Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 996 28.07.2022г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2383 по описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл.
215, ал.1, във вр. с чл. 57а, ал.3 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Административното дело е образувано по жалба от И.К.Й.,
с адрес ***, И.Й.И.,
с адрес ***, Я.Г.Д., с адрес *** лично и като управител на „ДЕЛФИН-3-2002“
ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр. Царево, ул. „Зеленика“ № 15, всички чрез упълномощен
процесуален представител, против Заповед №
РД-01-670 от 16.09.2021 г. издадена от Кмета на община Царево, с която на
основание чл.57а, ал. 1, т. 1, предл. 1, предл.2 и ал.3, във връзка с чл.56,
ал.2 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати следните преместваеми обекти: 24
броя дървени навеси, с разположени под навесите каравани; метален павилион; павилион
за магазин, 1 бр. бутка от пластмасова дограма; 1 брой каравана на паркинг и
търговски обект- заведение за хранене, разположен в южната част на имота, като
всички обекти са разположени в ПИ 10094.36.147, землище на с.Варвара, м. „Край
морето“, община Царево. В заповедта са посочени като възложители И.К.Й. и Я.Д.Й.; И.Й.И. и М.Т.И.; Я.Г.Д.
и Г.К.Д.. Определен е срок за доброволно изпълнение и са дадени указания при евентуално
неизпълнение. Указано е, че на основание чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ подадената
жалба срещу заповедта не спира изпълнението й.
С жалбата се иска отмяна на оспорената
заповед като незаконосъбразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материално-правните
разпоредби и целите на закона. Претендира се присъждане на разноски.
По искането за спиране на изпълнението съдът се е
произнесъл с влязло в сила определение.
По отношение на жалбоподателя „ДЕЛФИН-3-2002“ ООД
производството е прекратено с влязло в сила Определение № 2024 от 13.10.2021г. /л.124-125
от делото/.
В съдебно заседание
жалбоподателите И.К.Й., И.Й.И. и Я.Г.Д., не
се явяват лично, а се представляват от упълномощен адвокат, който поддържа
жалбата съобразно изложените в нея съображения. Прилагат писмени доказателства
към жалбата. Заявява се, че не се претендират разноски.
Заинтересованите страни Я.Д.Й., М.Т.И. и Г.К.Д.,
редовно призовани не се явяват и не се представляват. Не изразяват становище по
оспорването и не ангажират доказателства.
Ответната страна- Кмет на Община Царево, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. Не взема отношение по жалбата и
спора по същество. Представя административната преписка по оспорената заповед.
Съдът,
като взе предвид доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, вкл. нормата на чл.168 от АПК, за да се произнесе прие за установено следното:
Във връзка с получени писма в администрацията на
Община Царево (л.79-80 от делото), на 25.01.2021 г. работна група в състав:
Светлана Мицик – старши специалист „незаконно строителство“ при Община Царево,
Златин Д. – главен инспектор СИООР при Община Царево и Здравко Чилингиров –
инспектор ООРОС при Община Царево, извършили проверка на обект: „Дървени навеси
и каравани“, находящ се в ПИ 10094.36.147, землище с. Варвара, м. „Край
морето“, общ. Царево.
В резултат на извършената проверка бил съставен
Констативен акт № 5 от 25.01.2021г. (л.76 от делото) за това, че в поземления
имот собственост на тримата жалбоподатели и трите заинтересовани страни, а
именно И.К.Й. и Я.Д.Й.; И.Й.И. и М.Т.И.; Я.Г.Д. и Г.К.Д., са поставени: 24 бр.
дървени навеси, с разположени под навесите каравани; метален павилион; павилион
за магазин, 1 бр. бутка от пластмасова дограма; 1 бр. каравана на паркинг и
търговски обект- заведение за хранене, разположен в южната част на имота,
представляващ дървена постройка и тераса с приблизителни размери 16.00/ 5.00
метра, височина – 2.00 метра, било-4.00 метра, с дървен двускатен покрив. Всички
обекти са разположени в ПИ 10094.36.147, землище на с.Варвара, м. „Край
морето“, община Царево. Изрично е отразено, че обектите се използват с цел
туризъм, като са положени подземни комуникации- захнаващи проводи, водопроводи
и канализация за захранване с ел.енергия, вода и отвеждане на отпадни води. С
акта е констатирано, че за посочените обекти няма издадено разрешение за
поставяне, поради което е била нарушена разпоредбата на чл.56, ал. 2 от ЗУТ.
Направен е изводът, че съставеният констативен акт е основание за започване на
административно производство по реда на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Констативният
акт е съставен в отсъствието на собствениците на поземления имот, като
впоследствие е изпратен на собствениците с известие по пощата.
Въз основа на съставения констативен акт била издадена
оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-670 от 16.09.2021 г.
издадена от инж. Георги Лапчев – кмет на община Царево, с която на основание
чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 2 и ал. 3 във връзка с чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати описаните по-горе преместваеми обекти, с
възложители И.К.Й. и Я.Д.Й.; И.Й.И. и М.Т.И.; Я.Г.Д. и Г.К.Д..
Заповедта е връчена на И.Й.И. и Я.Г.Д. с известие по
пощата на 23.09.2021г., които я оспорили пред съда с жалба вх.№ 10237 от 07.10.2021г.,
по повод на която е образувано
настоящото дело.
При
така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, имащи правен интерес от
обжалването. Разгледано по същество оспорването е НЕОСНОВАТЕЛНО, поради
следните съображения:
Заповед № РД-01-670 от 16.09.2021 г. издадена от инж.
Георги Лапчев – Кмет на община Царево, с която на основание чл.57а, ал.1, т.1,
предл.1 и предл.2 и ал.3 във връзка с чл.56, ал.2 от ЗУТ, е наредено да бъдат
премахнати следните преместваеми обекти: 24 броя дървени навеси, с разположени
под навесите каравани; метален павилион; павилион за магазин, 1 бр. бутка от
пластмасова дограма; 1 брой каравана на паркинг и търговски обект- заведение за
хранене, разположен в южната част на имота, като всички обекти са разположени в
ПИ 10094.36.147, землище на с.Варвара, м. „Край морето“, община Царево. В
заповедта са посочени като възложители И.К.Й.
и Я.Д.Й.; И.Й.И. и М.Т.И.; Я.Г.Д. и Г.К.Д., които са собственици на процесния
имот.
Относно
собствеността на имота по делото липсва спор.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган – Кмета на Община Царево, в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ в съответната писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.
При издаването на заповедта са спазени процедурните
правила предвидени в чл. 57а, ал. 2
от ЗУТ.
Началото на процедурата е поставено със съставянето на констативен акт. Актът е
съставен от служители по контрол на строителството в община Царево, които са
овластени за това с нормата на чл.223, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е съобщен на собствениците на
поземления имот по реда на чл.57а, ал. 2 от ЗУТ. В тази връзка, доводите на
оспорващите страни са неоснователни.
Противно на изложеното в жалбата, в оспореният
административен акт са описани достатъчно ясно както установените фактически
основания, така и правните норми, въз основа на които е издаден, респективно са
изведени правните изводи.
Действително, законът изисква административният акт да
съдържа фактическите и правните основания, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, а
неспазването на това изискване има за последица издаването на административен
акт, постановен при съществено нарушение на закона. В случаят обаче, процесният
акт съдържа както фактическите констатации на компетентните служители, така и
пълна и точна правна квалификация на установеното. Противно на изложеното от
жалбоподателите, администра-тивният орган е описал ясно и нагледно установеното
при проверка на място в имота, неговата индивидуализация, с посочване на всички
собственици, в качеството на възложители, както и описание на заварените на
място обекти, описани по вид и количество. Изрично се сочи, че става въпрос за
дървени навеси, под които са разположени каравани, като е конкретизиран и
техният брой /24/. Ясно и конкретно са описани и останалите обекти намиращи се
на имота, като относно завареният търговски обект- заведение за хранене за
издаването му, е посочено допълнително, че е разположен в южната част на имота,
както и достатъчно детайлно описание на неговите характеристики, а именно, че представлява дървена постройка и тераса, с
приблизителни размери 16.00/ 5.00 метра, височина – 2.00 метра, било-4.00
метра, с дървен двускатен покрив. Всички тези факти дават възможност на
адресатите на акта- шестте физически лица да осъществят в пълен обем правото си
на защита, още повече, че тези заварени и описани обекти са разположени не
другаде, а в техният собствен имот, поради което доводите, че не е налице ясно
описание на обектите, което нарушавало правото им на защита са несъстоятелни.
Изчерпателно са описани приложимите правни норми, въз
основа на които административният орган квалифицира обектите, като преместваеми
по смисъла на чл.56 от ЗУТ. В мотивите на заповедта изрично е посочено, че конкретните преместваеми обекти, са такива по
чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ и се използват за туризъм. Съобразно описаното в
закона, обектите от тази хипотеза по предназначение се използват за
административни, търговски и други обслужващи дейности, като нагледно е
заявено, че става въпрос именно за търговска дейност, по начина по който са
описани павилионите и заведението за хранене, както и че се използват за
туризъм. Констатациите на контролните органи в тази връзка не само, че не са
опровергани, но и от представените от самите жалбоподатели писмени
доказателства потвърждават факта, че посредством описаните обекти са извършва
туристически дейности. Показателен е факта, че с договор за отдаване на
недвижими имоти, сред които и процесният с идентификатор 10094.36.147, находящи
се в с.Варвара, община Царево е отдаден на търговското дружество
„Делфин-3-2002“ООД за извършване на туристическа дейност. Останалите приложени
писмени доказателства също установяват извършването на търговска и туристическа
дейност в този имот. В този смисъл, очевидно са налице изискванията на чл.56,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗУТ, които съвсем коректно за записани и в самата
заповед. В тази връзка, доводите на жалбоподателя, че не ставало ясно дали
става въпрос за обекти по чл.56, ал.1, т.1 или за преместваеми обекти по чл.56,
ал.1, т.2 от ЗУТ са неоснователни. При това положение, процесните обекти
несъмнено попадат в групата преместваеми обекти, които могат да се поставят на
конкретно място /недвижим имот/ само с разрешение за поставяне въз основа на
схема и проектна документация одобрени от главния архитект на общината. Това са
конкретните мотиви за издаване на заповедта и същите ясно и точно са описани в
заповедта на кмета на общината.
В хода на производството не са допуснати твърдените от
оспорващите съществени процесуални нарушения, при положение, че във всяка фаза на производството същите са били
надлежно уведомявани, като са им изискани и необходимите документи. Липсата на
издадени разрешения за поставяне и одобрена схема са отрицателни факти, които
могат да се оборят само с прилагане на доказателства в противоположната насока,
каквито по делото липсват. Жалбоподателите дори не твърдят наличието на подобни
документи, въз основа на които законосъобразно са разположили обектите си,
макар и в собствен недвижим имот. Предоставена е възможност на т.нар
възложители да участват в производството като представят по своя преценка
необходимите документи и доказателства, с което е осигурено правото им на
защита и твърденията в противоположната насока също са неоснователни. Достатъчно
ясно са индивидуализира по съответните признаци обектите, предмет на оспорената
заповед, като са описани същите по вид, брой и целта за която е поставен.
Достатъчно нагледно е описано и т.нар. търговски обект- заведение за хранене,
неговите форма и размери, съответно материалите от които е направена
конструкцията, като доказателства за противното не са ангажирани. Констатациите
на проверяващите и ответният орган не са опровергани. Фактът, че констатираните
обекти се намират в конкретен недвижим имот, собственост на жалбоподателите и
на трите заинтересовани страни описва ясно и точно тяхното местонахождение и в
това отношение не биха могли да се поставят други изисквания към издателя на
заповедта, който очевидно е изпълнил законовите изисквания за индивидуализация
на преместваемите обекти и описание на тяхното местонахождение. Записан е и
материалът от който са изпълнени всеки от тях, като за навесите е посочено, че
са дървени, налице са метални павилион и пластмасово обособено помещение за
тоалетна, респективно конструкцията на заведението за хранене.
Налице е легално определение за
"преместваем обект" в § 5, т. 80 от ДР ЗУТ е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята конструктивна цялост и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение
на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му
и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на
земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния строй, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от този обект и е
предназначен да гарантира конструктивната и и пространствена му устойчивост и
не може да служи като основа за изграждане на строеж.
Критериите за преценка дали даден обект е
преместваем или не е, са два, като те трябва да бъдат изпълнени кумулативно: да
отговаря на предназначение и естеството на обекта, съобразно разпоредбата на
чл.156, ал.1 от ЗУТ и да може да се определи като преместваем според конструктивните
и функционалните му характеристики и начина на закрепването му към
повърхностния слой, съобразно критериите посочени в § 5, т. 80 от ДР ЗУТ. Липсата на една от
двете кумулативно изискващи се предпоставки е основание да се приеме, че
съответният обект няма характеристиките на преместваем.
Колкото да начинът по който са изградени, респективно
захванати за земната повърхност, чието установяване изисква специални знания в
областта на строителството, в хода на производството не бяха ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдението, че е налице строеж, а не преместваем обект. Изрично бе разпределена
доказателствената тежест в процеса и в тази връзка са дадени конкретни указания
на оспорващите, вкл. такива по реда на чл.171, ал.5 от АПК, но до приключване
на производството не са ангажирани доказателства относно установяване на факта,
че конкретен обект сред изброените съставлява строеж, респективно подлежи на
обследване и премахване по друг ред. В този смисъл, доводите на жалбоподателя и
в тази насока са неоснователни.
На следващо място, във връзка с
доводите на жалбоподателите, че част от обектите, предмет на оспорената заповед
са каравани, т.е. ППС, което би ги изключило от обектите, описани в цитираните
по-горе разпоредби, респективно не може да се издаде заповед на основание чл.
57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, следва да се отбележи следното:
Вярно е, че по пътищата за
обществено ползване е разрешено движението на ППС, които са регистрирани по
надлежния ред. В тази връзка един от символите на тази надлежна регистрация е
издаването на регистрационен номер, като комбинация от букви и цифри, съгласно
нормативната уредба. В случаят, доводите на жалбоподателя за наличие на ППС
нямат връзка с предмета на делото. Не се и твърди, наличието на път в имота на
жалбоподателите, по който да се извършва движение на описаните каравани.
Очевидно е, че същите са разположени стационарно и се използват след като са
позиционирани на конкретно място. В тази насока показателен е фактът, че са
заварени изградени „24 бр. дървени
навеси, с разположени под навесите каравани“. Следователно, намиращите се в
имота каравани не се използват като превозни средства и дори не се твърди
наличието на подобна характеристика от страна на административният орган и
извършилите проверката служители, за да се обсъждат въобще белезите на ППС,
респективно наличието на регистрация и т.н. В случаят са констатирани обекти,
поставени на определено място „под дървен навес“, в конкретния недвижим имот,
които както ясно е подчертано се използват за туристически цели. При това
положение, въобще не става въпрос за издаване на акт за вещи, съставляващи
пътни превозни средства, защото не се и твърди наличието на такива. Не са
описани нито автомобили, нито ремаркета, с цитиране на конкретен регистрационен
номер, за да е възможно въобще да се изследва въпроса за наличие на ППС и в
тази връзка насрещни доказателства опровергаващи констатациите на проверяващите
и ответника също не са ангажирани.
В заключение, налице са всички
процесуални и материалноправни предпоставки за издаване на обжалвания
административен акт, предвидени в чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, въз основа на които се
разпорежда премахване на обектите по чл. 56, ал.1 и чл. 57, ал.1 от закона, а
поставянето им без разрешение и при липса на одобрена схема и проектна
документация е безспорно по делото.
По изложените съображения, оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и
съблюдаване на приложимите административнопроизводствени правила, в
съответствие с нормите на материалния закон и неговите цели, поради което е законосъобразен.
Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Разноски не се претендират от ответната страна и не се
присъждат при този изход на спора.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.К.Й., с адрес ***, И.Й.И., с адрес ***
и Я.Г.Д., с адрес ***, против Заповед №
РД-01-670 от 16.09.2021 г. издадена от Кмета на община Царево, по отношение
на описаните в заповедта преместваеми обекти, находящи се в ПИ 10094.36.147,
землище на с.Варвара, м. „Край морето“, община Царево, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.215,
ал.7, т.4 от ЗУТ.
СЪДИЯ: