Присъда по дело №743/2021 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ
ЯРП е предявила обвинение против Г. С. П. от с**** за престъпление по чл.343, ал.1,
буква „б“ във вр. с чл.342, ал. 1 от НК.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така,
както е по обвинителният акт. Намира същото за безспорно доказано от събраните по делото
доказателства и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Счита, че следва да се
приложи чл.78а от НК при определяне на наказанието на подсъдимия, понеже са налице и
трите кумулативни предпоставки за това, а именно: за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, подсъдимият не е освобождаван от
наказателна отговорност, не е осъждан за престъпление от общ характер, от престъплението
няма причинени имуществени вреди. Моли, да му бъде определено административно
наказание глоба в размер на 1500 лв. и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от
една година.
По делото няма конституиран частен обвинител и граждански ищец, тъй като същото се
разглежда по реда на глава 28 от НПК.
Подсъдимия П. редовно призован явява се лично и с редовно упълномощен защитник-
адвокат.Признава се за виновен и дава кратки обяснения по обвинението. Изразява
съжаление за случилото се и моли съда да му бъде наложено минимално наказание и да не
бъден лишаван от право да управлява МПС.Упълномощеният му защитник не оспорва
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка.Солидаризира се със становището на
прокурора ,че са налице условията на чл.78а от НК за освобождаване на подзащитния му от
наказателна отговорност, но счита че наказанието му следва да бъде в минимален
размер.Изтъква ,че по делото са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятелства,
като е налице и съществен принос от страна на пострадалия за настъпилото произшествие.
Моли съда подсъдимия да не бъден лишен от право да управлява МПС, каквато
възможност предвижда разпоредбата на чл.78,ал.4 от НК, тъй като работи като шофьор и
това би го оставило без трудови доходи.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия П. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС с **** категория А
М В АМ.Същият работи като шофьор в фирма“Блясък“ гр.Ямбол.
На 19.11.2020г. около 18:00 часа в гр.Ямбол,на ул.“Обходен път Запад“ в посока с.Безмер
подс.П. управлявал собствения си лек автомобил „Пежо - 407 SW“ с рег.№ У 1886
АР.Движението на автомобила се осъществявало с около 72 км/час,при оптимални нощни
условия на светлините на фаровете, на суха асфалтова настилка.В процеса на движение
автомобилът,управляван от подс.П. достигнал до отбивката / в ляво от околовръстен
път“Запад“/,водеща към бивше АРЗ. От тази позиция по същото време и при същите пътни
и атмосферни условия пострадалият И. Н. Ч. от гр.Ямбол бутайки велосипеда си от своята
лява страна, предприел пресичане на пътното платно от ляво-надясно, спрямо посоката на
движение на управлявания от подс.П. лек автомобил.По свидетеля Ч. нямало
светлоотразителни елементи,като единствено върху кормилото и в предната и задната част
на каплите на бутания от него велосипед имало светлоотразителен елемент.
Малко преди сблъсъка на ул. „Обходен път Запад“,непосредствено след кръстовището на
ул. „Обходен път Запад“, с ул.“Индустриална“ в посока изхода за с.Безмер, подс. П.
забелязал пешеходец върху пътното платно-пострадалия Ч., след което подс.П. реагирал на
опасността,като задействал аварийно спирачната уредба на управлявания автомобил.
1

Независимо от предприетите усилия на подс.П. да спре управлявания автомобил, последвал
сблъсък между управляваното от него мпс и пострадалия Ч.,като за автомобила ударът бил
челен, съсредоточен в левите му състави.След инициалния контакт с автомобила, тялото на
пострадалия Ч. преминало по предния капак на автомобила, и осъществило сблъсък със
челното стъкло на автомобила,управляван от подс.П..След период на носене на тялото на
пострадалия Ч., същото било изхвърлено напред и наляво,спрямо посоката на движение на
автомобила,управляван от подс.П., след което пострадалия Ч. паднал на настилката.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие бил видян от свидетелите-очевидци А.
А. Д.и М. С.М.,които веднага след осъщественото пътнотранспортно произшествие
позвънили за помощ на тел.112.Малко по-късно пострадалият Ч. бил откаран с линейка до
спешното отделение в МБАЛ“Св.Пантелеймон“гр.Ямбол.
За възникналото пътно - транспортното произшествие /ПТП/ били уведомени органите
на полицията .Пристигналият на място полицейски служител- свид.В. В. изпробвал за
алкохол в кръвта с техническо средство подсъдимия,като пробата била отрицателна.След
пристигане на дежурната група свид.В. посетил и спешното отделение на МБАЛ –Ямбол,
където бил приет пострадалия и също изпробвал за алкохол с техническо средство ,което
отчело 0,69 промила.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява
,че П. е получил субдурален ( под твърдата мозъчна обвивка ) хематом (кръвоизлив),
разположен под конвекситета (изпъкналата повърхност) на лявата голямомозъчна
хемисфера и отток на мозъка ,което е довело до разстройство на здравето , временно опасно
за живота му.
Видно от заключението на назначената по делото авто - техническа експертиза, причина
за настъпване на процесното ПТП е поведението на подс. П., който се е движил със скорост
над разрешената,като същата не е била съобразена и със зоната на осветеност на фаровете
му така ,че да му позволи да реагира адекватно и безаварийно за предотвратяване на пътна
опасност,посредством аварийно спиране.Според ВЛ от инженерно-техническа гледна точка
мерки за недопускане на произшествието е следвало да се предприемат и от пострадалия
пешеходец Ч. - предвид обстоятелствата,при които е предприел пресичане на платното за
движение /нощна тъмнина,липса на локално улично осветление/ същият е следвало да
съобрази навлизането си в платното за движение с наличието на налични МПС по
него,обозначени със светлините на фаровете си.
Видно от справката за съдимост подсъдимия П. е неосъждан.
Горната фактическа обстановка , съдът установи от гласните , писмени доказателства , и
писмените доказателствени средства събрани в хода на досъдебното
производство.Обсъждането и съответно кредитирането на доказателствената съвкупност
събрана в досъдебната фаза на процеса съдебния състав извърши с оглед нормата на чл. 378,
ал.2 НПК, регламентираща едно от изключенията от принципа на непосредственост по чл.
18 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С деянието си пподс.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на на
престъпление по чл3431ал.1 бук.“б“, вр.342,ал.1 от НК,тъй като на 19.11.2020 г., около
18:00 часа в гр. Ямбол, на ул. „Обходен път Запад“, непосредствено след кръстовището на
ул. „Обходен път Запад“, с ул. „Индустриална“, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка и модел „Пежо-407 SW“ с рег. № У 1886 АР, в посока
изхода за с. Безмер, обл. Ямбол, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в;
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73 от ППЗДвП, тъй като избраната от него скорост на движение
на управляваното пътно превозно средство от категория „В“ в населено място е
превишавала максимално допустимата и разрешена скорост от 50 км/ч, вследствие на което
2

е блъснал с автомобила си пресичащия платното за движение пешеходец И. Н. Ч. от гр.
Ямбол, предизвиквайки пътно-транспортно произшествие с което е причинил по
непредпазливост на ИЛ. Н. Ч. от гр. Ямбол средна телесна повреда, изразяваща се в
черепно-мозъчна травма, причинила субдурален хематом, разположен по конвекситета на
лявата голямомозъчна хемисфера и отток на мозъка, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
От обективна страна, въз основа на фактите по делото ,съдът приема ,че подсъдимия П. е
нарушил чл.21,ал.1 от ЗДвП и чл.73 от ППЗДвП. Същият в качеството си на водач е бил
длъжен при управление на МПС в населено място да не превишава нормативно
разрешената скорост от 50 км. /час. Ако беше изпълнил това си задължение като водач ПТП
не би настъпило,тъй като при приложено аварийно спиране е имал практическата
възможност да спре автомобила преди мястото на сблъсък,т. е.нарушението му е в пряка-
причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат- причинените телесни
увреждания на Ч..
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на несъзнавана
непредпазливост, тъй като същия не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен да ги предвиди, за което са го задължавали горепосочените
правила за движение. Безспорно, подсъдимия е могъл и е бил в състояние да предвиди
настъпването им, тъй като, ако бе спазил тези правила и се бе съобразявал с тях, не би
предизвикал настъпване на съставомерния резултат.
Съдът намира обаче ,че е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на
пострадалия Ч., с оглед поведението му като пешеходец .От събраните по делото
доказателства се установява , че той самият е допуснал нарушение на правилата за движение
по пътищата, което е в независима причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен
резултат.Безспорно е,че пострадалия преди да предприеме пресичане на платното за
движение не се е съобразил с приближаващия лек автомобил ,управляван от
подсъдимия,така както го е задължавала разпоредбата на чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП., при
което ако го бе сторил,несъмнено е щял да избегне сблъсъка.Предвид изложеното съдът
прие ,че Ч. има принос за настъпване на резултата и го взе предвид при преценка тежестта
на вината и при определяне размера на наказанието.
Съдът призна подс.П. за невиновен при осъществяването на престъпното деяние,предмет
на обвинението да е нарушил ,чл.20,ал.2 и чл.116 от ЗДвП.Нормата на чл.116 от ЗДвП е
обща, декларативна, а при кумулативно нарушаване на общи и специални
разпоредби,следва да се вменят във вина само специалните,каквито в случая са разпоредбата
на чл.21,ал.1 от ЗДвП и чл.73 от ППЗДвП.
Също така трайната съдебна практика приема, че по начало едновременното приложение
на чл. 20, ал.2 ЗДП и чл. 21, ал.1 ЗДП е несъвместимо. Затова, когато има движение с
неразрешена скорост, както е в настоящия случай, която именно скорост е причина за
възникване на ПТП, е недопустимо приложението на общото правило на чл .20, ал.2 ЗДП.
Затова подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението да е нарушил и чл. 20,ал.2 и
чл.116 от ЗДвП .
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
За извършеното от подсъдимия П. престъпление, Наказателния кодекс предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или пробация.
Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК „Пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева,
когато са налице едновременно следните условия: а) за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е
3

умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е
непредпазливо; б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и в) причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени.
От доказателствата по делото безспорно се установява ,че подсъдимия е неосъждан , а от
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване.. Поради това и при липса на отрицателните предпоставки на ал.7 на чл.78а
от НК ЯРС намира ,че в настоящият случай са налице всички основания за освобождаване
на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При определяне размера на наложеното наказание на подсъдимия съдът взе предвид ,от
една страна сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната и допуснатите две нарушения на
правилата за движение, които обаче не следва се оценяват с решаващо значение при
определяне на наказанието , тъй като са за целия му 16 годишен стаж като водач на МПС
От друга страна като смекчаващи вината обстоятелства в полза на подсъдимия следва да се
отчете , че той е личност с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан, няма
криминални прояви, добри характеристични данни, трудово ангажиран, социално
интегриран, деянието е осъществено в по-леката форма на непредпазлива вина и наличието
на .Предвид изложеното ,съдът определи размера на наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства при минималния предвиден в закона размер, а
имено глоба в размер на 1000 лв.
Съдът, като съобрази изложените по горе смекчаващи вината обстоятелства за
подсъдимия намира, че определените в чл.12 от ЗАНН цели на административното
наказание биха се постигнали в пълна степен, ако не бъде наложено наказание „Лишаване от
право да управлява МПС”, предвидено за извършеното престъпление наред с наказанието
„Лишаване от свобода” , съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.78а ал. 4 от НК. Така
от една страна на дееца ще се предостави възможност да преоцени и коригира поведението
си, а от друга няма да му се отнема възможността да изпълнява и трудовите си задължения,
предвид ,факта че работи като шофьор.
Тъй като обвинението бе доказано, съдът осъди подсъдимия П. да заплати направените
по делото разноски в размер на 972,60лв. в приход на Републиканския бюджет и по сметката
на ОД на МВР гр.Ямбол.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	38
Дата:	27 септември 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия:	Николай Иванов Кирков

Дело:	20212330200743
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 юли 2021 г.

Присъда по дело №743/2021 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите