МОТИВИ
към
присъда
по НОХД № 2377/2019 година
по
описа на Специализирания наказателен съд, 6 с-в
Специализираната прокуратура е
внесла обвинителен акт в Специализирания наказателен съд с обвинение срещу
подсъдимите:
В.М.П. - роден на ***г. в гр.София,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование,
безработен, с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
ЗА ТОВА, ЧЕ:
I. В периода от неустановена дата след 30.12.2015г. до 30.04.2016г. в гр.София, ул***№
22, като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК - областен управител на област София,
назначен с Решение на Министерски съвет
на Р.България № ***., при условията на продължавано престъпление - с 2
(две) деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, не положил
достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество - предоставените на областна администрация на област
София бюджетни средства за 2016г. и имот - държавна собственост, в резултат на
което са последвали разпиляване на имуществото - пари на областна администрация
на област София в размер на 13 339.20 лева с ДДС и значителни щети за
Българската държава в размер на 105 100,00 лева, или
всичко на обща стойност 118 439,20 лева, като деянието е извършено умишлено и
не съдържа признаците на по-тежко престъпление , както следва:
1. В периода от 30.12.2015 год. до
30.04.2016г. в гр. София, ул***№ 22, като длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК - областен
управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет на
Р.България №***., при упражняване на нормативно възложените му
стопанско-разпоредителни правомощия за финансово управление на бюджетните
средства за 2016г., предоставени на областна администрация на област София не
положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество, съгласно разпоредбите на чл.7, ал.1, т.3 и т.4 от
Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор – „Ръководителите
на организациите по чл. 2 отговарят за планирането, управлението и отчитането
на публичните средства с оглед постигане на целите на организациите и
спазването на принципите за добро финансово управление и прозрачност на
публичните средства, както и за законосъобразното им управление и разходване“ и
на чл.7, ал.1, т.25 от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на областните администрации –
„Областният управител отговаря за осъществяването на финансовото управление и
контрол във всички ръководени от него програми, дейности и процеси при спазване
на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност“,
като, без да е необходимо за нуждите на областна администрация на област София,
на 30.12.2015г. е сключил договор за „Осигуряване на транспортна услуга чрез
предоставяне на високопроходим автомобил“: марка „Тойота“, модел „HIGLANDER
AIBPIP“, рама № ***, с рег***и шофьор между Областна администрация на област
София и „***“ ЕООД с цена 2 779.00 лева месечно без ДДС /годишна стойност на услугата в размер на 19 453.00
лева/, от това е последвало разпиляване на имущество - пари в размер на 13
339.20 лева с ДДС /тринадесет хиляди триста тридесет и девет лева и двадесет
стотинки/ от бюджета на областна администрация на област София, представляващи
изплатени на „***“ ЕООД суми по договора, както следва: за месец 01.2016г. –
3334.80 лева с ДДС; за месец 02.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 03.2016г.
– 3334.80 лева с ДДС; за месец 04.2016г. – 3334.80 лева с ДДС, като деянието е
извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление;
2. В периода от 04.02.2016г. до
26.04.2016г. в гр. София, ул.
„***” № 22, като
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК - областен управител на
област София, назначен с Решение на Министерски съвет на Р.България №***., не положил достатъчно
грижи за ръководенето, управлението,
стопанисването и запазването на повереното му имущество, съгласно разпоредбите
на чл.31, ал.1, т.3 от Закон за администрацията и чл.7, ал.1, т.4 от
УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на областните администрации– „Областният управител
отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на
областта“ и чл.14, ал.2 от Закона за държавната собственост – „Имотите и
вещите - държавна собственост, се
управляват в съответствие с
предназначението им и за нуждите, за
които са предоставени, с грижата на добър стопанин“ , като в Протокол № *** не
е утвърдил оценката по оценителския доклад на „***” и е положил резолюция „да се превъзложи
оценката” , без никакви мотиви за това ;
с протокол без номер от 10.02.2016г. е
утвърдил оценката по оценителския
доклад на „***” ООД , възложен със
Заповед РД-15-023/08.02.2016г.,
съобразно който доклад пазарната стойност на имота , предмет на оценката
възлиза на 226 700 ,00 лева, за която
оценка е знаел ,че не отразява действителната пазарна оценка ; издал е
Заповед № ***. за
откриване на процедура за провеждане на търг с явно наддаване по чл.43, ал.2
вр. чл.42, ал.1 от ППЗДС за държавен имот, актуван с АДС № ***., представляващ апартамент № 25 със застроена площ от
179,52 кв.м. /със 100% балкони/, състоящ се от две стаи, дневна, столова,
дрешник, кухня и сервизни помещения, заедно с 3,084% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, находящ се в гр.София,
район „***“, ул.“***“ №19, бл.156/1, ет.13, в която е определил начална тръжна
цена в размер на 226 700.00 лева, която
е по-ниската пазарна стойност измежду определените от независими оценители
стойности, и от това са последвали значителни щети за БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА в размер на 105 100,00 /сто и пет хиляди и
сто/ лева, съставляващи разликата между действителната пазарна стойност на
имота в размер на 336 400,00 лева и
продажната цена на имота в размер на 231 300,00 лева, съобразно сключения
договор № ДИ-008-03-004/26.04.2016г. за
покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за държавната собственост и
Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост със страни
Българската държава чрез областния управител на област София – В.М.П.
/продавач/ и В.И.П. /купувач/, като деянието е извършено умишлено и не съдържа
признаците на по-тежко престъпление - престъпление по чл.219, ал.3 във вр. с ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
II. На 08.07.2016г. в
гр.София, ул. „***” № 22, като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК
- областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет
на Р.България №***., от името и за сметка на Българската държава, при условията
на продължавано престъпление - с 3 (три) деяния, които осъществяват поотдeлно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, съзнателно сключил три неизгодни сделки, по силата на които е
прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез транслация на
притежаваната от държавата част в полза на юридическото лице, а не чрез
обособяване на реални дялове със статут на частна държавна собственост и при
най-благоприятния за Българската държава ред като продал на „***д“ ЕООД три
недвижими имоти - частна държавна собственост за сумата общо от 658 870.00
/шестстотин петдесет и осем хиляди осемстотин и седемдесет/ лева без ДДС при
обща пазарна стойност на имотите към същата дата в размер на 10 989 000.00
/десет милиона деветстотин осемдесет и девет хиляди/ лева без ДДС, от които са
произлезли значителни вреди за Българската държава в общ размер на 10 330
130.00 /десет милиона триста и тридесет хиляди сто и тридесет/ лева,
представляващи разликата между продажната цена и пазарната стойност на имотите
като деянието представлява особено тежък случай, както следва:
1. На 08.07.2016г. в
гр.София, ул.„***” № 22 като длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т.1, б.“а“ от НК - областен управител на област София, назначен с
Решение на Министерски съвет на Р.България №***., от името и за сметка на
Българската държава, съзнателно сключил неизгодна сделка - Договор № ***за
прекратяване на съсобственост между държавата и юридическо лице, сключен по
реда на чл.45 а от Закона за държавната
собственост и чл.36 от Закона за собствеността, по силата на който е прекратена
съсобственост между държавата и юридическо лице чрез транслация на
притежаваната от държавата част в полза на юридическото лице, а не чрез
обособяване на реален дял със статут на частна държавна собственост и при
най-благоприятния за Българската държава ред, като продал на „***д“ ЕООД
недвижим имот - частна държавна собственост, съгласно ***., съставляващ 8 414 /
10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.406.2 с площ от 1376
кв.м., находящ се в гр. София, район „***“, бул. “***“
№58, за сумата от 135 433.00 лева без ДДС при пазарна стойност към същата дата
2 189 000.00 лева без ДДС и от това произлязла значителна вреда за Българската
държава, която представлявал, в размер на 2 053 567.00 /два милиона петдесет и
три хиляди петстотин шестдесет и седем/ лева, представляваща разликата между
продажната цена и пазарната стойност на имота;
2. На 08.07.2016г. в
гр.София, ул. „***” № 22
като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК - областен управител на област София, назначен с
Решение на Министерски съвет на Р.България №***., от името и за сметка на
Българската държава, съзнателно сключил неизгодна сделка - Договор № ***. за прекратяване на съсобственост между
държавата и юридическо лице, сключен по реда на чл.45 а от Закона за държавната собственост и чл.36 от
Закона за собствеността, по силата на който е прекратена съсобственост между
държавата и юридическо лице чрез транслация на притежаваната от държавата част
в полза на юридическото лице, а не чрез обособяване на реален дял със статут на
частна държавна собственост и при най-благоприятния за Българската държава ред,
като продал на „***д“ ЕООД недвижим имот - частна държавна собственост, съгласно
АДС ***., съставляващ 8 414 / 10000
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.406.1 с площ от 4 762
кв.м., находящ се в гр.София, район „***“,
бул.“***“ №56, за сумата от 391 219.00 лева без ДДС при пазарна стойност
към същата дата 7 119 000.00 лева без ДДС и от това произлязла значителна вреда
за Българската държава, която
представлявал, в размер на 6 727 781.00 /шест милиона седемстотин
двадесет и седем хиляди седемстотин осемдесет и един/ лева, представляваща
разликата между продажната цена и пазарната стойност на имота;
3. На 08.07.2016г. в
гр.София, ул. „***” № 22
като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК - областен управител на област София, назначен с
Решение на Министерски съвет на Р.България №***., от името и за сметка на
Българската държава, съзнателно сключил неизгодна сделка - Договор № ***. за прекратяване на съсобственост между
държавата и юридическо лице, сключен по реда на чл.45 а от Закона за държавната собственост и чл.36 от
Закона за собствеността, по силата на който е прекратена съсобственост между
държавата и юридическо лице чрез транслация на притежаваната от държавата част
в полза на юридическото лице, а не чрез обособяване на реален дял със статут на
частна държавна собственост и при най-благоприятния за Българската държава ред,
като продал на „***д“ ЕООД недвижим имот - частна държавна собственост,
съгласно ***., съставляващ 8 414 / 10000 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 68134.406.3, с площ от
1191 кв.м., находящ се в гр.София, район „***“, бул.“В асил Левски“ №106, за сумата от 132 218.00 лева без ДДС при пазарна
стойност към същата дата 1 681 000.00
лева и от това произлязла значителна вреда за Българската държава,която
представлявал в размер на 1 548 782.00 /един милион петстотин четиридесет и
осем хиляди седемстотин осемдесет и два/ лева, представляваща разликата между
продажната цена и пазарната стойност на имота - престъпление по чл.220, ал.2
във вр. с ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1от НК.
Ю.Л.Д.-Ц, родена на ***г***, българка,
български гражданин, разведена, неосъждана, висше образование, с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***
ЗА
ТОВА, ЧЕ:
На 25.04.2016г. в
гр.София, като лицензиран оценител, притежаващ сертификат за оценка на
недвижими имоти с рег. № ***., вписана като
специализиран състав в дружество на независим оценител „***“ ООД със сертификат
рег.№ ***. , издаден от Камарата на
независимите оценители, при условията на продължавано престъпление - с 3 (три)
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, дала невярна оценка и заключение за определяне
пазарната стойност на оценявано недвижимо имущество – частна държавна
собственост, съставляващо 8 414 / 10000 идеални части от поземлени имоти с
идентификатори 68134.406.1, 68134.406.2, 68134.406.3. по
плана на гр.София, м.“Центъра“, възложени й от областния
управител на област София и от това на 08.07.2016г. произтекла
щета за Българската държава в общ размер
на 10 330 130.00 /десет милиона триста и тридесет хиляди сто и тридесет/ лева,
представляваща разликата между определената и действителната пазарна стойност,
като случаят е немаловажен, както следва:
- На 25.04.2016г. в
гр.София, като лицензиран оценител, притежаващ сертификат за оценка на
недвижими имоти рег.№ ***. , вписана като специализиран състав в дружество на
независим оценител „***“ ООД със сертификат рег.№ ***.
, издаден от Камарата
на независимите оценители, дала невярна оценка и заключение за определяне
пазарната стойност на оценявано недвижимо имущество - частна държавна
собственост, съгласно АДС ***. , съставляващ 8 414 / 10000 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68134.406.1 с площ от 4 762 кв.м., находящ се в
гр.София, район „***“, бул.“***“ №56,като
при оценка потенциала
на поземления имот посочила неверни параметри на застрояване: Кинт – 1,036;
Плътност- 40%, Максимално РЗП за имота – 4 932,00 кв.м ,когато по
градоустройствени показатели за зона „Ц2-Зона на стария градски център“
кв.532,съгласно влязло в сила ИПРЗ са
Кинт – 2,71; Плътност- 69,78% ,РЗП-12 905,02 кв.м. при
средна етажност-6;
при изготвянето
на оценката използвала неприложим в конкретния случай метод на вещна стойност
/по ЕСО метод на Амортизираната възстановителна стойност/, при който се приспадат
амортизации на земя, която няма амортизационна стойност; коригирала крайната
пазарна стойност на поземления имот, като я намалила с пазарната стойност на
правото на строеж по отпаднала формула по глава 7 от ППЗДС / отм., бр. 78 от
26.09.2006 г. / необосновано занижила стойността на имота на 391 219.00 /триста деветдесет и
една хиляди двеста и деветнадесет/ лева
при действителна пазарна стойност към същата дата 7 119 000.00 лева без
ДДС /седем милиона сто и деветнадесет хиляди/ лева и от това на 08.07.2016г. произтекла щета
за Българската държава в размер на 6 727
781.00 /шест милиона седемстотин двадесет и седем хиляди седемстотин осемдесет
и един/ лева, представляваща разликата между определена и действителната
пазарна стойност, като случаят е немаловажен;
- На 25.04.2016г. в
гр.София, като лицензиран оценител, притежаващ сертификат за оценка на
недвижими имоти рег.№***., вписана като специализиран състав в дружество на
независим оценител „***“ ООД със сертификат рег.№ ***. , издаден от Камарата на
независимите оценители, дала невярна оценка и заключение за определяне
пазарната стойност на оценявано недвижимо имущество - частна държавна
собственост, съгласно ***. , съставляващ 8 414 / 10000 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68134.406.2 с площ от 1376 кв.м., находящ се в
гр. София, район „***“, бул. “***“ №58,като
при оценка
потенциала на поземления имот посочила неверни параметри на застрояване: Кинт –
0,74; Максимално РЗП за имота – 1 023,
00 кв.м., когато по градоустройствени показатели за зона „Ц2-Зона на стария
градски център“ кв.532, съгласно влязло в сила ИПРЗ са Кинт – 2,71; Плътност- 69,78%, РЗП- 3 728,96
кв.м. при средна етажност-6;
при изготвянето
на оценката използвала неприложим в конкретния случай метод на вещна стойност
/по ЕСО мотод на Амортизираната възстановителна стойност/ при който се
приспадат амортизации на земя, която няма амортизационна стойност; коригирала
крайната пазарна стойност на поземления имот като я намалила с пазарната
стойност на правото на строеж по отпаднала формула по глава 7 от ППЗДС / отм.,
бр. 78 от 26.09.2006 г. /и необосновано занижила стойността на имота на 135 433.00 лева без ДДС при пазарна стойност
към същата дата 2 189 000.00 лева без ДДС и от това на 08.07.2016г. произтекла щета
за Българската държава в размер на 2 053
567.00 /два милиона петдесет и три хиляди петстотин шестдесет и седем/ лева,
представляваща разликата между определена и действителната пазарна стойност,
като случаят е немаловажен;
- На 25.04.2016г. в
гр.София, като лицензиран оценител, притежаващ сертификат за оценка на
недвижими имоти, рег.№ ***., вписана като специализиран състав в дружество на
независим оценител „***“ ООД със сертификат рег.№ ***. , издаден от Камарата на
независимите оценители, дала невярна оценка и заключение за определяне
пазарната стойност на оценявано недвижимо имущество - частна държавна
собственост, съгласно ***. , съставляващ 8 414 / 10000 идеални части от
поземлен имот с идентификатор
68134.406.3, с площ от 1191 кв.м., находящ се в гр.София, район „***“,
бул.“***“ №106,като
при оценка
потенциала на поземления имот посочила неверни параметри на застрояване: Кинт –
1,29, Максимално РЗП за имота – 1 537,00 кв.м., когато по градоустройствени
показатели за зона „Ц2-Зона на стария градски център“ кв.532, съгласно влязло в
сила ИПРЗ са Кинт – 2,71; Плътност-
69,78% , РЗП- 3 227,61 кв.м. при средна етажност-6;
при изготвянето
на оценката използвала неприложим в конкретния случай метод на вещна стойност
/по ЕСО мотод на Амортизираната възстановителна стойност/ при който се
приспадат амортизации на земя,която няма амортизационна стойност ; коригирала
крайната пазарна стойност на поземления имот , като я намалила с пазарната
стойност на правото на строеж по отпаднала формула по глава 7 от ППЗДС /отм.,
бр. 78 от 26.09.2006 г./ и необосновано занижила
стойността на имота на 132 218.00 лева без ДДС при пазарна стойност към същата
дата 1 681 000.00 лева без ДДС и от това на 08.07.2016г. произтекла
щета за Българската държава в размер на
1 548 782.00 /един милион петстотин четиридесет и осем хиляди седемстотин
осемдесет и два/ лева, представляваща разликата между определена и
действителната пазарна стойност, като случаят е немаловажен - престъпление по
чл.260, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения,
представителят на държавното обвинение поддържа изцяло внесения в Специализирания
наказателен съд обвинителен акт, като счита, че събраните по делото
доказателства по категоричен начин установяват извършването на инкриминираните
деяния от двамата съпроцесници. Прокурор Десислава Х. изтъква, че
събраните в хода на наказателното производство доказателства в пълен обем
подкрепят виновността на подсъдимия В.П. в извършването на престъпление по
чл.219, ал.3 във вр. чл.26, ал.1 от НК. По
отношение на първото изпълнително деяние, касаещо обвинение за умишлена
безстопанственост при разходването на средства за плащане по сключен договор за
осигуряване на транспортна услуга, държавният обвинител цитира Заповед № РД
-15-246/23.12.2015г., с която областният управител е назначил комисия, която е
избрала офертата на участника, който е предложил предварително избрана от
подсъдимия П. кола „Тойота Хайлендер”. Същата била собственост на дружеството „***”
ЕООД, представлявано от В.П., брат на подсъдимия, като въпреки наличния
автопарк, с който разполагала областната управа, именно този автомобил бил
необходим и отдаден под наем на подсъдимия В.П.. По този начин, държавното обвинение счита, че проведената процедура
по Закона за обществените поръчки е била формална. Целта на закупуването
на точно този автомобил, според прокурор Х., е доказано, че била единствено за
лично ползване, като посочва, че при разпитите на служителите на областната
управа в съдебната и в досъдебната фази нито един свидетел не е могъл да посочи
място, време и причина, поради които се е изисквало ползването на такъв
високопроходим автомобил за нуждите и функционирането на областната
администрация.
Относно втората част на обвинението по чл.219, ал.3 от НК, касаеща сделката за продажбата на апартамент в район „***”, който е бил придобит
от свидетеля В.П., прокурор Х. посочва, че подсъдимият е действал с ясната цел,
че с действията си ще ощети държавата, като за сметка на това
облагодетелствал св. П.. Ясен израз на тези действия
от страна на подсъдимия било обстоятелството, че подс. В.П. издал Заповед с №
РД -04-022/28.10.2015г., с която наредил да се отнеме
поради отпаднала необходимост апартамент от МВР, находящ се на ул.”Жолио Кюри” №19 в район „***” в гр. София.
В пледоарията си прокурор Х. цитира писмо от 20.12.2015 г. на подс. П.,
с което е уведомил заместник-директора на дирекция „Управление на собствеността
и социални дейности” при МВР, че балансовата стойност на апартамента в момента,
когато е бил заведен като частна държавна собственост, е била 373 475.90 лева. Държавното обвинение посочва, че следвайки намеренията си да
облагодетелства трето лице – св. В.П., подсъдимият В.П.
утвърдил оценителски доклад, изготвен от А” ООД, в частност от св. Р.П., който доклад бил
повторно възложен от него, без никакви мотиви защо е пренебрегнал първоначалния
такъв, изготвен от „Аналитик Апрейзор Адвайзори” ООД. Разликата в цената
на имота, при използван един и същ метод за нейното формиране, а именно 105 100
лева представлявало, според обвинението, настъпилата щета за държавата, чийто
представител през инкриминирания период бил подсъдимият П..
Относно обвинението за престъпление
по чл.220, ал.2 във вр. с ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, повдигнато
спрямо подсъдимия П., прокурор Х. счита, че то се подкрепя от множеството
приложени към делото писмени доказателства, като посочва, че съдът следва да
кредитира заключението на оценителната експертиза за стойността на имотите,
изготвена в хода на досъдебното производство, като не следва да се взима под
внимание експертизата, изготвена в хода на съдебното следствие, тъй като
последната държавното обвинение счита за необоснована, непълна и като такава не
би следвало да се кредитира. Представителят на
Специализираната прокуратура твърди, че подс. П. е
действал изключително нецелесъобразно, тъй като е продал имоти с културна и
историческа стойност на цена, която е била твърде ниска.
По отношение на обвинението на Ю.Л.Д. - Ц за извършено
престъпление по чл.260, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, прокурор Х. посочва, че
видно от изготвената по досъдебното производство и приета оценителна експертиза
стойност на притежаваните от държавата идеални части на поземлен имот с
идентификатор 68 134.406.1, залегнала в основата на сделката по Договор № ДИ -
018-03-016/ 08.07.2016 г., е занижена с 6 727 781.00 лева; стойността на
поземлен имот с идентификатор 68 134.406.2, залегнала в основата на сделката по
Договор № ДИ - 017- 03-015/08.07.2016 г., е занижена с 2 053 567.00 лева, а
стойността на поземлен имот с идентификатор 68 134.406.3, залегнала в основата
на сделката по Договор № ДИ - 016-03-014/ 08.07.2016 г. е занижена с 1 548
782.00 лева. Обвинението твърди, че стойността на тези недвижими имоти била
много по-висока от стойността, на която те реално са продадени на „***д” ЕООД,
с представител свидетелят Я.И.. В
този смисъл, според държавният обвинител подс. Ю.Л.Д.
– Ц, в качеството й на лицензиран оценител към „***” ООД, при условията на
продължавано престъпление, доколкото на три пъти е дала неверни заключения за
определяне на пазарната стойност, е допринесла за сключването от подсъдимия П.
на неизгодна сделка, с което е произтекла щета за държавата.
Прокурор Д.Д. също поддържа
обвинението срещу подсъдимия В.М.П. за престъпление по чл.219, ал.3 във вр. с ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.220, ал.2 във вр.
с ал.1 във вр. с чл.26,
ал.1от НК, както и по отношение на подсъдимата Ю.Л.Д. - Ц по обвинението за
престъпление по чл.260, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В пледоариите си прокурор Д. цитира решение №
781/26.11.2014 г. на Министерски съвет на Република България, с което
подсъдимият В.П. е назначен за областен управител на Област София, която
длъжност заемал до месец септември 2016 година, като държавният обвинител
посочва, че именно в това си качество подсъдимият съзнателно е сключил три
неизгодни сделки за Българската държава сделки, чрез транслация на
притежаваната от държавата част в полза на „***д“ЕООД, като по този начин
подсъдимият продал държавната част от недвижимите имоти по занижени цени.
По отношение стойността на
поземлените имоти, предмет на престъплението, прокурор Д.
моли съдът да кредитира изготвената от вещото лице Й.С.П. оценителна
експертиза, тъй като същата била изготвена в съответствие с легалното
определение на понятието "пазарни цени". Прокурорът посочва, че при
определяне на стойността на поземлените имоти вещото лице П. е използвало два
метода: Метод на сравнителната стойност /при който са използвани офертни цени
на сравними по местоположение и предназначение имоти с посочване на източника
на информация/ и Метод на остатъчната стойност /при който вещото лице е отчело
възможността за предприемаческа инициатива, свързана с имотите/.
От друга страна, според държавният обвинител съдът не
следва да се доверява на съдебно оценителната експертиза, допусната и приета в
хода на съдебното следствие, тъй като същата счита за необоснована, изводите в
нея не са формирани в резултат на изследване на пълния обем на доказателствени източници, поради което възниква
съмнение за нейната правилност и коректността на използваните за изготвянето й
данни. Според прокурора вещото лице не е избрало имоти,
които са с близки характеристики до оценявания имот, макар
такива да били налични, не се давало и
задоволително обяснение за приетите устройствени показатели, не се посочвала
категорията на земята и не е направена оценка на местоположението й с оглед
транспортна достъпност.
Прокурор Д., позовавайки се на показанията на
свидетелката С.К. - счетоводител в областната администрация, посочва, че
подсъдимият П. е взел еднолично решение за продажба на трите поземлени имота и
то на занижени цени, което не било необходимо за намаляване на разходите в
бюджета на областна администрация и за осъществяване на задачите на областния
управител, като орган на държавна изпълнителна власт с териториална
компетентност. Според държавното обвинение подсъдимият П. е
следвало да предприеме необходимите действия за разделянето на имота и да
извърши продажбата само след като имотът бъде разделен с влязъл в сила подробен
устройствен план.
В предложението
си за размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия П., прокурор Д. посочва, че съдът следва да съобрази
обстоятелството, че обществената опасност на деянието по чл. 220,
ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК е изключително висока с оглед паричния
размер на причинената вреда
за държавата, както и че с тези сделки е дискредитирана репутацията на
изпълнителната власт. Като смекчаващо вината
обстоятелство следва да бъде отчетено чистото съдебно минало. В този
смисъл, според обвинението, справедливото наказания, което подсъдимия П. следва
да получи за извършените от него престъпни деяния, е както следва: за
престъплението по чл.219, ал.3 във вр. с ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и във вр. с чл.54
и чл.57 от НК - лишаване от свобода за срок от шест години, като на основание
чл.37, т.6 от НК съдът да постанови лишаване на подсъдимия П. от правото да
заема ръководна държавна или обществена длъжност за срок от шест години. За престъплението по чл.220 ал. ,ал.2
, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и във вр. с чл.54 и
чл.57 от НК държавният обвинител предлага на подсъдимия П. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от седем години, като на основание чл.37,
ал.1, т.6 и т.7 от НК да бъде постановено спрямо подс. П. лишаване
от правото да заема ръководна държавна или обществена длъжност за срок от седем
години,както и от правото да извършва дейност по управление и разпореждане с
държавно имущество за същия срок. На осн. чл. 23, ал. 1 НК
да бъде наложено най-тежкото измежду двете наказания лишаване от свобода, а
именно седем години, което на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да бъде
изтърпявано при строг режим. На осн. чл.23, ал.2 НК да бъде присъединено наказанието лишаване от права
по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7
НК. Прокурор Д. взема становище и по отношение на
разноските, които счита, че следва да бъдат възложени в тежест на осъденото
лице.
Държавното обвинение, в лицето на прокурор Д., счита,
че съпоставяйки отегчаващите вината обстоятелства / „уникалния характер на
оценявания държавен имот и настъпилата за държавата вреда“/ и смекчаващите
такива /чистото й съдебно минало/, съобразно техния характер и тежест, размерът
на наказанието, който ще постигне целите на чл.36 от НК би бил този, определен
при условията на чл.54 от НК, а именно една година и шест месеца лишаване от
свобода, наказание, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде
изтърпявано при първоначален общ, като на осн. чл. 36,
т.6 и т.7 НК, прокурорът счита, че съдът следва да постанови и лишаване на
подсъдимата от право да заема длъжност в структурата на държавната
администрация, свързана с оценки на имоти държавна и общинска собственост и да
упражнява дейност като лицензиран оценител за срок от една година и шест
месеца.
На финала на своята пледоария прокурор Д. акцентира по отношение на подсъдимия П., че макар и добър в
администрирането на дейността на областната администрация, е подчинил своята
дейност на незаконосъобразното
назначаване на комисии,
които да дадат желаното от него становище с ясната цел да бъде осъществено
взето от него решение за продажба на поземлени имоти и продажба на апартамент.
Държавният обвинител допълва, че предложените от нея наказания са съобразни с
извършените от подсъдимия П. деяния, като независимо от чистото му съдебно
минало, той в нито един момент не се е разкаял за извършеното от него и в този
смисъл така определените наказания биха осъществили личната превенция, която
следва да го поправи, както и биха осъществили генералната превенция по
отношение на другите работещи в изпълнителната власт.
Прокурор С. се присъединява към
казаното от своите колеги.
В пледоарията си адв. С.К. моли съда да постанови
оправдателна присъда спрямо нейния подзащитен В.П., тъй като счита, че със
събраните от прокуратурата доказателства не се е доказало наличието, както на
обективни признаци, принадлежащи към състава на двете вменени на нейния
подзащитен престъпни деяния, така и на субективни такива. Адв.
К. посочва, че в обвинението на нейния подзащитен е допуснат съществен порок,
тъй като вмененото му във вина неполагане на достатъчно грижи за ръководенето,
управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, от
обективна страна изисквало бездействие. От друга
страна, прокуратурата посочвала сключен договор, утвърждаване на оценка и
издаване на заповед за откриване на процедура за провеждане на търг, които по
своята същност изисквали извършване на конкретни действия.
На следващо място адв. К. изтъква, че по делото са събрани
множество доказателства – гласни и писмени, от които се установява по един
безспорен и категоричен начин, че към момента на сключването на договора за
транспортна услуга чрез предоставяне на високопроходим автомобил заедно с
шофьор е съществувала стопанска необходимост и обоснованост, произтичаща от
правомощията на областния управител на област София и нуждите за изпълнение на
служебните му задължения. Процесуалният представител на подсъдимия П. твърди,
че събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства са
отхвърлили тезата на обвинението, че автомобилът е обслужвал личните нужди на П.. В подкрепа на изложеното адв. К.
цитира части от показанията на свидетелите Т.М.Н., К.К. и Р.Т., както и
приложени по делото писма от месец 12.2014 г. и от месец 03.2015 г., адресирани
до Министерство на финансите, с които е поискано предоставянето на
високопроходими автомобили и доклад от 15.12.2015 г. на главния секретар Р.Т.,
от който става ясно, че след като не са получили нужния високопроходим
автомобил от Министерство на финансите, същата е предложила за зимния период да
бъде осигурена транспортна услуга за целите на администрацията по реда на ЗОП. Адв. К. изтъква, че именно по инициатива на главния секретар е
проведена процедурата за наемане на високопроходимия автомобил, тъй като
областната администрация на гр. София е разполагала с
пет леки автомобила, които са били в лошо техническо състояние и с които е било
невъзможно да се изпълняват функциите на областния управител и на неговите
колеги. На следващо място адв. К. посочва, че
не споделя тезата на обвинението, че сумата, платена в изпълнение на сключения
договор за транспортна услуга представлява разпиляване на имущество, тъй като
според защитата сключеният договор съдържал права и задължения и за двете
страни като плащането на сумата представлявало изпълнение на задължението на
областната администрация за плащането на цената по договора. Защитникът
на подсъдимия П. посочва, че е липсвал и субективният елемент от престъплението, вменено във
вина на нейния подзащитен.
По отношение на обвинението, че подсъдимият В.П. е
утвърдил оценката по оценителския доклад на А“ ООД, за
която, според прокуратурата същият е следвало да знае, че не отразява
действителната пазарна оценка, адв. К. посочва, че по
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява каква е
действителната пазарна стойност на апартамента, находящ се на ул. „***“ № 19 и
защо прокуратурата приема, че действителната пазарна стойност е тази, посочена
в първоначално изготвения оценителски доклад на „***" ООД. Според защитата
на подсъдимия В.П., обвинението почивало на заключението, изготвено от вещото
лице Й.П., което по своята същност представлявало субективен анализ на двата
оценителски доклада, изготвени по заповед на областния управител, като заключението
на вещото лице П. не покривало характеристиките на експертиза, такава каквато
следвало да бъде изготвена съобразно разпоредбите на НПК. Адв. К. изтъква, че
по отношение на оценката, изготвена от А” ООД са налице свидетелски показания,
депозирани от Р.Х.П., изготвила този оценителски доклад, от които можело да се
установи, че същата е изготвена, като е направено сравнение с реални пазарни
сключени сделки чрез предоставени на оценителя нотариални актове от Агенцията
по вписванията за вече извършени сделки в района на „Жолио Кюри“ в кв. Изток. От тези имоти оценителят е
избрал най-подходящите три имота, които са в близост като местоположение и
квадратура и въз основа, на
които е изградил своята оценка. В същото време, според
защитата, липсват гласни
доказателства досежно оценителския доклад, изготвен от „***" ООД, от което
не можело да се направи обоснован извод за различните стойности на имота,
съдържащи се в нея.
По отношение на второто обвинение, повдигнато на
подсъдимия П. за това, че като длъжностно лице, при условията на продължавано
престъпление, съзнателно сключил три неизгодни сделки, по силата на които е
прекратена съсобственост между Държавата и юридическо лице чрез транслация на
притежаваната от държавата част в полза на „***д“ ЕООД, като продал на
дружеството три недвижими имота частна държавна собственост, адв. К. освен на установените според нея факти се спира и на
правните способи за прекратяване на съсобствеността, а именно: продажба и делба. Според
процесуалния представител на подсъдимия П. в настоящия случай правилно не е
приложен институтът на делбата, тъй като съсобствениците на процесните три
имота били значителен брой. Защитата цитира и
разпоредбата на чл. 201, ал. 2
от ЗУТ, според който урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не
може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се
създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради. Адв. К.
твърди, че изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза на поземлени
имоти от вещото лице Й.П., не може да се ползва като годно доказателствено
средство, тъй като същата не е извършила собствена оценка, а е извършила анализ
на чужда оценка, в случая на оценка, изготвена от подсъдимата Ц.
Адвокат М.М. се присъединява към
казаното от своя колега адв. К. като счита, че
справедливата присъда е тази, постановена по чл.304 от НПК.
Адв. М. взема становище по първия пункт на обвинението
за безстопанственост по чл.219 от НК, като твърди, че то е несъставомерно, тъй
като провеждането на процедура по наемане на високопроходим автомобил изобщо не
може да съставлява престъпление още повече, че според него от показанията на
всички свидетели по делото, както и от писмените доказателства безспорно са
установени многобройните искания до Министерство на финансите за отпускане на
МПС, които да осигуряват дейността на областната администрация на гр. София, както и необходимостта от закупуването на подобен автомобил,
обусловена от изключително тежкото състояние на наличния автомобилен парк.
Защитата изтъква, че областният управител е действал целесъобразно и с оглед
намаляване на разходите е извършил процедура с публично явяване на търг за
наемане на подобен автомобил, при която процедура отпада необходимостта от
назначаването на шофьор на този автомобил, а цялата услуга би спестила и
разходите за закупуване на консумативи при използването на подобен автомобил.
По отношение на втория пункт от
обвинението за престъпление по чл. 219, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК,
защитниците на подсъдимия П. подчертават, че съдът не следва да кредитира
заключението на вещото лице Й.П., тъй като при изготвянето му не били
използвани специални знания и в този смисъл не попадало в характеристиките на
заключение на експерт, каквито са изискванията на НПК. Според защитниците на
подсъдимия П.,
вещото лице П. е извършила собствен субективен анализ на две различни оценки на
недвижими имоти, депозирани пред областната
администрация за апартамент, находящ се
на ул. „***“ № 19, като не е извършвала
самостоятелна оценка на процесното жилище.
Според адв. М. прокуратурата
несвойствено е разчела показанията на свидетелите, касаещи наличието на
специална престъпна цел у неговия подзащитен да продаде апартамент в район „***“
на конкретното лице свидетелят В.П.. Първата оценка, за която държавното
обвинение твърди, че е правилната и следва да бъде приета като такава, е
извършена на основата само на писмени доказателства по делото и описи, без да е
извършен оглед на имота, от които писмени доказателства е видно, че към
стойността на тази оценка са прибавени неща, които не се използват в практиката
на оценяване като движими вещи, картини и други подобни, които сами по себе си
правят извършената оценка недостоверна и неотговаряща на пазарната такава.
По отношение на второто обвинение,
че подс. П. е сключил три неизгодни сделки, по силата на които е
прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез транслация на
притежаваната от държавата част в полза на юридическото лице, адв. М. посочва, че с действията си неговият подзащитен е действал
законосъобразно, извършвайки задълбочен и сериозен правен анализ преди тяхното
сключване. Според защитата, от действията на подс. П. е настъпила не вреда, а полза за българската държава, тъй
като „***г“ ЕООД в замяна на 830 000.00 лева е получило гола собственост, с
ясното съзнание, че на тези ПИ не може да се застроява, не може да пристроява и
надстроява. Адв. М. продължава с излагане на обстоятелства, че неговият
подзащитен дори е положил изключителни усилия да защити интересите на
българската държава, като след изрично решение на нарочната комисия „***г“ ЕООД
е поело ангажимент в тези три договора, че с оглед на евентуално негативно
развитие на висящо гражданско дело по отношение на претендиране на
съсобственост от страна на друго търговско дружество и в случай, че това дело
завърши с положителен резултат за това претендиращо съсобстевност търговско
дружество, дружеството „***г“ ЕООД като страна по сделката се отказва от
претендиране на връщане на платената сума по трите сделки.
В пледоарията си адв. К.К. моли съда да
признае неговата подзащитна Ю.Д. - Ц за невиновна и да я оправдае по така
повдигнатото й обвинение, тъй като в хода на съдебното следствие не са събрани
доказателства, подкрепящи това обвинение. Адв. К. посочва, че в трите
изготвени експертни оценки на неговата подзащитна не са извадени амортизационни
стойности, като са посочени конкретни коефициенти, отчитащи изграденост на
инженерна инфраструктура, коефициент, отчитащ местоположението и транспортната
достъпност, коефициент, отчитащ перспективността на
обектите на оценка. Според защитника на подсъдимата Ц обвинението се градяло
на изготвената в хода на ДП съдебно оценителна експертиза, която нямала
характер на експертиза.
В последната си дума подсъдимият В.М.П.
моли съдът да постанови оправдателна присъда, тъй като счита, че всичките му
действия са били законосъобразни. В
правото си на лична защита П. подробно описва състоянието на документацията, свързана
със собствеността на недвижимите имоти след 1997 г. и приемането на новия закон за държавна
собственост и разпределението на държавната и общинска собственост.При
всъпването си в длъжност като областен управител през зимата на
2014 г.имало над 1200 обекта на територията на гр.София за които не е била изпълнена процедурата по
издаване на АДС. Подсъдимият разпоредил извършването на пълна инвентаризация на
държавните имоти и предприел активни действия свързани с конкретни обекти и инициативи свързани с
решаване на 24 кадастрални плана във всички райони на гр.София.
П.
разказва за създадената по негова инициатица комисия по бедствия и аварии и
извършеното от нея ,местата, които е следвало да посещава при изпълнение на
задълженията си и обосновава нуждата от високопроходим автомобил за осъществяване
на тази дейност.Той подчертава :“ Тя така или иначе се извърши и излишно е да доказвам колко са и какви
са другите трудно достъпни места, като се започне от Витошко бранище и се
стигне до големите сметища на Казичене в местността Пет могили. Минавайки през
въпросните места на р. Искър, р. Весловка, р. Качак, където за съжаление се
случиха на минимални срутвания на базата на по активни действия с друга кола,
която не беше четири по четери и въпреки всичко се качих на тези свлачища, като
по този начин се възпрепятства по – голямото срутване на земна маса, именно на
такива трудно достъпни за обикновени автомобили места. Между 17 и 25 годишните
автомобили, които се числяха като част от автомобилния парк на областната
управа, като едно БМВ, което беше неизползваемо. Другото,
което беше формално на областния управител с тежки дефици по окачването,
всичките тези автомоили бяха в парка на областния управител. Всичките тези автомобили с перфектното професионално отношение на
единствения сътрудник водещ се на щат в администрацията и неговото старание да
поддържа същите, за да бъдат в движение, включително и въпросното БВМ, в
момента той получи инсулт и се наложи спешно да търся заместник.
Наемайки в условията на невъзможност да назнача по щат такъв служител, се
наложи да наема друг служител на граждански служител, който беше цитиран като
именно по тази причина, че няма как такъв служител да бъде само на трудов
договор, което при една проверка би се отнелсо като административно нарушение.
Решението за трансформиране на въпросната длъжност чрез промяна на заплащането
и отнасянето му към разходния бюджет на администрацията е един елементарен
технически похват и тук е мястото да обясня защо и как се процедура по
отношение на въпросните бюджети на областните управи.“
П.
е категоричен , че бюджета на държавата по никакъв начин не е ощетен със сумата
, платена по договора за транспортна услуга и подчертава , че ползата от
автомобила значително надвишава направения разход.
Подсъдимият категорично отрича да е съдействал на св.В.П. да закупи инкриминирания апартамен
и обяснява в подробности проведената процедура и причината да бъде избран
конкретния способ за продажба на имота. Във
връзка с избрания способ заявява : „За тези конкретния действия по
отношения на избор на способ, чрез който да се промени собствеността и за да не
тежи в рамките на патриномиума, които съставаладържавна собственост на
областната управа беше много ясно обяснено и единственото ми разбиране за
пазарни решения на въпроса е бил
изхода от въпросния най – открит и прозрачен способ, за който настоявах и
поставих изричното условие да се създаде съответната процедура, за което моята
администрация реализираха самият търг. Нито съм имал достъп
до провеждането му, нито съм имал възможност да повлияе на решението на когото
и да било. Хипотетично да се предполага, че ако е била
по - висока оценка резултата би бил друг. „
По отношение на третото обвинение, П. подробно разказва за процедурата
по съставяне на АДС , отправеното предложение от съсобственика на земята,
предприетите от него действия , запитването до всички заинтересовани институции
и причините на конкретно избрания способ за прекратяване на съсобствеността
върху земята на т.нар.“Царски конюшни“.
В
заключение при упражняване на правото на лична защита подс.В.П. е категоричен :
„Не съм продавал никакви конюшни, противно на общото
становище че държавата е била лишена едва ли не от архитектурни
забележителности.
Нямам нито едно съмнение за користност по отношение на когото и да било
по време на цялото мое пребиваване, до подаването ми на оставка. С убеждение съм, че рано или късно ще успея да изчистя името си, което
в продължение на тридесет години съм градил.“
В последната си дума подсъдимата Ю.Л.Д.
– Ц моли съда да я признае за невиновна, тъй като не е извършила вменените й
във вина деяния.
Ц
прави ретроспекция на работата си като оценител на недвижими имоти и коментира
всяко от обвиненията , обосноваващо извод за невярно заключение , дадено от
нея. В тази връзка категорично отрича , да е начислявала амортизация на земята
и аргументира твърдението , че 34 те собственици на сградите имат вещно право, което вещно право е
върху земята и всичките тези хора имат право на нея и ако нещо се случи и ако
погине те имат същите права, които са имали
и преди това.
По
отношение на твърдението, че е в инкриминираните оценки при определянето на
правото на строеж е използвала стара формула заявява : „В обвинителния акт и днес се спомена това, че съм използвала определянето
право на строеж по една формула, която била сменена, тъй като от Правилника за
приложение на закона за държавната собственост 2006 г. – член еди кой си е
отменен. Да, 2006 г. този член е отменен, но не е отменена формулата за право
на строеж. Този член беше отменен, защото там стояха едни цифрички, които бяха
още до 2000 г. с едни много ниски цени и вече след 2002 - 2003 година не бяха
същите и не се ползваха те, а
не че формулата за право на строеж е отменена. Оценките,
които съм изготвила и към днешна дата ако трябва да ги направя те ще бъдат
същите. Изготвила съм ги съобразно възложените ми задача от областната
управа, съобразно действащите закони и нормативни актове към 2016 г., съгласно закона на независимите оценители. Оценките са
ми направени по съвет и отговарят и към днешна дата.“
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.М.П. е роден
на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, женен, имам фирма, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимата Ю.Л.Д. – Ц е родена на *** ***, българка,
български гражданин, неосъждана, с висше образование, разведена, месторабота:
фирма „***“ ООД, живуща ***, ЕГН **********.
По
обвинението по чл.220 НК
При
изграждането на новата столица София една от първите сгради, които са били
издигнати, са именно княжеските конюшни. Постройката е завършена 1884
година. Те са построени от княз Александър. Комплексът от сгради е разположен на площ от близо 8 декара на
ъгъла на бул. „***" и бул. „***". Първоначално там са се намирали царските конюшни. А по-късно е съхранявана огромна част от автопарка на Фердинанд и
семейството му. В началото на ХХ век към царския щал
се създава и автомобилна служба. Известно е, че княз
Фердинанд не бил почитател на ездата. Затова
предпочитал каляските, а след това и автомобилите. Тази
страст била споделена и от синовете му, които впоследствие увеличили числото на
колите в гаража.
Гаражът изпълнявал функциите на музей. Там можело да се проследи историята на колите на царското семейство
от Освобождението до 1944 година. Сред експонатите били ландото на
губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди, както и пакардът на княз К., който той винаги управлявал сам. Сред асортимента на
царския гараж е златна каляска от XVIII век в стил Луи ХVІ, файтонът на княз
Александър Батенберг, каляска „В." на Фердинанд с държавния герб, втора
каляска „В.", която е специално за сватбата на цар Борис III и Йоана.
Мерцедес, модел от 1905 година, на Фердинанд, както и неговият
"Майбах" са част от ценната колекция. Там е и
"Мерцедес"-ът, който цар Борис е получил като подарък от Хитлер.
След 9 септември 1944 година , с
идването на комунистическото управление в страната настъпва краят на царските
конюшни. Целият царски гараж е одържавен. За известно
време превозните средства и всички други атрибути, които са се помещавали в
тях, са прехвърлени към Българската кинематография, която е днешният киноцентър
„Бояна", а през 1953 година са предадени в музея за историята на
София. До 1986 година сградата на
т.нар. „Царските Конюшни“ е била паметник на културата и е
попадала в списъка на защитените сгради.
Към инкриминираният период земята под сградите е обособена в
три поземлени имота.
ПИ
с идентификатор 68134.406.1, ПИ с идентификатор 68134.406.2 и ПИ с
идентификатор 68134.406.3 попадат в обхвата на стар кадастрален план
,к.л.339/362 с площ 7404кв.м. Трите поземлени имоти фигурират в регулационен
план /РП/ , одобрен със Заповед№22307/30.10.1967г.на Зам.Министър на
Министерството на архитектурата и благоустройството , в кв.532,в имот
пл.№1,обхващащ целия квартал,с отреждане „за хотел- ресторант на Комитета по
туризма“, с площ 7404кв.м. Този имот е идентичен по граници и местоположение с
имота,описан с погрешна площ 8250кв.м. в АДС№14158/24.03.1995г. Тази площ е
записана и в АЧДС№03118/21.08.2001г.
С
частично изменение на регулационен план от 1967г. , одобрено със Заповед №
124/03.03.1975г. , за имот с пл.№1, с площ 7404 кв.м.е отреден съсобствен
парцел VIII „за хотел-
ресторант на Комитета по туризма“ в кв.533,с площ 9313 кв.м. ЧИРП е одобрено по
вече отменения ЗТСУ и създадената съсобственост е по силата на индивидуален
административен акт .
Към
момента на съставяне на АЧДС№03118/21.08.2001г.,имот пл.№1 е част от съсобствен
парцел с площ 9313 кв.м.
На
1.09.2005г.е сключен Договор за замяна на недвижими имоти между търговско
дружество „***“ООД,
гр.Враца представлявано от управителя О.Б.О. и Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството . По силата на
договора търговско дружество „***“ООД гр.Враца придобива недвижим имот ,находящ
се в гр.София ,район „***“с адм.адреси бул.“***„№56 и бул.“*** „№108
сгради – триетажна сграда с площ
380 кв.м.заедно с 545/10000 идеални части от държавната част на терена, част от
триетажна сграда с площ 164 кв.м. заедно с 470/10000 идеални части от
държавната част на терена и четириетажна сграда
с площ 133 кв.м.заедно с 571/10000 идеални части от държавната част на
терена.
По
силата на договора за замяна „***“ООД гр.Враца придобива 1 586/10000 кв.м идеални
части от държавната част на терена.
С
приемно – предавателен протокол от 1.11.2005г. имотът е предаден от
представители на Областна администрация на приобритателя „***“ООД.
С
апортна вноска , вписана на 27.112007г. в Службата по вписвания – гр.София, недвижимия
имот - предмет на договора за замяна , е
апортиран в капитала на „***д“ЕООД.
- Кадастралната карта и кадастралните регистри
на район „***“ са одобрени със Заповед на изпълнителния директор на АГКК№РД – 18-45/09.07.2010г./обн.ДВбр.63/13.08.2010г./
изм.със Заповед №КД-14-22-139/22.03.2011г. Общата площ на поземлените имоти по
кадастрална карта е 7329кв.м., която се различава с 921кв.м.от частния държавен
имот по АЧДС№03118/21.08.2001г.
В
ПИ с идентификатор 68134.406.1, с площ 4762кв.м. , общата застроена площ е
3220кв.м., в ПИ с идентификатор 68134.406.2 с площ 1376 кв.м.,общата застроена
площ е 760 кв.м. и ПИ с идентификатор 68134.406.3, с площ 1191кв.м. общата застроена
площ е 559 кв.м.
С
Решение №538, протокол №86/23.07.2015г. на СОС е одобрено изменение на плана за
регулация и застрояване за м.Центъра – зона А север .Този план за регулация е
обнародван в ДВ бр.76/2.10.2015г. и е одобрен с влязла в сила кадастрална
карта.
Според
съставените от Агенцията по геодезия, картография и кадастър кадастрални карти,
одобрени със заповед № РД-18-45 от 09.07.2010г., и с последно изменение,
одобрено със Заповед № КД-14-22-139/22.03.2011г. на Началника на СКГГ – София
/класьор 5, л.226 /, парцелът по
предходния АДС №03118/21.08.2001г. /том 3, л. 16 / е разделен на три имота:
Поземлен
имот с идентификатор 68134.406.1, находящ се в гр.София, район „***“,бул.“***„№56
, с площ 4762 кв.м. се отрежда УПИ – I
– „За културно информационен център „ в кв.532.
Поземлен
имот с идентификатор 68134.406.2, с площ 1376 кв.м., находящ се в гр.София, район „***“,бул.“***„№58 , с площ 1371
кв.м. се отрежда УПИ – III - 2 в
кв.532.
Поземлен
имот с идентификатор 68134.406.3, с площ 1191 кв.м. находящ се в гр.София, район „***“,бул.“*** „№108 , с площ 1191 кв.м. в кв.532.
Обобщените
градоустройствени показатели за кв.532 са застроена площ /ЗП/ 5018кв.м.,
Разгърната застроена площ /РЗП/ 19496,4 кв.м.,средна етажност 6,П 69,78%, Кинт
2,71.
Съгласно
схемата на културно – историческото наследство кв.532 попада в Защитени
територии на пространствени структури с висок КИ ресурс,
групи /ансамбли/паметници на културата в зоната на исторически развилия се обществен
градски център.
Изготвянето
на кадастралната карта и вписването на съсобствеността между Държавата и „***д“ЕООД
в нея наложило изготвяне на актуални актове за частна държавна собственост.
На
основание чл.71,ал.1 от ЗКИР е стартирала процедура по съставяне на актове за
частна държавна собственост на трите посочени по – горе поземлени имота.С писмо
№ 90-04-283/01.08.2014 г. на главния секретар на Министерство на регионалното
развитие и благоустройство /МРРБ/ е образувана за съставяне на актове за частна
държавна собственост на преписка №
408/05.08.2014г. на Областна администрация на област София за съставяне на
актове за частна държавна собственост на
три поземлени имоти /ПИ/ - ПИ 68134.406.1 с площ от 4762 кв.м.; ПИ
68134.406.2 с площ от 1376 кв.м. и ПИ 68134.406.3 с площ от 1191 кв.м., по
предходен акт за собственост- АДС №03118/21.08.2001г.
Писмото
е адресирано до Росен Владимиров, който е бил областен управител на област
София – град към онзи момент.Коментираното писмо е подписано от Клементина
Денева – главен секретар на МРРБ.
С
писмо от 15.08.2014г., подписано от заместник – областен управител Д.Т. , са изискани актуални
скици на трите недвижими имота , посочени в писмото от 1.08.2014г. Актуалните
скици са предоставени с придружително писмо изх.№ 2044410/27.08.2014г. на
Агенция по геодезия, картография и кадасър на Областен управител София-град.Изпратени
са изпратени 3бр. скици на трите ПИ 68134.406.1 с площ от 4762 кв.м.;
ПИ 68134.406.2 с площ от 1376 кв.м. и ПИ 68134.406.3 с площ от 1191 кв.м.
С
решение № ***. на Министерски съвет на Република България, на основание чл.143,
ал.2 от Конституцията и чл.29, ал.3, във връзка с чл.19 а, ал.1 от Закона за
администрацията, считано от същата дата, подсъдимият В.П. е назначен за
областен управител на Област София . Тази длъжност П. заемал до месец септември 2016г.
След встъпването си в длъжност Областен управител на Област
София , В.П. започнал инвентаризация на недвижимите имоти и изготвяне на
актуални актове за държавна собственост.
В тази връзка свидетелката Д. изискала от МРРБ актуални скици за трите недвижими имота .
На 09.07.2015г. в
областна администрация на област София било получено писмо от управителя на „***д“
ЕООД- свидетеля Я.И. ,с което се правило искане
при бъдещо издаване на трите нови акта за държавна собственост
дружеството да бъде вписано като съсобственик с 1 586/10 000 идеални части от
съответния имот при 8 414/10 000 идеални части за държавата.
През лятото на 2015г., свидетелката Д.Д. изготвила доклад до
областния управител П. във връзка с необходимостта от съставяне на акт за държавна собственост за посочената
идеална част (8414/10000), съгласно указанията в писмото на главния секретар на
МРРБ (писмо № 90-04-283/01.08.2014 г.
Съгласно указанията на МРРБ /показанията на св.С./ в изготвените
проекти на АДС на трите недвижими имота бил вписан и съсобственика „***д“ЕООД.
На 03.08.2015г. П. утвърдил съставените от свидетелката Д.
актове за държавна собственост: АДС №08975 от 03.08.2015 г. за държавна
собственост върху 8414/10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор
68134.406.1 по КККР на гр.София, целият с площ от 4762 кв, м; АДС №
08976/03.08.2015 г. /том 3, л. 33 / за
държавна собственост върху 8414/10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.406.2 по КККР на гр.
София, целият с площ от 1376 кв. м и АДС № 08977/03.08.2015 г. /том 3, л. 62
/ за държавна собственост върху
8414/10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134,406.3 по КККР
на гр.София, целият с площ от 1191 кв. м. В трите акта за държавна собственост като съсобственик било посочено търговско
дружество “***д“ ЕООД с квота на съсобственост върху конкретния поземлен имот
1586/10000.
На 10.08.2015г. до Областния управител на област София – град
постъпило предложение от управителя на “***д“ ЕООД за прекратяване на съсобственост чрез
изкупуване частта на държавата.
В предложението на свидетеля Я.И. изрично било упоменато, че
прекратяване на съсобствеността следва да се извърши чрез изкупуване частта на
държавата по реда на чл.45а от Закона за държавната собственост и чл.36 от
Закона за собствеността.
След получаване на предложението подсъдимият В. П. резолирал преписките за изпълнение на
служителите от отдел “Държавна собственост“ – свидетелките Е.Р. и М.Г.. В
период от около 4 месеца били събирани различни документи за изясняване статута
на имотите , построените сгради, правата на техните собственици. В резултат на
събраната информация на 22.12.2015г. до Министъра на регионалното развитие и
благоустройството било изпратено искане за даване на методически указания по
реда на чл.66, ал.1, алт.1 от Закона за държавната собственост във връзка с
производство за ликвидиране на съсобственост върху поземлен имот, съсобствен
между Държавата и частно лице , върху който са изградени сгради , които изцяло
или отчасти са държавна собственост.В искането са посочени сградите , техният
статут и под юрисдикцията на коя държавна институция към момента се намират.В
отправеното запитване се посочва, че при разпореждане с държавния дял на
описаните съсобствени имоти биха настъпили благоприятни за държавата последици.
На 25.01.2016г. е изпратен отговор на поставените в искането
въпроси , като изрично се отбелязва , че държавните дялове от съсобствените ПИ
са предоставени за управление на областния управител на област София град.В
цитирания отговор е посочено и наличието на висящо съдебно производство по
предявени от „***“ ООД петиторни искове.
В резултат на водената кореспонденция са изпратени уведомления
до Министерство на културата и Министерство на вътрешните работи относно
правните последици от прекратяване на съсобствеността на трите ПИ.
Свидетелката Г. изготвила
до П. писмен доклад от 28.03.2016г., в който подробно се описват извършените
действия по предложението на „***д“ ЕООД за прекратяване на съсобствеността. В
ръкописен текст срещу положен подпис , директорът на дирекцията - свидетелката Р. предложила
трите преписки да не се процедират до приключване на висящото съдебно
производство относно визираните имоти по предявени от „***" ООД гр.София
петиторни искове. В доклада се съдържала информация ,че е проведена процедура
по избор на оценител за изготвяне на пазарни оценки на трите имота.
След запознаване с доклада и становището на св.Р. , П. провел
среща с двете свидетелки – Г. и Р. .На проведената среща се изяснило, че основното
възражение срещу процедурата по прекратяване на съсобствеността е висящият
съдебен спор.Към този момент имало висящо съдебно производство по въззивно
гр.д.№6950/2015г. по описа на СГС срещу Решение от 05.09.2013г.на СРС, 28
състав,постановено по гр.д.1045/2006г., поправено с Решение от
26.01.2015г.Делото е образувано по предявени от „*** „ООД петиторни искове.
След срещата В.П. с резолюция върху доклада разпоредил изготвяне
на оценка на имотите.
Със заповед №РД-15-057 от 7.03.2016г. П. е определил комисия за
избор на оценител.
На 5.04.2016г.с писмо на председателя на комисията са отправени
покани до три юридически лица – „***“ЕООД,“*** „ООД и СД „***“за участие в
процедурата по избор на оценител.
Видно от Протокол №13 от 13.04.2016г.комисията класирала на
първо място „***“ЕООД, на второ място “*** „ООД и на трето СД „***“.
Ооценката
не е била възложена на първия класиран от комисията оценител.Това станало по
обективни съображения . Първият, кой бил класиран с протокола, бил дългогодишен
оценител на областна администрация г-жа Русева, за която било взето решение да
бъде ангажирана под някаква договорна форма да изготвя оценки за счетоводни нужди и да консултира
комисията при възникнали проблеми и при приемане на оценки.Свидетелят Р. разпоредил
г-жа Р. да се оттегли,
защото това ще възпрепятства нейния ангажимент по-нататък.“ Със заповед №
РД-15-077 от 14.04.2016 г.подсъдимият П. възложил на „***" ООД изготвянето
на пазарни оценки на трите имота.
Подсъдимата Ю.Л.Д.-Ц. работела като лицензиран оценител, и притежавала сертификат за
оценка на недвижими имоти с рег. № ***. вписана като специализиран състав в
дружество на независим оценител „***“ ООД със сертификат рег.№ ***., издаден от
Камарата на независимите оценители. Самото дружество „***" ООД било
вписано в регистър на оценителите, поддържан от постоянната Комисия за
провеждане на процедури по избор на оценители и възлагане на оценки.
„***" ООД била избрана да
изготви оценката на трите недвижими имота в резултат на проведена процедура по
избор на независим оценител.Процедурата по избор на оценител се извършила от комисия , определена със заповед на областния управител.
В изпълнение на заповедта на областния управител подс.Ю.Д.-Ц
изготвила експертни оценки за трите имота, като следва:
- за имот по АДС № 08975 от 03.08.2015 г. с площ от 4762 кв. м.
и данъчна оценка 239 264,20 лв. - 391 219.00 лева;
- за имот по АДС № 08976 от 03.08.2015 г. с площ от 1376 кв. м.
и данъчна оценка 87 270.50 лв. - 135 433.00 лева.
- за имот по АДС № 08977 от 03.08.2015 г. с площ от 1191 кв. м.
и данъчна оценка 85 347.30 лв. - 132 218.00 лева.
С протокол №
16/26.04.2016 г., комисията за приемане на оценки, назначена със заповед №
РД-15-056/ 07.03.2016 г. в състав : Председател – Т.Н. и членове Мария Г., А Г. , Д.Д. и Б.Д. , разгледала
оценителските доклади, изготвени от Ю.Л.Д. – Ц и предложила оценката да бъде
утвърдена. По време на заседанието се извършила проверка дали са изпълнени критериите
на възложителя относно срока, използваните от оценителя методи, както и дали
определената стойност надхвърля данъчната оценка на имота. Протоколът бил
подписан със забележка от свидетелката Д.Д.. Свидетелката Д. отбелязала, че
няма компетентност относно цената, доколкото определянето й е в изключителните
правомощия на областния управител.
Във връзка с необходимостта от участието на квалифицирани юристи
при разглеждането на преписки с фактическа и правна сложност за продажба ,
ликвидиране на собственост и други, касаещи разпоредителни сделки с имоти –
държавна собственост , В.П. издал Заповед №РД-15-125/23.06.2016г за създаване
на работна група в състав свидидетелите Т.Н.
– заместник областен управител; Р.Т. - главен секретар; Е.Р. - директор
дирекция „АПОФУС“; П.С. - началник отдел „ПОУС“ и А.К.-старши юрисконсулт.
Членовете на работната група провели редовно заседание и
изразили становище , че не съществуват
правни пречки да се ликвидира съсобствеността чрез изкупуване на държавната
част за определената от независимия оценител пазарна оценка. В резултат на
становището на работната група били изготвени проекти за заповеди за
прекратяване на съсобствеността между Българската държава и „***д“ ЕООД чрез изкупуване държавната част
от недвижимите имоти, както следва:
- 8 414 / 10000 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 68134.406.3 с площ от 1191
кв.м., находящ се в гр.София, район „***“, бул.“***“ №106 за сумата от 132
218.00 лева без ДДС;
- 8 414 / 10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор
68134.406.2 с площ от 1376 кв.м., находящ се в гр. София, район „***“, бул.“***“
№ 58 за сумата от 135 433.00 лева без ДДС;
- 8 414 / 10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор
68134.406.1 с площ от 4 762 кв.м., находящ се в гр.София, район „***“, бул.“***“ №56, за сумата от 391 219.00 лева
без ДДС.
Така изготвените проекти на заповед били подписани от подсъдимия
В.П. и изведени като заповед № ДИ -03-014/27.06.2016г.; заповед № ДИ
-03-015/27.06.2016г. и заповед № ДИ
-03-016/27.06.2016г.
В заповедите се посочвали и сумите, които търговското дружество
трябвало да преведе в полза на държавата за определената цена - режийни разноски и ДДС по сметка на областна
администрация на област София.
Екземпляр от тези заповеди бил връчен същия ден - 27.06.2016 г.
на ръка на упълномощен представител на „***д“ ЕООД.
На следващия ден - 28.06.2016г. управителят на „Никанд“ ЕООД –
свидетелят Я.Д., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „***д“
ЕООД, взел решение дружеството да придобие държавната част от недвижимите имоти
на цената, определена в заповедите на областния управител на област София и
превел по банков път всички дължими суми.
След като дружеството „***д“ ЕООД извършило всички плащания по
влезлите в сила заповеди за прекратяване на съсобствеността, на основание
чл.66, във вр.64 от ППЗДС, областният управител следвало от името на
Българската държава да сключи с търговското дружество договор, по силата на
който дружеството да придобие собствеността върху държавната част от
съсобствените недвижими имоти срещу опредената в заповедите на В.П. цена.
Проектите на договорите по преписките били изготвени от
свидетелката С. и съгласувани със свидетелите Р., К., Т. и финсовия контрольор.
На 08.07.2016г. в гр.София,
В.П., в качеството си на областен
управител сключил три договора за покупко-продажба , както следва:
- С Договор № ***продал 8
414/ 10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.406.2 с площ от
1376 кв.м., находящ се в гр. София, район „***“, бул. “***“ №58, за сумата от
135 433.00 лева без ДДС .
- С Договор № ***. продал 8 414/10000 идеални части от поземлен
имот с идентификатор 68134.406.1 с площ от 4 762 кв.м., находящ се в гр.София,
район „***“, бул.“***“ №56, за сумата от
391 219.00 лева без ДДС .
- С Договор № ***. продал 8
414 /10000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.406.3, с площ от 1191 кв.м., находящ се
в гр.София, район „***“, бул.“***“ №106, за сумата от 132 218.00 лева без ДДС.
На 11.07.2016г.
договорите били вписани в Службата по вписвания гр.София, съгласно изискването
по чл.64, ал.2 от ППЗДС и П. издал заповеди, с които нареждал да се отпишат от
актовите книги за недвижими имоти- държавна собственост, държавната част от
поземлените имоти, придобити от „***д“ ЕООД.
На 8.09.2016г.бил подаден сигнал до Главния прокурор на
Република България от Жельо И. Бойчев – народен представител в 43 –то Народно
събрание и Калоян Паргов – председател на ГС на БСП – София относно трите
договора.С резолюция този сигнал бил изпратен до СГП, по компетентност.
Главният прокурор бил сезиран и с доклад, утвърден от министър –
председателя , №02.12-48 от 9.09.2016г. на Главния инспекторат на Министерски
съвет. С резолюция също бил
изпратен до СГП, по компетентност.
По обвиненията по чл.219 НК
Към месец декември 2015г. областна администрация на област София
разполагала със следните превозни средства в технически изправно състояние –
лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***; лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***;
лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № ***и лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***. Подсъдимият В.П. ползвал лек
автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***. В периода месец юли 2015г. – месец декември
2015г., на основание сключен граждански договор за управление на автомобилите
на областния управител на област София,
свидетелят К.К. управлявал процесния автомобил и реално изпълнявал длъжността
„шофьор“ на подсъдимия.Това се наложило поради заболяване на назначения на
трудово договор шофьор и липсата на щат за назначаването на друг титуляр на
тази длъжност.
Във връзка с упражняването на служебните задължения на П.
възникнала необходимост през зимните месеци да се ползва високо проходим
автомобил.Направени били няколко искания до министъра на финансите , но нужния
автомобил не бил предоставен. Това мотивирало подсъдимия П. да постави задача
за намирането на нужния автомобил. В бюджета била предвидена финансова
възможност за такъв разход. С изпълнението на поставената задача бил натоварен
свидетелят К..
Той се спрял на лек
автомобил „Тойота“, модел „***“, хибрид, IBPIP“, рама № ***, с обем на двигателя – 3311, година
на производство – 2008г. К. показал на П. автомобила като бил извършен оглед на превозното средство на паркинга на Министерство на земеделието, на
който присъствал собственика на моторното превозно средство и В.П.. Двамата се
уговорили за размера на продажната цена и няколко дни след това автомобилът бил
закупен от дружество „***“ ЕООД, представлявано от управителя В.П. - брат на В.П..
Със заповед № РД-15-246/23.12.2015
г. , П. назначил комисия в състав: свид.Е.Р. – председател, и свидетелите С.К.
и Цветомир П. – членове, със задача да съберат, изследват, оценят и класират
ценови оферти за възлагане на обществена поръчка по ЗОП за извършване
посредством месечен абонамент за предоставяне на транспортна услуга на стойност
до 20 000.00 лева, без ДДС през зимния период от месец октомври 2015г. до месец
април/май 2016г., чрез високопроходим автомобил за нуждите на администрацията. При
проведеното заседание на 23.12.2015г. в 13.00 часа, в стая 601 в сградата на
областна администрация на област София, комисията установила, че са постъпили
три оферти с описание на предлаганата услуга и съответното ценово предложение –
„***“ ЕООД с предложена цена от 2950.00 лева/месечно без ДДС, „***“ ЕООД с
предложена цена от 2890.00 лева /месечно без ДДС и „***“ ЕООД с предложена цена
2779.00 лева/месечно без ДДС. По критерий за оценка на офертите „най-ниска цена“,
съставът на комисията класирали на първо място „***“ ЕООД. Комисията предложила
транспортната услуга да бъде извършена от „***“ ЕООД, за което е съставен
протокол с рег. № към 8001/80 от 23.12.2015г..
С договор от 28.12.2015г.
дружеството„***“ ЕООД отдало под наем на ***“ ЕООД лекият автомобил марка
„Тойота“, модел „***“ с рег. № ***. В договора било записано, че наемната цена
е 500 лева.
На 30.12.2015г. в гр.София между областна администрация на
област София, представлявано от В.П. – в качеството му на областен управител и
„***“ ЕООД, представлявано от управителя свидетеля Ивайло Пенков, бил сключен
договор за услуга № ***., с предмет:
„Осигуряване на транспортна услуга чрез предоставяне на високопроходим
автомобил марка „Тойота“, модел „***“, рама № ***, с обем *** двигателя – 3311,
година на производство – 2008г., с рег. № ***, с шофьор за нуждите на
изпълнение правомощията на областния управител на област София през зимния
период, както следва: от 01 януари 2016г. до 30 април 2016г. и от 01 октомври
до 31 декември 2016г.“. В чл.5, ал.1 от Договора е определена стойността на
предоставената услуга в размер на 19 453.00 лева без ДДС годишно като месечната
цена на услугата възлизала на 2779.00 лева без ДДС. В периода от 01.01.2016г.
до 30.04.2016г. шофьор на П. бил отново
свидетелят К.К., който бил назначен с трудов договор от 28.01.2016г. в „***“
ЕООД на длъжността „шофьор лек автомобил до 9 места“.
Автомобилът бил предаден за ползване на Областен управител София
на 04.01.2016г.
На 28.04.2016г. в гр.София между областна администрация на
област София, представлявано от В.П. и „***“
ЕООД, представлявано от свид.Ивайло Пенков е сключено споразумение , по силата на което търговското дружество
предоставя безвъзмездно за ползване на областната администрация лекия автомобил
марка „Тойота“, модел „***“
с рег. № *** без шофьор за периода 01 май 2016г. – 30 септември 2016г.
Съгласно анекс № 1/ 10.09.2016г. действието на договор за услуга
№ ***. е прекратено.
В изпълнение на сключения на 30.12.2015г. договор за услуга, плащанията
за предоставената услуга били извършени от бюджета на Областна администрация на
област София по банкова сметка на „***“ ЕООД и били изплатени следните
суми: за месец 01.2016г. – 3334.80 лева
с ДДС по фактура № 30/25.01.2016г.; за месец 02.2016г. – 3334.80 лева с ДДС по
фактура № 32/25.02.2016г; за месец 03.2016г. – 3334.80 лева с ДДС по фактура №
34/25.03.2016г.; за месец 04.2016г. – 3334.80 лева с ДДС по фактура №
36/25.04.2016г.
От бюджета на областната администрация била изплатена сума общо
в размер на 13 339.20 лева с ДДС.
През 2006г. апартамент № 25 със застроена площ от 179,52 кв.м.
/с 100% балкони/, състоящ се от две стаи, дневна, столова, дрешник, кухня и
сервизни помещения, заедно с 3,084% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, находящ се в гр.София, район „***",
ул."***" №19, бл. 156/1, ет. 13 бил продаден от МВР на свидетеля В.П.,
изпълняващ длъжността Директор на „Национална служба-Полиция“-МВР в този период.
След проверка от Дирекция "Инспекторат на МВР" се установило, че
свидетелят П. нямал право да го закупи. В резултат на водените съдебни дела,
свидетелят П. трябвало да освободи апартамента, тъй като бил придобит
неоснователно. Апартаментът бил в изключително лошо състояние и след
първоначалната продажба бил предаден на св.В.П. именно в такова състояние.Той
направил луксозен ремонт . След
постановеното съдебно решение апартамента бил предаден от П. на служители от
Областната управа. За предаването бил съставен подробен приемо - предавателен протокол като по настояване на В.П. в него
били описани всички подобрения в имота.
Със Заповед № РД - 04-022 от 28.10.2015г. областният управител е
наредил да се отнеме от МВР, поради отпаднала необходимост, недвижим имот,
находящ се в гр.София, район „***", ул."***" №19, бл.156/1,
апартамент № 25 със застроена площ от 179,52 кв.м. /със 100% балкони/, състоящ
се от две стаи, дневна, столова, дрешник, кухня и сервизни помещения, заедно с
3,084% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото. В точка 2 от заповедта е посочено, че имотът ще се управлява от
областния управител на област София при условията на чл.18, ал.1 от Закона за
държавната собственост. С Протокол за предаване и приемане на недвижим имот -
частна държавна собственост от 18.11.2015г. е извършено фактическото предаване
и приемане на описания апартамент. В протокола е посочено, че балансовата
стойност на имота е 373 475,90 лева.Тази стойност е определена на база
състоянието на имота към момента на неговото предаване за управление от
Областен управител гр.София.
За описания имот е съставен АДС № 09005 от 12.10.2015г.,
утвърден от областния управител на област София и вписан в Службата по
вписванията - София при Агенция по вписванията на 15.10.2015г. с вх.рег. №
60564, том CXLIV, № 108, имотна партида 97466.
Безвъзмездно прехвърленият имот - частна държавна собственост
съгласно Акт за държавна собственост № 09005/ 12.10.2015г., представляващ
апартамент № 25, намиращ се в гр.София, район „***", ул."***"
№19, бл. 156/1, ет. 13, бил заведен по дебита на синтетична сметка 2032
„Жилищни сгради" в кредит сметка 7612 „Прехвърлени нефинансови дълготрайни
активи от/към бюджетни организации от подсектор „Централно управление" на
стойност 373 475,90 лева.
Със Заповед РД-15-013/25.01.2016г. , подписана от подс.П. е
възложено на „***" ООД да извърши пазарна оценка на недвижим имот - частна
държавна собственост с АДС № ***.В точка 2 от заповедта е посочено, че при
изготвяне на оценката следва да бъдат използвани два от следните методи: метод
на вещната стойност, остатъчен метод, приходен метод и задължително като трети
метод - методът на пазарните аналози.
В.Л. - оценител в „***" ООД, в определения 5-дневен срок
изготвил и представил оценителски доклад с дата на оценката 29.01.2016г.
Определената кР.пазарна стойност на недвижимия имот възлизала на 336 400.00
лева или 172 000.00 евро като в доклада е посочено, че по искане на възложителя
оценката на имота е изготвена на база на стойността на сградния фонд без да
включва подобренията, извършени в него и без мебелировката и вещите, подробно
описани в опис към Протокол за предаване и приемане на недвижим имот - частна
държавна собственост от 18.11.2015г. В доклада, без да е включена в крайната
пазарна стойност на имота, е дадена индикативната стойност на подобренията към
датата на извършване на оценката - 29.01.2016г., а именно 33 700.00 лева или 17
200.00 евро.
На 04.02.2016г. комисия в състав: председател - свид.Т.Н. -
заместник областен управител на област София и членове: свид.М.Г. - началник на
отдел „Разпоредителни действия и реституционни претенции", свид.К. Митов -
главен експерт в отдел „Административен контрол", свид.А Г. - главен
експерт в отдел „Разпоредителни действия и реституционни претенции" и
свид. Ива Съйнова - главен експерт в отдел „Регионално развитие и реституционни
претенции" са разгледали представения от „***" ООД оценителски
доклад. По време на заседанието не е имало забележки по представената оценка ,
но се коментирали направените подобрения на значителна стойност. Оценката на
недвижимия имот била приета устно, със съгласие на всички членове, а след
заседанието свидетелката М.Г. е изготвила Протокол № *** от редовно заседание
на комисия за избор на оценител, възлагане и приемане на пазарни оценки,
назначена със Заповед № РД - 15-062/24.03.2015г. на областния управител на
област София и лично предоставила протокола за подпис на всеки един от
членовете на комисията - свидетелите А Г., Ива Съйнова и К. Митов. Всички
подписали без възражения и забележки, след което свидетелката М.Г. представила
протокола ведно с папка, съдържаща оценката на имота, за подпис на председателя
на комисията - свидетеля Т.Н.. Той написал резолюция „Да се превъзложи оценката
по т.2".. Свидетелката М.Г. взела папката с протокола и я оставила на
свидетелката С.П. – секретар на подс. П.. На 05.02.2016г. свидетелката Г.
получила изготвения Протокол № 5 от 04.02.2016 г., утвърден от подсъдимия В.П.
само по точка 1 /касаеща оценителски доклад по друга преписка/ и с резолюция
„да се превъзложи оценката" по отношение оценителския доклад на „***"
ООД.
Със Заповед № РД-15-023 от 08.02.2016г. В.П. - в качеството си
на областен управител на област София е превъзложил на „А" ООД оценката на
същия недвижим имот - частна държавна собственост, с предоставени права за
управление на областния управител на област София, представляващ апартамент №
25 със застроена площ от 179,52 кв.м. /със 100% балкони/, находящ се в
гр.София, Столична община, район „***", ул."***" №19, бл.156/1,
ет.13, състоящ се от две стаи, дневна, столова, дрешник, кухня и сервизни
помещения, заедно с 3,084%» идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото. В точка 2 от заповедта е посочил, че при изготвяне на
оценката задължително следва да бъдат използвани два от следните методи: метод
на вещната стойност, остатъчен метод, приходен метод и задължително като трети
метод - метода на пазарните аналози. В същата заповед е определен тридневен
срок за изготвяне на оценката. Оценката е изготвена и представена на 09.02.2016г. По искане на Възложителя оценката е следвало
да бъде изпълнена в състояние на имота преди
извършване на ремонта и на луксозните подобрения, т.е. подобренията да не се
вземат предвид.
Видно от Протокол без номер от 10.02.2016г.комисия в състав:
председател – свидетелят Т.Н. - заместник областен управител на област София и
членове: свидетелката Р.Т. - главен секретар и свидетелката П.С. - началник
отдел „Правно обслужване и управление на собствеността" е разгледала
представения оценителски доклад на „А" и е предложила да бъде утвърден. В
оценката, представена от „А" ООД е определена пазарна стойност на имота в
размер на 226 700.00 лева. Оценката е утвърдена от подс.П..
Със Заповед № РД-15-041 от 19.02.2016г. подс. П. е открил
процедура за провеждане на търг с явно наддаване за продажба на жилище - частна
държавна собственост, находящ се в гр.София, Столична община, район „***",
ул."***" №19, бл. 156/1, ет. 13, апартамент № 25 със застроена площ
от 179,52 кв.м. /със 100% балкони/, състоящ се от две стаи, дневна, столова,
дрешник, кухня и сервизни помещения, заедно с 3,084% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Със заповед № ***., подписана
от подс.В.П. е определена начална тръжна
цена на имота 226 700 лева.
В т.1 от цитираната заповед било посочено, че в жилището има направени
подобрения от трето лице и общата стойност на извършените ремонтно –
довършителни работи, определена от независим оценител възлиза на 287 119 лева.
В заповедта бил определен депозит за участие в търга 45 340,00
лева, платим в срок до 15.00 часа на 25 март 2016г. по банков път, а датата на провеждане
на търга била - 28.03.2016г. Определената
стъпка за наддаване била фиксирана на 2300 лева. Със заповедта била назначена и
комисия за провеждането на търга, в състав: председател - свид.Р.Т. и членове:
свид. С.К. и свид.П.С..
Видно от Протокол за провеждане на търг с явно наддаване за
продажба на жилище - частна държавна собственост: апартамент № 25, находящ се в
гр.София, район „***", ул."***" № 19, блок 156/ 1 от 28 март
2016г. процедурата по търга е открита в 14.00 часа. Заявление за участие в
търга са подали четирима участници: И.Я. И., В.И.П.
„***" ООД и Т.Ц. Ц./класьор 8, л. 191-205/ .
Комисията в състава, определен със Заповед № РД-15-041 от 19.02.2016г. отворила
и разгледала заявленията за участие като след проверка на документите е отстранила
от по-нататъшно участие в търга „***" ООД. След като тримата участници
потвърдили началната тръжна цена от 226 700,00 лева е направена стъпка от 2
300,00 лева, както е утвърдена в заповедта за обявяване на търга, и така сумата
и станала 229 000,00 лева. Свид.Р.Т. обявила нарастването на тръжната цена със
стъпката за наддаване от 2 300,00 лева или тръжна цена в размер на 231 300
лева. Свидетелят В.И.П. потвърдил три пъти достигнатата тръжна цена в размер на
231 300,00 лева. Останалите участници в търга се отказали и Комисията
единодушно определила за спечелил търга за продажба на държавното жилище.
Протоколът с избора на спечелилия търга
бил утвърден от подс.П..
Със Заповед № ДИ-03-004 от 05.04.2016г. П. - в качеството си на
областен управител на област София е определил В.И.П. за купувач на имота за сумата
от 231 300,00 лева без ДДС.Това е сумата, която следвало да заплати П. , след
приспадане на внесения депозит за участие, както и дължимите данъци и режийни
разноски. Заповедта не е обжалвана.
На 26.04.2016г. е сключен договор *** със страни БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА чрез областния управител на
област София - В.П., като продавач и В.И.П., като купувач, по силата на който
продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху недвижим имот -
частна държавна собственост, находящ се в гр.София, Столична община, район „***",
ул."***" №19, бл. 156/1, ет. 13, апартамент № 25 със застроена площ
от 179,52 кв.м. /със 100% балкони/, състоящ се от две стаи, дневна, столова,
дрешник, кухня и сервизни помещения, заедно с 3,084% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото за сумата от 231 300,00
лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни – обяснения на
подсъдимите и показанията на свидетелите Р.Х.П., Д.Х.Д.; Е.К.Р.; Ива Сашова
Съйнова/по чл.371,т. НПК/; М.Б.Г.; Т.М.Н.; Б.П.И.; А Б.Г./по чл.371,т.1 НПК/; К.В.К.;
В.Г.Г.; В.И.П.; Е.Т.Р.; Р.Ч.Т.; Евгения Д.И. /по чл.371,т.1 НПК/; Андрей
Орлинов Велчев/по чл.371,т. НПК/; С.Р.К.; Васко Кирилов Червеняков /по
чл.371,т. НПК/; С.Д.П.-Г.; К.П. М.;
Я.Д.И.; И.К.П. /по чл.371 ,т.1 НПК/;
П.И.С., заключенията по назначените и изготвени в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие
експертни заключения , писменните доказателства и веществени доказателства
/подробно посочени по- долу/.
ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
При оценката на обясненията на подсъдимите в
наказателното производство следва да се отбележи, че те са не само гласно
доказателствено средство, но са и средство за защита. В настоящото наказателно
производство двамата подсъдими не се възползват от правото си да дават
обяснения. П. и Ц излагат защитната си позиция при упражняването на правото за
лична защита. Съдът коментира защитната позиция на всеки от двамата подсъдими
при анализа на становищата на страните в наказателното производство , изложение
в съдебните прения.
В
голямата част показанията на длъжностните лица ,участвали в трите процедури ,предмет
на обвинението , са преразказ на процедурата .Тези факти се установяват и с
приложените писменни докзателства. Ценни в показанията на тези свидетели са
изложените факти за възприетото от тях поведение на подсъдимите , проведените
срещи и възложените задачи.
Свидетелят
Д.Х.Д. била Началник отдел „Държавна
собственост“ в Областна управа София град. В показанията си подробно разказва
за процедурата по изготвяне на трите акта за държавна собственост за земята под
т.нар. „Царски конюшни“.Д. изяснява въпроса за причината поради която е трябвало
да се обособят три имота и да се приключи процедурата за издаването на АДС.В
тази връзка тя заявява : „След писмо от
МРРБ с указания за съставяне на актове за държавна собственост по влязла в сила
тристранна карта на имоти, за които има съставен по - стар акт за държавна
собственост по Закона за държавната собственост, бяхме длъжни да съставим
актове за тези три имота, които аз тогава съм съставила в идеална
съсобственост, съгласно данните на скиците от Агенция по кадастър. Става дума
за 3 поземлени имота, които попадат върху стар имот. Сега не мога да кажа от
коя година е стария имот. Пак е по Закона за държавната собственост и аз тогава
съставих актовете и съм се подписала като актосъставител на 3те акта за
частно-държавна собственост за съответните идеални части от всеки поземлен
имот. Не мога да кажа писмото от МББР кога дойде. 2014г. да е дошло и аз 2015г.
да съм направила актовете. Мисля, че актовете излязоха 2015г. лятото. Само си
спомням, че дойде писмо от фирмата, която е съсобственост в нашите имоти за
процедиране на преписка, защото беше малко забавена. Не бяха съставени още
актовете за държавна собственост. Тогава аз ги съставих. Тази фирма искаше да
спазим указанията на съда. Актовете са направени въз основа на влезли в сила
съдебни решения, които са водени за тези имоти, държавата вече е стана
собственик на тази идеални части и трябваше да се съставят актове.“
Показанията
на свидетелката Д. кореспондират с приложените писмени материали и установената
последователност на действията при извършената продажба на идеалните части на
трите поземлени имота.
В
хода на съдебното следствие свидетелката Д. показа липса на спомен по конкретни
факти, свързани с издаването на посочените актове за ДС, посочени в този
протокол изчерпателно с номера, с конкретна комуникация между членове на
комисията, причината, поради която същата е била включена в комисията, както и
последователността на получаване на писмото от посочената фирма и нейните
действия преди и след това. След прочитане на показанията й, дадени пред орган
на ДП, намиращи се в том 1, лист 25-27 Д. ги потвърди. По същество показанията
на свидетелката Д. в хода на съдебното следствие и прочетените от ДП са
идентични.
След
поставен въпрос се изяснява възражението й по повод приетата пазарна оценка на
трите имоти като става ясно, че то е свързано с компетентността й.Тя пояснява
за какво точно е следила при участието си в комисията по приемане на
изготвената от подсъдимата Ц оценка.
Свидетелят
Е.К.Р. е заемала длъжността Директор на Дирекция „Административен контрол,
регионално развитие и държавна собственост в областната администрация на обл.
София от декември 2011г. до февруари 2019 г. В тази връзка тя е изразила
становище „да не се процедира преписката“. В показанията си изяснява причината
за това – висящ съдебен спор. Това отбелязване фигурира и в писмото на МРРБ ,
цитирано по – горе. Р. подробно разказва за реакцията на подс.П. по повод на
изразеното от нея мнение и последващите му действия.Тя потвърждава показанията
на св.Д. относно притесненията й във връзка с предложената оценка на имотите. В
тази връзка Р. заявява: „Спомням си, че по време на
заседанието беше излезнала и дойде да ме пита дали може да напише особено
мнение на протокола, на който се приема комисията, защото няма компетентност и
не разбира от приемането на оценките и аз й казах, че може да напише каквото
поиска в този протокол след като не е сигурна и е член на комисията и може да
си напише мотиви „
От
показанията на Р. става ясно, че за разглеждането на сделки с фактическа и
правна сложност е създадена отделна комисия, в която тя не е била включена. След
предявяване на трите протокола от заседанията на комисията , Р. прави уточнение
във връзка с членовете и тяхната компетентност. На конкретно зададени въпроси
свидетелката изяснява естеството на висящия съдебен спор , който е станал
причина за позицията й.Тя обяснява предприетите действия по събиране на
информация и становища след проведения разговор при подс.П. в тази връзка.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката Г. относно действията й ,свързани с трите
сделки по прекратяване на съсобствеността между Държавата и „***д“ ЕООД. През
инкриминирания период Г. е заемала длъжността Началник отдел „Разпоредителни
действия и реституционни процедури“. В тази връзка обяснява своите действия в
процедурата. В подробности разяснява процедурата по избор на оценител и
възлагането на оценката на „***“. Г. посочва причината ,поради която оценката
не е била възложена на първия класиран от комисията оценител : „Първият класиран, след подаване на офертите,
не му беше възложена оценка по обективни съображения. Първият, кой беше
класиран с протокола, беше дългогодишен оценител на областна администрация г-жа
Русева, за която беше взето решение да бъде ангажирана под някаква договорна
форма да изготвя именно тези оценки, за които говоря за счетоводни нужди и да
консултира комисията при възникнали проблеми и при приемане на оценки. Когато
занесох протокола с класирания на първо място, респективно второ. За трето не
помня дали е имало някой кандидат. Дадох протокола за утвърждаване на г-н Р. да
го внесе при Областния управител и той ми каза тогава, да кажа на г-жа Русева
да се оттегли, защото това ще възпрепятства нейния ангажимент по-нататък.“
Свидетелката
Г. потвърждва показанията на свидетелката Р. за наличието на висящ съдебен спор
за имота , становището да не се процедира преписката и проведената по този
въпрос среща с подс.П..
Друга
част от показанията на свидетелката са свързани с участието й в процедурата за
продажбата на апартамент в гр. София,
ул. „***“ 19.Тя подробно изяснява възлагането на първоначалната оценка на
заличения свидетел Л. / същия е починал и страните не дават съгласие за
прочитане на показанията му , дадени пред орган на ДП/ .Г. изрично посочва, че
св.Т.Н. е сложил резолюция в протокола за приемане на първоначалната оценка „
Да се превъзложи“.От нейните показания се извличат доказателства относно
изготвянето на първоначалната оценка и въз основа на какви параметри и
поставени задачи е изготвена.
Свидетелят
Т.Н. изпълнявал длъжността заместник областен управител на София от 2014г. до
2017 г. В това качество участвал и в трите инкриминирани с внесения обвинителен
акт процедури. Този факт и прекият му контакт с подсъдимия П. обосновава
важността на неговите показания за разкриване на обективната истина.
Свидетелят
обяснява своите функции в комисиите, в които е участвал .По отношение на състава
на комисиите заявява, че те се определяли със заповед на областния управител и
в тях са участвали служители от всички дирекции към областната управа. Изяснява
процедурата, по която всяка от комисите е вземала решение и записването на
становищата на всеки член в съставените протоколи.
По
отношение на ликвидирането на съсобствеността върху земята под т.нар.„Царски
конюшни“ , Н. излага фактите предпазливо и не влиза в съществени подробности.
Той фактически потвърждава показанията на другите участници в конкретната процедура и писменните
доказателства.
Фактически
подкрепя становището на защитата и подсъдимия П. относно формирането на състава
на всяка една комисия и включването на различни членове в нея.
По
отношение на поставената от него резолюция в протокола за приемане на
първоначалната оценка за стойността на апартамента , находящ се в гр. София, ул. „***“ 19 ,
свидетелят заявява:“ Сега видях в протокола – „да се превъзложи оценка“, но
понеже никой не е питал какво, що става, съм забравил, нямам представа. Това
означава, че съм направил предложение поради нещо, което ме е притеснило. Не
мога да кажа сега какво. Направил съм предложение да се превъзложи оценката и
нищо повече. Това е като предложение към комисията и отива при областния
управител. Не ангажира други членове на комисията.“.На конкретно зазадени
въпроси Н. не посочва конкретната причина за положената резолюция, но
потвърждава този факт.
След
предявяване на конкретните заповеди и протоколи потвърждава своето участие и
при приемане на втората оценка. По състава на втората комисия обяснява , че е
нормална практика при отсъствие на конкретен член да бъде заместен от друг от същата дирекция.
Т.Н.
потвърждава показанията на други свидетели – Р. и Г. за липсата на високопроходими автомобил в
автомобилния парк на областната управа, изготвените искания до различни
държавни органи за предоставянето на такива и тяхната необходимост за
изпълнение на задълженията на областният управител. В тази връзка посочва
конкретни примери за периода 2015 – 2016г.
Свидетелят
К.В.К. е изпълнявал длъжността шофьор на подсъдимия П.. Неговите показания
изясняват необходимостта от високопроходим автомобил за нуждите на областния
управител, начиът, по който е избран конкретния автомобил , задачите , които е
изпълнявал.Разказаното от свидетеля се потвърждава от показанията на
свидетелите Г. , Т. , Н. и от приложените писменни документи. К. потвърждава,
че е возил подсъдимия до дома му с процесния автомобил.
Релевантни
са показанията на свидетеля К. относно намирането на автомобила .Той
категорично подчертава, че след възложена му от П. задача, е харесал автомобила
по обява и се свързал със собственика за подробности и оглед.
През
инкриминирания период Р.Т. е заемала длъжността главен секретар на областната
управа София. Тя дава показания относно трите инкриминирани договора.
Т.
потвърждава, че процедурата по ликвидиране на съсобствеността върху земята под
т.нар.“Царски конюшни“е започнала по инициатива на съсобственика. Подробно
описва процедурата по съставяне на трите акта за държавна собственост ,
вписването на притежаваните от съсобствениците идеални части , водените дела
във връзка с имотите, становището на комисията и изричното вписване в трите
договора на правните последици от водените граждански дела. Т. подробно
обосновава причините, поради които е създадена комисия , която да разглежда
преписки с фактическа и правна сложност . На поставен въпрос относно разглежданите
случаи от тази комисия , описва и други случаи в които тази комисия е
разглеждала.
След
констатирано противоречие в отговора на този въпрос в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие заявява: „Заповедта
е налична и тя пише за преписки от фактическа и правна сложност. Там е записано
това, най – вероятно съм го казала, не отричам, че е така, аз съм се подписала
на показанията си. Групата е въздадена за случаи с фактическа и правна
сложност, защото ние продължаваме да имаме на комисия всякакви такива казуси.
Тази комисия е разглеждала и други сделки.
И при други областни управители и е имало такива случаи, гледаме, защото
държавата и общината продължават да не са си изяснили собствеността. И при
всички тези ликвидиране на съсобственост най – вече, при които съществуват и
стари актове за държавна собственост и актове за общинска собственост, ние се
събираме и за всеки конкретен случай, като в определени случаи даже правим и
междуведомствени такива комисии.“
Съдът
кредитира с доверието си този отговор на свидетелката защото той кореспондира с
приложените писменни доказателства и с показанията на свидетелите Н. , Р. и Г..
Свидетелката
Т. изяснява важни факти по продажбата на
апартамента , находящ се в гр. София, ул. „***“ 19.Те са свързани с преминаване
на имота в патримониума на Областен управител София , приемането под опис на
имота , възлагане на оценка , провеждане на търг и продажбата на участника ,
предложил най – висока цена. Т. е категорична, че оценката не включвала
направените подобрения и изрично условие е подобренията да бъдат платени от
купувача на имота . Изяснява причината, поради която е възложена нова оценка –
съществена разлика между данъчната оценка и определената цена.
Тя
подвърждава показанията на свидетелите Н. , Г. , Р. и К. за необходимостта от
високопроходим автомобил за изпълнение на задълженията на областния управител и
изяснява причината ,поради която се е стигнало до сключване на договор за услуга.Това
е липсата на финансов ресурс за закупуването на автомобил и свободни средства
по перо „Издръжка“.
Съдът
кредитира с доверието си показанията на свидетелката Т., дадени в хода на
съдебното следствие.
Свидетелят
Емил Т.Р. като ръководител на дирекция „Обща администрация“ дава показания,
които кореспондират с показанията на коментираните свидетели. Подробно описва и
трите процедури и своето участие в тях. Свидетелят Р. изяснява естеството на
висящия съдебен спор по отношение на един от трите имота, включващи общото
название „Царски конюшни“. Потвърждава изложеното от свидетелката Т. по
отношение на становището на св.Г. и Р. и включената по настояване на комисията
и подс.П. клауза в договорите, която гарантира интереса на държавата. Изяснява
причината, поради която в комисията за сделки с фактическа и правна сложност не
участват всички членове на постоянната комисия и потвърждава разлеждането от
тази комисия и на множество други случаи.
Свидетелят
Р. казва :“ Комисията / създадена със Заповед №
РД-15-125/23.06.2016г /е съставена само от юристи и преценява от правна гледна
точка съответния казус. В този състав, който е в тази комисия, сме се събирали
и друг път и то няколкократно и сме коментирали и други казуси, но не сме
правили документ финален, протокол или нещо по другите, защото са били текущи.
Те не са приключени, за да се обективира в някакъв документ. В този състав сме
се събирали многократно. И при г-жа Т. - главния секретар, и там, където е кабинета
на правния отдел, има една зала, където различни казуси сме коментирали в този
състав. Понякога се обаждат и казват „Елате тук, събираме юристи да коментираме
нещо“. Възможно е да съм останал с впечатление, че не е в рамките на комисия по
заповед и т.н. В този състав сме коментирали и много други неща, не само имоти. И дела сме коментирали,
всякакви неща.“
В показанията си Р. допълва показанията на
свидетелите Н. и Т. относно определянето на тази работна група : „Спомням си, че г-жа Т. ме извика в
нейния кабинет. Тя беше говорила с г-н П. и това, което ми е предадено беше, че
понеже другата комисия не може да работи в този състав, да направим комисия,
която да се произнесе само от юристи по случая. Даже гледахме кой е на работа и
кой не, за да го пишем в комисията. Бяхме в нейния кабинет и на нейния компютър
тя го писа.
„
На конкретно
зададен въпрос Р. обяснява фактическото положение със собствеността на имотите: „Някакви служители от земеделието или
тази камара някаква земеделска, на която са дали имота да се помещава там.
Областната управа не е поставяла бариера. Имотите отгоре не са в оперативно
управление на областния управител. Държавата в лицето на областния управител
управляваше т.нар. гола собственост - идеални части върху застроен терен.
Терена има аксесорно, помощна роля по отношение на главните обекти, които са
сградите отгоре. Т.е. дори наши служители, ако е заключено и затворено не може
и в двора да влязат, защото дворът обслужва сградите.“
Р. разказва и за процедурата по продажбата на апартамента , находящ
се в гр. София, ул. „***“ 19, но неговите показания не установяват релевантни
факти и потвърждават вече коментираните показания. Коментира и нуждата от
високопроходим автомобил за нуждите на областния управител , извършените
действия по отправени искания до редица държавни органи за предоставянето на
такъв. Свидетелят потвърждава показанията на св.Т. за причините поради, които е
избрана конкретната правна форма за използването на необходимия автомобил. Посочва я като лицето, предложило да се сключи договор
за външна услуга.
Съдът
кредитира с доверието си показанията на свидетелката К.. Тя основно е
съгласувала финансовите документи по сделките и в качеството си на счетоводител
е участвала в различните комисии .Следва да се отбележи твърдението й , че й е
разпоредено да провери плащанията по сделките за прекратяване на
съсобствеността с „Евротранс билд „ ЕООД в рамките на деня и настояването й ,
че на купувача на апартамента следва да се начисли ДДС върху продажната цена.Тя
споделя детайли по конкретните процедури ,които допълват с детайли показанията
на другите свидетели .
Свидетелят
С.Д.П. – Г. описва движението на преписките и организацията на работа в
кабинета на областния управител , когато тази длъжност е изпълнявал подсъдимия П..Тя
потвърждава, че познава свидетелят В.П. покрай участието му в общи комисии с
областния управител. За свидетея Я.И. казва, че по- скоро го знае като име и не
го свързва с нещо конкретно. По искане на прокурора бяха прочетени показанията
на свидетелката от досъдебното производство , но след това тя не ги потвърди. Съдът кредитира показанията на свидетелката,
дадени в хода на съдебното следствие. Няма друго доказателство, което да
потвърждава фактът за среща между подсъдимия и свидетеля Я.И., а и свидетелката
дава логичен отговор на конкретно поставения въпрос за този факт.
Свидетелят
В.П. подробно разказва за първоначалното придобиване на апартамента ,
последвалото дело и участието си в търга преди повторното му закупуване. Описва
състоянието, в което е получил апартамента от МВР и извършените от него
подобрения. Категорично отрича да е провеждал среща с подсъдимия във връзка с
апартамента , изяснява фактите по участието си в търга и сумата, за която е
закупил повторно апартамента , находящ се в гр.София , кв.“Изток, “ул.“***„№19.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката П.С.. През инкриминирания период тя е заемала
длъжността началник на отдел „Правно
обслужване и управление на собствеността“. В тази връзка подробно изяснява
възникването на съсобствеността върху земята на т.нар.“Царски конюшни“,
водените гражданси дела , съставянето на АДС, кориспонденцията със
собствениците на сградите и конкретните действия на подс.П. при процедурата по
прекратяване на съсобствеността с „***“ЕООД.
Показанията
на С. имат съществено значение за релевантните факти по делото, описани в
обвинителния акт.Тя подробно обяснява възможностите за ликвидиране на
съсобствеността и причината, поради която е избран конкретният правен способ за
това. В голяма част показанията й се подкрепят от показанията на останалите
свидетели и приложените писменни доказателства.
„Ликвидиране на съсобственост е
възможно да се случи по начина, по който е уреден в закона - чрез делба, чрез
изкупуване на дела на съсобственика от държавата, чрез изкупуване на държавния
дял. Минали са вече 3 години време и ми е малко трудно, тъй като дотолкова доколкото
оборотът е голям като работа, но имам спомен, че се обсъждаха възможните
способи за ликвидиране на собствеността. Тези способи се обсъждаха с колегите.
Поставена ни беше задача от г-н П. да се извърши анализ, да се види от
градоустроиствена гледна точка възможно ли е, от правна гледна точка. Мисля, че
беше създадена работна група, малко преди финализирането на сделката. Участвала
съм в тази група. Процедурата е фактическа и правна сложност и в един момент,
дотолкова, доколкото върху имота има разположени множество други сгради част,
които са и държавна собственост и се управляват от други ведомства директорът
на дирекцията ми възложи и аз подготвих едно изключително подробно писмо до
министъра на регионалното развитие, което претърпя известни редакции, в което е
описана цялата фактология, която е по този случай. Включително и това, че
следва ли той да ни даде указания, следва ли като ведомства, които управляват
да дадат и те своето становище. Тези писма съм подготвила аз до Министерство на
регионалното развитие, до Министерство на вътрешните работи, Министерство на
земеделието и храните и до Художествената академия. При изготвянето на тези
становища няма съгласувателна процедура.
Законът не ни задължава, но няма изрична норма, в която да се пише искане на
становище, но до- толкова доколкото все пак това са държавни сгради, които
са построени върху тези земи е
целесъобразно с оглед и предвидимостта и информираността на отделните държавни
ведомства е добре да знаят какво се случва и да дадат своето становище, ако
нямат някакви други инвестиционни намерения. Само земята е предмет на актовете.
Земята е обслужваща в много от случаите и в София това е доста честно срещано.
Държавата дори под много жилищни блокове има собственост все още или общината,
а самата сграда с всичките самостоятелни обекти на собственост или сградата в
цялост или отделните обекти в нея е собственост на трети лица, които обаче имат
своето право на строеж и затова в правото има един израз, че това е служеща
вещ. „
Цитираните думи на свидетелката С.
описват в най -синтезиран вид фактическата и правна сложност на инкриминирания
казус и неговата оценка в контекста на повдигнатото обвинение срещу двамата
подсъдими.
На
конкретно зададени въпроси С. е категорична , че реална делба в конкретния
случай не е възможна ,както от устройствена , така и от законова гледна точка.
Следва
да бъде отбелязано и заявеното от С. по отношение на включена специална клауза
в трите договора , която защитава държавния интерес : „Точно за защита на държавния интерес ми беше разпоредено да ги изготвя, тъй като продавачът няма
претенции по отношение на държавата при неблагоприятен изход. По памет цитирам,
но мисля че така пише и в самите договори. Впоследствие ми стана известно.“
С.
описва участието си при обявяване на търга за продажбата на апартамент, находящ
се в гр. София, ул. „***“ 19 и твърди,че са обсъждани законовите възможности за
закупуването на апартамента от свидетеля П. и е взето решение за провеждане на
търг като единствена законова възможност.Потвърждава показанията на П. за
предходното закупуване на апартамента , развалената сделка и извършените
подобрения.
В
хода на съдебното следствие е разпитан и свидетелят Я.И. собственик на купувача
по инкриминираните сделки „***д“ЕООД.Неговите показания се преценят от съдебния
състав в този контест – на страна в инкриминираните сделки и
представените писменни доказателства.
Показанията
му относно начина на придобиване на имота, извършената замяна , водените
дела,плащаните данъци, проведените срещи с подсъдимия, отправените предложения
за прекратяване на съсобствеността и статута на имотите кореспондират с
писменните доказателства по делото и показанията на посочените по- горе
свидетели.Това е причината, поради която съдебният състав ги кредитира с
доверието си. В показанията си Я.И.
подробно разказва за мотивите за закупуване на земята и инвестиционните си
намерения .Той потвърждава правната сложност на съсобственостите върху сградите
и коментира евентуалните възможности за прекратяване на съсобствеността с
държавата.И. потвърждава , че се е срещал с П. и други служители с
администрацията на Областната управа по повод отправеното предложение за
прекратяване на съсобствеността чрез изкупуване на частта на държавата . Собственикът
на „***д“ категорично отрича да са обсъждани други правни възможности за
прекратяване на съсобствеността и описва тяхната правна невъзможност. В тази
част показанията му кореспондират с тези на свидетелката П.С. и изразената
защитна версия на подсъдимите и тяхната защита.
Свидетелката
Б.П.И. разказва за участието си в комисията, която е приела оценката на трите
недвижими имота, известни като „Царските конюшни“.Посочва как е формирана
комисията , участниците и обсъжданите въпроси. Потвърждава изразената позиция
от свидетелката Д.Д. , която е записана в протокола , изготвен след заседанието
на комисията по приемане на оценките.
Свидетелката
В.Г. е собственик и управител на фирмата, която е извършила оценката на
инкриминирания апартамент .Тя подробно обяснява процедурата по извършване на
оценката , какви пазарни аналози се вземат , използваните методи,тяхната тежест
при окончателната оценка.Тя посочва , че конкретната оценка е извършена от
свидетелката Р.П. и дава характеристични данни за нея.Дори споделя,че П. е
отстранена от фирмата поради проблеми при изпълнение на поставените й
задачи.Този факт се отрича от свидетелката П..
От разпита на свидетелката Р.Х.П., изготвила
оценителски доклад, се установява, че същата е изготвена, като е направено
сравнение с реални пазарни цени на сключени сделки. За целта са ползвани
представени на оценителя от областната управа нотариални актове от Агенцията по
вписванията за вече извършени сделки в района на „***“ в кв. Изток. От тези имоти оценителят е избрал три имота,
които са в близост като местоположение и квадратура. За оценка на недвижимия
имот са използвани три метода- вещен, приходен и сравнителен. Оценката на инкриминирания
апартамент е направена към шпакловка и замазка. Отделно е изчислена стойността
на направените подобрения към момента на оценката. Тоест, в съдебно заседание
оценителят обоснова подробно начина на определяне на посочената в доклада
пазарна стойност на имота.Тя подробно обяснява за извършения оглед на
апартамента , представения й опис на подобренията , посочва присъстващите при
огледа.Подробностите , които излага мотивират съдебния състав да даде вяра на
изложеното от свидетелката.Няма никакво съмнение , че тя е извършила оглед на
имота и е взела предвид описа на извършените подобрения.Свидетелката описва
лицето , което е присъствало при огледа и което я запознало с подобренията в
апартамента.На конкретно зададен въпрос отговаря,че е останала с впечатление за
конретния човек като служител на Областната управа.
Съдът
счита, че приобщените по реда на чл.371, т.1 показания на свидетелите А Г. , И. С., Е. И., А. В.,
В.Ч. и И.П.
, дадени пред орган на досъдебното производство , са извършени при стриктно
спазване на правилата на НПК и представляват годен доказателствен източник. Всеки
един от посочените свидетели е служител в администрацията на Областен управител
гр.София през инкриминирания период. В тази връзка всеки от тях пресъздава
факти относно личните си действия в инкриминираните процедури.
Свидетелката
А Г. е участвала при определяне на оценител на земята под т.нар.“Царски конюшни
„ и избор на конкретно подадената оферта.Тя демонстрира липса на спомен по
конкретните факти.Идентично отговаря и за процедурата по приемане на оценка на
апартамента , находящ се в гр.София, ул.***„№19.Г. потвърждава, че във всички
комисии в които е участвала , са спазени определените правила.Г. посочва , че
преписката за продажба на посочения апартамент е от 2010г.
Този
факт се потвърждава и от свидетелката Ива Сашова Съйнова.Тя е участвала в комисията , която приела първата
оценка на процесния апартамент.Според нея , оценката отговаряла на всички
изисквания посочени в заповедта за възлагането.Съйнова коментира, че на
заседанието на комисията е обсъждано обстоятелството, че апартамента е
обзаведен и не е наясно с мотивите на св.Т.Н. да предложи превъзлагане на
оценката.
Свидетелят
Ивало Красимиров Пенков е собственик и управител на „***“ .В показанията си
разказва за участието си в процедурата по избор на високопроходим автомобил за
нуждите на Областен управител гр.София , посочва причината поради която е наел
процесния автомобил от „***“ и категорично отрича да е знаел ,че управителя на
тази фирма е брат на подс.В.П..Пенков потвърждава познанството си със свидетеля
К. и конкретизира отношенията между него и фирмата.Неговите показания се
потвърждават от показанията на св.К..
Показанията на необсъдените по – горе
свидетели ,съдът прецени като несъставляващи източник на значими за предмета на
делото факти, защото не разкриват лични и непосредствени за свидетелите
възприятия досежно инкриминираните обстоятелства, нито в същите се
съобщават контролни факти.
Писменни доказателствени средства
ЕКСПЕРТИЗИ
В
хода на наказателното производство са назначени комплексна съдебно техническа
експертиза , три съдебно оценителни експертизи, като тази ,изготвена от вещото
лице Н.Н., е назначена в хода на
съдебното следствие.Останалите три експертни заключения са изготвени в хода на
досъдебното производство и са изслушани в с.з. на 18.02.2020г. и на
27.02.2020г.Заключението на вещото лице Н.Н. е изслушано в съдебни заседания на
26.11.2020г. и на 17.12.2020г.
Съдът, като обсъди заключенията на изброените
експертизи и разпитите на вещите лица, изготвили експертизите, счита, че
експертите притежават необходимата квалификация, специални знания и опит и
разпитани в хода на съдебното следствие поддържат заключението си и го допълват.
Съдът
кредитира с доверие заключението по
изготвената комплексна техническа експертиза, изготвена от ВЛ Р.Б.С. - Н. и
РАЙНА П.В., намиращо се в папка №15, лист 1-22
от материалите по ДП.
Вещите
лица са изложили всички факти , свързани със статута на инкриминираните имоти –
т.нар.“Царски конюшни“.При проследяване на статута на имота до издаването на
трите АДС са взели впредвид всички регулационни планове , действали от 1947г.
до 2016г.Заключението е обосновано , съответства на писменните доказателства и
на ценените свидетелски показания.
При
отговор на конкретно зададен въпрос вещото лице Н. заявява, че посочените
параметри на застрояване са съобразно действащия регулационен план.
Вещите
лица посочват наличието на техническа възможност за разделяне на имотите, но
категорично отказват да отговорят на въпрос за практическата реализация на тази
възможност.
Заключението
на вещите лица Н. и В. дава отговор на въпроса за причината за съставяне на три
АДС , а именно изготвената кадастрална карта. Обособяването на т.нар. „Царски
конюшни“ в три отделни парцела се
мотивира от вещото лице Н. и със съществуващото положение : „ 1975 година става изменението и става едно
УПИ, което разширява границите си и махат улицата, която е била в имота и стига
до музикалния театър.
След това започват измененията. До
2001г., са си три имота. Били са три и после в кадастралната карта влизат пак
3. Този АЧДС е за парцел № 7. Обособяването с три поземлени имота в квартал
532, тогава се издава акта за УПИ. Това е акта от 2001г. Има и един акт от
1995г., в който пише: „Място от 8250, съставляващо целия квартал 532, местност
Лиляна Д. при граници и нищо друго. Актът от 2001г. си е за парцел.“.
Вещите
лица посочват, че за имота има схема на културно – историческото наследство ,
която е към плана.
По
възраженията на защитата срещу двете заключения , изготвени от вещото лице Й.П.
, съдът се е произнесъл в хода на съдебното следствие .За прецизност и яснота в
настоящото изложение изтъква своите мотиви. СЪДЪТ намира, че представените
заключения са възложени с надлежен процесуален акт в ДП, изготвени са от вещо лице при стриктно
спазване на разпоредбата на чл. 151-152 от НПК.Спецификата на поставените
въпроси изисква притежаване на специални знания .Вещото лице притежава
съответните специални знания. Съдът счита, че вещото лице формално е отговорило
на поставените въпроси и изслушаното в хода на съдебното следствие заключение
по назначената съдебно- оценителна експертиза
отговаря на посочените реквизити в чл. 152 от НПК от формална гледна
точка.Тази преценка е различна от преценката за обоснованост на заключението и
за неговата относимост към релевантните факти в наказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 144 от НПК, винаги когато е необходимо изясняване на някои обстоятелства по делото, и
за това са необходими специални знания, в случая специални знания в областта на
оценката на недвижими имоти, се назначава, и е допустимо да бъде назначена
експертиза. В този смисъл, съдът смята, че представената и озаглавено „съдебно
– оценителна експертиза“ експертно заключение, отговаря на изискванията по чл.
144 от НПК, преценка на органа, който я е назначил, че са били необходими
специални знания в съответната област, за изясняване на обстоятелства, които са
от значение за разкриване на обективната истина. Това винаги се прави, когато
съответният орган не притежава тези специални знания, които са необходими, за
да се изяснят съответните обстоятелства. Именно поради това съдът смята, че
следва да бъде прието заключението изготвено от вещото лице Й.П.. Възражението
на защитата срещу заключенията, са свързани по – скоро с обстоятелства, които
следва да бъдат преценени като обоснованост на заключението и неговата преценка
следва ли да бъде ценено или не, в светлината на преценка на всички
доказателства, събрани в хода на настоящото наказателно производство.
Съдът
смята , че заключението по назначената
оценителна експертиза, изготвена от ВЛ Й.П. - папка 4, лист 1-30 ДП не отчита
всички специфики на оценяваните имоти и на специфичните правила и нормативи към
подробния устройствен план.Така например заключението не е съобразено с чл. 11 от специфичните правила и нормативи
към ПУП. В него е записано, че не се
допуска застрояване и не се допуска ново строителство и посочените в ПУП
показатели се използват само за оразмеряване на техническата инфраструктура.Това
е потвърдено и от приложените по време на съдебното следствие писменни
доказателства , получени от Столична община. Съдът смята, че пазарните аналози,
които вещото лице П. е използвала при изготвяне на заключението са несъответни
на инкриминираните поземлени имоти. Тя е използвала оферти за поземлени имоти,
върху които е възможно извършването на ново застрояване, пристрояване и
надстрояване.
Основен
мотив за този извод на съдебният състава са конкретните отговори на вещото лице
при разпита й в хода на съдебното следствие.
Във
връзка с приложената от нея тежест на използваните методи на оценка вещото лице
отговаря: „Има различни вариации за даване
тежест на някой метод. В този случай съм преценила така и затова съм взела
вариация 50 на 50. Може да е 40 на 60 или 30 на 70. Различни са. Според мен,
към този етап това е съотношението, което е трябвало да взема, след като съм
отбелязала забраните за дострояване, пристрояване и ново строителство.
Че потенциала на имота не би бил
ограничен или намален, само при разрушаване или събаряне на сградите, съм го
взела предвид, пак казах, със съответните показатели, които съм използвала за
приобщаване на методите към конкретния, наш, казус. Може и до 80% да стигне
тежестта на единия метод. Според мен, сравнителната стойност най-добре
олицетворява пазара, към този момент, на близки до нашия имот, подобни, макар и
да са с визи за проектиране. Ако е наличен отказ за издаване на виза, това може
би би се отразило на съотношението на коефициентите. Би намалило метода на
пазарната стойност, макар че тогава остатъчната няма да е приложима. Метода на
остатъчната стойност е да се включи и бъдещо застрояване. Към момента на
оценката е приложим метода на остатъчната стойност. Продължавам да смятам, че
това е съотношението. При оценките, които съм анализирала, отношението беше
също по равно на трите метода, които е използвала колежката Д..
Разликата в оценката се дължи на
подбиране на методи, на използване на това право на строеж, което тя вади, на
съотношението между трите, на избора на пазарните аналози, които не знам как ги
е намерила. Аз такива аналози не съм срещала до момента.
Местоположението, транспортна
достъпност съм го отразила в оценката ми. Аз също съм ги прилагала, но нейните
параметри, мисля, че бяха различни. Варира окончателния процент в оценката.
Коефициентите достъп, околна среда,
озеленяване, трябва да проверя дали има разлика в оценката ми и изготвената от
колежката Д.. Моите коефициенти са повече като брой, които привеждам към
съответния оценяван обект. По-големия брой коефициенти води до по-добра
индивидуализация на имота, по-добро приближаване към оценявания.
За пазарния метод, аналозите, които
съм взела, съм ги взела от имот.бг, който е най-използвания сайт от
оценителите. Доверила съм се на обявите. Не съм вършила лична оценка.
Че имота няма такива характеристики
– разрешително за строеж, надстрояване и т.н., както и че имотите са с различна
площ, съм го взела предвид и съм използвала дори коефициент за пазарни
сравнения. Приела съм, че това е офертна цена, която подлежи на корекция.
Намалила съм с 5 %. Допустимо е между 5% и 10%. Минималният процент е 5%. Винаги
съм приемала минималния, във всички случаи. Използвала съм и коефициент за
застроеност на земята, с което намалявам стойността на всеки имот с 0,6%.
Площта на земята има значение – колкото е по-голяма е, толкова е по-атрактивна,
тъй като може да се реализира повече себестойност от нея, да бъде застроена
по-голяма площ от нея. Изискванията за озеленяване се отразяват. Всичко се
отразява. По градоустройствени показатели се преценява за озеленяването. Трябва
да се види за всеки имот поотделно като квадратни метри. Взела съм един общ
коефициент за устройствена зона и съм го приложила за всеки имот поотделно,
както и за местоположение, екологични условия и т.н.
Въпреки това съм дала равна тежест
на двата метода. Ако имота не беше застроен, без сгради, може би тогава на
пазарния метод щях да дам по-голяма тежест. Примерно щях да му дам тежест 70%
или 60%, а не 50%, както е сега. Дала съм равна тежест на двата метода.“
Отговорите
на вещото лице обясняват причината за констатираната разлика в оценката на
подс.Ц и изготвената от нея в досъдебното производство оценка на трите
недвижими имота.Според съда , в заключението на в.л. П. е отразена
инвестиционна переспективност на трите имота ,която не съотвества на
констатираното фактическо положение.В подкрепа на този извод е и посоченото от
вещото лице :“ Възможност, при евентуално
разрушаване на сградите важат съответните коефициенти на интензивност на
застрояване, които са градоустройствените показатели за конкретния квартал,
които съществуват и които са актуални.“
Заключението
на оценителна експертиза, изготвена от ВЛ Й.С.П., намиращо се в папка 4, лист
35-40 от материалите по ДП отговаря на въпроса за причините поради които в хода
на процедурата по продажба на инкриминирания апартамент ,находящ се на ул“ Фредерик Жулио Кюри“ № 19 са дадени
две различни пазарни оценки.В съдебно заседание вещото лице заявява : „Не съм оценявала апартамента, а съм
оценила докладите на колегите. Констатирала съм разлика 50 % между двете
оценки. Недопустимо е, защото е в рамките на 10 дни. Прието е да има разлики,
15 % е прието в добрите оценителски практики. За разликата в извършената на
оценка, мога да кажа това, което съм коментирала при прегледа на оценките на
колежката от „Амрита“ и на колегата . Установих. че всъщност на нея, дори след
претегляне на отделните методи, които е използвала, крайната ѝ пазарна стойност е по – ниска от тази, дори
която колегата е цитирал от Агенцията по вписванията. По – ниска от най –
ниската, която колегата е цитирал. Мога да кажа от къде идват разликите според
мен - първо, от работата с корекционните коефициенти, които колежката от
„Амрита“ е ползвала. Тя използва състояние на имота по БДС, което е ОК. После,
вид на конструкцията. Експертизата на „Амрита със сигурност е приела това, а
тази на колегата отзад – по изискване на възложителя, колегата е казал:
„Оценката на имота е изготвена на база на стойността на сграден фонд, без да
включва подобренията извършени в него“ – това е оценката от вещото лице В.Л..
Както и колегите от „Амрита“ са работили за самата оценка по същата логика. И
двете оценки са без подобрения. След това са приложили някаква количествено -
стойностна сметка и са описали подобренията като крайна стойност. Аз коментирам
нещата, които са на база чистата оценка, без подобрения. За да обясня от къде
идват разликите. „Вид на конструкцията на метода на сравнителни продажби“ – там
е записано ЕПК, като съответните сравнителни аналози, които колежката е
приложила, и трите са монолитно строителство. Но ако забелязвате, само на
единият има корекционен коефициент за вид конструкция „- 3“. После има
особеност. Приели са „- 5“, защото им е включено паркомясто в цената.
„Търговска привлекателност“ – на трите са писало много добра, но самите
коефициенти са различни. При една и съща търговска привлекателност те са
различни. Единият е - 28, другият – 16.“Това становище на вещото лице П. се
използва от съда да прецени основанията за определяне на началната тръжна цена в
контекста на повдигнатите обвинения и действията на подс.П..Този анализ е
извършен на базата на притежаваните от вещото лице специални знания на оценител
на недвижими имоти.
Съдебният
състав счита, че съдебно оценителната
експертиза, която дава оценка на трите
недвижими имота, а именно недвижими имоти с идентификатори 68134.406.1,
68134.406.2 и 68134.406.3, не отговаря в пълнота на всички въпроси, които са от
значение за разкриване на обективната истина.
Поради
изложеното и уважи искане на защитата за изготвяне на повторна съдебно
оценителна експертиза , която да отговори на следните въпроси :
1. Да се определи
пазарната стойност на поземлени имоти с идентификатори 68134.406.1,
68134.406.2 и 68134.406.3, находящи се в гр. София, район ***, към месец април
2016г.
2. Възможно ли по действащия регулационен и
застроителен план към април 2016г., а и
понастоящем собственикът на трите имота да реализира върху тях, каквото и да
било ново застрояване/вкл. надстрояване и пристрояване/, извън сега
съществуващите и построени върху имотите сгради, като при отговора на този
въпрос, вещото лице следва да се съобрази с устройствената зона и максималните
параметри на застрояване на имотите, съгласно приетия и действащия към месец
април 2016г., а и досега ПУП, с всички негови приложения, вкл. и с действащите към
него Специфични правила и нормативи.
Съдът
кредитира с доверието си изготвената от вещото лице Н. съдебно оценителна
експертиза.При извършената оценка на трите недвижими имота в най – пълна степен
са отчетени техните специфики и в максимална степен са отчетени , установения с
други доказателства статут и характеристики. Вещото лице Н.Н. е отговорила и на
втория й поставен въпрос – относно това Възможно ли е собственикът на трите
поземлени имота по действащия към месец април 2016 г. регулационен и
застроителен план, а и понастоящем да реализира върху тях каквото и да било
ново застрояване, включително
надстрояване и пристрояване, извън съществуващите и построени върху
имотите сгради? Отговорът на посочения въпрос е, че съгласно действащия към
месец април 2016 г., а и по настоящем застроителен ирегулационен план,
собственикът на поземлените имоти не може да извърши каквото и да било ново
застрояване, надстрояване и пристрояване извън съществуващите и построени върху
трите ПИ сгради, съобразно устройствената зона и максималните параметри на
застрояване на имотите, съгласно приетия и действащ към месец април 2016 г., а
и понастоящем ПУП, със всички негови приложения и действащите специфични
правила и нормативи.
Съдебният
състав счита, че заключението на вещото
лице Н.Н. е компетентно изготвено, пълно и ясно е отговорено на поставените
въпроси. Вещото лице Н. е използвало сравними имоти, които са били действително
продадени – частна общинска собственост. Тъй като сравняваните имоти не са с
близки характеристики до трите поземлени имота – средната цена е коригирана с
корекционни коефициенти за местоположение, транспортна достъпност,
перспективност за застрояване и инфраструктура.
ПИСМЕНИ И
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът подробно анализира събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното следствие писмени и веществени
доказателства и писмени доказателствени средства, както и приобщените в хода на
съдебното следствие такива. Поради естеството на обвинението
писмените доказателства, материализирани във веществени заемат централно място
в настоящото наказателно производство с оглед установяване на обективната
истина. В настоящата хипотеза веществените
доказателства са приобщените писмени-а именно документите, в които се съдържа
значителната и решаваща за изхода на настоящето производство информация. Същите се ценят от съда като самостоятелен
доказателствен източник, както следва:
Свързани с процедурата за
прекратяване на съсобствеността между Държавата и „***д“ЕООД и сключване на
инкриминираните договори.
Договор № ***. за прекратяване на
съсобственост между държавата и юридическо лице заедно с всички документи, въз
основа на които е сключен договора; Договор № ***. за
прекратяване на съсобственост между държавата и юридическо лице заедно с всички
документи, въз основа на които е сключен договора ; Договор № ***. за прекратяване на съсобственост между държавата и юридическо
лице заедно с всички документи, въз
основа на които е сключен договора; АДС
№ 8977/03.08.2015г.; АДС № 8976/03.08.2015г. ; АДС №
8975/03.08.2015г. ; доклад от Д.Д. ; договор №
134/01.09.2005г. за замяна на недвижими имоти ;
предавателно – приемателен протокол от 01.11.2005 г. ;
АДС № 03118/21.08.2001 г. ;
писмо от „***д“ ЕООД; Решение № 715/12.08.2005 г. на Министерски съвет ; заверени копия на заявления, скици на
поземлените имоти и извадка от кадастралния регистър, предоставени от АГКК;
Писмо на МВР до областен управител с рег.№ 812100-13988/06.06.2016г.;
писмо от областния управител до МВР; доклад на МВР, Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ ; писмо на
Министерство на регионалното развитие и благоустройство до областен управител
на област София с изх. № 90-04-609/1/25.01.2016г.; писмо на
МВР до областен управител с рег. № 812100-13988/06.06.2016г.; писмо на
Министерство на регионалното развитие и благоустройство до ръководител на
Главен инспекторат към МС; писмо на областен управител на област София до
Министъра на регионалното развитие и благоустройство; писмо от МРРБ до областен
управител; писмо от МРРБ до областен управител; Копие на искова молба до СГС;
молба до СГС-ГО от „***д“ЕООД ; молба до СГС, ГО І-6 състав от Държавата; копие
на Решение на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав/гр.дело № 6950 по описа на 2015г./;
копия на материали /искова молба от „***“ ООД срещу „Интерстройпроект 90“ ООД,
молби от „***“ООД, скици, писма до и от СО, договори, писма до съда и др./;
Заповеди № РД-15-255/15.12.2014г., РД-15-054/07.03.2016г., №
РД-15-103/19.05.2016г, № РД-15-125/26.06.2016г. №
РД-15-225/15.12.2014г., РД-15-021/14.02.2014г., РД-15-021/05.08.2014г.,
РД-15-061/24.03.2015г., РД-15-057/07.03.2016г. /папка
16, л.88/, РД-15-062/24.03.2015г. и
РД-15-056/07.03.2016г. на областния управител на
област София; преписка рег. № 4704/146 ,преписка рег. №
4704/147 и преписка рег. № 4704/148; списък на имоти -
частна държавна собственост и списък (регистър) на оценители - заявление с рег.
№ 4704/25 от 29.01.2016г/ ; протокол за предаване и
приемане на недвижим имот – частна държавна собственост от 18.11.2015г.;
Заповед № РД–15–077/14.04.2016 г. за изготвяне на пазарни оценки на имотите /;
доклад от М.Г.
;
Свързани с
процедурата за продажба на апартамент
, находящ се в гр. София, ул. „***“ 19 .
Документация във връзка с тръжна
процедура с явно наддаване за продажба на жилище; заповед № РД –
15–041/19.02.2016 г.; заповед № РД–15–023/08.02.2016г.;
протокол № 5/ 04.02.2016 г.; оценителски доклад на „ААА“ ООД; заповед №РД – 15-
013/25.01.2016; АДС № 09005/12-10.2015 г.; заповед № РД– 04–022/28.10.2015 г.;
договор № ДИ–008–03–004 / 2.04. 2016 г.; заповед № ДИ
–03–004/05.04.2016 г.; споразумения за
управление на недвижим имот – частна държавна собственост от 30.10.2015г. между МВР и областна администрация за апартамент № 25.
Устройствен правилник на областните администрации –
папка 2, л.3-34; Вътрешни правила за организация на работата в областна
администрация на област София – папка 2, л.34-40; Вътрешни правила за организация на
административното обслужване на областната администрация на област София –
папка 2, л.41-54; Вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол на
областна администрация на област София – папка 2, л.55-68; Вътрешни правила при
разпореждане с имоти частна държавна собственост – папка 2, л.69-71; Заповед №
РД-15-048/13.03.2015г. за утвърждаване на Вътрешни правила за избор на
оценител, възлагане и приемане на пазарни оценки на имоти – частна държавна
собственост, предоставени за управление на областния управител на област София
– папка 2, л.72;
Вътрешни правила за избор на оценител, възлагане и приемане на
пазарни оценки на имоти – частна държавна собственост, предоставени за
управление на областния управител на област София – папка 2, л.73-81; Вътрешни
правила за организация на работата на областнта администрация
Свързани с процедурата по сключване
на договор за транспортна услуга между областна администрация на област София и
„***“ ЕООД.
Граждански договори между В.П. и К.К.;
договор за услуга от 30.12.2015г. между областна
администрация на област София и „***“ ЕООД ; платежни нареждания и фактури;
анекс № 1/10.09.2016г. към Договора; споразумение във
връзка с Договора; протокол от 23.12.2015г. с рег. № към 8001/80; заповед № РД-15-246/23.12.2015г. на областния управител; доклад от Р.Т. с № към 8001/80 от
15.12.2015г.; справка от КАТ-ПП и документи за регистрация на л.а.м.“Тойота
Хайландер“ с рег. № ***; трудов
догово № 29/28.01.2016г. на К.К.; договор за
наем на МПС от 28.12.2015г.
В
хода на съдебното следствие беше изискана информация от ИЗИСКА информация от
Министерство на културата за въпросните имоти, а именно: Какъв е статутът на
имота, въз основа на какъв акт е този статут, както към 2015г., 2016г., така и
към настоящият момент, като се предостави информация за промените в статута на
посочените недвижими имоти през този период, а именно периода 01.01.2015г. до
момента на изготвяне на отговора.
В
съдебно заседание от 18.02.2020г. са докладвани получените материали от Министерство
на културата - Национален институт по
културно-историческо наследство с изх.
№177/11.02.2020г. относно статута на недвижимите имоти, както следва: Имот с
идентификатор № 681 34.406.1, кв. 532-ри, местност Център, Зона - А - север,
район ***; УПИ с идентификатор № 681 34.406.2 в същия квартал и район; УПИ 3 с
идентификатор № 681 34.406.3 в същия квартал и район,със запитването за
имотите, заповедта и техния статут от гледна точка на Министерство на културата
- НИНКН.
С
определение от 31.01.2020г. от Столична община бяха изискани заверени преписи на
специфичните правила за строителство в местност Център, Зона - А - север, район
***, Столична община, заверени копия от целите преписки, които са свързани с
издаване на Заповед № РА50-319/10.05.2019г.; Заповед № РА50-315/10.05.2017г. на
Главния архитект на Столична община и Заповед № РА50-318/10.05.2017г. на
Главния архитект на Столична община.
В
съдебно заседание от 18.02.2020г. са докладвани получените материали от СО, направление Архитектура и градоустройство общо
43 броя заверени писмени материали, свързани с нашето запитване относно
издадените заповеди – 3 на брой, с което е отказано да се издаде виза за
проектиране на трите обособени имоти.
Получените
писменни материали са взети предвид при изготвяне на повторната съдебно
оценителна експертиза от вещото лице Н..
Релевнтно
за оценката на цитираните съдебно оценителни експертизи и за правилната оценка
на пазарната стойност на трите недвижими имота са мотивите към цитираните три
заповеди с които е отказано издаването на виза за инвестиционно
проектиране.Главния архитект на СО потвърждава съществуването на специфични
правила и нормативи за устройство и застрояване на трите имота.Категорично е
посочено , че в кв.532 /където се намират и трите имота/ не се допуска
пристрояване , надстрояване и ново строителство.
Видно
от отговора на Министерство на
културата - Национален институт по
културно-историческо наследство с изх.
№177/11.02.2020г. към 2015 г. – 2016г. трите имота с посочени идентификационни
номера са част от територия с културно – историческо наследство със статут на
групова недвижима културна ценност“Зона на исторически развилия се обществен
градски център“ като групов паметник на културата и попадат в границите на
защитена зона на археологическия резерват „Антична Сердика и средновековен
Средец“.
В
последваща заповед от 2018г. на Заместник министъра на културата точно се описват допустимите дейностти върху
сградите.Тези допустими дейности нямат
отношение към инкриминираната продажба , но са показателни за коментирания от
вещите лица инвестиционен потенциал на трите недвижими имота.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По обвиненията за престъпление по
чл.220, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1от НК.
Фактическият състав на престъплението по чл.220, ал. 1 от НК
изисква от обективна страна три елемента – длъжностно качество, сключване на
неизгодна сделка и причиняване на значителна вреда за предприятието или
организацията, която се представлява от това лице.
Субект
на престъпление по чл. 220 НК може да бъде само това длъжностно лице, което е
упълномощено да сключва сделки по силата на закон, устав, правилник или други
подзаконови актове, или е оправомощено
по друг валиден начин /Постановление № 7/1976 г., ОСНК на ВС/. Престъплението
може да се осъществи, съгласно Решение № 58/1975 г. на ОСНК на ВС „само от
онова длъжностно лице“, което съзнателно пряко сключи неизгодна сделка и от
това произлезе значителна вреда за народното стопанство, или за учреждението,
предприятието или организацията, които
представлява. Всяко друго лице може да бъде подбудител или помагач, ако са
налице условията на чл. 20, ал. 3 или 4 НК, но не и извършител на
престъплението“.
Подсъдимият
В.П. е имал качеството на длъжностно лице - областен управител на област София,
назначен с Решение на Министерски съвет на Република България № 781 /
26.11.2014 година.
Същият
имал качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т.1, б. „А“ от НК, тъй като му е било възложено да изпълнява
със заплата постоянно служба в
държавната администрация - областен управител на Област София. Тази
длъжност П. заемал до месец септември
2016г.
Съгласно
чл.143, ал.1 от Конституцията на Република България, управлението в областта се
осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация, а
съгласно ал.3 от същата разпоредба областният управител осигурява провеждането
на държавната политика, отговаря за защита на националните интереси, на
законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.
Областният
управител е орган на държавна изпълнителна власт, с териториална компетентност
/по арг. чл.19, ал.3, т.1 от Закона за администрацията/. Съгласно чл.29, ал.1 от Закона за
администрацията областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт
в областта, който осъществява държавното управление по места. Съгласно чл.29,
ал.2 от Закона за администрацията при осъществяването на своята дейност в
качеството му на областен управител, обвиняемият П. е бил подпомаган от
заместник областни управители и областна администрация.
По
силата на чл. 18, ал. 6 от Конституцията, държавните имоти се стопанисват и
управляват в интерес на гражданите и обществото.
По
силата на разпоредбите на чл.31, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за администрацията и
чл.7, ал.1, т.4 от Устройствения правилник на областните администрации, областният
управител отговарял за опазването и защитата на държавната собственост и е задължен
да осигурява спазването на законността на територията на областта. Разпоредбата
на чл.14, ал.2 от Закона за държавната собственост предвижда задължение за
областния управител да управлява имотите и вещите - държавна собственост, в
съответствието с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с
грижата на добър стопанин.
Подсъдимият
В.П. е обвинен , че като длъжностно лице, при условията на продължавано
престъпление, с три отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно
и също престъпление, съзнателно сключил три неизгодни сделки, по силата на
които е прекратена съсобственост между Държавата и юридическо лице чрез
транслация на притежаваната от държавата част в полза на „***д“ ЕООД, като
продал на това дружество три недвижими имота частна държавна собственост за
сумата от общо 658 870.00 лева без ДДС. Според прокуратурата, общата пазарна
стойност на имотите към този момент е била в размер на 10 989 000.00 лева без
ДДС, от което за Българската държава, отново според прокуратурата, са
произлезли значителни вреди в общ размер на 10 330 130.00 лева, представляващи
разликата между продажната цена и пазарната стойност на имотите, като деянието
е квалифицирано като особено тежък случай.
Според
задължителна съдебна практика /Постановление № 7/1976 г., ОСНК на ВС/:
„Неизгодността на сделката може да се изрази примерно в цената, количеството,
качеството, сроковете на доставка, начина на изплащане и др…. Сключването на
неизгодна сделка е умишлено деяние, при което деецът, за да осъществи състава,
се изисква и по отношение на резултата да е налице умисъл. Деянието е
завършено, когато са настъпили значителни вреди. Дали вредите са значителни или
не и кои вреди се включват в тях, се прилага критерият за определяне
значителността на вредите при безстопанствеността по чл. 219 НК“.
По
отношение обективните признаци на състава, практиката на ВКС е достатъчно
изчерпателна. В Решение № 561/16.02.2010 г. по НД № 603/2009 г., НК, IIНО, ВКС
приема , че: „Престъпната неизгодност на една сделка може да се прояви като
пълна липса на необходимост от нейното сключване. Те се преценява с оглед на
всички условия, при които е сключена и то към този момент.“. В този смисъл е и
Решение № 7/22.05.2006 г. по НД № 603/2005 г., I НО на ВКС.
Еднопосочно
се приема в практиката, че „сделката може да бъде неизгодна“ не само с оглед
цената, но и с оглед характера, количеството и качеството на предметите на
сделката, сроковете на доставка, уговорката, неустойка…“. /Решение №
26/13.01.2013 г. по ВНОХД № 978/2012 г. на АС – София/, но и средствата,
„свързани с въвеждане“ на закупената стока в експлоатация /Решение №
529/11.01.2010 г. по НД № 532/2009 г., II НО на ВКС/.
Ликвидирането
на съсобствеността върху поземлените имоти е в резултат на поредица от
фактически и правни действия.
На
09.07.2015г. в областна администрация на
област София било получено писмо от управителя на „***д“ ЕООД- свидетеля Я.И.
,с което се правило искане при бъдещо
издаване на трите нови акта за държавна собственост дружеството да бъде вписано
като съсобственик с 1 586/10 000 идеални части от съответния имот при 8 414/10
000 идеални части за държавата.
През
лятото на 2015г., свидетелката Д.Д. изготвила доклад до областния управител П.
във връзка с необходимостта от съставяне на
акт за държавна собственост за посочената идеална част (8414/10000),
съгласно указанията в писмото на главния секретар на МРРБ (писмо №
90-04-283/01.08.2014 г.
Съгласно
указанията на МРРБ /показанията на св.С./ в изготвените проекти на АДС на трите
недвижими имота бил вписан и съсобственика „***д“ЕООД.
На
03.08.2015г. П. утвърдил съставените от свидетелката Д. актове за държавна
собственост .В трите акта за държавна собственост като съсобственик било посочено търговско
дружество “***д“ ЕООД с квота на съсобственост върху конкретния поземлен имот
1586/10000.
На
10.08.2015г. до Областния управител на област София – град постъпило
предложение от управителя на “***д“ ЕООД
за прекратяване на съсобственост чрез изкупуване частта на държавата.
В
тези предложения изрично било упоменато, че прекратяване на съсобствеността
следва да се извърши чрез изкупуване частта на държавата по реда на чл.45а от
Закона за държавната собственост и чл.36 от Закона за собствеността – т.е.
неговата волята и желание за прекратяване на съсобствеността била
конкретизирана от свидетеля Я.И.. Подсъдимият П. резолирал преписките за
изпълнение на служителите от отдел “Държавна собственост“ - свидетелките Е.Р. и
М.Г..
Свидетелката
Г. изготвила писмен доклад от 28.03.2016г. с предложение от директора на
дирекцията - свидетелката Р., трите преписки да не се процедират. От техните
показания става ясно, че причината за това било писмо на МРРБ до областния
управител на област София, което съдържало информация, че е налице висящо
съдебно производство относно визираните имоти по предявени от „***" ООД
гр.София петиторни искове. Подсъдимият П.
положил резолюция върху титулната страница, с разпореждане да се възложи оценка
на имотите, като в последствие била изготвена такава оценка, а определените от
оценителя стойности били по-високи от данъчните оценки на имотите, тоест, били
спазени разпоредбите на чл.45 а от Закона за държавната собственост.
На 5.04.2016г.с писмо на председателя на комисията са
отправени покани до три юридически лица – „***“ЕООД,“***
„ООД и СД „***“за участие в процедурата по избор на оценител.
Видно от Протокол №13 от
13.04.2016г.комисията класирала на първо място „***“ЕООД, на второ място “***
„ООД и на трето СД „***“.
Ооценката не е
била възложена на първия класиран от комисията оценител.Това станало по
обективни съображения . Първият, който бил класиран с протокола, бил дългогодишен оценител
на областна администрация „***“ЕООД с
управител г-жа Русева. За конкретния оценител било взето решение да бъде ангажирана под някаква
договорна форма да изготвя
оценки за счетоводни нужди и да консултира комисията при
възникнали проблеми и при приемане на оценки.Свидетелят Р. разпоредил г-жа
Русева да се оттегли, защото това ще възпрепятства нейния ангажимент
по-нататък.“ Оценителят се отеглил от процедурата
с подадено заявление за отказ.
Със заповед № РД-15-077 от
14.04.2016 г.подсъдимият П. възложил на „***" ООД изготвянето на пазарни
оценки на трите имота.
Няма
обективни доказателства , че при определяне на конкретния оценител е действано
избирателно и с конкретна цел.Подсъдимият П. е одобрил със своята заповед
решението на комисията по проведената процедура по избор на оценител.
Със
Заповед от 23.06.2016г. била определена работна група в състав: свидетелите: Т.Н.,
Р.Т., Е.Р., П.С. и Ани Кортева. Твърдението на прокуратурата, че тази работна група била създадена конкретно и единствено за
сделката с т.нар. Царски конюшни е предположение , което се опровергава от
свидетелските показания. От събраните по делото гласни доказателства беше
установено по един безспорен и несъмнен начин, че тази работна група е била
създадена, за да процедира преписки с фактическа и правна сложност, като в
състава й участвали служители на областната администрация, които били с
юридическо образование. Целта на създадената работна група , не е била да изключи
тези членове на постоянната комисия , които са имали различно мнение.Доказаната
в хода на наказателното производство цел на създаване на работната група е членовете да преценят може ли да бъде
ликвидирана съсобствеността между държавата и юридическото лице, и по какъв
начин следва да стане това, за да бъдат защитени държавните интереси.Доказателствата
категорично сочат, че инкриминирания казус е със значителна фактическа и правна
сложност.
След
като се убедили, че по трите преписки са налице всички необходими документи и
след като се запознали с предмета на висящото съдебно производство, членовете
на работната група съставили протоколи от проведено редовно заседание със
становище, че не съществуват правни пречки да се ликвидира съсобствеността чрез
изкупуване на държавната част за определената от независимия оценител стойност
на имотите в изготвената пазарна оценка.
Обвинението
посочва , че съсобствеността по
отношение на тези имоти е следвало да се
ликвидира чрез делба и обособяване на реални дялове. Според показанията на
свидетелите този въпрос е обсъждан в създадената работна група и на съвместни
съвещания на служители в областната администрация , в които е участвал и
подсъдимия П.. Действително, този правен способ за ликвидиране на съсобствеността
е допустим съгласно разпоредбата на чл.55 от ЗДС. Делбата би довела до
обособяване на отделни обекти като самостоятелни. С прекратяването й държавата би
получила реален дял конкретизиран в определен обект, със същия статут на
държавна собственост. Събраните по делото доказателства сочат категорично, че
ликвидирането на съсобствеността чрез делба , в настоящия случай е било обективно
невъзможно. В този смисъл са показанията на свидетелката С. /подробно коментирани при анализа на гласните
доказателства/ . Следва да се има впредвид , че съсобственика чрез св.Я.И.
е отправил конкретно искане в което е посочил желания способ за прекратяване на
съсобствеността – изкупуване на дела на държавата. Това няма обвързваща сила за
държавата, но е доказателство за волята на едната страна. Доколкото е
необходимо съгласие за сключване на конкретна правна сделка , тази изразена воля
е от съществено значение за избрания от държавата способ за ликвидиране на
съсобствеността. Основен постулат при възникване на съсобственост е желанието
тя да бъде прекратена, поради усложненията, които носи със себе си. В конкретния случай
съсобствеността върху трите недвижими имота е възникнала с посочения в
установената фактическа обстановка договор за замяна. Вписването на конкретните
дялове на съсобствениците в издадените АДС е въз основа на определените от МРРБ
дялове. Процедурата по издаването на
трите АДС е завършила след обстойна проверка и събирането
на значителен обем от информация и документация от различни институции. Към
момента на отправяне на предложението за изкупуване на дела на държавата от
съсобственика върху имотите имало множество сгради с значителен брой различни
съсобственици. Върху имота имало постройки
публична държавна собственост, частна държавна собственост и частна
собственост. Делба на урегулирани поземлени имоти може да се извърши само с
изменение на действащия подробен устройствен план. Собствениците на постройки
са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 и 2 от ЗУТ и по чл. 149,
ал. 2 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, изменение
на подробен устройствен план може да се извърши, само при наличието на съгласие
на всички собственици на имота, както и на носителите на ограничени вещни права
върху тях. Техническа възможност за прилагане на този правен способ е било
теоретично възможна, но спецификата на конкретните имоти прави тази възможност
практически неосъществима.
Ноторно
известно е продължителността и сложността на делбеното производство при
наличието на съществуващите сгради , техния статут и множество заинтересовани
страни. В подкрепа на тези изводи е разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от ЗУТ. Посочената
от прокуратурата правна възможност – реална делба , не отчита спецификата на
конкретните поземлени имоти. След анализ на доказателствата , съдът споделя изводите , че
правата на собственика на земята са
съществено ограничени от правата на собствениците на сгради върху имота му.
На
следващо място твърдението в обвинителния акт се свежда до неравностойност
между продажната цена и пазарната стойност на имотите.
Цената
на сделката е от определящо значение за обективния състав на престъплението по
чл. 220 НК. Уговорена продажна, респ. наемна цена над средната пазарна стойност
/Решение № 359/17.11.2009 г. по НД № 395/2009 г., III НО на ВКС/, както и сключен договор без
необходимост от предмета на този договор, прави сделката безполезна и в
резултат неизгодна /Решение № 235/10.12.2003 г. по НД № 79/2003 г., III НО на
ВКС/.
За
изясняване на истинността на това твърдение в хода на наказателното
производство са приетите заключения на две съдебно- оценителни експертизи .
Съдебно
– оценителната експертиза , изготвена от вещото лице Й.П. не се кредитира с
доверие от съдебният състав.Причините за това са изложени при анализа на
ексепртните заключения , но накратко са следните :заключението по назначената оценителна експертиза,
изготвена от ВЛ Й.П. - папка 4, лист 1-30 ДП не отчита всички специфики на
оценяваните имоти и не съответства на
специфичните правила и нормативи към подробния устройствен план. Така например
заключението не е съобразено с чл. 11 от
специфичните правила и нормативи към ПУП. В него е записано, че не се допуска застрояване и не
се допуска ново строителство и посочените в ПУП показатели се използват само за
оразмеряване на техническата инфраструктура. Това е потвърдено и от приложените
по време на съдебното следствие писменни доказателства , получени от Столична
община. Съдът смята, че пазарните
аналози, които вещото лице П. е използвала при изготвяне на заключението са
несъответни на инкриминираните поземлени имоти. Тя е използвала оферти за
поземлени имоти, върху които е възможно извършването на ново застрояване,
пристрояване и надстрояване.
Основен
мотив за този извод на съдебният състава са конкретните отговори на вещото лице
при разпита й в хода на съдебното следствие. Тя посочва, че определената от нея
цена е определена при свободни от сгради имоти , намалена със съответния
коефицент. Подобни са и използваните от нея аналози.
Според
съда , по делото категорично е установено, че трите поземлени имота към
инкриминирания момент са с изчерпан
инвестиционен потенциал и върху тях не може да се строи,пристроява и
надстроява. Твърдението, че определената цена на имотите е валидна при евентуално
погиване на сградите не се приема от съда , с оглед на неговата абсурдност към
инкриминирания момент. То не е съобразено и със законовите права на
собствениците на сградите при евентуалното им погиване.
При
тази оценка на обосноваността на коментираното заключение и като съобрази релевантните
за съставомерността на деянията по чл.22 НК , съдът намери за необходимо да
назначи повторна съдебно - оценителна експертиза .
В
заключението си вещото лице Н.Н. е определила,
че пазарната стойност на 8414 / 10 000
идеални части от ПИ с идентификатор 68 134.406.1 към месец април 2016 г. е 428
930.00 лева. Цената платена от дружеството „***д“ ЕООД за този имот е 391
219.00 лева. Пазарната стойност на ПИ с
идентификатор 68 134.406.2 към месец април 2016 г. е 129 645.00 лева. Цената
платена от „***д“ ЕООД е 135 433.00 лева и пазарната стойност на ПИ с идентификатор 68 134.406.3
към месец април 2016 г. е 130 256.00 лева. Търговското дружество „***д“ ЕООД е
заплатило 132 218.00 лева.
Вещото лице Н.Н. е отговорила и на втория й поставен
въпрос – относно това възможно ли е собственикът на трите поземлени имота по
действащия към месец април 2016 г. регулационен и застроителен план, а и
понастоящем да реализира върху тях каквото и да било ново застрояване,
включително надстрояване и пристрояване,
извън съществуващите и построени върху имотите сгради? Отговорът на посочения
въпрос е, че съгласно действащия към месец април 2016 г., а и по настоящем
застроителен ирегулационен план, собственикът на поземлените имоти не може да
извърши каквото и да било ново застрояване, надстрояване и пристрояване извън
съществуващите и построени върху трите ПИ сгради, съобразно устройствената зона
и максималните параметри на застрояване на имотите, съгласно приетия и действащ
към месец април 2016 г., а и понастоящем ПУП, със всички негови приложения и
действащите специфични правила и нормативи.
Съдът
счита, че заключението на вещото лице Н.Н.
е съобразено със специфичните характеристики на трите поземлени имота. Вещото
лице Н. е използвало сравними имоти, които са били действително продадени –
частна общинска собственост със сходен правен статут. Тъй като сравняваните
имоти не са с близки характеристики до трите поземлени имота – средната цена е
коригирана с корекционни коефициенти за местоположение, транспортна достъпност,
перспективност за застрояване и инфраструктура.
При
изготвяне на заключението си , вещото лице се е съобразило с приложените в хода
на съдебното следствие писменни документи и показанията на свидетелите. Подробна
доказателствена информация за състоянието на процесните имоти, се съдържа в
показанията на свидетеля Я.И.. Те в най синтезиран вид очертават спецификите на
инкриминираните поземлени имоти и техния инвестиционен потенциал. Съдът не
намира за основателно възражението на обвинението срещу правдивостта на
показанията на св.И. защото те кореспондират с всички писменни материали за
собствеността върху построените сгради и с утвърдените регулационни правила. По
делото е установено , че теренът е застроен с над 30 сгради и собствеността е
на различни лица - една сграда е частна собственост , а останалите 28 сгради са
публична-държавна собственост, 14 от тях са на МВР. Има жилищна кооперация на
партерен етаж, на която има публична-държавна собственост, ползван от Министерството на земеделието и храните. В
тази жилищна сграда има 4 апартамента с общинска собственост, а останалите
близо 50 апартамента са частна собственост. Съгласно влезлия в сила през 2015
г. нов УП за община ***, който е съпътстван от „Специфичните правила и
нормативи“, които са неразделна част от УП за община *** ,съдържащ категорична
забрана на каквото и да било ново строителство без изключение, нито
надстрояване, нито престрояване на съществуващите сгради. Капацитетът на този
парцел е изпълнен до край и не е възможно допълнително или ново строителство.
Този
извод се прави и от вещото лице Н. , от вещите лица, изготвили комплексната
техническа експертиза на имотите и в приложените преписки за отказ на Главния
архитект на Столична община да издаде разрешение.
При
сключването на сделките са били спазени разпоредбите на Закона за държавната
собственост и Правилника за приложението му. Подсъдимият П. е сключил трите
договора след осъществяването на сложен фактически състав с участието на
компетентни длъжностни лица. Доказателствата сочат, че при постъпило възражение
или особенно мнение в различните фази на процедурата , се е извършвал анализ и
проверка и процедурата е продължавала след обосновано отхвърляне на направените
възражения.
Значение
за преценката относно неизгодността на сключените сделки има и поетия от „***г“ ЕООД ангажимент в тези три
договора. При
сключването на сделките са били спазени разпоредбите на Закона за държавната
собственост и Правилника за приложението му. Видно от сключените договори –
приобщени като писмени доказателства по делото, в чл. 5, ал. 1 купувачът е заявил, че му е известно, че към
момента на сключване на договора има висящо гражданско производство относно
недвижимия имот предмет на договора, а в ал. 2 на чл. 5 от договорите изрично е
декларирал, че независимо от известните му обстоятелства за наличието на висящ
съдебен спор, купува държавната част от съсобствения недвижим имот изцяло на
свой риск и няма да има финансови, вещни или каквито и да било други претенции
към продавача, независимо от изхода на висящото съдебното производство.
Тоест, държавата при неблагоприятен резултат от
изхода на гражданското дело , няма да дължи връщане на сумата заплатена от „***г“
ЕООД от тази сделка.Този ангажимент е включен във чл.5 от всеки от трите
инкриминирани договора.
Внимателният
анализ на доказателствената съвкупност води до извод , че не е налице един от
обективните съставомерни признаци на престъплението по чл. 220 от НК –
настъпването на сочените в обвинението значителни вреди. Установява се, че
сделките по продажбата на процесните недвижими имоти са осъществени
законосъобразно, на цени над данъчните оценки, при съблюдаване разпоредбите на
ЗДС и правилника за приложението му, в съответствие с изготвената оценка, и
близки до пазарните стойности на имотите към момента на продажбата им.
В
хода на съдебното следствие , съдът установи, че разпореждането с ненужни или
обременяващи за държавата недвижими имоти е била трайна политика ,провеждана от
подсъдимия П. в качеството му на областен управител. В началото на своя мандат
е приел действия по инвентаризация на възложените за управление на областния
управител недвижими имоти .След това е провеждал активна дейност в посока
изясняване статута на възложените за управление недвижими имоти и разпореждане
с тези , които не са от съществено значение за държавата.
Сделката
за прекратяване на съсобствеността върху земята под т.нар.“Царски конюшни“
следва да се разглежда именно в този контекст.
Съдът
смята, че при установената фактическа обстановка няма основание да се приеме , че сделката не е следвало да
бъде сключена.
На първо място всяка съсобственост върху
недвижим имот е обременеост , чийто естествен път е нейното прекратяване . В
доказателствата изобилства от конкретни примери, че управлението на конкретния
съсобствен имот изисква значителен кадрови и финансов ресурс без възможност и
за минимална възвръщаемост. Конкретните сделки са сключени поради иницииране на
процедурата за прекратяване на съсобствеността.Конкретната процедура е
започнала, в най – тесен смисъл , с отправеното предложение от свидетеля Я.И..
Практиката е категорична, че при престъпления
по чл. 219 и по чл. 220 НК се търси отговорност за реално причинените вреди, а
пропуснатите ползи и печалби не се включват в понятието значителна вреда
/Постановление № 7/1976 г., Пленум на ВС. Решение № 473/23.11.2009 г. по НД №
519/2009 г., I НО, ВКС/. Съгласно Решение № 147/09.04.2013 г., НД № 134/2014
г., I НО на ВКС, значителните вреди по смисъла на чл. 220, ал.1 НК обхващат
само имуществените вреди, а не неимуществените такива. /вж. и ТР № 6/1973 г. на
ОСНК на ВС./.
Вредата,
като обективен признак не може да се изключи при субективни очаквания у
длъжностното лице за евентуален бъдещ позитивен ефект от сключената неизгодна
сделка. Съгласно Решение С 667/11.07.2006 г. по НД № 119/2006 г., I НО на ВКС:
„Това не може да стане с обратна сила дори и при последващо реално подобрение в
имущественото състояние на същата организация“.
По
отношение формата на вината – пряк умисъл, практиката на ВКС е
последователна/вж. Решение № 5/1202.2013 г., НД № 2128/2012 г., НК, I НО на
ВКС; Решение № 643/18.01.2012 г. по НД № 2670/2011, НК, III НО на ВКС; Решение № 67/14.04.2009 г. по НД №
754/2009 г., НК, III НО на ВКС; Решение
№ 58/29.11.1975 г., НД № 58/1975 г., ОСНК, ВС/. Единствено в Решение от
29.10.2007 г. по НД № 423/2007 г. на ОС В. Търново е приета съставомерност на
извършеното по чл. 220 НК при евентуален умисъл /деецът е допускал резултата/.
Константната
практика по прилагане на материалноправната норма е категорична, че предмет на
обсъждане и преценка са и всички условия, при които е обективирана волята на
страните.
Умисълът за неизгодност на сделката следва да се изключи, когато
подсъдимият е подписал сделката след становище на длъжностните лица –
специалисти, с което са одобрени всички параметри /Решение № 28/01.04.2011 г.
по НД № 637/2010 г., IIНО на ВКС/. За преценката, дали сделката, която по
начало е необходима, е могла да бъде сключена при по-изгодни условия, е без
значение дали е реализирана в условията на обществена поръчка или при свободно
договаряне /Решение № 643/18.01.2012 г., НД № 2670/2011 г., III НО на ВКС/.
В този смисъл, съдът не намира доказателствена опора в твърдението
на прокуратурата , че действията на подсъдимия П. при сключване на
инкриминираните договори за прекратяване на съсобствеността целели увреждане на
интереса на държавата . При наличие на съсобственост е следвало първо да се
проведе процедура по отношение на съсобственика.
Доказателствата по делото сочат, че проведената процедура е най –
възможната от юридическа и фактическа гледна точка.
Съдът счита, че по това обвинение подсъдимия В.П. следва да бъде
оправдан, поради несъставомерност на деянието по чл.220 1ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26 НК.
Изложеното
в обвинителния акт за поредица от действия на подсъдимия, целящи да се увреди интереса на държавата представляват предположения в подкрепа на
обвинителната теза с голяма степен на вероятност, върху които не
може да почива
осъдителна присъда при липса
на други доказателства. В този
смисъл твърденията за вероятно вмешателство на подсъдимия в дейността на
подчинените му длъжностни лица ,с цел доказване на обвинението,е в противоречие
с нормата на чл.14, ал.1 от НПК.
Съдът
намира за необходимо да подчертае , че с инкриминираните сделки е прекратена
съсобствеността върху земята на която се намират т.нар.“Царски конюшни“.Тази
съсобственост би могла да се определи като т.нар.“Гола собственост“ с неясни
бъдещи ползи и предвидими задължения и отговорности.
Горното
налага постановяване на оправдателна присъда спрямо подсъдимия за
престъплението по чл.220, ал.2 вр.ал., вр.чл.26 от НК, поради несъставомерност на деянието.
По обвинението за престъпление по
чл.219, ал.3 във вр. с ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Субект
на престъплението безстопанственост по ал. 1, чл. 219 НК е длъжностно лице, на
което е възложено ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на
поверено имущество, или длъжностно лице, на което е възложена работа в
предприятие, учреждение, кооперация или обществена организация.
Разпоредбата
на чл. 93, т. НК изисква изпълнението на службата или работата да е възложено
на длъжностното лице(1). Изпълнението на тези задачи или функции може да бъде
със заплата или безплатно, временно или за продължителен период от време.
Характеристиките на спецификата на дейността
на длъжностните лица са посочени диференцирано в разпоредбата на чл.93, т.1,
б.”а” и „б” от НК са предмет на
изчерпателно тълкуване в ТР №73/74 година на ОСНК на ВС, ППВС №3/1970 год.,
допълнени и доразвити с ТР № 2/2011 год. на ОСНК на ВКС.
Те
очертават три категории длъжностни лица, упражняващи:
-
„служба в държавно учреждение”, която непосредствено обективира нормативно
предоставените му функции; По смисъла на чл. 93, б. „а НК по начало всички
служители в държавно учреждение са длъжностни лица освен тези, които извършват
дейност само на материално изпълнение. Легална дефиниция за „държавно
учреждение“ в НК липсва. Според Решение № 498/2011 г. по НД № 488/2010 г., II
НО на ВКС, „държавно учреждение“ по смисъла на закона е „обособена служебна
организация в обсега на дадено ведомство, с определен щат служители и с
определена дейност в различните отрасли на държавния и обществен живот“.
-
„работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество”, при която
пазенето се явява съдържание на задължението на длъжностното лице и същност на
възложената дейност;
Възлагането обаче трябва да бъде извършено
съгласно установения или допустим от закон, правилник, устав, наредба и др.
ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез
овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др.
Подсъдимият
В.П. е имал качеството на длъжностно лице - областен управител на област София,
назначен с Решение на Министерски съвет на Република България № 781 /
26.11.2014 година.
Същият
имал качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т.1, б. „А“ от НК, тъй като му е било възложено да изпълнява
със заплата постоянно служба в
държавната администрация - областен управител на Област София. Тази
длъжност П. заемал до месец септември
2016г.
Съгласно
чл.143, ал.1 от Конституцията на Република България, управлението в областта се
осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация, а
съгласно ал.3 от същата разпоредба областният управител осигурява провеждането
на държавната политика, отговаря за защита на националните интереси, на
законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.
Областният
управител е орган на държавна изпълнителна власт, с териториална компетентност
/по арг. чл.19, ал.3, т.1 от Закона за администрацията/. Съгласно чл.29, ал.1 от Закона за
администрацията областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт
в областта, който осъществява държавното управление по места. Съгласно чл.29,
ал.2 от Закона за администрацията при осъществяването на своята дейност в
качеството му на областен управител, В.П. е бил подпомаган от заместник
областни управители и областна администрация.
По
силата на чл. 18, ал. 6 от Конституцията, държавните имоти се стопанисват и
управляват в интерес на гражданите и обществото.
По
силата на разпоредбите на чл.31, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за администрацията и
чл.7, ал.1, т.4 от Устройствения правилник на областните администрации,
областният управител отговарял за опазването и защитата на държавната
собственост и е задължен да осигурява спазването на законността на територията
на областта. Разпоредбата на чл.14, ал.2 от Закона за държавната собственост
предвижда задължение за областния управител да управлява имотите и вещите -
държавна собственост, в съответствието с предназначението им за нуждите, за
които са предоставени, с грижата на добър стопанин.
Подсъдимият
П. е предаден на съд за това , че не е положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването
на повереното му имущество - предоставените на областна администрация на област
София бюджетни средства за 2016г., което довело до разпиляване на имуществото,
а именно пари на областна администрация на област София в размер на 13 339.20
лева с ДДС. Според обвинението, без да е необходимо за нуждите на областна
администрация на област София, на 30.12.2015г. същият е сключил договор за
„Осигуряване на транспортна услуга“ чрез предоставяне на високопроходим
автомобил и шофьор, като от това е последвало разпиляване на имущество - пари в
размер на 13 339.20 лева с ДДС /тринадесет хиляди триста тридесет и девет лева
и двадесет стотинки/ с включен ДДС.
Наред
с особеното качество на субекта - длъжностно лице за реализиране на престъпния
състав на чл. 219 , ал. 1 НК е необходимо наличието на други свойства или
взаимоотношения на субекта с обекта или предмета на посегателство. От
възложените права и задължения на субекта, отношението му към обекта или
предмета на посегателство зависят формите и съдържанието на изпълнителното
деяние-„неполагане на достатъчно грижи“. Неположените достатъчно грижи се
оценяват конкретно с оглед на правата и задълженията, които длъжностното лице е
имало, на условията, мястото, обстановката и времето, при които е работило.
Изпълнителното деяние (неполагането на достатъчно грижи) е свързано с
преценката за констатирани нарушения или неизпълнения на конкретни права и
задължения на длъжностното лице, произтичащи от нормативни актове, безспорни
положения от науката, общопризнати такива и т.н. за съответната стопанска
област. При установено несъобразяване на дееца с очертаните изисквания и
съществуваща причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, е
осъществен състава на престъплението "безстопанственост".
В
конкретната хипотеза изпълнителното деяние (неполагането на достатъчно грижи) е
свързано с преценката за допуснати нарушения или неизпълнения на конкретни
права и задължения на длъжностното лице, произтичащи от нормативни актове,
договори, заповеди, правилници.
Престъплението
по чл. 219, ал. 1 от НК е резултатно. То е довършено с настъпване на престъпния
резултат – значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или
други значителни щети за предприятието или стопанството. Ако липсва щета, няма
и престъпление поради несъставомерност на деянието.
При
несъобразяване на особения субект с очертаните изисквания и съществуваща
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици - повреда или
унищожаване на вещ /частично накърняване на нейната субстанция или засягането й
до степен да бъде напълно негодна/, разпиляване на имущество /то не може да се
ползва по предназначение или не е на разположение на стопанската организация/,
и други значителни имуществени щети за предприятието или за стопанството; и при
доказана вина в предписаните форми е консумиран визираният престъпен състав.“
/и Решение № 304/2013 г., НД № 958/2013 г., II НО на ВКС/. Вредите по см. на
чл. 219 от НК са имуществени. Освен това, те трябва да са значителни, а не
обикновени, тъй като в последния случай няма да е налице съставомерно деяние.
ВС приема, че при определяне на абсолютния размер на тези щети следва да се
изхожда на първо място от реално причинените вреди, т.е. това са при
унищожаване на имуществото – стойността на унищоженото имущество по пазарни
цени към момента на деянието; при увредено имущество – размера на средствата необходими
за неговото възстановяване. Пропуснатите ползи не се вземат предвид при
определяне размера на щетата. Към реално настъпилите вреди следва да се
прибавят и платени лихви, неустойки, глоби, имуществени санкции и др. От така определената сума следва да се
приспадне стойността на материалите, които могат да се използват от повреденото
или унищожено имущество.
По договора за ползване на
транспортна услуга
Към
месец декември 2015г. областна администрация на област София разполагала със
следните превозни средства в технически изправно състояние – 2 леки автомобила
марка „БМВ“, лек автомобил „Форд“„Мондео“ и лек автомобил „Фолксваген Пасат“.
Подсъдимият П. ползвал лек автомобил марка „БМВ“.
Със
заповед от 23.12.2015 г. г-н П. назначил комисия със задачата да съберат,
изследват, оценят и класират ценови оферти за възлагане на обществена поръчка
по ЗОП за извършване посредством месечен абонамент за предоставяне на
транспортна услуга през зимния период от месец октомври 2015г. до месец
април/май 2016г., чрез високопроходим автомобил за нуждите на администрацията.
След проведента процедура по ЗОП и класиране на участниците, на 30.12.2015г. в
гр.София между областна администрация на област София и търговското дружество „***“
ЕООД, представлявано от управителя Ивайло Пенков, бил сключен договор за
осигуряване на транспортна услуга чрез предоставяне на високопроходим автомобил
заедно с шофьор за нуждите на изпълнение правомощията на областния управител на
област София през зимния период
В
настоящия случай, за да бъде ангажирана отговорността на подсъдимия, необходимо
е да се установи дали към момента на сключването на договора, е съществувала
твърдяната от обвинението липса на стопанска необходимост и обоснованост от
сключването на инкриминирания договор. По делото са събрани множество доказателства –
гласни и писмени, от които се установява по един безспорен и категоричен начин
съществуването към момента на сключването на договора на необходимост от
сключването на такъв договор. Многократно са изпращани молби до Министъра на
финансите, за отпускането на такъв автомобил за нуждите на областната
администрация, но такъв не е бил предоставен, а в същото време е съществувала
невъзможността за посещаване на обекти находящи се на трудно достъпни места,
което е било абсолютно наложително за областния управител и е било свързано с
ежедневното осъществяване на служебните му задължения, с оглед заеманата от
него длъжност.
Нуждата
от високопроходим автомобил се установи по категоричен начин от показанията на
свидетелите Т.М.Н., К.К., и Р.Т..
Необходимостта
от високопроходим автомобил се установява от събраните и приети по делото
писмени доказателства. Те от една страна установяват необходимостта от
автомобили на областната администрация от автомобили, от друга страна, че
нужните им автомобили не са били предоставени, което е породило необходимостта
от друго решение. Това са писмата приложени по делото месец 12.2014 и от месец
03.2015 г., адресирани до Министерство на финансите, с които е поискано
предоставянето на високопроходими автомобили, в които подробно е описана
необходимостта обусловена от функциите на областния управител, свързани с
обследване и оглед на засегнати обекти, като реки, язовири и други обекти,
както и от задълженията за предотвратяване, овладяване и преодоляване на
негативните последствия от природни явления или човешка дейност, които
надхвърлят капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по
защита на обществото. По делото е наличен доклад от 15.12.2015 г. на главния
секретар Р.Т., от който става ясно, че след като не са получили нужния
високопроходим автомобил от Министерство на финансите, същата е предложила за
зимния период – в месеците от месец октомври до месец май, да бъде осигурена
транспортна услуга за целите на администрацията по реда на ЗОП. Тоест, от този
доклад става ясно, че проведената процедура за наемана на високопроходим
автомобил е проведена по инициатива на главния секретар Р.Т..
По
безспорен начин е доказано,че е съществувала нужда от високопроходим автомобил
за изпълнение на задълженията на подсъдимият П. в качеството му на областен
управител на област София.
Сключеният
договор е в резултат на проведена процедура по ЗОП .Твърденията за опороченост
на проведената процедура не могат да бъдат споделени от съдебният състав
.Липсват конкретни доказателства за предварително предопределен избор на
победител в проведената процедура.Конкретната фирма с която да се сключи
договор за транспортна услуга е предложила най- ниска цена .
Не
са допуснати неизпълнение или конкретно нарушение или неизпълнения на конкретни
права и задължения на длъжностното лице, произтичащи от нормативни актове,
договори, заповеди, правилници.
Посочените разпоредби на чл.7, ал.1, т.3 и т.4 от Закона
за финансовото управление и контрол в публичния сектор – „Ръководителите на
организациите по чл. 2 отговарят за планирането, управлението и отчитането на
публичните средства с оглед постигане на целите на организациите и спазването
на принципите за добро финансово управление и прозрачност на публичните
средства, както и за законосъобразното им управление и разходване“ и на чл.7,
ал.1, т.25 от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на областните администрации – „Областният
управител отговаря за осъществяването на финансовото управление и контрол във
всички ръководени от него програми, дейности и процеси при спазване на
принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност“ са
общи и от доказателствата по делото не се установява конкретно действие на
подсъдимия П. с което да ги е нарушил.
На
следващо място, според обвинението, сумата, платена в изпълнение на сключения
договор, представлява разпиляване на имущество.
Тук следва да се има предвид, че ако тази сума е платена в изпълнение на
договора, от правна гледна точка това не може да се разглежда като разпиляване
по смисъла на чл. 219, ал. 1 от НК по следните съображения:
На
първо място, защото сключеният договор съдържа права и задължения и за двете
страни и на следващо място, ако плащането на сумата е представлявало изпълнение
на задължението на Областната администрация за плащането на цената по договора,
не може да се разглежда като разпиляване, защото имуществото е установено по
основание и по размер.
Наказателноправно
релевантната причинна връзка е тази между деянията и факта на сключването на
договора.
Установено
е , че е съществувала стопанска необходимост от такъв автомобил.
Не
се установиха действия или бездействия на подсъдимият В.П. , които да са в
причинна връзка с настъпила щета. Посочените от прокуратурата „действия“ на
подсъдимият, дори да се приеме , че са извършени не са основание за плащане и
не могат да доведат до настъпването на щета.
Абсолютно
необходим обективен признак за съставомерността на престъплението по чл. 219,
ал. 1 от НК е наличието на причинна връзка между деянието и последвалите
общественоопасни последици. Необходимо е да се установи, че последиците са
настъпили именно поради неположените достатъчни грижи от страна на дееца.
Съдът
счита, че действията на подсъдимия П. не доказват наличието на умисъл от
субективна страна. Наличието на умисъл изисква подсъдимият да е съзнавал, че областната администрация
няма необходимост от наемане на високопроходим автомобил. Доказателствата са в
подкрепа на обратния извод. От волева
гледна точка, трябва да са налични доказателства по делото, които да налагат
или извода, че подсъдимия пряко е целял предизвикването на резултата от
престъплението или в случай, че претендираната форма на вина е евентуален умисъл,
че в преследване на друга цел му е било безразлично, че държавата ще претърпи вреди в размер на платената по
договора цена. В конкретния случай такива доказателства в хода на проведеното
съдебно следствие категорично не бяха събрани.
Съдебният
състав подложи на внимателен анализ факта , че инкриминирания автомобил е
предмет на сделка между фирмата на брата на подс.П. и търговското дружество страна
по договора за предоставяне на транспортна услуга . Установената от
доказателствата връзка на брата с процесния автомобил и изследваните отношения
между двете търговски дружества във тази връзка не влияят върху наказателно
правната преценка на съставомерните признаци на инкриминираното деяние.
Поради изложените доводи , съдът
прие , че описаното в този пункт на обвинението е несъставомерно по
чл.219,ал.3вр.ал.1 от НК от обективна и субективна страна.
По договор за продажба на апартамент , находящ се в гр.
София, ул. „***“ 19 .
Относно
второто престъпно деяние, част от повдигнатото обвинение по отношение на
подсъдимия В.П. с правна квалификация по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е за
това, че подс. е утвърдил оценката по оценителски доклад на А“ ООД, за която,
според прокуратурата същият следва да е знаел, че не отразява действителната
пазарна оценка, и издал заповед за откриване на процедура за провеждане на търг
с явно наддаване за този недвижим имот. Според формулировката на обвинението,
от поведението на подсъдимия П. са настъпили значителни щети за Българската
държава в размер на 105 100 лева, които според прокуратурата съставляват
разликата между двете оценки при
процедурата зап продажба на инкриминирания апартамент.
„***" ООД е извършил
пазарна оценка на описания недвижим имот , която възлизала на 336 400.00 лева. Последвала оценка,
представена от „А" ООД, в която е определена пазарна стойност на имота в
размер на 226 700.00 лева.Оценени са и направените подобрения.
Съдът
счита, че не са събрани доказателства за незаконосъобразни действия от подс.П.
при провеждане на процедурата по продажба на посочения апартамент.
В
тази връзка релевантни за становището на съдебния състава са следните правни
действия :
С
Протокол за предаване и приемане на недвижим имот - частна държавна собственост
от 18.11.2015г. е било извършено фактическо предаване от МВР и приемане от
областната администрация на София област на апартамент № 25, находящ се на
ул."***" №19, бл.156.
Този
апартамент е бил продаден от МВР на свидетеля В.П. през 2006г.. След проверка
от Дирекция "Инспекторат на МВР" се установило, че свидетелят нямал
право да го закупи, започнали съдебни дела, като в крайна сметка
свидетелятПетров трябвало да освободи апартамента.
Със
Заповед РД-15-013/25.01.2016г. г-н П. е възложил на „***" ООД да извърши
пазарна оценка на описания недвижим имот. Представител на дружеството изготвил
и представил оценителски доклад, съгласно който пазарната стойност на описания
недвижимия имот възлизала на 336 400.00 лева.
След
като на 04.02.2016г. комисия е разгледала представения от „***" ООД
оценителски доклад след заседанието на комисията, нейният председател и зам.
областен управител на област София – свидетелят Т.Н., поставил резолюция „Да се
превъзложи оценката по т.2". Именно въз основа на тази препоръка от страна
на зам.-областния управител и председател на комисията за избор на оценител,
г-н П. поставил резолюция да бъде превъзложена оценката.Оценката на „***"
ООД не е била утвърдена от подсъдимия.
Със
Заповед от 08.02.2016 г. В.П. е
превъзложил на А” ООД оценката на същия недвижим имот .
Видно
от Протокол от 10.02.2016 г. комисия в състав: свидетелят Т.Н., свидетелката Р.Т.
свидетелката П.С., е разгледала представения оценителски доклад на „А” ООД и е
предложила да бъде утвърден. Оценката,
представена от „А" ООД, в която е определена пазарна стойност на имота в
размер на 226 700.00 лева и по предложение на комисията, същата е била
утвърдена от г-н В.П.. В последствие със Заповед от 19.02. 2016 г. г-н П. е
открил процедура за провеждане на търг с
явно наддаване за продажба на процесното жилище определйки начална тръжна цена
на имота в размер на 226 700.00 лева на базата на оценката на А” ООД
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че със заповед от
19.02.2016 г. на областния управител на област София, е открита процедура за
провеждане на търг с явно наддаване за продажбата на това жилище, при обявена
начална тръжна цена от 226 700.00 лева – цена над данъчната оценка на имота,
която е в размер на 191 963. 80 лева, тоест, спазени са нормативните изисквания
за определяне на началната тръжна цена и процедурата е проведена
законосъобразно. При преценката дали и доколко е целесъобразна, следва да се
вземат предвид следните обстоятелства, установени по делото:
По
отношение на оценката, изготвена от А” ООД, са налице свидетелски показания. От
разпита на свидетелката Р.Х.П., изготвила този оценителски доклад, се
установява, че същата е изготвена, като е направено сравнение с реални пазарни
сключени сделки. За целта са ползвани представени на оценителя от областната
управа нотариални актове от Агенцията по вписванията за вече извършени сделки в
района на „Жолио Кюри“ в кв. Изток. От тези имоти оценителят е избрал
най-близките до оценявания три имота, които са в близост като местоположение и
квадратура. За оценка на недвижимия имот са използвани три метода- вещен,
приходен и сравнителен. Оценката на апартамента е направена към шпакловка и
замазка. Отделно е изчислена стойността
на направените подобрения към момента на оценката. Тоест, в съдебно заседание
оценителят обоснова подробно начинът на определяне на посочената в доклада
пазарна стойност на имота. Оценителят е извършил оглед на имота и се е запознал
с описа на направените подобрения.
В
условията за провеждане на търг приложени по делото, е описано подробно, че в
жилището има направени подобрения от трето лице, като стойността на извършените
ремонтно – довършителни работи възлизат на 287 119.00 лева, която стойност е
определена от независим оценител. Тази стойност на подобренията е следвало да
бъде взета предвид, при определяне на началната тръжна цена, доколкото за областната
управа е съществувало задължението за
изплащане на тези подобрения на лицето, което ги е направило, а в случай на
продажбата на този имот – съответно за неговия купувач.
Съгласно
чл. 8, ал.3 от Закона за независимите оценители, становището на независимия
оценител не е задължително за възложителя, тъй като оценката представлява
заключение за стойността на имота, а не за цената му. Не съществува нормативно
уредено задължение за възложителя да приеме едно или друго становище, същият е
свободен да прецени каква продажна цена ще бъде определена, в случая – каква да
бъде началната тръжна цена. В крайна сметка тръжната процедура била проведена
по законоустановения ред за това и сформираната комисия единодушно е предложила
на подсъдимия П. да обяви лицето В.И.П. за спечелил търга за продажба на
държавното жилище.
Първата
оценка е извършена на основата само на
писмени доказателства по делото и описи, без да е извършен оглед на имота и в
нея фигурират движими.
Подсъдимият
П. се е съобразил с предложението на своя заместник и председател на комисията
по приемане на оценката.
Няма
конкретни доказателства за близки отношения между подсъдимия и св.В.П. . Единственото
установено е , че двамата в служебно качество.
Продажбата
на това жилище се е случила по законова процедура - търг с явно наддаване. При проведения търг са участвали още три лица и
не е имало никаква обективна или субективна пречка да се постигне пазарна цена на имота.
В
хода на проведеното съдебно следствие не се установиха доказателства за
опороченост и нагласеност на проведената тръжна процедура. Не са налични
доказателства за предопределеност на изхода от проведения търг.
Стойността
на подобренията не могат да бъдат вменени като отговорност на подсъдимия защото
са оценени от лицензиран оценител и неговата оценка е приета от надлежно
назначена комисия.
Подсъдимият
П. е взел решение за продажбата чрез търг с явно наддаване. Тази процедура
осигурява в най- пълна степен пазарния принцип и предполага достигането на
реалната пазарна цена.
Договорът
за продажба на процесния апартамент е сключен с лицето , което е предложило
най- висока цена.
Описаните
действия на подс.П. не могат да се квалифицират като -„неполагане на достатъчно
грижи“. Неположените достатъчно грижи се оценяват конкретно с оглед на правата
и задълженията, които длъжностното лице е имало, на условията, мястото,
обстановката и времето, при които е работило. Изпълнителното деяние
(неполагането на достатъчно грижи) е свързано с преценката за констатирани
нарушения или неизпълнения на конкретни права и задължения на длъжностното
лице, произтичащи от нормативни актове, безспорни положения от науката,
общопризнати такива и т.н. за съответната стопанска област.
Съдебният
състав не може да мотивира извод за конкретно нарушение , извършено от
подсъдимия.
Посочените
в обвинението текстове на на чл.31, ал.1, т.3 от Закон за администрацията ,
чл.7, ал.1, т.4 от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на областните администрации и чл.14,
ал.2 от Закона за държавната собственост преписват дължимо поведение , но не
вменяват такива конкретни задължение за които е възможно да се направи извод ,
че са нарушени. Изпълнителното
деяние (неполагането на достатъчно грижи) е свързано с преценката за
констатирани нарушения или неизпълнения на конкретни права и задължения на
длъжностното лице, произтичащи от нормативни актове, безспорни положения от
науката, общопризнати такива и т.н. за съответната стопанска област.
От
субективна страна, престъплението би било умишлено ако може да се установи от
доказателствата по делото каква е била целта на субекта на престъплението. Ако
целта не бъде доказана, невъзможно би било да се определи отношението на дееца
към престъпния резултат, какъвто е настоящия случай. Това означава, че
умишлената форма на вина не е доказана по делото, което обосновава липсата на
субективни признаци от състава на престъплението безстопанственост и обосновава
постановяването на оправдателен съдебен акт.
Поради
изложеното , съдът постанови оправдателна присъда по конкретното обвинение.
Относно
обвинението по чл.260, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Престъплението е резултатно и
увреждащо. Произтичащата от поведението щета /не и пропусната полза/ настъпва с
реализирането на сделка с неправилно оцененото имущество /Решение № 78/2009 г.
по НД № 27/2009 г., НК, I НО на ВКС/.
Въпреки систематичното си място,
престъплението не е само „данъчно“ и извършването му може да засегне различни
сфери, чийто общо родов обект са финансовите устои на държавата /Решение №
127/2006 г. по НД № 744/2005 г., I НО на ВКС/.
„Субект на престъплението по чл.
260, ал.1 НК е лицензирания оценител. Лицензията /лицензът/ е специално
разрешение /позволение/, издавано от държавни органи за определена дейност на
физически лица“. /Решение № 127/2006 г., I НО, ВКС/.
Понятието „лицензиран оценител“
има своята легална дефиниция в Закона за приватизация и следприватизационен
контрол и според нея „лицензиран оценител“ е лице, получило лиценз по реда на
чл. 26, ал.5 от закона. За съставомерността на престъпленията по чл. 260, ал.1 НК се изисква пряк умисъл. /Решение № 79/11.04.2011 г. по ВНОХД № 108/2011 г.,
НО, VIIсъстав на АС – София/.
Подсъдимата Ю.Л.Д. - Ц
притежавала сертификат за оценка на недвижими имоти с рег. № ********* от
14.12.2009 г. вписана като специализиран състав в дружество на независим
оценител „***“ ООД със сертификат рег. № ********* / 01.12.2015 г., издаден от
Камарата на независимите оценители. На нея и преди това било възлагано от
Областната администрация да изготвя оценки.
С протокол №14 / 13.04.2016 г.
Комисията за избор на оценители и възлагане на пазарни оценки, назначена със
заповед № РД-15-057 / 07.03.2016 г. предложила изготвянето на оценка на имоти –
частна държавна собственост по административни преписки № 4704 / 146, №4704 /
147 и 4704 / 148 от 2015 г. да се възложи на
„***" ООД.
Със заповед № РД-15-077 /
14.04.2016 г. подсъдимият П. възложил на ,,***" ООД да изготвят и
представят пазарни оценки на недвижими имоти – частна държавна собственост по
съставените актове за собственост. Съгласно критериите на възложителя, оценките
трябвало да бъдат съобразени с устройствената зона, максималните параметри на
застрояване по действащите ПУП и ОУП /това било приетият ПУП по протокол 538 на
СОС/.
На 25 април 2016 г., подсъдимата Д.
изготвила и предала експертните оценки за определяне пазарната стойност на
трите поземлени имота. В докладите Д. изложила описание и характеристики на
имотите, като изрично е записала, че оценката е съобразена с изработения ПУП
одобрен с Решение № 538 по Протокол № 86 / 23.07.2015 г. на СОС.
Заключението на вещото лице може да се яви
невярно в две посоки: 1/когато в него неправилно /изцяло или частично/ са
отразени конкретните обстоятелства, които служат като основа на изводите му и
2/ когато, макар тези обстоятелства да са отразени правилно, съдържащите се в
него изводи са в несъответствие със съответните принципи и закономерности,
поради което самото заключение се явява неправилно. Иначе казано, заключението е невярно, когато 1/отразява неистина относно
фактите, на които се основава или когато 2/съдържа неправилен извод по
поставения въпрос. При това неистината
може да засяга цялата фактическа основа на заключението или само отделни факти.
Подсъдимата е годен субект на
престъплението по чл.260 от НК.
По отношение на дадените от нея
три оценки , съдът не споделя обвинителната теза. Обвинението е повдигнто на
база на заключението на вещото лице П. , което съдът не кредитира с доверието
си.В тази връзка са изложени подробни мотиви.Основната причина за това е неотчитането
от в.л. П. на спецификата на оценяваните имоти.Приложените строителни
коефиценти са обобщени за Зона – Център и доказателствата по делото сочат, че
те могат да послужат за оразмеряване на техническата инфраструктура , но не и
за реални коефиценти приложими към инкриминираните имоти.
Кредитираното от съда заключение
, изготвено от вещото лице Н. подкрепя заключението на подсъдимата Ц. Това е
основанието на съдебният състав да приеме,че подсъдимата не е осъществила
състава на престъпление по чл.260 от НК и да я оправдае по така повдигнатото
обвинение.
При изготвената оценка са
използвани строителните параметри за кв.532 и същите са намалени поради
установените специфики на трите поземлени имота.Ц е взела под внимание , че
строителния потенциал на имотите е реализиран и към момента на изготвяне на
оценката не е могло да се извършва каквото й да е застрояване,пристрояване и
надстрояване.
Осъществяването на състава на
чл.260 НК изисква извършителят да е действал при условията на „пряк умисъл „ по
чл.11,ал.2 НК.
Не са налични доказателства в
посока на умишлени действия от лицензирания оценител за даване на конкретно
заключение.
Процедурата по избор на оценител
и възлагане на оценката е проведена от определена със заповед комисия .
Поради изложените съображения,
съдът оправда подсъдимата Ц по това обвинение.
Основен принцип на съвременния
наказателен процес е, че обвинението следва да бъде безспорно доказано, а
присъдата не може да се основава на предположения – чл. 303 НПК. Тежестта на
доказване на обвинението в наказателния процес пада изцяло върху прокурора и
разследващите органи (включително и относно субективната страна), а в закона
изрично е посочено, че обвиняемият няма задължение да доказва, че е невинен.
Като съобрази всичко изложено от правна страна, съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 304 НПК за оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения. За постановяването на осъдителна
присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират
категоричното убеждение на членовете на съдебния състав за виновността на
подсъдимите. С Решение № 149 от
11.III.1969 г. по н. д. № 70/69 г., I н. о. , ВС сочи че: вероятността „…не
може да създаде твърдото и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно
убеждение на съда за виновност на подсъдимия.
Необходими са положителни доказателства, които да правят извода на съда
единствено възможен и да изключват какъвто и да било противен извод”. Т.е.
осъдителната присъда не може да почива на вероятности и предположения, в
какъвто смисъл е и чл.303 ал.2 от НПК. За да бъде признат подсъдимият за
виновен, следва да са налице такива доказателства, които по несъмнен начин да
установяват всички елементи на състава на инкриминираното престъпление. Когато
такива доказателства липсват, за съда е налице само една правна възможност и тя
е да признае този подсъдим за невинен и да постанови оправдателна присъда. За
постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства,
годни да мотивират категоричното убеждение на членовете на съдебния състав за
виновността на подсъдимите. Отсъствието на такива налага единствения и правилен
извод, че извършването на престъпление не е доказано по несъмнен начин, което
налага признаването на подсъдимият за
невинен и неговото оправдаване.
С изложените мотиви , съдът оправда
подсъдимите по повдигнатите им обвинения.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.190,ал.1 от НПК Съдът постанови направените по делото разноски в
размер– 4 656, 12 лв. по досъдебното производство и направените по делото
разноски в размер на 2800 лв от
съдебното производство , остават за сметка на държавата.да останат за сметка на
държавата.
Мотивиран от горните съображения
съдът постанови присъдата си.
Председател: