№ 6417
гр. София, 18.12.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
и прокурора Р. Ст. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Руси Алексиев Частно наказателно
дело № 20241100207244 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Б. В. М. – редовно призован, явява се, доведен от
служители на РД „Охрана - София”, от ЗООТ „Казичане“ към затвора в гр.
София.
Адв. Ю. С., САК, упълномощен защитник, уведомен чрез адв. К.М.,
преупълномощен от предходното съдебно заседание – не се явява.
В залата се явява адв. К.М., САК – упълномощен защитник.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА в гр. София - редовно уведомен чрез
представителя си инсп. Георгиева, не се явява, изпраща представител.
ЯВЯВА СЕ инсп. ТЕОДОРА ГЕОРИЕВА ГЕОРГИЕВА – редовно
уведомена от предходното съдебно заседание.
За СГП – прокурор Б..
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и служебно отчитайки,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за продължаване на съдебното следствие.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
1
ГЕОРГИЕВА: Представям изискания от Вас в миналото съдебно заседание
Доклад за пробационен надзор от 09.12.2024 г.
Представям, също така, и актуална към днешна дата справка за
изтърпяното и оставащо за изтърпяване време от наложеното на осъдения М.
наказание.
СТРАНИТЕ (поотделно): Запознати сме, да се приемат.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и отчитайки че
пробационният доклад и справката за оставащо изтърпяване на лишеното от
свобода лица са изискани от него, намира същите за относими към предмета
на доказване по настоящата процедура, поради което и на основание чл. 283
от НПК
ОПРЕДЕЛИ :
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към материалите по делото:
- справка, рег. № 281/18.12.2024 г., за изтърпяното и оставащо за
изтърпяване време от наложеното по НОХД № 468/2023 по описа на ОС –
Хасково, наказание на лишения от свобода Б. В. М.;
- доклад за пробационен надзор, рег. № 26079/09.12.2024 г., изготвен от
инспектор пробация към затвора в гр. София, за осъдения Б. В. М..
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други искания по доказателствата.
СЪДЪТ с оглед липсата на искания по доказателствата от страните и на
основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА писмените доказателства и писмените
доказателствени средства към материалите по делото.
СЪДЪТ, с оглед процесуалната позиция на страните, характеризираща
се с липса на други искания за попълване на доказателствената маса с
доказателствени източници, и след като сам, служебно не е намерил за
необходимо извършването на съдебно-следствени действия в тази насока,
намира фактическата обстановка по делото за обективно, всестранно и пълно
изяснена, поради което и на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
2
ЗАЩИТАТА: Аз ще моля да уважите депозираната пред Вас молба за
условно предсрочно освобождаване на Б. В. М. като считам, че към настоящия
момент от приложените документи от затворническата администрация, както
и от затворническото досие на М. е видно, че са налице всички предвидени от
закона предпоставки за освобождаването му условно предсрочно и
определяне на изпитателен срок на неизтърпяната част от наказанието, която е
9 месеца и 12 дни.
Считам, че на първо място е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание.
На следващо място, по всички възможни начини, които условията в
затвора и общежитието в Казичене му предлагат, е показал, че се е поправил и
че е налице и втората предпоставка, а именно да е дал достатъчно
доказателства за това, че в случай на уважаване на молбата ще води
законосъобразен начин на живот. Той не само, че го е показал, но считам, че с
поведението си от постъпването си в затвора е затвърдил в последствие
всички тези положителни нагласи и промени, които са настъпили в уменията
за мислене, в начина на живот, в обкръженията му и във всички други
предпоставки, които касаят условно предсрочно освобождаване.
Предвид заявеното, считам, че от доклада на затворническата
администрация, както и от становището, приложено в предходно съдебно
заседание от гл. инсп. Росен Димчев и от Пробационния доклад, който е
приложен в днешното съдебно заседание категорично се сочи, че от
характеристичните данни за личността на Б. В. М. е видно, че същият се е
поправил, че Планът на присъдата е изпълнен в максимална степен, според
мен така както се сочи и в самия План на присъдата и че са настъпили всички
позитивни напредъци в проблемните зони, с които е разполагал Б. В. М., които
са били налични към момента, в който е постъпил в затворническото
общежитие.
В тази връзка ще моля да приемете, че е налице трайна промяна в
поведението му. От доклада и от всички други документи е видно, че същият е
награждаван многократно, включително и с 12 часова отпуска да се види с
близките си, в последствие 2 дни отпуск, което предполага напускане на
затворническото общежитие и да му се даде възможност да се впише в
обществото и е показал, че извън затвора, без да има надзор живее и води
законосъобразен начин на живот.
На следващо място, считам, че са постигнати според тези документи,
всички други, пак казвам промени, за които се е работило в Плана на
присъдата, признава вината си.
Не считам, че отговаря на искането факта, че се сочи, че не признава
присъдата за справедлива. Това е така, защото на първо място в ОС – Хасково
с Окръжна прокуратура Б. В. М. сключи споразумение, като се съгласи и с
размера на наказанието, като се призна за виновен и оттук нататък аз не
виждам на база на какви данни затворническата администрация счита, че
частично признава присъдата за справедлива, частично признава наказанието
3
за справедливо, при положение, че той се е признал за виновен и се е съгласил
още със сключване на споразумението с всички предпоставки, които са
фигурирали там.
На следващо място, освен че е награждаван, освен, че не е спирал да
работи, както отварям една скоба, че към отношението към труда, така както
съм отразил и в молбата подадена до СГС, се съди за това дали едно лице е
готово да се впише в обществото и да води законосъобразен начин на живот.
Освен че не е спирал да работи, той е намерил възможност и начин да участва
и в други организирани мероприятия в рамките на затвора, като такова се
сочи, че е участвал в мероприятие – Есе във връзка с деня на независимостта
на 22.09.24 г., като в доклада се сочи, че е участвал и в други подобни
инициативи.
Тук за мен прави впечатление, че затворническата администрация не е
отразила в пълнота всичките участия в допълнителни мероприятия, а си е
позволила да задоволи доклада, да отрази само, че е участвал в други такива,
без да си направят труда да ги посочат конкретно в какви мероприятия е
участвал, но видно от това твърдение, той е взимал такива участие.
Считам, че е важно да се отбележи, че от постъпването му в затвора,
освен, че не е спирал да работи, той е работил на такива места, от които си
личи че, ще го кажа на жаргон - не се опитва да се скатава или да му мине
присъдата по един по-лек начин, да си я изтърпи. Работил е в 5 РУ-СДВР като
по време на изтърпяване на наказанието си участваше в ремонта на почти
цялата сградата. В последствие работи във 2-ро РУ – СДВР и там е място
където не може нито да се отклонява, нито да мързелува, да пие кафе или да
се шляе по време на работния ден, а е работил и е показал, че изпълнява
съвестно всички задачи, които са му поставяне. Сега, последната му работа, се
случи, че работи в гробищния парк в Панчарево, което не е от най-приятните
места, но той работи и изпълнява всичко съвестно и както е изписано в закона,
без да нарушава режимните правила, без да има негативно отношение към
другите лишени от свобода, към затворническата администрация.
Прави впечатление, че в самият План на присъдата, който е приложен по
делото, се сочи, че Б. В. М. има позитивен напредък и че в момента
единствено остава да се работи за затвърждаване на този позитивен напредък.
Ще моля настоящия съдебен състав да приемете, че в закона не се сочи
да има необходимо изискване затвърждаване на този позитивен напредък, а е
достатъчно да е констатиран такъв позитивен напредък, за да се приеме, че е
налице основание за уважаване на молбата за условно предсрочно
освобождение, при положение, че рискът му от рецидив към настоящия
момент е намален от 31 точки на 27 точки, което е в ниските стойности на
риска от рецидив и не знам защо се сочи рисковете са му в средни стойности,
при положение, че 27 точки са в ниската част на определения риск от рецидив.
Отделно от това, прогнозите в доклада се сочи, че прогнозите за
личността за него са положителни, има постигнати резултати.
Не на последно място, ще моля да приемете, че този човек е за първи
път в затвора и в цитираната резолюция № 76 на Комитета на министрите към
4
Съвета на Европа, както и Постановление № 7 от 27.06.1975 г. на Пленума на
ВС, изменено с Постановление № 7/1987 г. се сочи, че следва да се оценява на
първо място възпитателното значение на условното предсрочно
освобождаване и да се приеме, че с условно предсрочно освобождаване не
приключва изтърпяване на присъдата и на следващо място да се дава условно
предсрочно освобождаване на лишени от свобода, които са за първи път в
затвора и за които е необходимо и достатъчно само да се появи благоприятна
прогноза за развитието му.
Тук са налице всички тези предвидени предпоставки.
В заключение искам да кажа, че и според Плана на присъдата, да се
правят срещи във връзка с работа с лишени от свобода по отношение на
проблемите зони веднъж в месеца с инспектор социална дейност, няма пречка
с освобождаването му условно предсрочно и определянето на пробационна
мярка такава, каквато се сочи в Доклада от пробационния служител от
затвора, също колкото е необходимо и колкото съдът прецени или
Пробационната служба колкото прецени Б. В. М. да се вижда всеки месец по
няколко пъти с пробационен служител и да продължи по този начин
корекционната работа с него, ако се прецени, че са налице все още проблемни
зони по отношение на които следва да се работи.
В тази връзка условното предсрочно освобождаване освен, че
продължава да има превантивно въздействие върху лишения от свобода,
продължава да се работи с него, има изпитателен срок, в рамките на който на
него му е ясно, че ако извърши някакво правонарушение ще изтърпи и
неизтърпяната част от наказанието си, плюс друго наказание, което ще му
бъде наложено.
В тази връзка считам, че отговаря на изискванията на условно
предсрочно освобождаване и че може да се въздейства превантивно и извън
пределите на затвора, като му се даде възможност да започне един
законосъобразен начин на живот, като считам, че периода през който е търпял
наказание „лишаване от свобода“ от както е преведен в затвора, както и
предварителния арест в Окръжното следствие в Хасково са дали своя резултат
и е налице положителна промяна и положителна прогноза за един
законосъобразен начин на живот на Б. В. М..
Предвид заявеното от мен, аз ще моля да приемете, че той е затвърдил
положителните промени и че са налице основанията за условно предсрочно
освобождаване. В тази връзка ще моля да уважите молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Прокуратурата намира, че така депозираната пред Вас
молба за предсрочно условно освобождаване е неоснователна.
Действително, от актуално изготвената справка за съдимост на лицето
се установява, че същият постъпва за първи път в място за лишаване от
свобода, каквото е затвора – гр. София по изтърпяване на наложена присъда
от ОС - Хасково по НОХД № 468/2023 г. с определено от съда наказание 4
години лишаване от свобода за извършено на 07.02.2022 г. престъпление –
контрабанда на наркотични вещества, а именно хероин.
5
От представената и приета актуална справка от началника на затвора –
София се установява, че фактически изтърпяната част от това наказание
„Лишаване от свобода“ към днешна дата се явява 2 години, 10 месеца и 8 дни.
Търпимият остатък е 9 месеца и 12 дни, което практически изпълва първата
кумулативна предпоставка, която законодателя е предвидил в нормата на чл.
70, ал.1 от НК, изтърпял е повече от половината от това си наказание.
Прокуратурата няма как да не се съобрази и да не се солидаризира обаче
с представените както становище на началника на затвора, което е
отрицателно, изготвения доклад, който е актуално изготвен от 28.10.2024 г. и
приетият днес Доклад за пробационен надзор, изготвен от 09.12.2024 г., където
е коментирано, че целите и задачите заложени в последно препланирания план
от 23.08.2024 г. не е изпълнен в цялост.
Установени са тези актуални дефицитни зони с оценен общ риск от
вреди в средните стойности, не в минималните стойности - 27 точки, с много
минимална редукция от първоначално регистрираните 31 точки. Тук се
доверявам изцяло на тази оценка, тъй като няма математически алгоритъм с
който да работим, за да направим подобни изчисления.
Неформалната предпоставка – да е дал доказателства за своето
поправяне се свежда до оценката на корекционния процес. Към настоящия
момент, лишеният от свобода продължава да изтърпява наказанието си при
първоначален общ режим. Това дори не е дало отражения върху промяна на
режима в лек, въпреки коментираните и действително погледнати от мен в
затворническото досие награди, които са му били присъдени за този период от
време, без зачетения арест, защото той е постъпил на 19.07.2023 г., като през
2023 г. има 2 награди, през м.август 2024 г. още дена награда. Не е наказван,
което е добре, но корекционният процес не е приключил.
Коментирани са от ИСДВР при ЗООТ „Казичене“, че са останали две
проблемни зони, които първоначално са били проблемни и продължават да
остават проблемни. Нямаме способ, с който да обсъждаме тези коментари и
оценки, които са дадени от инспектор СДВР. Ако такова искане сте имали да
сте го направили в съдебното следствие.
В тази посока зоните за отношение към правонарушението са също
проблемни, защото са констатирани неустойчиви нагли. В какво се изразяват
тези нагласи? – Лишеният от свобода счита присъдата за несправедлива,
буквално го зачитам, приема от части отговорността за собственото си
криминално поведение. Можем да говорим за първо осъждане, но то е
ефективно и 4 години „Лишаване от свобода“ никак не е малко това наказание.
Обсъдена е цялата обществената опасност на деянието и обществената
опасност на извършителя, от части осъзнава жертвата и изразява негативни
виждания спрямо обществото. В зоната умение за мислене – констатирано е,
че от части разпознава проблемите и се опитва да ги решава по
законосъобразен начин, но от части осъзнава последствията от собствените си
действия. Постига целите си с деликт в поведението, не разбира напълно
другите и техните виждания.
Аз считам, че при това положение залегналите задачи в последно
6
препланирания План на присъдата следва да бъдат довършени с придържане
към този план и то в срока, в който е постановена присъдата.
Съгласно константната практика на ВС за постановяването на условно
предсрочно освобождаване са необходими реални постижения и заслуги,
които аз в това дело не открих.
На следващо място, съгласно практиката на ЕСПЧ за постановяването
на условно предсрочно освобождаване се ползва с приоритет обществения
интерес над личния такъв.
С оглед всичко казано до тук, считам, че молбата се явява понастоящем
неоснователна, поради което моля да я оставите без уважение.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
ГЕОРГИЕВА: Началникът на затвора възразява на молбата на Б. М. да бъде
условно предсрочно освободен. Счита, че неговата молба е неоснователна, тъй
като за времето на престоя си в местата за лишаване от свобода, съдейки и
обобщавайки поведението на Б. М., началникът на затвора счита, че не са
налице такива данни и доказателства, които да доведат до извод, че Б. М. е
показал поведение повече, изключително надхвърлящо обичайното изискуемо
от всички лишени от свобода. Действително са налице редица позитиви -
полага труд, че е получил награди – 3 на брой. Откритият тип заведение, в
което е настанен предполага именно това като основен корекционен процес
именно това да полага труд, да се справя добре с поставените задачи, да бъде
поощряван, съгласно ЗИНЗС. Но както каза и прокуратурата, всички тези
позитиви не са явно достатъчни, за да бъде променен и режима му в „Лек“,
което ще даде още повече свобода в този смисъл да излиза по-често извън
пределите на затворническото общежитие и именно така да се наблюдава, т.н.
плавна ресоциализация и така да се реализира тя.
Рискът от вреди за обществото наистина остава среден, то е обусловен
от характера на извършеното от него престъпление, което само по себе си е с
висока обществена опасност.
Също така, двете зони – отношение към правонарушението и умение за
мислене са основни. Те продължават да са с изразен дефицит. Този остатък от
9 месеца би спомогнал за реализирането именно в преминаването в „Лек“
режим и изглаждането на дефицитите в точно именно тези 2 зони. Предвид на
това, корекционния процес е започнат, не е завършен, той дава резултат, но и
времето, което остава ще се използва от администрацията на затвора за
постигане целите на наказанието.
Моля да оставите молбата на Б. М. без уважение.
ЗАЩИТАТА /реплика/: Ще моля да не приемате становището на
прокуратурата за достоверност, тъй като в самия доклад и в становището на
началника на затвора не са мотивирани по никакъв начин относно
проблемните зони. Това, че се сочи, че не разбира напълно другите, лишеният
от свобода комуникира и контактува откакто е в ареста и затвора с други
7
лишени от свобода. Няма нищо лошо, ако те са хора с престъпно мислене, така
или иначе тези, които го обкръжават да не ги разбира. Общо взето, което е
добре, според мен. Не е посочил какво значи, че не ги разбира. Не е посочено
и няма никакви мотиви относно това, че от части осъзнава последствията от
собствените си действия, при положение, че той осъзнава всичките тези
действия. Не се сочат абсолютно никакви мотиви за отказа за отрицателното
становище за предсрочно условно освобождаване. Въпреки само и единствено
положителните характеристични данни за лишения от свобода. Ако той не
отговаря на изискването и не е показал в достатъчна степен, че се е поправил,
поне да бяха написали какво е могъл да направи в условията на затвора и не го
е направил, аз не виждам такова нещо – работи, участва във всяко едно
допълнително мероприятие, за което му се дава възможност да участва. Поне
да бяха написали защо не отговаря на изискванията и какво не е направил,
което е могъл да направи. Няма такова нещо.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Моля да уважите молбата ми за условно предсрочно
освобождаване.
СЪДЪТ, на основание чл. 439, ал. 6 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на осъденото лице да се изкаже
последно.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Желая съдът да ми постанови условно предсрочно
освобождаване.
СЪДЪТ се оттегля, за да постанови определението си.
СЪДЪТ, след проведеното обсъждане, съобразявайки становищата на
страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доводите в
иницииралата настояща съдебна процедура молба за условно предсрочно
освобождаване на осъдения Б. В. М., събраните по делото писмени
доказателства и писмени доказателствени средства и след като ги съотнесе
към приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 437 и следващите от НПК.
Същото е инициирано по молба на упълномощеният защитник на
осъдения Б. В. М., който е и лишен от свобода, с която се желае условно
предсрочно освобождаване по отношение на наложеното му с протоколно
определение от 12.07.2023 г., по НОХД № 468/2023 г. по описа на ОС -
Хасково, 1-ви състав, наказание, в размер на 4 години „лишаване от свобода“,
което да бъде търпяно при първоначален „общ“ режим.
В днешното съдебно заседание, прокуратурата изтъква, че не са
постигнати докрай целите на корекционната работа с осъденото лице. Сочи, че
такъв процес е започнат, но не е приключил. Изтъква, че не е изпълнен в
8
цялост препланирания план за изпълнение на присъдата. Навежда доводи,
касателно установените проблемни зони на осъдения и лишен от свобода М., в
частност - отношение към правонарушението и умение за мислене. Застъпва,
че липсват способи за обсъждане на изложеното в докладите на
пенитенциарната администрация, конкретно доклада на ИСДВР. В
заключение, предлага да не се уважава молбата на осъденото лице за УПО,
подадена чрез неговия упълномощен защитник.
Представителят на началника на затвора в гр. София по същество
споделя становището на прокуратурата. Сочи, че поведението на лишеното от
свобода лице е в съответствие с изискванията за пребиваване в
пенитенциарното заведение, но не надхвърля чувствително същите. Застъпва,
че е налице среден риск от вреди, изводимо от характера на престъплението.
Пледира за отхвърляне на молбата за УПО на осъдения и лишен от свобода Б.
М..
Становището на защитата на осъдения М. е в противовес на изтъкнатото
от прокуратурата и от представителя на началника на затвора в гр. София. Тя
намира, че са налице всички необходими предпоставки за постановяване на
УПО. Ангажира подробни доводи в тази насока, обобщено изразяващи се в
примерното поведение на осъденото лице, наличието само на награди и липса
на наказание, не само започнат, а и според защитата завършен процес на
поправяне, начина и местата, в които осъденото лице полага труд по съвестен
начин. По отношение на изтъкнатия в становища от зам. - началник РНОД и
днес представения доклад за пробационен надзор довод за оставаща
проблемна зона за отношение към правонарушението, намира същият за
неоснователен. Сочи, че наказанието, по отношението на което се желае УПО
от осъденото лице, е наложено след като същото се е признало за виновно в
извършване на престъплението, в което е било обвинено, което е достатъчно
ясна индиция за това, че е признало изцяло и напълно вината си. В
заключение, желае постановяване на УПО.
Съдебният състав, извършвайки собствен анализ на събрания до
момента доказателствен обем, констатира, че съгласно и всички изтъкнати в
тази насока становища на страните, е налице първата от предвидените от
закона предпоставка за постановяване на УПО, в частност формалната такава,
визирана в разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 от НПК.
Конкретно, осъденото лице е изтърпяло не по-малко от 1/2 от
наложеното му наказание, съобразно горевизираното протоколно определение
№ 26/12.07.2023 г. на ОС - Хасково. Това е така, тъй като към днешна дата,
изводимо от представената и приобщена към доказателствена съвкупност
справка с рег. № 281/18.12.24 г. на началника на затвора в гр. София,
лишеният от свобода Б. В. М. е изтърпял всичко 3 години, 2 месеца и 18 дни,
от които фактически 2 години, 10 месеца и 8 дни и от работа - 4 месеца и 10
дни, поради което остатъкът от наложеното му наказание в размер на 4 години
е 9 месеца и 12 дни.
На следващо място, в противовес на становището на прокуратурата и на
началника на затвора в гр. София, Съдът намира, че целите на наказанието са
9
постигнати ако не в пълна степен, то поне е започнал необратим в тази насока
процес.
Доводите на Съда в този смисъл се извеждат от фактите по делото.
На тази плоскост следва да се отбележи, че съдебният състав високо
цени доклада по чл. 155 от ЗИНЗС на ИСДВР, становището от зам. -
началника на РНОД, експертната оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на осъденото и лишено от свобода лице и днес
приобщения доклад за пробационен надзор, в частта им, в която са изложени
фактите.
В частта им, в която са изложени съжденията на съответните служители
на пенитенциарната администрация, ги преценява през призмата на първите, а
именно на фактите. Това, при неизменно отчитане на обстоятелството, че
гореизложените становища са дадени от лицата, които по дефиниция са най-
добре и най-близко запознати с поведението и битието на осъденото лице.
Същите обаче, както вече се посочи, се състоят от два компонента, единият от
които са посочените факти, а другият - изведени от тях заключения на
съответния съставил становището, респективно доклада, служител.
Съдът, разбира се, поставя на внимателна преценка и едните, и другите,
т. е. както заключенията на горепосочените категория лица от
администрацията на пенитенциарното заведение, така и фактите, като
естествено дава неоспорим приоритет на вторите.
В светлината на гореизложеното, Съдът отчете, че осъденото лице,
изводимо от първоначалния доклад, е изначално с констатирана ниска
стойност на риска от рецидив, в размер 31 точки, която в рамките на
пребиваването му в пенитенциарното заведение се е снижила още повече, а
именно до актуалната така от 27 точки. Това, безспорно за този съдебен
състав, сочи на една изначално ниска, констатирана и необходима за
преодоляване стойност на риска от рецидив, която закономерно с престоя на
осъденото лице в рамките на ЗООТ „Казичене“ е намалява още повече.
Горното обуславя съответно и изводимата от тази стойност ниска степен
на възможност за рецидивиране на престъпно поведение.
На следващо място, Съдът не би могъл да не отчете обективния факт, че
осъденият Б. В. М., в рамките на престоя си в пенитенциарното заведение, от
постъпването му там на 19.07.2023 г. до настоящият момент, а именно в
рамките на 1 година и 4 месеца, не е извършил нито една проява, за която да
бъде санкциониран чрез налагане на наказание.
Нещо повече, не само, че не е наказван нито веднъж, а в рамките на тази
1 година и 4 месеца осъденото лице единствено е било награждавано,
включително и последно през м. август т.г. – Заповед № 259/22.08.2024 г., с
„домашен отпуск за срок от 2 (две) денонощия“. С това на практика
възможностите за изпълняване скалата на чл. 98, ал. 1 от ЗИНЗС е почти
изчерпана /единствените награди след тази по съществото си са идентични, с
разлика единствено за срока, за който се дават/.
На следващо място, Съдът не изпусна от внимание, че по време на
10
изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ на осъденото лице, същото
на 2 пъти е било прекъсвано. Веднъж за 24 часа и втори път за 2 дни –
постановление на административният ръководител на СГП от 23.02.2024 г. по
прокурорска преписка № 7078/2024 г. и постановление на административният
ръководител на СГП от 27.08.2024 г., по същата прокурорска преписка.
Същественото в случая е, че в рамките на тези пребивавания извън
ограниченията на строгите правила в пенитенциарните заведения, не е
регистрирано каквото и да е несъобразено със законите на страната,
обществените порядки и самото положение на осъденото лице, негово
поведение.
Нещо повече, именно след тези пребивавания на осъдения в
неконтролирана, нормална социална среда, той е бил награден непосредствено
след тях с горевизираната награда – „домашен отпуск за срок от 2 (две)
денонощия“, за периода от 30.08. - до 01.09.2024 г.
Гореизложените факти, съвкупно преценени с тези, посочени и в
доклада по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС на ИСДВР, и в становището на зам.
- началник РНОД, и в експертната оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на осъдения и лишен от свобода Б. В. М., и в доклада
за пробационен надзор, че лишеният от свобода се справя с нужната
отговорност при поставените задачи, участва в провежданите пенитенциарни
мероприятия на територията на затвора и затворническото общежитие, както
и в други подобни инициативи; че наблюдаваната у него мотивация за
промяна в криминалното му поведение показва желание за изпълнение на
поставените цели и задачи, като се включва в този смисъл в изпълнение на
плана на присъдата, сочат на този съдебен състав, че са налице достатъчно
доказателства, че корекционният процес е в необратима посока, макар и както
изтъкна прокуратурата и представителят на началника на затвора в гр. София,
да не е завършен, с който довод Съдът се съгласява.
Разбира се, съдебният състав дължи произнасяне по наведените от
страните доводи, които са противни на възприетото от него, в частност защо
не кредитира изразените оценки на затворническата администрация, в насока
формирано отрицателно становище за постановяване на УПО.
На първо място, Съдът не споделя становището на прокуратурата, че
липсват способи за проверка и обсъждане на изложеното в доклада на
пенитенциарната администрация.
Това е така, доколкото, както вече бе посочено, докладите и всякакъв
вид становища се състоят неизменно от две части - фактологична такава и
субективна, а именно изведени от съответния съставител заключения, въз
основа на посочените факти.
Съдът намира, че гореобсъдените факти, изнесени и в процесните
доклад и становище, еднопосочно навеждат на извода за интерпретацията им
от страна на съставилите доклада и становището, логично съобразена с
техните професионални задължения, в негативен за постановяване на УПО
аспект.
Преценени обаче през призмата на един страничен, обективен и
11
безпристрастен наблюдател, в каквато роля Съдът се явява, те сочат на
недооценка от страна на пенитенциарната администрация на
горекоментираните факти от битието на лишения от свобода в
затворническото общежитие.
Така, за декларативно и неподкрепено от изложени факти, които
впрочем не се намират и в личното (затворническо) досие на осъденото лице,
Съдът възприема становището на зам. - началника на РНОД, че „лишеният от
свобода приема отчасти отговорността за собственото си криминално
поведение, отчасти признава вината си и разбира мотивите за извършване
на престъплението, от части осъзнава жертвата и изразява някои
негативни виждания спрямо обществото.“, а и че счита присъдата за
несправедлива.
Горното е изразено като становище и на ИСДВР, в доклада му по реда на
чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС.
На първо място, бланкетността на така цитираните съждения е
безспорно изводимо от това, че от настоящото деяние, предмет на наложеното
на осъденото лице наказание, липсва жертва, за каквато се коментира и в двете
– доклад и становище.
По никакъв начин не е подкрепен направеният извод за „негативни
виждания спрямо обществото“. Напротив, установява се именно обратно от
дотук констатираните факти, а именно, че след началото на изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“, осъденото лице по никакъв начин не е
консумирало каквато и да е несъобразена с реда в пенитенциарното заведение,
а и по време на двукратното прекъсване на наказанието си и пребиваването си
на свобода, в рамките на даденото му поощрение, деятелност. Липсват
каквито да е изнесени от затворническата администрация, а и отразени в
затворническото досие, факти, които да навежда за негативни виждания по
отношение на постановения морал и ред на осъденият М..
Не са подкрепени с факти и навсякъде коментираните „отчасти“
признаване на вина и разбиране на мотиви за извършване на престъпление,
както и пак „отчасти“ отговорност за криминалното му поведение.
В този смисъл, Съдът се солидаризира със становището на защитата, че
самият факт на безусловно признаване на вина в извършване на престъпление
достатъчно ясно сочи напълно, а не отчасти, признаване на вината.
Неясно остава за съда и защо съответните съставители на доклада по
реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС и на становището заключават, че лишеният от
свобода „отчасти“ приема отговорност за криминалното си поведение и
„отчасти“ мотивите си. Тези техни изводи не са подкрепени с обективни
факти.
Поради това, Съдът така не би могъл и да ги възприеме.
Не би могъл да възприеме също така и заключението, посочено в
доклада по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС на ИСДВР, че осъденият М.
„Постига целите си с деликт в поведението. Не разбира напълно другите и
техните виждания.“
12
Именно в противната насока навеждат фактите за липса на каквито и да
е наказания, от които би могло да бъде изведен такъв извод за несъобразено с
обществените норми и порядки поведение, още повече със строгият режим на
ограничения в рамките на пенитенциарното заведение.
За Съда също така необосновано се явява становището, че осъденото
лице „не разбира напълно другите и техните виждания“ както и изобщо
какво отношение има това към корекционния поправителен процес, при
положение, че лишеният от свобода регулярно участва, както и обективно е
изтъкнато в същия доклад, в провежданите в пенитенциарното заведение
мероприятия, като конкурси и други подобни инициативи.
Видимо е несъответствието между факти в тази насока и направеният
извод от служителя на пенитенциарната администрация.
Поради горното, Съдът, както многократно вече бе подчертано, се
уповава предимно на фактите, като зачита направените от тях заключения,
единствено, когато те се явяват обективни, а именно съобразени с първите.
Съдът не споделя становището и на представителя на началника на
затвора в гр. София, че осъденото лице не показва поведение, в рамките на
престоя си в пенитенциарното заведение, надвишаващо необходимото за
спазване на изискванията в него, както и на нормите на ЗИНЗС.
На първо място, това, от една страна, е в противоречие с друго
изтъкнато, което съдебният състав приема за подкрепено с обективни факти,
че осъденият М. „спазва режимните изисквания и не допуска нарушения на
ЗИНЗС“.
На второ място, което е и по-същественото, че по време на изпълнение
на наказанието лишеният от свобода не само не е наказван нито веднъж, а и
няколкократно е награждаван.
Последното обстоятелство, съгласно и разума на закона, въплътен в
нормата на чл. 98 от ЗИНЗС, сочат, че награди и поощрения се дават на
осъдено лице именно когато поведението му не просто покрива изискванията
на режима на охранителната дейност и правилата на поведение на осъдените
лица в пенитенциарните заведения, а и ги надвишава, с което се отличава от
останалите лишени от свобода.
Именно такава е и формулировка на чл. 98, ал. 1 от ЗИНЗС – „ за
почертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при
провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати
успех … и други положителни прояви“.
Точно наличието на горепосочените „дисциплинираност, …
сътрудничество … и други положителни прояви“ обуславят и обективират
това изискано и от законодателя поправяне, за което следва да бъдат дадени
доказателства, за да може да бъде постановено УПО, по отношение на
търпяното от него наказание, съобразно нормата на чл. 70, ал. 1 от НК.
Съдът не приема и довода, че е налице среден риск от вреди на
представителя на началника на затвора в гр. София, който се извежда от
характера на престъплението.
13
В този смисъл е добре да се отбележи, че характера на престъплението
формира крайната оценка на съда, който се произнася по същество, както и
дава своето обществено изражение във вида и размера на наложеното
наказание.
Оттам нататък, използването на същото за други цели, в частност за
формиране на стойност на риск от вреди, единствено и само от характера на
санкционираното с наложеното наказание престъпно деяние, извън
методологията за изчисляване на стойността на риска от рецидив, се явява
неправилно.
В случая обаче дори извън този довод, горното становище е в
противоречие с актуалните, а и първоначалните такива, стойности на риска от
рецидив, които към настоящият момент са в ниската степен на скалата, а
именно 27 точки.
Поради това и Съдът не би могъл да се съгласие със становището на
представителя на началника на затвора в гр. София, че рискът от вреди е
среден, а не както е отразено като актуална негова стойност - нисък.
Поради дотук изложеното, Съдът намира, че постановяването на УПО
от остатъка на наказанието на осъденото лице, освен, че е обективно
обусловено от горекоментираните факти, е и в съгласие с посоченото в
Постановление № 7/27.06.1975 г. на Пленума на ВС на РБ, изменено с
Постановление № 7/06.07.1975 г. на Пленума на ВС относно приложението
именно на този институт.
В този смисъл, а съобразно и практиката на ЕСПЧ, е че целите на
наказанието следва да бъдат постигани с прилагане на минимално
необходимата степен на държавна принуда, като при постигането им следва да
се реагира своевременно и съобразно предоставената от закона възможност за
УПО, преди да е изтекъл целия срок на наказанието. Именно това е смисълът
на предвидения в чл. 70 от НК институт на условно предсрочно
освобождаване.
Не без значение в случая е и обстоятелството, че лишеното от свобода
лице за първи път е осъдено и. също така за първи път изтърпява ефективно
наказание „лишаване от свобода“.
На това обстоятелство е отделено и специално внимание в
горепосоченото ППВС № 7/1975 г.
Макар и некоректно цитиран в молбата на осъденото лице за условно
предсрочно освобождаване, чрез упълномощения му защитник, но смисълът е
именно такъв: че когато наказанието е постигнало своята цел за поправяне и
превъзпитание на осъдения, макар и да не е изтекъл целия размер на
наложеното му наказание, липсват основания да се откаже приложението на
института на условно предсрочно освобождаване.
В този смисъл следва да се посочи, че наказанието постига своите цели
не само когато напълно е превъзпитано лицето и е променен начинът му на
мислене в обществено полезна насока, а и когато е констатиран необратим в
такава насока процес.
14
Самият факт на условно предсрочно освобождаване в такъв случай
въздейства стимулиращо за продължаване до край на така започнатия и вече
необратим процес на превъзпитание.
Съдът се съгласява и солидаризира напълно обаче със становището на
пенитенциарната администрация, обективирано в доклада за пробационен
надзор, че при евентуално прилагане на условно предсрочно освобождаване
следва да бъде наложена пробационна мярка за постановеният изпитателен
срок.
Съдът споделя напълно и мнението на прокуратурата и на
представителя на началника на затвора в гр. София, че следва да бъде доведен
докрай започнатия и преминал точката на обратимост процес на поправяне и
превъзпитание на осъденото лице.
По отношение на наведения от представителя на началника на затвора в
гр. София довод, че не е все още изпълнена в пълнота прогресивната
пенитенциарна система, конкретно, че осъденото лице е с непроменен режим
за изтърпяване на наказанието от „общ“ на „лек“, Съдът намира, че на
практика такава промяна би могла да бъде заменена именно от упражняването
на надзор от администрацията на ГД „ИН“ върху осъденото лице, чрез
пробационна мярка.
Съдът отчита и че по този начин наказанието, макар и не в тази
изключително интензивна и ограничаваща в най-пълна степен правата на
личността форма, а именно търпене на наказание „лишаване от свобода“, ще
продължи да оказва своето въздействие и да действа като такова спрямо
осъденото лице и по време на изпитателния срок.
Това се налага и с оглед максималния ефект върху него и постигане на
окончателното поправяне и превъзпитание, съобразно и целите на закона,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НПК в тази насока.
Воден от всичко дотук изложено, Съдът намира, че следва да постанови
условно предсрочно освобождаване по отношение на наложеното на осъдения
Б. В. М., с протоколно определение № 26 от 12.07.2023 г., постановено по
НОХД № 468/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, 1-ви състав,
наказание, в размер на 4 /четири/ години „лишаване от свобода“, по
отношение на оставащия към днешна дата срок за изтърпяването му, в размер
на 9 /девет/ месеца и 12 /дванадесет/ дни, като в изпитателния срок, който
законово е определен на размера на неизтърпяната част от наказанието, следва
да се приложи пробационна мярка, по реда на чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК –
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
По този начин, до края на наложеното наказание на осъденото лице ще
продължи да се въздейства спрямо него от служителите на ГД „ИН“, но вече
без да е необходимо изолирането му от обществото, тъй като тази част от
наказанието, според настоящият съдебен състав, вече е изпълнило своята
роля.
Воден от гореизложеното, Съдът констатира, че са налице достатъчно
доказателства по смисъла на закона – чл. 70, ал. 1 от НК, за поправяне на
осъденото лице, в желаната от законодателя степен, в случая за константен,
15
необратим процес в тази насока.
С оглед всичко дотук изтъкнато и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК и
чл. 70, ал. 1 и ал. 6, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване на лишения от
свобода Б. В. М., ЕГН **********, по отношение на остатъка от наложеното
му с протоколно определение № 26 от 12.07.2023 г., постановено по НОХД №
468/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, 1-ви състав, наказание, в
размер на 4 /четири/ години „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок, в размер на остатъка за изтърпяване на
наказанието, а именно 9 (девет) месеца и 12 (дванадесет) дни .
НАЛАГА за този период пробационна мярка „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, на основание чл. 70, ал. 6, вр.
чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест в 7-дневен
срок от днес, пред Апелативен съд – гр. София, по реда на Глава XXII НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се изпълни незабавно след изтичане на срока за
обжалване и/или протестиране, освен ако не е подаден частен протест и/или
жалба, който/които не е/са в полза на осъдения.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,15
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
16