РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Перник, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200768 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №2580093/2019 г. издаден от ОДМВР
ПЕРНИК на Р. Н. М. - законен представител на фирма Д.Т. ЕООД, гр. С.,
комплекс "ЛАГУНА БИЙЧ", местност 'Терени", п.к.49, като жалбата е от Р.
Н. М., ЕГН **********, в качеството й на управител на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК:
******, седалище и адрес на управление гр. С. ****** комплекс “ЛАГУНА
БИЙЧ”, местност „Герени“, п.к. № 49, чрез пълномощниците си адв. А. Ц. Г.,
адв. С. Ц. И. и адв. В. Г. Т., съдебен адрес: град С. адв. А. Г., против ЕФ серия
К № 2580093/ 2019 г., издаден от сектор ЕЦОН- ГДНП за нарушение,
извършено на територията на ОДМВР-Перник, по силата на който на
основание чл. 189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени подробни доводи, с които които се иска отмяна
на атакувания ЕФ като незаконосъобразен, като се акцентира, че същият е с
изтекла давност, като е посочено, че Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, №
2580093 е издаден за констатирано нарушение на 04.03.2019 г., а е връчен на
1
законния представител на дружеството на 14.03.2023 г.
В ЗАНН е налице уредба, която урежда давността по отношение
налагане на административното наказание, наложено с влязъл в сила акт, с
който е наложено съответното наказание. В закона обаче липсва уредба, която
да регламентира давността по отношение на налагане на административното
наказание при акт, който не е влязъл в сила. Поради това приложение намира
чл. 11 ЗАНН, който препраща към разпоредбите на общата част на НК, а в
конкретния случай към чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, а именно, че наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение
на три години от извършване на нарушението.
Обжалваният електронният фиш не съдържа дата на издаване, а само
дата на извършване на нарушението. До връчването на електронния фиш не
са предприети никакви действия, които да спират или прекъсват давността. В
конкретния случай е налице е тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК,
настъпила на 04.03.2022 г., поради което електронният фиш следва да бъде
отменен. Изложени са доводи и по същество на спора.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е участвал
лично, като съдът е докладвал постъпили по делото: МОЛБА по имейл чрез
ССЕВ рег. № 8994/28.04.2023 г. от адв. С. И., пълномощник на Р. М., с която
прави следните уточнения: съгласно чл.188, ал.2 ЗДвП, който намира
приложение в конкретния случай когато нарушението е извършено при
управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по
закона наказание се налага на неговия законен представител, поради което и
жалбата е депозирана от законния представител на дружеството Р. Н. М.,
санкционирана при условията на чл. 188, ал.2 ЗДвП, като законен
представител на дружеството – собственик на МПС. Към молбата е
приложено и пълномощно и МОЛБА чрез ССЕВ рег. № 10717/22.05.2023 г. от
адв. С. И., пълномощник на Р. М., с която моли да се даде ход на делото, ако
не са налице процесуални пречки за това. Сочи, че поддържа жалбата против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 2580093, издаден от
ОДМВР-Перник, с който е наложена глоба в размер на 50.00 лв. за нарушение
на чл. 21, ал. 2 ЗДвП във вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, както и допълнителната молба
- уточнение, депозирана по делото с приложено към нея пълномощно на
2
28.04.2023 г. чрез ССЕВ, както и че са запознати с представените от
административнонаказващия орган документи и не възразява да бъдат приети
като доказателства по делото. Няма други доказателствени искания,
претендират се разноски и се изразява становище по същество на делото. Към
молбата е приложен Договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваният
електронен фиш да бъде потвърден като издаден при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Прави
възражение за прекомерност на разноските.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. чл.84 от ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 04.03.2019 г. в 12:11 часа в общ. Перник АМ Струма км 26+700 ПВ
Студена в посока към гр София при ограничение от 120 км/ч въведено с ПЗ В
26 и отчетен толеранс от -3% в полза на водача.СПУКС насочено към гр
Дупница, с МПС ПЕЖО ПАРТНЕР вид ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ
регистрационен номер ******, в Еф е посочено, че е било извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 11743d0, като при разрешена стойност на скоростта от 120 км в
час, е била установена стойност на скорост от 137 км в час или същатата е
била превишена със 17 км. В час, пре преспаднат толеранск в полза на водача
с минус 3 процента. Към ЕФ е приложена снимка-стр.11 от делото.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК:
******, седалище и адрес на управление гр. С. ****** комплекс “ЛАГУНА
БИЙЧ”, местност „Герени“, п.к. № 49, с видно от справка и от ТР- собственик
на капитала- Р. Н. М., ЕГН ********** /стр.15 и следв. От делото/, поради
което и е издаден процесният ЕФ.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 15.09.2023г.
Същият не упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства
справка от централна база данни – КАТ, справка ТР, разпечатка на данни за
3
издаване и връчване на ЕФ, разписки, снимков материал от, удостоверение за
одобрен тип средство са измерване, протокол за проверка на средството изд.
от Български институт по метрология и приложение към него /стр.17 и следв.
От делото/, писмо от производителя на системата, протокол от първоначална
проверка, заповеди за компетенстност, постъпило по делото и докладвано в
сз., прието от съда изискано и постъпило по делото ПИСМО рег. №
11198/29.05.2023 г. от Директор ОПУ-Перник инж.Е.В., с която уведомява
съда, че участък от АМ Струма, км 26+700 , ПВ Студена в посока към гр.
София се намира извън населеното място; в района е въведено ограничение
на скоростта в посока към гр. София с ПЗ В26 с цифрово означение 120 км/ч
при км 30+774 (4074 м. преди км 26+700). В забележкае посочено, че на
приложената схема километрирането е старо и км 299+250 съвпада с км
30+774 от новото километриране. Към писмото са приложени 2 /два/ броя
извадка от схема за организация на движението
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна
страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
Възражението на жалбоподателя за изтекла давност за
административнонаказателно преследване е основателно.
Погасителната давност ограничава във времето възможността на
държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила
акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца.
Давността за преследване започва от деня, в който е довършено
престъплението / нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на
наказателната / административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл
в сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част
на Наказателния кодекс намира приложение и в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по
4
НК са приложими в административнонаказателното производство не само
относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за
преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните
давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те
регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно
постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото.
Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните
фишове. Напротив, разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН предвижда, че
доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване
на електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Поради това, относно институтът на погасителната давност за
административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма
на чл. 11 от ЗАНН, са приложими са разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК - а именно
3 години.
Процесното административнонаказателното преследване е било
възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално
действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността,
тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има
необходимата предметна и персонална насоченост. Доказателствата по
делото установяват, че ЕФ срещу жалбоподателя е издаден на 4.03.2019г.,
т.е., в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на нарушението. Съгласно
нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието прекъсващо
давността, започва да тече нова тригодишна давност. От доказателствата по
делото се установява, че след издаване на ЕФ структурата на МВР е
предприела действия за връчването му на
административнонаказателноотговорното лице чак на 15.3.2023 г., когато има
данни да е връчен. В промеждутъка от време, не се установяват други такива
предприети действия, които да могат да прекъснат давността. Следователно,
от последното прекъсващо давността действие - 4.03.2019г., до датата на
връчване на електронния фиш –15.3.2023 г. е изминал срок по-дълъг от три
години.
5
При тези обстоятелства, изтеклата тригодишна давност за преследване
по чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН има за последица
отпадане на възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде
завършено започналото административнонаказателно преследване с
реализиране на отговорността му за констатираното административно
нарушение. В този смисъл при изтекла обикновена давност, не следва да се
извършва преценка за абсолютната такава, тъй-като не са налице данни за
прекъсване в даден момент на давността и започване на течение на нова
давност / в този см. Виж. РЕШЕНИЕ по КАНД № 44 по описа за 2019
година на Административен съд – Перник, постановено по сходен казус/.
Абсолютната давност за преследване е приложима само, когато не е изтекла
обикновената давност. Чрез института на абсолютната давност за преследване
се създава гаранция за необосновано бездействие на компетентния орган по
реализираненаказателната/административнонаказателната отговорност на
дееца за извършено от него наказуемо деяние.
Именно затова, в нормата на чл.81, ал.3 от НК е предвидено, че
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл.80 НК.
Предвид изложеното, единствена законосъобразна последица от
констатираното изтичане на срока на обикновената давност за преследване в
хипотезата на чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН /в
периода между издаването и връчването на ЕФ/, е отмяна на обжалвания ЕФ,
само на това основание, поради което и съдът не следва да навлиза в
обсъждане на доводи по същество на спора.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН- В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Тоест препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс. От съдържанието на приложения на договор за правна защита и
6
съдействие –стр.44 от делото се установява, че жалбоподателят е възложил
на адвокат Ал. Г. от САК, оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по
обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400 /ЧЕТИРИСТОТИН/ лева (минималното предвиденото /нов/ чл.
7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения), което изключва необходимостта от неговото
коригиране, поради което и възражението на въззиваемата страна на
прекомерност, съдът намери за неоснователно. Същото е заплатено в брой
при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд, поради което и Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков
№ 1 следва да заплати процесната сума на жалбоподателката.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2,
т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.4 от ЗАНН, съдът
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, К, №2580093/2019 г. издаден от ОДМВР
ПЕРНИК, с който на Р. Н. М. –като законен представител на фирма Д.Т.
ЕООД, гр. С., комплекс "ЛАГУНА БИЙЧ", местност 'Терени", п.к.49, като
жалбата е от Р. Н. М., ЕГН **********, в качеството й на управител на
„Д.Т.“ ЕООД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление гр. С. ******
комплекс “ЛАГУНА БИЙЧ”, местност „Герени“, п.к. № 49, чрез
пълномощниците си адв. А. Ц. Г., адв. С. Ц. И. и адв. В. Г. Т., съдебен адрес:
град ******, моб. тел. *****, ел. поща: адв. А. Г., против ЕФ серия К №
2580093/ 2019 г., издаден от ОДМВР-Перник, за нарушение, извършено на
територията на ОДМВР-Перник, по силата на който на основание чл. 189,
ал.4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер 50 лева
за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. Ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. П., да заплати на Р. Н. М., ЕГН **********, в качеството й
7
на управител на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление
гр. С. ****** комплекс “ЛАГУНА БИЙЧ”, местност „Герени“, п.к. № 49
сумата в размер на 400 лв ( четиристотин лева), представляваща направени от
лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8