Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260002                  02.02.2025 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 9760 по описа за 2020 година.

 

Предявени са: първоначален иск с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК и чл.143 ГПК и насрещни евентуално съединени искове по чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата по първоначалния иск М.С.Ч. твърди, че е сключила с ответника рамков договор за кредит № *** от ***г. С него се уреждали условията, при които заемателят има право да получава кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит. На същата дата страните били сключили и анекс към договора за предоставяне на сумата 700 лв. при годишен процент на разходите от 49,67%. Съгласно чл. 6.1, чл. 6.2, чл. 6.3, чл. 6.5 и чл. 6.6 от договора за кредит, заемополучателят, трябвало да осигури поръчителството на две физически лица, отговарящи на условията посочени в договора и общите условия към него или банкова гаранция. При неизпълнение на тези условия, заемополучателят дължал неустойка от 295,26лв., която следвало да се заплаща разсрочено, заедно с погасителните вноски. Твърди, че договорът за кредит е нищожен поради уговаряне на възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната, което противоречи на добрите нрави. Освен това уговорената неустойка представлявала скрито плащане, невключено в ГПР. Тя била нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Поради това били нарушени чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, както и на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Клаузата за неустойка била освен това и неравноправна. Поради невключването на неустойката в ГПР били налице основанията на чл. 22 ЗПК. Предвид това иска съда да прогласи нищожността на Анекс към Договор за потребителски кредит „Гет кеш“ № *** от ***   г., както и да бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 4.6, чл. 6.1, чл. 6.2, чл. 6.3, чл. 6.5 и чл. 6.6 от договора за кредит.

Ответникът "Ай Ти Еф Груп" АД в писмения отговор не отрича сключването на рамковия договор за кредит, както и на анекса към него. Оспорва твърденията относно нищожност на договора, като излага подробни доводи за неговата действителност. Поддържа, че ищцата не е изпълнила изцяло задълженията си по него, като е погасила само част от задължението.

Предвид поддържаното твърдение за валидност на договора за кредит  с отговора "Ай Ти Еф Груп" АД предявява насрещен иск за осъждане на ищцата да заплати следните суми: 578,15 лв. главница, 10,12лв. законна лихва от 11.08.2020г. до 12.10.2020г., лихва по кредита в размер на 92,41 лв. и неустойка от 620,08 лв. В хода на производството иска относно неустойката е оттеглен, като производството е прекратено. 

В случай, че съдът приеме, че договорът е недействителен, дружеството предявява евентуален осъдителен иск за неоснователно обогатяване, като моли да бъде осъдена ищцата да заплати: 578,15 лв. остатък от невърната главница, като и законна лихва върху нея от 70,78 лв. за времето от 15.10.2019г. до 12.10.2020г., както и законната лихва считано от предявяването на насрещния иск. В хода на производството иска относно законната лихва от 70,78лв. е оттеглен, като производството е прекратено.

Съдът намери за установено следното:

На ***г. ищцата Ч. сключила с ответното дружество "Ай Ти Еф Груп" АД договор за потребителски кредит "Гет кеш" №*** относно предоставяне на потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит, съгласно спесификация на кредитните продукти на дружеството, като кредитополучателят се задължавал да усвои и върне предоставените средства съгласно условията и сроковете, уговорени в договора, общите условия и погасителния план / чл. 1.1 - лист 31/. Уговорено било, че в срока на действие на договора кредитополучателят може многократно да усвоява суми по кредита /траншове/ до максимално разрешения лимит. Условие за получаване на нов транш било погасяване на дължимите суми по предходния / чл.1.2/. Срокът на договора бил уговорен на една година, като била предвидено подновяването му за нов едногодишен срок, в случай, че никоя от страните не заяви писмено желание за прекратяването му тридесет дни преди изтичането на срока. Това правило следвало да се прилага до пет години, считано от сключване на договора /чл.3.1/. Предвиден бил фиксиран годишен лихвен процент от 41 пункта. Съгласно чл.6.1 от договора в срок до края на следващия ден, считано от предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят следвало да учреди обезпечение, което можело да бъде поръчителство от физически лица или банкова гаранция. При избрано поръчителство от физически лица, като всяко едно от тях трябвало да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер 1500 лв.; да бъде над 20 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не е кредитополучател или поръчител по друг договор за кредит; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други кредитни или финансови институции или ако има - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен" / чл.6.3/. Според чл.6.4 кредитополучателят следвало да предостави пълни и точни лични данни за поръчителите, включително и месторабота, а самите те, в срок до края на следващия ден, считано от датата на предоставяне на сумата, да предоставят информация за себе си, включваща лични данни, кредитоспособност, наличие на трудов договор, работодател, имуществено състояние и др., както и документи, които ги доказват / лист 33/.

При избор за обезпечаване, чрез предоставяне на банкова гаранция от кредитополучателя се изисквало, в срок до края на деня, следващ този на предоставяне на сумата, да представи оригинала на удостоверение за банкова гаранция, която следвало за покрива размера на всички суми дължими по договора за кредит и да има срок не по-малък от 30 дни, след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора /чл.6.5/.

При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение или при прекратяване на действието на обезпечението, по каквато и да е причина, в чл.6.6 се предвиждало, че кредитополучателят дължи неустойка за всеки период в който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката се посочвал изрично в погасителния план и се заплащал от кредитополучателя със съответната погасителна вноска.

На ***г. бил сключен анекс към договора за потребителски кредит №*** по транш с пореден номер *** по който била предоставена сумата 700 лв. със срок на погасяване 10 месеца, която следвало да се върне на 10 вноски от  по 83,82 лв. всяка, при годишен процент на разходите от 49,67 пункта.  Размерът на лихвата по този транш бил общо 138,20 лв., а размерът на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение - 775,10 лв. / лист 36- 38/.

По делото не е спорно и се установява от представената разписка, че ищцата Ч. е получила уговорената главница от 700 лв. от служител на ответното дружество / лист 12/.

            Съгласно първоначалното заключение на съдебно-счетоводната експертиза в годишния процент на разходите по договора и анекса към договора за потребителски кредит е включен само размерът на договорната лихва. Уговорената в чл.6.6 от договора и анекса към него неустойка оскъпява кредита с 110,73 %. Вещото лице сочи, че ако в обхвата на ГПР се включи и уговорената неустойка, той би възлязъл на 706,45% /лист 96/. Според допълнителното заключение на експертизата в счетоводството на дружеството кредитодател е отразено едно плащане в размер на 162 лв. извършено на 15.11.2019г. Същото е отнесено за погасяване на главница от 121,85 лв. и възнаградителна лихва от 40,15 лв.  /лист 129/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Факта на сключване на договора и получаване на заемната сума не е спорен между страните.

Процесният договор е сключен от дружество, което е кредитна институция и предоставя потребителски кредити по занятие, а ищцата Ч. има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК. От изложеното следва, че спрямо договора приложение намират изискванията на Закона за потребителския кредит.

            Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение на кредитополучателя, а при неизпълнение на акцесорно задължение, което е свързано с предостави обезпечение на кредитодателя чрез банкова гаранция или поръчителство. Начинът по който са уредени клаузите на договора въвеждащи задължението за обезпечаване обосновава извод, че то е уговаряно по такъв начин, че изпълнението му да бъде свързано със значителни затруднения за кредитополучателя. Това е така, защото изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения срок информация, а срокът за предоставяне е изключително кратък - края на следващия ден след сключване на договора. Такъв срок на практика препятства изпълнението на поетото задължение, както относно осигуряването на банкова гаранция така и относно осигуряване на поръчителство. Това е така, защото подбирането на поръчители съответстващи на изискванията на кредитора, изискват повече време от предоставеното с договора на кредитополучателя. Освен това търсената информация за поръчителите заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания, умения и служители за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата относно поръчителство е уредена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни, което я прави неравноправна. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл. 6.6 от договора, чийто размер е уреден в анекса подписан на ***г. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Установява, се от заключението на експертизата, че в годишния процент на разходите по договора и анекса към него е включен само размера на договорната лихва, но не и размера на уговорената неустойка. При нейното включване размерът на ГРП би бил на 49,67 % както е посочено в анекса, а 110,73 %, при което би била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, ограничаваща ГПР до петкратния размер на законната лихва. Това е допълнителен аргумент в полза на извода, че неустойката в случая е определена в отклонение от присъщите и функции, като цели допълнително заплащане за кредитора, извън договорната лихва, при това в размер надминаващ този на главницата. Освен това, съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР е в нарушение на изискването на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и има за последица нищожност на целия договор по чл.22 ЗПК.

Налице е също така неравноправност по чл. 143, ал.1 ЗЗП на клаузата за неустойка, както и на клаузите с които се очертават задълженията на кредитополучателя относно предоставяне на обезпечение на кредита посочени в договора за потребителски кредит. Това е така, защото те са уговорени във вреда на ищцата потребител, като не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

            С оглед изложеното съдът намира, че предявеният първоначален иск  е основателен и следва да се уважи, като се прогласи нищожността на анекса към договора за кредит, както и на клаузите на чл. 6.1, 6.2, 6.3, 6.5 и 6.6 от рамковия договор за кредит.

            По насрещния иск на ответника предявен като главен:

            С този иск се претендира Ч. да заплати на „Ай Ти Еф груп“ АД сумите по договора за кредит – транш с пореден номер ***/***г. както следва: 578,15 лв. главница, 10,12 лв. законна лихва върху главницата от 11.08.2020г. до 12.10.2020г., както и лихва по кредита в размер на 92,41 лв.

             По отношение на първоначално претендираната неустойка от 620,08 лв. производството е прекратено поради оттегляне / лист 99/.

            Доколкото сумите се претендират на основание сключения анекс към договора за кредит, който урежда транш с пореден номер ***/***г., а съдът намира, че същият е нищожен поради посочените по-горе мотиви, следва че този иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

             По насрещния иск на ответника предявен като евентуален:

С този иск се претендира Ч. да заплати на „Ай Ти Еф груп“ АД сумата 578,15 лв., представляваща неплатена част от главница по недействителния договор за кредит, с която тя се е обогатила неоснователно, както и сумата 70,78 лв. законна лихва върху главницата за периода от 15.10.2019г. до 12.10.2020г.

След извършеното изменение на този иск, същият се поддържа до само до размера на 336 лв. неплатена част от главницата, без да се претендира мораторната лихва от 70,78 лв./ лист 99/.

            Според чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита. Нормата е израз за принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, и по същество е частен случай на чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД, доколкото ако не възстанови средствата получени като главница заемополучателят по недействителен договор би се обогатил неоснователно за сметка на кредитора.

            По настоящото дело не се спори, а се установява и от представената по делото разписка, че Ч. е получила сумата по транша в размер на 700 лв.

            Съгласно заключението на експертизата, тя е заплатила само 162 лв., които кредиторът е отнесъл за погасяване на главница и договорна лихва.

            На осн. чл.23 ЗПК, обаче Ч. не дължи лихва или други разходи по кредита, което означава, че цялата заплатена от нея сума следва да се приеме, като погасяваща съответната част от получената главница. При приспадане на платената сума остава остатък от 538 лв., който се дължи на „Ай Ти Еф груп“ АД на посоченото по-горе основание.

            В случая, след изменението на иска се претендира сумата 336 лв., предвид което съдът счита, че този иск е изцяло основателен.

            Предвид основателността му следва да се разгледа направеното с отговора на Ч. възражение за прихващане / лист 88/. Това възражение се основава на твърдение, че в качеството на заемополучател Ч. е заплатила във връзка с недействителния договор общо 777,54 лв. от които 224,34 лв. възнаградителна лихва и 553,20 лв. неустойка.

            Доколкото по делото не се доказа заплащане на такива суми от страна на Ч., съдът намира, че в нейна полза не е възникнало насрещно вземане за тях, като недължимо платени. Поради това и направеното възражение за прихващане следва да се отхвърли.

            По разноските:

            По заведения от нея иск ищцата е направила разноски в размер на 64,53 лв. за държавна такса и 250 лв. възнаграждение за експертиза. Тези разходи следва да бъдат заплатени от ответника съобразно уважаването на иска изцяло. Ето защо следва в полза на Ч. да се присъди сумата 314, 53 лв.

            В полза на процесуалния представител на ищцата Ч., адв. И., предоставила безплатна правна помощ, следва да се определи общо възнаграждение за предоставената защита, както по първоначалния така и по насрещните искове. Съдът намира, че същото следва да бъде определено общо на 400 лв., който размер е съобразен с правната и фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, както и броя на исковете по които е предоставена правна помощ - първоначален и два насрещни.

            По насрещните искове искове „Ай Ти Еф груп“ АД е направил разноски за 100 лв. държавна такса. За защитата по първоначалния иск на Ч. е заплатена сума от 480 лв., която с оглед резултата от разглеждането му не се дължи на ответника. По предявените от него насрещни искове е определено възнаграждение в общ размер на 1300 лв. без да е уточнено по кой от исковете колко се дължи.  Предвид това, следва да се приеме, че възнаграждението е уговорено поравно за всеки иск, тоест по 650 лв. Първият от исковете е отхвърлен поради което по него не се дължи присъждане на разноски. По вторият иск, разноските следва да се определят на 650 лв. за адвокат и 50 лв. за държавна такса, общо 700 лв. Съобразно уважената част от исковете и при отчитане на частичното прекратяване на производството, на дружеството се следват разноски в размер на 161 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ, на осн. чл.124, ал.1 ГПК осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.22 ЗПК и чл.143 ГПК като противоречащи на закона, по иска предявен от М.С.Ч. ЕГН ********** с адрес *** против „Ай Ти Еф груп“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Александър Стамболийски №84-86, Анекс към Договор за потребителски кредит „Гет кеш“ № *** по транш с пореден номер *** сключен на ***г., както и  клаузите на чл. 4.6, чл. 6.1, 6.2, 6.3, 6.5 и 6.6 от рамков договор за кредит „Гет кеш“ №*** от ***г.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „Ай Ти Еф груп“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Александър Стамболийски №84-86 против М.С.Ч. ЕГН ********** с адрес *** за заплащане, на осн. чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД, на сумите по договор за кредит – транш с пореден номер ***/***г. както следва: 578,15 лв. главница, 10,12лв. законна лихва върху главницата от 11.08.2020г. до 12.10.2020г., както и лихва по кредита в размер на 92,41 лв.

 

ОСЪЖДА М.С.Ч. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Ай Ти Еф груп“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Александър Стамболийски №84-86, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 336 лв. /триста тридесет и шест лева/, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.10.2020г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, възражението на М.С.Ч. против „Ай Ти Еф груп“ АД, относно прихващане на горепосочената сума от 336 лв. със нейно насрещно вземане за платени без основание общо 777,54 лв.

 

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф груп“ АД, ЕИК ********* да заплати на М.С.Ч. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 314,53 лв. /триста и четиринадесет лева/ деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф груп“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Е.Г.И. личен №*** с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 400 лв. /четиристотин лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

ОСЪЖДА М.С.Ч. ЕГН ********** да заплати на „Ай Ти Еф груп“ АД, ЕИК *********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 161 лв. /сто шестдесет и един лева/ представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.