Р Е
Ш Е Н И Е
номер 130 14.10.2019
година
град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и шести септември 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 360 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 109 ЗС, чл. 45, ал. 1 ЗЗД и във
вр. чл. 52 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на И.И.Х. срещу Д.И.Г., с която се предявяват
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС, чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 02.03.2007 г. с договор за
покупко-продажба закупил недвижим имот, представляващ празно дворно място,
представляващо УПИ VIII-87 с площ от 2525 кв.м. в кв. 16 по плана на с. Д.А.,
при граници: УПИ IX-88, УПИ XIII-86, УПИ VI-84 и УПИ VII-84, който имот бил
трасиран на 13.07.2010 г., след което били поставени колчета и ограда с дължина
200 м., изградена от дървени колове и два реда бодлива тел. Твърди, че съседът
му ответникът Д.Г. бил съсобственик на УПИ VII-84 и живее в имота постоянно, а
другите съсобственици не живели в имота. Твърди, че ответникът бил регистриран
като земеделски производител и отглеждал в имота си 5 бр. крави и около 30 броя
овце, с което нарушавал Наредбата за реда и условията за отглеждане на животни
на територията на община Раднево. Твърди, че имотът на ответникът граничил с
улица и имало достатъчно място за паша на животните извън селото, но той
изкарвал животните на паша в неговия имот и го използвал за път, през който
животните преминавали. Твърди, че отглеждането на животни в имот за жилищни
нужди смущава спокойното ползване на имотите от живущите в съседство, а
отделяните екскременти от животните се оттичали в неговия имот, защото в имота
на ответника нямало изградена септична яма. Твърди, че животните на ответника,
преминавайки през имота му оставяли фекалии и урина, поради което в имота му
имало постоянна ужасна миризма и замърсяване, с което той и близките му били
изложени в продължение на години на острата миризма. Твърди, че на 10.03.2019
г. ответникът дисковал имота си като навлязъл в неговия имот и разрушил изцяло
оградата между двата имота. Твърди, че на 11.03.2019 г. сестра му, с която
живели заедно, подала сигнал за случилото се в РУ-Раднево, като дошли полицаи
същия ден, огледали имотите, съставили протокол, но не му дали документ.
Твърди, че дълги години отглеждал в имота люцерна, но след последния инцидент
не го засял. Твърди, че ответникът с действията си унищожавал реколтата му и
създавал трайни неудобства да ползва имота си и да упражнява правото си на
собственост върху него. Твърди, че от действията на ответника претърпял вреди
като съборена ограда от 200 м., невъзможност да ползва имота си и да отглежда
реколта – люцерна за собствени нужди, замърсяване на почвата с фекалии от
животни и създаване на опасност за развитие на различни популации от мухи,
кърлежи и гризачи. Твърди, че острата непоносима миризма на животински фекалии
замърсявала външната среда и му причинявала страдания и го лишава от
възможността да диша чист въздух. Твърди, че за съборената ограда от 200 м. от
дървени колчета и 2 реда бодлива тел ответникът му дължи обезщетение за
имуществени вреди в размер на 800 лв., а за невъзможността да ползва имота си и
да отглежда люцерна за собствени нужди и замърсяването на почвата с фекалии от
животните му дължал обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лв. Твърди,
че с деянията ответникът му причинил неимуществени вреди в размер на 1500 лв.,
изразяващи се в замърсена външна среда, в която миризмата от животински фекалии
от години го лишава от възможността да диша чист въздух. Поради това иска от
съда да осъди ответника да преустанови действията си, с които му пречи
необезпокоявано да осъществява правото си на собственост върху недвижимия имот,
като преустанови превеждането на животни през имота му, преустанови
отглеждането на животни и в своя собствен имот на не повече от 5 едри преживни
животни, без отчитане на приплодите им до 1-годишна възраст, да преустанови
оттичането на фекалии от животните от имота на ответника в неговия имот, да
преустанови отглеждането на животни – овце в рамките на регулационния план на село
Д.А., в имота си и ги отведе за отглеждане извън границите на с. Д.А. във
ферма, както и да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 800 лв.
обезщетение за причинени имуществени вреди за съборена ограда от 200 м., сумата
от 1500 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от невъзможността да
ползва имота си и да отглежда люцерна за собствени нужди и замърсяване на
почвата от фекалии на животни, както и сумата от 1500 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди за замърсена външна среда от миризма на фекалии
на животни, което го лишава от възможността да диша чист въздух. Претендира разноски.
Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Д.И.Г., в който взема становище за допустимост на
исковете, но поддържа тяхната неоснователност. Не оспорва твърденията в
исковата молба досежно обстоятелствата, че ищецът и ответникът са собственици
на съседни дворни места в с. Д.А., като дворното място на ищеца УПИ VIII-87 се
намирало между дворовете с къщи на двамата. Не оспорва, че е регистриран като
земеделски производител и отглежда в имота си 5 броя крави и 15 броя овце, като
половината от овцете били на сина му. Твърди, че не живее самичък в имота, тъй
като там живяла съпругата му, неговата възрастна майка и четири членното
семейство на сина му И., където освен селскостопанска сграда имало и голяма
законна къща. Твърди, че за отглежданите животни имало построени специални
помещения, оборудвани с всичко необходимо по изискванията на закона,
включително канали за отвеждане на отходни води и екскременти,
селскостопанските постройки били нанесени в плана на селото, всички животни
били с ушни маркери и регистрирани. Оспорва отделяните екскременти от животните
да се оттичат в двора на ищеца и че животните пасели в двора на ищеца. Оспорва
ищецът да е сял люцерна в дворното място. Твърди, че бащата на ищеца докато бил
жив обработвал и поддържал мястото, но след неговата смърт ищецът сам изхвърлял
фекалии от отглеждани от него животни в собствения му съседен двор. Излага
съображения, че фекалиите в двора на ищеца идвали от животните на самия ищец,
които били в съседното дворно място. Твърди, че всички мръсни и отходни води от
двора на ищеца изтичали директно на улицата пред къщата му. Твърди, че поради
това миризмата в къщата му идва от неговите собствени животни, а не от
животните на ответника. Твърди, че действително ищецът е трасирал дворното си
място и изградил ограда с дървени колчета и два реда бодлива тел, но колчетата с
години били изгнили и на места наклонени, но си стояли забити на местата и
бодливата тел още била там, като на ищеца било задължението да се грижи за тях,
а ответникът не можело да носи отговорност за това. Оспорва животните му да
преминават през дворното място на ищеца, което противоречало на логиката. Иска
отхвърляне на всички искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Представя писмена защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С протоколно определение от 26.09.2019 г.
е обявен за окончателен проекта на доклад по делото по чл. 140 ГПК, с който на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати,
безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът е собственик на УПИ
VIII-87 с площ от 2525 кв.м. в кв. 16 по плана на с. Д.А., а ответникът е
собственик на съседното дворно място УПИ VII-84 и ответникът живее постоянно в
имота си, в който отглежда 5 броя крави и неизяснен брой овце, че ответникът е
регистриран земеделски производител и че ищецът през 2010 г. трасирал дворното
си място и изградил ограда с дървени колчета и 2 реда бодлива тел.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
По иска с правно основание чл. 109 ЗС
ищецът следва да докаже твърдените в исковата молба извършвани от ответника
неоснователни въздействия върху имота му, както и че тези действия на ответника
създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените.
В мотивите към ТР № 4/2015 от 06.11.2017
год. са изложени съображения в смисъл, че съгласно чл. 109 ЗС собственикът може
да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията
на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява
правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това
кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело.
Понякога естеството на извършеното от
ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в
исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива
действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно
право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно
и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от
каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не
е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без
негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово
съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие,
представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Други такива случаи
са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или
санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с
оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение
или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място
или част от него.
По делото е приет като писмено
доказателство нотариален акт № 18, том 2, рег.№ 2626 от 02.03.2007 г., нот.д. №
111/2007 г. на нотариус Галя Дачева /л.7/, от който се установява, че ищецът И.Х.
е придобил чрез покупко-продажба празно дворно място с площ от 2525 кв.м.,
находящо се в с. Д.А., представляващ УПИ VIII-87, при граници улица, УПИ IX-88, УПИ ХIII-86, УПИ VI—84, УПИ VII-84. От протокола за трасиране на
гранични линии от 13.07.2010 г. /л.8/ е видно, че е извършено трасиране на
граничните точки на имота УПИ
VIII-87 на ищеца. Безспорно е между страните обстоятелството, че през 2010 г.
след трасирането на граничните точки на имота на ищеца, била изградена ограда с
дървени колчета и 2 реда бодлива тел, по границата със съдените имоти - УПИ
VI—84, УПИ VII-84, собственост на ответника. За това обстоятелство са събрани и
безспорни гласни доказателства по делото. От гласните доказателства се
установява, че колчетата били опасани с 2 реда бодлива тел на височина от около
1 метър.
Отношенията между страните по делото са
влошени от дълги години, което се установи от гласните и писмени доказателства
по делото. Приети са като писмени доказателства отговор от кмета до ищеца от 17.01.2011
г. /л.13/ и последваща жалба от ищеца от 04.10.2011 г. до кмета на с. Д.А.
/л.12/, от които е видно, че към онзи момент ищецът се е оплаквал от стичане на
урина от дворното място на ответника към дворното място на ищеца, което било
констатирано от направена проверка с представител на община Раднево и на
ответника били дадени предписания. Бил е съставен и протокол за предупреждение
на ответника от органите на МВР през 2011 г. /л.14/. Последните обстоятелства
касаят период 2010г.-2011г. далеч преди настоящия момент и единствено доказват
релевантен за делото факт, че страните са във влошени отношения от тогава, но
не установява пряко релевантни факти към датата на исковата молба и към датата
на приключване на устните състезания. Същите биха могли да бъдат индиция за
наличието им и към настоящия момент, в случай да не се установи тяхната липса,
което всъщност се осъществи чрез прието заключение на СЕЕ, от което е видно, че
не е налице стичане на урина от дворното място на ответника към дворното място
на ищеца. Експертът Ц.К. при посещение в двора на ответника е констатирала, че
на разстояние от 50-100 метра от дворното място на ищеца в двора на ответника
са изградени специални помещения за отглеждане на животни и съоръжения за
отвеждане на екскрементите им, които отговарят на зоохигиенните,
санитарно-хигиенните и ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните
обекти съгласно Наредба № 44 от 20.04.2006 г. Констатирано е също от вещото
лице, че екскрементите от животните не се оттичат в дворното място на ищеца, а
за тях има специално изградена септична яма, която е ситуирана съобразно
нормативните изисквания на повече от 3 метра от границата на имотите.
Непосредствено до селскостопанските постройки на ответника е изградено специално
торохранилище за течен и твърд оборски тор, изградено по начин, който
предотвратява изтичането на отпадъци извън него. Дори в миналото /преди 8-9
години/ да е било налице същото, то към момента това не е налице, поради което
и искането на ищеца да се осъди ответника да преустанови изтичането на фекалии
от животните си в неговото дворно място се явява недоказано, а поради това и
искът по чл. 109 ЗС в тази част е неоснователен.
От събраните по делото доказателства
/гласни и писмени/ се установи, че ответникът отглежда в дворното си място в
пригодени за това постройки едър и дребен добитък, както следва: 5 броя крави и
15 броя овце. Няма спор между страните, че ответникът е регистриран земеделски
производител, което обстоятелство няма пряко доказателствено значение по
исковете.
От гласните доказателства /конкретно от
свидетелите очевидци, като например св. И.С., чиито показания съдът намира за
безпристрастни и незаинтересовани в ничия полза/ се установява, че ответникът
извежда животните си на паша от източната страна на двора си към улицата, от
където животните отиват на паша в различни пасища в и извън селото. А видно от
скиците по делото източната част на имота на ответника не граничи с имота на
ищеца, тоест животните на ответника не преминават през имота на ищеца, за да
отидат на паша. В същия смисъл са и показанията на св. Х..
Съдът констатира разминаване между
показанията на св. И. Д.И. с останалия събран доказателствен материал, поради
което неговите показания в една част съдът намира за преиначени. Например
същият посочва, че оградата е от три реда бодлива тел, а тя се установи да е
два реда. Посочва също, че е се стичат фекални води към двора на ищеца от двора
на ответника, което се обори категорично от вещото лице и другите свидетели. Не
е виждал бидони в двора на ответника, а категорично се установи, че там има
бидони /в този смисъл вещото лице Ц.К., която е видяла бидоните при посещението
си/, и най-фрапантното, че св. И. Д.И. не е виждал друга фекална яма извън тази
за барчето, а се установи безпротиворечиво, че има и други фекални ями в двора
на ответника и конкретно и специално изградени за екскрементите на животните.
Тези множество несъответни на останалия доказателствен материал показания на
св. И. Д.И. съдът намира, че дискредитират неговите показания в по-голямата им
част и съдът не ще ги цени като годни да установят с точност релевантни по
делото факти.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът
не установи ответникът да превежда животните си през неговото празно дворно
място, поради което остана недоказано и това наведено в исковата молба
обстоятелство, обосноваващо искане /петитум/ за преустановяването му от страна
на ответника.
Неоснователно се явява и наведеното в
исковата молба искане ответникът да преустанови отглеждането в собствения си
имот на повече от 5 броя едри преживни животни. Съгласно чл. 5, ал. 3 от
Наредбата за реда и условията за отглеждане на животни на територията на община
Раднево територията на с. Д.А. попада в трета зона, в която съгласно чл. 9, ал.
1 от същата наредба е позволено отглеждане на едър рогат добитък – до 5 бр., с
приплодите до 12 месечна възраст, плюс оставените за разплод, като общата численост
на животните да не надвишава 9 бр. Отглежданите от ответника 5 броя крави
попадат изцяло в ограниченията и няма основания съобразно нормативните
изисквания да се постановява ограничаване на броя отглеждан от ответника едър
рогат добитък. Поради това обстоятелство искът по чл. 109 ЗС и в тази част се
явява неоснователен.
Последващо искане е да се осъди ответника
да преустанови отглеждането на овце в рамките на регулационния план на селото и
същите да бъдат изведени за отглеждане извън границите на селото във ферма. С
оглед нормативните изисквания съдът намира и това искане за неоснователно.
Видно от събраните доказателства ответникът спазва ограничителните забрани по
чл. 11 от наредбата. Ответникът има изградени нужните постройки и фекални ями,
които му позволяват да отглежда в дворното си място овце съобразно изискванията
на наредбата. Освен това се установи, че тези животни биват водени на паша в
съответните пасища /мери/, определени със заповед на кмета на с. Д.А. съгласно
чл. 14, ал. 1 от наредбата /в този смисъл показанията на кмета Т. и на св. Х. Х./.
Няма нормативно задължение ответникът да отглежда собствените си овце извън
населеното място, поради което искът и в тази част като неоснователен ще се
отхвърли.
Като цялостно заключение по иска по чл.
109 ЗС съдът намира, че същият остана изцяло недоказан от страна на ищеца във
всичките му искания, поради което ще бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в
частта за претърпени имуществени вреди от 800 лв. за изграждане на съборена
ограда от 200 кв.м.:
Ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът е разрушил изградената от него ограда
от дървени колчета и два реда бодлива тел от 200 м., както и размер на вредата
от 800 лв.
На първо място съдът държи да отбележи,
че оградата не се измерва в квадратни метри, а в линейни метри, които мерни
единици са съвсем различни, на които съдът не намира за нужно да се спира в
мотивното си изложение.
По същество се установи от гласните
доказателства, че изградената ограда от колчета и 2 реда бодлива телена тел е
била нестабилна от дългото време, през което е стояла на различни
метеорологични явления и от материала на дървените колове, които са били
изгнили. Преки впечатления от това има св. И.С., която е съсед на страните от
към задния край на имотите им. Тази ограда е била поставена през 2010 г. и от
времето дървените колове са изгнили, като на места мрежата е паднала, а на
други места все още стояла. Установява се също, че мрежата през годините е била
компрометирана от животните на ищеца и ответника, но не може със сигурност да
се установи по делото, че оградата е бутната именно от животните на ответника.
Няма никакви преки доказателства ответникът с трактора си да е бутнал част от
оградата. Единствено св. И. Д.И. посочва, че трето неизвестно лице му било
казало, че оградата била бутната от ответника с дисковата брана. Няма никакви
доказателства обаче за достоверността на тази информация, а и както се посочи
по-горе показанията на този свидетел са компрометирани. При всички събрани по
делото доказателства съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК съдът намира, че
ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е
повредил оградата между двете дворни места. Освен това е видно, че същата е
частично паднала и частично изправна. Поради изложеното съдът намира, че ищецът
не установи именно ответникът да е бутнал оградата, още по-малко в размер на
200 метра, поради което искът по чл. 45 ЗЗД ще се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в
частта за пропуснати ползи в размер на 1500 лв. от невъзможността ищеца да
обработва празното си дворно място чрез засаждане с люцерна и замърсяване на
почвата с фекалии:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е замърсил почвата на дворното му място с фекалии и
поради това не е могъл да отглежда люцерна за собствена нужда и да ползва имота
си, както и размер на вредата от 1500 лв.
От гласните доказателства се установи, че
ищецът е засял дворното място с люцерна след като го закупил. Установява се, че
към онзи момент /2010-2011г./ е имало изтичане на фекални води и те вероятно са
пречили на обработването на дворното място от ищеца. Към настоящия момент обаче
данни по делото сочат на друго. Установява се от заключението на СЕЕ, че
дворното място на ищеца е необработваемо, като същото се използва от ищеца само
за да си изхвърля фекалиите от животните, които той отглежда в съседния имот, в
който има построени селскостопански постройки. В заключение експертът е
направил заключение, че с оглед на това ищецът сам е създал пречки да обработва
дворното си място чрез изхвърлянето на фекалии и урина от собствените си
животни в празното процесно дворно място. Струпването на много големи
количества фекалии /оборска тор/ в собственото му дворно място от него се
установи от всички разпитани по делото свидетели. От друга страна се установи,
че ответникът има изградени фекални ями за животните и те са така конструирани
и изградени, че изключват оттичането им до двора на ищеца, който бил на доста
разстояние от селскостопанските постройки и фекалните ями на ответника. Освен
това се установи от гласните доказателства /св. И.С. и вещото лице Ц.К./, че няма
стичане на фекални води от двора на ответника към двора на ищеца. Установи се
също, че в празното дворно място на ищеца пасял негов кон, който е естествено и
логично да замърсява с фекалии. С оглед на всичко изложено съдът намира за
недоказано твърдението на ищеца, че ответникът му е създал пречки /замърсил
почвата с фекалии/ да отглежда люцерна в дворното си място, с което пропуснал
ползата от добив на люцерна в празното си дворно място. От тук и следващия се
извод за неоснователност и на тази искова претенция.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в
частта за претенцията за неимуществени вреди от 1500 лв.:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че ответникът е замърсил външната среда с миризма от животински фекалии, с
което го е лишил от възможността да диша чист въздух, от което е претърпял
неимуществени вреди като страдания, както и размера на твърдените вреди.
Съдът намира и този иск за неоснователен
по следните съображения: Видно е от гласните доказателства и експертното
заключение, че ищецът също отглежда в собственото си дворно място и то
непосредствено до къщата, в която живее, едър рогат добитък – 1 крава и 2
телета, като в двора си имал струпана от повече от 20 години и продължаваща да
се струпва оборска тор. От показанията на св. И.С. е видно, че миризми са се
усещали, особено сутрин, но те повечето хора в селото отглеждали животни и
нямало как да се установи от чии животни е миризмата. От друга страна е видно
от заключението на СЕЕ, че ищецът сам си създава неудобства чрез струпвания от
него оборски тор в близост до къщата му и отглежданите от него животни, като е
длъжен да търпи сам неприятна миризма, носеща се в имота му, от собствените му
животни и оборска тор и урина, складирана в дворното му място, както и
свързаното с това наличие на насекоми и гризачи, които съпътстват отглеждането
на животните, невъзможността да проветрява жилището си, особено в летните дни,
и пропиващите миризми в прането му. С оглед на това съдът намира, че ищецът сам
е създал неприятна обстановка за живеене, чрез отглеждане на животни в двора си
и струпвания оборски тор в имота му от дълги години и в големи количества. В
този смисъл, съдът намира, че ако сам създаваш едни обстоятелства, които
търпиш, не следва същите обстоятелства у съседния двор да се считат за такива,
които водят до нетърпимост. Логично и нормално е в селата да се отглеждат
животни, а ноторно известно е, че отглеждането на селскостопански животни
следва излъчване на миризми. В този смисъл са и логичните показания на св. И.С.,
която посочва, че миризми се носят, но въобще не може да разбере от кой двор
идват, тъй като много хора гледат животни. Отделно от това съдът е разколебан в
един посочен факт в исковата молба - как ищецът е различил миризмата от собствените
си животни и оборска тор от тези на ответника. И макар да се установява, че
ответникът съхранява оборска тор и фекалии във фекалната яма, която се почиства
периодично, няма преки доказателства, че тези точно миризми създават на ищеца
неудобство да диша чист въздух, без миризми, при все установеното наличие на
миризми от същия произход, създадени от него чрез отглеждане на животни и
струпване на оборска тор в близост до къщата си. А всичко изложено налага извод
у съда, че нормативно е допустимо с оглед правилата на посочената по-горе
наредба да се отглеждат животни в селата, а с това и логичния извод на
свързаната с това неизбежна миризма от техните фекални отпадъци. Съдът намира,
че ответникът не е извършил неправомерно деяние чрез създаване на миризма от
фекалии от животните си извън допустимото, за да се ангажира неговата деликтна
отговорност. В случая се касае за обстоятелства с неприятен елемент /миризми/,
които са нормативно установени като търпими и не могат да представляват деликт
при спазване на нормативните изисквания, както се установи в случая от страна
на ответника. Изложеното мотивира съдът да приеме, че в случая липсва установен
деликт, който да подлежи на обезщетяване от страна на ответника. Затова и този
иск съдът намира за неоснователен и същият ще бъде отхвърлен като
неоснователен.
Като заключение съдът достигна до извод
за неоснователност на всички предявени от ищеца искови претенции и същите ще
бъдат отхвърлени.
По
разноските и държавната такса:
При
този изход на спора ищецът дължи на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сторените в настоящото производство разноски, които се установиха в размер на
1200 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 15.07.2019 г. /л.38/ и платено възнаграждение за вещо лице в
размер на 200 лв. /платежно л.46/.
Съдът
намира, че платеният от ответника депозит за свидетели в размер на 60 лв. не
следва да се присъжда като разноски, тъй като от същия не е платено
възнаграждение за свидетелите и е наличен по банковата сметка на съда, а за
ответникът е налична възможността да поиска връщане на този депозит от съда.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от И.И.Х., ЕГН
**********, с адрес ***, срещу Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, искове с
правни основания чл. 109 ЗС и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и във вр. чл. 52 от ЗЗД да
бъде осъден
ответникът: 1. да преустанови действията си, с които пречи на ищеца
необезпокоявано да осъществява правото си на собственост върху недвижимия имот,
като преустанови превеждането на животни през собственото му дворно място - УПИ
VIII-87 по плана на с. Д.А.; 2. да преустанови отглеждането на животни в своя
собствен имот УПИ VII-84 на не повече от 5 едри преживни животни, без отчитане на
приплодите им до 1-годишна възраст; 3. да преустанови оттичането на фекалии от
животните от имота на ответника в имота на ищеца - УПИ VIII-87; 4. да преустанови
отглеждането на животни – овце в рамките на регулационния план на село Д.А., в
имота си и да ги отведе за отглеждане извън границите на с. Д.А. във ферма; 5. да
му заплати сумата от 800 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди за
съборена ограда от 200 м.; 6. да му заплати сумата от 1500 лв. обезщетение за
причинени имуществени вреди от невъзможността ищецът да ползва имота си и да
отглежда люцерна за собствени нужди и замърсяване на почвата от фекалии на
животни; 7. да му заплати сумата от 1500 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди за замърсена външна среда от миризма на фекалии на животни,
което лишава ищеца от възможността да диша чист въздух.
ОСЪЖДА И.И.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Д.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1400 лв. (хиляда
и четиристотин лева), представляваща разноски за производството за заплатено
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: