№ 506
гр. София , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002420 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 902508/03.08.2020 г., подадена от В. А. Я. в
качеството й на ЕТ „Пром-инвест - М. Я. - В. Я.“ гр. ***, ул. „***”, с ЕИК:********* чрез адвокат
А.В. от АК-Благоевград срещу решение № 2649/17.06.2020 г., постановено по търг. дело №
184/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя
срещу „Георесурс“ ЕООД, гр. Симитли, ул. „Стара планина“ № 20, с ЕИК:********* за
присъждане на сумата от 42 000 (четиридесет и два хиляди) лева, представляваща уговорена
продажна цена за верижен трактор, модел Т-170.01, peг. № Е01001, рама Е37291, съгласно
(предварителен) договор за покупко-продажба, сключен на 27.01.2014 г. в гр. Благоевград, за което
е издадена проформа фактура № 222 от 08.08.2019 г., заедно със законната лихва, считано от
29.11.2019 г. до изплащането на главницата; както и жалбоподателят е осъден да заплати на
ответното дружество направените по делото разноски от 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за
заплатен адвокатски хонорар.
По изложените съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението,
жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него постанови ново, с което уважи
предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Твърди, че в случая не бил налице предварителен договор за покупко-продажба, както
неправилно приел съдът, а окончателен договор за покупко-продажба с отложено плащане – в срок
1
до 31.12.2014 г., поради което и с оглед това, че продавачът изпълнил задължението си да предаде
на купувача вещта, то рискът от случайно погиване или повреждане на вещта бил изцяло за
купувача, в какъвто смисъл било и правилото на чл. 205, ал. 1 ЗЗД. Също така посочва, че не били
налице основанията по чл. 89, ал. 1 ЗЗД за разваляне на договора, доколкото при случайното
събитие длъжникът се освобождавал от отговорност само при погиване на вещта поради такава
стихия или напаст, която не можело да бъде предотвратена с обикновените човешки сили, а в
конкретния казус длъжникът могъл да положи в по-голяма степен грижата на добър стопанин
(търговец) и съответно да предотврати погиването на вещта - предвид настъпилия резултат и
неполагането на грижа на добър стопанин (търговец), то отговорността била за купувача по
сделката.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Георесурс“ ЕООД не е подала отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят ЕТ „Пром-инвест - М. Я. - В. Я.“,
гр. *** чрез адвокат В. поддържа жалбата си и направените с нея искания, а от своя страна
въззиваемата страна „Георесурс“ ЕООД чрез процесуалния си представител адвокат П. изразява
становище за нейната неоснователност и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение
като правилно и законосъобразно.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Окръжен съд – Благоевград е образувано по искова молба на В. А. Я. в
качеството й на ЕТ „Пром-инвест - М. Я. - В. Я.“ гр. *** срещу „Георесурс“ ЕООД, с която се
претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 42 000 лева, представляваща
уговорената продажна цена за верижен трактор модел Т-170.01, рег. № Е01001, рама № Е37291
съгласно договор за покупко-продажба, сключен на 27.01.2014 г., въз основа на който е издадена
проформа фактура № 222/08.08.2019 г. на обща стойност от 42 000 лв. с ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 27.01.2014 г. в качеството си на продавач сключил с ответника като
купувач договор за покупко-продажба на горепосочения верижен трактор с продажна цена в
размер на 35 000 лв. без ДДС или 42 000 лв. с ДДС (чл. 1). Плащането било уговорено да стане по
следния начин: в срок до 31.12.2014 г., разсрочено в брой или по банков път (чл. 2). Било
уговорено и че след плащането на продажната цена, продавачът ще издаде фактура за стойността
на сделката (чл. 3). Верижният трактор, предмет на договора за покупко-продажба, бил
предоставен на купувача, преди деня на сключване на договора като предаването било извършено
в гр. ***, ул. „***“, база на ЕТ „Пром-инвест - М. Я. - В. Я.“ гр. ***. От страна на ищеца бил
изпълнен изцяло ангажимента по предаване на предмета на договора за покупко-продажба, но до
настоящия момент плащане не било направено, въпреки многократно водените преговори и
разговори с ответника. Ответникът отказвал плащане с аргумент, че верижният трактор бил
2
противозаконно отнет от владението му от трето лице. На 08.08.2019 г. ищецът издал проформа
фактура, изпратена на ответното дружество на адреса му на управление в гр. Симитли ведно с
нотариална покана, в която бил даден срок заплащане на продажната цена, който изтекъл на
22.10.2019 г.
Поради това, ищецът счита, че било налице неизпълнение от страна на ответника по смисъла
на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, изразяващо се в неизплащане на продажната цена, уговорена в сключения
между страните договор и посочена в проформа фактура № 222/08.08.2019 г., а от страна на ищеца
било налице добросъвестно поведение като продавач, тъй като изпълнил задълженията си по
договора за покупко-продажба, предоставяйки владението на вещта на ответника-купувач, който и
до настоящия момент не бил извършил каквото и да било плащане.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „Георесурс“ ЕООД е подал отговор, с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Не оспорва твърденията на ищеца за сключването на договора, неговите клаузи, предаването
на машината и неплащането на цената от негова страна, но възразява, че били се осъществили
обстоятелства, които довели до разваляне на облигационното правоотношение и погасяване на
възникналите в резултат на същото права и задължения. През пролетта на 2014 г. тракторът станал
обект на престъпление по чл. 211 НК и бил унищожен, за което по н. о. х. дело № 727/2016 г. на РС
– Благоевград с влязла в сила присъда било осъдено лицето Г. Г. М.. В рамките на въпросното
производство ищецът бил конституиран като граждански ищец и с присъдата подсъдимият бил
осъден да му заплати паричната равностойност на машината. В резултат на споменатото
престъпление продавачът изпаднал в невъзможност за изпълнение на задължението си за
прехвърляне на собствеността и процесният договор бил се развалил по право на основание чл. 89
ЗЗД, с което било се погасило и задължението на купувача да плати цената на трактора. Поради
това, моли съдът да отхвърли исковите претенции.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която оспорва възражението на ответника, че
договорът бил развален на основание чл. 89 ЗЗД, като излага доводи, че тази норма не намирала
приложение в настоящия случай, а била приложима разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ЗЗД с оглед
съдържанието на чл. 2-5 от договора. Последният не можел да се погаси по право, защото
ответникът извлякъл облаги от него. Именно управителят на ответното дружество предоставил
трактора на осъдения измамник, с което проявил безотговорност. Рискът от погиването на
машината бил за купувача. Присъдената с присъдата сума не била изплатена на ищеца.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът „Георесурс“ ЕООД е подал отговор
на допълнителната искова молба, с който твърди, че в случая не ставало въпрос за продажба на
изплащане, поради което нормата на чл. 205, ал. 1 ЗЗД не била приложима. Разпоредбата на чл. 4
от договора имала характер на предварително споразумение за продажба, защото за настъпване на
транслативния ефект било необходимо ново волеизявление на продавача. Ищецът претендирал на
две различни основания и от две различни лица - ответника и подсъдимия, стойността на една и
съща вещ, което също било основание за отхвърляне на исковете.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че така предявените обективно съединени
искове са с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, явяват се процесуално допустими и
3
правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което решението
се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269
ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при
което намира следното от фактическа и правна страна:
Между страните по делото не са спорни наведените в исковата молба факти и обстоятелства,
които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, цитирани по-нататък, а
именно:
На 27.01.2014 г., в гр. Благоевград, между ЕТ „Пром-инвест - М. Я. - В. Я.“ гр. *** като
продавач и „Георесурс“ ЕООД като купувач е сключен договор за покупко-продажба на
земеделска и горска техника, с предмет прехвърляне собствеността върху верижен трактор, модел
Т-170.01, peг. № Е01001, рама Е37291 за сумата от 35 000 лв. без ДДС. Продаваната вещ е
предадена от продавача на купувача преди деня на сключване на договора, но купувачът не е
заплатил договорената продажна цена нито към 31.12.2014 г., нито към настоящия момент.
Ищецът-купувач издал проформа фактура № 222/08.08.2019 г., изпратена на ответното дружество
на адреса му на управление в гр. Симитли ведно с нотариална покана, в която бил даден срок
заплащане на продажната цена, който изтекъл на 22.10.2019 г.
От приложеното н. о. х. дело № 727/2016 г. по описа на РС – Благоевград, се установява, че
на неустановена дата през м. май 2014 г. до 11 юни 2014 г. процесната вещ е била обект на
престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, в резултат на което
същата е отнета от владението на „Георесурс“ ЕООД и впоследствие унищожена. С постановена в
наказателното производство и влязла в сила присъда № 6129/19.07,2017 г. подсъдимият Г. Г. М. е
признат за виновен в това, че в цитирания период, в гр. Симитли, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага - да се сдобие с горепосочения верижен
трактор, собственост на ЕТ „Пром-инвест - М. Я. - В. Я.“ гр. *** възбудил и поддържал
заблуждение у М. Г. П., че ще наеме посочената вещ, като привидно сключил устен договор за
наем и с това причинил на едноличния търговец имотна вреда в размер на 26 200 лв.; както и
подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец ЕТ „Пром-инвест - М. Я. - В. Я.“ гр. ***
причинената имотна вреда, представляваща паричната равностойност на отнетата и липсваща вещ.
Видно от процесния договор за покупко-продажба, страните по него уговорили следното:
продавачът продава на купувача собствената си, описана по-горе земеделска и горска техника, в
състояние, в което се намира в момента на продажбата, ведно с всичките принадлежности,
числящи се към нея, за цена от 35 000 лв. без ДДС (чл. 1); купувачът заявява, че купува описаната
по-горе земеделска и горска техника при условия на разсрочено плащане в срок до 31.12.2014 г. и
за посочената цена (чл. 2); след изцяло изплащане на сумата, продавачът ще издаде фактура за
стойността на сделката (чл. 3); продавачът ще прехвърли правото на собственост върху описаната
по-горе земеделска и горска техника на купувача след като бъде изплатена изцяло сумата по
настоящия договор (чл. 4); купувачът се задължава да ползва отговорно описаната по-горе
земеделска и горска техника, съобразно нейното предназначение и с грижата на добър стопанин
(чл. 5).
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното:
4
Както бе отбелязано, страните по делото не спорят относно така установените и посочени по-
горе факти и обстоятелства. Спорният въпрос между тях се изразява в това, дали процесният
договор представлява продажба на изплащане със запазване на собствеността от продавача, което
се поддържа от ищеца-продавач или се касае за предварителен договор за продажба, както твърди
ответникът-купувач. Разрешаването на този въпрос е от съществено значение за разрешаване спора
на страните по делото, доколкото съответните правни последици са различни в двете хипотези.
Така, ако се касае за търговска продажба на изплащане по чл. 335 ТЗ, то при случайно погиване на
вещта преди окончателно заплащане на цената по договора, какъвто е настоящия случай, следва да
намери приложение правилото на чл. 205, ал. 1 ЗЗД (и доколкото в случая страните по договора не
са уговорили друго), съгласно което, при продажба на движими вещи на изплащане и запазване на
собствеността от продавача, рискът се носи от купувача-кредитор от момента на предаването на
вещта, от който момент той понася неблагоприятните последици от погиването или повреждането
на вещта, независимо, че тя не е негова собственост, като следва да заплати изцяло цената по
договора (в този смисъл решение № 67/09.12.2019 г. по търг. дело № 1553/2018 г., ІІ-ро т. о. на
ВКС). В случай, че се касае за предварителен договор за покупко-продажба последиците при
случайно погиване на вещта преди сключване на окончателния договор са различни – поради така
настъпилата последваща обективна невъзможност за купувача да прехвърли собствеността върху
купувача, предварителният договор е развален (прекратен) по право на основание чл. 89, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД, което води до отпадане на облигационната връзка между страните, съответно до
отпадане задължението на купувача да заплати на продавача продажната цена.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая се касае за предварителен договор по
смисъла на чл. 19 ЗЗД за покупко-продажба на движима вещ, въпреки че страните по него не са го
наименували по този начин.
Както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, характерно за продажбата на
изплащане е разделянето на цената на вноски, при което е налице повтарящо се, трайно
изпълнение на парични задължения, които имат единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерът на плащанията е
изначално фиксиран. В случая подобни вноски не са уговаряни. Също така, при този вид договор
преминаването на собствеността настъпва автоматично с плащането на последната вноска, без да
са нужни нови волеизявления на страните (така решение № 156/30.11.2010 г. по търг. дело №
69/2010 г., II т. о. на ВКС), а в случая необходимостта от подобно ново волеизявление от продавача
е изрично залегнала в чл. 4 от писменото споразумение между ищеца и ответника.
При липсата на тези характерни особености на договора за продажба на изплащане се налага
извод, че в случая страните са сключили предварителен договор за продажба на движима вещ,
договаряйки се, че сключването на окончателния договор ще се извърши след изплащането на
цената на вещта от купувача – в срок до 31.12.2014 г.
Още повече, че движимата вещ – верижен трактор, предмет на писменото споразумение
между страните, попада в обхвата на приложение на специалния закон – Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), доколкото като верижен трактор
представлява „самоходна техника“ по смисъла на § 1, т. 12, б. „б“ от ДР на ЗРКЗГТ. Съгласно
изискването на чл. 12 ЗРКЗГТ договорите за прехвърляне правото на собственост на
регистрираната в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW се сключват в
5
писмена форма с нотариална заверка на подписите. В случая това изискване относно процесното
писмено споразумение между страните не е спазено и поради това, след като липсва изискуемата
по закон форма за действителност, то и не може да се приеме, че е налице валиден договор за
покупко-продажба на такава техника, сключен между страните по делото, а съответно,
съглашението между тях, (на което се позовава ищецът-продавач), изразено само в писмена форма,
без нотариална заверка на подписите, следва да се определи като предварителен договор.
Предвид гореизложеното и с оглед безспорно установено по делото погиване на вещта преди
сключване на окончателния договор в резултат на престъпление, което представлява
непредвидимо и непредотвратимо действие, което не може да се вмени във вина на страните по
сделката и се явява случайно събитие (в този смисъл решение № 817/26.11.2009 г. по гр. д. №
1126/2008 г., IV г. о.на ВКС), то така сключеният между страните предварителен договор за
покупко-продажба е развален (прекратен) по право на основание чл. 89, ал. 1, изр. 1 ЗЗД поради
настъпилата последваща обективна невъзможност за купувача да прехвърли собствеността върху
купувача, което от своя страна води до отпадане на облигационната връзка между страните,
съответно до отпадане задължението на ответника-купувач да заплати на ищеца-продавач
продажната цена.
Горното налага извод, че така предявения от ЕТ „Пром-инвест - М. Я. - В. Я.“ срещу
„Георесурс“ ЕООД иск по. 327, ал. 1 ТЗ се явява неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен. Същото важи и за акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД, доколкото
уважаването й е обусловено от уважаването на основание иск.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира доводите по въззивната жалба за
неоснователни и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции за
неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 2649/17.06.2020 г., постановено по търг. дело № 184/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Благоевград.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7