Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 109
гр.Враца, 13.04.2023
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
открито съдебно заседание на 16.03.2023 г. /шестнадесети
март две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдия Коцева адм. дело №
695 по описа на съда за 2022 г. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация
(ЗЗДискр.).„
Образувано е по жалба
на Е.П.К., предявена чрез * А.К. срещу Решение №378/13.04.2021г. на Комисията
за защита от дискриминация (КЗД),
постановено по преписка № 27/2019 г., с което е установено, че Зам. министър
председател и Министърът на отбраната на Република България, не е извършил
нарушение на ЗЗДискр по смисъла на § 1, т. 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗЗДискр. – ***.
В жалбата се излагат подробни
съображения за постановяване на решението в противоречие с материалноправните
разпоредби, доколкото КЗД намира, че не е осъществено нарушение на забраната за
„тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 във вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., тъй като
процесното изказване на ответника в административното производство „не е
насочено към конкретно лице“. Жалбоподателят се почувствал засегнат, защото е
възприел изявленията и защото принадлежи към групата лица, обособени на
основата на защитен по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признак. Когато изявлението е
насочено срещу *****, то съставът на нарушението е осъществен. Позовава се на
практиката на ЕСПЧ и СЕС.
В с.з. жалбоподателят,
редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му
представител е депозирана молба, вх. №
726/09.03.2023 г., с която не се възразява да се даде ход на делото, а по
същество на спора поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения. Иска
се отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, Комисия
за защита от дискриминация, редовно уведомен, не се представлява в с.з. От упълномощения
процесуалния представител са депозирани писмени бележки, в които оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана. Изложени са доводи, че КЗД е
осигурила пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред
нея производство, обсъдила е всички представени по преписката доказателства,
въз основа на които е установено, че в изказването не се съдържат словесни
изрази, насочени срещу конкретен субект и използваните думи не носят негативно
послание. Направено е позоваване на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република
България, съгласно който всеки има право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по
друг начин, както и препратка към чл. 10 от ЕКЗПЧ и чл. 19 от Международния
пакт за граждански и политически права. В случая се касае за субективно
възприятие от страна на жалбоподателя на думи, в които е посочен ***, но не
може да се приеме, че с тях не са накърнени ***. Иска се отхвърляне на жалбата
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата
страна, Министър на отбраната, редовно призован не се представлява в с.з. От
процесуалния представител на Министерството на отбраната Н.Н. – ***, е
депозирано писмено становище, вх. № 528/17.02.2023 г. по хода на делото и
същество на спора. Поддържа се, че в случая не са налице елементите от
фактическия състав на визираната форма на дискриминация спрямо жалбоподателя по
сочения признак „**“.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приетата като
доказателство административна преписка се установява, че производството пред
Комисия за защита от дискриминация – София /КЗД/ е образувано въз основа на
подадена жалба от Е.П.К., вх. № 44-00-160/17.01.2019 г., с последващо
допълнение вх. № 44-00-60/09.01.2020 г., с твърдения за осъществена
дискриминация по отношение на него от Министъра на отбраната на Република
България, в интервю от 07.10.2019 г. пред национални медии, по признаци „**“ и
„**“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
С Разпореждане №
134/04.02.2019 г. на председателя на КЗД по жалбата е образувана преписка №
27/2019г., като предвид изложените в нея твърдения за дискриминация по признак
„**“ и „**“, преписката е разпределена на 5-членен състав, с поименно изброени
членове и със съответни указания до страните за разпределение на
доказателствената тежест, за които същите са били надлежно уведомени. На
заседанието на състава е взето решение и за * е определена В.С., * по
преписката О.К. и за подпомагащ * е предложено да бъде определен ** Г.С., за
което е уведомен Председателя на КЗД. С разпореждане № 175/14.02.2019 г. по
искане на * по преписката е определен * Г.С., да извършва необходимите действия,
свързани с проучването по преписката, като ги съгласува с *.
С Доклад за отвод вх.
№ 12-11-513/18.02.2019 г., един от членовете на състава – П.К. е поискал от
председателя на КЗД да бъде отведен от разглеждането на преписката, поради
обстоятелството, че при евентуалното му участие в състава, би встъпил в
преписката с предварителна нагласа за резултата, тъй като има предварително
формирано мнение по изхода от казуса.
С Разпореждане №
134/04.02.2019 г. на председателя на КЗД е извършена промяна в състава, като П.К.
е заменен от Н.А..
На основание чл. 60,
ал. 1 от ЗЗДискр. и чл. 26 от Правилата за производство пред КЗК е изготвен
доклад - заключение на докладчика, в който е
обобщена преписката, с предложение за насрочване на открито заседание с
призоваване на страните и съответни указания до тях.
Представени са
протоколи от проведени заседания на КЗД от 11.07.2019
г. (л.58-59),
на която дата не е даден ход поради нередовно уведомяване на жалбоподателя, от 11.10.2019
г. (л. 88-92) на която дата е
първото заседание и Комисията е разяснила на страните възможността за започване
на помирителна процедура по чл. 62 от ЗЗДискр. и е предоставила възможност за
допълнителни консултации. Споразумение не е постигнато и на следващото
заседание с протокол от 15.01.2020 г. (л. 112-119)
преписката
е обявена за разглеждане по общия ред, с приемане и приобщаване на всички
събрани доказателства, с което преписката е изяснена от фактическа страна и е
обявена за решаване, като е даден 7-дневен срок на страните за депозиране на
писмени бележки. Такива са депозирани от процесуалния представител на жалбоподателя.
В тях са изложени подробни аргументи, че с изявлението си в *****, за което
като доказателства са събрани DVD носители от БНТ1,
БТВ, Нова ТВ и др. електронни медии, К.К. е осъществил състава на тормоз по
смисъла на чл. 5 във вр. с §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
На закрито заседание
решаващия състав е констатирал, че в последното заседание е взел участие член
на КЗД, който вече е депозирал своя отвод, което е процесуално нарушение и с
Решение № 327/12.06.2020 г. е отменено взетото на основание чл.63, ал.2 от ЗЗДискр.
протоколно решение от 15.01.2020 г., с което преписката е обявена за решаване и
производството е върнато на фаза „открито заседание“, за което страните са
уведомени.
Комисията е провела следващото
открито заседание по образуваната преписка № 27/2019 г., видно от представения
по делото протокол от 10.02.2021 г., за което страните са били надлежно
уведомени. На същото редовно заседание на страните е отново указана
възможността за започване на помирителна процедура по чл.62 ЗЗДискр., но
споразумение не е постигнато и разглеждането на преписката е продължило по
общия ред. След изслушване на становищата на страните във връзка със събраните
по преписката доказателства, Комисията е приела, че преписката е изяснена от
фактическа страна и е обявена за решаване, като е даден 7-дневен срок на
страните за представяне на заключителни писмени становища.
Последвало издаване
на оспореното в настоящото производство Решение № 378/13.04.2021 г., по
преписка № 27/2019 г., с което КЗД е установила, че К.К., заместник министър-председател
на Р. България и Министър на отбраната, не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по
смисъла на §1,т.1,т.5 и т.6 от ДР на ЗЗДискр.–„**“, „*“ и „**“. Оставена е без
уважение жалбата на Е.П.К., вх. № 44-00-160/17.01.2019г.
В мотивите на
обжалваното решение е прието, че изказванията на министъра, в контекста на
интервюто и действително вложения в него смисъл не се съдържат оскърбителни
квалификации по отношение на ***** ***. Акцентът на изказванията е върху това,
че съществува проблем свързан с неправомерни действия на граждани към
служителите на реда, както полицейски служители, така и военнослужещи.
Посоченото е израз на гражданска позиция и усилие да се създаде нетърпимост към
явлението и участниците. Съставът е приел, че изказванията изразяват
неодобрението на автора им, към действията на извършителите на противоправното
деяние, но по никакъв начин не обективират омраза и агресия – било лична, било
под формата на призив към други хора да проявят подобна спрямо същата група
лица. Критичният тон на изказването не накърнява баланса между свободата на
словото и не съставлява нарушение на дискриминационните забрани. Толерантността
към различния и закрилата на основните свободи не представляват задължение на
едно лице или група лица да изказват само мнения, които биха били одобрени от
всички останали или конкретно малцинство.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави
следните правни изводи:
Обжалваното решение е
постановено от компетентен орган - Комисията за защита от дискриминация, в
пределите на предоставените в чл. 65 от ЗЗДискр. правомощия и има съдържанието,
изискуемо от чл. 66 от същия закон. В проведеното производство пред КЗД не са
допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл. 50- 70 от ЗЗДискр.
Производството пред КЗД е започнало по инициатива на настоящия жалбоподател, в
съответствие с чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. С разпореждане № 134/04.02.2019 г. на
председателя на КЗД по жалбата е образувана преписка № 27/2019г., като предвид
изложените в нея твърдения за дискриминация по признак „**“ и „**“, преписката
е разпределена на 5-членен състав, в съответствие с изискванията на чл.48, ал.3
от ЗЗДискр. Докладчикът на състава е извършил процедурата по проучване, при
която са събрани допустими и
относими доказателства, необходими за пълното и всестранно
изясняване на случая.
Проведени са открити заседания на състава, като на страните е указана
възможността за помирителна процедура по чл. 62 от ЗЗДискр. и след като
споразумение не е постигнато, е дадена възможност за изразяване на становища и
представяне на доказателства за изясняване на обстоятелствата от значение за
случая.
Предвид на горното,
съдът приема, че не са налице отменителните основания по чл. 146, т.1, т. 2 и т. 3 от АПК за отмяна на
обжалваното решение.
Обжалваното
решение, обаче е постановено при неправилно прилагане на материалния закон,
което е основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, и са налице отменителните основания по чл.
146,т.4 от АПК, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
Неправилен е изводът,
обективиран в решението на КЗД, че понеже цитираното по-горе изказване и
контекста, в който е направено не е насочено към конкретно лице, в случая
жалбоподателя и словесните изрази не са насочени към конкретен субект, не е
налице нарушение по смисъла на чл. 5, вр. с §1, т. 1 от ЗЗДискр.
Такова разбиране
противоречи на същността на предвидената от законодателя възможност
дискриминационното отношение да бъде осъществено в словесна форма, посредством
формулирането на обидни и принизяващи изказвания, които засягат не конкретно
лице, а цяла група лица, по причина и въз основа на притежаван от тях
характерен общ признак, обхванат от закрилата по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
В тази връзка
практиката на Върховния административен съд, с която административните съдилища
следва да се съобразяват, е последователна във възприемане на становището, че
за съставомерността на деянието по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР
на ЗЗДискр. не е наложително с поведението си дискриминаторът да е накърнил достойнството
на конкретно определено лице, стига със същото да се засягат интересите на
определена социална група, формирана по расов, етнически, религиозен,
политически, национален, социален, сексуален или друг защитен от закона признак
– Решение № 607 от 14.01.2009 г. по адм. дело № 10911/2008 г., седмо отделение,
Решение № 12259 от 14.09.2012 г. по адм. дело № 1916/2012 г., петчленен състав
на Втора колегия, Решение № 16554 от 11.12.2013 г. по адм. дело № 27/2013 г.,
седмо отделение, Решение № 4328 от 02.04.2018 г. по адм. дело № 70/2017 г.,
пето отделение, Решение № 7269 от 15.05.2019 г. по адм. дело № 11803/2017 г.,
пето отделение на ВАС и по повод същото изказване - Решение № 6976 от
09.06.2021 г. по адм. дело № 11591/2020 г., пето отделение.
Не може да бъде
споделено и виждането на съставът на КЗД, че акцентът на изказванията е върху
съществуващ проблем свързан с неправомерни действия на граждани към служителите
на реда и е израз на гражданска позиция и усилие да се създаде нетърпимост към
явлението и участниците, а критичният тон на изказването, не накърнява баланса
между свободата на словото и не съставлява нарушение на дискриминационните
забрани.
Противно на
изложеното в оспореното решение, процесното изказване на министъра на
отбраната, в което се съдържат негативни коментари ***, надхвърля допустимото в
случая отрицателно отношение към коментираните прояви на тежки престъпления от
съответните лица и излиза от контекста на обсъждания конкретен инцидент, по
повод на който е направено изявлението на министъра от ***. Оспореното като
дискриминационно изказване не изразява критичната гледна точна на неговия автор
единствено и само по отношение на извършителите на въпросните тежки
престъпления. Използваните изразни средства носят ясното и недвусмислено
послание, че негативните характеристики, относими към точно определени лица, за
които е установено, че са извършители на престъпления, се приписват на **
посредством използвания похват на обобщаването. Използваните изрази „****“ **********************************.
В тази връзка по
аналогичен казус, във връзка със същото изказване на Министъра на отбраната,
Върховния административен съд се е произнесъл в същия смисъл, позовавайки се на
практиката на ЕСПЧ, според който „..всяка
негативна стереотипизация на група, когато достигне до определено ниво, е в
състояние да засегне чувството за идентичност на групата и чувствата на
самоуважение и самочувствие на членовете на групата. В този смисъл, тя може да
се разглежда като засягаща правото на личен живот на членовете на групата“,
гарантирано в чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, в чийто
обсег попадат и правото на добро име в обществото и на лично достойнство, както
и ненакърнимостта на личната идентичност, в случая – проявена чрез защитения от
закона признак „**“.
Настоящият съдебен състав не споделя
изложеното в оспореното решение, че критичният тон на изказването не накърнява
баланса между свободата на словото и не съставлява нарушение на
дискриминационните забрани, като и че толерантността към различния и закрилата
на основните свободи не представляват задължение на едно лице или група лица да
изказват само мнения, които биха били одобрени от всички останали или конкретно
малцинство.
Конституцията на Република България в чл. 39, ал. 2 предвижда възможност
свободата на изразяване да бъде ограничена тогава, когато чрез упражняването й
се накърняват правата и доброто име на другиго. Т.е. правото на свободно
изразяване и разпространяване на мнение в рамките на едно демократично общество
не може да има превес над правата, защитени с нормите, установяващи забрана за
дискриминация, включително такава под формата на тормоз по см. на чл. 5 вр. §
1, т. 1 ДР на ЗЗдискр., изразена чрез употребата на „**“, реч на „*“, с която
се накърнява доброто име и достойнството на личността и се създава, като
целенасочено преследван или обективно настъпващ резултат, враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда, като в този смисъл са Решение №
16554 от 11.12.2013 г. по адм. дело № 27/2013 г. на ВАС, седмо отделение, Решение
№ 4328 от 02.04.2018 г. по адм. дело № 70/2017 г. на ВАС, пето отделение.
Съотношението между свободата на изразяване и конкуриращите я права на
личността, аналогично са уредени в чл. 10, § 2 ЕКПЧ, като основание за
ограничаване упражняването на тази свобода в интерес на защитата на здравето и
морала, репутацията или правата на другите. От своя страна ЕСПЧ аргументира
тезата, че необходимостта от защита на изразяването тежи по-малко в
демократичното общество от обществения интерес за защита на репутацията и
правото на другите да живеят в среда, свободна от дискриминация, както и от
необходимостта да бъдат предотвратени евентуални безредици, конфликти и
напрежение, породени в резултат на дискриминационни изказвания – *** (жалби №
4149/04 и № 41029/04); *** (жалба № 1813/07); *** (жалба № 15615/07); ***
(жалба № 48474/14).
Предвид изложеното, изявлението на Министъра на
отбраната, направено по време на посещението му в *** и разпространено чрез БНТ1, БТВ, Нова ТВ и
др. електронни медии, съдържа признаците на фактическия състав
на тормоз по смисъла на чл. 5, във вр. с §1, т. 1 ДР на ЗЗДискр.
Като е обосновал извод в противоположен смисъл,
административният орган е постановил решение при неправилно тълкуване и
прилагане на материалния закон спрямо фактите по спора, което следва да се
отмени като неправилно по отношение на извода за липса на дискриминационно
поведение в хипотезата на „*“ по чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.,
и спорът да се реши по същество, като се отмени процесният административен акт
поради наличие на основанието по чл.146, т.4 от АПК – материална
незаконосъобразност и се върне административната преписка за ново разглеждане в
тази част.
По отношение на установената липса на „*“ към дискриминация по смисъла на
чл. 5, във вр. с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр., което да е обективирано с
процесното изказване на Министъра на отбраната, мотивите в оспорения
административен акт напълно се споделят от настоящият съдебен състав, като
правилни, обосновани и законосъобразни. По своето съдържание и насоченост,
процесното изявление не разкрива умисъл за насърчаване, подтикване, даване на
указание, оказване на натиск, призоваване или склоняване към извършването на
дискриминация.
Споделят се и мотивите на КЗД относно установената липса на „**“ по смисъла
на §1, т. 6 от ДР на ЗЗДискр, доколкото в изказването, предмет на обсъждане в
настоящото дело, не се установиха данни за издаването на акт,
извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне,
обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност
или цвят на кожата, каквато е лагалната дефиниция в цитираната разпоредба.
По изложените съображения Решение № 378/13.04.2021 г.
на КЗД, следва да се отмени частично, като се изпрати преписката на
административния орган за ново произнасяне по оплакването за дискриминация във
формата на „*“, съгласно чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. При
повторното разглеждане на преписката, КЗД следва да се произнесе като съобрази
дадените с настоящото съдебно решение указания по тълкуването и прилагането на
закона.
При този изход на спора, предвид
обстоятелството, че в една част решението ще бъде отменено, а в друга оставено
в сила, разноските следва да останат така, както са направени от страните.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т.4
от АПК, Административен
съд – Враца,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №378/13.04.2021 г., постановено по преписка №
27/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е
установено, че с направеното в ефира на „БТВ М.Г.“ ЕАД,
Нова ТВ, БНТ, BULGARIA ON AIR и разпространено чрез
социални мрежи изказване, Министърът на отбраната на Република България не е
извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на § 1, т. 1 от същия закон и е
оставена без уважение жалбата на Е.П.К. с вх. № 44-00-160/17.01.2019 г.
ВРЪЩА делото в отменената част, като преписка на Комисията
за защита от дискриминация, за ново произнасяне по жалбата на Е.П.К. с вх. №
44-00-160/17.01.2019г. при съобразяване с указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 378/13.04.2021 г., постановено по преписка
№ 27/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация в останалата част.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
чрез Административен съд – Враца, пред Върховен административен съд - София.
АДМ. СЪДИЯ: