Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1128 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника С.С.Т. срещу решение от 18.10.2019 г. по гр.д. №2011/2019 г. по описа
на СРС, 168 състав, в частта, в която е признато за установено на основание
чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 вр. чл.41 ЗУЕС, че жалбоподателят
дължи на ЕС на сграда в гр. София, бул. „********сумата от 319,00 лв.,
представляваща дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода
01.01.2015 г. - 01.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 29.06.2018 г., до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д. №43333/2018 г. по описа на СРС, 168 състав, като ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, поради липса на легитимация от страна на ищеца да управлява
процесната ЕС. Твърди, че не е налице валидно проведено ОС, респ. валидно взето
решение за дължими суми към ЕС. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Не
претендира разноски.
Въззиваемата
страна ЕС на сграда в гр. София, бул. „********в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Решението
не е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен предявеният установителен
иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК
вр. чл.38 ал.2 вр. чл.41 ЗУЕС за сумата от 273,28 лв., представляваща дължими
вноски за ремонт на входа за периода 01.10.2017 г. - 01.01.2018 г., поради
което е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната му
част поради следното:
Производството по
гр.д. №2011/2019 г. по описа на СРС, 168 състав, е образувано по искова молба
от ЕС на сграда в гр. София, бул. „********с която срещу С.С.Т. са предявени
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415
ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 вр. чл.41 ЗУЕС за сумата от 319,00 лв., представляваща
дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.01.2015 г. -
01.10.2017 г., и за сумата от 273,28 лв., представляваща дължими вноски за
ремонт на входа за периода 01.10.2017 г. - 01.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д. №43333/2018 г. по описа на СРС, 168 състав.
Ответникът в срока за
отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове, поради липса на легитимация
от страна на ищеца да управлява процесната ЕС. Твърди, че не е налице валидно
проведено ОС, респ. валидно взето решение за дължими суми към ЕС.
Съгласно
разпоредбата на чл.41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите
части. Кои са части от сградата са общи, се сочи в разпоредбата на чл.38 ЗС.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС предвижда, че Общото събрание на ЕС може
да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на
сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и
конкретни правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да бъдат
възложени за изпълнение на тези лица.
За
основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в СЕС, както и че е взето решение на Общото
събрание за заплащане на разходи за поддръжка и ремонт на общите части, както и
техния размер, дължим от ответника – етажен собственик.
Тежестта
на доказване се носи от ищеца.
Неоснователни
са доводите на въззивника за липсата на легитимация от страна на „В.М.“ ООД да
управлява и представлява процесната ЕС. От представените по делото протокол за
проведено ОС на ЕС от 11.09.2017 г. и договор за услуга №1411/01.10.2017 г. се
установява, че процесната ЕС е възложила на „В.М.“ ООД дейностите
по поддържането на общите части на сградата, вкл. и представителство на
собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във
връзка с обикновеното управление на етажната собственост, в съответствие с
разпоредбите на чл.11 ал.1 т.11 и чл.19 ал.8 ЗУЕС.
Съгласно чл.40 ЗУЕС, законосъобразността на решенията на общото
събрание на етажната собственост може да се атакува в отделно съдебно
производство с конститутивен иск за отмяната им. Тя не би могла да бъде
разглеждана преюдициално по възражение на ответника по предявен срещу него иск
на етажната собственост или на менажиращото дружество за изпълнение на взетите
решения. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства, за
обжалването на решенията на общото събрание по реда на чл.40 ЗУЕС.
Следователно, в настоящото производство, в което се представят решения на
общото събрание на етажната собственост, влезли в сила като необжалвани от
заинтересованите лица в указаните от закона срокове, съдът е длъжен да приложи
/зачете/ последиците им в отношенията между страните.
По делото не се спори, а и е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на самостоятелен обект
в процесната ЕС – ап.6.
От представения по делото протокол за проведено ОС на процесната
ЕС от 11.09.2017 г. се установява, че е взето решение за вноски във фонд
„Ремонт и обновяване“ в размер на по 0,40 лв. на процент ид.ч.
Представен е протокол за проведено ОС на процесната ЕС от 08.01.2018 г., на което е взето решение за
предприемане на действия за събиране на дължими от ответника суми, както
следва: за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода 01.01.2015 г. - 01.10.2017 г. в общ размер на 319,00 лв.
и за ремонт на входа за периода 01.10.2017 г. - 01.01.2018 г. в размер на
273,28 лв.
Други
относими доказателства не са ангажирани.
При тези данни и при съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав намира,
че по делото не е установено наличието на взето решение на ОС на процесната ЕС
за заплащане на разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.01.2015 г. - 01.09.2017 г. Представеният и описан по-горе
протокол от проведеното на 11.09.2017 г. ОС доказва наличието на такова
решение, но за период, следващ датата на провеждането му, т.е. за период извън
процесния.
При тези данни,
настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради изложеното,
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло в обжалваната му част и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от ищеца срещу
ответника установителен иск бъде отхвърлен.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №248910/18.10.2019
г., постановено по гр.д. №2011/2019 г. по описа на СРС, ГО, 168 състав, в частта, в която е признато за
установено, че С.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ЕС на
сграда в гр. София, бул. „********представлявана от „В.М.“ ООД, ЕИК********,
на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 вр. чл.41 ЗУЕС сумата от
319,00 лв., представляваща дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода 01.01.2015 г. - 01.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 29.06.2018 г., до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д. №43333/2018 г. по описа на СРС, 168 състав, и в частта, в която С.С.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати на ЕС на сграда в гр.
София, бул. „********представлявана от „В.М.“ ООД, ЕИК********, на основание
чл.78 ал.1 ГПК сумата от 25,00 лв. - разноски в настоящето производство и
сумата от 25,00 лв. - разноски в заповедното производство, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ЕС на сграда в гр. София, бул. „********представлявана от „В.М.“ ООД,
ЕИК********, иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК за признаване за
установено, че С.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ЕС на
сграда в гр. София, бул. „********представлявана от „В.М.“ ООД, ЕИК********,
на основание чл.38 ал.2 вр. чл.41 ЗУЕС сумата от 319,00 лв., представляваща
дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.01.2015 г. -
01.10.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д. №43333/2018 г. по описа на СРС, 168 състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.