№ 89 от 28.04.2023 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 163 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл.
118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е
образувано по жалба с вх. № 1968/09.05.2022 г. по описа на съда от С.К.Ф., с
ЕГН ********** и постоянен адрес:***, ул. „Св. Иван Рилски” №
90, чрез адвокат А.И.,***, срещу Решение № 2153-09-51/16.03.2022 г., издадено
от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП
на НОИ) – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата от Ф. срещу Разпореждане
№ **********/20.12.2021 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване към
ТП на НОИ – Кюстендил. Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението
на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Иска се отмяна на същото.
В хода на съдебното производство жалбата се поддържа от адвокат А.И..
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт И.М., оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление с вх. № ПП-51-867/13.01.2015 г. по
описа на ТП на НОИ
– Кюстендил С.Ф. е поискал да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4 от
Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО. Към заявлението е представил
документи, изискуеми съгласно чл. 2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) за преценка на правото на пенсия, сред които и Удостоверение
за осигурителен
стаж (обр. УП-3) № 187-3/06.04.2002 г.,
издадено от осигурителя Държавна
фирма (ДФ) „Строймашинженеринг”, гр. София, за осигурителен стаж, придобит на
длъжността „заливач на форми в леярен цех”. Въз основа на представените
документи длъжностното лице по пенсионно осигуряване му е зачело осигурителен
стаж, както следва: от първа категория – 10 години, 10 месеца и 20 дни (съобразно представеното Удостоверение
обр. УП-3 № 187-3/06.04.2002 г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг”,
гр. София, му е зачетен осигурителен стаж на длъжността „заливач на форми в
леярски цех” с продължителност 9 години и 6 месеца), и от трета категория – 22 години, 6
месеца и 15 дни, и общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл.
104 от КСО към трета категория труд – 40 години, 8 месеца и 8 дни.
Предвид навършената от Ф. възраст към датата на подаване на заявлението
(13.01.2015 г.) – 60 години и 8 месеца, е
преценено, че той отговаря на предпоставките, предвидени в §
4, ал. 1 от ПЗР на КСО (съгласно посочената разпоредба до 31
декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията
на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд,
могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за
жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години
и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд,
и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете),
и с Разпореждане
№ **********/04.02.2015 г. му е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 13.01.2015 г., като на основание чл.
70, ал. 7 от КСО, в приложимата редакция, е разпоредено изплащането ѝ в
минимален размер. Това разпореждане е изменено с Разпореждане № **********/04.05.2015 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО (ред.
ДВ, бр. 100 от 2010 г.), като размерът
на пенсията е определен съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО. Този
размер е осъвременяван и преизчисляван с Разпореждане № **********/01.07.2016
г., Разпореждане № **********/01.07.2017 г., Разпореждане
№ **********/01.07.2018 г., Разпореждане № 09191566136/01.07.2019
г. и Разпореждане № 09200589162/01.07.2020 г.
Във връзка с извършена рутинна проверка на пенсионното досие на С.Ф. от отдел „Отпускане на пенсии” при ТП на НОИ – Кюстендил е изпратено писмо с изх. № ПП-51-867#8/02.07.2020 г. до отдел „Обединен осигурителен архив” (ООА) – с. Невестино за извършване на проверка на осигурителя ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, за осигурителния стаж на Ф. на длъжността „заливач на форми в леярски цех” за периода от 01.07.1990 г. до 31.12.1999 г. (Удостоверение обр. УП-3 № 187-3/06.04.2002 г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, не се съхранява в пенсионното досие на Ф.), и за издаване на удостоверение обр. УП-13 (за зачетен осигурителен стаж). В писмо с вх. ПП-51-867#11/12.08.2020 г. по описа на ТП на НОИ – Кюстендил от началника на отдел ООА – с. Невестино е посочено, че в отдела е приета разплащателна и трудовоправна документация на ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, с различни приемо-предавателни протоколи, в която за периода от 01.07.1990 г. до 31.12.1999 г. липсват данни за С.К.Ф., с ЕГН **********, поради което и не може да бъде издадено удостоверение за осигурителен стаж. В писмото е посочено и че отдел ООА не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност. С писмо с изх. № ПП-51-867#10/05.08.2020 г., получено на 10.08.2020 г., С.Ф. е уведомен, че в едномесечен срок от датата на уведомяване следва да представи в ТП на НОИ – Кюстендил следните документи: трудова книжка с № 1129, ЖП завод „Г. Димитров”, Удостоверение обр. УП-30 № 127/11.03.1986 г., трудова книжка с № 1129, СО „Вагоностроене” и Удостоверение обр. УП-3 № 187-3/06.04.2002 г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София. Той не е представил исканите с писмото документи. С Разпореждане № **********/11.09.2020 г. на основание чл. 95, ал. 2 от КСО и чл. 11, ал. 6 от НПОС личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ф. е спряна от 03.08.2020 г. Той и е обжалвал разпореждането, като жалбата му е отхвърлена с Решение № Ц2153-09-7/28.10.2020 г., издадено от директора ТП на НОИ – Кюстендил. В решението е посочено, че Ф. не е представил документ, удостоверяващ осигурителния му стаж в ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, и при направената нова преценка за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, след изключване на осигурителния стаж, положен в ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, се установява, че същият не придобИ.право на такава пенсия, и са налице обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО. С Решение № 22/25.01.2021 г., постановено по адм. д. № 518/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, влязло в сила на 10.02.2021 г., е отхвърлена жалбата от Ф. срещу Решение № Ц2153-09-7/28.10.2020 г. на директора ТП на НОИ – Кюстендил.
На 07.10.2020 г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е подал сигнално писмо с изх. № ПП-51-867#13 до Районна прокуратура (РП) – Кюстендил за извършено престъпление във връзка с подадено от С.Ф. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С постановление от 09.12.2020 г. на прокурор при РП – Кюстендил е образувано досъдебно производство № 941/2020 г. за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от Наказателния кодекс. Наказателното производство по това досъдебно производство е прекратено с постановление от 31.01.2023 г. на зам.-районен прокурор на РП – Кюстендил. В постановлението е посочено, че въпреки извършените действия по разследването не се установява по несъмнен начин кои са лицата „Е. В.” и „И. Р.”, от чието име са положени подписите съответно за главен счетоводител и ръководител в Удостоверение за осигурителен доход (обр. УП-2) № 187-2/06.04.2002 г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, както и кои лица са заемали тези длъжности към датата на издаване на удостоверението, като не са открити и образци на бланката на удостоверението и положения в същото печат. С определение, постановено по ч. н. д. № 158/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, това постановление е отменено и делото е върнато на РП – Кюстендил.
Със Заявление вх. № 2107-09-63/11.08.2021 г. по описа на ТП на НОИ – Кюстендил С.Ф. е поискал да бъде възобновено изплащането на пенсията му. С Разпореждане № **********/02.09.2021 г. на ръководителя на сектор „Пенсионно обслужване” при ТП на НОИ – Кюстендил е отказано възобновяването на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ф. поради липсата на отпаднало основание за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и 7 от КСО.
С Разпореждане № **********/20.12.2021 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, при направената нова преценка за правото за пенсия за осигурителен стаж и възраст след изключване на осигурителния стаж, положен от С.Ф. в ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, е прието, че той не е отговарял на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО към 13.01.2015 г., от която дата с Разпореждане № **********/04.02.2015 г. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 12.11.2020 г. (съгласно посочената разпоредба, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст). Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело на жалбоподателя осигурителен стаж, както следва: от първа категория – 1 година, 4 месеца и 20 дни, от втора категория – 1 година, 8 месеца и 26 дни, и от трета категория – 22 години, 4 месеца и 8 дни, и общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104 от КСО към трета категория труд – 26 години, 10 месеца и 4 дни, и е взело предвид навършената от него възраст към 24.11.2021 г. – 66 години и 6 месеца. С посоченото разпореждане му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 12.11.2020 г. пожизнено, като на основание чл. 70, ал. 13 от КСО е разпоредено изплащането ѝ в минимален размер, прекратена е личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 13.01.2015 г., на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, отпусната с Разпореждане № **********/04.02.2015 г. (поради липсата в отдел ООА – с. Невестино на информация за Ф. за периода от 01.07.1990 г. до 31.12.1999 г. в документите на осигурителя ДФ „Строймашинженеринг”), това разпореждане е отменено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО, и е отказано възобновяването на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.08.2020 г., отпусната с Разпореждане № **********/04.02.2015 г., поради прекратяването ѝ на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Разпореждането е потвърдено с обжалваното в настоящото производство Решение № 2153-09-51/16.03.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кюстендил.
По делото е разпитан като свидетел Щ.Щ.Щ., който заявява, че е работил в ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, през периода от 1988 г. до 2012 г. на различни длъжности и си спомня работник на име С.Ф., работил като леяр формовчик в леярния цех от 1990 г. до 1999 г. Заявява и че част от документацията на ДФ „Строймашинженеринг” е предадена в НОИ, а друга част не е, поради отказ от НОИ да я приеме от неупълномощено лице, и същата се съхранява в офис на адрес: гр. София, ул. „О.” № 54. Видно от писма с изх. № 66-31-4#2/16.03.2015 г. и изх. № 5501-21-105#1/16.02.2018 г. по описа на НОИ (л. 380 и 381 от делото) е отказано приемане на представените от Щ.Щ. и от упълномощената от него Ира Щерева-Данаилова документи на ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, доколкото заявленията не са подадени съответно от лице, представляващо осигурителя и от надлежно упълномощено лице. Представените по делото документи на ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, съхранявани от Щ.Щ., не са предадени в НОИ по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, и не са приети като доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, в предписаната от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.
Спорът по делото е свързан със зачитане на осигурителния стаж на С.Ф. за периода от 01.07.1990 г. до 31.12.1999 г., положен на длъжността „заливач на форми в леярен цех” в ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София. Предприетите в хода на административното производство процесуални действия от административния орган по проверка на достоверността на данните в Удостоверение обр. УП-3 № 187-3/06.04.2002 г. и Удостоверение обр. УП-2 № 187-2/06.04.2002 г., издадени от ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, са в правомощията му с оглед на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1, 3, 4 и 6 от АПК. Приложените към преписката доказателства са проверени и преценени от административния орган съобразно разпоредбите на АПК, в рамките на неговата компетентност. Пенсионният орган не само е бил в правомощията си да извърши проверка относно посочените в удостоверенията осигурителен стаж и доход, но е бил и служебно задължен да направи това, тъй като разпорежданията по чл. 98 от КСО за отпускане на пенсия се издават след преценка на представените документи и изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правото на пенсия. При извършената служебна проверка не са нарушени законоустановени права на Ф.. Събирането на информация относно наличието на осигурителен стаж при конкретния осигурител е обусловено освен от посочените процесуални правила в административното производство, и от наличието на изпратена в средата на 2020 г. информация от дирекция „Пенсии” при НОИ, че ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, е рисков осигурител (л. 194 и 201 от делото).
В писмото с вх. ПП-51-867#11/12.08.2020 г. по описа на ТП на НОИ – Кюстендил от началника на отдел ООА – с. Невестино е посочено, че в отдела е приета разплащателна и трудовоправна документация на ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, с различни приемо-предавателни протоколи, в която за периода от 01.07.1990 г. до 31.12.1999 г. липсват данни за С.К.Ф., с ЕГН **********, поради което и не може да бъде издадено удостоверение обр. УП-13 (за осигурителен стаж). С писмо с изх. № ПП-51-867#10/05.08.2020 г., получено на 10.08.2020 г., Ф. е уведомен, че в едномесечен срок от датата на уведомяване следва да представи в ТП на НОИ – Кюстендил трудова книжка с № 1129, ЖП завод „Г. Димитров”, Удостоверение обр. УП-30 № 127/11.03.1986 г., трудова книжка с № 1129, СО „Вагоностроене” и Удостоверение обр. УП-3 № 187-3/06.04.2002 г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, но той не е представил тези документи.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а според ал. 3 на същия член документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно изплащателните ведомости са първичните документи, в които се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, а трудовите, служебните и осигурителните книжки са вторични документи, които отразяват вече направените записвания в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости и в трудовата, служебната или осигурителната книжка на лицето за един и същ период е меродавно записването в изплащателните ведомости. Удостоверението за осигурителен стаж и доход, което се издава от осигурителя, представлява официален удостоверителен документ. Характерът на документа не се променя от обстоятелството, че е издаден от частноправен субект (работодател и осигурител), тъй като на този субект държавата, по силата на нормативна разпоредба, е предоставила удостоверителна функция и това придава на удостоверяването доказателствено значение.
В случая е оборена материалната доказателствена сила на издадените от ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, на 06.04.2002 г. удостоверения обр. УП-2 и обр. УП-3. Държавна фирма „Строимашинженеринг” е създадена съгласно Заповед № 54/14.06.1990 г. на Министерството на икономиката и планирането, като правоприемник на дъщерната фирма „Строймашинженеринг” на ДФ „Транстехника”. Същата е регистрирана с Решение от 13.08.1990 г. по гр. д. № 5208/1990 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), с предмет на дейност: проекто-конструкторска и инженерингова дейност в областта на машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство, с основна сфера на дейност – строителство. С Решение от 03.01.1997 г. по т. д. № 10131/1992 г. по описа на СГС ДФ „Строймашинженеринг” е обявена в неплатежоспособност, считано от 31.03.1993 г. и на основание чл. 630 от Търговския закон е открито производство по несъстоятелност, като за временен синдик е назначен Е.Т.Х.(с Определение № 1/15.04.1997 г. по т. д. № 10131/1992 г. Христов е назначен за постоянен синдик). Съгласно доклада от 07.04.1997 г. на Г.Х.липсват отчетни документи на ДФ „Строймашинженеринг”, както и консолидирани баланси за последните 4 – 5 години, като единствено са налични балансите за 1992 г. и 1993 г. на СМИ „Строймашремонт”. В доклада е посочено, че поради липсата на каквато и да е документация не може да се даде обективно заключение за причините за неплатежоспособността на ДФ „Строймашинженеринг”, предприятието съществува само „де юре”, но не и „де факто”, и не подлежи на оздравяване, като липсва заинтересованост от страна на принципала – Министерство на промишлеността. Докладът на синдика е приет с протокол от 09.04.1997 г. от събранието на кредиторите на ДФ „Строймашинженеринг”, в присъствието на Щ.Щ. – директор на СМИ „Строймашремонт”. В протокола е посочено, че „фирмата на практика не извършва каквато и да е дейност, архивата е унищожена”. Посочените доказателства опровергават данните в издадените на 06.04.2002 г. удостоверения обр. УП-2 и обр. УП-3, че Ф. е работил в ДФ „Строймашинженеринг” на длъжността „заливач на форми в леярски цех” за периода от 01.07.1990 г. до 31.12.1999 г., както и сведенията, получени при разпита на свидетеля Щ.Щ. в хода на настоящото производство, че Ф. е работил в леярния цех от 1990 г. до 1999 г. Същите са оборени и от посоченото по-горе решение от 13.08.1990 г. по гр. д. № 5208/1990 г. по описа на СГС за регистриране на ДФ „Строймашинженеринг” – не е възможно Фарбикарски да е полагал труд във фирмата преди 13.08.1990 г., а и леярската промишленост, в каквато се твърди, че той е работил през процесния период, не е включена в предмета на дейност на ДФ „Строймашинженеринг”.
Освен от това Удостоверението обр. УП-2 № 187-2/06.04.2002 г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София, не отговаря на утвърдения за 2002 г. образец, което също създава съмнение в доказателствената му тежест и вписаните в него обстоятелства подлежат на доказване и проверка на общо основание. Същото съдържа графа „часове”, която е включена в образците след допълнението на чл. 9, ал. 1 от КСО, обнародвано в ДВ, бр. 112/2004 г., и изменението и допълнението на чл. 38 от НПОС, обнародвано в ДВ, бр. 24/2005 г., в сила от 01.01.2005 г. Удостоверение, което е по утвърден образец и за което се претендира, че е издадено през 2002 г., не може да съдържа реквизит, утвърден през 2005 г. Освен това вписването в процесното удостоверение на БУЛСТAТ, въведен през 2011 г., както и позоваването на чл. 349 и 350 от КСО, при положение че с ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г., т.е. след издаването на удостоверението, заглавието на Кодекса за задължително обществено осигуряване е изменено на Кодекс за социално осигуряване и в същия са създадени разпоредбите на чл. 349 и чл. 350, също пораждат съмнение в доказателствената му тежест. Такова съмнение поражда и обстоятелството, че подписът за ръководител в удостоверението е положен от „И. Р.”, а И. Р. Р. не е бил ръководител в ДФ „Строймашинженеринг” към 06.04.2002 г. При разпита му в досъдебното производство същият заявява, че е работил в ДФ „Строймашинженеринг” от 28.05.1989 г. до 30.11.1991 г. на длъжност „ръководител ателие по проектиране и дизайн” и никога не е подписвал удостоверения за пенсиониране от името на фирмата, както и че не познава лице с имена С.К.Ф. и лице с имена „Е. В.” – подписала удостоверението като главен счетоводител (л. 326 от делото). Следва да се отбележи и че процесното удостоверение обр. УП-2 е подпечатано с печат на СМИ „Строймашремонт” – едно от поделенията на ДФ „Строймашинженеринг”, а не с печат на ДФ „Строймашинженеринг”.
Предвид изложеното административният орган
законосъобразно е отказал да зачете осигурителен стаж на С.Ф. в ДФ
„Строймашинженеринг” за периода от 01.07.1990 г. до 31.12.1999 г. Документи,
които не отговарят на нормативните изисквания и не съдържат информация от
разплащателните ведомости, не следва да се приемат от административния орган
като годни доказателства за осигурителен стаж и доход (в т. см. Решение №
4803/18.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 749/2022 г., VI
о., Решение № 8216/25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2019
г., VI о., Решение № 3699/11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9889/2019 г., VI о.). С оглед на непризнаването
на осигурителния стаж на Ф. за периода от 01.07.1990 г. до 31.12.1999 г. правилно
е прието, че той не е отговарял на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО към
13.01.2015 г., от която дата с Разпореждане № **********/04.02.2015 г. му е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че отговаря на условията
по чл. 68, ал. 3 от КСО за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 12.11.2020 г. В случай че С.Ф. действително
е полагал труд през горепосочения период в ДФ „Строймашинженеринг”, гр. София,
той има възможност да докаже стажа си по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
По изложените съображения обжалваното решение е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Независимо от изхода на спора съдът намира за неоснователно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Специалната разпоредба на чл. 120, ал. 2 от КСО предвижда заплащане само на направените от жалбоподателя разноски, в случай че жалбата му е уважена, но не и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, в случай че същата е отхвърлена (в т. см. Определение № 7536/06.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2017 г., VI о.).
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от С.К.Ф., с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-09-51/16.03.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кюстендил.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: