МОТИВИ ПО НАХД № 1337 ПО
ОПИСА НА КЮСТЕНДИЛСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2019 ГОДИНА
Районна прокуратура – Кюстендил
е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК на обв. Н.С. с
ЕГН: **********, за това, че на 04.04.2019г в гр. Кюстендил, пред сектор „ПП”
при ОД на МВР гр. Кюстендил е потвърдил неистина в писмена декларация –
Декларация по чл.13, т.6 от Наредба №1-157/2002г. на МВР за условията и реда за
издаване на свидетелство за правоуправление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, която по силата на закон-чл.151, ал.5 от Закона за движение
по пътищата се дава пред орган на власт
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава -членка на Европейския съюз - престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК.
В хода на съдебната фаза на
процеса, представителят на РП – Кюстендил поддържа предложението. Счита за безспорно
доказано, че обв. С. е реализирал състава на чл. 313 ал. 1 от НК. Пледира се обв.
С. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание „глоба“ в минимален размер на осн. чл. 78а от НК.
Адв. П. защитник на обвиняемия
сочи, че обвиняемия е двойно гражданство и в процесната декларация е посочил постоянния
си адрес в гр. Кюстендил, ул. „Асен Златаров“ № 6а, а за настоящ адрес е
посочил адреса си в Република Сърбия. Излагат се твърдения за неставомерност на
деянието, защото обичаното пребиваване на обвиняемия не е било в друга държава
членка на ЕС, поради което се моли обв. С. да бъде признат за невиновен.
Обв. С. не се явява в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди всички
доказателства събрани по делото –показанията на свидетелите М.А., С.А., В.Т., заключението
на изготвената съдебно - графологична експертиза, декларация от 04.04.2019г. с
декларатор обв. С., заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин, удостоверения за постоянен и настоящ адрес, справка за
съдимост, справка за пътувания и приобщени като доказателства по делото на
основание чл. 378, ал. 2 от НПК, намери
за установено следното:
На 04.04.2019г. обв. С. се явил в сградата на ОД на
МВР Кюстендил в сектор „Пътна полиция“. По това време на работа във
въпросната структура на МВР била свидетелката М.А. изпълняваща длъжността „технически
изпълнител“. Пред свидетелката А., обв. С. депозирал заявление за
издаване на свидетелство за правоуправление на МПС и към заявлението приложил
декларация по чл.151, ал.5 от ЗДвП, в която
декларирал неверни данни, а именно, че обичайното му пребиваване
е в Република България с постоянен адрес ***. Обв. С. е
съзнавал, че посоченото в декларацията е невярно, защото той никога реално не е
живял на посочения от него адрес в гр. Кюстендил.
Обв. С. саморъчно положил
подписа си срещу графата „декларатор".
Изложената фактическа
обстановка, е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства, които в своето единство
изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена
фактическа обстановка.
От показанията на свид. А. се
установи, че на посочения в инкриминираната декларация - гр. Кюстендил , ул.
„Асен Златаров“ № 6а живее свидетеля А. от 18 години и той заявява, че на
адреса не е живял и не живее лице с името Н.С..
От показанията на свид. Т. се установи,
че живее на гр. Кюстендил , ул. „Асен Златаров“ № 6 заедно със съпругата си от
около 40 години и в другата част на двуфамилната къща живее лицето Бойко
Лазаров Манов, за който свидетеля сочи, че страда от „шизофрения“. Свидетелят
твърди, че на този адрес никога не живяло лице с име Н.С..
При така констатираното,
настоящият състав намери, че обв. Н.С., роден на: ***г.
в гр. Враня, Република Сърбия, с ***гражданство, женен, неосъждан, с висше образование, неосъждан,
безработен, живущ в гр. Враня, Република Сърбия, ул.”Бекана Йованович” №22, ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК.
От обективна страна обв. С. е осъществил изпълнителното деяние по смисъла
на чл. 313, ал. 1 от НК, защото на
04.04.2019г в гр. Кюстендил, пред сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Кюстендил е
потвърдил неистина, че обичайното му местопребиваване е на територията на
Република България, в писмена декларация, която по силата закон - чл.151, ал.5
от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
От субективна
страна обв. С. е извършил деянието умишлено, като е съзнавал, че декларира неистина
в писмена декларация, която по силата на закон /ЗДвП/ се представя пред орган
на власт, респ. е съзнавал обществено описания характер на деянието си,
предвиждал е неговите последици и е искала тяхното настъпване, за да може да
получи СУМПС без да има установено обичайно пребиваване /повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца/ в Република България каквото е изискването
на закона по смисъла на чл.151, ал.5 от ЗДвП.
Извършеното деяние
от обв. С. не се различа от типичните случай на невярно деклариране пред орган
на власт, а дори напротив нормата на чл.151, ал.5 от ЗДвП изрично е въведен
подобен вид деклариране за обичайно установено пребиваване в Република
България, като изискване за издаване на СУМПС и каквато всъщност е била целта
на обв. С., а именно да получи подобен вид официален документ без наличие на
законови предпоставки за издаване.
За престъплението
по чл. 313, ал. 1 от НК законът предвижда наказание до три година лишаване от
свобода или глоба от сто до триста лева.
Обв. С. не е
осъждан към момента на деянието си и не е освобождаван от наказателна
отговорност. От извършеното от него деяние не са настъпили имуществени вреди. Не
е налице някоя от предпоставките на чл. 78а, ал. 7 от НК изключващи
приложението на ал. 1-5 на същата разпоредба. Поради това съдът намира, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК и обв. С. да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 313, ал.
1 от НК.
На обв. С. следва
да се наложи административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на
това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът намира, че
справедливото и достатъчно за осъществяване целите за персонална и генерална
превенция, в случая е административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Няма данни обв. С. от извършване на деянието предмет на делото
до настоящия момента да е извършвал други обществено опасни деяние. Съдът
намира, че към момента на деянието не са налице отегчаващи вината обстоятелства.
Поради изложеното, съдът счита, че за извършеното от обв. С. следва да му бъде
определено административно наказание „глоба“ при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно 1000 /хиляда/ лева.
Обв. Н.С. беше осъден
да заплати по сметка на ОСлО при РУ на МВР – гр.Кюстендил сумата в размер на
37.86 (тридесет
и седем лева и осемдесет и шест стотинки) лева, представляващи разноски
за извършена експертиза.
По изложените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: