Решение по дело №502/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 244
Дата: 10 май 2024 г.
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20244430200502
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Плевен, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Ц.ов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Ц.ов Административно
наказателно дело № 20244430200502 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №23-0938-003965 от 03.01.2024г. *** група
в ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен е наложил на
основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП на Л. О. Р. с ЕГН ********** от
гр.Плевен, ул. *** административни наказания глоба в размер на 2000лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и на
основание Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 15
точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Л. О. Р., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. С. П. от АК-София, който изразява становище, че при съставяне на акта
за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на
1
него наказателно постановление не са били спазени предвидените в
разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на
същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание
за отмяна на процесното наказателно постановление. Освен това
процесуалният представител на жалбоподателя Р. адв. С. П. навежда правни
доводи, че жалбоподателят е бил лишен от възможността да даде биологична
проба за установяване употребата на наркотични вещества, като вместо да
бъде освободен, той е бил качен в полицейски автомобил и отведен в дома му
за извършване на проверка на помещение по реда на чл.83 ал.1 от ЗМВР.
За въззиваемата страна *** група в ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна
полиция“ - Плевен, не се явява представител и не изразява становище по
съществото на спора. С изпращане на административнонаказателната
преписка се прави искане за оставяне на жалбата без уважение и
потвърждаване на наложеното наказание, алтернативно в случай, че жалбата
бъде уважена и жалбоподателят претендира разноски за адвокатски хонорар,
то размерът да бъде съобразен с предвидения в Наредба №1 за минималните
адвокатски разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GA №1001382 от 30.11.2023г. за установяване на административно
нарушение от който е видно, че на 30.11.2023г. в 10,53 часа в общ.Плевен,
гр.Плевен, ул. *** , движейки се в посока към бул. „Х. Ботев“,
жалбоподателят Р. е управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ ***, и
извършва следното: Отказва да бъде тестван в 10:50ч. на 30.11.2023г. за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARPJ 0001 REF8319800 IVD
CFG8322147, годен до 01.2024г., тестова касета към Дръг Тест 5000 STK REF
8323634 L и стикер за валидност и сигурност на пробата с номер А085841, и
талон за медицинско изследване с номер 0052775 и протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози номер
535. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
2
Дрегер алкотест 7510 с фабричен номер ARNJ 0175, като уредът отчита 0
промила алкохол в издишания от водача въздух.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител Х. В. Д. и свидетелите Д. Л. Д., Ц. А. С. и Л. Н. Л., чиито
показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и
логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с
приложените по делото писмени доказателства – талон за изследване с
бланков номер 0052775, протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични и/ или упойващи вещества с рег. номер 535/30.11.2023г., протокол
за извършване на проверка в помещение без съгласие на собственика или
обитателя или в тяхно отсъствие от 30.11.2023г. и материалите по пр.пр.
№7902/2023г. по описа на Районна прокуратура-Плевен. От показанията на
свидетелите С. и Д. се установява, че същите работят в сектор „Криминална
полиция“ при Първо РУ-Плевен и на 30.11.2023г. проверявали получена
оперативна информация относно държане на наркотични вещества от
жалбоподателя Р.. Според показанията на свидетелите С. и Д. същите
изградили секретен пост в близост до дома на лицето, като около 10:00 часа
Р. излязъл от дома си, качил се в лекия си автомобил „Ауди А6“ с рег.№ *** и
потеглил в посока центъра на града. От показанията на свидетелите С. и Д. се
установява, че същите спрели жалбоподателя Р. на ул. „Чаталджа“ в близост
до сградата на *** и му извършили проверка на документите. От показанията
на свидетелите С. и Д. се установява, че същите са попитали жалбоподателя
Р. дали държи в себе си наркотични вещества, на което той отговорил
отрицателно. Според показанията на свидетелите С. и Д. същите са
уведомили жалбоподателя Р., че в качеството му на водач на МПС ще му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества. От
показанията на свидетелите С. и Д. се установява, че същите са поискали
съдействие от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен за
извършване на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества на
водача на автомобила – жалбоподателят Р.. Според показанията на
свидетелите С. и Д. на място на проверката се отзовали *** от сектор „Пътна
полиция“ актосъставителят Д. и свидетелят Л.. От показанията на
актосъставителя Д. и от показанията на свидетеля Л. се установява, че на
жалбоподателя Р. била извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство – дрегер-алкотест, който отчел отрицателен резултат. От
3
показанията на актосъставителя Д. и свидетелите С., Д. и Л. се установява, че
жалбоподателят Р. отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техните аналози с техническо средство - Дрегер
Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARPJ 0001, годен до януари 2024г., тестова
касета към Дръг Тест 5000 STK REF 8323634 L и стикер за валидност и
сигурност на пробата с номер А085841. И актосъставителят Д. и свидетелите
С., Д. и Л. са категорични, че жалбоподателят Р. е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо
средство. Според показанията на актосъставителя Д. и свидетелите С., Д. и Л.
жалбоподателят Р. е заявил, че отказва да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества, защото предната вечер бил пушил трева.
От показанията на актосъставителя Д. се установява, че жалбоподателят Р. се
е интересувал какви наказания ще му бъдат наложени за отказа да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества. Според показанията на
актосъставителя Д. той казал на жалбоподателя какъв е размерът на глобата и
какъв е размерът на лишаването от правоуправление. От показанията на
актосъставителя Д. се установява, че на жалбоподателя били отправени още
няколко покани да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, но той категорично отказал. Твърденията на
жалбоподателя Р., че причината да откаже извършването на проверката за
употреба на наркотични вещества била разпечатаната касета на техническото
средство - Дрегер Дръг Тест 5000, според съда представляват една негово
защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а
напротив, по категоричен начин се опровергава от показанията на
актосъставителя Д., дадени при допълнителния му разпит. В тази насока
актосътавителят Д. е категоричен, че в касетата е била годна и без нарушена
цялост на опаковката, като номерът на касетата и датата, до когато е годна, са
записани в акта. Според показанията на актосъставителя Д. и свидетелите С.,
Д. и Л., поради технически проблем с мобилния принтер, актът за
установяване на административно нарушение и талон за кръв били
разпечатани и връчени на жалбоподателя Р. в сградата на Първо РУ-Плевен.
От показанията на актосъставителя Д. и свидетелите С., Д. и Л. се установява,
че бил съставен и протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични и/ или упойващи вещества с рег. номер 535/30.11.2023г. Съдът
кредитира напълно показанията на актосъставителя Д. и свидетелите С., Д. и
4
Л., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни,
изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото
от тях управление на автомобила от жалбоподателя Р. и отказът му да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотици. Освен това няма
данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят жалбоподателя Р. в нарушение, което не е извършил. Освен това
жалбоподателят Р. нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН е
направил възражение, че не е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества, респ. че отказът му е
продиктуван от нарушена цялост на използваната касета в техническото
средство. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а в конкретния случай жалбоподателят Р. не е доказал, че не е
отказал да му бъде извършена проба с техническо средство за употреба на
наркотични вещества. Също така от показанията на актосъставителя Д. и
свидетеля Л. се установява, че след връчването на акта и талона за
медицинско изследване жалбоподателят Р. бил освободен. Според
показанията на свидетелите С. и Д. същите попитали Р. дали да го закарат до
ЦСМП-Плевен за даване на кръв и урина за медицинско изследване за
употреба на наркотични вещества, на той категорично отказал. Свидетелите
С. и Д. са категорични, че жалбоподателят Р. в нито един момент от
извършване на проверката не е бил задържан и не е бил лишаван от
възможността да отиде да даде кръв и урина за изследване. Според
показанията на свидетелите С. и Д. същите са предложили да закарат Р. до
ЦСМП-Плевен, защото той бил неправоспособен водач и регистрационните
табели на управлявания от него автомобил били свалени, а и защото искали
да извършат проверка за наличие на наркотични вещества в жилището,
обитавано от Р., находящо се в гр.Плевен, ул.***. Свидетелите С. и Д. са
категорични, че жалбоподателят Р. е отказал да го закарат в ЦСМП-Плевен за
даване на биологичен материал за изследване за употреба на наркотични
вещества. От показанията на свидетелите С. и Д. и от приобщения като
писмено доказателство по делото протокол за извършване на проверка в
помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие
от 30.11.2023г. се установява, че в жилището, обитавано от Р., находящо се в
5
гр.Плевен, ул.***, била извършена проверка по чл.83 от ЗМВР. От
показанията на свидетелката А.-М. Д. Н. се установява, че същата живее на
*** с жалбоподателя и малолетното им дете и в обитаваното от тях жилище в
гр.Плевен, ул.***, била извършена проверка от полицейски служители, която
продължила около 45 минути и приключила в 12,15 часа. Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелката Н., тъй като същите са
последователно и логически изложени, и си кореспондират напълно както с
показанията на свидетелите С. и Д., така и с приобщения като писмено
доказателство по делото протокол за извършване на проверка в помещение
без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от
30.11.2023г.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят Л. О. Р. е извършил нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП и
правилно и законосъобразно му е наложил административни наказания на
основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП
предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От граматическото тълкуване
на цитираната разпоредба и употребеният съюз „или“ следва, че нарушението
при първата от посочените алтернативи е довършено с обективирането на
самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.
Неизпълнението на предписание за изследване с доказателствен анализатор
или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, е друго
нарушение, за което се налага отделно наказание. На този извод навежда и
разпоредбата чл. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
6
вещества или техни аналози /Наредба № 1 от 19.07.2017 г./, която изисква
съставянето на АУАН на мястото на извършената проверка, едновременно с
издаване на талона за медицинско изследване. Не на последно място,
съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
съдържа две алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние –
отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание
за медицинско изследване, като за осъществяването на нарушението е
достатъчно реализирането и на само една от тях, но това не изключва в
условията на кумулативност, да бъдат извършени и двете форми на
изпълнителното деяние. Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021
г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховния административен съд, задължително
за прилагане от съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната
власт, отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка
за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни
административни нарушения. Административнонаказващият орган
законосъобразно е приел, че става въпрос за едно нарушение - отказ от
изпробване с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества. В АУАН и в обжалваното НП е посочено, че жалбоподателят Р. е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества. Както бе посочено по-горе,
по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства, в
това число от приобщените като писмени доказателства по делото - талон за
изследване с бланков номер 0052775 и протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични и/ или упойващи вещества с рег. номер
535/30.11.2023г., се установява, че жалбоподателят Р. е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества. Действително от събраните по делото доказателства е
установено, че жалбоподателят Р. е отказал да изпълни предписание за
медицинско изследване, но след издаването на талона за изследване с бланков
номер 0052775 полицейските служители, извършили проверката на
помещение на основание чл.83 ал.1 от ЗМВР – свидетелите Д. Л. Д. и Ц. А. С.,
е следвало да съпроводят нарушителя – жалбоподател в настоящето
производство, до ЦСМП-Плевен, където в присъствието на медицинския екип
– лекар и медицинска сестра, да заяви, че няма да даде проба от кръв и урина
за изготвяне на химическа експертиза, и този отказ да бъде вписан в
7
медицинския дневник, и след това да извършат проверката в обитаваното от
нарушителя жилище. На практика жалбоподателят Р. не е имал обективна
възможност в определения срок до 45 минути от връчването на талона за
медицинско изследване в 11,30 часа на 30.11.2023г. да изпълни
предписанието за медицинско изследване, но това обстоятелство е
правноирелевантно за спорния предмет на делото. Дори и да беше
извършено медицинското изследване, то това не би освободило
нарушителя от административнонаказателна отговорност, тъй като с
медицинското изследване не се санира отказът да бъде извършена
проверка с техническо средство. Следователно с действията си
жалбоподателят Р. е осъществил състава на административно нарушение по
чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Законосъобразно и обосновано
административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя Р. на
основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП административни наказания глоба в
размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че той е
отказал да му бъде направен тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, тъй като според него касетата на техническото средство не
била във фабрично опаковка и законът му позволявал да избере кой от
способите за изследване да бъде приложен. Напротив, съгласно чл.2, ал.1 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017г. при извършване на проверка за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно
дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен
ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго
нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица
живот или здраве. С ал. 2 на същия член е въведена необоримата презумпция,
че неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде
извършена такава. Неспазването на посоченото правило представлява
административно нарушение, за което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето. Правилно,
законосъобразно и явно справедливо административнонаказващият орган е
наложил кумулативно предвидените наказания за деяние, което съставлява
8
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, спазвайки нормите на чл. 27, ал. 2 и
ал. 3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя (чл. 12 от
ЗАНН), при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност
поради маловажност на случая (чл. 28 ЗАНН).
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция им е
предоставена по силата на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП във връзка със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. От
представената към административно наказателната преписка Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г .на Министъра на вътрешните работи се установява,
че актосъставителят Д., като държавен служител от структурно звено „Пътна
полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на *** на Група в
ОДМВР-Плевен, сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия
да издава НП. Наказателното постановление и актът за установяване на
административно нарушение съдържат пълно описание на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, както и изчерпателно описание на
самото нарушение. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и и
издаването на наказателното постановление, както и на сроковете по чл. 34
ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът
за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК. По безспорен начин са посочени елементите от обективната и
субективната страна на деянието. Нарушението е формално, като за
осъществяването му не е необходимо настъпването на определен
противоправен резултат. В АУАН и НП се съдържат задължителните
реквизити по чл. 42, т. 3 – т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 – т. 7 от ЗАНН. Налице е
пълно съответствие между отразената в акта за установяване на
административно нарушение фактическа обстановка и възпроизведената въз
основа на цялата административнонаказателна преписка такава в
наказателното постановление.
9
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.174
ал.3 пр.2 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0938-003965 от
03.01.2024г., с което *** група в ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ -
Плевен е наложил на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП на Л. О. Р. с ЕГН
********** от гр.Плевен, ул. *** административни наказания глоба в размер
на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както
и на основание Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо
15 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10