Решение по адм. дело №2214/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

А. Х. Я., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.6, представляван от адвокат И. В.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-1380435 от 17.09.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), [населено място], с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.“з“, бб) от ЗДвП- “временно отнемане на СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство) на водач, който е извършил нарушение по чл.178ж, ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“.

Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- В. И. И.- мл. автоконтрольор в С“ПП“ в ОД на МВР – ***, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не дава заключение по жалбата.

Първоначално по жалбата на Я. е образувано административно дело №1170 по описа на Административен съд- Пазарджик за 2025г., XVI-ти състав.

С Определение №4401 от 03.10.2025г. производството по дело №1170/2025г. се прекратява и делото се изпраща по подсъдност на Административен съд- Пловдив, за което е образувано настоящето дело.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”3”, бб) от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 10, лист 6, дело №1170/2025г.) е получен от жалбоподателя Я. на 17.09.2025г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 2-5, дело №1170/2025г.) е подадена в Административен съд- Пазарджик, посредством пощенски оператор SPEEDY (“СПИДИ“ АД), като пратката, съдържаща жалбата, постъпва при оператора на 25.09.2025г., видно от товарителница с №51801268518 (лист 10, дело №1170/2025г.), или в рамките на законоустановения срок.

Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.09.2025г. ответникът по делото В. И. И. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GА, АКТ №*** (лист 11, лист 7, дело №1170/2025г.), против жалбоподателя Я..

Според посочения АУАН, на 17.09.2025г., около 16:06ч. на автомагистрала (АМ) “Тракия“, км.106, на територията на област Пазарджик, е прието за установено, че Я. управлява моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС ЦЛА 250“, с Рег.№[рег. номер], собственост на “НАЯ“ ЕООД, [ЕИК], в посока към гр. София. Прието е за установено, че управляваният от Я. автомобил се движи в лентата за принудително спиране, както и че извършва маневра изпреварване от дясната страна на изпреварваното МПС.

С деянията си Я. е нарушил виновно чл.58, т.4, пр.2 от ЗДвП (движи се в платното за принудително спиране на автомагистрала) и чл.41, ал.1 от ЗДвП (изпреварва пътно превозно средство (ППС) не от лявата страна).

Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя Я. е иззето СУМПС с №****.

Видно от съдържанието на акта, същият е подписан от жалбоподателя Я. за “нарушител“ и е вписано “ИМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ, КОИТО ЩЕ ПРЕДСТАВЯ В ПИСМЕН ВИД“.

Процесният АУАН е съставен в присъствието на свидетелите Б.-М. П. С. и А. К. П., за които е отразено, че са очевидци.

Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената заповед, като в заповедта е отразено, че управляваният от Я. автомобил се движи в посока към гр. Пловдив.

Освен това, като доказателство по делото е прието заверено копие на Сведение **** от ***г. (лист 14) на В. И., според което сведение, на 17.09.2025г. е в наряд за времето от 07:00ч. до 19:00ч. с мл. инсп. А. Ч.. Около 16:10ч. на 17.09.2025г. е получен сигнал за рисково шофиране на л.а. Мерцедес ЦЛА 250, с рег.№[рег. номер]. Малко след сигнала автомобилът е установен, спрян е на място, (където) са и свидетелите- очевидци на нарушението. Извършена е справка на водача, тестван е за алкохол и НВ (наркотични вещества), пробите от които са отрицателни. Съставен е АУАН по показанията на двамата свидетелите и е отнето СУМПС на водача за нарушение на чл.58, т.4, пр.2 от ЗДвП. Като актосъставител, И. се позовава на думите на двамата свидетели, не е очевидец. Свидетелите твърдят, че Я. ги е изпреварил от дясната страна в аварийната лента.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е установено по категоричен начин мястото на извършване на нарушението по чл.58, т.4 от ЗДвП, доколкото в процесния АУАН за посока на движение на управлявания от Я. автомобил е вписано „към  гр.. София“, а в оспорената по делото заповед за посока на движение на управлявания от Я. автомобил е вписано „към гр. Пловдив".

Също така, като място на извършване на нарушението е посочено км.106 от АМ “Тракия“, без да има по-точна конкретизация на участъка от км.106 на автомагистралата, като границата между областите Пловдив и Пазарджик преминава между км.106 и км.107 от АМ “Тракия“.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 19-20) на министър на вътрешните работи, с която се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (неприложена по делото), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №312з-2296 от 11.09.2025г. (листи 21-22) на директор на ОД на МВР – Пазарджик, с която заповед служители, заемащи длъжността “Младши автоконтрольор II-I степен“ в сектор “пътна полиция“ към отдел “Охранителна полиция“ и Районните управления при Областна дирекция на МВР – ****, са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, 2б, т.4, т.5, б.“а”, т.6 и т.7 от ЗДвП (точка 1.7. от заповедта), съобразно тяхната компетентност.

Макар в жалбата да няма изрично направено възражение относно териториалната компетентност на ответника по делото, доколкото в процесния АУАН и в оспорената заповед няма направена конкретизация на участъка от км.106 на АМ “Тракия“, в който участък се твърди Я. да е извършил нарушение по чл.58, т.4, пр.2 от ЗДвП, респективно на територията на област Пазарджик или на територията на област Пловдив е извършено нарушението, то настоящият състав на съда намира, че са препятствани правата на жалбоподателя, а така също е препятстван и съдебният контрол.

Предвид гореизложеното, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, оспорената по делото заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който следва да бъде отменен.

А предвид очерталия си изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и такива следва да му бъдат присъдени до размера, в който са доказано направени.

За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорената заповед, каквото в случая се явява ОД на МВР – Пазарджик.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-**** от ****г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор “Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР - ****, с която на А. Х. Я., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з“, бб) от ЗДвП- “временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.178ж, ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на А. Х. Я., [ЕГН], сумата от общо 610,00 (шестстотин и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.