ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, …………...2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Аракелян
в. ч. т. д. № 701/2019 година по
описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на Н.Г.М., чрез адв. С.С. против
определение № 290 от 24.10.2019 г., постановено по т. д. № 112/2019 г. по описа
на Шуменския окръжен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е
прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат доводи за неправилността на
определението. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 3 от ТДТССГПК по
неоценяеми искове се събира държавна такса до 80 лева, но не по-малко от 30
лева. Предвид прилагането на бордеро за заплащане на държавна такса в размер на
30 лева намира, че не е налице основание за връщане на депозираната искова
молба. Излага, че разпореждането за удължаване на срока за довнасяне на
държавна такса от 50 лева не е връчено на ищеца. Моли за отмяна на
определението.
Предвид етапа на производството и по аргумент от чл.
129, ал. 3, изр. 2 от ГПК не се налага връчването на препис от частната жалба
на насрещната страна.
Варненският апелативен съд, търговско отделение,
намира, че частната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Пред Шуменския окръжен съд е предявен иск от Н.Г.М. за
прекратяване на дейността на „Върбишки проход 66“ ЕООД по реда на чл. 517, ал.
4 от ГПК след овластяване по изпълнително дело № 20188760400996 от страна на
ЧСИ Даниела Златева, рег. № 876, район на действие Окръжен съд – гр. Шумен
поради съществуването на неизплатено задължение на дружеството към ищеца в
размер на 36 621.83 лева.
С разпореждане № 428 от 30.09.2019 г. Шуменският
окръжен съд посочва, че дължимата държавната такса съгласно чл. 3 от ТДТССГПК е
в размер на 80 лева, поради което е указал на ищеца в едноседмичен срок да
заплати допълнително държавна такса от 50 лева. Разпореждането е получено на
04.10.2019 г., като на 11.10.2019 г. ищецът депозира искане за изменение на
горното разпореждане в частта относно определената държавна такса, ведно с
молба за продължаване на срока за изпълнение на указанията по реда на чл. 63,
ал. 1 от ГПК.
С разпореждане № 448 от 14.10.2019 г. е оставено без
уважение искането за изменение на предходното определение и е продължен срокът
за довнасяне на държавната такса с още една седмица, считано от изтичане на
първоначалния срок, а именно до 18.10.2019
г..
С обжалваното определение от 24.10.2019 г., първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е
прекратил производството по делото поради липсата на изпълнение на дадените
указания в срок.
По същество на спора:
Предявеният иск за
прекратяване дейността на ответното дружество по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК
е неоценяем. Дължимата държавна такса за депозирание на исковата молба по същия
се определя съобразно разпоредбата на чл. 3 от ТДТССГПК и варира от 30 лева до
80 лева. Доколкото посоченият размер е предвиден не точно, а в някакви граници,
съдът го индивидуализира във всеки отделен случай с оглед фактическата и
правната сложност на делото. Преценката на тази сложност не подлежи на инстанционен контрол и щом
изисканата такса е в рамките на предвиденото в закона /какъвто е настоящият
случай/ ищецът дължи внасянето й, а ако не бъде внесена, исковата му молба
следва да се върне /така Определение № 588 от 18.07.2014 г. по ч. гр. д. №
4046/2014 г., ГК на ВКС/.
С разпореждания № 428 от
30.09.2019 г. и № 448 от 14.10.2019 г. на ищеца изрично е указано да внесе
допълнителна държавна такса от 50 лева. Крайният срок за довнасяне на дължимата
държавна такса е изтекъл на 18.10.2019 г., предвид удължаване на предходно
определения срок с една седмица. Новоопределеният срок съвпада с първоначалния
и тече от изтичането на последния, съответно с начален момент - 11.10.2019 г. и
краен - 18.10.2019 г.. Предвид липсата на изпълнение на указанията изцяло и в
срок, следва да се приеме, че не е отстранена констатираната нередовносност на
исковата молба, поради което същата подлежи на връщане, на основание чл. 129,
ал. 3 от ГПК.
Вън от горното и само за
пълнота на изложението, следва да се посочи, че е последователна съдебната
практика на касационната инстанция, че съдебният акт, с който се удължава срокът
за изпълнение не се съобщава на страната, която следва да прояви необходимата
грижа за добро водене на делото, като следи за произнасянето на съда по
подадената от нея молба по чл. 63, ал. 1 от ГПК /така Определение № 360 от
18.07.2016 г. по ч. т. д. № 1536/2016 г., ТК на ВКС, Определение № 677 от
21.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4100/2015 г., ГК на ВКС и други/. Поради горното,
неоснователно се явява наведеното възражение на частния жалбоподател в тази
насока.
С оглед гореизложеното, обжалваното
определение е правилно и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 290 от 24.10.2019 г., постановено по т. д. №
112/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едноседмичен
срок от връчване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.