№ 625
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Стойчо Попов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100512557 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Х. В. М. срещу решение № 6594/15.06.2022 г.
по гр.д. № 28386/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, с което е отхвърлен
предявения от Х. В. М. срещу Държавен фонд „З.“ отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Х. В. М. не дължи
на Държавен фонд „З.“ сумата в размер на 24446 лв., представляваща главница, както и
сумата в размер на 538,06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
22.01.2013 г. до 10.04.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.04.2013
г. по ч.гр.д. № 165/2013 г. по описа на Районен съд – Девин.
Въззивникът - Х. В. М., поддържа, че решението на Софийски районен съд е
неправилно. Твърди, че не дължи на ответника Държавен фонд „З.“ сумите, за които в
полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 12.04.2013 г. по
ч.гр.д. № 165/2013 г. по описа на Районен съд – Девин. Сочи, че задълженията, за които
е издаден посоченият изпълнителен лист, са погасени по давност. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че давностният срок е прекъснат. Ето
защо, моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявеният от него иск бъде
1
уважен. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Държавен фонд „З.“, не подава отговор в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Х. В. М. с отрицателен
установителен иск с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
Х. В. М. не дължи на Държавен фонд „З.“ сумата в размер на 24446 лв.,
представляваща главница, както и сумата в размер на 538,06 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 22.01.2013 г. до 10.04.2013 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 12.04.2013 г. по ч.гр.д. № 165/2013 г. по описа на Районен съд –
Девин.
Ищецът – Х. В. М., твърди, че не дължи на ответника Държавен фонд „З.“
посочените суми, за които е издаден изпълнителен лист от 12.04.2013 г. по ч.гр.д. №
165/2013 г. по описа на Районен съд – Девин, поради погасяване на задълженията по
давност. За принудително събиране на същите е образувано изпълнително дело №
20148810400917 по описа на ЧСИ П.М., което обуславя правния интерес на ищеца от
предявяването на посочените по-горе искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Претендира разноските по производството.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Видно от представеното и прието в първоинстанционното производство
изпълнително дело № 20148810400917 по описа на ЧСИ П.М., същото е образувано за
принудително събиране на процесните суми, за които в полза на ответника срещу
ищеца са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 11.04.2013 г. и
изпълнителен лист от 12.04.2013 г. по ч.гр.д. № 165/2013 г. по описа на Районен съд –
Девин. Не се спори между страните, а и от представената покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 20148810400917 по описа на ЧСИ П.М. се
установява, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 08.05.2014 г., като
длъжникът не е възразил спрямо същата. Следователно, заповедта за изпълнение е
влязла в сила на 23.05.2014 г.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение
на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира
възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет
на заповедта за изпълнение, основание на факти, възникнали до изтичане на срока за
възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на
2
вземане и новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от
влизане в сила на заповедна за изпълнение, т.е. в случая, считано от 23.05.2014 г. (така
решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ВКС, IV ГО).
Следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20148810400917 по
описа на ЧСИ П.М., същото е образувано на 16.07.2014 г. за принудително събиране на
процесните сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 12.04.2013 г. По
посоченото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия,
съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия,
както следва: на 17.09.2014 г. е поискано насрочване опис на движими вещи, на
26.02.2018 г. е поискано насрочване опис на движими вещи. Съгласно чл. 116, б. „в”
ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни
способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действия в
рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело
(когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия
или възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. С подаването на молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи
е прекъснат давностният срок. В периода след 17.09.2014 г. не са извършвани
изпълнителни действия в продължение на две години, включени в конкретни
изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът) да е поискал
извършването на такива. Следователно изпълнителното дело е прекратено на
17.09.2016 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането
на две години от датата, на която е извършено последното изпълнително действие -
така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.
Последващата молба на взискателя, подадена след 17.09.2016 г. - молба за
извършването на изпълнителни действия от 26.02.2018 г., и изпълнителните действия
след 17.09.2016 г., са извършени в рамките на прекратено по силата на закона
изпълнително производство, поради което не са от естеството да прекъснат давностния
срок.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20189160400222 по
описа на ЧСИ З.К.Т., същото е образувано на 02.08.2018 г. за принудително събиране
на процесните сумите, като в молбата за образуване е поискано извършване на
конкретни изпълнителни действия – опис и публична продан на движими вещи, поради
3
което и с оглед посоченото по-горе с образуване на изпълнителното дело давностният
срок по отношение на вземанията е прекъснат. На 04.09.2018 г. е наложен запор на
вземания на длъжника, с което отново е прекъсната давността. В следващите две
години не са искани и не са извършвани изпълнителни действия по посоченото
изпълнително дело, поради което същото се явява прекратено по силата на закона на
04.09.2020 г.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20219160400161 по
описа на ЧСИ З.К.Т., същото е образувано на 16.01.2021 г. за принудително събиране
на процесните сумите, като в молбата за образуване не е поискано извършване на
конкретни изпълнителни действия. На 17.01.2022 г. е наложен запор на вземания на
длъжника, с което отново е прекъсната давността.
От всяко прекъсване на давностния срок започва да тече нов такъв, който, както
беше посочено, е 5-годишен и към настоящия момент не е изтекъл, поради което и
задълженията на ищеца не са погасени по давност, тъй като последно давностният срок
е прекъснат на 17.01.2022 г.
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
Ето защо, следва да се приеме, че обжалваното решението е правилно, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият не претендира такива пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6594/15.06.2022 г. по гр.д. № 28386/2021 г. по
описа на СРС, I ГО, 48 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в 1-месечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5