавачи по
договор за продажба на недвижим имот, при твърденията, че купувачът на имота не
е изпълнил задължението си за плащане на цената по договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 05.06.2015г.
Активната легитимация на ищцата М.А.
е обоснована с факта на настъпило наследствено правоприемство, след смъртта на баща
иТ.А. /продавач в процесния договор/, в резултат на
което тя е придобили в пълен обем
имуществените права и задължения на своя наследодател, включително и всички
съществуващи недолетворени вземания.
При описаните в исковата молба фактически твърдения
– ищците без всяко съмнение имат правен интерес да искат разваляне на процесния договор за покупко – продажба на недвижим
имот. Потестативното право на ищците да искат разваляне
на договора по съдебен ред, е надлежно упражнено посредством подадената на 01.06.2018г. искова молба, като същото е нормативно
уредено в разпоредбите на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 200 от ЗЗД.
По
възражението за относителна симулация на процесния договор за продажба,
като прикриващ дарение:
Привидната сделка е тази волеизявлението по
която се нуждае от приемане от другата страна и със съгласието на другата
страна не се желае нейното правно действие. Привидните сделки са нищожни - чл.26,
ал.2, предл.5 от ЗЗД.Ако страните прикрият сключеното
между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно
прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност - чл.17 ал.1
от ЗЗД.
Анализът на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства сочи на извод, че прикритото съглашение между
прехвърлителите съпрузи с имот представляващ семейно жилище придобито в режим
на СИО и приобретателя не е подписано от съпругата Л.К.А.. /заключенията на СГрафЕ и ДСГрафЕ/ Обратното писмо
- contre-lettre има доказателствена
стойност за установяване наличието на сделка, макар и прикрита и от друга
страна чрез писмената форма за доказване изявления на страните по нея. Съгласно
чл.8 ал.1 от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се
създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Поради липсата на
подпис на съпругата Л.А. като собственик не е налице нейно писмено
волеизявление, че желае да дарява, а не да продава апартамента. Липсата на
подпис от страна на съпругата представлява липса на съгласие за сключване на
прикритата сделка.
Тълкувани в съвкупност посочените по-горе доказателствени факти -
двустранно подписан от страните по договор за покупко-продажба отразяващ волята
на страните за действително уговорената цена и начина й на заплащане; изготвяне
на обратно писмо изхождащо само отТ.А. като
прехвърлител, въпреки, че имот предмет на сделката представлява семейното жилище придобито в режим на СИО, обясненията
на ищцата Л.А. дадени по реда на чл.176 ГПК, че не са имали близки отношения с
ответника, нито дарствени намерения към него, кредитираните показания на
свидетелката А. относно близките отношения между наследодателя на ищцитеТ.А. и Р.К.– баба на ответника М.М.,
не могат да обосноват безспорен извод за привидност на обективираните в
нотариалния акт изявления за сключване на договор за покупко-продажба.
Решаващият състав приема, че твърдяната симулация на сключения договор
за продажба не се разкрива, доколкото едната ищца – Л.А., която е и един от
собствениците на процесния имот е оспорила чрез автентичността
на обратното писмо на което се позовава ответника, като от заключението на
допълнителната съдебно-графическата експертиза и от обясненията на вещото лице
д-р Б. в съдебно заседание, се установява, че А. не е подписала за прехвърлител
соченото от ответника за разкриващо симулацията "обратно писмо".
Същественото при сключването на прикритото съглашение
следва да има идентичност между страните и предмета на сделката, като разликата
с привидната е в основанието-да се дари, а не да се продаде.Така страните
заменят външно проявеното намерение с прикритото. В решение № 437 от 22.07.2004
г на ВКС по гр. д. № 907/2003 г. е прието - че обратно писмо има само тогава,
когато документът за привидността е подписан и от двете страни по симулативната сделка, а ако е едностранно подписан, може да има значение само като начало на
писмено доказателство.
В хода на съдебното дирене
такава идентичност на страните не се установи от ответника, който
съгласно чл.154, ал.1 ГПК носи тежеста да докаже възражението за
симулация. Анализът на събраните
доказателства, сочи на извод, че съпругата продавач изрично е изявила волята си
в пълномощното с нотариална заверка на съдържанието от 26.05.2015г. именно за
продажба на недвижимия имот и не е участвала в прикритата сделка. Следователно процесната
покупко- продажба не е привидна сделка, а дарението в
обратното писмо не е представлява прикрита сделка, като липсва идентичност
между страните по двете съглашения.
По основателността на конститутивния
иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът
по един двустранен договор, не изпълни задължението си поради причина, за която
отговаря, кредиторът може да развали договора. При всички случаи, когато се
касае за договор за прехвърляне, учредяване, признаване или прекратяване на
вещни права, развалянето става по съдебен ред - ал.3 на същия текст.
Материалноправните предпоставки обуславящи упражняването на
потестативното право с едностранно изявление да бъде развален двустранен договор са следните: 1/ валидно
облигационно правоотношение по двустранен договор, с който прехвърлят учредяват, признаване или прекратяване
на вещни права върху недвижим имот; 2/ неизпълнение на задълженията на
насрещната страна по договора, което да е съществено, като неизпълнението трябва да е
по причина, за която длъжникът отговаря, а страната, която иска
развалянето, да е изправна; 3/ изправност на кредитора. Обикновено изправността
се определя като изпълнение или готовност за изпълнение. В случая се установи
безспорно, че тези предпоставки са налице.
За да разреши повдигнатия спор, съдът преди всичко съобрази, че
спорното правоотношение произтича от договор за покупко- продажба на недвижим
имот. Твърди се, че купувачът не бил изпълнител
надлежно предвиденото в чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, както и в съдържанието на
конкретния договор задължение - да заплати уговорената продажна цена.
При това положение,
принадлежността на правото по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, което ищците се домогват да
упражнят - тоест правото на разваляне на двустранния договор, поради виновно
неизпълнение на задължението на купувача, е обусловено
всъщност само от преценката, дали купувачът е предоставил надлежно изпълнение
на задължението си - да заплати уговорената цена, като се отчитат отделните уговорки в
съдържанието на самия договор за покупко- продажба и също разпоредбите на
гражданския закон, които могат да намерят приложение за изрично неуредените в
договора въпроси.
Ответникът в процеса не оспорва, че
изцяло не е изпълнил задължението по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не е
платил уговорената продажна цена.
Така установеното от фактическа страна,
сочи на извода, че ответникът М., действащ чрез майка си В.Д. не са изпълнили
ли паричното си задължение, така както то е договорено в действителност. По
делото пред СГС, не се доказа изпълнение на задължението за плащане на цената
нито в уговорения срок, нито в
уговорения размер от 99 200лв., нито до приключване на устните състезания,
съобразно чл.235, ал.3 ГПК. С това си поведение ответникът е дал основание на
иска за разваляне на договора, а за ищците е възникнало потестативното право за
разваляне на процесния договор за покупко- продажба от 05.06.2015г. поради
неизпъление на задължението на ответникът – купувач за плащане на уговорената продажна цена.
Предвид изложеното искът с правно основание
чл. 87, ал. 3 във вр. ал. 1 ЗЗД е доказан и следва да бъде изцяло уважен.
По
разноските:
Предвид изхода от спора и направеното искане в
тази посока, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъдат осъдени да заплати на ищцата М.А.
сторените от последната разноски в производството в размер на 3356лв., от които държавна такса от 248лв. и
сумата 1876.лв. за платено адвокатско възнаграждение, 700лв. депозит за СГрафЕ и допълнителна СГрафЕ, 485
лв. депозит особен представител. /списък
по чл.80 на л.321 от делото/ С оглед изхода на спора и на основание чл.
38, ал.2 от ЗА, в полза на пълномощника адв. С.Б.за осъщественото безплатно процесуално
представителство на Л.А. съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 2629,50лв.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, поради освобождаване на ищцата Л.А. от задължението за внасяне на
държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал.2 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по делото в размер на 743,54 лв.,
пропорционално на уважената част от иска.
Водим от горното и в същия смисъл, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗВАЛЯ
на
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД договор за покупко
- продажба, сключен на 05.06.2015 г. между Т.М.А.и Л.К. А. от една страна като
продавачи и М.М.М.
с ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител В.П.Д.,
като купувач, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 48, том IV, per. № 09832, нот.д.
№ 0600/2015 г., на нотариус В.Б., peг. № 302 на
НК, с район на действие СРС, с който Т.М.А.и Л.К. А. са продали на М.М., недвижим имот, представляващ СИО, а именно: АПАРТАМЕНТ
№ 3, находящ се в гр.София в блок на ул. "********етаж,
със застроена площ от 88.17 кв.метра, състоящ се от: входно антре, кухня,
дневна, спалня, мокро помещение, баня-тоалетна, при съседи: апартамент №4,
калкан, ул.“Стара планина”, двор, стълбищна клетка,
заедно с принадлежащо: МАЗЕ № 3, със застроена площ от 5.80 кв.метра, при
съседи: мазе №4, коридор, калкан, двор, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо
парцел II-346 от квартал 732 по плана на гр.София, местност ГТЦ-Зона Г- 13,
целия от 336 кв.метра, находящ се в гр.София, ул. „**********,
при съседи: ул. „Стара планина”, парцел 1-343, парцел III-350, парцел XHI-347 и
парцел XII-318, който апартамент, съгласно КККР на гр.София, община Столична,
област София, одобрени със Заповед РД-18-45/09.07.2010г. на ИД на АГКК,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.404.230.1.2., поради неизпълнение на задължението за
плащане на продажната цена от 99 200,00 лв.
ОСЪЖДА М.М.М.
с ЕГН
**********, действащ чрез законния представител В.П.Д., със съдебен адрес ***-15,
да заплати на М.Т.А. ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 3 356лв. разноски пред СГС.
ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН **********, действащ да заплати на адв.С.Б.за осъщественото
безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 2 629,50лв.
ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН **********,
действащ да заплати по сметка на СГС,
сумата по сметка на СГС, сумата 743,50
лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
След
влизане на решението в сила, същото подлежи на вписване в шестмесечен срок, на
основание чл. 112, б. "з", вр. б. "а" от ЗС.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: