Решение по дело №3/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 164
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20227240700003
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  164         19.04.2022г.      град Стара Загора

 

                       

                    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                      

                                                                                  СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар   Пенка Маринова                                                                         и с участието

            на прокурор                                                                                                    като разгледа

            докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 3 по описа за 2022г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                         

                       

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.  

 

Образувано е по жалба на С.В.И. *** и П.А.И. ***, подадена чрез пълномощника им адв. Д.Д. ***, против Заповед № 10-00-2925 от 13.12.2021г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.57а, ал.1, т.1, ал.3 и ал.7 от ЗУТ и чл.30, ал.6 от Наредбата за условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Стара Загора, на С.И. и на П.И. е разпоредено да премахнат незаконосъобразно поставен преместваем обект „Преместваем обект за увеселителна дейност“, поставен в имот с идентификатор 68850.513.422.1 по КККР на гр. Стара Загора, с административен адрес ул. „Димитър Караджов“ № 8.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателите поддържат, че в нарушение на процесуалните правила не са били уведомени и съотв. са били лишени от възможността да присъстват при извършената от общинска администрация Стара Загора проверка и при съставянето на Констативен акт № 40 от 11.10.2021г. Твърдят, че неправилно и незаконосъобразно са определени като адресати на заповедта и респ. на разпореденото задължение на премахване на обекта, тъй като нито са поставили обекта, нито са негови собственици. Сочат, че е налице противоречие между обстоятелствената част на оспорената заповед и нейния диспозитив от гл.т на имота, в който се твърди че е поставен преместваемият обект. Обосновават, че разпореденият за премахване обект не представлява преместваем обект по дефиницията на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, а има характеристиките на строеж по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, което изключва разпореденото премахване на обекта при упражняване на административното правомощие по чл.57а от ЗУТ, поради наличието на друг процесуален ред и други основания за премахването му като незаконен строеж. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената Заповед № 10-00-2925 от 13.12.2021г. на Кмета на Община Стара Загора,  като незаконосъобразна.

 

            Ответникът по жалбата -  Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обжалваната заповед, като постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални правила, е правилна и законосъобразна.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

 С вх. № 10-03-645 от 19.07.2021г. в Община Стара Загора е постъпила жалба от Р.В. М., относно извършено незаконно строителство в имот с административен адрес ул. „Димитър Караджов“ № 8, вкл. на незаконно изградена постройка от източната страна на жилищната сграда. Сочи се в жалбата че постройката, която се ползва за семейни събития, тържества, отдих и релакс, е построена на общинска земя без проект, без разрешение за строителство и не е въведена в експлоатация по законово установения ред и без съгласието на част от живущите в жилищната сграда на адреса. Като извършители на постройката са посочени С.И. и П.И. от ап.6. С писмо изх. № 10-11-10295 от 27.08.2021г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, жалбоподателите в настоящото производство – С.И. и П.И., са уведомени, че във връзка с постъпила в Община Стара Загора жалба с оплаквания, че са изградили преместваем обект за увеселителна дейност източно от жилищната кооперация на ул. „Димитър Караджов“ № 8, разположен върху общинска земя, следва в 3-дневен срок да представят разрешение за поставяне на обекта, като в противен случай ще бъде образувана процедура по чл.57а от ЗУТ. Уведомителното писмо е получено от С.И. на 31.08.2021г. На 29.09.2021г. длъжностни лица от Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ при техническата служба на Община Стара Загора са извършили проверка на обект „Преместваем обект за увеселителна дейност“, поставен в УПИ ІІ – Комплексно жилищно строителство и асансьорни сервизи, кв. 219 по плана на гр. Стара Загора, поземлен имот с идентификатор 68850.513.422 по кадастралната карта на гр. Стара Загора – частна общинска собственост. За резултатите от проверката е съставен и подписан Констативен акт № 40/ 11.10.2021г., съдържащ и схема за поставен обект за увеселителна дейност. Видно от констативната част на същия, длъжностните лица от общинска администрация Стара Загора са установили, че строежът - „Преместваем обект за увеселителна дейност“, е поставен в УПИ ІІ – „Комплексно жилищно строителство и асансьорни сервизи“, кв. 219 по плана на гр. Стара Загора, поземлен имот с идентификатор 68850.513.422 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, източно от жилищна сграда с идентификатор 68850.513.422.1. Обектът е 8.00/ 4.00м., изграден е от дървена конструкция, дървени плоскости, дъсчени обшивки и покрив битумни керемиди. На север е ограден с рогозка, а от запад с телена мрежа и завеси. В констативния акт е посочено, че по данни на Радостина М. строежът е изпълнен от С.И. и П.И., които се сочат и за ползватели на преместваемия обект за увеселителна дейност. Констатирано е, че преместваемият обект за увеселителна дейност е без одобрена схема на ЕСУТ и без издадено разрешение за поставяне, в нарушение на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Във връзка с установените нарушения е прието, че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ.

Констативният акт е изпратен за връчване и е получен от П.И. и от С.И. на 18.10.2021г.

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-2925 от 13.12.2021г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.57а, ал.1, т.1, ал.3 и ал.7 от ЗУТ и чл.30, ал.6 от Наредбата за условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Стара Загора, на С.И. и на П.И. е разпоредено да премахнат незаконосъобразно поставен преместваем обект „Преместваем обект за увеселителна дейност“, поставен в имот с идентификатор 68850.513.422.1 по КККР на гр. Стара Загора, с административен адрес ул. „Димитър Караджов“ № 8. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на констатациите, обективирани в Констативен акт № 40/ 11.10.2021г., а именно че при извършената от длъжностни лица от Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ при техническата служба на Община Стара Загора проверка на място и по документи на преместваем обект по чл.56, ал.1 от ЗУТ - „Преместваем обект за увеселителна дейност“, поставен в имот с идентификатор 68850.513.422.1 по КККР на гр. Стара Загора – имот общинска собственост съгласно АЧОС № 18202 от 20.11.2018г., с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Димитър Караджов“ № 8, е установено, че преместваемият обект представлява монтирана клетка с размери 8.00/ 4.00м. и височина 2.20м.; изграден е от дървена конструкция, дървени плоскости, дъсчени обшивки и покрив битумни керемиди. На север е ограден с рогозка, а от запад с телена мрежа и завеси. По данни на Радостина М., преместваемият обект е собственост на С.И. и на П.И..  За разполагането на преместваемия обект не е издадено разрешение за поставяне от правоимащия административен орган, съгласно чл.56, ал.2 във вр. с ал.1 на чл.56 от ЗУТ. С оглед на което е прието, че безспорно е установен незаконосъобразно поставен преместваем обект, монтиран върху терен частна общинска собственост без проведена процедура по издаване на разрешение за поставяне, съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ.

 

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-2925 от 13.12.2021г. на Кмета на Община Стара Загора.

 

            Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Според заключението разпореденият за премахване с обжалваната заповед обект – „Преместваем обект за увеселителна дейност“, се намира в поземлен имот с идентификатор 68850.513.422 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, представляващ УПИ ІІ – кжс и асансьорни сервизи, кв. 219 по плана на гр. Стара Загора, имот частна общинска собственост. Обектът се намира на 1.15м източно от пететажна жилищна сграда и е разположен на източната регулационна граница на ПИ с идентификатор 68850.513.422. Постройката е с размери  3.90/ 7.20м., с височина 2.40м. /до най-високата точка/, с наклон на запад към вътрешността на имота. Обектът представлява едноетажна лека постройка с дървена носеща конструкция. Конструкцията се състои от следните елементи: дървени колони със сечение 10/10см.; дървени греди със сечение 10/10см. и ребра 5/10 см. през разстояние 50см. Покривът е едноскатен; покритието е битумна хидроизолация тип „бардолин“ върху плоскости от шперплат. Ограждението е от армиран полиетилен, шперплат и рогозки. Подът е изпълнен от дървено дюшеме, върху уплътнена земна основа. Връзката между отделните конструктивни елементи е с дървени сглобки и гвоздеи. Не е установено наличието на стоманобетонни основи, което показва че структурата на терена е не е променена. Дървените колони са свързани с дървения гредоред на пода със стоманени шини и болтове, като не е налице трайно свързване на постройката с терена чрез стоманобетонни основи. Според изпълнилото експертизата вещото лице след разглобяване на конструкцията /демонтиране, там където са използвани болтове и разковаване, там където са използвани гвоздеи/, конструкцията може да бъде преместена в пространството и отново да бъде сглобена по същия начин, без да загуби своята индивидуалност, като обзаведен и оборудван по същия начин както в момента на изпълнение на експертизата, би могъл да изпълнява същото предназначение, с което е използван на мястото, от което е отделен. При изслушване на експертизата в съдебно заседание вещото лице сочи, че без демонтаж обектът не може да се премести в пространството – трябва да се разглоби за да бъде преместено, и после отново да се сглоби.  

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

            Оспорването, като направено от заинтересовани лица с правен интерес – адресати на Заповед № 10-00-2925 от 13.12.2021г. на Кмета на Община Стара Загора, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Заповед № 10-00-2925 от 13.12.2021г. е издадена от материално и териториално компетентния по см. на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ орган – Кмета на Община Стара Загора. Постановена е при спазване на изискванията по чл.59, ал.2 от АПК за форма и съдържание на административния акт. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие - чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, така и описание на обстоятелствата, възприети като релевантни юридически факти за обосноваване наличието на законово регламентирана материалноправна предпоставка по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Дали обектът правилно е определен като преместваем обект по см. на §5, т.80 от ДР на ЗУТ във вр. с чл.56, ал.1 от ЗУТ, е въпрос на материална, а не на процесуална законосъобразност на обжалваната заповед.

 

 Оспорената заповед обаче е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съображенията за това са следните:

 Обектът, чието премахване е разпоредено с обжалвания административен акт, е определен като преместваем обект по чл.56, ал.1 от ЗУТ – „Преместваем обект за увеселителна дейност“. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и  § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а  § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - с оглед на техните конструктивни особености. Съгласно легалната дефиниция по §5, т.80 от ДР на ЗУТ „преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. По аргумент от разпоредбите на чл.56, ал.1 и §5, т.80 от ДР на ЗУТ следва извода, че основни характеристики на преместваемия обект са неговото предназначение /за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност/; след отделянето му от повърхността да може да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение; поставянето или премахването му да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята и обектът да не представлява строеж по см. на  §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Посочените елементи трябва да съществуват кумулативно, тъй като при липсата на който и да е от тях е пречка обектът да се квалифицира като преместваем.

 Константна е съдебната практика, че за да е налице преместваем обект, който да отговаря на условието „да може да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация“, е необходимо обектът да може да бъде отделен от повърхността и да бъде преместен в пространството като цяло. Съгласно заключението на изпълнената по делото СТЕ, разпореденият за премахване с обжалваната заповед обект – „Преместваем обект за увеселителна дейност“ представлява едноетажна лека постройка с дървена носеща конструкция /дървени колони, дървени греди и ребра/. Връзката между отделните конструктивни елементи е с дървени сглобки и гвоздеи, като дървените колони са свързани с дървения гредоред на пода със стоманени шини и болтове. Според изпълнилото експертизата вещото лице преместването на обекта в пространството може да бъде извършено само чрез разглобяване на конструкцията /демонтиране, там където са използвани болтове и разковаване, там където са използвани гвоздеи/, като при изслушване на експертизата в съдебно заседание вещото лице заяви, че обектът не може да бъде отделен от мястото, където се намира и преместен в пространството в своята цялост  – преместването може да бъде извършено само след разглобяване /демонтиране и разковаване/ на отделните елементи на дървената носеща конструкция /дървени колони, дървени греди и ребра/. Следователно не е възможно компактното отделяне на обекта от повърхността и преместването му в пространството като цяло т.е без нарушаване на неговата физическа и конструктивна цялост и без обектът да загуби своята индивидуализация. Доколкото техническата възможност за цялостно преместване на обекта е съществена характеристика на всеки преместваем обект, липсата на такава възможност в случая дисквалифицира обектът като преместваем по см. на §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Сглобяемата конструкция на обекта сама по себе си не прави същия преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, тъй като с такава конструкция могат да бъдат и строежи /гаражи, постройки на допълващото застрояване и др./.

 На следващо място за да е налице преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, той следва да има предназначението по чл.56, ал.1, т.1 – т.4 от ЗУТ или да е от вида на посочените в чл. 57, ал.1 от ЗУТ. В случая липсват каквито и да е било доказателства въз основа на които разпореденият за премахване с обжалваната заповед обект, да може да бъде определен като преместваем увеселителен обект по см. на чл.56, ал.1, т.1 от ЗУТ, доколкото по дефиницията на §5, т.71 от ДР на ЗУТ  "увеселителни обекти" са обществено достъпни открити или покрити площи за увеселителни дейности с подходящо за целта устройство и разположени увеселителни съоръжения, преобладаващата част от които се задвижват от външен източник на енергия - електричество, горива, соларни панели и други. Твърдяното използване на обекта за частни семейни тържества, детски партита, отдих и релакс,  само по себе си не е достатъчно за определянето му като с предназначение на увеселителен обект или като обект за търговска или друга обслужваща дейност.

 

        Отделно от това според съда е налице и законово регламентираното отрицателно условие, изключващо квалифицирането на обекта като преместваем по см. на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като по начин на изпълнение и по предназначение процесният обект представлява строеж по см. на  §5, т.38 от ДР на ЗУТ - постройка на допълващото застрояване по см. на чл.41 от ЗУТ. Изграждането на обекта се свърза с извършени строително-монтажни дейности, които от своя страна по дефиницията на §5, т.40 от ДР на ЗУТ представляват дейностите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват.

 

 С оглед на гореизложеното съдът приема, че неправилно разпореденият за премахване обект е определен като преместваем обект по см. на чл.56, ал.1 във вр. с §5, т.80 от ДР на ЗУТ и съотв. при неправилно приложение на закона с обжалваната заповед е разпоредено премахването на обекта при упражняване на административното правомощие на основание  чл.57а, ал.3 във вр. с чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Анализът на нормативната регламентация по ЗУТ води до извода, че осъществяването на компетентността от кмета на общината за „премахване на строежи”, може да се извърши при прилагането на други материалноправни основания, всяко от които се свързва с различни релевантни фактически обстоятелства. В чл. 195, ал.5 от ЗУТ е предвидено премахването на строежи, неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали; в чл.195, ал.6 от ЗУТ – премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят; в чл. 225а, ал.1 от ЗУТ – премахването на незаконни строежи по см. на чл. 225, ал.2 от ЗУТ, а в §17, ал.1 от ПР на ЗУТ – премахване на временни строежи. В случая обаче не е приложено нито едно от посочените основания за разпореденото премахване на процесния обект с характеристиките на строеж.

 

            Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Не са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства, вкл. за определяне на адресатите на административния акт и на разпореденото с акта премахване на обекта. Абсолютно недопустимо е обвързването на лица с правните последици на заповедта по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, да се основава единствено на посоченото в подадената от Радостина М. жалба /че извършители на постройката са С.И. и П.И./, без да са извършени каквито и да е процесуални действия и без да са събрани по надлежния ред каквито и да е било данни и доказателства, че именно определените като адресати на заповедта лица - С.В.И. и П.А.И., са собственици на разпоредения за премахване обект.

 

            И не на последно място – както в обстоятелствената част на заповедта, така и в нейния диспозитив, разпореденият за премахване обект се сочи поставен в имот с идентификатор 68850.513.422.1 по КККР на гр. Стара Загора. От доказателствата по делото, вкл. от заключението на СТЕ, безспорно се установява, че обектът се намира в поземлен имот с идентификатор 68850.513.422 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, представляващ УПИ ІІ – кжс и асансьорни сервизи, кв. 219 по плана на гр. Стара Загора, а не в сграда с идентификатор 68850.513.422.1. Дори да се приеме, че се касае за допусната грешка при посочването на идентификатора на имота, в който се намира обектът, доколкото административният орган не е извършил поправка на тази очевидна фактическа грешка по реда на чл.62, ал.2 от АПК, разпореденото премахване на „незаконосъобразно поставен „Преместваем обект за увеселителна дейност, поставен в имот с идентификатор 68850.513.422.1 по КККР на гр. Стара Загора“, се явява лишено от предмет – преместваем обект в сграда с идентификатор 68850.513.422.1 с административен адрес ул. „Димитър Караджов“ № 8, не съществува.

 

С оглед на гореизложеното съдът намира че жалбата е основателна, а оспорената заповед, като постановена при неспазване на нормативно установените  материалноправни и процесуалноправни изисквания, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

 

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателите за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на С.И. и на П.И. общо сумата от 1410лв, представляваща 20лв внесени държавни такси по делото, 390 лева – внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнената СТЕ и 1000 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТМЕНЯ по жалба, подадена от С.В.И. *** и от П.А.И. ***, Заповед № 10-00-2925 от 13.12.2021г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.57а, ал.1, т.1, ал.3 и ал.7 от ЗУТ и чл.30, ал.6 от Наредбата за условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Стара Загора, на С.И. и на П. Петров е разпоредено да премахнат незаконосъобразно поставен преместваем обект „Преместваем обект за увесилителна дейност“, поставен в имот с идентификатор 68850.513.422.1 по КККР на гр. Стара Загора, с административен адрес ул. „Димитър Караджов“ № 8, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на С.В.И., ЕГН **********,*** и на П.А.И., ЕГН ********** ***, общо сумата от 1410 /хиляда четиристотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателите разноски по делото.

 

            Решението е окончателно на основание чл.215, ал.7 от ЗУТ.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: