Р Е Ш E Н И Е
№ 308
Гр. Перник, 15.07.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А.М., с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 217/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на ЕТ
„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Протожерица“ № 46 представлявано от управителя К.Н.С., чрез адвокат Я.С. ***, ул. „Черешово топче“ № 2, офис
10 срещу Държавна комисия по стоковите борси и тържища, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13 за присъждане на имуществени вреди в размер на 300 лева,
представляващи претърпени вреди от ищеца по платено адвокатско възнаграждение
по отменено Наказателно постановление /НП/ № 05033 от 28.03.2019 година на председателя
на Държавна комисия по стоковите борси и тържища.
Ищецът твърди, че НП е отменено с Решение № 664 от 06.11.2019
година, постановено по а.н.дело № 00917/2019 година по описа на Районен съд Перник.
Така постановеното решение е оспорено, като с Решение № 39 от 03.02.202 година,
постановено по к.а.н.дело № 794/2019 година по описа на Административен съд –
Перник е оставено в сила, съответно е влязло в сила на 03.02.2020 година. Ищецът
заявява, че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита, като е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 00917/2019 година по описа на Районен съд Перник, както и
претендира заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 06.03.2020
година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на 13.07.2020
година процесуалния представител на ищеца адвокат Я.С.
*** моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.
Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно
производство по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 13.07.2020
година ответникът Държавна комисия по стоковите борси и тържища, редовно
призован се представлява от главен експерт Г.Г., лице с юридическо образование.
Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
В проведеното съдебно заседание на 13.07.2020
година представителят на Окръжна прокуратура Перник
дава заключение за основателност на предявения иск, поради което счита, че
следва да бъде уважен изцяло.
Административен съд – Перник,
след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните,
прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства съдържащи се в а.н.дело № 00917/2019 година по описа на Районен
съд Перник, се установява, че с Наказателно постановление № № 05033 от 28.03.2019 година председателя на Държавна
комисия по стоковите борси и тържища на ЕТ „***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Протожерица“ № 46
представлявано от управителя К.Н.С. /настоящ
ищец/ е наложена на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за стоковите борси и
тържищата /ЗСБТ/ имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено
административно нарушение на чл. 3б от ЗСБТ.
Наказателното постановление с наложеното
административно наказание е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно
с Решение № 664 от 06.11.2019 година, постановено по а.н.дело № 00917/2019 година по описа на Районен съд Перник.
В производството пред
районния съд настоящия ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван
от адвокат К.С.от АК Перник, съгласно пълномощно от 01.07.2019 година и договор
за правна защита и съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.
При така установената фактическа
обстановка, настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая
се претендират вреди в резултат на отменен с влязъл в сила съдебен акт – незаконосъобразно
наказателно постановление издадено от ответника по предявения иск. Държавна комисия
по стоковите борси и тържища е юридическо лице, поради което исковете за отговорност на държавата за
вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно
предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу
субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП
и от тази отмяна се претендират претърпени имуществени вреди, представляващи
платено адвокатско възнаграждение пред районния съд.
Първото условие е актът да е в изпълнение на
административна дейност.
В
разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденото НП, чийто адресат е
ищецът е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. По
мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 година, настоящия
съдебен състав приема, че издаването на процесния НП е последица от изпълнение
на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл НП представлява
властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда
наказателно – правни последици, е резултат от санкционираща административна
дейност. Налице е първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки –
отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване
на административна дейност.
На второ място в разглеждания случай е налице пълномощно
от 01.07.2019 година, както и сключен договор за правна защита и съдействие от същата
дата, по който настоящия ищец е възложил на адвокат К.С.от АК Перник оказването
на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред
Районен съд Перник по обжалване на НП № 05033 от 28.03.2019 година
на председателя на Държавна
комисия по стоковите борси и тържища, което пълномощно е приложено по а.н.дело № 00917/2019 година
по описа на Районен съд Перник. По
сключения договор за правна защита и съдействие е уговорено и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което съгласно направеното
отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Адвокатът се е явил
в проведеното открито съдебно заседание и е осъществил правна помощ в защита на
правата на доверителя си /настоящ ищец/. Въз основа на това се приема, че във
връзка с обжалването на НП, издадено срещу ищеца от председателя на Държавна комисия
по стоковите борси и тържища пред първоинстанционния съд ищецът е ангажирал адвокат.
С оглед на изложеното са налице безспорни
доказателства, че е платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
което е в резултат на издаденото НП, което е обжалвано и отменено като
незаконосъобразно пред районния съд. Безспорно настоящия ищец е ангажирал
адвокат за защита на своите права и законни интереси по повод на издаденото и
отменено като незаконосъобразно НП.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е
приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни
постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по
обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на НП и единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата от
незаконосъобразното НП. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би
заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено НП, за обжалването на
което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в
съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща
причина и следствие. Хонорарът, платен за
осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и
е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз
основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение
между адвоката и ищеца, несъмнено
съществува пряка причинно – следствена връзка, тъй като единствената причина за
упълномощаването и използването на адвокатска
услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на
защитник – адвокат е издаденото НП. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането
на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение е пряка и
непосредствена последица от издаденото НП. Респективно намаляването на
имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това НП, което
впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените
мотиви в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година на I и II колегия на Върховния
административен съд по Тълкувателно дело № 2/2016 година, настоящия съдебен състав
намира предявеният иск за претърпени имуществени вреди за доказан по основание
и размер.
Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в
производството по обжалване на незаконосъобразното НП, издадено от ответника по
иска се явява причинена имуществена вреда
поради издадения незаконосъобразен акт. От друга страна претендираните
имуществени вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ не трябва
да се превръщат в средство за неоснователно обогатяване на страната. В
производството по обжалване на НП не е предвидена възможност на страните да
претендират за направените съдебни разноски, както и да правят възражения за
прекомерност на платения адвокатски
хонорар, към датата на приключване на съдебното следствие пред районния съд.
Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година по Тълкувателно
дело № 2/2016 година на Върховния административен съд, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е
една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и
да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на посочената норма от закона.
Делата за
обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови
производства, като те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е
уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими
доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна
защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона
средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може
да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, т.е. да е „обоснован
и справедлив“ и като такъв да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие, съответно да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите, на
която и да е от страните в производството. Разноските, които не представляват
необходим и разумен разход за адвокатска
защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите
от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират
като причинена имуществена вреда по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ /виж Решение
№ 5 174 от 25.04.2017 година, постановено по адм. дело № 3 948/2016 година
на Върховния административен съд, III отделение/.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
размерът на възнаграждението се определя
в договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по – нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за една инстанция за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по – малко от 300 лева.
Въз основа на изложеното настоящия съдебен състава приема,
че предявеният иск е основателен, като ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 300 лева, представляваща причинена
имуществена вреда. При този изход на
спора основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата
от 300 лева, считано от датата на предявяване на иска – 06.03.2020 година до
окончателното й изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното
искане за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, поради
което ответника следва да му заплати сумата в общ размер на 350.00 лева, от
които 50 лева платена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, във
връзка с чл. 4 от ЗОДОВ настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
ОСЪЖДА Държавна комисия
по стоковите борси и тържища, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13 да
заплати на ЕТ
„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Протожерица“ № 46 представлявано от управителя К.Н.С.
сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на завеждане на исковата молба – 06.03.2020 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Държавна комисия по стоковите борси и тържища, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“
№ 13 да заплати на ЕТ „***“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Протожерица“ № 46
представлявано от управителя К.Н.С. сумата от 350 /триста и петдесет/ лева представляваща направени
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/