РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 26.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ДВАНАДЕСЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	АНИ ЗАХАРИЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

в присъствието на прокурора Русалина Михайлова,

и при участието на секретаря Галина Иванова,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно наказателно дело от общ характер № 528 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 334, т. 6 НПК във връзка с чл. 338 НК.

Делото е образувано по жалба на подсъдимия срещу присъда от 04.12.2017 г. по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 13927/2017 г. на Софийския районен съд, 135. състав, с която Н.М.С. е признат за виновен в това, че на 05.02.2017 г. около 08:20 часа в София, на бул. „Самоковско шосе“ в района на кръстовището между бул. „Самоковско шосе“ и ул. „Елин Пелин“ с посока на движение от кв. „Горубляне“ към село Кокаляне, е управлявал моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *******без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление – с наказателно постановление № 16-4332-004675/28.05.2016 г. на заместник-началник „административнонаказателна дейност“, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, влязло в законна сила на 07.09.2016 г. – престъпление по чл.343в, ал. 2 НК, освободен е от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на постановената присъда, тъй като съдът не бил съобразил правилата за неналагане на повторно наказание за едно и също деяние съгласно Тълкувателно решение № 3/2015 г. Излага се и довод за неспазване на процесуални срокове. Моли се за възможност за развиване на правните доводи от жалбата в откритото съдебно заседание. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият С. да бъде признат за невиновен.

Другите страни по делото не са подали писмено становище по жалбата.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия С. – адв. Р., поддържа аргументите в жалбата. Моли съдът да вземе предвид установените в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция обстоятелства.

Представителят на Софийската градска прокуратура оспорва доводите в жалбата.  Сочи, че извършването на престъплението е установено по безспорен начин, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и присъдата  е мотивирана. Сочи, че приобщеното по делото наказателно постановление се отнася за други наказуеми деяние и не представлява пречка за провеждане на настоящото наказателно производство срещу подсъдимия С., тъй като изрично не му е наложено наказание за това, че е управлявал автомобил без съответно свидетелство за правоуправление.

Подсъдимият в рамките на становището си по същество и в последната си дума моли за уважаване на жалбата и постановяване на оправдателна присъда.

Първоинстанционният съд е приел, че обстоятелствата по обвинителния акт са установени от събраните по делото гласни и писмени доказателства, признал е подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и поради наличие на предпоставките по чл. 78а НК е освободил подсъдимия С. от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в минималния предвиден от закона размер на 1 000 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е запитал подсъдимия С. дали желае делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно производство преди да даде ход на съдебното следствие. Подсъдимият е поискал с писмена молба отмяна на това определение и даване на ход на делото в заседание за предварително изслушване, като е пожелал евентуално и сключване на споразумение. Съдът не е осигурил на подсъдимия правото на защита, като не му е указал процесуалните му възможности – чл. 15, ал. 2 НК. Въпреки това допуснатото нарушение е неотстранимо, тъй като целта на съкратеното съдебно следствие е процесуална икономия, която не би могла да се осигури с връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Процесуалното нарушение не се явява и съществено, тъй като единствената по-благоприятна последица за подсъдимия при провеждане на съкратено съдебно следствие – намаляването на наказанието му по реда на чл. 371, т. 2 НПК във връзка с чл. 58а НК, е неприложима при изход на производството с освобождаване от наказателна отговорност и замяната ѝ с административно наказание. Поради това настоящият съдебен състав не следва да отменя присъдата и да връща делото за ново разглеждане, а да се произнесе по същество.

С оглед повдигнатото на подсъдимия обвинение, доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н.М.С. е роден на *** г. в *******. Той е българин, български гражданин, завършил е основно образование, не е женен. Не е осъждан. Има постоянен адрес:***, и настоящ адрес:***, с ЕГН **********.

На подсъдимия никога не е издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

С наказателно постановление № 16-4332-004675/28.05.2016 г. на заместник-началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за това, че на 06.03.2016 г. е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с регистрационен № *******на улица „Безименна“ с посока от ул. „Свето Преображение“ към ул. „Подполковник Владимир Серафимов“ в София, без да притежава съответно СУМПС. Постановлението е било връчено на обвиняемия С. срещу подпис на 26.08.2016 г., и е влязло в законна сила като необжалвано на 07.09.2016 г.

На 05.02.2017 г. сутринта подсъдимият С. управлявал същи лек автомобил – „Фолксваген голф“ с регистрационен № СВ 0156 АХ. Той се движел в село Панчарево по бул. „Самоковско шосе“ от кв. „Горубляне“ в към с. Кокаляне. Около 08:20 ч. бил спрян на кръстовището между бул. „Самоковско шосе“ и ул. “Елин Пелин“ от двама патрулиращи униформени пътни полицаи от СДВР  – свидетелите Е.С.и В.Л.. При последвалата проверка подсъдимият не представил валидно СУМПС, както и талон за извършен годишен технически преглед на автомобила.

Случаят бил докладван на оперативната дежурна част, като на място пристигнал Б.З.– младши автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ към СДВР. Същият установил, че в информационната система на КАТ няма данни подсъдимият да притежава СУМПС, нито управляваният от него автомобил да е преминал годишен технически преглед за 2017 г.

Свидетелят З.съставил на подсъдимия С. акт за установяване на административно нарушение №17-4332-002190/05.02.2017 г., бланков № 598280, за нарушение на разпоредбите на чл. 150 ЗДвП, чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП и чл. 177, ал. 1 ЗДвП.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение било издадено наказателно постановление № 17-4332-002190/06.03.2017 г. на заместник-началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на подсъдимия С. били наложени следните наказания: 1) на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. първо ЗДвП бил глобен с 200 лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП – управление на спряно от движение моторно превозно средство, и 2) на основание чл. 185 ЗДвП бил глобен с 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП – управлява пътно превозно средство, което не е представил за технически преглед. За нарушението по чл. 150 ЗДвП – управление без съответното по вид СУМПС е отбелязано, че се налага глоба от 0 лева и „деянието е съставомерно по чл. 343в, ал. 2 от НК, писмо с рег. № 4332р-6109/07.03.2017 г. за 08 РУ СДВР“.

Приетата за установена фактическа обстановка съдът установи от следните събрани по делото доказателства:

- гласните доказателства – показанията на свидетеля Е.Й.(на лист 29 от първоинстанционното дело) и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 показания на свидетеля Б.З.(на лист 21 от досъдебното производство);

- писмените доказателства – справка за съдимост (на лист 9 от първоинстанционното дело); наказателно постановление № 16-4332-004675/28.05.2016 г. и обективираната в него разписка на подсъдимия С. (на лист 10 от досъдебното производство); справка за водач от информационната система на МВР (на лист 11 – 12 от досъдебното производство); акт за установяване на административно нарушение с бланков № 598280 (на лист 8 от досъдебното производство), и наказателно постановление № 17-4332-002190/06.03.2017 г. (на лист 25 от въззивното дело).

Съдът констатира, че посочените по-горе доказателства взаимно се подкрепят и изграждат безпротиворечива доказателствена съвкупност. Липсата на спомен у свидетеля З.за конкретния случай, при който е установил липса на СУМПС у подсъдимия в хода на съдебното производство може да ес обясни с факта, че подобни проверки са част от служебното му ежедневие и не може да се очаква за период от над шест месеца да помни всички нарушители, за които е извършвал проверка. Показанията му, дадени в хода на досъдебното производство обаче се подкрепят от показанията на свидетеля Йорданов, които кореспондират с писмените материали по делото, и особено със съставения на местопроизшествието акт за установяване на административно нарушение, който е подписан лично от подсъдимия С..

От разписката в наказателно постановление № 16-4332-004675/28.05.2016 г. се установява безспорно, че същото е било доведено до знанието на подсъдимия, като няма доказателства по делото, годни да оборят този извод на настоящия съдебен състав.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От обективна страна подсъдимият Н.М.С. е осъществил всички елементи на фактическия състав на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК. Същият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението – управление на автомобил – чрез активни действия, които са били установени от свидетелите по делото. Същите действия са извършени на 05.02.2017 г., като е налице и второто визирано в разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК обстоятелство – управлението да е извършено преди изтичане на една година от наложено по административен ред наказание за същото нарушение. Административното наказание е било наложено на подсъдимия на 07.09.2016 г. с влизане в сила на наказателно постановление № 16-4332-004675/28.05.2016 г., като от тази дата до датата на нарушението – 05.02.2017 г. е изминал по-кратък от една година период.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, тъй като до знанието му е било сведено предишно наказателно постановление, с което му е наложена глоба за това, че е управлявал автомобил без съответното свидетелство. Той е предвиждал и общественоопасните последици от деянието си, тъй като е управлявал автомобил без съответна правоспособност и с това е поставил в опасност гражданите, тъй като уменията му за реакция в пътното движение не са придобити и установени по съответния ред. На следващо място подсъдимият е искал да извърши престъпното деяние, доколкото съзнателно е контролирал движението на автомобила.

Същевременно настоящият съдебен състав констатира, че отразяването в издаденото на 06.03.2017 г. наказателно постановление № № 17-4332-002190, че подсъдимият С. е извършил нарушение по чл. 150 ЗДвП (управление на моторно превозно средство без съответен документ за правоспособност), не представлява пречка за реализиране на наказателна отговорност в настоящото производство. За същото установено от държавен орган нарушение на подсъдимия не е наложено наказание, а в постановлението изрично е отбелязано, че деянието съставлява престъпление. С това не е налице хипотеза на двойно наказване за едно и също нещо, съответно – няма как да се приеме, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НК. В случая органите на пътната полиция са се отказали от компетентността си да наложат наказание, като изрично са посочили, че това е от компетентността на системата за наказателно преследване. Ефектът от това произнасяне е на практика същият като прекратяването на административнонаказателната преписка, което би следвало да се извърши с отделно постановление на наказващия орган. Правните последици на един акт обаче не се определят от неговата форма, а от съдържанието на изявлението в него, поради което следва да се приеме, че не е налице административно наказване на подсъдимия С. за деянието, за което се води настоящото производство.

Обстоятелството, че с посоченото наказателно постановление от 06.03.2017 г. подсъдимият е наказан за други две административни нарушения е ирелевантно за настоящото производство, тъй като наказващият орган е визирал други факти, а съгласно решенията, дадени в тълкувателно решение №  3/2015 г. на ОСНК на ВКС, дали е налице „едно и също“, за което се наказва даден нарушител, се определя от посочените в акта, с който се повдига обвинение, факти. В случая с наказателното постановление са наложени наказания за управление на моторно превозно средство, което не е преминало технически преглед, и за непредоставянето му за такъв, а тези деяния не са предмет на настоящото производство.

Относно наказанието:

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице предпоставки за освобождаване на подсъдимия С. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК).

За престъплението, в чието извършване подсъдимият С. е обвинен, се предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода и глоба, като това наказание е сред визираните в чл. 78а, ал. 1, б. „а“ НК (до три години лишаване от свобода). В същото време подсъдимият не е осъждан и спрямо него не е прилагано освобождаване от наказателна отговорност, а от престъплението не са настъпили имуществени вреди, поради което са налице и другите предпоставки за освобождаване от отговорност (чл. 78а, ал. 1, б. „б“ и „в“ НК). Няма данни и за обстоятелства, които да изключват приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност (чл. 78а, ал. 7 НК), поради което решението за налагане на административно наказание на Софийския районен съд е правилно.

Глобата е определена в минимален размер, като настоящият съдебен състав не може да увеличи същата, тъй като не е налице съответен протест на прокуратурата. Поради това и размерът на наложеното наказание следва да се потвърди.

По разноските:

Тъй като разноски в настоящото наказателно производство не са извършвани, същите не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският градски съд, дванадесети въззивен наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 04.12.2017 г. по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 13927/2017 г. на Софийския районен съд, 135. състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.