Решение по дело №13968/2012 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 26.07.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕН ВАСИЛЕВ

                                 мл. с. АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

при секретаря Н. М., като разгледа докладваното от мл. съдия Ангелов в. гр. д. № 13968 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 24.04.2012 г., допълнено с определение от 07.06.2012 г., по гр. д. № 12153/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на Е.М. срещу Л.С. с правно основание чл. 69, ал. 2 ЗЗД за определяне на подходящ срок за изпълнение от страна на ответницата на задължението й да заплати сумата 75 196 лв. (неденоминирани), получени по договор за заем от 24.02.1994 г.

Срещу решението е постъпила жалба от молителя Е.М., в която посочва, че по делото е установено, че на ответницата е предоставена процесната сума по договор за заем, поради което счита, че следва да бъде уважена молбата му за определяне на подходящ срок, в който ответницата да върне сумата. Претендира разноски в производството.

Ответницата по жалбата Л.С. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

Съгласно договор за продажба на държавен недвижим имот от 24.02.1994 г. ответницата по молбата Л.С. е закупила апартамент за сумата 74 452 лв. (неденоминирани), като е заплатила цената изцяло съгласно квитанция № 194/5 от същата дата, както и сумата 744,52 лв. (неденоминирани) разноски по сделката, която е заплатена с квитанция № 194/4 от същата дата. Двете квитанции са представени по делото, като в тях като вносител на посочените суми е отбелязан молителят Е.М.. Така молителят е внесъл сумата от общо 75 196,52 лв. (неденоминирани) за погасяване на задължения на ответницата. При това внасянето на тази сума е извършено със съгласието на ответницата, тъй като именно тя е посочила в договора, съответно е представила, квитанциите за заплатената цена и разноски, за да придобие апартамента по договора. Следователно по делото е установено, че на 24.02.1994 г. молителят е предал на ответницата процесната сума от 75 196 лв. (неденоминирани), като предаването е извършено на трето лице, посочено от ищцата с нейно съгласие, на което тя е следвало да заплати тази сума.

Спорен по делото е въпросът какво е основанието за предаването на сумата. Предаването на една парична сума може да бъде извършено в изпълнение на задължение за плащане (например за връщане на заем или за плащане на цена по договор за продажба), като предоставяне на заем или като дарение. Молителят твърди, че сумата е предадена като предоставен от него на ответницата заем, а твърденията на ответницата в тази връзка са противоречиви. Ответницата не сочи между страните да е съществувало предхождащо облигационно отношение, по което молителят да е извършил плащане. От една страна тя твърди, че не е сключен договор за заем и няма уговорка тя да върне сумата, а от друга, че се е отблагодарила или е възмездила молителя за предоставената й сума, като му е дарила свои имоти (така тя посочва в отговора на исковата молба, както и в дадените от нея обяснения по реда на чл. 176 ГПК). Следователно ответницата признава, че дадената й от молителя сума не е предоставена безвъзмездно, след като в замяна на тази сума, тя му е прехвърлила свои имоти. Поради това основанието за предоставяне на процесната сума не е договор за дарение.

По делото е представен нотариален акт от 15.05.2007 г., с който ответницата дарява своите ид. части от имот, находящ се във в.з. Б.. Този нотариален акт обаче е за дарение, при това договорът е сключен през 2007 г., докато сумата е предоставена на ответницата през 1994 г. Поради това не може да се направи извод, че сумата е била предоставена от молителя като цена за придобиването на имота, тъй като съществува значителна разлика във времето между дарението и предоставянето на сумата, а освен това и сключеният прехвърлителен договор е безвъзмезден. По същата причина не може да се приеме, че с посоченото дарение ответницата е изпълнила задължението си да върне на молителя предоставената от него сума чрез даване вместо изпълнение – тази воля на страните не се разкрива от договора за дарение. По делото липсват други доказателства, от които да се установят твърденията на ответницата, за това, че по същество е възстановила предоставената й сума, чрез дарение на свои имоти на молителя или чрез отказ в негова полза (по същество също дарение) от правото й на обезщетение при отчуждителна процедура. Свидетелят Б.Г. също не разкрива основанието, на което е предоставена процесната сума, но сочи, че ответницата е заявявала пред него, че дарява притежаваните от нея идеални части от имота във в.з. Б. на молителя за парите, които той претендира в настоящото производство.

Така, според доказателствата и твърденията на ответницата, може да се изключи предаването на процесната сума да е извършено като дарение от молителя или като плащане във връзка с друго отношение между страните. При това положение единственото възможно основание, на което може да е предоставена сумата, е по договор за заем. Този извод се подкрепя както от обясненията на ответницата и показанията на свидетеля Георгиев, които сочат на възмездност на основанието, на което е предадена сумата, така и от показанията на свидетелката М. С., която изрично посочва, че ответницата се е съгласила да връща на молителя парите, които е получила от него. Следователно между молителя и ответницата е сключен неформален договор за заем на 24.02.1994 г., като молителят е предоставил процесната сума в заем на ответницата.

По отношение на уговорката за падежа на задължението за връщане на заетата сума, единственото доказателство по делото са показанията на свидетелката С.. Според нея уговорката между страните е била ответницата да връща не молителя заетите средства, когато може. В тази връзка не може да се споделят възраженията на ответницата относно достоверността на показанията на този свидетел. От една страна свидетелката С. е майка и на двете страни по делото, поради което това изключва нейната евентуална заинтересованост да даде показания в полза или вреда на някоя от страните поради роднинските си връзка с нея. По отношение на изтъкнатото от ответницата обстоятелство, че свидетелката няма ясни спомени за някои събития, за които по делото са представени писмени доказателства, поради което, вероятно с оглед на напредналата си възраст, може да не помни точно и обстоятелствата около предоставянето на процесната сума, съдът намира, че това възражение също е неоснователно. Действително свидетелката не отговорила точно на контролни въпроси, свързани с други обстоятелства, за които по делото са налице писмени доказателства. Същевременно обаче свидетелката дава ясни и безпротиворечиви показания относно предоставянето на процесната сума, нейните показания относно предоставянето на сумата като заем се подкрепят и от другите доказателства по делото, както се посочи по-горе, а показанията й в частта относно уговорения между страните падеж на задължението за връщане на парите не се опровергават от други доказателства по делото. Поради това съдът приема, че свидетелката има ясен спомен за релевантните за делото обстоятелства относно предаването на процесната сума между молителя и ответницата, както и относно уговорките на договора за заем между тях.

След като страните са се договорили заетата сума да бъде върната от ответницата, когато може, това означава, че изпълнението на задължението за връщане на парите е предоставено на волята на длъжника-заемател. В този случай задължението не е безсрочно, а има падеж, който е определяем – когато заемателят реши да изпълни, а в случай, че той не вземе решение да изпълни задължението си и така да определи падежа му, заемодателят може да поиска това да стори съдът – чл. 69, ал. 2 ЗЗД. След като определянето на конкретния падеж може да стане само от длъжника или от съда, в случая не е налице задължение, чиято изискуемост настъпва по покана от кредитора, за каквото говори чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Поради това и давността за вземането на заемодателя не започва да тече от възникване на задължението, а от определянето на падежа, тъй като за разлика от хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, където определянето на падежа е предоставено на волята на кредитора и тъй като той може да стори това по всяко време с покана до длъжника, давността започва да тече от възникването на задължението, в хипотезата на чл. 69, ал. 2 ЗЗД определянето на падежа на задължението е предоставено на волята на длъжника, която съответно може да бъде заместена от съда, и едва след определянето на падежа (влизането в сила на съдебното решение) вземането става изискуемо и започва да тече давността за него – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Поради това неоснователно е направеното от ответницата възражение за погасяване на задължението й по давност.

За да определи подходящ срок за изпълнение, съдът съобрази, че задължението е парично, поради което изпълнението му не се характеризира с определена трудност само по себе си, а освен това и размерът на дължимата сума е сравнително малък. Договорът за заем е сключен през 1994 г. за сумата 75 196 лв. (неденоминирани), която съгласно Закона за деноминация на лева от 1999 г. към настоящия момент представлява 75,20 лв. В тази връзка неоснователно е твърдението на молителя, че следва да се има предвид икономическия еквивалент на уговорената сума към настоящия момент, а не тя просто да се деноминира. Такова преизчисляване на размера на задължението е възможно, само ако страните са включили в договора си уговорки за индексация или валоризация на стойността на дълга, които да съобразяват инфлацията или да обвързват стойността на дълга с друга стойност (на валута, злато и т.н.). В случая подобна уговорка няма, поради което съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответницата следва да върне именно заетата сума, която според чл. 1 вр. с чл. 2, ал. 2 от Закона за деноминация на лева в момента възлиза на 75,20 лв. Поради това съдът намира, че подходящ срок за изпълнение на това задължение е една седмица от влизане на решението в сила.

Поради разминаването на изводите на първата и на настоящата инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено и молбата да бъде уважена по посочения по-горе начин.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на молителя следва да се присъдят разноски в производството, които за двете инстанции възлизат общо на 235 лв. В тази сума не следва да се включва адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на молителя пред първата инстанция, тъй като по делото е представен само договор, в който е уговорен размерът на възнаграждението, но липсват доказателства за реалното му изплащане, а според чл. 78, ал. 1 ГПК на страната се присъждат само заплатените от нея разноски по делото, а не и бъдещи разноски. Същевременно съдът установи, че жалбоподателят не е представил доказателства за заплатена държавна такса по въззивната жалба, поради което следва да бъде осъден да заплати такса от 40 лв. по сметка на СГС.

С оглед на гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 24.04.2012 г., допълнено с определение от 07.06.2012 г., по гр. д. № 12153/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ по молба на Е.Д.М., ЕГН **********,*** срещу Л.Д.С., ЕГН **********,*** срок от една седмица, считано от влизането на решението в сила, за изпълнение на задължението на Л.С. да заплати на Е.М. сумата 75,20 лв. (седемдесет и пет лева и 20 ст.), дължима по договор за заем от 24.02.1994 г.

ОСЪЖДА Л.Д.С., ЕГН **********,*** да заплати на Е.Д.М., ЕГН **********,*** сумата 235 лв. (двеста тридесет и пет лева) – разноски за първата и въззивната инстанции.

ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 40 лв. (четиридесет лева) – държавна такса за въззивната жалба.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.