№ 28
гр. Ямбол , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Живко Петров Илиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212300600128 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.Д.Д. от АК-Ямбол, в качеството му на
защитник на подсъдимия СВ. Л.. А.., против наказателно-осъдителната и гражданско-
осъдителната част на Присъда № 260042/22.03.2021 г. постановена по НОХД № 259/2020 г.
по описа на РС-Ямбол.
С присъдата, въззивникът - подсъдим СВ. Л.. А.. е признат за виновен в това, че на
неустановена дата в периода от ******** г. до ******** г., в гр.Ямбол, от офис на
„**************” ЕООД, находящ се на ул. „**************” № *, противозаконно
присвоил чужди движими вещи на обща стойност 11 168,58 лв., собственост на Д.Х.
А.а от с. ********, общ.Тунджа, обл. Ямбол; ЗЛ. М. СТ. от гр. Ямбол; Н. М. Н. от гр.
********; Г.Н.К. от гр. Ямбол; Г.Г.Ф. от гр. Ямбол; М. И.а Д. от гр. Ямбол; Т.Н.К. от
гр.Ямбол; Н. КР. Т. от гр.Ямбол; Т.К.Б. от гр. Ямбол; Е.Е.Х. от с. ********, общ.
Тунджа, обл. Ямбол; М.на И. Д. от с.**********, общ.Тунджа, обл.Ямбол; Т.С. И. от
гр. Ямбол; Ж. И. М. от гр.Ямбол; М. Д. М. от гр.Ямбол, които вещи владеел и пазел в
качеството си на упълномощено лице от Й.Н.Н. от с. **************, общ. Горна
1
Оряховица, обл. Велико Търново, едноличен собственик на капитала и управител на
„**************” ЕООД, на основание пълномощно с per. № 6891/01.11.2017 г. по
описа на нотариус П.К. с район на действие PC-Велико Търново, вписан под № 580 в
регистъра на Нотариалната камара, поради което и на основание чл. 206, ал. 1, вр. чл.
54, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което наказание на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от четири
години.
С присъдата, подсъдимият СВ. Л.. А.. е признат за невиновен в това по същото
време и място противозаконно да е присвоил чужди движими вещи - златни обеци с
тегло 3 грама на стойност 186 лева, собственост на Т.К.К.-Д. от гр. Ямбол, поради
което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така предявеното му обвинение.
С присъдата, подсъдимият СВ. Л.. А.. е осъден да заплати на Н. М. Н. сумата от
830,80 лева, представляваща причинени от деянието имуществени вреди.
С присъдата, подсъдимият СВ. Л.. А.. е осъден да заплати на Н. КР. Т. сумата от
1952,38 лева, представляваща причинени от деянието имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от ******** г., както и сумата от 900 лева, представляваща
направени по делото разноски.
С присъдата, подсъдимият СВ. Л.. А.. е осъден да заплати на М. Д. М. сумата от
3852,06 лева, представляваща причинени от деянието имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от ******** г., както и сумата от 200 лева, представляваща
направени по делото разноски.
С присъдата, подсъдимият СВ. Л.. А.. е осъден да заплати на ЗЛ. М. СТ. сумата
от 300 лева, представляваща причинени от деянието имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от ******** г.
Подсъдимият е осъден и да заплати направените по делото разноски в размер на
285,60 лева, в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР гр.
Ямбол; сумата от 30 лева за възнаграждение на вещо лице и сумата от 332,28 лева,
представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, в
приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Ямбол.
Искането в жалбата на защитника е въззивният съд да отмени първоинстанционната
присъда и да постанови нова такава, с която да признае подс.А. за невиновен и го оправдае
по повдигнатото му обвинение. В допълненията към жалбата, подс.А. и защитниците му
развиват подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на присъдата и
оправдаването на А., включително и такива за превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства и във вреда на подсъдимия. Посочват също, че при постановяване на
2
присъдата са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на
мотиви, т.к. съдът не е взел в никаква степен отношение по възраженията на защитата,
развити в пледоарията пред първоинстанционния съд и касаещи липсата на безспорни
доказателства за авторството на престъплението в лицето на подс.А., както и
противоречивост на събраните по делото такива. Твърди се и предубеденост на съдебния
състав, разгледал делото в районния съд, предвид „тоталното неглижиране от негова страна
на доказателствените искания на защитата, и то без никакви аргументи”. В тази връзка
алтернативно се претендира отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща представител.
Последният оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди
осъдителната присъда на Районен съд-гр.Ямбол.
Въззиваемите - граждански ищци Н.Н. и З.С., редовно призовани не се явяват в
съдебно заседание и не вземат становище относно основателността на въззивната жалба.
Въззиваемата - гражданска ищца и частен обвинител М.М., участва в съдебното
заседание чрез своя повереник - адв.Д.. Последната изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение, като потвърди присъдата в
обжалваната й част изцяло.
Въззиваемата - гражданска ищца Н.Т. и повереника й - адв.С., редовно призовани, не
се явяват в съдебно заседание. В депозираната по делото от Т. и повереника й писмена
молба, се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и
обоснованост на присъдата на районният съд. Поради това молят въззивният съд да
потвърди същата.
В съдебно заседание въззивникът – подс.С.А. участва лично и с упълномощения от
него защитник адв.Д.. Поддържат въззивната жалба и молят съда да отмени атакуваната
присъдата и вместо това да постанови нова такава, с която да оправдае А. по повдигнатото
му обвинение, по изложените в жалбата и в допълненията към нея съображения.
Алтернативно се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на районния съд. При дадената от съда последна дума, подсъдимият заявява,
че е невинен и моли за отмяна на осъдителната присъдата.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълненията към
нея, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след
цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по
чл.313 и сл.от НПК, констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице имащо право и
интерес да обжалва и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледана по същество се
3
преценява като основателна.
Въззивната проверка на атакувания съдебен акт налага извод за неговата отмяна и
връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, съобразно
правомощията на въззивната инстанция, лимитирани в разпоредбата на чл. 334, т. 1, вр. чл.
335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т.1 и т.2, пр.първо от НПК.
След като на осн.чл.314, ал.1 от НПК въззивният съд провери правилността на
присъдата изцяло - както в обжалваната, така и в необжалваната й част, намери, че при
постановяването й е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
противоречие между диспозитива на присъдата и нейните мотиви относно определеното от
районния съд и наложено на подс.А. наказание, което не може да бъде отстранено в хода на
въззивното производство. В диспозитива на присъдата е посочено, че наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода се отлага от изтърпяване за изпитателен срок с
продължителност от 4 /четири/ години, докато в мотивите е отразено, че този срок е с
продължителност 3 /три/ години. Така постановена, присъдата е противоречива и неясна.
Всяко противоречие и неяснота в присъдата, съгласно трайната съдебна практика,
съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.1
от НПК, т.к. води до неяснота на волята на съда в посока какво наказание се налага на
подсъдимия, което от своя страна накърнява процесуалното му право на защита.
Освен това, първоинстанционния съд е допуснал и съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2, пр.първо от НПК,
изразяващо се в пороци в процесуалната дейност на съда, свързани с мотивирането, анализа
и оценката на събрани по делото доказателства. В мотивите на първоинстанционната
присъда липсват аргументи/мотиви относно причините, поради които съдът кредитира част
от събраните по делото гласни доказателства и причините, поради които не кредитира с
доверие останалите от тях. По-конкретно, в мотивите на присъдата липсва анализ на
показанията на разпитаната по делото свидетелка П. И. и обясненията на обв.С.А. - от една
страна и показанията на свидетелката Т.М. - от друга, при наличие на съществени
противоречия между тях досежно релевантен по делото въпрос, а именно - кой е имал ключ
от сейфа, в който са били поставени златните и сребърни заложени вещи и от който същите
са били взети. Твърденията на свидетелките М. и И. - и двете служителки в офиса на
ул.”**********” № *, по посочените въпроси са противоположни, като св.Т.М. твърди, че
само подс.А. е имал достъп и ключ от сейфа, докато св.П. И. твърди, че тя, Т.М. и подс.А. /и
тримата/ са имали ключ и съответно достъп до този сейф, като ключът от него е стоял на
бюро в офиса и е бил достъпен до служителите там - така, както твърди в обясненията си и
подс.А.. Въпреки задължението по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, съдът не е изложил в
мотивите си подробен и обективен анализ на посочените противоречия в тези гласни
доказателства, като не са изложени мотиви кои от тях кредитира и защо, както и подкрепят
ли се или не от останалите доказателства по делото. При отсъствие на такъв анализ, съдът е
приел от фактическа страна, че достъп до сейфа и ключ от него е имал единствено подс.А.,
4
игнорирайки заявената по делото защитна теза.
Констатира се също, че съдът е пропуснал да обсъди в мотивите си в каквато и да е
степен писменото доказателство, приложено на стр.45, том 1 от делото от досъдебното
производство, имащо също отношение, при това пряко към основния релевантен въпрос -
дали единствено подс.А. е разполагал с ключ от сейфа. Това писмено доказателство
представлява вид разписка от ********** г. /т.е. след инкриминирания период 13-********
г./, с която свидетелката Т.В. /Ч./ - също служителка в офиса на ул.”**********” № *, е
предала на св.З.Г. четири ключа за този офис, ведно с паролата за СОТ, както и ключ от
сейфа в този офис. Въпреки, че тази разписка от ********** г. свидетелства за това, че освен
подс.А., достъп до сейфа е имало и трето лице, съдът я е оставил без какъвто и да е
коментар, без да обясни защо.
Липсват мотиви и относно това защо районният съд приема безкритично показанията
на св.З.Г., че е получил разпореждане от подс.А. да извърши ревизия, при положение, че
свидетелят не е бил счетоводител и видно от доказателствата по делото, след инцидента е
задържал част от намиралите се в него документи, свързани с дейността на фирмата и не ги
е предал на органите на реда, въпреки, че са били искани от него. Липсват мотиви и затова
защо решаващият съд приема показанията на св.Г., че подсъдимият му е разпоредил да
бъдат фактурирани златните вещи от трите офиса, както и че подсъдимият му е разпоредил
да остави златните и сребърни вещи, както и фактурите, в сейфа/касата на офиса на
ул.”**********” № *, при положение, че никой друг освен него не свидетелства за това и
същото категорично се отрича от подсъдимия.
Районният съд не е посочил и не е анализирал доказателствата, на база на които е
приел от фактическа страна, че сейфа не е бил разбит, а е бил отворен с ключ, при
положение, че по делото не е извършен оглед на местопроизшествие и не е изяснено кой и
кога първи е установил, че в офиса е влизано неправомерно и вещите от сейфа в него са
взети.
Обобщено, липсва пълен и обективен анализ на всички доказателства и
доказателствени средства и данните от тях, относими към главния факт от предмета на
доказване в процеса - дали единствен подсъдимият е имал достъп до сейфа в офиса на
ул.”**********” № * и дали поради това единствено той е могъл да вземе и е взел
инкриминираните вещи.
Мотивите са изключително важен процесуален документ и за да бъдат
правновалидни, следва да съдържат волята и съображенията на съда по всички релевантни
по делото въпроси. Отсъствието на анализ на доказателствената съвкупност по делото в
нейната пълнота е довело до липса на обоснованост на волята на съда за постановяване на
съдебния акт. Като цяло за част от отразените в първоинстанционните мотиви факти не са
посочени и не са анализирани доказателствените източници, на които те се основават.
5
Допуснатите от районният съд нарушения на процесуалните правила са съществени,
т.к. са довели до ограничаване процесуалното право на подсъдимия да се защитава
ефективно срещу повдигнатото му обвинение. Посочените съществени процесуални
нарушения са неотстраними в тази фаза на процеса, а са отстраними само при ново
разглеждане на делото от първостепенния съд. Това налага отмяна на постановената
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Ямбол.
Настоящата инстанция счита, че не следва да проверява и да се произнася по наведените
доводи за неправилност на атакувания съдебен акт като постановен при неправилно
приложение на материалния закон, т.к. това са въпроси по съществото на делото и могат да
бъдат анализирани само при наличие на постановена мотивирана присъда, с която съдът е
взел отношение по всички събрани по законния ред доказателства и която не създава
неяснота по отношение на волята на съда касателно наложеното с нея наказание. Такава
проверка в настоящия случай въззивният съд не би могъл да стори, именно предвид
допуснатите от първостепенния съд и посочени по-горе съществени нарушения на
процесуалните правила.
По изложените съображения настоящият състав на ОС-Ямбол приема за основателна
въззивната жалба срещу присъдата на РС-Ямбол, поради което намира, че тя следва да бъде
уважена.
Съдът намери за неоснователни доводите на защитниците за предубеденост на
съдебния състав, разгледал делото в първа съдебна инстанция с оглед това, че същият е
отхвърлил всички депозирани от тях доказателствени искания. Постановените от
решаващият съд определения по направените пред него доказателствени искания са в
рамките на правомощията му. Право и задължение на съда е да преценява допустимостта и
основателността им и тяхното отхвърляне не сочи на негова предубеденост.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348,
ал. 3, т.1 и т.2, пр.първо от НПК, Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 260042/22.03.2021 г. постановена по НОХД №
259/2020 г. по описа на РС-Ямбол и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7