Р E Ш E H И Е
N 260027
гр.Кюстендил, 25.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Кюстендил, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при участието на секретаря Л.Николова и на прокурора В.Пенков, като разгледа докладваното от съдия Начев ванд 210 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Прокурор при РП Кюстендил
протестира решение № 99 от 24.02.2020г. по анд № 202/2019г. по описа на Районен
съд Кюстендил, с което П.Д.П. *** е признат по реда на чл.378 ал.4 т.2 НПК за невинен
в извършване на престъпление от общ характер по чл.325б ал.2 т.1 вр.ал.1 НК и
оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Излагат се съображения за неправилност на постановеното решение с
искане за неговата отмяна и постановяване на друго за признаване на П. за
виновен в извършване на престъплението и освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК.
Окръжна прокуратура
Кюстендил чрез своя представител поддържа подадения протест и изразява
становище за неговото уважаване.
Обвиняемият не се явява в
производството пред въззивния съд. Неговият защитник адв.В.П. изразява
становище за неоснователност на подадения протест и настоява за потвърждаване
на атакуваното решение, като излага подробни съображения.
Окръжен съд Кюстендил,
след проверка на събраните в хода на производството доказателства, намира
подадения протест за основателен, по следните съображения:
Фактическата обстановка е
изяснена в пълнота от РС Кюстендил, като по делото е събран в съответствие с
процесуалния ред необходимия обем доказателства с оглед установяване на обстоятелствата,
включени в предмета на доказване. Фактите по делото са установени изчерпателно,
въз основа на проверен и приобщен от
съда по реда на НПК доказателствен материал.
Установява се от
събраните по делото доказателства следната фактическа обстановка:
Обвиняемият П.Д.П. *** е на 42г., неосъждан.
Същият се занимава с отглеждане на селскостопански животни и пчелни семейства и
в качеството си на физическо лице от 05.08.2008г. е регистриран като земеделски
стопанин. Освен това е управител на търговски дружества – „Дивурка“ ЕООД и „Пи
ент ен Брадърс“ ООД, чийто предмет на
дейност също е свързан със стопанисване на пасища и отглеждане на
селскостопански животни. Специално с отглеждането на коне обвиняемият започнал да
се занимава през 2010г.
През м.май 2015г. като физическо лице П. ***,
заявление за регистрация на животновъден обект с местонахождение в с.Буново, в
което посочил че в него ще се отглеждат 68 бр. коне от каракачанска порода, овце
и пчелни семейства. Животновъдният обект бил регистриран и получил номер
2539-0007. Обвиняемият ежегодно кандидатствал за подпомагане по схеми и мерки
за директни плащания в ДФ „Земеделие“, включително и по направление „Опазване
на застрашени от изчезване местни породи“, съответно получавал одобрени от ДФ
финансови средства.
Към м.април 2018г. в
ОДБХ Кюстендил на името на обвиняемия били регистрирани : животновъден обект с
68 коне, 287 овце и 30 пчелни семейства, както и две пасища, всички находящи се
в с.Буново, както и животновъден обект в с.Гърбино без животни. По отношение на
животните в първия обект за периода 2015 – 2018г. не са издавани
ветеринарномедицински свидетелства за транспорт.
Покрай отглеждането на коне обвиняемият се
запознал със св.И.Г. която обичала този вид животни. Свидетелката посещавала
обекта на П. в с.Буново и доброволно му помагала, като се грижила за конете. През м.май 2017г.
отношенията им се прекратили по повод смъртта на една от кобилите. За период от
няколко години П. ежегодно
транспортирал конете от обекта в с.Буново до Осоговска планина с цел паша,
като ги прибирал обратно преди настъпването на зимния период. За преместването
на животните не уведомявал надлежните власти и не се снабдявал с необходимите
за това документи.
През 2017г. обвиняемият отново преместил
конете, като ги транспортирал от с.Буново до високите части на Осоговска
планина. За преместването П. отново не уведомил ОДБХ гр.Кюстендил, както и ветеринарния
лекар, с който имал сключен договор за профилактика и лечение на животните –
св.Величков. В планината обвиняемият бил монтирал и система от електропастири,
като конете се придвижвали свободно в оградените територии и нощували на
открито. За храна и вода животните разчитали на наличните такива в местностите,
които обхождали. Поради изградена йерархия животните се били отделили на два
отделни табуна с приблизително еднакъв брой животни. Повечето от конете били от
каракачанска порода, но имало и такива от „Български тежковозен кон“. На част
от животните не били поставени инжектируеми транспондери / чипове/. Независимо
от настъпването на зимния сезон, обвиняемият не предприел действия за връщането им в обекта в с.Буново, а ги изоставил в
планината.
През м.февруари и март 2018г. в
Осоговска планина навалял обилен сняг, който блокирал движението на животните.
Един от табуните се установил на защитен от ветрове южен склон с по-малко сняг
и животните успявали да намерят храна. Вторият се оказал блокиран на открит
равен участък в местността „Бег бунар“, където се намирал и туристически заслон „Превала“. Поради дълбокия сняг животните не могли да се
придвижват и да се хранят. С оглед на това състоянието на конете постепенно се
влошило - животните измършавели, а няколко от тях не могли да стоят на краката
си и останали да лежат в снега.
В средата на м.март
2018г. св.Й. А.се возил в Осоговска планина с моторна шейна. Направило му
впечатление, че в местността „Бег бунар” летят много птици и в снега се вижда
нещо черно. Приближил се и видял скупчени на едно място коне, които се намирали
на около половин километър от туристически заслон. Животните били изнемощели, а
5 или 6 от тях били мъртви. А.разпознал, че това са животните на обвиняемия,
тъй като през лятото го бил виждал при тях. Останал изненадан и от факта, че в
този район през зимата има коне. Тъй като не знаел телефона на П., се обадил на
свой приятел и го помолил да предаде на обвиняемия, че конете му са в лошо
състояние и умират. Обадил се и на св. И.Г., за която също знаел, че познава П.
и се грижи за конете му. Обяснил й, че метеорологичните условия в планината са
много тежки, конете няма какво да ядат и са в много тежко състояние, а част
от тях са мъртви. При проведени по – късно разговори двамата му съобщили, че П.
е запознат със случилото се, на свидетелката обвиняемият бил отговорил, че сега
няма време, а на обаждането на приятеля на А. реагирал с нецензурен израз по
отношение на конете.
След няколко дни А. и
Г. се срещнали в хижа „Осогово“ и решили да отидат при конете с намерението да
ги преместят на по – нисък участък от планината, където да могат да се хранят.
Г.взела храна – хляб и сено, и двамата поели към м.“Бег бунар“. След 4–часов
преход успели да достигнат до животните, като свидетелката видяла, че конете са
в лошо състояние и няколко са мъртви. Животните били апатични и не реагирали на
храната. А.и Г.започнали да утъпкват пътека, за да ги преместят, но конете
нямали сила и двамата се отказали. След два дни Г. отново се качила при конете
заедно със свой приятел от гр.София, като този път видяла четири трупа, а една
от кобилите била родила. С помощта на храната успели да преместят животните на няколкостотин метра в посока
туристическия заслон. На тръгване свидетелката взела със себе си новороденото
конче и го носила до х.“Бор“, където била оставила автомобила си. По – късно го
пренесла до дома си, но през нощта животното умряло.
Междувременно информация за бедстващите
в планината коне била огласена в интернет, като били публикувани и множество снимки
на окървавени, умрели и агонизиращи животни. Публикациите имали силен отзвук сред
обществеността и предизвикали множество реакции. Информацията била съобщена и
от няколко електронни медии, включително и национални. В РП Кюстендил постъпили
няколко сигнали и жалби от граждани. На 25.03.2018г. на доброволни начала била
организирана спасителна акция, в която взели участие множество хора – св. Х.А.
Р. Д., Е. Д. В. В. и др. Доброволците поели от х.“Осогово“ с моторни шейни,
като взели храна за животните – овес и няколко бали със сено. Времето било лошо
– ниски температури на въздуха, снеговалеж и силен вятър. Доброволците стигнали
при конете, които се намирали на около 200 м от туристическия заслон.
Животните продължавали
да бъдат блокирани в дълбок около 80 см сняг. Хората преброили тридесетина
коне, които били изнемощели и апатични, без да се движат.
Животните почти нямали сила, за да се хранят. Сред тях имало два трупа на
коне, а на около 30 м встрани намерили легнала все още жива кобила с изкълвани
от птици очи, която агонизирала и малко по – късно умряла. Св.В.носил със себе
си фотоапарат и направил няколко снимки. Направило му впечатление, че конете са
лежали продължително време в снега, тъй като са го разтопили с телесната си
топлина и постепенно са пропадали в него.
На следващия ден
сутринта св.Д.Д. чул по новините съобщение за бедстващи коне в Осоговска
планина. Свидетелят познавал планината много добре и притежавал високопроходима
многоместна машина за зимни условия – „Argo 8х8“, поради което се обадил до ПСС Кюстендил с предложение да окаже помощ.
От спасителната служба му обяснили, че снегът в планината е дълбок около метър
и времето не е подходящо. Добавили, че ще се свържат с него при нужда. Около
17.00ч. Д. научил от новините, че през този ден няма да се оказва помощ на
животните. Решил да се качи сам при животните, натоварил машината на платформа
и потеглил за х.“Три буки“. По пътя закупил около 200кг зеленчуци, въпреки че
не разбирал от коне и не бил сигурен какво ще ядат.
Паркирал платформата
при х.“Три буки“, разтоварил машината и с част от храната потеглил към конете.
Пристигнал при тях около 20.00ч. и веднага забелязал, че животните са в
състояние на хибернация и не реагират на храната. Видял сред тях три трупа, а по
– късно установил, че един от конете е все още жив, но с изкълвани от птици очи
и гениталии. Снегът бил дълбок около метър и духали ураганни ветрове. Д.
оставил храната и се върнал обратно, като решил да направи още един курс.
Вторият път достигнал до животните около 01.00ч. след полунощ и забелязал в
снега да лежи новородено конче. С термокамера премерил температурата му и
установил, че е много ниска. Обадил се на национален спешен телефон 112,
откъдето го уведомили, че ветеринар ще се качи при животните по - късно през
деня. Свидетелят решил да опита да спаси кончето, завил го и го взел със себе
си. Транспортирал го до дома си в с.Еремия, но въпреки положените грижи
животното не оцеляло.
В деня, в който св.Д. импулсивно решил да помогне на конете – 26.03.2018г.,
при животните отишъл и обвиняемия П.. До мястото достигнал пеша и се опитал без
успех да премести животните. Настанил се в туристическия заслон и се опитал да
запали огън, но не успял. Успял да забележи приближаването на св.Д. при първото
му идване при конете и сигнализирал с фенерче. Свидетелят обаче помислил, че
тази светлина е отблясък от
фаровете на машината и не реагирал. Независимо, че разстоянието от заслона
до животните не било голямо, обвиняемият не отишъл при Д., докато същият се
опитвал да помогне на конете. След второто тръгване на свидетеля П. останал да
нощува в заслона.
Междувременно, на
25.03.2018г. следобяд св.Г. – служител на ОДБХ гр.Кюстендил, бил уведомен от
свой познат – журналист, за бедстващите в планината коне. В Дирекцията била
извършена организация за проверка на постъпилата информация, като била
сформирана комисия. На 26.03. времето било лошо и служителите не успели да се
качат в планината.
На 26.03.2018г. било образувано
досъдебно производство за извършване на престъпление по чл.325б ал.2 т.1
вр.ал.1 НК. На следващия ден от ОД МВР Кюстендил се обадили на св.Д. Д. с молба
да окаже помощ за придвижване на полицейски служители, служители на ОДБХ
гр.Кюстендил и ветеринарен лекар при животните. Свидетелят се съгласил и с
високопроходимата машина транспортирал до мястото разследващ полицай, технически
помощник, членовете на комисията от ОБДХ и ветеринарен лекар. Св.Г. и негов
колега – Н.С. / впоследствие изготвил заедно с А.С.експертно заключение на ДП/ извършили
проверка, в хода на която констатирали, че на място се намират 26 живи коне и 3
трупа на умрели. От живите 14 били силно изтощени и кахектични / недохранени/,
а останалите 12 били в малко по – добро състояние. При сканиране на два от
труповете установили наличието на чипове, идентификационните номера на които
били регистрирани на името на обвиняемия. В третия труп не бил открит чип. Съставили
констативен протокол за извършената проверка.
От разследващия полицай
бил извършен оглед на местопроизшествие в присъствието на поемни лица, едно от
които бил св.Д.Д.. В хода на извършването му
разследващият полицай установил наличието на 26 живи коне, които се
намирали в тясно пространство – кръг с радиус от около 7 метра. В средата на
този кръг имало два трупа на коне, а на около 150 м от стадото, съответно на 50
м от заслона – още един труп на кон, тъмнокафяв на цвят, зарит в снега и покрит
с шарена черга. След извършване на огледа бил съставен съответен протокол, в
който били вписани констатираните
обстоятелства. Изготвен бил и фотоалбум.
След приключване на огледа св.Д. се качил на
машината и започнал да обикаля района, за да провери дали има и други трупове
на коне. Когато преминал покрай туристически заслон, от него излязъл човек. Д.
се спрял и заради силния вятър двамата влезли в помещението. При проведения
разговор разбрал, че това е собственикът на конете – обвиняемия П.. Последният му обяснил, че се е качил пеша предната вечер
и е пренощувал в заслона, без да може да запали огън. Споделил, че предната нощ
е подал с фенерче светлинен сигнал. Оплакал му се също така, че недобросъвестен
човек е преместил конете от билото на планината, където имало по - добри
условия за животните. На Д. това му се сторило странно, тъй като знаел че с
оглед на метеорологичните условия през зимата на билото на планината животните
не биха оцелели. Разменили си номерата на мобилните телефони и Д. продължил да
обикаля района.
Обвиняемият също
напуснал района, а след няколко дни с помощта на св.А.отнесъл на животните сол.
Впоследствие св.Д. по
собствена инициатива извършил оглед на съседните местности с дрон. На около 7
км от туристическия заслон успял да открие втория табун от конете на П. и
забелязал, че той се е установил на по – ниска надморска височина с оголени
участъци, където животните можели да се хранят. Същите били във видимо добро
състояние.
На 04.04.2018г. бил
извършен нов оглед на местопроизшествие, в хода на който било констатирано че
26-те коне са във видимо по-добро състояние. Времето било хубаво и част от
снега бил разтопен. Встрани от животните били открити още два трупа на коне,
отчасти изядени от хищници, като един от труповете се намирал в близост до
туристическия заслон. Идентификационни чипове в труповете на животните не били
открити. Бил изготвен протокол за извършеното следствено действие, както и било
извършено и фотозаснемане с цел изготвяне на фотоалбум.
На 11.04.2018г. бил
извършен оглед в м.“Църна река“, където били установени останалите коне на П. -
33 бр. коне от различни породи, както и наскоро родено конче.
След известно време
конете на обвиняемия били свалени до района на х.“Осогово“.
Видно от съдебно ветеринарномедицинска
експертиза на в.л.С.и С. при извършената на 27.03.2018г. проверка е установено,
че при 14 от живите коне са констатирани изтощение и недохранване, а останалите
са в задоволително здравословно състояние. 18 от живите 26 коне са били чипирани,
като микрочипове са открити и в два от
трите трупа. Всички транспондери
са регистрирани на името на обвиняемия П.. Пет от чипираните живи коне били
от породата „Български тежковозен кон“. Според вещите лица за животните не са
полагани необходимите грижи и същите са оставени в планината без надзор. Не са
им осигурени : подходящо място за обитаване, достатъчни количества храна и
вода, редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно
лечение при необходимост.
В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е назначена
и изпълнена от в.л.М. експертиза относно характеристиките на конете от породата
„Каракачански кон“. Видно от експертното заключение, каракачанският кон е
типичен примитивен планински товарен кон, свикнал да живее на открито в
планината с възможност да се защитава от хищници. В с.з. от 24.02.2020г. в.л.М.
допълва, че конете от тази порода се отглеждат целогодишно свободно пасищно и
атмосферните условия за тях са без значение.
Така изложената фактическа обстановка не се различава съществено от
приетата от страна на районния съд и се установява от събраните в хода на ДП и
по време на първоинстанционното производство доказателства – обяснения на
обвиняем, показания на свидетели, експертни заключения и писмени документи.
Правилно и обосновано от страна на районния съд не е дадена вяра на част от
обясненията на обвиняемия П. и на част от показанията на един от свидетелите.
Съображенията за това са логични и се споделят напълно от въззивния съд, който
не намира за необходимо да ги преповтаря подробно. Все пак, Окръжният съд намира за необходимо да отбележи,
че не споделя и не приема за обективни част от изводите и твърденията на в.л.М.
Очевидно е, че атмосферните условия имат значение за всяко живо същество,
включително и за конете от породата „Каракачански кон“. И в конкретния случай
животните са били изоставени от обвиняемия под въздействието на зимни
атмосферни условия, характерни за високите части на Осоговска планина, и с това
е причинил смъртта на пет от тях. А два от тези пет коне са били именно от каракачанска
порода.
Въпреки
обективно възприетата и изложена фактическа обстановка, Районният съд е
достигнал до неправилен извод, а именно – че обвиняемият П.Д.П. не е осъществил
състава на престъпление от общ характер по чл.325б ал.2 т.1 вр.ал.1 НК. Действително,
Районният съд
съвсем законосъобразно е преценил, че деянието на обвиняемия не е извършено
от субективна страна при пряк умисъл и въззивният съд споделя този извод. Но
първоинстанционният съд не е съобразил, че престъплението по чл.325б ал.1 НК
може да бъде извършено и при друга проявна форма на вината, а именно - евентуален
умисъл. Всъщност, точно такава проявна форма на вината е посочена от страна на
прокурора при изготвяне на мотивираното постановление за освобождаване на П. от
наказателна отговорност.
Окръжният съд приема,
че със своите действия обвиняемият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер по чл.325б ал.2 т.1 вр.ал.1 НК.
От обективна страна за периода от неустановена дата през 2017г. до 04.04.2018г.
включително П. е проявил жестокост към 5 гръбначни животни – мъжки кон от каракачанска
порода, женски кон от каракачанска порода и 3 коня с неустановени възраст, пол
и порода, и с това им е причинил противозаконно смърт, като деянието е
извършено от лице, което осъществява дейност, свързана с отглеждане на животни.
Проявената от него в конкретния случай жестокост се изразява в следните
действия по смисъла на чл.7 ал.2 от Закона за защита на животните : т.1 -
причиняване на продължително или повтарящо се страдание на животното, увреждане
на здравето му или стрес; т.3 – нарушаване на принципа на добрата практика по
отглеждане на животни, когато това води до вредни последици за здравето им; т.9
– излагане на животните на температурни или други неблагоприятни атмосферни
влияния, недостиг на кислород или ограничаване на свободното им движение, които
им причиняват болка, страдание,
увреждане или стрес и т.10 – изоставяне на животни.
От субективна страна
е налице пряк умисъл досежно проявената
жестокост и евентуален умисъл – по отношение на противозаконно причинената
смърт. Обвиняемият е съзнавал много добре, че изоставя животните във високите
части на Осоговска планина, без да им осигури при необходимост храна, вода, подслон
и ветеринарномедицинска грижа, съзнавал е също така : че им причинява продължително
и повтарящи се страдания, увреждане на здравето и стрес; че нарушава принципа
на добрата практика по отглеждане на животни, когато това води до вредни
последици за здравето им, както и че през зимата ги излага на температурни и неблагоприятни
атмосферни влияния, които им причиняват болка, страдание, увреждане и стрес.
П. е
допускал, че горепосочените обстоятелства неминуемо ще доведат до смъртта на
животните , но се е примирил и съгласил с този противоправен резултат. Със
своите действия, а по
отношение на определени обстоятелства - и бездействия, обвиняемият е причинил смъртта на част от
своите коне, като повдигнатото срещу него обвинение визира 5 животни, чиито
трупове са открити при и в близост до табуна, блокиран до туристическия заслон
в м.“Бег бунар“. Независимо че е ограничен от рамките на повдигнатото обвинение,
Окръжният съд намира за необходимо да отбележи че по делото са събрани данни за
по – голям умрели животни, включително и две новородени кончета, починали
независимо от опитите на доброволци да спасят живота им.
Обвиняемият П. е
изоставил собствените си животни в абсолютно неподходящи за живот зимни условия.
Независимо от приписаните на животните от породата „Каракачански кон“ почти
свръхестествени качества да оцеляват - от страна на обвиняемия и от в.л.М.
конете са поставени на прага на оцеляването. Следва да бъде отбелязано и
следното – не всички животни са били от тази порода, част от тях са били от
породата „Български тежковозен кон“, а други – от неустановена такава /
безпородни/. Дори за човек без познания в отглеждането на коне, а още повече за
обвиняемия, който за период от 10 години преди извършване на деянието е отглеждал
такива животни, е съвсем ясно, че те не биха могли да оцелеят на билото на
Осоговска планина през зимния период. Ноторно известно е на съда, както и на
всеки обикновен гражданин, че всяка зима в българските планини има обилни
снеговалежи, ниски температури и силни ветрове. Затова и оставянето на
селскостопански животни във високите части на планините – без осигурени от
собствениците надзор, храна и подслон, е проява на жестокост. И още повече, това
да бъде извършено, когато част от женските са бременни и им предстои раждане.
Всъщност, всички животни на обвиняемия са били под
угрозата да загинат. Установява се по делото, че изоставените в планината коне
са били около 60. Причините по – голяма част от тях да оцелеят не се коренят в
действия на обвиняемия, а в случайността един от табуните да се установи на
южен склон, разположен на по – ниска надморска височина, както и в
самоотвержените действия на доброволците. А твърденията на обвиняемия, че
преместването на втория табун от билото на планината до туристическия заслон,
както и даването на неподходяща храна, са довели до измирането на животните, е
несериозно и не следва да бъде обсъждано. Съдът намира за необходимо само да
отбележи, че тежкото състояние на конете и
смъртта на поне 5 от тях са установени от св.А.още в средата на м.март,
преди св.Г.и другите доброволци да предприемат каквито и да действия.
Посочените в протеста съображения са
основателни и се приемат напълно от страна на въззивния съд – обвинението срещу
П. е доказано по несъмнен и безспорен начин. С оглед на установената фактическа
обстановка правилно е ограничен от страна на прокурора и периода на извършване
на деянието – от неустановена дата през 2017г., когато животните са изоставени,
до 04.04.2018г., когато са открити последните два животински трупа.
Същевременно, изложените от страна обвиняемия
и адв.П. защитни доводи не могат да бъдат споделени.
На първо място – откритите при
проведените на 27.03. и 04.04.2018г. огледи на местопроизшествие трупове на
животни са пет, а не три. Не е налице дублиране на животински трупове и това е
видно много добре, както от описаното в съставените протоколи, така и от
приложените фотоалбуми. Действително, и в двата протокола фигурира и по един животински
труп, открит на около 50 м от туристическия заслон. Но от съпоставката на фотоснимка
№ 27 /л.57 от ДП/ с тази под № 21 / л.76
от ДП/, е видно че това са две различни животни, с различно разположение спрямо
заслона.
Обстоятелството,
че в три от труповете не са открити идентификационни микрочипове, не води до
извода че тези животни не са на обвиняемия. Напротив, Окръжният съд приема че те
също са били собственост на П.. Не само защото са били част от общото стадо и
защото някои от оцелелите също не са били чипирани, но и защото част от
труповете са били частично изядени от хищници и е напълно възможно това да е
довело до изпадане на микрочиповете.
От
друга страна, решението е постановено при пълнота
на доказателствата и не противоречи на процесуалния закон. При
провеждане на досъдебното производство и при разглеждане
на делото от страна на първоинстанционния съд не са
допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, които да налагат неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Предвид гореизложеното, протестираното решение
следва да бъде отменено изцяло, като вместо него се постанови ново, с което
обвиняемият П.Д.П. бъде признат за виновен в извършване на престъплението,
визирано в мотивираното постановление по чл.375 НПК. По отношение на него е
приложима разпоредбата на чл.78а НК, поради което той следва да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на
административно
наказание „глоба“. При определяне на нейния размер следва да бъдат съпоставени
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имущественото
състояние на дееца. От една страна, обвиняемият е неосъждан. От друга – проявената
от него жестокост обхваща продължителен период от време и е причинена смъртта
на немалък брой животни. Макар и да не е
квалифицирана от страна на прокуратурата, смъртта на животните е била мъчителна
и това също следва да бъде отчетено като отегчаващо обстоятелство.
Установява се, че на 26.03.2018г.
обвиняемия П. се е качил при бедстващите животни и е прекарал нощта в близкия
заслон. Но той е бил уведомен за състоянието на конете още в средата на месеца
и не е предприел никакви действия за спасяването им. И е отишъл при животните
едва след публичното отразяване на тежкото им състояние, при това –
наблюдавайки пасивно от туристически заслон усилията на св.Димитър Д. да им
окаже помощ в нощта на 26 срещу 27.03.2018г.
Предвид това, въззивният съд
прецени че административното наказание „глоба“ следва да бъде определено в
размер, близък до максималния, а именно – 4 500лв. С оглед на признаването
му за виновен, обвиняемият П. следва да бъде осъден да заплати сторените
деловодни разноски – както на ДП в размер общо на 497.34 лв. , така и в хода на
първоинстанционното производство в размер на 250 лв за в.л.
Окръжният съд, на основание чл.336 ал.1 т.2 вр.чл.334 т.2 вр.чл.378 ал.4 т.1 НПК
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 99 от 24.02.2020г. по анд № 202/2019г. по описа на Районен съд Кюстендил и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА обвиняемия П.Д.П.,
ЕГН **********, роден на ***г***, български гражданин, неосъждан,
ЗА ВИНОВЕН в това, че от
неустановена дата през 2017г. до 04.04.2018г. включително, в местността „Бег
бунар“, Осоговска планина, е проявил жестокост към гръбначни животни – мъжки
кон от каракачанска порода, на възраст 14.2 месеца, с микрочип №
100134000010960, женски кон от каракачанска порода, на възраст 17 години и 11
месеца / 215.1 месеца/ и 3
коня с неустановени възраст, пол и порода, и с това им е причинил
противозаконно смърт, като деянието е извършено от лице, осъществяващо дейност
по отглеждане на животни – престъпление от общ характер по чл. 325б ал.2 т.1
вр.ал. 1 НК, като на основание чл.78а НК
го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба“ от 4 500 лв.
Вещественото
доказателство – 1 бр. DVD R 4.7 GB, да остане по делото.
ОСЪЖДА П.Д.П. да
заплати сторените деловодни разноски, както следва - по сметка на ОД МВР
Кюстендил 497.34 лв, по сметка на РС Кюстендил в полза на бюджета на съдебната
власт 250 лв, както и 5 лв за издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи
на обжалване и протестиране.
Председател :
Членове : 1. 2.