гр.
Сливен, 19.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, десети състав в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.
д. № 6875 по описа за
Производството е образувано
въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване отрицателни установителни искове за установяване недължимост на
сума, по акт за установяване на задължения № РА000654/22.05.2012 г. издаден от Община Сливен, която в качеството
си на взискател е образувала ИД № 2018 222 04 00495 на СлРС с правно основание
чл. 439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът И.С.Ч. чрез адв. Е.М. ***, в качеството си на взискател на 18.04.2018 г. е образувала ИД № 2018 222 04 00495 на СлРС срещу него в качеството на длъжник въз основа на изпълнителен титул- акт за установяване на задължения № РА000654/22.05.2012 г. Посочва, че актовете за публичните задължения били изпълнителен титул, въз основа на който било възможно да бъде образувано изпълнително производство по ГПК или по ДОПК с оглед на характера на публичното задължение. Акт № РА000654/22.05.2012 г. бил издаден за установяване на публично частно вземане на Община Сливен и било въз основа на него образувано изпълнително дело при ДСИ по реда на ГПК. Позовава се на чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 1 ДОПК. Твърди, че новата погасителна петгодишна давност е започнала да тече от издаването на акта-22.05.2012 г. и е изтекла на 22.05.2017 г. Този срок не бил прекъснат, тъй като не били извършвани същински изпълнителни действия. Молбата от 18.04.2018 г. била подадена след изтичане на давностния срок. На основание чл. 168 ГПК вземането било погасено с изтичането на давността и не подлежало на принудително изпълнение. Ищецът бил правил опити доброволно и извънсъдебно да бъде разрешен правния спор, които били останали безуспешни. Посочва, че към настоящия момент изпълнителното дело било висящо, което обуславяло правният му интерес от предявяването на настоящия иск.
Ищецът твърди, че не дължи тези суми, тъй като задължението е погасено по давност. Иска от съда постановяване на решение, с което да установи, че не дължи на ответната община сумата от 3817, 19 лв., съставляваща главница и лихви по Акт № РА000654/22.05.2012 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни, тъй като не била изтекла предвидената в закона погасителна давност на задълженията. Посочва, че с молбата за образуване на изпълнителното дело Община Сливен била посочила изпълнителни способи и бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца. Твърди, че имало образувано предходно изпълнително дело срещу същия длъжник-и.д. № 246/2018 г. от 27.02.2018 г. при ДСИ към РС-Сливен. По това дело взискателят отново с молба от 24.04.2018 г. бил поискал да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Цитира чл. 172, ал. 2 и ал. 3 ДОПК. Издаването на акта за установяване на задължението прекъсва давността и започва да тече нова давност от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г., като преди да изтече били предприети изпълнителни действия и образувано ИД № 20157680400165 по описа на ЧСИ Миглена Минкова., образувано с молба от 28.04.2015 г., в която били посочени изпълнителни способи и било изпратено запорно съобщение. Цитира т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/2017 г. на ВАС. Образуваното при ЧСИ Минкова изп. дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Задълженията обективирани в процесния акт били изискуеми и ликвидни и следвало да бъдат платени. Посочва, че тъй като по смисъла на чл. 84, т. 3 ГПК се касае за публични вземания на общината-данък за превозно средство, данък за недвижим имот и такса битови отпадъци е освободена от държавни такси, а разноските по изпълнението по чл. 79, ал. 2 ГПК се дължали от длъжника. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и да им се присъдят разноски.
В с.з. ищецът на основание чл. 214 ГПК изменя размера на предявения иск от 3817,19 лв. на 3122,17 лв.
Съдът като
прецени доводите на страните и след анализ на доказателствената съвкупност по
делото прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.05.2012 г. орган по приходите при ответната Община Сливен издал Акт за установяване на задължение № РА000654/22.05.2012 г. на ищеца за такси за битови отпадъци, данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства – без леки, приходи от пътен данък, данък върху превозните средства за периода от 01.01.2001 г. – 31.12.2011 г., за притежаваните от него моторни превозни средства и недвижимо имущество.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените декларации, към отговора на исковата молба, че горепосочените недвижими имоти и МПС са собственост на ищеца.
Изпратено било съобщение от ответника до ищеца да се яви в Община Сливен за връчване на издадения акт. Съобщението е било връчено на ищеца по реда на чл. 32, ал. 6 от ДОПК на 19.06.2012 г.
С молба от 28.04.2015 г. до ЧСИ Минкова Община Сливен поискала да се образува изпълнително дело срещу ищеца за задълженията му по Акт за установяване на задължение № РА000654/22.05.2012 г., като направила искане да бъдат наложени запори и възбрани върху установеното негово движимо и недвижимо имущество. Не се представи поканата за доброволно изпълнение, с която ответника твърди, че ЧСИ Минкова е наложила запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 04.05.2015 г.
На 07.08.2015 г. ищецът депозирал възражение
против издадения акт за установяване на задължение № РА000654/22.05.2012 г, за
погасяването по давност на задълженията му за периода
На 27.09.2017 г. ЧСИ Минкова е прекратила образуваното при нея изпълнително дело на основание настъпила перемция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С молба, депозирана пред ДСИ в СИС при СлРС на 18.04.2018 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител да образува изпълнително производство срещу ищеца, въз основа на издадения акт от 22.05.2012 г. за принудително събиране на сума в размер на 3122,17 лв., в т. ч. главница 1604,73 лв. и лихва в размер на 1517,44 лв. начислена към 02.04.2018 г., съставляващи данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства.
Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело № 495/2018 г. по описа на ДСИ при СИС СлРС. Видно от сметка за дълга, находяща се в изпълнителното дело размерът на дълга по изпълнителното дело е 1604,73 лв. олихвяема сума, 1559,44 лв. – неолихвяема сума, 100 лв. и 8,92 лв. лихва. Върху тези суми е начислена от съдебния изпълнител и пропорционална такса с ДДС и е получен общ размер на задължението 324,58 лв.
На 17.12.2018 г. Община Сливен била депозирала молба да се наложи запор върху трудовото задължение на длъжника. На 15.01.2019 г. била изпратена втора покана за доброволно изпълнение по местоработата на длъжника, като няма данни същата да му е била връчена.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Въз основа
на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим. Това е иск на длъжник, който оспорва изпълнението, като може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия правен казус за издаването на изпълнителния титул не е проведено същинско съдебно дирене, тъй като в случая това е Акт за установяване на публични задължения, издаден от орган по приходи при ответната община. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното събиране на публични общински вземания може да се извършва освен от публични изпълнители по реда на ДОПК, също така и от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Във втория случай при принудително събиране на публично общинско вземане, какъвто е казуса поставен за разглеждане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражение за давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК / в този см. Определение № 130/24.07.2017 г. по ч. гр. д. № 756/2017 г. ІІ г. о. ВКС РБ/.
Разгледан по същество искът е основателен.
Данъкът върху недвижимите имоти, таксата за битови отпадъци, както и данъци върху ППС представляват публични общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, по отношение на които се прилагат разпоредбите на чл. 171 и чл. 173 ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК те се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок /считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а чл. 171, ал. 2 ДОПК урежда т. нар. "абсолютна" погасителна давност от 10 години.
Процесните вземания касаят период 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г., т. е. давност е започнала да тече от 01.01.2008 г.
С издаването на акта за установяване на задължения от 22.05.2012 г. давността е прекъсната – чл. 172, ал. 2 ДОПК и от 23.05.2012 г. започнала да тече нова пет годишна давност. Според изричната законова регламентация самото издаване на акта прекъсва давността. Липсата на връчване, респ. влизане в законна сила на акта не се отразява по никакъв начин на течението на давностния срок, тъй като задължението произтича от закон.
С депозиране на възражение от длъжника и настоящ ищец на 07.08.2015 г. давността спряла – чл. 172, ал. 1 ДОПК, като към този момент вече е изтекъл срок от три години два месеца и 14 дни. Така до произнасяне на Решение НОМ № 512/21.08.2015 г. на директор Дирекция "Местни приходи” давност не е текла. От следващия решението ден 22.08.2015 г. давността е продължила да тече и събрана с изтеклата преди това давност /изтекъл период преди обжалването на акта три години два месеца и 14 дни /, т. е. след изтичане на период от една година и 9 месеца и 16 дни / до 5 годишния давностен срок/, съответно петгодишния давностен срок изтекъл на 05.06.2017 г. или много преди подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, която датира от 17.04.2018 г.
Съдът не споделя разбирането на ответника, че след прекъсването на давността с издаването на акта на 22.05.2012 г., новата давност започвала да тече едва от 01.01.2013 г. Такава изрична разпоредба липсва в закон, а от разпоредбата на чл. 172, ал. 3 ДОПК става ясно именно, че от прекъсване на давността започва да тече нова давност. Неотносимо и към настоящия правен казус е посоченото от ответника ТР № 2/12.04.2017 г. на ВАС РБ, което касае давност за изпълнение на наложено административно наказание "глоба".
По изложените по-горе съображения съдът счита, че давността за принудително събиране на задълженията на ищеца за исковия период от време 01.01.2007 г. -31.12.2011 г. е изтекла на 05.06.2017 г. преди датата на депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. Давност е изтекла и по отношение на дължимата лихва върху главницата, която съгл. чл. 111 "в" ЗЗД е три годишна. Така доколкото не са налице материално правните предпоставки за законност на образувания срещу ищеца изпълнителен процес по изп. д. № 495/2018 г. на ДСИ при СИС СлРС, съдът не следва да анализира извършените в този процес действия по изпълнението.
Предявеният иск се явява основателен изцяло и бива уважен в намаления размер от 3122,17 лв. след направеното изменение на иска по чл. 214 ГПК .
С оглед изхода на спора, ответната община следва да понесе отговорността за разноски, сторени от ищеца, в размер на 753 лв., от които 153 лв. платена държавна такса и 600 лв. адвокатски хонорар.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца съдът намира за основателно, тъй като изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер е 497,20 лв., като съдът счита, че с оглед фактическата и правната сложност на делото следва да се редуцира размера на адвокатското възнаграждение на 600 лв. Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК по отношение на Община Сливен, Булстат *********, представлявана от Кмета Стефан Радев, с адрес: гр. Сливен, бул. "Цар Освободител" № 1, че И.С.Ч.., ЕГН: ********** *** НЕ ДЪЛЖИ сума в общ размер на 3122,17 лв., съставляваща главница и лихви по Акт № РА000654/22.05.2012 г., за събирането на които е образувано изпълнително дело № 495/2018 г. по описа на ДСИ при СИС СлРС, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Сливен, Булстат *********, представлявана от Кмета Стефан Радев, с адрес: гр. Сливен, бул. "Цар Освободител" № 1, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Ч.., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 753 лв., деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: