О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
23.04. 2019
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети
април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 717 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от *******, ЕИК *******,
гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу Б.С.С., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми
по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК и за осъждане да
заплати неустойка.
Исковете са допустими – налице е интерес от търсената защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на първия съединен иск.
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Договор за мобилни услуги от 10.03.2016 год.;
2.
Общи условия та договор за лизинг за преоставяне на преносим компютър,
телефон или друго устройство на ищеца и Договор за лизинг от 10.03.2016 год.,
сключен между страните,
3.
Приложение – ценова листа за частни клиенти от 10.03.2016 год.;
4.
Запис на заповед от 10.03.2016 год.,
5.
Фактура № **********/15.03.2016 год.;
6.
Фактура № **********/15.04.2016 год. ,
7.
Фактура № **********/15.05.2016 год.,
8.
Фактура № **********/15.06.2016 год.,
9.
Общи условия на *******
от 30.04.2016 год.,
Доказателствени искания, направени от ищеца: да се изиска и приложи ч.гр.д. № 3050/2017 год. на РС
– Лом.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез назначеният при условията на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител, адв. Ф. Г., МАК, счита исковете за допустими, но
неоснователни и ги оспорва както по основание, така и по размер. Счита
установителният иск за нередовен, доколкото не става ясно от формулировката на
ищеца за какъв период е претенцията за доставена, но незаплатена
далекосъобщителна услуга, представляваща главница.
Отрича ищецът да е доставил, а ответникът – да е получил
твърдяните фактурирани услуги.
Доказателствени искания от ответната страна:
1.
Да бъде задължен ищецът да посочи длъжностното лице, негов служител, в
чиито правомощия е било да разпореди прекратяването на доставката на услуги на
ответника след първото просрочие и това лице да бъде разпитано като свидетел.
Писмени доказателства, представени с
отговора на ответника: няма.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.
140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и
допусне доказателствените искания.
Следва да се приложи към настоящото производство ч.гр.д. № 3050/2017 год. на РС – Лом.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 и чл. 232 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от *******, ЕИК *******, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу Б.С.С., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Договор за мобилни услуги от 10.03.2016 год.;
2.
Общи условия та договор за лизинг за преоставяне на преносим компютър,
телефон или друго устройство на ищеца и Договор за лизинг от 10.03.2016 год.,
сключен между страните,
3.
Приложение – ценова листа за частни клиенти от 10.03.2016 год.;
4.
Запис на заповед от 10.03.2016 год.,
5.
Фактура № **********/15.03.2016 год.;
6.
Фактура № **********/15.04.2016 год. ,
7.
Фактура № **********/15.05.2016 год.,
8.
Фактура № **********/15.06.2016 год.,
9.
Общи условия на *******
от 30.04.2016 год.,
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.
№ 3050/2017 год. на РС – Лом
УКАЗВА на ищеца, най-късно в първото открито съдебно заседание да уточни
за кой период от време е претендираната главница в размер на 47,44 лв. по
установителния иск.
ПРИЕМА писменият отговор на ответнинка.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 05.06.2019
г. от 09,30 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
- чл. 79 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между него – с предишно наименование „Космо
България Мобайл“ ООД, ЕИК ********* и ответника, с абонатен номер при Оператора
№ *********, е бил сключен и валидно е действал Договор за мобилни услуги за
мобилен № 0898 231 480 от дата 10.03.2016 год., за срок от 24 месеца, по
програма Стандарт. При възползване от преференциална бонус-схема, ответникът е закупил
на лизинг мобилно устройство, м. TELENOR Smart ІІ Black, на изплащане, на 23 лизингови месесечни вноски от по
3,69 лв./месец, съгласно утвърден погасителен план.
Въз основа на тези договори, ответникът е ползвал
далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.
Издадени са:
1.
Фактура № **********/15.03.2016 год., за отчетен период на потребление 10.03
-14.03.2016 год., на стойност 47, 09 лв. и срок за плащане – 30.03.2016 год.,
2.
Фактура № **********/15.04.2016 год., за отчетен период 15.03.-14.04.2016
год., на стойност 47,09 лв. и срок за плащане – 30.04.2016 год.
3.
Фактура № **********/15.05.2016 год., за извършена корекция по дълга и
отразен незаплатен баланс от предходните
периоди – 47,44 лв., със срок за плащане – 30.05.2016 год.,
4.
Фактура № **********/15.06.2016 год., отразяваща дължимите суми за плащане
от предходните периоди и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната.
Начислено е и обезщетение за неизпълнение, на осн. т. 11
от Договора.
Тъй като ответникът не е заплатил горните суми, ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство
е бил известен при условията на чл. 47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение,
за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.
Тъй като неустойката не е посочена в заповедта по чл. 410 ГПК като основание, нито като обстоятелство, от което произтича претенцията за
заплащане по заповедното производство, за ищеца е налице правен интерес от
предявяване, в условията на обективно кумулативно съединяване на искове да
претендира осъждането на ответника да заплати и тази сума.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено по отношение на ответника, че към него саществува изискуемо вземане
на ищеца, в размер на 47,44 лв., за неизплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер № *********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.
Иска се също, ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 299,24 лв.,
представляваща начислена договорна неустойка по договор за абонатен
номер № *********.
Иска се също ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 77,49 лв., представляваща незаплатените лизингови
вноски по договор за абонатен номер № *********
Претендират се и направените разноски по водене на
заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез назначеният при условията на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител, адв. Ф. Г., МАК, счита исковете за допустими, но
неоснователни и ги оспорва както по основание, така и по размер. Счита
установителният иск за нередовен, доколкото не става ясно от формулировката на
ищеца за какъв период е претенцията за доставена, но незаплатена
далекосъобщителна услуга, представляваща главница.
Отрича ищецът да е доставил, а ответникът – да е получил
твърдяните фактурирани услуги.
По същество ответникът, чрез пълномощника си оспорва ищцовите претенции като неоснователни
и недоказани.
Отрича ищецът да е доставил, а ответника – да е получил
твърдяните фактурирани услуги.
Оспорва и претенцията за неустойка, като счита,че ищецът
не е въвел твърдения кой от представените договори за мобилни услуги е
прекратил предсрочно, основанието за прекратяване, както и не е установил, че
правомерно е прекратил едностранно съответния договор, още повече, в случая
изявление на ищеца за предсрочно прекратяване не е достигало до ответната
страна.
Моли да бъдат отхвърлени претенциите като неоснователни и
недоказани, а в условията на евентуалност се позовава на изтекла в нейна полза
погасителна давност.
Предвид становището на ответника, съдът приема, че между страните са спорни всички изложени в исковата молба фактически твърдения. Няма
признати фактически твърдения.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи
основанието, размера и изискуемостта на претенциите си.
Във връзка с оспораването на ответника, съдът указва на
ищеца, че следва да установи и как са формирани претендираните суми, както и
предсрочното прекратяване на договорите.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК. По останалите доказателствени искания на страните съдът ще се произнесе в
откритото съдебно заседание.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и
изпълнение.
На ищеца да се ввръчи и препис от отговора на ответника.
Р. СЪДИЯ: