№ 433
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501610 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260006 от 22 февруари 2021г. по гр. д. № 68/2018г.,
Окръжен съд – Перник, ГК е осъдил „Застрахователна компания Лев Инс”
АД, ЕИК *********, да заплати на И. Б. М., К. С. П. и Ю. С. П. на осн. чл.
432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от по 200 000 лв. на всеки един
от ищците /предявени частично от по 250 000 лв. за всеки ищец/ –
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, в
резултат от смъртта на С. С. П. /съпруг на първата ищца и баща на втория и
третия ищец/ от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.06.2018г.
около 11,00 часа в Перник, предизвикано от К. Р. В. при управление на МПС
марка “Фолксваген”, модел „Голф“, с рег. № ***, чиято "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 15.08.2018г. - датата на
завеждане на доброволната претенция пред застрахователя, до окончателното
плащане на обезщетенията, на осн. чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, като отхвърлил
исковете за заплащане на законната лихва върху сумите от по 200 000 лв. за
периода от 08.08.2018г. - датата на настъпилата смърт, до 14.08.2018г.;
1
осъдил ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Ж. В. Т. сумата
13 530 лева – адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищците по производството; осъдил ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Перник
сумата 24 000 лв. – държавна такса върху уважената част на исковете, както и
сумата 450 лв. – разноски за производството, платени от бюджета на съда.
ЗК „Лев инс“ АД е подал въззивна жалба срещу решението на ОС -
Перник, постановено по търговско дело № 68/2018г., с което исковата
претенция на И. Б. М. е уважена за сумата над 100,000.00лв., ведно с лихва от
15.08.2018г.; на К. С. П. е уважена за сумата над 100,000.00лв., ведно с лихва
от 15.08.2018г., както на Е. Ю. С. П. е уважена за сумата над 100,000.00лв.,
ведно с лихва от 15.08.2018г. С доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД, както и на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД – в тази връзка поддържа, че за пострадалия не е била налице
обективна пречка да преустанови движението си преди достигане на
конфликната точка на траекторията на движение на превозното средство, за
възприемането на което също не е съществувала пречка, иска отмяна на
решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете за разликата до 200
000 лв.
И. Б. М., К. С. П. и Ю. С. П., са подали отговор на въззивната жалба,
депозирана от ответника, с който са оспорили основателността й.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищците – съпруга и низходящи от първа степен на починалия
при ПТП С. П. – са възникнали вземания срещу ответника, застраховал
гражданската отговорност на осъдения от наказателния съд делинквент, за
обезщетение за вреди от смъртта на съпруга и бащата в размер на по 200 000
лв., като е приел възражението да съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в пресичане на място, необозначено като пешеходна пътека, за
неоснователно, като допълнително съдът е разгледал и поведението на
пешеходеца при самото пресичане и е направил извод, че той не е нарушил
правилата за пресичане.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а
2
като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за чистично
неправилно в обжалваните части.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая
причинителят на вредите е бил осъден с влязла в сила присъда. Присъдата,
влязла в сила на 23.07.2020г., е постановена на 30.04.2019г. по нохд №
41/2019г. от ОС - Перник и с нея К. Р. В. е признат за виновен в това, че на
28.06.2018г. на посочено място в гр. Перник при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ***, на
пешеходна пътека тип М8.1, е нарушил правилата за движение по пътищата -
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като при приближаване на пешеходната пътека не
спрял, за да пропусне преминаващия по нея пешеходец и по непредпазливост
е причинил смъртта на С. С. П. – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "б", пред.
1- во, вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 НК.
С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и
обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителните
му в полза на ищците части не е обжалвано изцяло, въззивният съд в
правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищците са
увредени лица от ПТП, станало на 28.06.2018г., от което е настъпила смъртта
на съпруга, съответно баща им, а ответникът е застраховал гражданската
3
отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298,
ал. 1 ГПК вр. ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ), като
причиняването на смъртта на пешеходеца е установено и със задължителната
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
присъда, посочена по-горе (чл. 300 ГПК; чл. 413 НПК). Следователно
установено е на настоящия етап от производството, че ищците са претърпели
вреди от смъртта на С. П..
Спорно във въззивното производство, съобразно отбелязаното по-горе
за оплакванията на жалбоподателя, е какъв е размерът на обезщетението,
предназначено да възмезди страданието и загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от ищците, чиято легитимация като увредени лица е
призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на
обезщетенията по същество се оспорват като необосновани, съотв. поддържа
се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.
Спорен е и въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. В срока за отговор на исковата молба, преди по делото
да е постановена и представена присъдата, с която е признат за виновен
делинквентът, ответникът е релевирал възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
изразяващо се в пресичане не на пешеходна пътека, както се твърди от
ищците.
Присъдата, задължителна за гражданския съд относно елементите на
деянието, посочени в чл. 300 ГПК (чл. 413, ал. 2 НПК), установява определен
механизъм на ПТП, а конкретен вероятен механизъм на ПТП е изследван по
делото в заключението на изслушаната автотехническа експертиза. Съгласно
това заключение л. а. „Фолксваген Голф“ се е движил по ул. „Младен
Стоянов“ в дясната лента за движение с посока на движение от ул. „Юрий
Гагарин“ към с. Големо Бучино със скорост около 50 км/ч. Пешеходецът С.
П. се е намирал от лявата страна (в посоката на движение на л.а.) на тротоара
на ул. „Младен Стоянов“ и е изчаквал преминаването на неустановен товарен
автомобил (местонахождението на такъв е било обсъждано като хипотеза в
наказателното производство). След преминаването на товарния автомобил
пешеходецът е навлязъл на платното за движение на ул. „Младен Стоянов“,
като се е движил в зоната на пешеходна пътека тип М8.1, обозначена с
хоризонтална пътна маркировка (мястото на ПТП е установено с присъдата).
4
В съдебно заседание експертът е посочил, че пешеходецът не е имал
видимост към лекия автомобил поради наличието на товарния автомобил,
въпреки че в заключението си е разработил хипотеза, че преди да навлезе на
платното пешеходецът не се е съобразил с приближаващия се л.а. – в тази
част изводите на вещото лице, освен че не почиват на конкретни факти, са и
неотносими за решаващата дейност на въззивния съд по съображенията,
изложени по-нататък в мотивите към настоящото решение относно
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в конкретния случай. Водачът на л. а.
„Фолксваген Голф„, според заключението, е видял намиращия се на
пешеходната пътека пешеходец и е задействал спирачната система на
автомобила. В процеса на спиране л. а. е ударил с предна лява част
пресичащия платното за движение пешеходец. Преди мястото на ПТП - на
разстоянието 37,3 м от него - водачът е имал възможност да възприеме
намиращия се на платното за движение пешеходец, което е по-голямо от
дължината на опасната зона (35,26 м), като водачът на л. а. е разполагал с
около 0,14 сек време за реакция преди автомобилът да навлезе в опасната
зона и е имал техническата възможност да избегне удара чрез спиране преди
мястото на произшествието.
За установяване на неимуществените вреди по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на св.Б. – първи братовчед на починалия
при ПТП и св. П. – приятелка на семейството. Първоинстанционният съд е
изградил изводите си и въз основа на показанията на тези свидетели. От
показанията им е установено, че след ПТП със С. семейството му било в шок
и ходило всеки ден в болницата, където пострадалият бил настанен в кома и
поставен на командно дишане за около 40 дни, те имали надежда, че ще
оцелее; след смъртта на С., който им бил опора и който бил много деен и се
грижил за всичките си близки и домакинството, животът на съпругата му и на
синовете му, от които Ю. живеел отделно със семейството си (така и
обяснения по чл. 176 ГПК на ищците – синове на пострадалия, независимо
дали К. притежава собствено жилище), но идвал постоянно с децата си в
бащината къща, се променил; те били много задружно семейство за пример,
живеели в разбирателство и без кавги, а след загубата не можели да владеят
емоциите си, плачели, били в стрес, „всичко било тъжно“; И., която била
омъжена за С. близо 60г. и с когото имали силна връзка, била съсипана,
направо се „смалила“ и постоянно плачела щом се спомене съпругът й,
5
синовете му също много тежко изживявали загубата на баща си и
продължавали да се чувстват зле и към м.01.2021г.(когато е проведен разпит
на св. П.а).
От заключението на изслушаната по делото съдебно – психологична
експертиза, е установено към м.03.2019г., че ищците са в състояние на
дълбока тъга, завишена базисна тревожност, повишена емоционална
ранимост и възбудимост, установена е и занижена способност да извършват
ежедневните си задължения, придружена от неувереност и плахост;
продължаващото разстройство в психологическото им състояние е свързано
със страдания, тревожност и безпокойствие. В състояние на дълбока тъга те
не могат да приемат смъртта на своя близък. От допълнителното заключение
на СПсЕ, обективирало психилогически изследвания на ищците от
м.10.2020г., е установено още по делото, че няма промяна в емоционалното
състояние на ищците в положителна посока, животът им се е променил и
реорганизирал, смъртта на близкия не е изживяна с продължаващо усещане,
че без него нищо не е същото, овладяването на случилото се е трудно и
мъчително, не могат да преодолеят тревожността и депресията, разклатена е
базисната им сигурност, като и при тримата се налага лекарска консултация с
психиатър, за да се справят с ежедневните си задължения, налице са сериозни
емоционални проблеми, които могат да повлияят на физическото здраве и да
нарушат социалния им живот. Обсъденото заключение е изготвено въз основа
на интервю и описани психологически тестове - утвърдени методи за
психологично изследване на нивата на депресия, тревожност и равнището на
безпокойство, като въз основа та тях и специалните знания на вещото лице
са направени обобщения за преживяванията на изследваните лица към минал
момент и към момента на изготвяне на заключението. По делото няма данни,
които да разколебаят доказателствената стойност на обсъденото основно и
допълнително заключение, - например за друго събитие с травматичен
характер, което да е в причинна връзка с коментираните и установени
симптоми при ищците. Съдът кредитира и свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели, непосредствено възприели състоянието на
ищците след смъртта на близкия им и отражението върху емоционалната им
сфера с оглед и конкретно установените отношения между тях, като
заключението на СПсЕ и свидетелските показания кореспондират на всички
данни по делото, касаещи спорния предмет.
6
По размера на търсените обезщетения за вреди:
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане
на тяхното значение за размера на вредите. Съобразно приетото за
установено по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към
размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната
конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд
отчита стреса от настъпилата при трагични обстоятелства на пешеходна
пътека нелепа внезапна смърт на съпруга на ищцата, баща на ищците,
степента на преживените от тях негативни емоции, вкл. и обстоятелството, че
те продължават и ще продължат да изпитват и в бъдеще страдание от
загубата на своя близък, от чиято опора са били лишени. С оглед
действителното фактическо съдържание на отношенията между пострадалия
на 82 години и търсещите обезщетение за неимуществени вреди, а не като се
базира на обичайни отношения от същия тип, и като взе предвид, че
отношенията между починалия и ищците са се характеризирали с обич и
топлота, разбирателство, взаимопомощ, съвместно съжителстване (със
съпругата и сина К.) и чести виждания (с ищеца Ю.П.), въззивният съд
намира, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение за понесените от ищците болки и страдания по повод загубата
на близкия им, е в размер на по 150 000 лв., макар че паричната сума никога
не може да възстанови непрежалимата неочаквана загуба на съпруга и
бащата, която остава за цял живот, въпреки възрастта на пострадалия и
преживелите го близки. При причиняване на смърт за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди от значение са възрастта на
пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия и редица други конкретни обстоятелства (ППВС № 4/1968г.), а
според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС и общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество.
В тази връзка въззивният съд отчете негативните последици от
безвъзвратната внезапна загуба в резултат от ПТП, в това число негативните
последици за психоемоционалното състояние на ищците, констатирано във
възприетото заключение на СПсЕ, както и действителната роля на починалия
жизнеспособен мъж в живота на съпругата му, родена през ***г. (в същата
7
година като пострадалия), и на децата му, родени през ***г. и ***г. (макар че
възрастта, както на пострадалия, така и на преживелите, не съставлява
самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях, доколкото
интензитета на страданието не се предпоставя еднозначно от определена
възраст), чийто живот той дейно е споделял, като всеки от тях е разчитал на
другия. Няма решаващо значение за интензитета на търпените вреди,
обстоятелството, на което акцентира жалбоподателят, - че всеки от синовете
на починалия е изкарвал прехраната си със собствен труд и е бил финансово
независим, доколкото претендираните обезщетения за неимуществени вреди
по повод смъртта на родител не се определят от равностойността на
паричната подкрепа, която е осигурявал или е могъл да осигурява
пострадалият. На следващо място, при определяне на дължимото обезщетение
съдът отчита в пълна степен и конкретните икономически условия, а като
ориентир и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите
условия. С оглед степента на установена близост между членовете на
фамилията, в частност между пострадалия и синовете му, един от които,
създал свое семейство, и страданията и душевната травма от непоправимата
загуба, въззивният съд счете, че дължимите обезщетения в конкретния случай
възлизат на по 150 000 лв. ведно със законната лихва от 15.08.2018г. (относно
определения момент на забавата не е повдигнат спор във въззивното
производство). По изложените съображения предявените искове за заплащане
на обезщетения за доказаните в производството неимуществени вреди,
резултат от процесното ПТП, за последиците от реализирането на което
отговаря делинквентът, съотв. ответният застраховател, са основателни до
посочените размери. Няма основание за намаляване на обезщетенията за
вреди, в предмета на делото, до размера от 100 000 лв., с оглед установените
последици, включително посредством заключението на СПсЕ, за живота на
ищците от загубата на съпруга и бащата, като при определянето на
обезщетенията в горепосочения размер въззивният съд отчете и, че
интензитетът на травмата от преживяното от фаталната загуба би бил
намален (без да може да бъде преодоляна) в резултат от специализирана
психиатрична помощ и лечение, каквито ищците не са предприемали.
Следователно и по развитите по-горе съображения и изводи, доводите за
нарушение на чл. 52 ЗЗД са частично основателни.
8
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Ответникът не е въвел своевременно в рамките на
първоинстанционното производство възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат като описаното във въззивната му жалба, както
поддържат и ответниците по жалбата. Ето защо въззивният съд не разглежда
това преклудирано възражение (чл. 266, ал. 1 ГПК). Надлежно възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство
може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата
молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на
обстоятелствата, на които се основава възражението. Дори да се приеме, че
ответникът е бил в обективна невъзможност, поради липса на достатъчно
данни за поведението на пострадалия, да релевира надлежно възражение за
съпричиняване към момента на депозиране на отговора на исковата молба,
когато не е била приложена влязлата в сила присъда, то в хода на
производството пред първата инстанция, въз основа на посочения от вещото
лице вероятен механизъм на ПТП, ответникът е могъл да наведе факти като
посочените във въззивната му жалба, с които да обоснове съпричиняващо
според него поведение на пострадалия за вредоносния резултат, а в случая
единствено в хода на устните състезания само е препратил към заключението
на АТЕ относно наличие на принос. Отделен е въпросът, че с оглед влязлата в
сила задължителна за гражданския съд присъда и установеното нарушение на
правилата за движение, имащо отношение към произшествието,
възражението на жалбоподателя не е съобразено с нормата на чл. 119, ал. 5
ЗДвП (При ПТП с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна
пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за
движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към
произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие.).
При така приетото от въззивния съд се налага извод, че решението,
предмет на инстанционен контрол, е частично неправилно в обжалваните
части относно размера на търсените обезщетения и подлежи съответна
частична отмяна, а исковете на отхвърляне за разликата над 150 000 лв. до 200
000 лв. В останалите обжалвани части решението е правилно като резултат и
на потвърждаване. На частична отмяна подлежи и решението в частта му, в
която в полза на представителя по пълномощие на ищците е присъдено
9
адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ над размера от 10
147, 50 лв., а в тежест на ответника е присъдено заплащането на държавна
такса над 18 000 лв. и депозит за вещи лица над 337, 50 лв. При този изход на
спора в полза на жалбоподателя, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се присъжда
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 3 000 лв. Съдът не
присъжда разноски за защитата, осъществена в полза на страните във
въззивното производство, доколкото исковете, отхвърлени от въззивния съд и
материалният интерес, за който съдът счете, че въззивната жалба е
неоснователна, са еднакви по размер.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260006 от 22 февруари 2021г. по гр. д. № 68/2018г., на
Окръжен съд – Перник, ГК в частта, в която исковете са уважени над размера
от по 150 000 лв. до размера от по 200 000 лв. и в полза на представителя по
пълномощие на ищците е присъдено адвокатско възнаграждение за безплатна
правна помощ над размера от 10 147, 50 лв., а в тежест на ответника е
присъдено заплащането на държавна такса над 18 000 лв. и разноски над 337,
50 лв. и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ исковете на И. Б. М., К. С. П. и Ю. С. П. с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени срещу „Застрахователна компания Лев
Инс” АД, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта
на С. С. П. /съпруг на първата ищца и баща на втория и третия ищец/,
настъпила в резултат от ПТП от 28.06.2018г. над размера от по 150 000 лв. до
размера от по 200 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006 от 22 февруари 2021г. по гр. д.
№ 68/2018г. на Окръжен съд – Перник, ГК в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА И. Б. М., ЕГН ********** К. С. П., ЕГН ********** и Ю.
С. П., ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
„Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, сумата 3 000 лв. –
разноски.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
10
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11