Определение по дело №1899/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1878
Дата: 3 август 2022 г. (в сила от 3 август 2022 г.)
Съдия: Мирела Георгиева Чипова
Дело: 20225300501899
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1878
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Недялка Д. Свиркова П.а

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501899 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413, ал. 2
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК:
*********, подадена чрез пълномощника юрисконсулт С.Р., против
разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3130 от 29.04.2022
г. по ч. гр. д. № 4435 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г., с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника СТ. АНТ. П., ЕГН: **********,
за сумата от 120,25 лв. - обезщетение за забава върху просрочената главница
за периода 05.09.2021 – 15.03.2022 г., и за разноските над уважения размер до
претендирания такъв.
В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се отправя молба до въззивния съд за
неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания
за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума и за сторените
разноски в пълен размер.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба се явява
неоснователна. Съображенията за това са следните:
1
Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК срещу длъжника СТ. АНТ. П. с предмет следните вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит от 01.06.2020 г.: 4060,39 лв.
– главница, 620,85 лв. – договорна лихва за периода 05.09.2021 г. – 16.02.2022
г., 120,25 лв. - обезщетение за забава върху просрочената главница за периода
05.09.2021 – 15.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
плащане. Към заявлението е приложено копие от договора за потребителски
кредит и извлечение от счетоводните книги на дружеството.
За да отхвърли заявлението в частта, с която се иска издаването на
заповед за изпълнение за сумата от 120,25 лв. - обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода 05.09.2021 – 15.03.2022 г., районният съд е
приел, че това обезщетение се дължи въз основа на уговорена в договора за
потребителски кредит клауза, за която има обоснована вероятност да е
неравноправна на основание чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като с нея реално се
заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно чл. 411,
ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка
дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави и
дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се
основават на договор за потребителски кредит, сключен с длъжника, по който
последният има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Ето защо съдът е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка
на клаузите на договора.
Претендираното от заявителя обезщетение за забава се основава на
клаузата на чл. 9.4 от договора, съгласно която при просрочие потребителят
дължи „и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената
сума за периода на просрочието“. В уточняваща молба заявителят е посочил,
че за срока на забавата на длъжника е начислено „допълнително
възнаграждение“ в размер на договорната лихва върху просрочената главница
и обезщетение за забавеното плащане в размер на законната лихва върху
просроченото задължение, което представено като лихвен процент е 41,95 %
(31,95% договорна лихва и 10% законна лихва), като за срока на
извънредното положение е начислявана единствено договорната лихва от
31,95%, но не и законната лихва от 10%. Посочената договорна клауза влиза в
противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Правилото на закона е
императивно и цели да предпази икономически по-слабата страна в
правоотношенията с кредитодатели от клаузи, предвиждащи заплащането на
обезщетение за забава в размери, по-високи от определената по реда на чл.
86, ал. 2 ЗЗД законна лихва. В тази насока правилни са и изводите на
първоинстанционния съд за наличие на обоснована вероятност за
неравноправност на основание чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП на клаузата от договора,
2
предвиждаща начисляването на обезщетение за забава над законната лихва.
Посочената разпоредба забранява клаузи в потребителски договор да
задължават потребителя, при неизпълнение на неговите задължения, да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая
длъжникът се задължава при забавено изпълнение от негова страна да плати
обезщетение значително по-голямо от посоченото в закона.
С оглед на изложеното, първоинстанционният съд правилно е отказал
да издаде заповед за изпълнение за посочената сума, както и за разноските
над уважения размер до претендирания такъв, поради което и обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
3130 от 29.04.2022 г. по ч. гр. д. № 4435 по описа на Районен съд – Пловдив за
2022 г., с което е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК:
*********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
длъжника СТ. АНТ. П., ЕГН: **********, за сумата от 120,25 лв. -
обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 05.09.2021 –
15.03.2022 г., и за разноските над уважения размер до претендирания такъв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3