О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.
Сливен,
05.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на пети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова
ЧНД № 145 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството се движи по
реда на чл.243 ал.5 и 6 от НПК.
Образувано е по жалба на
адв. М.П. – САК и адв. К.Н. – СтАК като пълномощници на Н.Й.Д. лично и в качеството й на законен
представител на К.Н.Д., К.Н.Д. и Н.Н.Д. срещу
постановление от 18.02.2020 г. на ОП – Сливен за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 584/2019г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 1114/2019г.,
пор.№ 110/2019г. на Окръжна прокуратура – Сливен. С посоченото постановление
Окръжна прокуратура – Сливен е прекратила наказателното производство, водено за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
В
депозираната жалба се твърди издаване на постановлението при неизяснена в
цялост фактическа обстановка и погрешен правен извод за липса на престъпление
от общ характер, като се иска отмяна на атакувания прокурорски акт и връщане
делото на Окръжна прокуратура – Сливен със задължителни указания относно
прилагането на закона. В жалбата са обсъдени съдържанието на атакуваното
постановление, коментираните доказателства и изводите на прокурора. Не се
оспорват допуснатите от пострадалия нарушения на ЗДвП. Твърди се съпричиняване
на вредоносния резултат от неправомерно паркирано в нарушение на пътен знак В27
на пътното платно МПС – микробус „Форд Транзит“. Изразено е несъгласие с извода
на прокурора за ирелевантността на установените паркирани
извън очертанията на пътното платно автомобили към настъпилото ПТП и смъртта на
пострадалия. Изложено е мнение за възможни по-леки увреждания на пострадалия,
ако микробусът не е бил паркиран на пътното платно. Защитава се теза за
необходимостта от комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
която да констатира причиняването на травмите на пострадалия поради плъзгането
му по платното с голяма кинетична енергия и сблъсъка му с твърд тъп предмет –
десен заден ръб на микробус „Форд транзит“, искането за назначаването на която
е отказано от прокурора в досъдебното производство.
Съдът,
след като се запозна с депозираната жалба и атакуваното постановление, като взе
предвид материалите по делото, намира, че жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Досъдебното
производство № 584/2019 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 1114/2019 г.,
пор. № 110/2019 г. по описа на ОП – Сливен е образувано в хипотезата на чл.
212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването – оглед на
местопроизшествие. Водено е за това, че на 03.05.2019 г. в гр. Сливен, при
управление на МПС са нарушени правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинена смъртта на Н. К.Д. – престъпление по чл. 343, ал.1
б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК.
В рамките на
разследването е направен оглед на пътно-транспортно произшествие, за което
процесуално-следствено действие е съставен надлежен протокол, придружен с
фотоалбум. Разпитани са в качеството на свидетели лица, чиито показания са
преценени като относими към предмета на доказване. Приобщени са писмени
доказателства, касаещи предмета на делото. Назначени са и депозирали заключения
съдебно-химическа експертиза, съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, съдебномедицинска експертиза на
труп и съдебна автотехническа
експертиза.
С постановление
от 18.02.2020 г. по ДП № 584/2019г. по описа на РУ МВР – Сливен, вх. № 1114/2019г.
и пор. № 110/2019 г. на ОП – Сливен
наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК. След обсъждане на установените по делото
обстоятелства, прокурорът е приел, че пътнотранспортното произшествие е единствено
в резултат на действията на самия пострадал, който като водач на МПС е нарушил
правилата за движение. Приета липса на извършено престъпление от общ характер,
в резултат на което да е причинена смъртта на пострадалия.
От събраните по досъдебното
производство доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият Н. К.Д. *** бил правоспособен водач на моторно превозно средство от
2009 г. и притежавал свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 07.04.2009 г. от ОД МВР Сливен, със срок на валидност до
07.04.2019 г. Със Заповед за ПАМ № 18-0804-000401/20.03.2018 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Сливен, връчена на Д.
на 11.09.2018 г., на основание чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП му била наложена
принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача до решаване на въпроса за отговорността“, но не повече от 18 месеца. Към момента на настъпване
на пътно-транспортното произшествие, по силата на цитираната заповед СУМПС
на постр. Д. е било отнето от компетентния административен орган и същевременно свидетелството е било
невалидно, поради изтичане на срока, за който е било издадено.
На 03.05.2019 г. постр. Н.Д. с още двама свои приятели – свид. П.П.и
свид. О.Д.отишъл до автомивка, намираща се в близост до
бензиностанция „Лукойл“, на ул. „Самуиловско шосе“ в гр. Сливен. По това време
там се намирал непълнолетният свид. А.О., който бил познат на собственика на автомивката. Той измил мотоциклета си марка
„Априлия“ с рег. № СН ****К и го паркирал пред автомивката. Постр. Д. и
свид. П.се приближили до мотоциклета,
започнали да го разглеждат и поискали да го изпробват. Въпреки нежеланието на свид. О.да им предостави
мотора си, свид. П.взел ключовете от свид. О.и
запалил мотоциклета. Постр. Д. се качил на превозното средство и потеглил по бул. „Самуиловско
шосе“ в посока с. Самуилово. След като изминал няколко километра, постр. Д. се отправил
към автомивката, за да върне мотоциклета. Той се движел по бул. „Цар Симеон“ в посока към центъра на гр. Сливен, в
светлата част на денонощието, при равен участък и наличие на ляв завой, със скорост
от около 99 км/ч. При тази скорост на движение, навлизайки в района на ляв завой, постр. Д. изгубил управлението и допуснал
управлявания от него мотоциклет да продължи движението, приближавайки към дясната
граница на платното, като е задействал спирачната система до ефективно спиране.
При блокиране на задното колело, което не е в резултат на повреда, а се касае
до механично действие на спирачната система, мотоциклетът напуснал платното за
движение от дясната страна спрямо посоката си на движение. Последвало е
достигане на паркирани автомобили, като постр. Д. окончателно загубил
управлението при задействане и на предната спирачка, в резултат на което паднал
на терена. Мотоциклетът продължил да се плъзга, като е последвал удар с
паркирания в уширение на пътя автомобил марка “Форд Транзит“ със задната
му дясна странична част. От настъпилото пътнотранспортно произшествие постр. Д.
получил значителни травматични увреждания и в състояние на травматичен и хеморагичен шок в 15,45 ч. той бил откаран в спешно
отделение при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ гр. Сливен, където в 17,00 ч. починал.
На място бил изпратен полицейски екип от РУ МВР – Сливен, който извършил
оглед на местопроизшествието и по реда на чл. 212, ал.2 от НПК било започнато
досъдебно производство за изясняване причините и обстоятелствата около
възникналото пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на Н. К.Д..
В хода на досъдебното производство е назначена съдебномедицинска
експертиза за изследване на трупа на Н. К.Д. и установяване причината за настъпването
на смъртта. От заключението на експертизата е видно, че в резултат на настъпилото
пътнотранспортно произшествие пострадалият е получил мотоциклетна травма –
травма вследствие блъскане с управлявания от пострадалия мотоциклет с голяма
скорост в паркиран автомобил, изпадане от него и падане и удряне върху
повърхността на терена със значителна сила, с последващо блъскане и претъркаляне по повърхността на терена на
местопроизшествието.
Причината за настъпването на смъртта на Н. К.Д. е изпадането на
пострадалия в тежко шоково състояние, вследствие множествените тежки травми и
масивни кръвоизливи. Според експертизата, водещо значение за настъпването на
смъртта на пострадалия има тежката гръдна травма с множествените счупвания на
ребрата и гръдната кост и множествените тежки контузионни
увреждания на белите дробове. За настъпването на смъртта имало значение и
тежката коремна травма с разкъсването на черния дроб и наличието на около 1,5 л
кръв и кръвни съсиреци в коремната кухина. Кожата, лигавиците и вътрешните
органи са намерени в изразена бледост, поради
изразената остра следкръвоизливна анемия. Настъпването
на смъртта е било неизбежно и неминуемо. Тя се дължи на получените травматични
увреждания при възникналото произшествие и настъпилите усложнения в тази
връзка, които са пряка и непосредствена последица от възникналото
пътнотранспортно произшествие.
Според експерта описаните увреждания са получени вследствие действието
на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са получени при възникналото пътнотранспортно произшествие.
Черепно-мозъчната, гръдната и коремната травма се дължат на удрянето на
главата, гръдния кош и корема по автомобила, в който се блъснал мотоциклета и
при удрянето на тези области на тялото по повърхността на терена на
местопроизшествието.
Локализацията на уврежданията сочи, че най-силни са били ударите в
областта на предната повърхност на тялото в областта на лявата и дясната
половина на гръдния кош и корема и в областта на теменните и дясната странична
повърхност на главата. Наличието на значителни увреждания в областта на главата
сочи, че пострадалият е бил без предпазна каска по време на възникването на
катастрофата.
Видно от заключението на химическата експертиза в изпратената за
изследване проба кръв на постр. Д. не се доказва наличие на етилов алкохол.
По делото е назначена съдебна химико-токсикологична експертиза, от
заключението на която е видно, че при извършените изследвания на взетата от Н. К.Д.
кръвна проба се установява наличие на наркотични вещества от групата на
стимулантите – амфетамин и метамфетамин, което дава
основание да се приеме за доказано по несъмнен начин, че изследваното лице е
употребило наркотично вещество – метамфетамин.
В хода на разследването е назначена автотехническа експертиза, като
вещото лице обосновава извод относно техническите причини, довели до
възникването на ПТП, а именно:
- Скоростта на движение на мотоциклета преди пътнотранспортно
произшествие е около 99 км/ч;
- Опасната зона за спиране на мотоциклета е около 97 м;
- Критичната скорост в зоната на завоя е около 140 км/ч;
- Настъпилото пътнотранспортно произшествие е в зоната на ляв завой,
като достигането на дясната граница е резултат от конкретни действия на водача
при ефективно задействане на спирачната система. Напускането на идеалната крива
на завоя не се е дължала на участието на друго превозно средство;
- Водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортно произшествие при определената скорост на движение от около 99
км/ч, като запази движението по дясната лента, тъй като критичната скорост за
движение е значително по-голяма;
- Водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортно произшествие, като се съобрази с движение в населено място и
намали скоростта до 50 км/ч, при която не би настъпило пътнотранспортно
произшествие;
- Водачът е имал техническата възможност да се съобрази с релефа на
местността и запази движението по дясната лента за движение без да я напуска.
- По делото няма данни за възникнала внезапна техническа неизправност на
мотоциклета, която да е довела до напускане на платното. До момента на предприетото
ефективно спиране, водачът е имал техническата възможност да контролира
мотоциклета, неговата скорост и посоката на движение, съобразявайки скоростта
на движение.
Техническата причина, довела до настъпилото пътнотранспортно
произшествие е движението на мотоциклета със скорост по-голяма от максимално
разрешената за населено място. Технически правилно е водачът на мотоциклета,
при приближаване на завоя, да намали скоростта на движение. Освен това
технически правилно е той да се съобрази с максимално разрешената скорост при
навлизане в населено място и запази движението по дясната лента за движение без
да я напуска, като непрекъснато наблюдава платното пред себе си.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествие, съставен на 03.05.2019
г., в близост до мястото на произшествието, в уширение на пътя, извън
платното за движение, са били установени и описани четири автомобила, включително
микробус „Форд Транзит“ с рег. № СН ***КА, в който след падането на
мотоциклета, вследствие на плъзгането по терена е последвал удар в него в
задната му дясна странична част.
Гореизложената фактическа обстановка е установена от
събраните доказателства по категоричен начин. Извършени са необходимите
действия по разследването. В атакуваното постановление прокурорът от ОП –
Сливен въз основа на приложените в досъдебното производство доказателствени
източници е направил правилни и законосъобразни фактически и правни изводи. Обсъдено
е заключението на назначената автотехническа експертиза, което е от съществено
значение за изясняване на обстоятелствата по случая. Фактическата обстановка е
изяснена в цялост въз основа на всички събрани по делото доказателства. Фактите
по сходен начин възприе по-горе и настоящият състав на съда.
По отношение направените в обсъжданото постановление
изводи, съдът споделя извода на прокурора, че липсва извършено престъпление от
общ характер и е налице основанието на чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство.
Конкретиката в настоящия случай, предвид заключението
на назначената автотехническа експертиза, налага единствен възможен извод, че липсват
извършени технически неправилни действия от трето лице, които да са в пряка
причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие. Обратно, според
коментираното заключение техническите причини за възникване на произшествието
са неправилните действия на пострадалия, подробно описани в експертизата. Обосновано
в тази връзка прокурорът е приел, че пострадалият в нарушение на правилата за
движение по пътищата:
- е управлявал мотоциклета с превишена скорост от
около 99 км/час, която е два пъти по-голяма от разрешената в населено място
скорост от 50 км/час – нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП;
- не е контролирал непрекъснато превозното средство –
нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Не може да бъде приет като обстоятелство в пряка
причинна връзка с произшествието обсъжданият в жалбата микробус „Форд Транзит“,
в който се е ударил впоследствие пострадалия. Съображенията за това са
следните: От подробния анализ и изводи в автотехническата експертиза
категорично се установява, че причина за произшествието е единствено и само
поведението на пострадалия и допуснатите от него нарушения на правилата за
движение по пътищата. Напускането на платното за движение не се е
дължало на участието на друго превозно средство, а на конкретното поведение на
водача. Процесният микробус е бил
паркиран заедно с други МПС, не на платното за движение, а извън него, видно от
огледния протокол и фотоалбума към него. От снимковия материал на л.76 и 77 от
ДП е видно наличието на уширената асфалтова част,
която съгласно описанието в огледния протокол на нивото на ориентира е в дясно
и е с ширина 45 см, като се разширява на север. Не остава съмнение, че това
пространство не е част от платното за движение, по което е следвало да се движи
пострадалият с управлявания от него мотоциклет, според правилата за движение по
пътищата и конкретно разпоредбата на чл.15 от ЗДвП. Съгласно § 6 т.3 от ДР на
ЗДвП платното за движение е общата широчина на пътните ленти, представляващи
съгласно §6 т.2 от ЗДвП надлъжни части от пътя, очертани или не с маркировка и
осигуряващи движението на пътни превозни средства в една посока едно след
друго. Разпоредбата на §6 т.4 от ЗДвП регламентира и понятието „граница на
платното за движение“ – линията, очертана или не с пътна маркировка, която
отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно
– банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други. С оглед на конкретно
установените факти от описанието в протокола за оглед на местопроизшествие и
снимковия материал в приложения фотоалбум, както и предвид цитираната правна
уредба извън всякакво съмнение мястото, на което са били паркирани автомобили,
между които посочения в жалбата микробус, не е на платното за движение.
Границата на платното за движение е видима ясно, особено на снимките във
фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие в ДП – на л.76 /трета по
ред, с надпис „платно, следа“/ и л.77 /снимки с надписи „следа“, „МПС“, „МПС“/.
Действително налице е пътен знак, забраняващ спирането
и паркирането на автомобили. Поставен е на стълб, след който е налице
вход-изход към ограден с масивна ограда парцел, прилежащ към предприятие.
Пътният знак съответства с разпоредбата на чл.98 ал.2 т.1 от ЗДвП, по аргумент
от която паркирането е забранено пред входовете на предприятия, както и на
други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни
средства. Паркираните автомобили, между които и обсъждания в жалбата микробус,
не се намират между знака и входа към двора на предприятието. Те са след този
вход-изход за предприятието, паркирани са до оградата и се намират в най-широката
част на уширението. Очевидно местонахождението им не е на платното за движение
и не пречи на движението на автомобили по булеварда, тъй като след последния
паркиран автомобил е видим обрасъл с трева тротоар, върху който са поставени
стълбове, предназначени за тролейбусния транспорт /снимка на л.76, с надпис
„следи“/. Всички тези факти са напълно установими от
огледния протокол и фотоалбума към него и не пораждат съмнение, за да е
необходимо назначаването на каквато и да е експертиза в тази връзка. Няма
съмнение и по обстоятелството за сблъсъка на мотоциклета и неговия водач със
задната част на микробус „Форд Транзит“. Това е установено, както на мястото на
произшествието, така и от назначената по делото автотехническа експертиза.
Изводите се потвърждават и от съдебномедицинската експертиза, установила
механизма на причиняване на травмите. Няма данни микробусът и неговото
местоположение да са станали причина за конкретни действия на водача на
мотоциклета, в резултат на които да е настъпило ПТП. Микробусът, както и
другите паркирани автомобили в уширението, не са препятствали движението на
мотоциклета по неговото направление. Водачът е загубил управление над
мотоциклета в резултат на високата скорост и неправилна употреба на спирачната
система, а не защото е имало препятствие на пътя. Последвалият удар на тялото
на пострадалия в паркирания микробус с голяма кинетична енергия е поради
високата скорост на движение преди загубата на управление. Дори и при липса на
паркирани автомобили при високата скорост на движение и голямата кинетична
енергия тялото на пострадалия щеше да се удари в намиращата се в непосредствена
близост до МПС масивна ограда. Във всички случаи се касае до обстоятелства,
които нямат пряка връзка с причините за настъпване на произшествието, а
последните са нарушенията на правилата за движение, допуснати от водача на
мотоциклета – по чл.20 и чл.21 от ЗДвП. Поради това правилно
в атакуваното постановление е прието, че намиращите се в близост до
произшествието паркирани автомобили са факт, който се явява ирелевантен за
пътнотранспортното произшествие и настъпилата смърт на пострадалия.
Установената фактология обуславя извод за липса на
неправомерни действия на трети лица, които да са в пряка причинна връзка с
настъпилото произшествие. Не е налице съставомерно деяние, поради което
правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 24, ал.1 т.1 от НПК.
Липсва основание за назначаване на исканата от
пълномощниците на пострадалата с жалбата комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза. Макар да не е заявено дали искането е за
допълнителна или повторна експертиза и в двата случая се явява неоснователно.
Съгласно чл.153 от НПК повторна експертиза се назначава, когато заключението не
е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, а допълнителна –
когато експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно. В конкретния случай
по делото са изготвени заключения на съдебномедицинска експертиза и съдебна
автотехническа експертиза, съдържанието на които се характеризира с
изчерпателни и логични изводи въз основа на събраните по делото доказателства. Във
всяко заключение е налице констативно-съобразителна част с подробни описания и
изчисления в автотехническата експертиза, позволяващи да се проследи логиката и
начина на достигане на формираните от експертите изводи. Жалбата не съдържа
аргументи за съмнение в обективността на вещите лица, нито са налице основания
същите да се считат предубедени или некомпетентни. Експертизите са дали
обосновани, пълни и ясни отговори на всички поставени въпроси. Заключенията
кореспондират и се опират на събраните по делото доказателства, в т.ч.
протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум.
Протоколът е съставен по реда на НПК, има изискуемите реквизити и е подписан от
присъствалите на процесуално-следственото действие лица. В същия изчерпателно са
отразени констатациите на разследващия орган при извършения оглед. Съгласно чл.
131 от НПК същият е доказателствено средство за извършване на съответните
действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. В
посочения смисъл протоколът обвързва с инкорпорираната в него информация, която
изрично съдържа и данни за процесното уширение. Обективирано в снимковия
материал е местонахождението на паркираните автомобили и наличието на тротоар
след последния от тях, който недвусмислено сочи, че уширението не е част от платното
за движение на автомобили. По изложените съображения е неоснователно искането
за назначаване на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Обобщено, атакуваното постановление е постановено след
проведено обективно, всестранно и пълно
разследване, а достигнатият извод за липса на извършено престъпление от общ
характер е законосъобразен и обоснован.
Поради изложеното, съдът намира, че постановлението на
ОП – Сливен за прекратяване на наказателното производство е законосъобразно.
Ето защо, подадената жалба е неоснователна, а атакуваният прокурорски акт като
правилен, обоснован и законосъобразен следва да бъде потвърден.
По изложените съображения и
на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление
от 18.02.2020г. на Окръжна прокуратура – Сливен за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 584/2019 г. по описа на РУ на МВР – Сливен,
вх.№ 1114/2019 г., пор.№ 110/2019 г. на Окръжна прокуратура – Сливен, водено за
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
Определението подлежи на
обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: