№ 2
гр. Разград, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря М. В. Н.
в присъствието на прокурора Ем. Й. Енч.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213300600330 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по протест от прокурор при РП
Разград, ТО Кубрат против присъда №17/27.10.2021 г. по нохд №144/2021
г. на РС Кубрат.
Постъпил е протест (вх. №1766/28.10.2021 г. на РС Кубрат), подаден
от прокурор от РП Разград, ТО Кубрат против присъда №17/27.10.2021 г. по
нохд №144/2021 г. на РС Кубрат.
Оплакванията са, че присъдата е неправилна.
Искането е за отмяна и постановяване на нова присъда, с която СТ. ИЛ.
СТ. да бъде осъден по предявеното му обвинение.
Няма направени доказателствени искания.
В допълнително изложение от 15.11.2021 г. се излагат доводи в
подкрепа на оплакванията в протеста за неправилност на съдебния акт.
Според прокурора присъдата е постановена при неправилна преценка и при
непълнота на доказателствата и първоинстанционният съд неправилно не бил
кредитирал показанията на свидетелите И. Г. и П. М..
Прокурорът счита за установено, от показанията на св. Г. - служител на
РЗИ, че на 30.03.2021 г. на предоставен от подсъдимия С. мобилен телефон №
*** е бил уведомен от Ю. П. Й. - здравен инспектор в РЗИ Разград, относно
наложените мерки. Уведомяването на подсъдимият е осъществено при
спазване на разпоредбата на чл. 61, ал. 10 от 33, където е предвидена
1
възможност за устно уведомяване на посочен от лицето мобилен или
стационарен телефонен номер, което се удостоверява писмено с подпис на
извършилото го длъжностно лице. Прокурорът намира, че от показанията на
св. М. се установява, че подсъдимият лично осъществил комуникация по
телефон и уведомил, че е поставен в изолация.
Съответно по този начин се доказва факта за знание в подсъдимия, че е
болен от посочената заразна болест и е поставен под 14-дневна карантина.
Прокурорът изтъква, че подсъдимият е реализирал активно поведение,
нарушавайки мерките в издаденото предписание, а утежняващо
обстоятелство се явява, че деянието е извършено в условия на усложнена
престъпна дейност с две деяния.
Прокурорът счита, че съставът на престъплението по чл. 355, ал. 1 и ал. 2
от НК изисква, от обективна страна, активно поведение на дееца, с което не
спазва, нарушава наредба, правила или мерки, издадени против
разпространението или появяването на заразна болест по хората. В заповед на
министъра на здравеопазването подробно и ясно са детайлизирани
изискванията, въведени на територията за цялата страна, на основание чл. 63
от Закона за здравето. В нея е предвидено, че на задължителна изолация и/или
лечение в домашни условия, за период от 14 дни от датата на
потвърдителното лабораторно изследване, подлежат потвърдените случаи на
COVID - 19 - заразоносители (асимптомни лица).
Искането е съдът да отмени атакуваната присъда, като неправилна и
постанови нова, с която да признаете за виновен подсъдимия по предявеното
обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК и наложи наказание лишаване от свобода за срок към минималния размер
на предвиденото в закона и глоба в размер на 10 000 лв. и да бъде отложено
изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста, тъй като счита
постановения акт за неправилен. Моли съда да отмени присъдата и постанови
нова, с която да признае подсъдимия за виновен.
Препис от протеста е връчен на подсъдимия на 16.11.2021 г., чрез
защитника адв. С. и не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание, адв. С. – защитник на подсъдимия, моли съда
да потвърди постановената присъда от КРС, тъй като е правилна и при
нейното постановяване не са допуснати нарушения, водещи до отмяна.
Според адв. С. твърдението, че на подсъдимия било връчено уведомление, с
което той бил запознат, е необосновано, тъй като не кореспондира на
доказателствената съвкупност. Защитникът намира, че показанията на
свидетелите Г. и М. се обсъждат и тълкуват превратно, тъй като св. Г. не е
заявила в показанията си, че предписание е връчено на подсъдимия, а че е
уведомила по телефона, като предписанието е връчено и изпратено по мейл,
който е посочила. А свидетелката М. е заявила, че узнала от подсъдимия, че
тестът му е положителен, без да посочва това обстоятелство от къде му е
известно. Обясненията на подсъдимия, според защитника, не са опровергани,
2
тъй като липсват доказателства за връчване на това предписание.
Адв. С. изтъква, че връчването на предписание, би следвало да стане по
правилата, уредени в чл. 63 и сл. от Закона за здравето, където е предвидено
уведомяване по телефона, но то се счита за извършено с нарочен протокол,
удостоверяващ връчването от длъжностното лице, което го е направило.
Моли съда, ако приеме, че е налице надлежно връчване на
предписанието, при постановяване на решението, да съобрази наличната
практика на ВКС, обективирана в няколко решения:
№60114/06.07.2021 г., постановено по НД №438/2021 г. на ВКС III
Н.О.;
№60139/21.09.2021 г., постановено по НД №525/2021 г. на ВКС I
Н.О.,
като и двете отделения на ВКС, при идентични казуси, при липса на каквато
да било налична обществена опасност от поведението на лицата са приели, че
те не следва да носят наказателна отговорност, тъй като извършеното от тях
само формално осъществява признаците на престъпление.
Адв. С. посочва, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, трудово и
житейски реализиран, липсва поставяне под опасност на трети лица от
заразяване Поведението на подсъдимия е съобразено с мерките, предвидени в
Закона за здравето, тъй като не е посещавал обществени места, бил
единствено в автомобила си, посетил необитаема къща в края на селото, без
да комуникира с когото да било, хранейки животните, при които е отишъл.
Според защитника на подсъдимия са налице предпоставките на чл. 9, ал.
2 НК.
Въззиваемия С. заявява, че поддържа казаното от защитника си и държи
да бъде оправдан, тъй като през целия си съзнателен живот никога и на
никого не е застрашавал живота.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе
предвид доводите и становищата на страните, с оглед характера на въззивната
проверка и обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 1 НПК.
С обжалваното решение РС Кубрат признал подсъдимия СТ. ИЛ. СТ. за
невиновен в това, че това, че през периода 31.03.2021 г. - 02.04.2021 г. в с.
Юпер, в условията на продължавано престъпление на два пъти, на дата
31.03.2021 г. и дата 02.04.2021 г. нарушил мерки, издадени против
разпространяването или появяването на заразителна болест по хората по т. 2
от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
3
Република България, издадена на основание чл. 63, ал. 1, 4, 5 и 11, вр. чл. 61,
ал. 7, 9 и 12 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба №21 от 2005 г. за реда
за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната - като лице по т.
2 от заповедта поставено под карантина, потвърден случай на COVID-19, с
административен акт „ПРЕДПИСАНИЕ за изолация в домашни условия, изх.
№ ЗП-02- 2079/ 30.03.2021 г.“ издадено от директора на РЗИ Разград за 14
дневен срок, през периода от 29.03.2021 г. до 11.04.2021 г. като не е изпълнил
задължението си да не напуска дома си и/или мястото за настаняване, в което
е посочено, че ще пребивава за посоченият в предписанието адрес: ***,
напуснал адреса на който се изпълнява карантината и посетил обществени
места в с. Юпер, като деянието е извършено по време на извънредна
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
разпространението на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност
за живота и здравето на гражданите - обявена с Решение№ 325 на МС от
14.05.20 г. изм. и доп. с Решение № 72/26.01.2021 г. на Министерския съвет
върху цялата територия на Република България, считано от 01.02.2021 г. до
30.04.2021 г., поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по
обвинението за извършено от него престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 1, вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството е протекло по реда на Глава 27 НПК – по чл. 371, т. 1
НПК.
Подсъдимият се е явил в съдебно заседание пред първоинстанционния
съд на 27.10.2021 г. и е дал обяснения.
Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимият СТ. ИЛ. СТ. е български гражданин, роден на 14.10.1955 г.
в село Юпер, област Разград. Има средно образование. Живее в с. Юпер и е
бивш кмет на селото. Пенсионер е от 2019 г. Ползва се с добро име. Не е
осъждан (справка за съдимост рег. №230/16.04.2021 г. РС Кубрат на л. 29 от
ДП). Женен е за М. И. С.а. Съпругата му е с влошено здравословно състояние
- диагностицирана с карцином на панкреаса и лекувана през май-юни 2021 г.
(епикризи л. 37-43 от нохд №144/21 г.).
На 29.03.2021 г. подс. С. проявил симптоми на заболяване – температура
и суха кашлица, поради което неговия личен лекар – св. М. издала
направление за PCR тест. За изследването подсъдимият отишъл в УМБАЛ
„Канев“ – АД – гр. Русе.
След като се установил положителен тест, на 30.03.2021 г. директора на
РЗИ Разград, издал предписание (л. 43 от ДП) за изолация в домашни условия
изх. № ЗЛ-02-2079/30.03.21 г., на основание чл. 61 ЗЗ, с който е предписана
изолация на СТ. ИЛ. СТ., ЕГН *********, с причина – „потвърден случай на
covid 19“, на следния адрес: област Разград, община Кубрат, село Юпер, ***
за времето от 29.03.2021 г. до 11.04.2021 г., с посочени задължения в т. 2, т. 3
и т. 4, както и указания в т. 5, че при неизпълнение на предписанието, лицето
подлежи на наказателна отговорност, съгласно чл. 355 от НК – лишаване от
4
свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева, а в случай на
епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни
случаи, на лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет
хиляди лева.
В представеното по делото копие от предписанието (л. 43 от ДП) е
отразено връчване на 30.03.2021 г. от Ю. П. Й., без отбелязване на длъжност,
местоживеене или месторабота За получател е вписан СТ. ИЛ. СТ..
Предписанието не е подписано от него, а е вписан на ръкописен текст
„получено по имейл“ – „ilinavarbanova“.
В приложеното по делото предписание (л. 43 от ДП), издадено от
директор на РЗИ с вх. №31-02-2079/30.03.2021 г., на основание чл. 61, ал. 5 от
Закона за здравето и Заповед № РД - 01-610/22.10.2020 г. на министъра на
здравеопазването се съдържат:
в т. 2 предписания за спазване на дистанция, проветряване, почистване,
миене на ръце и др. хигиенни изисквания, както и какви действия да
предприеме при поява на грипоподобни симптоми,
в т. 3 предписание да се носи маска и правила за изхвърляне на
отпадъци,
в т. 4 да не се допускат посетители.
Липсва изрично вписана забрана в предписанието за лицето по т. 1 да
напуска жилището си, нито се указва кога, при какви условия е възможно да
напуска жилището, трябва ли да иска и от кого разрешение. Според
показанията на свидетелите, след 04.04.2021 г., се е наложило болнично
лечение на подсъдимия.
Св. П. (л. 61 от ДП) и св. М. (л. 71 от ДП) видели на 02.04.2021 г. подс.
С. да управлява личния си автомобил в селото.
Св. С. (л. 59 от ДП) и св. Ш. (л. 63 от ДП) видели на 31.03.2021 г. подс.
С. да управлява личния си автомобил в селото.
Св. П. уведомил РЗИ и МВР. Св. Д. – полицай в РУ МВР, след като
получил сигнал от П. извършил проверка. При проверката, извършена на
02.04.2021 г. св. Д. – служител на МВР установил, че подсъдимият е в дома си
и го предупредил да спазва разпоредбите и да стои на посочения адрес.
Безспорно е установено по делото, че в условията на извънредна
епидемична обстановка на територията на Р България, свързана с
разпространение на COVID-19 и съществуваща непосредствена опасност за
живота и здравето на граждани, удължена с Решение № 72 от 26.01.2021 г. на
Министерски съвет, за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., след
позитивен тест за ковид, Директорът на РЗИ е издал предписание № ЗЛ-02-
2079/30.03.21 г., на основание чл. 61 Закона за здравето, с което е предписана
изолация на подс. СТ. ИЛ. СТ..
Безспорно е установено, че на 31.03.2021 г. и на 02.04.2021 г. подс. С. с
личния си автомобил пътувал от жилището, в което живее, до необитаема
къща на родителите му, в която отглеждал животни, за да ги храни.
5
Съгласно чл. 61 от Закона за здравето на задължителна изолация
подлежат лица, болни от и заразоносители на заболявания, сред които и
COVID-19.
В чл. 61, ал. 10 ЗЗ са уредени способи за съобщаване на предписанието,
с което дадено лице се поставя в изолация или карантина- по реда на чл. 18а,
ал. 1, 2, 3, ал. 4, т. 1 и ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или чрез
устно уведомяване на посочен от лицето мобилен или стационарен телефонен
номер, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го
длъжностно лице, като писменото удостоверяване се прилага към преписката
или чрез изпращане на електронно или кратко текстово съобщение на посочен
от лицето електронен адрес или мобилен телефонен номер.
Според отразеното в предписанието то е връчено по електронна поща.
Не е установено по никакъв начин, че електронната поща изписана с
ръкописен текст на предписанието - „ilinavarbanova“ е свързана по какъвто и
да е начин с подсъдимия. Според твърденията на св. Г. (л. 65 от ДП)
подсъдимият е уведомен по телефона. В предписанието не е удостоверено
уведомяване по телефона. Посоченият телефонен номер не съвпада нито с
посочения от подсъдимия при разпита на ДП, нито с номера, на който е
търсен и намерен от св. Д. на 02.04.2021 г.
Не се установява от събраните доказателства, че предписанието за
поставяне под изолация е връчено на подсъдимия. Според обясненията на
подсъдимия, които не се опровергават от другите доказателства, той е
уведомен от дъщеря си, че има положителен тест.
Липсата на уведомяване за наложеното ограничение с предписание на
директора на РЗИ и за забраната да напуска жилището си обуславя извод, че
поведението на подсъдимия не осъществява състав на престъплението по чл.
355, ал. 2 НК, тъй като не е извършено умишлено.
Освен това съдебният състав на ОС Разград намира, че е основателно
твърдението на защитата, че дори и формално деянието на подсъдимия да
осъществява състава на престъплението по чл. 355, ал. 2 НК, то са налице
основанията на чл. 9, ал. 2 НК и то не е престъпление, тъй като е с явно
незначителна обществена опасност. Подсъдимият е с добри характеристични
данни, не е осъждан, не е посещавал места със струпване на хора, не е
контактувал с други лица, не е създал значим риск за предаване на заразната
болест, след предупреждение от служител на МВР, че не трябва да напуска
дома си, не е напускал жилището, не е посещавал животните, които отглежда
в къщата на родителите си.
Съставът на ОС Разград, след самостоятелен анализ на доказателствата,
установи сходна с приетата от първоинстанционният съд фактическа
обстановка. Направи и идентични правни изводи - че извършеното от
подсъдимия не осъществява състав на престъплението по чл. 355, ал. НК.
Протестът е неоснователен.
Съдебният състав не споделя приетото от прокурора, че въз основа на
показанията на св. Г. и св. М. може да се приеме, че предписанието за
6
изолация е надлежно съобщено на подсъдимия. Св. Г. не е уведомявала
подсъдимия, а в показанията си възпроизвежда отразеното върху
предписанието. Извода на прокурора, че телефонният номер, вписан в
предписанието е посочен от подсъдимия е необоснован. Св. М. – личен лекар
на подсъдимия посочва, че е уведомена от подсъдимия, че има положителен
тест, както и че го лекувала дистанционно, но не посочва на коя дата е
съобщил това подсъдимия. Нито от показанията й може да се направи извод,
че подсъдимият е надлежно уведомен и е знаел, че не може да напуска
жилището си в периода на карантина.
Присъдата не може да почива на предположения.
Съдебният състав на въззивния съд намира, че фактическата обстановка
е изяснена. Първоинстанционният съд е изложил анализ на доказателства и
фактическите изводи са обосновани.
Правните изводи на съда, относно несъставомерност на деянието се
споделят от втората инстанция.
Въззивният съд, при проверка на законността, обосноваността и
справедливостта на протестираната присъда не установи нарушения,
предполагащи отмяната ѝ, поради което следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда №17/27.10.2021 г. по нохд №144/2021 г. на
Районен съд - Кубрат.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7