Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 266 / 28.02.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесети ноември, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Кристина
Линова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №1974 по описа за 2021
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.
Жалбоподателят
„Феникс-99“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Вардар“ № 41, представлявано от управителя Й.З.Б., със съдебен адрес ***,
чрез адвокат Д.Т. - В. е оспорил решение № 99 от 02.07.2021г. на директора на
ТД на НАП – Бургас, с което е оставил без уважение жалба с вх. № ИТ-00-2339#1/26.03.2021г. във връзка с жалба с вх. №
26-Ф-389/18.06.2021г. по регистъра на ТД на НАП, подадена от „Финикс-99“ ООД, с
която се обжалва разпореждане № С210002-137-0002288/24.03.2021г., издадено от В.Р.–
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, като неоснователна.
В
жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и противоречащо на
материалния закон. Жалбоподателят сочи тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021г.
на ВАС, съгласно което давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да е
узнал за това, за това счита, че ПНОМ № С160002-22-0007126/16.05.2016г. не е
прекъснало давността, поради нередовното му връчване на длъжника. Жалбоподателят
излага подробни аргументи по същество като разделя публичните задължения, за
които се иска прекратяване на изпълнителното производство, поради изтекла
погасителна давност на три групи, като първата обхваща публични вземания,
възникнали през 2011г. и 2012г., втората – възникнали през 2013г. и третата –
възникнали 2014г. и 2015г. Иска от съдът да отмени обжалваното решение.
Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие поддържа
жалбата. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответникът
по оспорването, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Факти:
С
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
ИТ-00-7004/23.11.2011г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е наложил
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в Уникредит Булбанк АД и
Обединена Българска банка на жалбоподателя. В постановлението се сочи,
че запора е наложен за да не се затрудни събирането на установеното и изискуемо
публично вземане в размер на 35 980,29 лв., в това число лихва в размер на
1 156,42 лв. и главница в размер на 34 823,87 лв. за задължения по
ДОД и ЗОВ за периоди: ДОД от 01.09.2009г. до 31.12.2010г.; ДОО от 01.05.2011г.
до 30.09.2011г.; ЗО от 01.05.2011г. до 30.09.2011г.; УПФ от 01.11.2010г. до
30.09.2011г. и ФГВРС от 01.09.2010г. до 31.12.2010г. (л.123). Липсват данни
кога постановлението е било връчено на жалбоподателя.
С
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
ИТ-00-2413/21.02.2012г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е наложил
възбрана върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.601.108.1.102 съгласно схема № 4370/10.02.2012г. с адрес на
имота в гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.57, ет.1, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.601.108,
с предназначение на самостоятелния обект – друг вид самостоятелен обект в
сграда, с брой нива на обекта – 1, с площ от 252 кв.м и прилежащи части – 33.05
кв.м ид.ч. от общите части на сградата, вписан с нотариален акт № 91, том ІІІ
рег. № 2864, дело № 455 от 22.05.2007г. с балансова стойност – 178 098,72 лв.
В постановлението се сочи, че възбраната е наложен за да не се затрудни
събирането на установеното и изискуемо публично вземане в размер на
143 879,05 лв., в това число главница в размер на 121 373.61 лв. и
лихва в размер на 22 505.44 лв. към 20.02.2012г., установено с ревизионен
акт № 1101552/30.12.2011г. и декларации по ЗОВ за период от 01.05.2010г. до
30.06.2010г. по ДОД; за период от 01.05.2011г. до 31.12.2011г. по ДОО; за
период от 01.05.2011г. до 31.12.2011г. за ЗО; за период от 01.11.2010г. до
31.12.2011г. по УПФ и за период от 01.09.2010г. до 31.12.2010г. за ФГВРС
(л.117). Постановлението е връчено на 29.02.2012г. (л.118) на С.Т., пълномощник
на жалбоподателя, съгласно пълномощно от 27.03.2006г. (л.122).
На
10.08.2012г. С.Т., пълномощник на жалбоподателя е получила съобщение за
доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх. №
1530-000003/07.08.2012г., с което „Феникс – 99“ ООД е уведомено, че е
образувано изпълнително дело за неплатени публични вземания в ТД на НАП –
Бургас под № 1530/2012г., като задължението с лихвите и разноските до
07.08.2012г. е в размер на 129 902,54 лв. – главница и 31 105,69 лв.
– лихва (л.119 - 121).
На
22.04.2013г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас на основание чл.233 от ДОПК в присъствието на управителя на „Феникс-99“ ООД е описал следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.601.108.1.102 съгласно
схема № 4370/10.02.2012г. с адрес на имота в гр.Бургас, ж.к. „Зорница“, бл.57,
ет.1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 07079.601.108, с предназначение на самостоятелния обект –
друг вид самостоятелен обект в сграда, с площ от 252 кв.м. и прилежащи 33,05
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, вписан в нотариален акт № 91, том ІІІ,
рег. № 2864, дело № 455 от 22.05.20017г. с балансова стойност – 178 098,72лв.
За описа е съставен протокол за опис на недвижим имот с изх. №
1530/2012/000021/22.04.2013г. (л.115 – 116). В протокола е посочено, че
недвижимия имот представлява пиано бар, състоящ се от търговска зала, три броя складово-битово
помещение със санитарен възел, два санитарни възела за посетители и гардероб. Помещението
е в степен на завършеност „на тапа“, стените са на тухла, пода е на замазка,
липсват врати на обособените помещения. Отбелязано е, че върху недвижимия имот
е вписана възбрана в полза на ТД на НАП – Бургас на 22.02.2012г. и възбрана по
реда на ГПК, вписа на 02.10.2012г. Посочена е временната оценка на обекта –
425 692,20 лв.
С
разпореждане за присъединяване с изх. № 1530/2012/000078/09.07.2013г. е
допуснато присъединяване в производството по събиране на публични вземания по
изпълнително дело № 1530/2012 по описа на офис гр.Бургас, на ТД на НАП – Бургас
за вземанията му по ДОО, ЗО, УПФ, ЗКПО,
ЗДДС, ЗДДФЛ по декларации от 2012г. и 2013г. подробно описани в разпореждането.
Посочено е, че общото задължение по изпълнителното дело е в размер
181 305,67 лв. – главница и лихва в размер на 48 298,02 лв. (л.112,113).
Разпореждането е изпратено по пощата с обратна разписка на адреса на управление
на дружество, но е върнато като невръчено, без отбелязване на причината за това
(л.114).
С
разпореждане за присъединяване с изх. № 1530/2012/000079/17.07.2013г. е
допуснато присъединяване в производството по събиране на публични вземания по
изпълнително дело № 1530/2012г. по описа на офис – Бургас, на ГД ИДТН на ДАМТН
– София за вземанията установени с наказателно постановление №
12-1330/22.10.2012г. на ГД ИДТН на ДАМТН – София, подробно описани в
разпореждането. Посочено е, че общото задължение по изпълнителното дело е в
размер 182 205,67 лв. – главница и лихва в размер на 48 766,30 лв.
(л.109). Разпореждането е изпратено по пощата с обратна разписка на адреса на
управление на дружество, но е върнато като невръчено, с отбелязване „непознат“
(л.110-111). На самото разпореждане е направено отбелязване, че същото е
получено от С.Т., но не посочена дата на получаването (л.109).
На
06.06.2014г. до „ОББ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД е изпратено разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение във връзка с публични вземания по изпълнително дело
№ 1530/2012г. на „Феникс-99“ ООД, които към този момент са в размер на
165 709,82лв. – главница и 64 461,88лв. – лихва и за които е наложен
запор със запорно съобщение № ИТ-00-7004/23.11.2011г. (л.107 и л.108).
На
03.10.2014г. до „Феникс-99“ ООД е изпратена покана за доброволно изпълнение на
основание чл.182, ал.1 от ДОПК с изх. № ИТ-00-13235-10-1/03.10.2014г., съгласно
която дружеството е поканено в 7-дневен срок от получаване на поканата да
изплати доброволно задължението си в общ размер на 85 178,79 лв. –
главница и 6 052,87 лв. – лихва, начислена към 03.10.2014г. (л.103 - 104). Поканата е изпратена с писмо
с обратна разписка до адреса за кореспонденция на дружеството – Несебър, к.к.
„Слънчев бряг“, пк.7 и е върнато с отбелязване непълен адрес (л.105-106).
На
15.07.2015г. до „Феникс-99“ ООД е изпратена покана за доброволно изпълнение на
основание чл.182, ал.1 от ДОПК с изх. № ИТ-00-8527-7-1/15.07.2015г., с която
дружеството е поканено в 7-дневен срок от получаване на поканата да изплати
доброволно задължението си в общ размер на 26 672,78 лв. – главница и 1215,79
лв. – лихва, начислена към 15.07.2015г. (л.100 - 101). Поканата е изпратена с
писмо с обрана разписка на адреса за кореспонденция - Несебър, к.к. „Слънчев
бряг“, пк.7 и е получена от Т. – пълномощник на жалбоподателя на 18.08.2015г.
(л.102).
На
26.08.2015г. до „Феникс-99“ ООД е изпратена покана за доброволно изпълнение на
основание чл.181, ал.1 от ДОПК с изх. № ИТ-00-10315-5-1/26.08.2015г., с която
дружеството е поканено в 7-дневен срок
от получаване на поканата да изплати доброволно задължението си в общ размер на
92 067,95 лв. – главница и 13501,39 лв. – лихва, начислена към
26.08.2015г. (л.96-97). Поканата е изпратена с писмо с обрана разписка на
адреса за кореспонденция - Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, пк.7 и е върнато с
отбелязване „непълен адрес“ (л.98 - 99).
На
05.10.2015г. до „Феникс-99“ ООД е изпратена покана за доброволно изпълнение на
основание чл.181, ал.1 от ДОПК с изх. № ИТ-00-12100-14-1/05.10.2015г., с която
дружеството е поканено в 7-дневен срок от получаване на поканата да изплати
доброволно задължението си в общ размер на 16 809,68 лв. – главница и
118,88 лв. – лихва, начислена към 05.10.2015г. (л.94). Поканата е изпратена с
писмо с обрана разписка на адреса за кореспонденция - Несебър, к.к. „Слънчев
бряг“, пк.7 и получена от Т. – пълномощник на жалбоподателя на 10.11.2015г.
(л.95).
На
23.12.2015г. с разпореждане за присъединяване с изх. №
001530/2012/000146/23.12.2015г., старши публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас е допуснал присъединяване в изпълнителното производство по изпълнително
дело № 1530/2012г. по описа на ТД на НАП – Бургас на публични взискатели за
вземания в общ размер на 43 482,46 лв. – главница и 2 899,36 лв. –
лихва, начислена към 23.12.2015г., които вземания са подробно описани в
разпореждането за присъединяване (л.93). Липсват данни дали това разпореждане е
било връчено на жалбоподателя.
На
28.04.2016г. с разпореждане за присъединяване с изх. №
С160002-105-0014415/28.04.2016г., публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е
допуснал присъединяване в изпълнителното производство по изпълнително дело №
1530/2012г. по описа на ТД на НАП – Бургас на публичен взискател за вземания в
общ размер на 107 537,49 лв. – главница и 20 377,63 лв. – лихва,
начислена към 28.04.2016, които вземания са подробно описани в разпореждането
за присъединяване (л.88 - 92). Липсват данни дали това разпореждане е било
връчено на жалбоподателя.
На
16.05.2016г. с постановление за налагане на обезпечителни мерки, публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас след като е взел предвид, че ще се затрудни
събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 1530/2012г.
в размер на 296 913,80 лв. – главница и 114 011,02 лв. - лихва, е
наложил запор на „Феникс-99“ ООД върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в
ТБ Инвестбанк АД, Ишбанк ГмбХ – клон София, ИНГ Банк – клон София, Първа
инвестиционна банка, Райфайзенбанк, Българо-американска кредитна банка АД,
Пиреос Евробанк АД, Обединена Българска банка, Прокредитбанк, Търговска банка Д
АД, Ситибанк, ТБ Токуда банк АД, Банка ДСК АД, Те Дже Зираат Банкасъ – клон
София, БНП Париба (България), Интернешънъл Асет банк АД, Търговска банка
Виктория ЕАД, Частна предприемаческа банка Тексим, ТБ Алианц банк България АД,
Българска банка за развитие АД, Централна кооперативна банка, Стопанска и
инвестиционна банка, Алфа банка, Юробанк и Еф Джи България АД, Уникредит
Булбанк АД, Ти Би Ай Банк ЕАД и Общинска банка за сумата от 410 924,82лв.
(л.85). Постановлението за налагане на обезпечителните мерки е изпратено на
жалбоподател с писмо с обратна разписка на адреса за кореспонденция – к.к.
„Слънчев бряг“, п.к. № 7, но писмото е върнато с отбелязване „непълен адрес“
(л.86 – 87).
На
16.06.2016г. до Уникредит Булбанк е изпратено разпореждане с изх. №
С160002-029-0003778/16.06.2016г. за изпълнение на запорно съобщение с изх. № С160002-003-0051941/16.05.2016г.,
който запор е наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.
№ С160002-022-0007126/16.05.2016г. по изпълнително дело № 1530/2012г.,
образувано срещу „Феникс-99“ ООД. С разпореждането е разпоредено незабавно след
получаването му да бъдат прехвърлени наличните към датата и часа на налагане на
запора, както и последващо постъпващите по сметките на длъжника суми, в размер
на 413 476,69 лв. по сметка на ТД на НАП – Бургас (л.84). Липсват данни за
връчване на разпореждането на жалбоподателя.
На
29.05.2019г. с постановление за налагане на обезпечителни мерки, публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас след като е взел предвид, че ще се затрудни
събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №
1530/2012г. в размер на 301 243,87
лв. – главница и 205 502,70 лв. - лихва, е наложил запор на „Феникс-99“
ООД върху следните МПС: товарен автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № А 77 77 НА
и лек автомобил марка „Дачиа“ с рег. № А 13 57 МВ и двата с балансова стойност
0,00лв. (л.82). Постановлението е изпратено на жалбоподателя по пощата и е
получено от Т. – пълномощник на жалбоподателя на 24.06.2019г. (л.83).
На
15.03.2021г. „Феникс-99“ ООД е направило възражение до ТД на НАП – Бургас на
основание чл.171 от ДОПК, с искане 291 задължения по изпълнително дело
1530/2012г., подробно описани, да бъдат погасени по давност (л.57 – 80).
С
разпореждане с изх. № С210002-137-0002288/24.03.2021г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Бургас е разпоредено да не се прекратява поради изтекла давност
събирането от „Феникс-99“ ООД на 297 вземания по ИД № 1530/2012г. Като мотиви е
посочено, че на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК е била спряна с налагането
на обезпечителни мерки с ПНОМ № С160002-022-0007126/16.05.2016г., запор на две
МПС с ПНОМ № С190002-022-0041960/29.05.2019г. и наложена възбрана върху
недвижим имот с ПНОМ № ИТ-00-2413/21.02.2012г. Посочено е още, че в конкретния
случай не може да бъде приложена и хипотезата на чл.171, ал.2 от ДОПК, тъй като
не е изтекъл абсолютният давностен срок от 10 години, считано от 1 януари на
годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното
задължение, като с неговото изтичане се погасяват всички публични вземания,
независимо от спирането или прекъсването на давността (л.47 – 56).
Разпореждането е получено от С.Б., в качеството й на упълномощено лице (л.56 и
л.46).
На
26.03.2021г. „Феникс-99“ ООД е подало жалба до директора на ТД на НАП – Бургас
против разпореждане с изх. № С210002-137-0002288/24.03.2021г. на В.Р.- публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас. В жалбата се твърди, че за да предизвика
спиране или прекъсване на давността, освен да бъде извършено, действието следва
да бъде и надлежно съобщено на длъжника (л.34 – 45).
Във
връзка с постъпилата жалба на 01.04.2021г. В.Р.- публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас е изготвила становище до началника на отдел „Обжалване“ при ТД на
НАП – Бургас, с което изразява становище за неоснователност на жалбата. Като
мотиви са посочени други действия по принудително изпълнение, които прекъсват
давността – разпореждане за изпълнение до ОББ АД и Уникредит Булбанк АД с изх.
№1530/2012/000113/06.06.2014г. и разпореждане за изпълнение с изх. №
С160002-029-0003778/16.06.2016г. до Уникредит Булбанк АД (л.32 – 33).
На
15.04.2021г. „Феникс-99“ ООД е подало жалба до Административен съд – Бургас
против мълчалив отказ на директора на ТД на НАП – Бургас (л.146 – 172).
По
жалбата е образувано адм.д. № 940/2021г. по описа на Административен съд –
Бургас и с определение № 851 от 26.04.2021г. жалбата е оставена без
разглеждане, производството е прекратено и преписката по жалбата е изпратена на
директора на ТД на НАП – Бургас за произнасяне по чл.267 от ДОПК (л.30-31).
На
18.06.2021г. „Феникс-99“ ООД е подало жалба до изпълнителния директор на
НАП с правно основание чл.144, ал.3 от ДОПК (л.29).
С
решение № 99 от 02.07.2021г. териториалния
директор на ТД на НАП - Бургас е оставил без уважение жалба с вх. № ИТ-00-2339#1/26.03.2021г. във вр. с
жалба с вх. № 26-Ф-389/18.06.2021г. по регистъра на ТД на НАП Бургас, подадена
от „Феникс-99“ ООД, представлявано от управителя Й.З.Б., с която се обжалва
разпореждане с изх. № С210002-137-0002288/24.03.2021г., издадено от В.Р.–
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, като неоснователна. Решението е
връчено на жалбоподателя на 27.07.2021г.
Обжалваното
решение е връчено на 27.07.2021г.(л.27-гръб), жалбата сезирала съда е подадена
по пощата на 02.08.2021г. (л.16).
Правни
изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане – подадена от легитимирано лице, в срока по чл.268 от ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
На
основание чл.266, ал.1 от ДОПК, длъжникът може да обжалва действията на
публичния изпълнител пред директора на компетентната териториална дирекция чрез
публичния изпълнител, който ги е извършил, а съгласно чл.267, ал.2, решаващият
орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение.
Процесното
решение е постановено от директора на ТД на НАП – Бургас, поради което същото
се явява издадено от компетентен административен орган, в предвидената писмена
форма. При издаването не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Между
страните няма спор относно фактите по отношение вида и размера на задълженията,
техния произход, изпълнително основание и периоди, за които се дължат. Спорът е
правен и касае наличието на законовите предпоставки за прилагане института на
погасителната давност. От една страна в сезиращата жалба се поддържа тезата, че
предпоставките по чл.171, ал.1 от ДОПК са налице и процесните задължения са
погасени по давност. От друга страна административният орган е изложил
аргументи, че в конкретния случай, поради предприетите действия по принудително
събиране на задълженията, давността е прекъсната, поради което към момента на
произнасянето на публичния изпълнител същата не е изтекла.
Съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.7 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за данъци, включително
акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за
бюджета, и задълженията по влезли в сила наказателни постановления.
Съгласно
данните по делото, задълженията на жалбоподателя са за ДДС, данък върху
доходите на физическите лица, ЗОВ, данъци по ЗКПО, задължения, произтичащи от
наложени административни наказания. Предвид характера на тези задължения,
отнесени към разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 и т.7, съдът приема, че
несъмнено се касае за публични държавни
вземания.
Погасителната давност е материалноправен институт,
поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да
се приложи тази разпоредба, която е била в сила към момента на възникване на
спорното правоотношение. Давността за публичните задължения, възникнали след
01.01.2006г., каквито са процесните, е уредена с
разпоредбата на чл.171 от ДОПК, според чиято ал.1, публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Спирането и
прекъсването на давността са регулирани от процесуалноправна норма - чл.172 от ДОПК.
Съгласно
чл.172, ал.1 от ДОПК,
давността спира:
1. когато е започнало производство по
установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от
една година;
2.
когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за
срока на спирането;
3.
когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за
срока на разсрочването или отсрочването;
4.
когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
5. с налагането на
обезпечителни мерки;
6.
когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи
установяването или събирането на публичното задължение.
Съгласно
чл.172, ал.2 от ДОПК,
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане
или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал.3
от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Относно прекъсването на давността с Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021г. постановено по т.д. №8/2019г. Върховният административен съд прие, че давността не се прекъсва с образуването на изпълнителни дела по реда на чл.220, ал.1 ДОПК и с изпращане на съобщение за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК.
Погасителната давност е юридически факт,
свързан с определен в закона период от време, след изтичането на който се
поражда субективно право за длъжника да откаже изпълнение на паричното си
задължение. За нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната
давност е способ, чрез който се преустановява възможността публично задължение
да бъде събрано принудително. Позоваването на предвидената в закона погасителна
давност е средство за защита на длъжника. За това всяко действие, с което
давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание.
Лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение,
следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той заявява
претенциите си за плащане на публичното задължение. Не може да бъде прекъсната
давността, без длъжникът да е узнал за това. В този смисъл основателни са
възраженията на жалбоподателя, че само действията по принудително изпълнение,
които са му съобщени водят до прекъсване на давността. По делото е установено,
че това са :
-Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № ИТ-00-2413 издадено на 21.02.2012г. и връчено на
надлежен пълномощник на дружеството –жалбоподател на 29.02.2012г. (л.118, 122),
което като действие по принудително изпълнение прекъсва давността по чл.171,
ал.1 от ДОПК и започва да тече нова 5-годишна давност, или до 29.02.2017г.
-опис на недвижими имоти извършен на
22.04.2013г. в присъствието на представител на жалбоподателя (л.115,116), от
който е започнала да тече нова 5-годишна давност, или до 22.04.2018г. и
-Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С190002-022-0041960 издадено на 29.05.2019г. и връчено на
надлежен на дружеството –жалбоподател на 24.06.2019г. (л.83), което като
действие по принудително изпълнение прекъсва давността по чл.171, ал.1 от ДОПК
и започва да тече нова 5-годишна давност, или до 24.06.2024г.
За останалите две постановления
съответно от 23.11.2011г. и от 16.05.2016г., които са представени по делото от
ответника, няма доказателства, че са връчени на длъжника и не могат да доведат
да прекъсване на давността.
Горният анализ показва, че трите описани
действия по принудително изпълнение са прекъснали течението на давността и така
са препятствали нейното изтичане до датата на процесното решение на директора
на ТД на НАП.
По същественото за съда е, че две от
трите описани действия по принудително изпълнение - Постановление за налагане
на обезпечителни мерки издадено на 21.02.2012г. и връчено на надлежен
пълномощник на дружеството –жалбоподател на 29.02.2012г. и Постановление за
налагане на обезпечителни мерки издадено на 29.05.2019г. и връчено на надлежен
на дружеството –жалбоподател на 24.06.2019г., на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК са довели до спиране на давността. Т.е. давността по чл.171, ал.1 от ДОПК
не тече от 2012 г. с връчване на първото постановление. Доколкото тези
Постановления за налагане на обезпечителни мерки нямат определен срок на
действие нито в закона, нито е регламентирана възможност да се определя такъв с
разпореждане на орган по изпълнението, за разлика от налагането на
предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ДОПК, спирането трае до изтичане на
абсолютната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, която не е спорно по делото, че не
е изтекла.
Предвид
изложеното, правилно публичният изпълнител и решаващият орган са приели, че
искането за отписване на посочените от жалбоподателя задължения поради изтекла
давност по чл.171, ал.1 ДОПК е неоснователно, поради което жалбата против
решение № 99 от 02.07.2021г. на директор на ТД на НАП Бургас следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от горното
и на основание чл.268 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Феникс-99“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Вардар“ № 41, представлявано от управителя Й.З.Б., със съдебен адрес ***,
чрез адвокат Д.Т. - В. против решение № 99 от 02.07.2021г. на директора на ТД
на НАП – Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.268, ал.2 от ДОПК.
СЪДИЯ: