Решение по дело №18411/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  260644

02.03.2021 година, град Пловдив

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18411 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД против В.В.С., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал.1, пр.1. ЗЗД, вр. с чл. 6 ЗПФУР.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „4финанс“ ЕООД бил сключен договор за кредит от разстояние на 14.07.2015 г. за сумата от 350 лева със срок на издължаване от 30 дни. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от „4финанс“ ЕООД. Договорът бил сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Падежът на задължението настъпил, но ответникът не го изпълнил. На 01.02.2018г. между „4финанс“ ЕООД и ищеца бил сключен договор за цесия, с който процесното вземане било прехвърлено. Иска се ответникът да бъде осъдена да заплати сумата от 350 лева главница, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е договор между „4финанс“ ЕООД и ответника от 14.07.2015г., който се твърди да е сключен по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С посочения договор е записано, че на ответника е предоставен заем в размер на 350 лева.

Вземанията по процесния договор са цедирани от „4финанс“ ЕООД на ищеца съгласно договор от 01.02.2018 г. и приложение към него. Съдът намира представените документи за достатъчни доказателства за установяването на прехвърлянето. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /лист 19-20/. Представено е и уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което е редовно връчено от длъжника-ответник заедно с преписа от исковата молба Уведомяването се установява да е станало след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но същото следва да се вземе предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.

Ето защо ищецът е материлноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за кредит.

Въпросният договор е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не чрез подписването му от заемополучателя, а посредством електронно изявление. За да установи възникването на облигационното правоотношение съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доставчикът (ищецът) е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е посочено, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления- Законът за електронния документ и електронния подпис, в момента ЗЕДЕУУ. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен носител, което не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, то се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. В настоящия случай обаче от представения по делото договор не се удостоверява авторството на извършеното електронно изявление, за да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Не може да се приеме, че това обстоятелство се установява от представения договор, тъй като ищецът изрично посочва, че същият е част от изпратената на ответника информация, но самото електронното изявление на ответника за сключването му се удостоверява по друг ред- натискането на бутон „подпиши“ в електронната система.

Поради липсата на доказателства за изпращане на електронното изявление, удостоверяващо съгласието на ответника, не се установява сключването на договора.

Освен това не се удостоверява получаването на сумата от потребителя. Приложената разписка установява паричен превод от „4финанс“ ООД към Изипей, в полза на ответника. За изплащането на сумата от Изипей, като посредник, на ответника не бяха представени доказателства.

Ето защо предявения иск следва да бъдат отхвърлен.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу В.В.С., ЕГН **********, иск за осъждането на В.В.С. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата от 350.00 лева- главница по договора за кредит от 14.07.2015г., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 01.02.2018г. на „Кредитреформ България“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

СЪДИЯ : /п/

                       /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.